Р Е Ш Е Н И Е
№ 461/14.11.2019г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на четвърти ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 606/2019г. по описа на АС –
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по
жалба на П.К.К. – И. с ЕГН ********** *** срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0240-000112/13.08.2019г., издадена от началника на РУ
– Балчик при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП на
жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № ********* и
2 броя рег. табели с № ***. Жалбоподателката счита оспорената заповед за незаконосъобразна,
издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Твърди, че заповедта не съдържа всички изискуеми по чл.59,
ал.2 от АПК реквизити, тъй като в нея не е посочен АУАН, въз основа на който е
издадена, точният час на извършване на административното нарушение, както и ЕГН
и точният адрес на лицето, на което се твърди, че е предоставила управлението
на автомобила. Сочи, че не е ясно как административният орган е установил
субективния елемент от състава на административното нарушение. Счита, че не е
налице виновно поведение от нейна страна, тъй като не е знаела, че посоченото в
заповедта лице е неправоспособен водач. Сочи, че липсват мотиви относно срока
на действие на мярката. Излага доводи, че съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се налагат с цел предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, като в случая не е ясно по какъв
начин чрез налагане на ПАМ за 190 дни ще се предотврати и преустанови
извършването на друго нарушение или отстранят вредните последици от
извършеното. По изложените съображения иска отмяна на заповедта като неправилна
и незаконосъобразна.
Ответникът
– началникът на РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич, в писмено становище по
делото, оспорва основателността на жалбата по съображения, че са налице
безспорни доказателства за това, че собственият на жалбоподателката лек
автомобил е бил управляван от лицето ***, което не притежава свидетелство за
управление на МПС от която и да е категория. На неправоспособния водач е
съставен АУАН за констатирано нарушение по чл.150 от ЗДвП. АУАН е надлежно
оформен и съдържа всички реквизити по ЗАНН, като с него по безспорен начин е
установено нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Сочи, че
нарушението не е маловажно, тъй като в периода от 2014г. до настоящия момент
срещу *** има съставени 4 бр. АУАН за извършено от него нарушение по чл.150 от ЗДвП и издадени 4 бр. НП. На собственика на автомобила П.К.К. – И. е съставен
АУАН за извършено от нея нарушение по чл.102, т.1 от ЗДвП. Въз основа на тези
два акта е издадена и обжалваната заповед за налагане на ПАМ на основание чл.22
от ЗАНН и чл.171, т.2а от ЗДвП.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество, е неоснователна по следните съображения:
Със заповед № 19-0240-000112/13.08.2019г. началникът на РУ - Балчик при ОД
на МВР – Добрич е наложил на П.К.К.-И. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок
от 190 дни чрез отнемане чрез отнемане на
СРМПС № ********* и 2 броя рег. табели с № ***. Принудителната административна мярка е наложена на
основание чл.171, т.2а от ЗДвП за това, че на 11.08.2019г., около 02, 35 часа,
в гр.Балчик, по ул. „Приморска“, И. като собственик на л.а. „Пежо 206“ с рег. №
*** е допуснала да бъде управляван от *** от град Варна, който не притежава
СУМПС от която и да е категория (неправоспособен е). Заповедта за прилагане на
ПАМ е връчена на жалбоподателката на 29.08.2019г., видно от приложената към
акта разписка.
От данните по административната преписка се установява, че на 11.08.2019г. срещу
водача *** с ЕГН ********** ***, е съставен АУАН № 24113 за това, че на 11.08.2019г.,
в 02, 35 часа, в гр.Балчик, по ул. „Приморска“, посока ул. „Албенски път“, управлява
л. а. „Пежо 206“ с рег. № ***, без да е правоспособен водач. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл.150, във вр. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като
едновременно със съставянето на акта са иззети регистрационните табели на
автомобила и СРМПС № *********, част ІІ, съгласно което МПС е регистрирано на
името на жалбоподателката П.К.К. – И.. *** е отказал да подпише АУАН, като на
15.08.2019г. е подал писмени възражения срещу него, в които е заявил, че
въпросният автомобил се е управлявал от К., а той е бил пътник.
На 11.08.2019г. е съставен още един АУАН № 24115 срещу собственика на
автомобила и жалбоподателка в настоящото производство П.К.К. – И. за извършено
от нея нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП за това, че е на посочените в
акта дата, час и място е предоставила автомобила си на водача ***, който е
неправоспособен. В акта изрично е вписано, че собственикът на автомобила се
намира в него по време на извършената проверка.
В подкрепа на съставените два акта са приложените към административната
преписка 3 бр. докладни записки на проверяващите полицаи, от които се
установява, че на посочените в АУАН дата, час и място дежурният патрул подал
сигнал със стоп - палка на процесния
автомобил, който бил управляван от лице от мъжки пол. Водачът спрял на
около 40-50 метра от патрулния автомобил. Когато се приближили до спрения
автомобил, полицейските служители констатирали, че на мястото на водача има
лице от женски пол. От извършената проверка на представените документи установили
самоличността на лицата в автомобила - П.К.К.-И. и ***, които първоначално си
признали, че *** е карал, но след спиране на автомобила си разменили местата,
тъй като *** нямал СУМПС. Полицаите извикали за съдействие колегите си от
другия автопатрул и поканили *** да даде проба за алкохол, при което той
отказал. След като разбрали, че МПС ще бъде дерегистрирано, проверяваните лица променили
версията си, твърдейки че автомобилът бил управляван от И.. Обясненията на
полицейските служители и в трите докладни записки са логични, еднопосочни и
безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира като обективни и
достоверни.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от
правно страна следното :
Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно
длъжностно лице по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, в кръга на предоставените
му правомощия съгласно заповед № 357з-815/19.04.2017г. на директора на ОД на
МВР – Добрич, която е служебно известна на съда. Актът съдържа необходимите
реквизити и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Посочени са фактическите основания за издаване на
заповедта – управление на МПС от неправоспособен водач, описани са регистрационният
номер и марката на управляваното МПС, мястото, датата и часа на управление на
процесния автомобил, данните за неговия собственик, трите имена и населеното
място на лицето, което е управлявало МПС. Вярно е, че в мотивите към заповедта
не са описани ЕГН и точния адрес на лицето, което е управлявало въпросното МПС,
но те се съдържат в двата АУАН, които са съставени срещу водача и собственика
на автомобила и съставляват неразделна част от административната преписка по прилагането
на ПАМ. Обстоятелството, че тези актове не са цитирани в заповедта, не
означава, че те нямат качеството на подготвителни документи, предхождащи
нейното издаване. Няма спор, че органът следва да посочи фактическите
обстоятелства, които са го мотивирали да издаде акта, но е допустимо мотивите,
в т.ч. и фактическите основания да се намират в друг документ, съставен по
повод на издадения административен акт. Описаните в двата АУАН
фактически обстоятелства съставляват едновременно и фактически обстоятелства за
налагане на принудителната административна мярка, поради което не са налице
съществени нарушения на изискванията за форма и съдържание по чл.59, ал.2, т.4
от АПК, във вр. чл.172, ал.1 от ЗДвП, които да опорочават оспорения акт.
Вярно е също така, че в диспозитива
на заповедта не е отразено от кой нормативен акт е разпоредбата на чл.171, т.2а,
посочена като материалноправно основание за налагане на принудителната
административна мярка, но това еднозначно се извлича от изложените фактически обстоятелства
за издаване на заповедта, както и от нейното заглавие, където изрично е
посочено, че тя е за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, поради което не
е налице съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на акта на това
основание. Не е съществен пропуск и това, че административният орган не е
конкретизирал по коя точка от чл.171, т. 2а
от ЗДвП е издадена обжалваната заповед, защото описаната в нея фактическа
обстановка не създава никакво съмнение или неяснота, че се касае за б.“а“ на
същия текст.
Заповедта е издадена и в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда,
че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в
закона принудителни административни мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач - за срок
от 6 месеца до една година – т.2а, б.“а“, предл.последно на чл.171 от ЗДвП (редакция,
ДВ, бр.2/2018г., в сила от 03.01.2018г.). Следователно единствените правнорелевантни факти за приложението на цитирания
текст са : лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС, и това
МПС да е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава СУМПС. По делото са представени безспорни писмени
доказателства за наличието на тези обстоятелства, като И. не е опровергала нито
едно от тях както в хода на административното, така и в хода на съдебното
производство. Формалното оспорване на фактическите констатации в двата АУАН и в
заповедта не е достатъчно, за да се приеме, че те не отговарят на обективната
истина. Ако жалбоподателката не е била съгласна с отразените в актовете факти и
обстоятелства, е имала процесуалната възможност да ги обори с годни
доказателствени средства в процеса, което тя не е сторила. В жалбата си до съда
И. не е направила никакви доказателствени искания. Въпреки редовното си
призоваване тя не се е явила и в съдебно заседание, нито е подала писмена молба
с искане за събиране на доказателства. С оглед на това следва да се приеме, че
действителната фактическа обстановка е такава, каквато е приета в заповедта и
правилно административният орган е приложил процесната ПАМ.
Ирелевантно е твърдението на жалбоподателката, че липсва
виновно поведение от нейна страна, тъй като не е знаела, че е предоставила
автомобила си на лице, което е неправоспособно, а и то се опровергава от
данните по делото. Принудителната административна мярка няма санкционен
характер и не изисква наличието на вина у лицето, спрямо когото се прилага. Хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП предвижда, че принудителната
административна мярка се налага на собственика, чието МПС е управлявано от
лице, което не притежава СУМПС, като законодателят не се интересува от това
дали собственикът е допуснал, възложил или предоставил управлението на
собственото си МПС. Формата на изпълнителното деяние и вината на собственика на
МПС са без правно значение за прилагане на обжалваната мярка, защото нейното
основно предназначение е да преустанови извършването на нарушението (управление
на МПС от неправоспособен водач) и да предотврати настъпването на вредни
последици от него независимо от това кой е нарушителят. Решаващото в случая е,
че притежаваният от И. автомобил е управляван от неправоспособен водач, което в
условията на обвързана компетентност задължава административният орган да
издаде процесната заповед, без да има възможност на преценка дали да я издаде или не.
Следователно оспореният
административен акт е законосъобразен по същество, като прилагането на ПАМ е фактически
и правно обосновано и съответства на законовите правила и принципи. С прекратяването на регистрацията на МПС е изпълнена непосредствената цел
на закона да се преустанови шофирането от неправоспособно лице и да се осигури безопасността на движението
по пътищата, като се предотвратят по-нататъшни нарушения от същия вид.
В разпоредбата на чл.171, т.2а, б. “а” от ЗДвП е предвиден срок на мярката, който е с
продължителност от 6 месеца до една година. В случая срокът на действие е
определен на 190 дни, което е съобразено със спецификите на конкретното
нарушение. Действително в акта
не са изложени конкретни мотиви за това, но те могат да се извлекат от данните
по административната преписка. Управлението на лек автомобил от лице, което не само
не е правоспособен водач, но и е наказвано неколкократно за същото нарушение по
ЗДвП съгласно представената по делото справка на водача, създава реална
опасност за живота и здравето на участниците в движението, поради което
определеният при оперативна самостоятелност срок на ПАМ, който при това е към законоустановения
минимум, не противоречи на целта на закона и е съобразен с принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК.
С оглед на изложеното съдът
приема, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна като краен правен
резултат, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна.
Страните не са претендирали разноски
по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.К. – И. с ЕГН ********** *** срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0240-000112/13.08.2019г., издадена от началника на
РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП
на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС
№ ********* и 2 броя рег. табели с № ***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен съдия: