№ 260004 / 15.3.2023 г.
РЕШЕНИЕ
гр. М., 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. М., трети граждански състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН И.
при секретаря Татяна И., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 822 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се: положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и при условията на евентуалност обявяване нищожност по чл.26, ал.2, предл.2 и предл.3 ЗЗД, както и насрещен ревандикационен иск с пр. основание чл. 108 от ЗС и по чл. 59 от ЗЗД.
Ищците В.Д.В., Ц.Д.В. и С.Ц.П. xxx предявяват против В.В.К., В.Д.П. и С.С.П. иск с правно основание чл.124 ГПК, положителен установителен иск за собственост и при условията на евентуалност обявяване нищожност на сключената с нотариален акт №177 от 08.04.2020г. алеаторна сделка. Ответниците С.С.П. и В.Д.П. са починали в хода на делото, поради което съдът, съгласно чл. 227 от ГПК конституира на тяхно място като ответници В.Д.В. и Ц.Д.В..
Поддържат, че са собственици на сграда с идентификатор 48489.29.284.1 по КККР на гр.М., на административен адрес гр.М., ул.Н. В. №64, построена в ПИ с идентификатор 48489.29.284.
Заявяват, че чрез непрекъснато и спокойно владение, продължило повече от 40 години и осъществявано от Д. В.П. и съпругата му С.Ц.П., а след смъртта на Д. П. и от неговите наследници, първите двама ищци, като на това основание са придобили собствеността върху сградата.
Поддържат, че при осъществяваното владение са извършвали през годините сериозни строителни дейности, с които променяли сградата и я подобрявали. Стойността на извършените през годините строителни дейности възлиза на сумата от 16 714.54 лева.
Ищците твърдят също, че техния наследодател Д. В. е починал на 18.10.2011г. и правата му са наследени от тях, като към момента те са 4/6 идеални части за съпругата С.П. и по 1/6 идеални части за децата, първите двама ищци.
Ищците поддържат, че от известно време ответницата В.В.К., сестра на починалия наследодател, започнала да проявява интерес към жилището, като настоявала от сградата да се обособят две отделни жилища, на което те категорично отказали, тъй като знаят че още приживе Д. В. е изплатил дела на сестра си, което тя е приела и не е повдигала въпрос за нейни права върху сградата.
Поддържат, че възползвайки се от напредналата възраст и тежкото здравословно състояние на родителите се В.П. и С.П., ги подвела да й прехвърлят дворното място с всички сгради в него, за което е и сключения алеаторен договор за гледане и издръжка, обективиран в НА №177, рег.№ 1070, Т.3, дело № 529/ 08.04.2020г. на СВ гр.М..
На основание нотариалния акт, на 23.04.2020г. ответницата В.В.К. пристигнала със служител на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, който служител по нейна молба е прекъснал електрозахранването на сградата, в която живеяТ.
Поддържат, че съставения нотариален акт №177 от 08.04.2020г. не е осъществил прехвърлителен ефект и отв.В.К. не е придобила права върху сградата с идентификатор 48489.29.284.1, поради това, че прехвърлителите не са собственици на сградата, сделката е нищожна, като сключена при липса на съгласие от страна на прехвърлителката С.П., която поради влошено здравословно състояние не е способна да формира воля и не съзнава какво е извършила. На следващо място твърдят, че сделката е нищожна поради липса на форма, предвид нищожността на нотариалния акт, непрочитането му от нотариуса.
Гореизложените факти обуславят правния им интерес да поискат да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че те са собственици на сграда с идентификатор 48489.29.284.1 по КК на гр.М., на административен адрес гр.М., ул.Н. В. №64, построена в ПИ с идентификатор 48489.29.284 и при условията на евентуалност обявяване нищожност на сключената алеаторна сделка на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД /поради липса на съгласие/ и чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД /поради липса на форма/ с НА № 177, рег.№ 1070, Т.3, дело № 529 от 08.04.2020г. на СВ гр.М..
Претендират разноски по делото. Заявяват искане за събиране на допълнителни доказателства.
Ответниците В.В.К., В.Д.П. и С.С.П. xxx, чрез пълномощника си адв.Г.Ц., в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, представят писмен отговор на исковата молба и оспорват изцяло предявените искове, като считат, че същите са неоснователни.
Отричат твърдението, че ищците заедно с техния наследодател Д. В.П. са владяли сградата повече от 40 години, спокойно и необезпокоявано от никого, поради което са я придобили по давносТ.
Заявяват, че видно от проект за къща, съставен на 19.07.1947г. и одобрен на 29.08.1947г. възложител е Д. П., баща на ответника В.П.. Въз основа на този проект е построена процесната сграда по време на брака на Д. П. и съпругата му Е. Х. П., които са починали съответно Д. П. на 04.05.1986г. и Е. на 28.03.1983г. След тяхната смърт до 2020г. имотът е владян от отв.В.Д.П. и С.С.П..
С НА № 111, том ІХ, дело №905 от 2011г. В.П. и С.П. са признати за собственици по давностно владение и наследство на процесния имот, останал им родителите на В.П., чрез извършване на обстоятелствена проверка.
Оспорват твърдението на ищците, че са владяли процесния имот през всичките години спокойно и необезпокоявано от никой, тъй като имотът е владян от В.П. и съпругата му С.П., които са живи и към настоящия моменТ. Отв. В. и С. П. са ползвали кухня, баня и тоалетна в процесната сграда до началото на 2020г., когато ищцата В.Д.В. се е настанила в къщата с приятеля си, сменила е патрона на входната врата и не допуска отв.П. в нея.
Подробни доводи и съображения развива в писмения си отговор.
Молят съда да отхвърли предявените искове изцяло, като неоснователни и недоказани. Прилагат писмени доказателства и заявяват допълнителни доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК отв.В.В.К. предявява насрещен иск срещу ищцата В.Д.В. с правно основание чл.108 от ЗС и искане да бъде осъдена последната да отстъпи собствеността и предаде владението на сграда с идентификатор 48489.29.284.1, на два етажа, със застроена площ от 56 кв.м., както и да й заплати обезщетение за неизползване на имота в размер на 550.00 лева месечно, считано от 01.06.2020г. до окончателното освобождаване на същия.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният главен установителен иск за собственост е процесуално допустим съдебно разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна в производството. Насрещните искове се явяват неоснователни и недоказани.
Съображенията на настоящият съдебен състав са следните:
По делото са приети писмени доказателства, допуснати са до разпит и са разпитани пред съда свидетелите:Р. Н. П., М. Т. С., Д. Т. Ц., Ц. Е. Ц., Г. Н. Г., Н. Е. Р., Е. И. Й. и И. Л. П. , прието е заключение на вещото лице Т. по назначената от съда съдебно-психиатрична екпертиза по делото и на вещото лице Д. по съдебно-техническата експертиза по делото.
По делото не се спори и е видно от приобщената по делото доказателствена съвкупност следното:
Делото е образувано по искова молба на В.Д.В., Ц.Д.В. и С.Ц.П., с която са предявени при условията на евентуалност два обективно съединени иска против В.В.К., В.Д.П. и С.С.П., а именно:
а/. главен иск с правно основание чл. 124 от ГПК - за приемане на
установено, че ишците са собственици на сграда с идентификатор 48489.29.284. 1 по кадастралната карта на град М., намираща се на адрес – град М., ул.”Н. В.” № 64, разположена на два надземни етажа със застроена площ 56 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 48489.29.284 по същата кадастрална карта.
б/. евентуален иск с правно основание чл.26, ал.2, прерл.2 /поради
липса на съгласие/ и чл.26, ал.2, предл.3 /поради липса на форма/ от ЗЗД -
за приемане на установено и за признаване нищожността на договор,
обективиран в НоТ.акт № 174, рег.№ 1070, Т.3, дело № 529 от 8.04.2020 г. на СВ-М., с който В.Д.П. с ЕГН xxxxxxxxxx и
С.С.П. си ЕГН xxxx 173279, са прехвърлили срещу задължение за гледане и издръжка на В.В.К. с ЕГН xО0120З370, сграда с идентификатор 48489.29.284. 1 по кадастралната карта
на град М., намираща се на адрес - град М., ул.”Н. В.” № 64, разположена на два надземни етажа със застроена площ 56 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор 48489.29.284 по същата кадастрална карта.
