Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 27.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, III граждански
състав,
в публично заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 253 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК от Т.П.Й. срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за признаване
за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата
от 1170,25 лв., за която е издадена фактура № **********/23.03.2018 г.,
представляваща корекция на неотчетена и неплатена стойност на електрическа
енергия за минал период – от 29.12.2015 г. до 26.05.2016 г., за имот, находящ
се в гр. Л…….., ул. „……..” № …, с клиентски №
********** и ИТН: 1611477.
Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия,
предоставяна от ответника. Посочил е, че на 23.03.2018 г. ответникът издал
фактура № **********, съгласно която ищецът дължал сумата от 1170,25 лв. В
констативния протокол за метрологична експертиза на средството за измерване
било отразено, че била променена тарифната таблица по часови зони, като след 17
ч. електромерът не отчитал ел. енергия. Въз основа на констатациите в протокола
ответното дружество извършило едностранна корекция на сметката на абоната за
минал период 29.12.2015 г. – 26.05.2016 г., като начислило електроенергия на
стойност 1170,25 лв. за 149 дни. Твърди, че не дължи плащане на претендираната
сума, като счита, че периодът от 149 дни бил произволно определен. Възразява,
че електромерът бил собственост на ответното дружество, поради което вина за
възможно неправилно отчитане и/или неотчитане на СТИ имало само дружеството,
което следвало да следи за състоянието му. Също така счита, че допълнителното
количество ел. енергия било начислено неправомерно в нарушение на ЗЕ и Общите
условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС. Според ищеца ответното дружество не било изпълнило
изискванията на закона (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ) в общите си условия да
оповести ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по
реда на ПИКЕЕ. Изразява становище, че коригирането на сметките за вече
доставена ел. енергия само въз основа на обективния факт на констатирано
неточно отчитане на доставената електроенергия противоречало на регламентирания
в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и било недопустимо,
ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество, в която излага съображения за неоснователност на
исковата претенция. Твърди, че били спазени всички изисквания на новата
правна уредба относно извършването на техническа проверка и едностранна
корекция на сметка за изминал период. Повод да бъде извършена проверка бил анализ на
товаровия профил на клиента, според който от датчика на електромера за
неправомерен достъп постъпвала информация в системата за несвойствени явления
(манипулации). Това се потвърдило и от заключението, извършено в Български
институт по метрология, според което била променена
тарифната таблица по часови зони, като електромерът отчитал енергия от 09:00 ч.
до 17:00 ч. на дневна тарифа Т2, а потребеното количество енергия след 17:00 ч.
не се измервало. С оглед горното, счита, че съществувало законово основание за начисляване на
процесната сума, като в конкретния случай приложение намирала разпоредбата на
чл. 50 ПИКЕЕ. Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 149
дни, като не превишавал максималния период от 356 дни. Също така счита, че
нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Излага
съображения, че въпросът кой е конкретният извършител на манипулацията е
ирелевантен, защото законовите разпоредби, регламентиращи преизчислението на
количеството електрическа енергия, не съдържали условия за извършване на
корекциите при установено виновно поведение на крайния клиент. Единственото
условие за коригиране на сметката било да бъде установено при спазване на
съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Според ответника корекционната процедура имала
за цел да възстанови настъпилото имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Възразява, че в ОУ на
ЕВН ЕС имало предвиден ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция, поради
което не било налице задължение за крайните снабдители да изменят общите си
условия след измененията на ЗЕ. По тези съображения моли да бъде отхвърлен
предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
По
делото е безспорно, че страните са обвързани от сключен при общи условия
договор за продажба на ел. енергия. Няма спор и за това, че процесната сума от
1170,25 лв. е била допълнително начислена от ответното дружество като корекция
на сметката на ищеца, за което е издадена фактура № **********/23.03.2018 г.,
вследствие на установено непълно измерване на количеството електрическа енергия
за периода 29.12.2015 г. – 26.05.2016 г.
Според констативен протокол за
техническа проверка № 265516/26.05.2016 г., съставен от представители на „ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД, електромерът, който измервал доставената на
клиента Т.Й. ел. енергия, бил демонтиран и поставен в безшевна торба,
пломбирана с пломба № 411562, за предаване за експертиза. В протокола е
отразено, че електромерът е свален за метрология. Протоколът бил подписан от
извършилите проверката служители и лицето Пламен Маджаров. Демонтираният
електромер бил изпратен за експертиза на Български институт по метрология –
Регионален отдел Пловдив, където бил изготвен констативен протокол № 15/03.01.2018
г., съгласно който при направения вътрешен оглед не се констатирали следи от
нерегламентирана намеса. Установено било още, че била променена тарифната
таблица по часови зони, като електромерът от 9 ч. до 17 ч. отчитал на дневна
тарифа Т2, а след 17 ч. не отчитал електроенергия на нито една от двете тарифи.
На дисплея се визуализирали тарифи за активна електроенергия, като при
сравняване на стойностите им се констатирала разлика от 8792,5 kWh между
сумарната и първа и втора тарифа. Посочено е, че електромерът бил отчел с
8792,5 kWh по-малко от реално консумираната ел. енергия.
От показанията на свидетеля П.М. –
служителят на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, извършил проверката, се
установява, че през м. май 2016 г. им било възложено от ръководството да
извършат проверка на електромер, измерващ ел. енергията за обект в гр. Любимец,
ул. „Кирил и Методий” № 25. Електромерът се намирал на стълб на тротоара, а
когато свидетелят отворил таблото нямало изменения. Но тъй като им било
наредено от ръководството да го подменят, електромерът бил демонтиран и
изпратен за експертиза. Свидетелят е посочил, че присъствалото на проверката
лице Пламен Маджаров вероятно бил полицейски служител, но не могъл да каже със
сигурност.
От
приетото като компетентно изготвено заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че метрологичните и технически характеристики на
електромера не съответствали на изискванията вследствие на променената
параметризация. Размерът на допълнително начислената сума бил определен при
спазване на нормативната уредба в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, като в конкретния случай
правилно било остойностено неизмереното количество за коригиране на сметки.
Според вещото лице не било възможно обективно да се установи началният момент
на неточното измерване от СТИ, както и не било известно от кога датира то.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За
извършената едностранна корекция на сметката ответникът се позовава на
разпоредбите на чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ в случаите на
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването ѝ, но за период не по-дълъг от една година.
В
процесния случай периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката,
е след измененията на чл. 98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) и след приемане на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн.
ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.). Същевременно с Решение №
1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. нормите на ПИКЕЕ, с
изключение на чл. 48-51, са отменени. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на
съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.
Поради това и с оглед действието занапред на решението на ВАС относно
извършената на 26.05.2016 г. проверка на средството за търговско измерване,
ПИКЕЕ съставляват приложим материален закон
В
практиката на ВКС (Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на I т. о.,
Решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на II т.о. и Решение № 203/15.01.2016
г. по т. д. № 2605/2014 г. на I т. о.), се приема, че с изменението на ЗЕ от
2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда
нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че след
изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012 г. съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение
на задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
С
оглед горното, съдът намира, че е допустима едностранната корекция на оператора
след 16.11.2013 г., но при наличието на три предпоставки: 1) предвиждане в
общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка; 2) наличието на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата
за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия; 3) спазването
на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване.
Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) като необходимо съдържание на ОУ е предвидено
и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В чл. 28, ал. 2 от ОУ на
ЕВН ЕС е посочено, че продавачът
изготвял справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомявал клиента
за сумите, които последният дължи. Съдът не споделя становището на ответника,
че за него не съществувало задължение да изменя общите си условия, тъй като видно
от правилото на чл. 28, ал. 2 от ОУ не е предвиден подробно разписан ред за
уведомяване на клиента, а само, че трябва да му бъде съобщено за корекцията. В
тази насока е необходимо да се отбележи, че ПИКЕЕ предвиждат няколко хипотези,
при които е допустимо да се коригира сметката за ел. енергия, а именно – чл.
48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ. Поради това, с оглед спецификата на всяка една от
тях, е необходимо, за да бъде защитен в пълна степен интересът на потребителя и
с цел обективно установяване на обстоятелствата, водещи до ангажиране
отговорността на абоната, да се регламентира начин за уведомяване на клиента за
отделните етапи на корекционната процедура, а не само за отправяне на покана за
доброволно изпълнение за допълнително начислената сума. Ето защо, съдът счита,
че не е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като не е
предвиден ред за участие на потребителя в корекционната процедура и защита на
неговите права. Така например, в разглеждания случай ответното дружество е
посочило, че проверката била извършена поради констатирани в системата за
дистанционен отчет несвойствени явления (манипулации) по товаровия профил на
клиента, но не е представило писмени доказателства, че потребителят е уведомен
за това. Като се вземе предвид, че фактурата е съставена на 23.03.2018 г.,
почти 2 години след датата на проверката, не би могло да бъде прието, че
електроснабдителното дружество е създало гаранции за обективност на извършените
от него действия във връзка с корекционната процедура.
От
изложеното следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
непълно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието
съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова
регламентация.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че в случая не е изпълнена и третата предпоставка за ангажиране
отговорността на ищеца, доколкото не е спазена и уредената в ПИКЕЕ процедура за
извършване на корекцията. Съгласно чл.
41 ПИКЕЕ (Отм. с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 15 от 2017 г.) всички средства за
търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки,
които се извършват от оператора на съответната мрежа, относно съответствието им
с нормативните изисквания, установени в ПИКЕЕ. Разпоредбите на чл. 47,
ал. 3 и 4 ПИКЕЕ (Отм. с Решение № 1500
от 2017 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 15 от
2017 г.) предвиждат, че
при извършване на проверка на измервателните уреди при отсъствие на
клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна
да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели,
които не са служители на оператора на съответната мрежа, а операторът на
съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо
с обратна разписка. В разглеждания случай ищецът или негов представител не са
присъствали по време на проверката, като протоколът е подписан от лице, чието
качество е неизвестно, и не са представени доказателства от ответното дружество
препис от протокола да е изпратен на абоната. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка от
страните по договора за продажба на ел. енергия с ПИКЕЕ е предвиден ред за
коригиране на сметките за ел. енергия за минал период вследствие на неточно
отчитане количеството на доставената ел. енергия. Поради това, за да възникне субективното материално право
на крайния снабдител за извършване едностранна корекция на сметката на
потребителя, е необходимо да са
спазени формалните изисквания, установени в ПИКЕЕ, като нарушаването на тази
процедура от ответника е основание да се направи извод за основателност на
предявения от ищеца иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В разглеждания
случай съдът намира, че предвидената в чл. 47 ПИКЕЕ (Отм. с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 15 от 2017 г.) процедура за извършване на проверки относно
констатиране на неточности в измервателните уреди не е спазена, тъй като не са присъствали
изискуемите двама свидетели и препис от констативния протокол не е изпратен на
абоната.
По тези съображения при опорочаване на установената
в ПИКЕЕ корекционна процедура не е възникнало право да се извършва корекция на
сметката за електроенергия на потребителя, респ. правото на крайния снабдител
да претендира сумите, начислени на потребителя за тази корекция.
Изложеното
е достатъчно, за да се уважи предявеният иск, тъй като ответникът не
установява, при негова доказателствена тежест, правомерно да се е възползвал от
правото си да начисли процесното допълнително количество ел. енергия за
посочения във фактурата период. По тези съображения искът за установяване
недължимостта на сумата следва да бъде уважен.
С оглед изхода
на спора в настоящото съдебно производство на ищеца следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение, платена държавна такса и банкова такса. Съдът намира
възражението на ответника за прекомерност на това възнаграждение за неоснователно,
доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение не надхвърля значително
минималния размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, като същото е съответно
на фактическата и правна сложност на делото. С оглед горното ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца разноски в общ размер на 452 лв., от които 400 лв.
– за адвокатско възнаграждение, 50 лв. – за платена държавна такса и 2 лв. – за
банкова такса.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, че Т.П.Й., ЕГН: **********,
адрес: ***, не му дължи сумата от 1170,25 лв., за която е издадена фактура № **********/23.03.2018
г., представляваща корекция на неотчетена и неплатена стойност на електрическа
енергия за минал период – от 29.12.2015 г. до 26.05.2016 г., за имот, находящ
се в гр. ………, ул. „……….” № …, с клиентски №
********** и ИТН: 1611477.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Т.П.Й., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 452 лв.,
представляваща сторени пред първата инстанция разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: