Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

29.09.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

14.09.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

193

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 104, ал. 1 във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител.

Депозирана е искова молба от К.Г.Л. от ***, в която твърди, че с влязло в сила Решение № 199/28.06.2022 г., постановено по а.д. № 92/2022 г. на Административен съд гр.Кърджали, е била отменена Заповед № 121/24.02.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с която му е било прекратено служебното правоотношение. Решението било оставено в сила с Решение № 1284/07.02.2023 г. по а.д. № 7721/2022 г. на ВАС.

Сочи, че от 28.02.2022 г. до 11.04.2022 г. ищецът е работил в ЗКПУ „***“ на длъжност „***“ с основно трудово възнаграждение в размер на *** лв., което се явявало по-малко от получаваното от него като държавен служител възнаграждение, то следвало на основание чл. 104. ал. 1, изр. 2 от ЗДСл, да му бъде изплатена разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Твърди, че вследствие на незаконното уволнение, за периода от 11.04.2022 г. до 22.02.2023 г., останал без работа и не получавал никакво трудово възнаграждение, поради което за същият бил налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за търсене на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на шест основни месечни заплати.

Излага съображения, че със Заявление вх. № 01-090-1100/89#5/10.02.2023 г., на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл е уведомил ответника, че на 20.02.2023 г. ще се яви на работа, както и поискал да му бъде заплатено полагащото му се обезщетение по чл. 104 от ЗДСл в размер на 6 основни заплати, определени към момента на признаването на уволнението за незаконно.

Със Заповед № 82/21.02.2023 г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“ Г. Т., ищецът бил възстановен, считано от 22.02.2023 г., на длъжност „*** отдел в „***“, ОД на Държавен фонд ,Земеделие - гр. Кърджали с основна месечна заплата в размер на *** лева.

На 20.02.2023 г. съгласно подаденото от него Заявление вх. № 01-090- 1100/89#5/10.02.2023 г. Л. се явил на работа, но през цялото време до прекратяване на служебното му правоотношение на 22.02.2023 г. не е бил допускан да извършва служебните си задължения, а било му нареждано само да стои в стаята без да извършва каквато и да било дейност. Нещо повече, със Заповед № 82/21.02.2023 г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“ Г. Т., ищецът бил възстановен на заеманата от него длъжност на 22.02.2023 г.., когато и му било прекратено и служебното правоотношение, а не на датата на която явил на работа, като съответно и не е получил заплата за тези дни. Съгласно чл. 121, ал. 3 от ЗДСл, когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъдел допуснат да изпълнява съответната длъжност, той имал право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения, т.е. ищецът имал право на обезщетение за периода от 20.02.2023 г. до 22.02.2023 г.

Сочи, че независимо от оправената до ответника покана със Заявление вх. № 01- 090-1100/89#5/10.02.2023 г., да заплати на К.Л. обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, до настоящият момент той бездействал, поради което за ищеца бил налице правен интерес да потърси присъждането на това обезщетение по съдебен ред.

 Моли съда да постанови решение, с което да осъди Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, да му заплати сумата в размер на *** лв., представляваща оставащото неизплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на шест основни месечни заплати, считано за 6 месеца от 28.02.2022 г. - датата на прекратяване на служебното правоотношение до 28.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане, както и на основание чл. 121, ал. 3 от ЗДСл сумата в размер на *** лв., представляваща обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа - 20.02.2023 г. до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения - 22.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от Държавен фонд „Земеделие“ гр.София.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателя не се явява. Представлява се от адв. Д.Д., който поддържа исковата молба по изложените в нея съображения. Заявява изменение на петитума на предявените искове, намалявайки исковата претенция, както следва:  искът по 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл да се счита за предявен за сумата, в размер на *** лв., а искът по чл. 121, ал. 3 от ЗДСл да се счита за предявен за сумата, в размер на *** лв. В хода на устните състезания излага доводи за основателност на иска, идентични с тези, въведени в исковата молба. Представя писмена защита.

Ответникът по иска – Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, редовно призован, се представлява от  юрисконсулт К. М., която оспорва исковата претенция. Сочи, че в хода на съдебното производство е представила доказателства - платежно нареждане, от което се установявало, че Фондът е изплатил на ищеца дължимото обезщетение. Моли съда да отхвърли исковете и присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От заверено копие на служебна книжка № **/*** г. /л. 6 – л. 7 от делото/, съставляваща официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства по силата на чл. 110 от ЗДСл, се установява, че К.Г.Л. е бил в служебни правоотношения с Държавен фонд „Земеделие“  - София, считано от 13.11.2014 г. до 28.04.2022 г.

Служебното правоотношение е било прекратено със Заповед № 121/24.02.2022 г./л. 10/, издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, на основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител, считано от 28.02.2022 г. Към датата на прекратяването К.Г.Л. е заемал длъжността - *** в отдел „***“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Кърджали.

Цитираната заповед е обжалвана от К.Л. в законоустановения срок, вследствие на което оспорване е било образувано а.д. № 92/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали, по което е постановено Решение № 199/28.06.2022 г./л. 50 – л. 55/, с което съдът е отменил оспорената заповед.

Против решението е била депозирана касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - София, по която е било образувано а.д. № 7721/2022 г. по описа на ВАС. С Решение № 1284/07.02.2023 г./л. 56 – л. 57/, постановено по цитираното дело, касационният съд е оставил в сила решението на Административен съд - Кърджали;

От заверено копие на Трудова книжка № **/л. 8/, се установява, че от 28.02.2022 г. до 11.04.2022 г. К.Г.Л. е работил по трудово правоотношение в *** „***“ ***, на длъжност „***“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на *** лв.

Със Заповед № 82/21.02.2023 г./л. 5/, издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София, въз основа на Заявление с вх. № 01-090-1100/89#5 от 10.02.2023 г., подадено от К.Г.Л., във връзка с Решение № 1284/07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 7721/2022 г. по описа на ВАС на Р България – Пето отделение и с оглед изискванията на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, К.Г.Л. е възстановен и допуснат до работа на заеманата по служебно правоотношение длъжност „***”, в отдел „***“ при Областна дирекция на ДФ „Земеделие” – Кърджали, считано от 22.02.2023 г.

Видно от представеното и прието в съдебно заседание Бюджетно нареждане № *** от 29.05.2023 г., ДФ „Земеделие“ е заплатило на К.Г.Л. сумата в размер на *** лв., с посочено основание: „обезщетение“.   

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема изцяло като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, следното: Размерът на индивидуалната основна месечна заплата на К.Г.Л., длъжност „***” в отдел „***“ при Областна дирекция на ДФ „Земеделие" - Кърджали към 07.02.2023 г. и 22.02.2023г. е *** лв.;

Размерът на изчисленото обезщетение за времето, през което К.Л. е останал без работа поради прекратяването, изчислено като разлика между основната му заплата в ДФ „Земеделие“ към и основното му възнаграждение по трудово правоотношение е *** лева.

Съгласно чл. 1, ал. 8, т. 10 на Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, върху обезщетението по чл. 104 от ЗДСл не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. То е облагаем доход по смисъла на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Сумата на обезщетението за времето, през което К.Л. не е бил на служба поради прекратяването, която следва да бъде платена на лицето след удържане на дължимия данък върху доходите на физически лица със ставка 10%, е *** лева.

С бюджетно платежно нареждане от 29.05.2023 г. е платено обезщетение в размер на *** лева. Оставащата до изчислената от експертизата сума е *** лева.;

Размерът на обезщетението за недопускане на Л. до съответната длъжност за периода от 20.02.2023 г. до 22.02.2023 г. е *** лв. за два работни дни. Сумата на обезщетението, която следва да бъде платена на лицето след удържане от работодателя на дължимия ДДФЛ е в размер на *** лв.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че основна работна заплата на К.Г. Л. е една и съща, както към 07.02.2023 г., така и към 22.02.2023 г. Сочи, че при определяне размера на дължимото обезщетение, приспаднах получения доход по труд правоотношение до 11.04.2022 г., включително, като обезщетението е изчислено на база основната заплата по трудовото възнаграждение. Сумите, които са посочени в последния абзац по Въпрос № 2 от заключението, представляват нетното обезщетение, което следва да получи лицето.

При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявения иск по чл. 104, ал. 1 във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. за допустим, доказан по основание и размер.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че като незаконно уволнен държавен служител е претърпял имуществени вреди от незаконосъобразен акт – заповедта, която е била отменена от съда, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което делото се явява родово и местно подсъдно на Административен съд – Кърджали.  

Исковете са предявени срещу процесуално пасивен ответник – Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, който съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ е юридическо лице със седалище София, поради което се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл. 205 от АПК.

 Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В настоящето производство е безспорно, че с влязло в сила съдебно Решение № 199/28.06.2022 г., постановено по а.д. № 92/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали /влязло в сила на 07.02.2023 г./ е отменена Заповед № 121/24.02.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с която на основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с К.Г.Л. – *** в отдел „***“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Кърджали.

След влизането в сила на съдебният акт, с който заповедта за уволнение е била отменена, ищецът се е явил да заеме предишната длъжност *** в отдел „***“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Кърджали, на която длъжност е бил възстановен със Заповед № 82/21-02-2023 г. на изпълнителния директор на Фонда.  

   От заключението на вещото лице и заверено копие на Трудова книжка № **/л. 8/, се установява, че от 28.02.2022 г. до 11.04.2022 г. К.Г.Л. е работил по трудово правоотношение в ЗКПУ „***“ ***, на длъжност „***“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на *** лв.

По делото не се твърди и липсват доказателства, за периода от 11.04.2022 г. до 28.08.2022 г., Л. да е работил по трудово правоотношение и да е заемал държавна служба.

Предвид горното съдът намира, че по отношение на ищецът са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, респ. като незаконно уволнен държавен служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, за цялото време, през което не заемал държавна служба, но не за повече от 6 месеца. В конкретния случай за част от периода ищецът е получавал възнаграждение по трудово правоотношение в по-нисък размер, поради което той има право на разликата, изчислени въз основа на основната заплата по заеманото преди уволнението служебно правоотношение.

В конкретния случай началната дата на периода, за който се дължи обезщетението, е посочената в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, от която се прекратява правоотношението, т.е. 28.02.2022 г. и изтича на 28.08.2022 г., за който период съдът приема за установено, че ищецът не е работил по друго трудово правоотношение освен по това с ЗКПУ „***“ *** и не е изпълнявал длъжност по служебно правоотношение. С други думи по отношение на К.Г.Л. е налице основанието по чл. 104, ал. 1, изр. първо от ЗДСл и дължимото обезщетение на същия следва да бъде определено въз основа на основно месечно възнаграждение в размер на *** лв. за 6 месечен период, а именно в размер на *** лв. Предвид това, че за периода от 28.02.2022 г. до 11.04.2022 г. К.Г.Л. е работил по трудово правоотношение в ЗКПУ „***“ *** с основно възнаграждение в размер на *** лв., за който период е получил възнаграждение в размер на *** лв./видно от заключението на вещото лице/, то дължимото  обезщетение на ищеца, съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., възлиза на сумата в размер на *** лв. От така посочената сума, след приспадане на дължимия данък по ЗДДФЛ, се получава сумата в размер на *** лв. С оглед обстоятелството, че Държавен фонд „Земеделие“ е заплатил на К.Л. обезщетение в размер на *** лв. на 29.05.2023 г., очевидно след образуване на съдебното производство, то предявеният иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следва да бъде уважен за разликата до *** лв., а именно до размера от *** лв., представляващо нетния размер на остатъка от дължимото обезщетение, за който ответникът не представя доказателства, че е заплатен на ищеца.

В конкретния случай, независимо от липсата на въведено възражение за изтекла давност по смисъла на чл. 125 от ЗДСл, следва да се отбележи, че искът е предявен в изискуемия тригодишен срок, който започва да тече от влизане в сила на акта, с който е признато уволнението за незаконно – 07.02.2023 г.

Предвид основателността на главния иск, то върху горепосочения размер на обезщетение се дължи и законна лихва, считано от 09.05.2023 г.  

Във връзка с горното следва да се посочи и следното уточнение: Присъждането на лихва върху обезщетението не е предмет на регламентация в ЗДСл, поради което в тези случаи намира приложение нормата на чл. 86 от ЗЗД. Разпоредбите на ЗЗД, които уреждат института на непозволеното уреждане, се явяват общи по отношение на разпоредбите на ЗДСл, които уреждат заплащането на обезщетение в случаите на незаконно прекратяване на служебното правоотношение. Законната лихва се дължи въз основа на закона, без да е уговорена в договор. Такава е лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, като длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. дело № 3/2004 г., при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В конкретния случай обаче, ищецът не се е възползвал от възможността да измени предявения иск за заплащане на лихва и тъй като претенцията е заявена, считаното от датата на предявяване на иска, то лихва се дължи от горепосочената дата.     

Съдът намира предявения иск с правно основание чл. 122, ал. 3 от ЗДСл за доказан по основание и размер.

В тази връзка видно от приетото по делото Заявление с вх. № 01-090-1100/89#5/10.02.2023 г./л. 9/, К.Г.Л. е посетил ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали и е уведомил органа по назначаването, че 20.02.2023 г. ще се яви на работа и желае да заеме длъжността, която е заемал преди уволнението, т.е. ищецът е демонстрирал по несъмнени категоричен начин намерението си да започне да изпълнява служебните си задължения и да бъде възстановен на длъжност, което волеизявление е достигнало до органа. Независимо от това, Л. е бил възстановен на длъжността и допуснат на работа на 22.02.2023 г. - Заповед № 82/21.02.2023 г./л. 5/, издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – София.

 Тези обстоятелства съдът счита за установени по делото с оглед съдържанието на горепосочените доказателства и липсата на спор за същите между страните.

Съгласно чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.

В настоящия случай са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по горната разпоредба – ищецът се е явил в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебния акт/07.02.2023 г./, с който е отменена заповедта за прекратяване, за което надлежно е уведомил преди това органа по назначаване, но независимо от това не е бил възстановен и допуснат да изпълнява служебните си задължения за периода 20.02.2023 г. – 22.02.2023 г. С оглед това на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за периода на недопускането му до работа на основание чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, съгласно заключението на вещото лице, а именно в нетен размер от *** лв.  Върху така присъденото обезщетение се дължи и лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.05.2023 г.  

Предвид изложеното, съдът счита, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие“ – София, да заплати на К.Г.Л. от ***, сумата в размер на *** лв., представляваща главница, произтичаща от обезщетение по чл. 104, ал. 1 във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед № 121/24.02.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата до пълния му предявен размер от *** лв. следва да бъде отхвърлен, поради заплащане на обезщетение в размер на *** лв. в хода на съдебното производство. Следва да бъде осъден Държавен фонд „Земеделие“ – София да заплати на ищеца и сумата в размер на *** лв., представляваща обезщетение за недопускането му до работа на основание чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъден и деловодни разноски в исковото производство в размер на 2 120 лв., от които 1620 лв. представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.05.2023 г./л. 4/ и 500 лв. внесен депозит за вещо лице. Следва да се отбележи, че заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат е над минималния размер, изчислен съобразно нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но поради липсата на надлежно заявено възражение за прекомерност от страна на ответника, съдът не следва да редуцира дължимите разноски от такъв характер до минималния им размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. С оглед това, доколкото ответникът е станал причина за завеждане на делото/в заявлението от 10.02.2023 г. Л. е поискал да му бъде заплатено обезщетение по чл. 122, ал. 1, т. 3 от ЗДСл/ и тъй като исковата претенция е частично погасена след образуване на делото в съда, то на ищеца се дължат разноски в пълен размер. 

Водим от горното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, чл. 104, ал. 1 във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, със седалище: ***, да заплати на К.Г.Л. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата в размер на 160.85 лв., представляваща главница, произтичаща от обезщетение по чл. 104, ал. 1 във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед № 121/24.02.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата до пълния му предявен размер от 6 070.60 лв.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, със седалище: ***, да заплати на К.Г.Л. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,  сумата в размер на 128.43 лв., представляваща обезщетение за недопускането му до работа на основание чл. 122, ал. 3 от ЗДСл, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, със седалище: ***, да заплати на К.Г.Л. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 2 120 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: