Решение по дело №7/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1, изречение второ от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от В.Н.В. *** против решение №288/29.10.2020г., постановено по НАХД № 435/2020г. по описа на ВРС, с което е потвърдено  НП №20-0953-000332/13.03.2020г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, с което на касатора са наложени административни наказания както следва : за нарушение на чл.74,ал.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 20 лв на основание чл.185 от ЗДвП , за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 50 лв на основание чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП , за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лв на основание чл.183,ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП , за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП „глоба“ в размер на 2000 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП „глоба“ в размер на 20 лв на основание чл.185 от ЗДвП .

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, тъй като не са ангажирани категорични доказателства в подкрепа на твърдяното от АНО. Сочи се , че АНО е нарушил и разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН .

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и да се отмени наказателното постановление изцяло.

Ответникът по делото не е взел становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира жалбата за частично основателна.

Установено е от въззивния съд, че на 22.02.2020г. около 19,55ч. по бул.“Панония“ в гр.Видин в посока от магазин Технополис към магазин Кауфланд водачът В. управлявала лек автомобил Ауди А6 с рег.№ СС7799СА , собственост на трето лице, с включен допълнителни светлини без да има необходимост от използването им. Същата не била поставила и обезопасителен колан. Извършена било проверка на водача. В. не представила контролен талон към СУМПС.   Същата била притеснена и в неадекватно състояние, поради което била поканена да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол. Същата направила неколкократни опити , като опитите и били символични , поради което служителите на сектор „Пътна полиция“ приели , че не желае да извърши пробата. На същата бил издаден талон за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта , като и било разяснено , че следва да се яви за изследване в рамките на 30-40 минути , но същата заявила , че няма да даде кръв , тъй като личният й лекар е на работа през седмицата с нормално работно време и няма да даде кръв сега , поради което и отказала да получи същия. Установено било и след проверка в системата , че има незаплатен фиш. За управление с допълнително включени светлини , без наличие на необходимост от тях, без поставен обезопасителен колан , без контролен талон към СУМПС , без да е заплатила в срок наложена глоба и за отказ да ѝ бъде извършена проверка за употреба за алкохол , на водача В. е съставен АУАН , който същата отказала да получи. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Въззивният съд , като е установил горната фактическа обстановка , е приел , че от водача са извършени нарушенията , за които е ангажирана отговорността му , поради което е потвърдил наказателното постановление.

Направените от въззивния съд правни изводи относно извършените нарушения на чл.74,ал.1 от ЗДвП, чл.137а,ал.1 от ЗДвП , чл.100,ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.174,ал.3 от ЗДвП изцяло се споделят от настоящата инстанция.

Безспорно от касатора са осъществени от обективна и субективна страна съставите на горните административни нарушения , за които е ангажирана отговорността му.

Съгласно чл.74,ал.1 от ЗДвП  допълнителни светлини за мъгла може да се използват само при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия. В случая се установява по делото , че не са били налице условия от посочените в разпоредбата , обосноваващи необходимост от използването им, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора В. на основание чл. 185 от ЗДвП, като й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.

Същата не е изпълнила и задължението си като водач да използва обезопасителен колан , с което е нарушила разпоредбата на чл.137а,ал.1 от ЗДвП, поради което е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП , съобразно който й е наложено предвиденото наказание „глоба“ в размер на  50 лв.

За неносене на контролен талон от водача, каквото задължение същият има съобразно чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,  разпоредбата на чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП предвижда административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв, поради което от В. е извършено визираното нарушение и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната й отговорност и на това основание. 

От водача В. е осъществен от обективна и субективна страна и административно-наказателният състав на чл.174,ал.3 от ЗДвП, тъй като касаторът В. е управлявала посоченото МПС и е отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и не е изпълнила предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта й. Неоснователно е възражението, че не е налице отказ , тъй като същата е направила многократни опити , но същите са били безуспешни. Безспорно се установява по делото , че опитите са били симулативни , което е равнозначно на отказ. Липсват данни по делото за обективни обстоятелства , които да обосновават невъзможност на водача да извърши изследването с техническото средство. От друга страна, при невъзможност да се извърши същото следва да бъде извършено медицинско изследване , но и същото е отказано от водача. Отказът на водача да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол по които и да е от предвидените в разпоредбата начини е основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на водача на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП. От своя страна при извършването на проверка по който и да е от разписаните в разпоредбата начини не е налице отказ от страна на водача да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. В случая водачът не се е възползвал от нито един от предвидените способи за изследване въпреки предоставената му от органите възможност за това , поради което е извършил вмененото му нарушение, както от обективна , така и от субективна страна. Наложените административни наказания по вид и размер са съобразно предвидените в санкционната норма.

Предвид гореизложеното наказателното постановление относно наложените наказания за извършените по-горе нарушения е законосъобразно.

Съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е опровергал констатациите в акта с допустимите процесуални способи в хода на административно-наказателното и съдебното производство, а от събраните в съдебното производство доказателства-административно-наказателна преписка и показанията на свидетелите , категорично се потвърждават установените от административно-наказващия орган и въззивния съд обстоятелства, като доводите в обратната насока са неоснователни. Неоснователни са и доводите за порочност на наказателното постановление относно горните нарушения поради неспазване на изискването за форма по чл.57,ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити , вкл. подробно са описани обективните признаци на горните нарушения и обстоятелствата , при които са извършени. Наказателното постановление, като постановено в съответствие с материалния закон , в изискуемата форма и при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила правилно е потвърдено от въззивния съд в частта , в която на касатора са наложени наказания, както следва : за нарушение на чл.74,ал.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 20 лв на основание чл.185 от ЗДвП , за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 50 лв на основание чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП , за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лв на основание чл.183,ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП , за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП „глоба“ в размер на 2000 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП . В тази част решението на ВРС е законосъобразно като липсват касационни основания за неговата отмяна.   

По отношение на вмененото на водача В. нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП настоящата инстанция намира , че не е извършено такова нарушение. Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДП регламентира срокът за заплащане на наложеното наказание „глоба“. Липсва въведена забрана за управление на МПС от водач, който не е платил доброволно наложената глоба, която да е основание за налагане на административно наказание.  В ЗДвП е предвидено налагане на ПАМ , но не е разписано като административно нарушение управлението на МПС  при незаплатена в срока за доброволно изпълнение глоба , поради което и няма основание за налагане на административно наказание по чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП.

Систематичното място на посочената като нарушена разпоредба също не обосновава такъв извод .

Освен това в акта и наказателното постановление не са посочени всички факти и обстоятелства относно това вменено нарушение–не е конкретизиран електронния фиш или наказателното постановление, по което не е заплатена глобата, липсват данни дали същата е влязла в сила и др. , което възпрепятства съда да извърши каквато и да е проверка дали е налице незаплатена глоба с влязъл в сила акт, поради което в тази част наказателното постановление  е незаконосъобразно и на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

С оглед гореизложените съображения съдът намира , че липсва извършено нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП, поради което наказателното постановление относно това наложено на основание чл.185 от ЗДвП наказание-глоба в размер на 20 лв, следва да бъде отменено. В тази част решението на ВРС е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон-касационно основание за отмяната му . Вместо него следва да бъде постановено ново решение в отменената част , с което да се отмени наказателното постановление в частта относно наложеното на касатора В. административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв за нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП.

В частта , в която районният съд е потвърдил наказателното постановление  относно отнемането на контролни точки на водача , решението му е недопустимо , тъй като отнемането на контролни точки е последица от влязло в сила наказателно постановление, а не самостоятелна санкция , която да подлежи на контрол едновременно с наказателното постановление, поради което в тази решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. В случая липсва и жалба в тази част , която да налага произнасяне на съда, поради което съдът изобщо не е сезиран с искане за отмяна на наказателното постановление в тази част, по което да дължи произнасяне , каквото е направил в диспозитива на съдебния си акт.   

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.208 АПК Административен съд-Видин

 

                                РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение №288/29.10.2020г., постановено по НАХД № 435/2020г. по описа на ВРС, в частта, в която е потвърдено НП №20-0953-000332/13.03.2020г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, в частта относно наложеното на В.Н.В. на основание чл.185 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв за нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0953-000332/13.03.2020г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, в частта относно наложеното на В.Н.В. на основание чл.185 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв за нарушение на чл.190,ал.3 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №288/29.10.2020г., постановено по НАХД № 435/2020г. по описа на ВРС, в частта, в която е потвърдено НП №20-0953-000332/13.03.2020г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин относно наложените на В.Н.В. административни наказания, както следва : за нарушение на чл.74,ал.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 20 лв на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 50 лв на основание чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП, за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лв на основание чл.183,ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП „глоба“ в размер на 2000 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП.

ОБЕЗСИЛВА решение №288/29.10.2020г., постановено по НАХД № 435/2020г. по описа на ВРС, в частта, в която е потвърдено НП №20-0953-000332/13.03.2020г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин относно постановеното отнемане на контролни точки на основание Наредба №Iз-2539 на МВР.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                            2.