В хода на делото ответниците В.Д.П. и С.С.П. починаха, чиито наследници са ответницата В.К. и ищците В.Д.В. и Ц.Д.В..
Ответницата В.К. е предявила насрещен иск срещу ищцата В.В., с който моли съда да постанови решение, с което да я осъди да й отстъпи собствеността и предаде владението върху процесната сграда, както й да й заплати обезщетение за неизползване на имота в размер на 550 лева месечно, считано от 01.06.2020 г. до окончателното освобождаване на същия.
Във връзка с насрещния,иск съдът е обявил с Определение от 01.10.2020 г., че ще се произнесе по иск с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД.
С отговора на насрещния иск В.В. е направила при
условията на евентуалност възражение за право на Задържане до заплащане на подобренията, които тя, а преди това нейния баща, са направили в имота на обща стойност 16714.54 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявеният от ищците главен иск, а в случаи на неговото отхвърляне да уважи евентуалния иск, респективно да отхвърлите предявения от В.К. насрещен иск.
Моли да осъди ответницата, В.К., да заплати на ищците направените по делото разноски по предявените от тях искове, съответно по предявения от ответницата насрещен иск.
С исковата молба ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху сградата чрез непрекъснато и спокойно владение,
продължило повече от 40 години.
Поддържат, че през този период сградата е владяна единствено от
семейството им - първоначално от техния общ наследодател Д. В.П. и съпругата му ищцата С.Ц.П., а след неговата смърт на 18.10.2011 г. владението е продължено от съпругата му и двете им деца - ищците В. и Ц. Вълови.
Твърдят, че през годините сградата е използвана единствено от тях и за задоволяване единствено на техните жилищни нужди.
В тази сграда се родили и израснали В.Д.В. и Ц.Д.В..
В периода на осъществяваното владение нърху процесната сграда,
семеиството не е притежавало и не е използвало друго жилище и цялото
обзавеждане е извършено от членовете на това семейство - мебели, домакински уреди и др .
При осъществяването от семейството владение, Д. В.П. и С.Ц.П. са извършвали през годините сериозни строителни дейности, с които са променяли сградата и са я подобрявали.
След смъртта на Д. В.П., тримата ищци са продължили да извършват строителни и ремонтни дейности.
Конкретно в периода на осъществяваното владение ищците твърдят, че са направили - нова дървена конструкция на покрива, която са покрили с керемиди, изградили са плътен парапет на терасата, изградили са навес
над стълбището към втория етаж, изцяло са подменили дограмата на сградата с пластмасова - кафява и бяла, изградили са локално парно отопление на цялата сграда, баняди тоалетна, ремонтирали са всички стаи,
включително са монтирали окачени тавани и др., всичко на обща стойност
16714.54 лева.
С допълнителна молба на основание чл. 143, ал. 2 от ГПК са уточнили, че:
Процесната сграда е дадена публично на техния наследодател Д. В.П. и на ищцата С.Ц. Пено.ва, от дядото на Д. В., Д. П.П., на сватбата им, състояла се на 25.07.1982 г.
За целта Д. П.П. е написал преди сватбата документ,
именуван „саморъчно завещание”, който епредал на 25.07.1982 г. на Д. В.П. и на С.Ц.П., които веднага след сватбата са се настанили в сградата.
Този факт е станал известен още на сватбата на вече покойните В. и С. П., които са се преместили в по-малка сграда в същия двор,
обитавана преди това от Д. П.П..
С исковата молба ищците поддържат още, че сключеният от В.Д.П. и С.С.П. договор за гледане и издръжка,
обективиран в НоТ.акт №174, рег.№ 1070, Т.З, дело № 529 от 8.04.2020 г. на
СВ-М., с който са се разпоредили с процесната сграда в полза на
ответницата В.К. не е породил вещно-прехвърлително действие, тъй като прехвърлителите не са били собственици сградата.
Твърдят и че сделката е нищожна:
- като сключена при липса на съгласие от страна на прехвърлителката, С.С.П., която поради здравословното си състояние не е способна да формира воля и не осъзнава какво е извършила - основание по чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД;
- поради липса на форма, предвид нищожността на нотариалния акт
поради непрочитането му от нотариуса - основанието чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД във връзка с чл.576 и сл. и чл.579 от ГПК.
І. Относно правото на собственост на ищците:
По делото се доказа, че ищците са собственици на процесната сграда, като са я придобили чрез давностно владение продължило над 40 години:
1. Относно признаците на владението:
С Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. №
1/2012 г., ОСГК се приема, че „владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта /согриs/ и субективен намерениeто да се държи вещта като своя /апimus domini/."
Поддържа се, че ,,Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемия факТ.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗС, „владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя“.
Съгласно разпоредбата на чл.69/от ЗС, ,,предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго‘‘.
Следователно, за установяване на владението е необходимо единствено да се докаже обективния признак на владението- фактическата власт, а вторият признак се презюмира.
2. Относно осъществяването владение:
По делото не се спори, че сградата е построена от Д. П.П., починал 1986 г., който е бил дядо на наследодателя на ищците - Д. В.П..
С отговора на исковата молба В.К. и вече покойните В.П. и С.П. признават, че:
- наследодателят на ищците Д. В.П. е живял в сградата до смъртта си на 18.10.2011 г.
- ищците В.Д.В. и Ц.Д.В. са се родили и израснали в тази сграда.
- В.П. и С. Ц. са ползвали друга по-малка постройка в същия двор.
По делото е представен документ, именуван саморъчно завещание,
изготвен от собственика на имота, Д. П.П. с който той се е разпоредил с процесната къща.
Събраните по делото множество доказателства установявят, че Д. П.П. се е разпоредил с къщата в полза на внука си, Д. В.П. и неговата съпруга- ищцата С.Ц.П., тъй като това завещание той е изготвил по повод на тяхната сватба и на същата дата, и им го е предал лично и публично /пред всички гости/ на сватбата, състояла се на 25.07.1982 г. .
От представените доказателства се доказа с категоричност, че завещанието е написано в деня на сватбеното тържество на Д. В.П. и ищцата С.Ц.П., по повод на това тържество и с цел собствеността върху къщата да премине върху двамата младоженци:
Събрани са писмени доказателства:
- акт за граждански брак на Д. В.П. и ищцата С.Ц.П., от който е видно, че същият е съставен на 25.07.1982 г.
- покана за сватбвното тържество на Д. В.П. и ищцата С.Ц.П., в която е посочено, че същото ще се състои на 25.07.1982 г.
- военна книжка на Д. В.П., в която е отбелязано, че му е разрешен отпуск за сключване на брак за периода 24.07 до 28.07.1982 г., който ще прекара в Михайловград; ул. „Н.И.В.” 64.
Събрани са гласни доказателства:
Свидетелката Надка Н. П. е снаха на Д. П.П. /съпруга на покойния му син Т. Д.П./. Лично е присъствала на сватбеното тържество на Д. В.П. и ищцата С.Ц.П. - „Бащата на В. и Ц. сключи брак със С. през 82 година.. Аз бях лично на тяхната сватба. Дядото на Д. В.Д. -Д. П.П., беше на сватбата - той и жена му, свекърва ми ю, всички бяхме на една маса.. В.П. и С.П. също бяха на сватбата и.. бяхме всички наедна маса... ”
Присъствала е и на самото написване на завещанието от Д. П.П. - „Това завещание го писа Д. П.П...... Четох го завещанието...той го пишеше, понеже знаеше, че некакво има такова, че има некаква такова, че може да се напише лично завещание без присъствие адвокат и..Присъствах когато ,дядо Д. е писал завещанието.. ”
Даде показания, че „На сватбата дядото на Д. В., бащата на първите двама ищци, даде ръчно написано завещание на внука си Д.. С това завещание той му даде къщата за доглеждане, тази къща, за която спорят страните - двуетажната..
Свидетелклата била категорична, че Д. П.П. е завещал къщата именно на внука си Д. В.П. - „Завеща имота на внука си, на кой даде завещанието - на него имота.. Завещанието му даде на сватбата.. На сватбата му даде плик със завещанието и.. пари, кък са подарява на сватба.. “ .
Като уточни „на внука си Д., `понеже му носи името..“Нема да се сърдит, ще го дам на внука си, щото ми носи името.. " Това го каза Д. П.П.... в. мое присъствие и в присъствието на моя съпруг Т.. ”
Показанията на горепосочената свидетелка се потвърдиха от свидетелката Д. Т. Ц.-внучка на Д. П.П. /дъщеря на покойния му син Т. Д.П./.
Тя също е присъствала лично на сватбеното тържество, била е на 17
години - достатъчно голяма възраст, за да може да възприема правилно случващите се около неясъбития и да дава достоверни показания за видяното - „Знам кога сключиха граждански, брак бащата и.. майката С. на Ц. и.. В. - 82 година.. ,Аз лично присъствах на тяхната, сватба.. Сватбеното тържество се проведе в рестррант ,,Диана".. На това тържество, дядото на М. -бащата на ищците присъстваше.. И.. родителите на М. присъстваха и.. Р., която беше свидетел преди малкоx и.. Т. също присъстваха на сватбата - те са мои родители. “ .
Заяви - „Дядото на бащата на ищците Д. П. на сватбата даде, там обявиха -_ навремето беше модерно да се обявява кой колко дава и.. той даде, завеща къщата, защото му носел името и.. там някакъв лисТ... но си спомням, че даде това и.. тогава аз исках да обявят, че аз давам 10 лева - аз тогава бях на 17-18г. Предполагам, че всичките са разбрали - то се обявяваше по микрофона там.. ".
От тези доказателства се налага извода, че собствеността и владението върху сградата е било предадено на Д. В.П. и ищцата С.П. през 1982 г. с изричното съгласие на предишния собственик-Д. П.П. и товав е и моментът, о който е започнала да тече придобивна давност в тяхна полза.
В този смисъл е и трайната практика на ВКС, в която изрично се приема, за да започне да тече давност в полза на трето лице е достатъчно владението да е предадено със съгласието на предишния владелец, за което не се изисква никаква специална форма: '
От дата 25.07.1982 г. Д. и С. П. следва да се считат за добросъвестни владелци. Без значение в случая е фактът, че техните имена не фигурират изрично в документа, с който къщата им се предава, тъй като те не са знаели за такава необходимосТ.
За тях е било категирично ясно, че къщата се дава на тях, щом като
собственикът им я предава с- нарочен документ и демонстрира, че я дава именно на тях пред стотици гости на сватбата им.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. ,1 от ЗС ,,владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че предписаната от закона форма е била опорочена.
На основание чл. 70, ал. 2 от ЗС ,добросъвестността се предполага до
доказване на противната.
Предвид, което за придобиването на правото на собственост върху сградата е приложима кратката петгодишна давност по отношение на ищците.
Но дори да се приеме, че владението им е било недобросъвестно, то
периодът на осъществяването му е повече от достатъчен, за да настъпи ефекта на придобиване на собствеността.
3. Относно конкретните действия, чрез които е осъществявано владението:
а/. Разпитаните по делото свидетели установиха, че веднага след
сватбата Д. В.П. и ищцата С.Ц.П. са се преместили да живеят в къщата.
Свидетелката Р. Н. П.- ,, След сватбата внука на Д. П. - Д. и.. С. заживяха в двуетажната къща.. "
Свидетелката Д., ,Т. Ц. - ,,Младоженците - М. и..
С. след сватбата отидоха да живеят в къщата на “В.” 64..На два етажа е къщата" .
б/. В тази къща са се родили и израснали деиата на Д. В.П. и ищцата С.Ц.П. - ищците В. В. и Ц.В..
Този факт изрично е признат с отговора на исковата молба.
Потвърди се от представените от ищците удостоверения за настоящ адрес на ищците В. В. и Ц.В., от които е видно, че същите са регистрирани на този адрес от самото си раждане.
В този смисъл са и показанята на свидетелката-РадкаНиколоваПенова.
Свидетелят Ц. Е. Ц. даде показани, че през
последните около 35 години, тоест точно толкова години колкото са изминали от смъртта на Д. П.П., който е починал през 1986 г., в двуетажната къща живее единствено семейството на ищците.
Свидетелката М. Т. С. - „Когато осемдесе и.. коя
година почина, 85 година ли почина бащата на В., той живееше със съпругата си там, не мога точно да си спомня коя година почина 85 или 86г..след като почина, те - В.... и.. С. отидоха в малката къща.. Останаха М., С. и.. децата да живеят в тази къща - голямата.. ”
Уточни - „Когато се явявах пред нотариус през 2011г.., в двуетажната къща, за която сега се спори живееше М. - бащата на В., съпругата му С., В. и.. Ц..
В същия смисъл са показанията на свидетелката Д. Т. Ц..
Свидетелката Н. Е. Р. също потвърди - ,,в двуетажната къща живееха М. - щото той почина и.. след това останала С., В. и.. Цеци. През този период живееха в кухнята В. и.. С.. когато ние дойдохме и.. той, заговорихме ,се с него и.. той, казва вие живеете вече самостоятелно. така и... аз направих, освободих къщата, децата да си живеят свободно, да им е по-широко - това беха негови думи.
Свидетелят на ответницата И. П. потвърди, че след смъртта на Д. П.П., в двуетажната къща е живяло единствено семеиството на ищците - „Бащата и майката на В.... тогава живееха у кухнята некоги - летната там направиа, он бега горе стареца и.. там умре.. Е, съществуваше тогава кухнята, ама они си седеа у другата стая, старецо умре-после на В. го замести. След 2-3 годин след като стареца умре В. одите да живее в летната кухня.. В голямата къща остана да живее М.. В. като отиде да живее в малката къща, в голямата кьща останаха да живеят децата и.. С. и.. М.‘‘.
Прякото използване на вещта представлява владение, според трайно установената практика на ВКС:
В този смисъл: Решение № 68 от 02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. № 603/2012 г., Решение № 277 от 28.06.2012 г. на ВКС но гр.д. № 259/2012 г., І г.о.; Решение № 108 от 10.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1063/2010 г., ІІ г.о. и др.
Свидетелката Н. Е. Р. даде показания, че банята е направена от общия наследодател на ищците Д., В.П., за да може да двамата със съпругата му ищцата С.П. да живеят в къщата - „М. направи банята след това и.. Банята М. я направи. Знам, че тогава сподели пред нас, че е дал 3000 лева за банята..„" ,
Установи, че наследодателят на ищците е правил и други подобрения - .. М. си прави, когато беше жив на терасата отвън стълбището им е въшно и.. имаше един покрив - те го правиха с моя с... вътре окачен таван знам, че беше слагал пред банята и в хола‘‘.
Поясни, че е обзавел хола и стая за децата.
Даде показания, че след смъртта му ищците също са правили редица
подобрения – Знам, че Ц._казва. че прави частичен ремонт на покрива и.. Дограмата я смени В., защото моя зет и.. слага дограмата и.. я правеше частично, да кажеме няколко месеца събереше парички и.. се обади зет ми да вземе
мерки и.. да направи дограмата.. В. се обаждаше през това време, той да вземе мерки чи.. на него плати има предоставени "фактури. Сега цялата дограма е сменена.. ".
Свидетелката М. Т. С. потвърди, че банята е
направена от наследодателя на ищците - Д. В.П. - ..Саавка.
майката на М.,“ме повикал- беше много радостна, що М. е направил баня‘‘.
Установи, че семейството на ищците е правило и други подобрения - ..Да, много ремонти правеше М.. След като М. почина, ремонтите започна Владка да прави, отиде спечели пари детето, дойде - смени прозорци, отиде пак -щото не работеше в М.. А след това смени вратата, смени други прозорци - това знам‘‘.
Заяви, че освен семейството на ищците друг не е давал пари за тези
ремонти - ,,Не. не знам В. да е участвал с пари за ремонтите през всичките тези години‘‘.
Свидетелят Г. Н. Г. е извършил част от подобренията - ,,.Да. аз съм извършвал строителни дейности в дома им..‘‘.
Заяви, че подобренията са му били възложени от наследодателя на
ищците Д. В.П. - „Техният татко ме повика, понеже знаят, че се занимавам с отоплителни, инсталации и.. ме повика за отоплителна инсталация н къщата -бащата на В. и Ц. -М.. Знам и.. годината, горе- долу тогава - 2003 година сме го правили .По това време. когато правех ремонта. те /сочи ищците/ беха много по-малки от сега, но те живееха там и...‘‘.
Установи, че всички необходими материални също са били закупени от него - „С него се познавахме. описахме квото е необходимо, в магазина закупихме стоката, имаше един бел бус негов -. докарахме на къщата..‘‘.
Посочи и дейностите, които е извършил; „напраихме парното. Парното представлява камина с водна риза, бойлер с водната риза и.. радиаторите - това е на първия етаж - камината, радиаторите горе на втория етаж и.. бойлера го подвързахме с радиаторите и.. към водопровод й.. към парното и.. праихме баня - това сме правили с М. ".
Уточни, че същите са били заплатени единствено от Д. В.П. - ,,И.. тогава излизаше към с банята около 2000 лева, щото 200лв е горе- долу била банята, а 1700- 1800 лева - сега точната цифра дали са и.. 30 или и.. 50 - сега не мога да кажа, да- 1700-1800лева за парното, щото пък направихме и.. водопровода на банята и.. 200лв за преправянето на банята, общо около 2000 лева.. М. ми плати тия пари‘‘.
Свидетелката Д. Т. Ц. потвърди, че тези подобрения са били възложени и заплатени от наследодателя на ищците - „Братоечед ми в една година, но точно годината не си спомням правихме-парното, защото и.. ние си правихме парно -. един и.. същи човек прави на моите родители, на тях и.. на нас -. Г., този който беше свидетел тука.. Той прави и.. нашто парно и.. правиха парното... ”.
Посочи, че са правени и други подобрения - „вече има външни стълби - навремето е била с вътрешни стълби, но после братовчед ми, лека му пръст- направи външни стълби. Сега са покрити вече, навремето не бяха после се покриха с некакви платна и.. после пак се преправиха. Стълбището покри братовчед ми Д.” .
Допълни, че след смъртта му ищцата В.В. също е правила подобрения - „правиха други подобрения, децата като работеха насам – натам и.. В. като работеше по чужбина, си прави и.. тя ремонт детето.. "
В същия смисъл са и показанията на свидетеля Ц. Е.
Ц. - ,, За къщата знам,че е правено парно.. Това го прави тоя Г. се казва човека, живее в нашия квартал.. Той първо работи на М., след време работи на съсед там Р. се казва, “баджо" му викаме знам,че той ги е прави и.. двамата, но точно коя година го е-правил, не можа да уточним, доста отдавна обаче, това са над 10-15 години. ".
Заяви - „По това, което приживе М., беше жив нали, като комшии: "Кво става Мите кво си се разработил"“ и.. той казваше, че прави ремонт там - баня, кухня .... .. . Той прави баня, кухня там? “.'
Потвърди - „До втория етаж на къщата се стига по външни стълби и.. там тераса.. На терасата преди беше метален парапет, после М. направи с такъв зид, плоча, да - плътен и.. го покри с навес стълбището.. ”
Даде Показания - „За дограмата я правиха по-скоро, тука преди неколко години, обаче знам, че си я прави В...... Тя си я прави, баща й вече беше починал.. " .
д/. Ключовете от къщата се държат от семейството на ишците и те са
се разпореждали кой може да я ползва:
Свидетелката Н. Р.- „Като ходят да работят на
друго място се връщат после пак в тази къща - двуетажната.. Къщата стои
празна и.. заключена, когато те работят на други места.. ”.
Свидетелят Ц. Е. Ц. - „Докато тех ги няма, друг не живее там в двуетажната къща.. Никой не живее там - те си там идваТ..
Като се върнат - те в тази къща си идват '‘.
Свидетелят Е. Й. -,,Когато В. отсъства, двуетажната кьща не се обитава от никой.. Тя си я заключва и.. тя си я отключва.. '‘.
Свидетелят на ответницата И. П. потвърди, че „В. и С. не живеят там в тоя имот, щото тиа я заключиа.-. Ц. и.. В. я заключиа и.. В. останалото време, когато.-не живееха там, къщата беше заключена‘‘.
Принципно този, който държи ключовете от имота, той осъществява фактическата власт върху него. В този смисъл: Решение № 213/10.04.2009 г. на ВКСпо гр.д. .№ 6404/2007 г., ІІ г.о., Решение № 312/29.04.2009 г. на ВКС по гр.д. № 392/2008 г., І г.о., Решение № 73/02.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 731/2014 г., ІІІ г.о..
По делото категорично се доказа от приобщената доказателствена съвкупност, че семейството на ищците определят кой и кога може да влиза в къщата и никой не влиза без тяхно позволение:
Свидетелката Н. Е. Р. - ...В. допускаше баба си и.. дядо си в къщата...Винаги, когато са искали ги е допуснала, щот те седеха отпред има малка пейка, до входната врата и.. за банята ги е пускала, доколкото си спомням, майката на В. дори им е помагала и.. ги е кьпала. жената.. Говоря за годините., от 2011 г. до 2016 г. някъде беше, а след това..... „Допуска ги, да., допускаше ги и.. тази година 2020г..‘‘.
Свидетелят Е. Й. -,,Нейните баба и дядо ползват банята в
двуетажната къща с разрешението на В.‘‘.
На следващо място ищците са тези, които са предприели допълнителни мерки за охраната на къщата:
Свидетелката Н. Е. Р. - „В. е осигурила охраната на къщата със СОТ. "
Свидетелят Е. Й. - „В. е инсталирала охранителна
система в къщата.. Когато нея я няма достъп до двуетажната къща няма друг, освен упълномощения, който има право да влиза това е И. И. - това е моя баща.. Говоря за охранителната система, той може"_ да влиза, да проверява какво е състоянието.. " .
Свидетелят Ц. Е. Ц.- „Има лепенки на единия прозорец на двуетаисната къща, пише "СОТ".
Безспорно поставянето на охранителна система на процесната сграда, която система препятства и не допуска трети лица в имота, също представлява демонстрация на владелчески действия и намерения.
4. Относно продължителността на владението:
А./ За установяване на продължителността на владението е достатъчно да се установят неговите начален и краен моменТ.
Това е така, защото разпоредбата на чл. 83 от ЗС въвежда презумпция, че който е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.
В този смисъл е и трайната практика на ВКС, последовално установена в редица съдебни решения.
По делото се установи, че семейството на ищците е започнало да владее къщата още през 1982 г., първоначално общият им наследодател Д. В.П. и неговата съпруга- ищцата С.П., а след неговата смърт на 18.10.2011 г. владението е продължено от съпругата и двете му деца -ищците по делото, като владението им продължава и към момента.
Предвид което съдът приема, че семейството на ищците е владяло процесната сграда и в промеждутъците от 1982 година до днес, Т.е. през целия период от 40 години.
А оттук и, че към 21.12.2011 г., когато праводателите на ответницата са се снабдили с констативен нотариален акт за процесната сграда същата е била придобита от семейството на ищците по давностно владение, продължило непрекъснато повече от 30 години
б/. Относно значението на факта, че през различни периоди ищците
са работили в други населени места:
1. По делото, а и ответницата изрично признава с отговора на исковата молба, че общият наследодател на ищците е живял в сградата до смъртта си на 18.10.2011 г.
Временното неупражняване на владението след тази дата не се отразява по никакъв начин на настоящия спор.
Това е така, тъй като към 18.10.2011 г. общият наследодател на ищците и съпругата му ищцата С.П. вече са били придобили право на собственост върху сградата, чрез владение, продължило над 30 г.
За разлика от владението, правото на собственост не се прекъсва или
изгубва с неупражняването му за повече от 6 месеца.
В този смисъл: Решение № 585 от 07.о1.2о11 г. на ВКС по гр. д. № 319/2009 г., I г. о.; Решение № 2171 от 13.01.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2204/2002 г., І\/ г.; Решение № 203 от 7.\/.1980 г. на ВС по гр.д. № 559/80 г., І гр. о.
2. Фактът, че е имало периоди, в които ищците са работили в други населени места не води до прекъсване на осъществяваното от тях давностно владение.
Съгласно чл.81 от ЗС, давността се прекъсва с изгубването на
владението в продължение но повече от шест месеца.
Видно от съдържанието на посочената разпоредба, за да се счита
прекъснато владението, владелецът трябва да ,,изгуби“ владението, Т.е. да не може повече да използва имота, тъй като друго лице е започнало да го владее вместо него.
Това, че в определени периоди ищците са работили в други населени места и през това време не са обитавали къщата, не може да се приеме, че са изоставяли имота и действията им по никакъв начин не могат да се квалифицират като прекъсване на владение.
От показанията на разпитаните свидетели, посочени по-горе, бе установено, че:
- когато ищците са били на работа в други населени места, те са заключвали къщата;
-винаги, след като са работили някъде, ищците са се завръщали именно в процесната къща- отключвали са я и са живеели в нея;
- в периодите, в които ищците са отсъствали, трети лица не са живеели в къщата;
- в тяхно отсъствие единствено е използвана банята, за което те предварително са били дали позволение;
- в останалите помещения на първия и на втория етаж други лица не са влизали.
Съгласно трайната практика на ВКС, прекъсване на владението има само когато трето лице се настани в имота и започне на свой ред да го владее против настоящия владелец.
От друга страна, ако владелецът заключи имота и отиде временно на друго място, където живее или работи и след това се върне, отключи и отново заживее в имота, владението не се счита прекъснато.
За да се счита владението непрекъснато, е достатъчно владелецът
да го посещата и да извършва явни действия но стопанисването му
Така: Решение № 330 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1519/2010 г., ІІ г.о.; Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по.гр. д . № 603/2012 г., І г. о.;Решение № 1266 от 12.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5261/2007 г., V г.о.
Водим от горното съдът намира, че владението на семейството на ищците никога не е било прекъсвано.
ІІ. Относно правото на собствености придобивното основание на
ответницата В.К.:
На 21.12.2011 г. праводателите на ответницата В. и С. П. са се снабдили с Констативен нотариален акт № 111, том ІХ, рег. № 16009, дело № 905/2011 г., с който са признати за собственици на процесната сграда на основание наследство и давностно владение.
В.Д.П. и С.С.П. са се разпоредили с
процесната сграда в полза на ответницата В.К. на 08.04.2020 г. чрез договор за гледане и издръжка, обективиран в НоТ.акт № 174, рег.№ 1070, Т.3, дело № 529 от 8.04.2020 г. на СВ-М. .
Съгласно трайната практика на ВКС, претендиращият собственик трябва задължително да докаже пред съда не само своите права,но и правата на своя праводател, така: Решение № 59 от 08.05.2013 г. на ВКС по гр.д. № 596/2012 г., ІІ г.о.,; Решение № 167 от 23.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1889/2013 г., І г.о.; Решение № 403 от 08.06.2005 г. на ВКС по гр.д. № 935/2004 г., І г.о.,
С отговора на исковата молба се твърди, че В.П. е наследил
сградата от родителите си Д. П.П., починал 1986 г. и Е. Х. П., починала 1983 г., като след тяхната смърт до 2020 г. имотът е владян от В.П. и съпругата му С.П..
Съдът намира, че ответницата В.К. не доказа пред настоящия съд, че нейните праводатели са били придобили сградата на основание наследство и давностно владение.
1. Относно наследяването като придобивне основание:
За С.П. не се твърди да е придобила спорната сграда по
наследство - освен това от представеното с отговора на исковата молба Удостоверение за наследници е видно, че тя не е наследник на Д. П.П. и Е. Х. П..
В.П. също няма как да е придобил къщата по наследство, тъй като същата е била завещана от Д. П.П. на общия наследодател на ищците - Д. В.П. и неговата съпруга ищцата С.П.. Поради което тази сграда не е била включена в наследствената маса и няма как да е наследена от В.П..
2. Относно давностното владение като придобивно основание:
2.1. С.П. не може да е придобила сградата по давносТ.
Съгласно чл. 115, ал. 11, б. „в” от ЗЗД давност между съпрузи не тече.
Предвид което дори С.П. да е владяла сградата е изключено същата да я придобила по давносТ.
2.3 Установа се, че при обстоятелствената проверка свидетелите изобщо не са разпитвани за процесната сграда и констатациите на нотариуса са направени без да са събрани даннн чия собственост е същата
и дали трети лица нямат права върху нея:
Свидетелката М. Т. С. е била единият от тримата свидетели при обстоятелствената проверка, когато е съставен констативния акт - „Явявах се през 2011 г. като свидетел на В.П., пред нотариус за имот на ул. „Н. В.".Моят син също се яви като свидетел пред нотариуса, по същия повод. Сина ми се казва В.П.С.. " .
Беше категорична, че ...За двуетажната сграда въобще не е задаван
такъв въпрос, само за имота дали са живели там -. това е.. ".
Поясни - „Ставаше въпрос само за тях - за В. и.. С., не ме е питал нотариуса за други хора дали са живели там.. ”.
Като уточни, че е знаела, че „Когато се явявах пред нотариуса 2011 г.
двуетажната къща, за която сега се спори живееше М. - бащата на
В., съпругата му С., В. и Ц.. Което означава, че същата е щяла да заяви този факт пред нотариуса, ако той я е бил попитал за тази сграда.
Свидетелят на ответницата В.П. С. също е бил един от тримата свидетели при обстоятелствената проверка.
Същият потвърди, че при обстоятелствената проверка е знаел, че
праводателите на ответницата не са собственици на процесната сграда и не е наясно нито за какво точно е разпитван, нито за какво се е подписал - .,,Ценко ни извика нас трима човека. Да, Ц.. Да прехвърлим на негово име къща. Отидохме там да прехвърлим на негово име къща. Обаче не знам точно какво стана и ние прехвърлихме. Точно така това е истината отидохме, за да се прехвърля на Ц., но сме се подписали и сме го прехвърлили на В.. Да, на В. го прехвърлихме. Значи нищо не помним, на какво сме се подписали. Какво е станало, реално нищо не помня‘‘.
Предвид което констатациите на нотариуса, че праводателите на ответниците са били придобили правото на собственост върху поземления имот заедно с построената в него двуетажна сграда, предмет на настоящия спор, са необосновани и не следва да се зачитаТ.
2.3. По делото се събраха доказателства, че процесната сграда е владяна от семейството на ищците и не е владяна от който и да е от праводателите на ответницата.
От което следва:
А./ Осъществяваното от семейството на ищците владение изключва такова да е осъщестявано от праводателите на ответницата, а оттук и възможността същият да е бил придобит по давност от тях към 2011 г., когато В. и С. П. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на двуетажната къща.
Б/ Установи се, че веднага след смъртта на Д. П.П., праводателите на ответниците са се преместили да живеят в лятната кухня, която се намира в същия двор.
Свидетелката М. Т. С., която е била свидетел и при съставянето на констативния нотариален акт от 2011 г. категорично
опроверга направените в него констатаци,като заяви, че - ...В. и.. С.
имат по-малка къщичка и.. там живееха навътре в двора.. .Когато осемдесе и.. коя година почина, 85 година ли почина бащата ни В., той живееше със съпругата си там, не мога точно да си спомня коя година почина 85 или 86г.., те живееха там и.. след като почина, те,-. В. и.. С. отидоха в малката къща.. Останаха М., С. и.. децата да живеят в тази къща- голямата‘‘.
Свидетелката Р. Н. П. - ,,Дядото на Д. В. -
Д. П. живееше в по-малката къщичка, като кухничка.. Като почина той Д. П.П. и.. съпругата му, В.П. и.. С. отидоха да живеят в тази малката къща, като кухничка дето е.. Там живееха в тази къща..А иначе си живееха в тази малката къща до голямата...До тази година В. и.. С. живееха в тази малка къща, която е до голямата..след като почина стареца и...се преместиха горе‘‘.
В същия смисъл са показанията на свидетелката Д. Т. Ц. - ,,ОТ.. 82 година до днес в тази къща живеят В., С., М. и Ц.. Младите живеят в къщата, а чичо ми и.. стринка ми, след като починаха старците -. чичо ми баща му и майка му -. те се преместиха, ние й казваме летната кухня.. Това е другата сграда зад къщата, малко по -навътре са в един двор и.. те отидоха там, а младите останаха да живеят в къщата.. И оттогава до днес си живеят там в малката къща чичо ми и.. стринка ми В. и С.‘‘.
Поясни - „С. и В. живееха в голямата къща, преди да починат баба ми и.. дядо ми. Е. беше баба ми, А.Д. - дядо ми. Като починаха, тогава В. и С. се преместиха в по-малката къща‘‘.
Свидетелят Ц. Е. Ц. даде показания, че през последните около 35 годин , тоест точно толкова години, колкото са изминали от смъртта на Д. П.П., който е починал през 1986 г., В. и С. П. са живяли в лятната кухня. В двуетажната къща, за която е спора в последните 30 -.35 г. живеят М., С. и децата им – В. и.. Цеци. Други хора в двуетажната къща, в този период, не знам да са живели там.. Не съм видял други хора да са живели там...В. и.. С. живеят, ама те са в една - две стаички там, по навътре в двора имаТ.. В същия имот живеят, един двор, обаче по- навътре така са в друга сграда, две стаи са там. ".
Свидетелката Н. Е. Р. също установи, че през целия този период праводателите на ответницата са живяли в лятната кухня - ,, В двуетажната къща живееха-М. - щото той почина и.. след това останаха С., В. и.. Цеци. През този период жвиееха в кухнята В. и... С., когато ние дойдохме: и.. той, заговорихме се с него и.. той, казва Вие живеете вече самостоятелно, така и.. аз направих, освободих къщата, децата да си живеят свободно, да е по- широко - това беха негови думи‘‘.
Свидетелят Георди Н. Г., не е в близки отношения със
страните заяви, че през 2003 г., когато е извършил възложените му от наследодателя на ищците подобрения, В.П. не е живеел в процесната къща, а В лятната кухня - и., годината, горе- долу тогава - 2003 година сме го правили... Бащата на М. живееше отзад в друга къща.. “.
Свидетелят на ответницата И. П. заяви, че праводателите на ответницата са живеели в процесната сграда само докато е бил жив Д. П.П. - „Когато дядо Д. живееше у летната кухня, през това време С. и.. В. живееха на първи етаж на голямата къща и.. сина им Д. беше там.. В. и.. С. живееха през последните години в кухнята‘‘.
И потвърди, че след смъртта на Д. П.П. са се преместили да живеят в лятната кухня - „Бащата и.. майката на В. тогава живееха в кухнята некоги - летната там направиа, он бега горе стареца и.. там умре.. Е. съществуваше тогава кухнята. ама они си седеа у другата стаа. стареца умре - после па В. го замести. След 2-3годин след като старецу умре В. отиде да живее в летната кухня.. В голямата къща остана да живее М.... В. като отиде да живее в. малката къща. в. голямата къща останаха да живеят децата и.. С. и.. М... ".
В/. След като са се преместили да живеят в лятната кухня, праводателите на ответницата са използвали единствено банята в процесната сграда и единствено при нужда да се изкъпят и то с разрешението на семейството на ищците:
От изложеното следва, че така установените от свидетелите отношения между праводателите на ответницата и семейството на ишците по повод ползването на банята, сочат на сключен договор по чл.243 и сл. от ЗЗД /заем за послужване/ и категорично определят В. "и С. П. като държатели, а не като владелци на сградата.
Следва да се отбележи, че В. и С. П. не са ползвали кухнята и тоалетната в процесната сграда, както невярно се твърди в отговора на исковата молба.
Установи се, че те са си готвили в лятната кухня и са ползвали външната тоалетна към лятната кухня, като са ходили до процената сграда единствено, когато се е налагало да се изкъпяТ. В този смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели: Н. Е. Р., М. Т. С., Е. Й., Р. Н. П., Д. Т. Ц., Ц. Е. Ц. и И. П..
Г/. До сключването на разпоредителната сделка от 2020 г. праводателите на ответницата не са оспорвали правото на собственост на ищците и не са демонстриралн, че се считат за собственици на имота:
Свидетелката Н. Е. Р. - , През този период живееха в кухнята В. и.. С., когато ние дойдохме и. той, заговорихме се с него и.. той, казва Вие живеете вече самостоятелно, така и.. аз направих, освободих къщата, децата да си живеят свободно, да им е по-широко - това беха негови думи....след като В. пред мен каза, че е оставя децата да живеят там.. ”.
Свидетелката беше категорична, че „Преди 2020г.. не е имало такива
спорове за къщата‘‘.
Нейните показания се потвърдиха и от свидетели С. Т., който не е в близки отношения с нито една от страните и като такъв е незаинтересован от изхода на спора. Същият заяви, че е присъствал на разговор, в който В.П. категорично е заявил, че никога не е имал претенции към процесната къща - „Виждал съм се с В.П., това стана средата на месец април 2020г...Спомням си, че малко преди да се качим Б. го попита дали той изявява някакви претенции, или в миналото е изявявал някакви претенции към имота на В.. Човекът категорично отрече и каза: "Никога през живота си, не съм имал претенции към тяхния имоТ. Те живеят там от много години. Тя е отгледана там заедно с нейните родители‘‘.
Свидетелят Г. Н. Г., който също не е в близки отношения със страните заяви, че през 2003 г., когато е извършил възложените му от наследодателя на ищците подобрения, В.П. не е имал никакн претенции към двуетажната къща: „Знам и.. годината, горе-долу тогава – 2003 година сме го правили; И.. съм разговарял на М. с баща му по време на работа. човека идваше, говореше брат му идваше - чичо му наМитко и.. си говорехме по време на работа - за самата работа.. Бащата на М. живееше отзад в друга къща.. ".
Видно е от посочените доказателства по делото, че след като са се
снабдили с Констативния нотариален акт на, 21.12.2011 г. праводателите на ответниците по никакъв начин не са променили отношението си към
двуетажната къща и не са имали никакви претенции към нея - не са се заявили като нейни собственици, не са заявили желание да я използват за живеене. Продължили са да живеят в лятната кухня и да я използват, както
преди с разрешението на семейството на ищците.
Тук е мястото да се отбележи, че твърдението в отговора на исковата молба, че след като за подготовката на документите за извършената обстоятелствена проверка В.П. е упълномощил ищеца Ц.В. това навежда на липса от негова страна на възражение относно придобиването собствеността върху имота от В.Д.П. и съпругата му С.С.П. е напълно несъстоятелно.
Първо, в пълномощното е посочено само, че същото е за ,,недвижим
имот, представляващ дворно място на ул., „Н. В." № 64 гр.
М.”, като не се сочи, че се отнася и за построените в имота сгради и по- специално за спорната двуетаэкна къща.
Второ, молбата до областния управител е подадена от ищеца Ц.В. лично, а не като пълномощник.
Трето, свидетелят на ответницата В.П. С., който е бил един от тримата свидетели при обстоятелствената проверка заяви, че ищецът Ц.В. е искал да снабди с нотариален акт за къщата себе си, а не праводателите на ответницата - „Ц. ни извика нас трима човека. Да. Ц.. Да прехвърлим на негово име къща. Отидохме там да прехвърлим на негово име къща‘‘ .
Предвид което очевидно Ц.В. не е считал, че праводателите на ответницата са били собственици и на построената в имота двуетажна къща.
Четвърто, упълномощаването е извършено само за един от ищците Ц.В..
Извършеното упълномощаване по отнощение на един от тримата ищци - обикновени съсобственици на процесната сграда, не може да ангажира останалите двама с извод, че за тях липсва собственическо отношение към процесната сграда и липса на възражение за придобити права от В. и С. П. върху тази сграда.
Д/ Относно значението на представената писмена справка за платени разходи за вода:
Представената справка не доказва, че праводателите на ответницата са се считани за собственици на процесната сграда.
Първо, от съдържанието на справката не се установява,че платените
разходи са именно за спорната сграда, а не за сграда в друг поземлен имот,
респективно за другата сграда в същия поземлен имоТ.
Второ, липсват доказателства преди 18.12.2017 г. праводателите на
ответницата да са заплащали каквито и да е разходи за сградата.
Трето, разходите са заплатани единствено от В.Д.П..
Четвърто, плащането разноски за даден имот не доказва право на
собственосТ.
ВКС трайно приема, че плащането на каквито и да е разноски, в това
число данъци и такси, не демонстрира намерение за своене на имота, предвид което –по аргумент от по-силното основание следва да се приеме, че същите могат да бъдат заплатени и от несобственик и не доказват правото на собственост на лицето, което ги заплаща.
В този смисъл са: Решение № 110 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 870/2011 г., ІІ г.о.,; Решение № 635 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1405/2009 г., І г.о.; Решение № 181 от 18.09.2013 г. на ВКС по гр.д. № 560/2012 г., І г.о.
Предвид, което следва да се приеме, че праводателите на ответницата не са били придобили правото ,на собственост върху, процесната сграда, а оттук и сключената от тях сделка, с която са се разпоредили със сградата в полза на ответницата не е породила вещнопрехвърлително действие и не легитимира В.К. като неин собственик.
Оттук и претенциите на ответницата за предаване на владението върху процесната сграда и за заплащане на обезщетение са неоснователни.
ІІІ. Относно нишожността на договор за гледане и издръжка, обективиран в НоТ.акт № 174, рег.№ 1070, Т.3, дело № 529 от 8.04.2020 г. на СВ-М.:
1. С исковата молба ищците са заявили при условията на евентуалност две основания за обявяване на нищожността на договора, а
именно:
А/. поради липса на форма, предвид нищожността на нотариалния акт, поради непрочитането му от нотариуса - основание по чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД, във връзка с чл.576 и с чл.579 от ГПК.
Съдът намира, че в нарушение на чл. 579, ал. 1 от ГПК нотариус Алинка Паралюзова не е прочела на участващите в нотариалното производство лица съдържанието на нотариалния акт, с който В. и С. П. са прехвърлили на В.К. процесната къща.
По този въпрос бяха събрани гласни доказателства.
Установи се, че в деня на сделката никой не е прочел на праводателите на ответницата съдържанието на нотариалния акт и те не са били запознати какво подписваТ.
Свидетелят Е. Й. заяви, че двамата прехвърлители многократно са заявявали в различни моменти и пред различни лица, че не са сключвали прехвърлителна сделка - ,,В. каза, че си е извадил констативен нотариален акт и.. че няма такова нещо - твърдо отричаше да е прехвърлил къщата на В., а пък Слава каза, че това няма как да се случи, докато тя е жива и.. че знае, че са подписали нотариален акт за къщата им в Т., което ние вече знаехме, че не е истина.. ‚.
Поясни, че по собствена инициатива В.П. е провел разговор с
адвокат Б., в който категорично е заявил, че не е прехвърлял процесната къща на В.К. - В. нямаше възражения да разговаряме, дори той сам изяви желание...Той сам пожела да отиде при адв.Б.. Просто искаше да докаже, че не е направил това, което е направил -да докаже на нас, на нея най- вече на В.‘‘.
Уточни - ,,. Този разговор се състоеше пред Вашата кантора /на адв. Б./ на улицата и.. присъстваше колегата на адв. Б......При този разговор В. се намираше в колата ми. Не е влязъл насила в моята кола, а по собствено желание‘‘.
Той казваше, че "Как, това няма как да стане, ако съм подписал и.. съм прехвърлил къщата - на момента ще го анулирам този нотариален акт и.. ще го скъсам.. ".
Неговите показания се: потвърдиха от свидетеля С. Д.
Т., който не е заинтересован от изхода на спора в полза на нито една от страните.
Той даде показания, че около десетина дни, сред като е бил съставен
нотариалния акт от 08.04.2020 е присъствал на разговор, в който В.П. лично е заявил, че не е сключвал такава сделка - ,,Виждал съм се с В.П., това стана средата на месец април 2020г..Отидохме до колата. Вътре на задната седалка седи ето този господин В.П., Б. се представи, те се запознаха., човека каза :"Аз съм казвам се В.П., аз съм бащата на В.." Б. го попита: " Знаете ли дали сте прехвърлили имота, в който живее В.? Човекът категорично отрече въобще да е прехвърлял някакъв имот, пък камо ли сградата или къщата, жилището на В.... В.П. категорично отрече, даже махна така с ръка и каза: " Нищо, на никой не съм прехвърлил, "
В.Д.П. е бил категоричен, че на 8.04.2020 г. е посетил нотариуса с единствената цел- да се снабдят с дубликат от издаден по-рано нотариален акт, като на посочената дата му е бил издаден поискания от него дубликат и само за това се е подписал пред нотариуса- „Тогава Б. го попита: " А ходили ли сте при нотариус да изповядвате някаква сделка, преди около десетина дни?”. Той каза ” Да, ходил съм при нотариус, но повода беше да поискам да ми се издаде копие или дубликат от някакъв негов констативен нотариален акт, които касае съвсем друг имот". По този повод е ходил при нотариуса, нотариусът дори му е прочел от констативния акт, за кой имот става на въпрос. Той казал:" Да, това е моят имоТ." И му е предал констативния нотариален акТ. При предаването В.П. заяви, че нотариусът го е помолил да се подпише за това, че получава и той се подписал на няколко места‘‘.
Съгласно трайно установената съдебна практика за опровергаване
съдържанието на официален документ забраната на чл. 164, ал. 1, Т. 2 от ГПК не се прилага, когато се оспорват изявленията свързани с валидността на нотариалния акт, едно от които е прочитането му от нотариуса, предвид което трябва да бъде зачетена доказателствената сила на дадените по този въпрос свидетелски показания.
В този смисъл: Решение № 500 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1410/2008 г., І г.о.; Определение № 526 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1577/2010 г., І г.о.
Съгласно горното, настоящият съдебен състав приема за доказано,
че нотариалният акт е нищожен на основание чл. 576 от ГПК, поради нарушение на предписания ред за удостоверяване.
Нищожността на нотариалния акт води до липса на предписаната от чл. 18 ЗЗД форма, необходима за сключване на договор за прехвърляне на
собствеността върху недвижими имоти.
Поради което договорът е нищожен .на основание чл. 26, ал. 2, предл. З от ЗЗД - поради, липса на предписаната от закона форма.
Б/. поради при липса на съгласие от страна на прехвърлителката, С.С.П., която поради здравословното си състояние не е способна да формира воля и не осъзнава какво е извършила - основание по чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД.
Изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза не можа да даде категоричен отговор на въпроса дали към датата на сключване на сделката на 08.04.2020 г. С.П. не е разбирала своите действия, като не отхвърли тази възможносТ. Експертизата следва да бъде преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК.
По делото са събрани доказателства, че С.С.П. е имала сериозни проблеми с паметта, не е имала ясна представа за реалността, живеела е в миналото и си е мислела, че става въпрос за сделка с имот в с.Т., което е станало преди 16 г.
Първо, с отговора на исковата молба е представено Експертно решение № 1091 от зас. № 054/07.04.2014 г. на С.С.П..
Водещата диагноза на С.П. е ,,последици от мозъчен
инфаркт”, като е отразено, че става въпрос за „състояние след мозъчен
инфаркт и реинфаркт”.
В анамнезата е посочено, че в резултат на това състояние са настъпили следните последици - „Има още когнитивни и паметови смущения в периоди на обърканост”.
В заключение изрично се сочи, че е налице „когнитивен дефицит”.
Експертното решение категоричноопровергава казаното от д-р
Антоанета Александрова -личния лекар на С.П., че няма информация за когнитивен дефициТ. Предвид което неправилно вещото лице е основало своето заключение на посочените от личния лекар данни, а не на данните в експертното решение.
Второ, събрани са гласни доказателства:
Свидетелката Н. Е. Р. даде показания, че С.П. е живеела в миналото и не е имала ясна представа за това какво се случва в действителност - ...Водила съм с тех, даже последният разговор със С.. като говорихме и.. я попитах: 'Добре ти ми кажи. колко деца имаш? “ Вика “Имам една дъщеря и.. едно дете, което работи в София.. ” Викам: "Кое дете ти работи в София.. Нали сина ти почина" -. "Е, той почина, но Ц. работи в София - той ми е дете." Това; беха нейните думи пред мен.. Жената явно има нещо отклонение, болестно състояние явно, не съм лекар, но съм гледала жена с деменция, която по същия начин, е разговаряла и с мен.. ”.
В същия смисъл са показанията ни свидетеля Е. Т., който обясни, че С.П. си е мислела, че става въпрос за сделка с имот в
с.Т., което е станало преди години - „В. каза, че си е извадил
констативен нотариален акт и, че няма такава неща - твърдо отричаше да е
прехвърлил къщата на В..“А пък Слава каза, че това няма как да се случи, докато тя е жива и..- че знае, че са подписали нотариален акт за къщата им в Т., което ние вече знаехме, че не е истина.. ”.
Тези показания, макар че са цитирани в изготвената по делото
експертиза, са останали необсъдени от вещото лице.
Съдът не е обвързан от заключението на-експерта изготвил съдебно-
психиатричната експертиза, а е длъжен да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установи, че към датата на сключване на сделката С.П. категорично е имала когнитивен дефицит, проблеми с паметта и ориентацията, а оттук и, че е била неспособнада разбира своите действия не е осъзнавала своите постъпки.
Вън от горното, съдът служебно следи за наличие на основания за нищожност на договор, поради което:
а/нищожност на договора поради липса на форма - поради положен
пръстов отпечатък, вместо подпис, тогава когато лицето не е неграмотно или недъгаво, основание по чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД във връзка с чл.576 и с чл.579, ал. 2 от ГПК.
Видно от съдържанието на нотариалния акт вместо подписа на
прехвърлителя В.П., е положен пръстов отпечатък.
Полагането на пръстов отпечатък се допуска при условията на чл. 579, ал. 2 ГПК - само когато някое от участващите лица в нотариалното производство не може да подпише акта поради неграмотност или недъгавосТ.
В случая не са били налице условията за приложението на чл. 579, ал. 2 от ГПК за прехвърлителя В.П..
В.П. не е нито неграмотен, нито недъгав.
Това се потвърждава с категоричност от представеното по делото
Пълномощно от 31.10.2011 г., с което В.П. е упълномощил ищецът
Ц.В.. В.П. не само, че е подписал пълномощното, но и собственоръчно е изписал и трите си имена.
Когато лицето не е неграмотно или недъгаво, както е в нястоящия случай, полагането на пръстов отпечатък в нотариалния акт, вместо подпис опорочава нотариалното удостоверяване и е основание за неговата нищожносТ.
В този смисъл: Решение № 73 от 5.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3228/2017 г., ІІІ г. о.
б/_нищожността на договора поради липса на съгласие и на двамата
прехвърлители, предвид изявленията пред трети лица, че те не са сключвали процесната сделка и не са искали да сключат такава сделка, основание по чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД.
ІV. Относно обезщетението за неползване, предявено с насрещния
иск от В.К.:
Съдът намира, че претенцията остана недоказана.
По делото липсват доказателства какъв би бил размерът на обезщетението за неползване за претендирания от В.К. период.
Този въпрос изисква специални знания на вещо лице, което да изготви съдебно-оценъчна експертиза.
Такава по делото не е изготвяна.
Предвид, което претенциите на В.К. останаха недоказани.
V. Относно възражението за задържане заявено с отговора на насрещния иск от В.В.:
С отговора на насрещния иск В.В. е заявила при условията на евентуалност - в случай, че съдът намери основание да уважи заявената от В.К. претенция по чл. 108 от ЗС, възражение за право на задържане до заплащането на подобренията, които тя, а преди това нейния баща са направили в имота, а именно - нова дървена конструкция на покрива, която сме покрили с керемиди, изградили сме плътен парапет на терасата, изградили сме навес над стълбището към втория етаж, изцяло сме подменили дограмата на сградата с пластмасова- кафява и бяла, изградили сме локално парно отопленение на цялата сграда, баня и тоалетна, ремонтирали сме всички стаи, включително сме монтирали окачени тавани и др., всичко на обща стойност 16714.54 лева.
Както бе посочено по-горе относно владението на ишците, събраните гласни доказателства категорично установиха факта на подобренията и техния автор.
Изготвената по делото съдебно-техническа експертиза от вещото лице М.Д. потвърди, че „Извършените строителни дейности в процесната жилищна сграда увеличават нейната стойност”.
Като съгласно експертното заключение извършените подобрения са на обща стойност 16303,48 лв., което прави възражението за задържане
основателно до посочения размер.
Мотивиран от всичко гореизложено, съдът намира, че установителният иск за собственост следва да се уважи в цялост, като основателен и доказан, при което не следва да се разглежда предявеният под евентуалност иск с пр. основание чл. 26, ал.2, предл. 3 от ЗЗД.
На следващо място, поради гореизложеното, насрещните искове се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени в цялосТ.
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцата В.Д.В., следва да се присъдят сторените от нея деловодни разноски, съгласно приложен списък за разноските по чл. 80 от ГПК/ съгласно корекцията- 3 241,85 лв./, които следва да се заплатят от отв. В.В.К..
Водим от горното, съдът, на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо: В.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, че: В.Д.В., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, Ц.Д.В., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx и С.Ц.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx са собственици на сграда с идентификатор 48489.29.284.1/ четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, двадесет и девет, точка, двеста осемдесет и четири, точка, едно/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.М., намираща се на адрес: гр.М., ул.,,Н. В.‘‘ № 64, разположена на два надземни етажа със застроена площ от 56/петдесет и шест/ кв.м., с предназначение:жилищна сграда-еднофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор 48489.29.284/ четиридесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет, точка, двадесет и девет, точка, двеста осемдесет и четири/ по същата кадастрална карта, с адрес: гр.М., ул.,,Н. В.‘’64, целият с площ от 737 /седемстотин тридесет и седем/ кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване: ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план: 3954, квартал 15, парцел XI, при съседи: 48489.29.285, 48489.29.460, 48489.29.283, 48489.29.289.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx срещу В.Д.В., ЕГН xxxxxxxxxx xxx насрещни искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК В.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.В., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, сумата от общо 3 241,85 лв. деловодни разноски, съгласно приложен на л. 382 от делото списък на разноските.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: