№ 263
гр. Шумен, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500107 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 419 и чл.420 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЕМ. Й. СТ. от гр. Нови пазар, депозирана чрез
пълномощника му адв. И.Д. ШАК, срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано
в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
405/04.08.2021 г. по ч.г. дело № 1073/2021 г. на НПРС, с което е уважено искането на заявителя
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ: ********* от гр. София, представлявано от
пълномощника адв. Д.М., срещу жалбоподателя и е разпоредено незабавно изпълнение и издаване
на изпълнителен лист за сумата от главница в размер на 36 066,90 BGN /тридесет и шест хиляди
шестдесет и шест лева и 90 стотинки/, ведно със законна лихва от 29.07.2021г. до изплащане на
вземането, договорна лихва от 30.09.2019г. до 29.09.2020 г. в размер на 5 630,66 BGN /пет хиляди
шестстотин и тридесет лева и 66 стотинки/, мораторна лихва от 30.09.2019г. до 12.03.2020 г. в
размер на 558,57 BGN /петстотин петдесет и осем лева и 57 стотинки/, друга лихва от 15.04.2020г.
до 27.07.2021 г. в размер на 1 780,22 BGN /хиляда седемстотин и осемдесет лева и 22 стотинки/,
такса от 30.06.2021г. до 27.07.2021 г. в размер на 114,00 BGN /сто и четиринадесет лева/,
застраховка от 30.06.2021г. до 27.07.2021 г. в размер на 238,47 BGN /двеста тридесет и осем лева и
47 стотинки/, държавна такса в размер на 887,78 BGN /осемстотин осемдесет и седем лева и 78
стотинки/, адвокатско възнаграждение в размер на 1 435,00 BGN /хиляда четиристотин тридесет и
пет лева/, произтичащи от Извлечение от счетоводните книги на заявителя към 27.07.2021 год. по
договор №0010-0164-1012-0004413 от 11.04.2018 г. С Определение № 573 от 01.11.2021 год. НПРС
е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в посочената Заповед и издадения
изпълнителен лист като е посочил начална дата на дължимост на „друга лихва“ 14.05.2020 вместо
15.05.2020 год.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно и като такова
моли, да се отмени изцяло и да се постанови спиране на изпълнението на Заповед №405/2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч. гр. д.
№1073/ 2021г. по описа на Районен съд Нови пазар. Жалбоподателят не спори, че има сключен
договор за предоставяне на промоционален потребителски кредит № №0010-0164-1012-0004413 от
11.04.2018 г. с „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ„ АД чийто правоприемник е „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД. Жалбоподателя излага, че след правоприемството от страна на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД не е получавал и подписвал нови общи условия към индивидуалния си договор за
кредит и не му е предоставена банкова сметка, по която да заплаща дължимите вноски за кредита.
Едва през 2021 год. след разговор със служителка на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр. София е
1
направил 6 вноски по 1000 лв. Предвид това документа не бил редовен от външна страна и не
удостоверявал изпълнението на вземането. Поради това счита разпореждането за неоснователно и
незаконосъобразно. Счита, че са налице основанията на чл. 420, ал.2, т.3 от ГПК за спиране на
изпълнението поради неправилно изчислен размер на вземането по договор с потребител. С оглед
изложеното моли въззивния съд да отмени разпореждането за незабавно изпълнение, да спре
принудителното изпълнение на Заповед №405/2021г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ, издадена по ч. гр.д. №1073/2021г. по описа на PC гр. Нови пазар, въз основа
на която е образувано изпълнително дело №408/2021г. по описа на ЧСИ Я.Д. с р.д. ОС гр. Шумен
и да му присъди разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба срещу незабавното
изпълнение от заявителя, който счита същата за неоснователна неаргументирана и недопустима.
Счита, че преобразуването на „Банка Пиреос България" АД, чрез вливането й в „Юробанк
България АД, и последващото от това преминаване на всички права и задължения по договорите,
сключени с клиенти, включва и правото на банката да актуализира своите общи условия и тарифи.
Още повече, че приложимите към договора за кредит Общи условия са били налични и
общодостъпни на сайта на банката. Счита, че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
29.09.2020год. е отпаднало занапред задължението за погасяване на кредита на отделни
погасителни вноски с оглед на това, че вече няма вноски, които да се падежират. Тоест, дори и
действително да се направени твърдените от жалбоподателят вноски за месеците април, май и юни
2021г., същите са платени след обявяването на договора за предсрочно изискуем. Освен това
счита, че дори и да се приемат възраженията на жалбоподателя в тази насока, същите не биха
могли да разколебаят удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание, в
случая, документ, отговорящ на изисканията на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като извлечението
отговаря на всички, заложени в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, законоворегламентирани реквизити, като
съдържа информация относно: 1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за
плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; 2. общия размер на
непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и
непогасената договорена лихва; 3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и
при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
След преценка на доводите изложени в жалбата и събраните по делото доказателства, съдът
установи от фактическа и правна страна следното:
Ч. г. дело №1073/2021 г. на НПРС е образувано въз основа на депозирано от заявителя
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ- ********* гр. София, представлявано от
пълномощника адв. Д.М., заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист на основание чл.417 от ГПК, срещу длъжника ЕМ. Й. СТ. ЕГН-********** от
гр. Нови пазар, ул. .... № 5, ет.3, ап.5, общ. Нови пазар, обл. Шумен за заплащане на сумите от:
главница в размер на 36 066,90 BGN, ведно със законна лихва от 29.07.2021г. до изплащане на
вземането, договорна лихва от 30.09.2019г. до 29.09.2020 г. в размер на 5 630,66 BGN, мораторна
лихва от 30.09.2019г. до 12.03.2020 г. в размер на 558,57 BGN, друга лихва от 14.05.2020г. до
27.07.2021 г. в размер на 1 780,22 BGN, такса от 30.06.2021г. до 27.07.2021 г. в размер на 114,00
BGN, застраховка от 30.06.2021г. до 27.07.2021 г. в размер на 238,47 BGN, държавна такса в
размер на 887,78 BGN, адвокатско възнаграждение в размер на 1 435,00 BGN произтичащи от
Извлечение от счетоводните книги на заявителя към 27.07.2021 год. по договор - промоционален
потребителски кредит №0010-0164-1012-0004413 от 11.04.2018 г. с „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ„ АД чийто правоприемник е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.
С атакуваното разпореждане, инкорпорирано в заповед № 405/04.08.2021г. по ч.г.дело №
1073/2021 г. на НПРС, съдът е уважил заявлението на заявителя, срещу длъжника, разпоредил
незабавно изпълнение и издал изпълнителен лист № 220 от 04.08.2021 г. Въз основа на молба на
заявителя от 26.10.2021 год. НПРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
посочената Заповед и издадения изпълнителен лист като е посочил начална дата на дължимост на
„друга лихва“ 14.05.2020 вместо 15.05.2020 год.
На 10.01.2022 год. ЧСИ Я.Д., рег.№ 774 е уведомила НПРС, че въз основа на издадения
2
изпълнителен лист от 04.08.2021 год. е образувала изпълнително дело № 20217740400408 и е
изпратила ксерокопие от съобщение на връчена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК № 405/04.08.2021 г. по ч.г. дело № 1073/2021 г. на НПРС с
длъжник ЕМ. Й. СТ.. Срещу заповедта за изпълнение са депозирани от длъжника ЕМ. Й. СТ.
възражение по чл.414, ал.2 ГПК и частна жалба по чл.419 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.419, ал.1 от ГПК на обжалване подлежи разпореждането, с което се уважава
молбата за незабавно изпълнение, т.е. обжалва се само това, че изпълнението е незабавно, а не
самото изпълнение. Съгласно посочената норма частната жалба може да се основе само на
съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК. Да се обжалва незабавното изпълнение
означава по същество длъжникът да твърди, че документът по чл.417 ГПК, въз основа на който е
издадена заповедта, не е основание за незабавно изпълнение. (Опр. № 118 от 27.01.2010 г. по ч. т.
д. № 784/2009 г., I т. о., ТК). При разглеждане на частната жалба срещу разпореждането за
незабавно изпълнение въззивният съд е ограничен от възражения, обусловени от нередовност от
външна страна на основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Това право
кореспондира със задължението на съда в това производство да проверява редовността на
основанието от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
лицето, против което се иска издаване на листа. При проверка на тези обстоятелства, съдът се
ограничава само в рамките на представения документ, като изключение от правилото е допустимо
досежно изискуемостта на вземането, която може да се удостовери с официален или изходящ от
длъжника документ.
Съгласно чл.418 ГПК, за да постанови незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен
лист за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, съдът е длъжен да извърши проверка
дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, при която
следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания
за неговото издаване. Достатъчно е от външна страна документа да е редовно оформен. От това
следва, че оплакванията в частната жалба могат да са свързани и да произтичат единствено от
редовността на акта от външна страна. Проверката за редовност не включва преценка за
истинността на самия документ, в. т.ч. и достоверността на датата на неговото издаване. Тази
преценка следва да се извърши в рамките на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК за
установяване съществуването на самото вземане, в което страните са длъжни да изчерпят всички
свои доводи и възражения относно спорното вземане, в т.ч. и във връзка с документа по чл. 417
ГПК (В този смисъл Опр. №143 от 23.02.2010 год. на ВКС по ч. т. д. № 912/2009 год. на II т. о., ТК
на ВКС и Определение № 358 от 21.04.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 99/2011 г., II т. о., ТК). В
настоящото производство, извън документа по чл.417 от ГПК могат да се събират доказателства
само относно удостоверяване изискуемостта на вземането.
В ГПК, в Закона за счетоводството и в Международните счетоводни стандарти не се
съдържа определение на понятието „извлечение от счетоводните книги", нито са установени
специфични изисквания към съдържанието му и неговите реквизити. В този смисъл следва да се
приеме, че характер на извлечение от сметка има всеки документ, който съдържа информация,
базирана на записванията в счетоводните регистри. За да бъде извлечението от счетоводните книги
основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, необходимо е същото да е издадено от
компетентен орган и да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане: длъжник,
основание за възникване на заявеното вземане, размер на главницата, размер и период на лихвата -
изискуемостта на вземането произтича от твърдяното в заявлението неизпълнение на договорно
задължение, като въпросът за неизпълнението на задълженията на длъжника може да бъде предмет
на обсъждане в евентуално исково производство. (В този смисъл Опр. № 211 от 26.02.2010 г. на
ВКС по ч. т. д. № 120/2010 г., I т. о., ТК; Опр. № 394 от 30.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 361/2011 г.,
I т. о., ТК; Опр. № 458 от 7.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 331/2011 г., II т. о., ТК и Опр. № 690 от
13.11.2009 г. на ВКС по ч. т.д. № 604/2009 г., II т. о., ТК).
В конкретния случай, заявителят е представил извлечение от сметка, което препраща към
договор за кредит - промоционален потребителски кредит № №0010-0164-1012-0004413 от
3
11.04.2018 г. с „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ„ АД чийто правоприемник е „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, приложен към първоинстанционнното дело. Представеното извлечение от
сметка на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. София е ясно, четливо и установява горепосочените
обстоятелства. Извлечението от счетоводните книги е издадено от компетентен орган, подписано
от компетентни длъжностни лица и е подпечатано. Същото съдържа посочване на данни за
индивидуализация на длъжника, данни за индивидуализация на кредитора и вземането,
обстоятелствата, от които произтича вземането, посочена е и дата на предсрочната изискуемост,
поради което се преценява от съда като редовно от външна страна. По принцип съдът не извършва
проверка дали действително отразените в документа вземания са дължими, достатъчно е от
външна страна документът да е редовно оформен. Такъв е.
Заявителят е представил по заповедното производство уведомление или друг документ, че
кредитът се обявява или е станал предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявлението в
съда. В кориците на делото е налично доказателства за такова уведомяване – покана находяща се
на л.39. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК установява вземането,
и е наличен документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да
направи кредита предсрочно изискуем.
Т.е. считано от 29.09.2020 год. всички вноски или част от тях /неплатените/ са с изтекъл
падеж и са станали изискуеми от тази дата. В конкретния случай направените от жалбоподателя
материалноправни възражения за недължимост на част от вземането не следва да се обсъждат в
настоящото производство, тъй като от това за жалбоподателя произтичат права по чл.415 вр.
чл.422 от ГПК, но не и такива по чл.419 от ГПК. Съгласно чл.419, ал.2 от ГПК частната жалба
срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения,
извлечени от актовете по чл.417 от ГПК и всякакви възражения извън кръга на посочените са
ирелевантни за настоящото производство. А евентуалния спор по броя на вноските платени след
тази дата и сумите по тях е спор по реда на чл.422 от ГПК – в исково производство и не е предмет
на настоящото разглеждане.
Представеният документ по чл.417, т.2 ГПК представлява редовен такъв по смисъла на чл.418,
ал.2 от ГПК и съдържа достатъчно информация относно претендираното вземане. Предвид
изложеното атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение следва да бъде потвърдено, а
частната жалба срещу него като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Що се отнася до съдържащата се в частната жалба молба за спиране на изпълнението,
въззивния съд не е компетентен да се произнесе по нея. Съгласно чл.420 ГПК компетентен е съдът,
който е издал заповедта за изпълнение, съответно постановил незабавното изпълнение, т.е.
заповедния съд. Ето защо, след връщане на делото в НПРС, ще следва заповедния съд да се
произнесе по съдържащата се в настоящата частна жалба молба за спиране на изпълнението по
изп. дело № 20217740400408 на ЧСИ Я.Д., рег.№ 774, р.д. ОС Шумен.
Ето защо и с оглед на изложеното, настоящият състав счита, че атакуваното разпореждане
за незабавно изпълнение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба
против същото като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото по частната жалба разноски на жалбоподателя не се следват.
Водим от горното, Шуменският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЕМ. Й. СТ. ЕГН-********** от гр. Нови пазар, ул. ....
№ 5, ет.3, ап.5, общ. Нови пазар, обл. Шумен, депозирана чрез пълномощника му адв. И.Д. ШАК,
срещу разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 405/04.08.2021 г. по ч.г. дело № 1073/2021 г.
на НПРС.
4
ВРЪЩА делото на НПРС за произнасяне по компетентност по съдържащата се в частната
жалба молба за спиране на изпълнението, по реда на чл.420 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5