№ 149
гр. гр. Добрич, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20253200500169 по описа за 2025 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от П. С. П. от гр.К.,уточнена с молба вх.№2291/07.04.2025 г.
по описа на ДОС,срещу решение №827/18.10.2024 г. по гр.д.№2667/2022 г. на
Добричкия районен съд в частта,с която е признато за установено на
основание на чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК в отношенията
между ищеца *** АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ***, и ответника П. С. П. с ЕГН ********** от гр.К., ***,че
ответникът дължи на ищеца суми по издадената заповед за изпълнение №75
от 13.05.2022 година по ч.гр.д. №154 по описа за 2022 г. на РС - К.,неразделна
част от която е определение №225/04.07.2022 г. по с.д.,постановено по реда на
чл.247 от ГПК,а именно: 363,05 лева-невъзстановени суми от получени аванси
през периода 01.01.2019 г.-28.01.2020 г.,когато ответникът е изпълнявал
длъжността „***“ при дружеството,ведно със законната лихва,считано от
11.05.2022 г. до окончателното плащане;665,45 лева-невъзстановени суми от
получени аванси през периода 01.01.2019 г.-28.01.2020 г.,когато ответникът е
бил *** при ответното дружество,ведно със законната лихва,считано от
1
11.05.2022 г. до окончателното плащане;46,19 лева-мораторна лихва върху
главницата от 363,05 лв за периода 27.01.2021 г.-29.04.2022 г. и 84,48 лева-
мораторна лихва върху главницата от 665,45 лв за периода 27.01.2021 г.-
29.04.2022 г.,респ. въззивникът е осъден да заплати на *** АД сумата от
100,01 лева-съдебно-деловодни разноски по ч.гр. дело №154/2022 г. на РС-К. и
сумата 834,00 лева-съдебно-деловодни разноски по гр.дело №2667/2022 г.
Според въззивника атакуваното решение е неправилно,тъй като
първоинстанционният съд не обсъдил в цялост събраните по делото писмени и
гласни доказателства.Представената към исковата молба справка била
напълно неясна и несъответна на действителните факти.Представените
разходни касови ордери и авансови отчети съдържали редица пропуски и
несъответствия-в част от РКО липсвал подпис на съставител и подпис на
получател,а РКО №807/2020 г. бил подписан за получател от трето
лице.Въззивникът оспорва твърденията за получавани от него служебни
аванси като *** за съдебни такси и за осъществяван от него натиск върху
длъжностни лица в качеството му на *** за предоставяне на служебни
аванси.Авансите се отпускали само след подпис на изпълнителния директор
на дружеството.Не бил представен от насрещната страна изискуемият
съгласно Вътрешен правилник за документооборота обходен лист,съставен
при освобождаване на въззивника,който удостоверявал,че същият не дължи
парични суми на дружеството.Въззивникът никога не бил пазарувал
минерална вода и храна за себе си.Бил подписвал такива РКО,но други
служители ползвали отпуснатите пари и пазарували.След като не ползвал
сумата по подписани от него РКО,на същия не следвало да се търси
отговорност за неотчетен аванс.Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните части и за цялостно отхвърляне
на исковете.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата
страна *** АД изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява
за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части като
правилно и обосновано.Претендира присъждане на сторените от дружеството
разноски в настоящата инстанция.Сочи,че жалбата е бланкетна,не навежда
конкретни пороци на атакуваното решение,а има съдържанието на отговор на
искова молба,съдържащ доводи и твърдения на въззивника.Счита изводите на
2
районния съд за съобразени с доказателствения материал и материалния
закон.Обходен лист при освобождаване на въззивника не бил съставен,за което
имало депозирани свидетелски показания,а и за *** такъв не се изисквал.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
11.11.2024 г.,а жалбата му срещу решението на ДРС е подадена чрез куриер на
25.11.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 25.11.2024
г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от
активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен
интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него
част.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част
като постановено по предявените допустими установителни искове.По
същество е правилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са
следните:
Гр.д.№2667/2022 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№2463/24.08.2022 г. по описа на РС-К.,по повод на която първоначално е
образувано гр.д.№352/2022 г. на КРС-прекратено поради отводи на всички
съдии при този съд и изпратено с определение №753/07.09.2022 г. по в.ч.гр.д.
№605/2022 г. на ДОС за разглеждане от РС-Добрич.В РС-Добрич исковата
молба е входирана с вх.№15719/13.09.2022 г.Същата е уточнена с молба вх.
№10143/08.06.2023 г.,молба вх.№19552/07.11.2023 г.,молба вх.
№532/09.01.2024 г. и молба вх.№8079/19.04.2024 г.,подадени от ищеца по
делото.Според първоначалната искова молба и уточняващите я молби са
предявени от *** АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.Добрич,*** срещу П. С. П. с ЕГН ********** от гр.К.,*** обективно
кумулативно съединени установителни искове на основание чл.415 ал.3
предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.207 ал.1 т.2
от КТ и чл.211 от КТ и във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД,чл.23 от ТЗ и чл.86 ал.1
от ЗЗД,както следва:
3
1./установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във
връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.207 ал.1 т.2 от КТ,чл.211 от КТ
и чл.86 ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищцовото
дружество от ответника в размер на 363,05 лева-невъзстановени суми от
получени служебни аванси през периода 01.01.2019 г.-28.01.2020 г.,през който
ответникът е изпълнявал длъжността „***“ при ищцовото дружество,и в
размер на 46,19 лв-мораторна лихва върху главницата от 363,05 лв за периода
27.01.2021 г.-29.04.2022 г.
Претендирано е установяване и на вземане за законната лихва върху
главницата от 363,05 лв,считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК,до окончателното й изплащане.
2./ установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във
връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с чл.79 и сл. от ЗЗД,чл.23 от ТЗ и
чл.86 ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищцовото
дружество от ответника в размер на 975,45 лева-невъзстановени суми от
получени аванси през периода,през който ответникът е бил *** при ищцовото
дружество,и в размер на 124,10 лв-мораторна лихва върху главницата от
975,45 лв за периода 27.01.2021 г.-29.04.2022 г.
Претендирано е установяване и на вземане за законната лихва върху
главницата от 975,45 лв,считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК,до окончателното й изплащане.
Касае се за вземания-предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №75/13.05.2022 г.,поправена с определение
№225/04.07.2022 г. на КРС,издадена по ч.гр.д.№154/2022 г. на Каварненския
районен съд.
Изложено е в исковата молба,че ответникът П. през периода 01.03.2018 г.-
28.01.2020 г. бил назначен в ищцовото дружество на длъжността
„***“.Впоследствие с договор за *** от 30.01.2020 г.,вписан в ТР на 05.02.2020
г.,бил избран за *** на дружеството.Решението за прекратяване на *** било
вписано в ТР на 04.02.2021 г.При прекратяване на *** ответникът бил
уведомен,че следва да възстанови получени служебни „аванси“,които му били
предоставяни в качеството на служебно лице и не били част от трудовото му
възнаграждение.Тези суми били за изпълнение на служебни ангажименти.За
периода 01.01.2018 г.-31.12.2018 г. П. получил 4004,66 лв и отчел сума в същия
4
размер.За периода 01.01.2019 г.-31.12.2019 г. получил 800 лв,като отчел сума
от 185 лв,т.е. не е отчел сума от 615 лв.За периода 01.01.2020 г.-31.12.2020 г.
получил 6 260 лв,като отчел сума от 4034,96 лв или не отчел 2 225,04 лв /общо
2 840,04 лв с неотчетените 615 лв за 2019 г./.За периода 01.01.2021г.-26.02.2021
г. получил 170 лв,а отчел сума от 166,01 лв,т.е. не отчел 3,99 лв.От
възнаграждението на ответника за м.декември 2020 г. ищецът направил
удръжки в размер на 790,98 лв, а от това за м. януари 2021 г.-удръжки в размер
на 714,55 лв.Така общият размер на подлежащата на възстановяване сума от
ответника бил 1 338,50 лева.В качеството си на *** ответникът получавал
служебни аванси за заплащане на съдебни и нотариални такси.Като *** също
получавал служебни аванси.Във връзка с поет ангажимент за осъществяване
на контрол на район К. и във връзка с възникнали аварии и спешни ситуации
същият ползвал аванси за закупуване на материали.Отчитането на
изразходваните служебни аванси ставало на база изготвен от подотчетното
лице „авансов отчет“ с описание на извършените разходи,като в зависимост от
стопанския им характер се съставяли счетоводни документи.
Ответникът оспорва предявените искове и настоява за тяхното
отхвърляне.Оспорва при прекратяване на *** да е бил уведомяван,че следва
да възстанови на дружеството определени суми.При освобождаването му бил
попълнен обходен лист за дължими суми,материали,вещи и др.-собственост на
дружеството,който обаче не бил приложен по делото.Представените РКО и
Авансови отчети имали редица пропуски и несъответствия.В РКО №669/19
г.,РКО №77/20 г. липсвал подпис на „съставил”.В РКО №94/20 г. освен подпис
на „съставил” липсвал и подпис на „получил”.В РКО №398/20 г.,РКО №408/20
г.,РКО №421/20 г. и РКО №541/20 г. отново липсвал подпис „съставил”.В РКО
№807/20 г. освен липса на подпис в графа „съставил”,в графата „получил”
имало подпис,който обаче не бил положен от ответника.Пояснява,че няколко
месеца преди да бъда освободен от длъжността „***” бил изпратен в район К.-
Шабла като временно изпълняващ длъжността „***”.В този период получавал
служебни аванси,когато се налагало да се обезпечи с материали и резервни
части работният процес.Като *** подписвал редица РКО,но никога не бил
пазарувал минерална вода или храна.Представеният към исковата молба РКО
погрешно и неправилно създавал впечатление,че той е разписал ордер за вода
и храна,която едва ли не той взел за лично ползване.Разписвайки ордери за
вода или храна,други служители на дружеството ползвали отпуснатите
5
средства.Представената от ищеца справка била неясна и съдържала
несъответствия.Ако се приемело,че ответникът бил *** условно от юли 2020
г.,то било неясно защо за август 2020 г. бил отбелязан разход 459,09 лв за „нот.
такса,зарп.ком. 132/17.07.20 г. и 130/01.07.20 г. мин.вода,храна”.Оспорва
твърдението,че като *** е получавал аванси за съдебни такси.Плащанията на
съдебни такси се извършвали от счетоводството на дружеството по банков път
след тяхното одобрение и резолюция от ръководството на дружеството.РКО на
всички служители били подписвани и от изпълнителния директор на
дружеството,което било и гаранция за отпускащите служебните аванси.
Исковете-предмет на производството по делото са предявени в рамките на
преклузивния срок по чл.415 ал.4 от ГПК,като е налице пълна идентичност
между страните в заповедното производство по ч.гр.д.№154/2022 г. на КРС
/заявител и длъжник/ и страните в настоящото исково производство /ищец и
ответник/.Идентични са и вземанията по издадената по цитираното ч.гр.дело
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и тези-предмет на исковото
производство.Предвид горното предявените установителни искове за
установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение са
допустими.
Безспорно е установено по делото,че през периода 01.03.2018 г.-
28.01.2020 г. вкл. ответникът П. С. П. е бил назначен в ищцовото дружество на
длъжността „***“ /в тази насока трудов договор на лист 86 от делото на ДРС и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на лист 87 от делото на
ДРС/,както и че по силата на договор за *** от 30.01.2020 г.,вписан в ТР на
05.02.2020 г.,ответникът е бил *** на *** АД,като решението за прекратяване
на *** е вписано в ТР на 04.02.2021 г. /в тази насока договор за *** на лист 73
от делото на ДРС и протокол от извънредно заседание на УС на ищцовото
дружество от 27.01.2021 г.,в който е обективирано решение за освобождаване
на П. като ***-на лист 6 от делото на КРС/.
През процесния период 01.01.2019 г.-28.01.2020 г.,за който се твърдят
неотчетени от ответника П. в качеството му на *** служебни аванси в общ
размер на 363,05 лв,между страните е съществувало трудово
правоотношение.Ответникът П. е бил зает по трудов договор с ищцовото
дружество на длъжността „***“,поради което имуществената отговорност на
последния към работодателя-ищец почива на разпоредбите на Кодекса на
6
труда.В случая се претендира пълна имуществена отговорност-установяване
дължимост на неотчетените служебни аванси в пълен размер.Дадената по
иска относно неотчетени служебни аванси през горния период правна
квалификация на същия по чл.207 ал.1 т.2 от КТ е правилна,защото
изложеното навежда на липси /недостиг в касата,състояние на неотчетност с
неустановен произход/,настъпили по вина на служител,в чиито трудови
функции е включено разходването и отчитането на парични
ценности.Отчетнически функции по трудово правоотношение се възлагат не
само с длъжностната характеристика за съответната длъжност,а могат да
произтичат и от естеството на възложената трудова функция /решение
№60219/14.12.2021 г. по гр.д.№3995/2020 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.Самият
ответник не отрича,че като *** е имал право с оглед изпълнение на основната
си дейност по *** на ищцовото дружество да получава парични средства като
служебни аванси,чието разходване да отчита по реда,регламентиран във
Вътрешния правилник за документооборота,като при частично
оползотворяване или пълно неизползване на предоставената сума да
възстановява на работодателя неизползваната част от предоставените му
парични средства.В този смисъл ответникът е бил МОЛ относно паричните
средства,предоставяни му като служебен аванс,и същият отговаря на
основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ в пълен размер за липси на парични
средства,чиято съдба е неясна,респ. произходът на недостига на парични
средства е неясен,доколкото се твърди ответникът да не е отчитал и да не е
ясно за какви по вид разходи и в какъв размер са изразходвани предоставените
средства.В този смисъл при неясна съдба на предоставените като служебни
аванси парични средства се касае за липси и за пълна имуществена
отговорност на ответника като МОЛ.
От заключението на вещото лице Е. Й. по допуснатата от
първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза,което не е оспорено
от страните,се установява,че експертът е извършил проверка на всички
съставени РКО за предоставени суми на ответника П.,осчетоводени по сметка
422 Подотчетни лица,партида П. С. П..През периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г. с РКО на П. като *** са предоставени служебни аванси в размер
на 800 лв /400 лв на 04.02.2019 г. с РКО №100 с основание „служебен
аванс“;200 лв на 22.02.2019 г. с РКО №138 с основание „аванс м.02.2019“ и
200 лв на 12.07.2019 г. с РКО №669 с основание „служебен аванс“/.От горните
7
800 лв са отчетени от подотчетното лице с изискуемите по чл.52 от Вътрешния
правилник за документооборота авансови отчети,към които са приложени
разходо-оправдателни документи,изразходени от получените служебни аванси
парични средства в размер на 436,95 лв,като са останали неотчетени,респ. за
изразходването им не са представени документи от подотчетното
лице,парични средства в размер на 363,05 лв,които подлежат на връщане на
работодателя от подотчетното лице.
Дали РКО съдържат подпис на съставител,за липсата на какъвто в някои
от тях навежда ответникът,е ирелевантно за отговорността на
последния.Формалната липса на реквизити на счетоводен документ не е
решаваща за извод,че твърдяните липси на парични и материални ценности са
недоказани /решение №84/23.05.2018 г. по гр.д.№3361/2017 г. на ІІІ г.о.,ГК на
ВКС/.Необходима е съвкупна преценка на всички доказателства в процеса и на
доказателствената стойност на счетоводния документ.Достатъчно за
удостоверяване получаването на посочените като служебен аванс суми е
полагането на подпис от ответника в посочените документи в качеството на
получател.Касае се за частни свидетелстващи документи,съдържащи подписа
на ответника,които удостоверяват неизгодни за последния факти-
получаването лично от него на сочените служебни аванси,поради което
същите се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и
удостоверяват получаването от ответника П. на визираните аванси.Само при
един единствен РКО №94/20.02.2020 г. от периода,когато П. е бил *** на
дружеството,е установена от вещото лице липса на подпис на получател,но
сумата по този ордер е отчетена с авансов отчет от ответника П. /получени по
РКО 50 лв за „нот.такси“,отчетени като изразходени 24 лв по
фактура,издадена от нотариус Др.Б.,и възстановени от П. 26 лв с ПКО
230/20.02.2020 г./,т.е. посоченият РКО не се включва в предмета на делото като
неотчетен служебен аванс и не участва в размера на дължимите от ответника
суми.Всички останали РКО са подписани от П. и същият е дължал авансов
отчет по тях.
