РЕШЕНИЕ
№
859
град
Пловдив, 16.05.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, XXIII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретар Таня Костадинова и участието на
прокурор Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 547 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по
чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от Ж.Д.Х. *** чрез
адв.Ш. срещу Решение №153/17.01.2022г., постановено по АНД №20215330204960/2021г.
по описа на Районен съд – Пловдив, VIII н. състав, с което е потвърден Електронен
фиш /ЕФ/ Серия К №4668404 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който за
нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/ на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба в размер на 400 лева“. Със същото решение жалбоподателят е осъден и да заплати на ОД на
МВР – Пловдив сумата в размер на 80 лева разноски.
В
жалбата се сочи, че решението е неправилно, като се развиват доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на
всички наведени с жалбата възражения и се настоява за отмяната му и отмяна на
наказателното постановление. Претендират се сторените разноски.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, чрез процесуален представител
юриск.Б., в писмено становище оспорва жалбата и моли решението на Районния съд
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на евентуално
претендирано адвокатско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и счита, че
първоинстанционният съдебен акт като законосъобразен, следва да бъде оставен в
сила.
Касационният
състав, като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна, следователно е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
състав установи, че с оспорения, издаден от ОД на МВР – Пловдив ЕФ, серия К №4668404 е прието, че касационният
жалбоподател в качеството му на собственик на регистрирано МПС – лек автомобил
„***“ с рег.№ ***на 27.03.2021г. в 16,49 часа на Републикански път II-64 километър 49+800 в посока село Т., обл.Пловдив
следва да носи отговорност за извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП,
установено с автоматизирано техническо средство или система, като при максимално
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч, и при отчетен
толеранс от 3 км/ч в полза на водача, е управлявал посоченото МПС със скорост над
разрешената – в размер от 101 км/ч, превишение от 41 км/ч, за което е бил
санкциониран на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2, т.2 ЗДвП с административно
наказание „глоба в размер на 400 лева“. За да обоснове крайния си извод за
законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на районния съд е приел, че от една
страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване
от страна на Х. на вмененото му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното му
наказание съответства на осъществената от него противоправна дейност, както и
че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
административнонаказващия орган.
Така
постановеното решение е неправилно.
Това
е така, тъй като от представените в касационното производство писмени
доказателства: писмо- становище изх.№11-00-655/10.08.2021година на Областно
пътно управление -Пловдив, с което се указва поставянето и действието на
посочения в ЕФ пътен знак В26 безспорно се установява, че на посоченият пътен
участък км.49+860 липсва законосъобразно въведено ограничение на максималната
допустима скорост от 60 км/ч.. Посоченият в обжалваният административен акт
пътен знак В26 не е бил поставен по съответният за това ред, а е поставен от
търговско дружество „Рефан
България“ ЕООД,
без това му действие
да е съгласувано със стопанина на пътя – ОПУ Пловдив. Съобразно разпоредбите на
чл. 26, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 б. „в“ от ЗП, за дейности извън специалното
ползване на пътищата се забраняват в обхвата на пътя поставянето на пътни знаци
без разрешение от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и
от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. В настоящият случай
пътният знак е поставен произволно, по решение на други органи, които нямат
компетентността да поставят ограничения с пътни знаци. ОПУ-Пловдив към
АПИ е единствено компетентната институция, която може да наложи ограничение на
даден участък от републиканската пътна мрежа със законосъобразно поставен знак
към дадена дата и да определи каква е зоната му на действие. Тази му
компетентност произлиза от разпоредбата на чл.4 от Наредба № 1 от 17 януари
2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от МРРБ, в която се
сочи, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението,
включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък. В чл.
17 от същата Наредба №1 е предвидено, че проектът за организация на движението
за републикански пътища II и III клас се одобрява от директора на съответното
областно пътно управление. В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от същата Наредба №1 е
посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението
включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от
Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна
маркировка и пътни знаци. Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от
Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на
разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности. Доколкото
процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то компетентен да
одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при
постоянна или временна организация) е именно Директора на ОПУ-Пловдив на АПИ.
Доколкото процесното място на нарушението е на републикански път, втори клас,
то поставянето на знака, без предварителното съгласуване и разрешение на
Директора на ОПУ на АПИ би било изцяло незаконосъобразно и въз основа на него
не може да бъде ангажирана административно - наказателната отговорност на
водачите по пътя. При наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че
законосъобразно поставен пътен знак в процесния участък към процесната дата
няма, настоящият състав намира, че с представените доказателства са оборени
констатациите на административният орган за извършено административно нарушение
от жалбоподателя. Изложеното
до тук, като ново обстоятелство, което не е било представено в производството
пред въззивния съд, не е съобразено от ПРС при постановяване на обжалваното в
настоящото производство решение, води до незаконосъобразност на процесният
съдебен акт, който следва да бъде отменен. Това има за последица и отмяна на
оспорения ЕФ..
С
оглед изхода от спора и направените от страните искания за присъждане на
разноски, следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски. На
касатора се дължат направените такива, които се констатираха в размер на 300
лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред ПРС. Като неоснователно съдът намира възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е
определено съобразно правилата на чл.18 ал.2, т.1 вр. чл.7 ал.2, т.1 от Наредба
№1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, Пловдивският Административен
съд – ХХIII състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ №153/17.01.2022г.,
постановено по АНД №20215330204960/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII н. състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К №4668404 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който за нарушение на чл.21 ал.2
във l, ал.1 от Закона за движение по пътищата на
основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.5 ЗДвП на Ж.Д.Х. *** е наложено административно
наказание „глоба в размер на 400 лева“.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив с
адрес гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди“№7 да заплати на Ж.Д.Х. *** сумата от
300/триста/ лева разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.