Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1267 07.10.2020 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на седемнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния
състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: АТАНАСКА АТАНАСОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Й.Б.
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 1564 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба на „Харика- 87“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Росен,
община Созопол, ул.“Марко Проданов“№ 8, представлявано от управителя Д.Н.Н., против
решение № 700 от 26.06.2020г., постановено по НАХД № 667 от 2020г. по описа на
Районен съд– гр.Бургас, с което е потвърдено издаденото от Заместник-директор на ТД НАП- гр.Бургас НП № 1459-F507996 от 10.12.2019г., с
което на дружеството–жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв.
В касационната жалба се
излагат твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на административнонаказателното и съдебното производство, довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното дружество, тъй като било
потвърдено едно порочно НП, издадено в нарушение императивните норми на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, относно задължителните реквизити на НП. Съдът пропуснал да
обсъди всички възражения в жалбата на дружеството. Освен това съдът следвало да
отмени оспореното НП, поради противоречие на посочените като нарушени норми в
акта и НП, както и фактическото описание на нарушението и посочената нарушена
разпоредба, които пороци на НП не би могло да се санират в производството пред
съда. От страна на касатора не се споделят и съображенията на съда по отношение
отрицателните предпоставки за прилагане института на чл.28 от ЗАНН, посочени в
съдебното решение. Касаторът иска отмяна на оспореното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено
нарушение на процесуални правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови
доказателства. В съдебно заседание, дружество-то- касатор не изпраща представител.
Ответникът по касация – ТД на
НАП– гр.Бургас,
не изпраща представител и не взема становище по оспорването.
Представителят на
Окръжна прокуратура– Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и
предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
След
като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, въз основа разпоредбите на
закона, Административен съд – Бургас, в настоящият касационен състав, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен
съд –град Бургас било образувано по жалба на „Харика-87“ ЕООД, ЕИК *********, против
издаденото от Заместник-директор на ТД НАП- гр.Бургас НП № 1459-F507996 от 10.12.2019г., с
което на дружеството–жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв, на основание чл.355, ал.1 от КСО, за нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от КСО,
вр. с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ.
Санкцията е наложена за това, че дружеството в качеството на осигурител не е
подал в срок декларация, обр.1 относно месец юни 2019г. в ТД на НАП-Бургас,
съдържаща посочение данни за осигурителен доход и дължимите осигурителни вноски
за осигурените лица. Срокът за подаване на изискуемата декларация изтекъл на
25.07.2019г., а процесната декларация е подадена със закъснение по интернет, с
квалифициран електронен подпис на 22.08.2019г.
С оспореният първоинстанционен
акт, състав на БРС потвърдил изцяло наказателното постановление. За да
постанови това решение съдът приел, че при съставяне на АУАН и НП не са
допуснати процесуални нарушения, водещи до порочност или нарушаване правото на
защита на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство.
Съдът приел още, че от събраните по делото доказателства, се установява по
категоричен начин извършеното административно нарушение. По отношение на
размера на наложената имуществена санкция, първоинстанционният съд преценил, че
същата била наложена във възможния минимален размер. Изрично били обсъдени
обстоятелствата, свързани с приложението на чл.28 ЗАНН, с което е осъществен и
изискуемия съдебен контрол относно принципната възможност за прилагане на този
институт и като отрекъл относимостта му в процесният казус, съдът потвърдил НП.
Настоящият касационен състав, счита, че решението на БРС е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на РС подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията съгласно НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Съдебното решение
изцяло е съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила.
При постановяването му, съдът е изследвал в пълнота фактическата обстановка,
като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната
отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.
Настоящата
инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказател-ства решаващият
състав е формулирал обоснован и законосъобразен извод за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения и наличие на достатъчно доказателства за
осъществено административно нарушение.
Непротиворечиви са доказателствата по делото, които установяват,
че дружеството е задължено лице- осигурител, по
смисъла на КСО и не е подало в законоустановения срок, т.е. до 25.07.2019г, декларация,
обр.1, съдържаща данните за месец юни 2019г., което следвало да стори в ТД на
НАП - гр.Бургас.
Дружеството подава декларация
по електронен път на 22.08.2019г. Несъмнено и безспорно по делото, с оглед
изявленията на жалбоподателя, че срокът за подаване на заявлението е изтекъл на
25.07.2019г. След този срок, с бездействието да се подаде изискуемия документ –Декларация,
Обр.1 дружеството осъществява състава на вмененото му нарушение. В случаят, е
наложена имуществена санкция, която се определя за т.нар. обективна
/безвиновна/ отговорност на юридически лица и еднолични търговци, поради което
не би могло да се обсъжда въобще наличието на вина и нейната форма. Противно на
изложеното в касационната жалба, актът за установяване на нарушение и НП
отговарят на изискванията за форма и реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
поради което твърденията за наличие на съществени процесуални нарушения в хода
на производството и нарушаване правото на защита са несъстоятелни.
Въз основа на съставения акт за установяване
на нарушение е издадено и атакуваното НП, в което е описана аналогично
фактическата обстановка. Съгласно правилно приложената санкционна норма
дружеството-жалбоподател, в качеството на осигурител е санкциониран законосъобразно,
като е определена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева,
във възможния минимален размер. РС-гр.Бургас е изложил конкретни съображения за
неприложимост института на чл.28 от ЗАНН, както и е обсъдил описаните в НП
законови норми, обективиращи нормативно установеното задължение, което очевидно
не е изпълнено в указания законов срок. Тези съображения се споделят и от настоящия
касационен състав.
За пълнота, следва да се добави, че
след издаване на процесното НП на 10.12.2019г., считано от 03.01.2020г. Наредба
№ Н-8 от 29.12.2005г. е отменена, с обнародване на нов подзаконов нормативен
акт, считано от 03.01.2020г. Новата Наредба № Н-13 от 17.12.2019г., обн. в ДВ,
бр.1 от 03.01.2020г., в сила от същата дата не съдържа по-благоприятен режим на
обществените отношения свързани с вмененото задължение на осигурителя да подава
ежемесечни декларации, със съдържание, съгласно Обр.1, като дори срокът за
подаването им остава непроменен- „до
25-то число на месеца, следващ…“/чл.4, ал.1, т.1 от действащата към момента
наредба/. Ето защо, не са налице и основания за позоваване на друга
нормативна уредба, съгласно принципа на чл.3, ал.2 от ЗАНН и приложение намира
именно действащата към датата на извършеното нарушение уредба, чийто нарушени
норми са описани правилно, както е констатирал и предходния съдебен състав. В
този смисъл, наведените доводи за неправилна квалификация на нарушението са
неоснователни, още повече, че дори да не бъде направена прецизна правна
квалификация, при положение, че фактите относно извършеното нарушение са
описани ясно и недвусмислено по никакъв начин не се нарушава правото на защита
на подведеният под отговорност субект.
Предвид
изложеното, първоинстанционният съд направил обоснован извод, напълно в
съответствие с доказателствата, че дружеството извършило вмененото му
нарушение, за което била наложена имуществена санкция в минимален размер.
Санкцията е в този размер именно поради наличието на смекчаващо отговорността
обстоятелство, каквото е сравнително краткия период на забава да се подаде
изискуемото заявление, поради което правилно е отчетено при индивидуализа-цията
на наказанието. Нарушението е формално по своя характер /на просто извършване/
и в съставомерността му не се включват каквито и да било вредоносни последици,
поради което не би могло такива да бъдат обсъждани.
Ето защо, настоящият съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е
валидно, допустимо и правилно, респективно следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 700 от 26.06.2020г.,
постановено по НАХД № 667 от 2020г по описа на Районен съд – град Бургас.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: Членове: 1.
2.