Без значение за отговорността на ответника е и фактът дали получената
от него като служебен аванс сума е изразходвана лично от него или от трети
лица,на които той я е предоставил.След като той се е подписал в РКО като
подотчетно лице,негово е задължението да отчете разходването на сумата
изцяло или частично,да изготви авансов отчет и да върне на
8
работодателя,респ. на дружеството,на което е ***,неизразходваната част от
средствата.За него е възникнало,респ. той е поел пред
работодателя/дружеството,задължението да разходи правилно и да отчете
начина на разходване на сумата.Предвид горното същият отговаря пред
работодателя си като ***,респ. пред представляваното от него дружество като
***,лично и в случаите,в които по собствено усмотрение е предоставил сумата
на трети лица,доколкото именно той е материалноотговорното пред
дружеството лице.
С оглед изложеното съдът намира за доказано,че ответникът П. дължи на
ищцовото дружество сумата от 363,05 лв-получени от него и неотчетени
служебни аванси през периода 01.01.2019 г.-28.01.2020 г.,през който е заемал
длъжността „***“ в дружеството,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
11.05.2022 г.,до окончателното й изплащане,както и на основание чл.86 ал.1 от
ЗЗД обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
горната главница от 46,19 лв за периода 27.01.2021 г.-29.04.2022 г. отпреди
предявяване на исковете.Оплаквания относно размера на вземането за
мораторна лихва и относно определения период на забава не се съдържат във
въззивната жалба,поради което въззивният съд не дължи обсъждане на
посочените въпроси по правилото на чл.269 ал.1 изр.2 от ГПК.
За периода,през който П. е бил *** на ищцовото дружество,същият
отговаря пред дружеството при условията на пълна имуществена отговорност
по общия ЗЗД и ТЗ заради неизпълнение на задълженията му по договора за
***.Претенцията е с характер на търсено от ответника обезщетение за
неизпълнение на договора за *** по смисъла на чл.79 ал.1 предл.2 от
ЗЗД,формирано на база размера на претърпяната загуба на парични средства
от ищцовото дружество вследствие поведението на ***а П.,получил и неотчел
разходването на предоставени му аванси,свързани с осъществяване на
дейността му по управление на дружеството.Вещото лице в заключението по
ССЕ е установило,че през периода 30.01.2020 г.-31.12.2020 г. П. е получил
като *** аванси в общ размер на 6 327,80 лв,в това число и оспореният от
ответника РКО 807/17.12.2020 г.Оспореният РКО 807/17.12.2020 г. за
предоставен аванс в размер на 310 лв е изключен от общата сума на
получените аванси от първоинстанционния съд,тъй като със заключението на
9
вещото лице М. С. по допуснатата съдебно-графологична експертиза е
установено,че подписът за получател на аванса в РКО не е положен от
ответника П..Получаването му от трето лице е потвърдено и от разпитаните
по делото свидетели Р. Н. Г.,*** в ищцовото дружество,и З. М. З.,*** в
дружеството през периода 2017-2020 г.След приспадане на сумата от 310 лв се
изчислява обща сума на получените през периода 30.01.2020 г.-31.12.2020 г. от
***а П. аванси в размер на 6 017,80 лв.С РКО 2/04.01.2021 г. П. е получил още
един аванс от 170 лв или общо с горните като *** е получил аванси в размер
на 6 187,80 лв.От тази сума са останали неотчетени,респ. невъзстановени суми
от аванси в общ размер на 665,45 лв.Тази сума е дължима от ответника на
ищцовото дружество,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 11.05.2022 г.,до
окончателното й изплащане,както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху горната
главница от 84,48 лв за периода 27.01.2021 г.-29.04.2022 г. отпреди
предявяване на исковете.Оплаквания относно размера на вземането за
мораторна лихва и относно определения период на забава не се съдържат във
въззивната жалба,поради което въззивният съд не дължи обсъждане на
посочените въпроси по правилото на чл.269 ал.1 изр.2 от ГПК.
Следва да се подчертае,че доводът за попълнен при освобождаване на
ответника П. като *** обходен лист,според който същият не дължал никакви
суми на ищцовото дружество,е ирелевантен.В рамките на производството
въпросът наличен ли е или не такъв обходен лист е стоял на централното
внимание на страните и в частност на ответника,респ. са събирани и гласни
доказателства в тази насока.Вещото лице в заключението си по допуснатата
ССЕ е констатирало,че такъв обходен лист не се съхранява от ищцовото
дружество.Дори и такъв да е бил съставен,както твърди ответникът
П.,наличието му не би оборило събраните по делото
доказателства,удостоверяващи дължимостта на претендираните
вземания.Същият би подлежал на преценка в съвкупност с останалия
доказателствен материал.Самият обходен лист,сочещ на липса на
задължения,не може да е годно доказателствено средство,ако съществуват
други доказателства,удостоверяващи обратното,както е в настоящата
хипотеза.Обходен лист,в който е обективирана невярна констатация за липса
на задължения,няма правопогасяващо действие по отношение на възникнали
10
и реално съществуващи към момента на съставянето му парични
вземания.Констатациите в него подлежат на оборване на общо основание като
неверни чрез другите събрани в процеса доказателства.
Предвид изложеното първоинстанстанционното решение в обжалваните
му части е правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта,с която на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът П. е осъден да заплати на ищеца
„***“ АД сторени разноски в заповедното и исковото производство
съразмерно на уважената част от исковете.
Право на разноски за въззивното производство има въззиваемата страна и
ищец по делото „***“ АД,присъждането на каквито дружеството изрично е
претендирало.Сторени са разноски в размер на 480 лв с вкл.ДДС-изплатено от
страната на упълномощения й адвокат възнаграждение /уговорено с договор
за правно обслужване от 03.02.2025 г. на лист 41 от делото на ДОС и
изплатено по банков път съгласно банково извлечение от 07.02.2025 г. на гърба
на лист 41 от делото на ДОС/.Наведено е от въззивника П. възражение по
чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на горното възнаграждение,което е
неоснователно.Доколкото защитата е във връзка с четири обективно
съединени иска с малък материален интерес,съдът намира за резонно да
изчисли размер на адвокатското възнаграждение върху сбора от материалните
интереси по всеки иск,който е 1 159,17 лв.На база ориентировъчния размер на
адвокатското възнаграждение при този материален интерес по чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба №1/09.07.2004 г. се дължи възнаграждение в размер на 415,92 лв без
ДДС или 499,10 лв с ДДС.Платените 480 лв с ДДС са в рамките на горната
сума.По смисъла на решение по дело С-438/22 на СЕС съдът не е обвързан от
посочените в Наредбата размери и може да присъди по своя преценка и по-
нисък от регламентирания размер.В случая обаче намира,че не следва да
намалява размера на възнаграждението,тъй като пълномощникът на
въззиваемото дружество,макар и да не се яви лично в открито съдебно
заседание,прояви активност,като депозира подробни отговор на въззивната
жалба,молба по хода на делото и писмена защита,а и делото се отличава с
немалка фактическа и правна сложност.
Въззивникът и ответник по делото П. С.П. с оглед изхода от спора няма
право на разноски за настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №827/18.10.2024 г. по гр.д.№2667/2022 г. на
Добричкия районен съд в частта,с която е признато за установено на
основание на чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК в отношенията
между ищеца *** АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ***, и ответника П. С. П. с ЕГН ********** от гр.К., ***,че
ответникът дължи на ищеца суми по издадената заповед за изпълнение №75
от 13.05.2022 година по ч.гр.д. №154 по описа за 2022 г. на РС - К.,неразделна
част от която е определение №225/04.07.2022 г. по с.д.,постановено по реда на
чл.247 от ГПК,а именно:
-363,05 лева-невъзстановени суми от получени аванси през периода
01.01.2019 г.-28.01.2020 г.,когато ответникът е изпълнявал длъжността „***“
при дружеството,ведно със законната лихва,считано от 11.05.2022 г. до
окончателното плащане;
-665,45 лева-невъзстановени суми от получени аванси през
периода,когато ответникът е бил *** при ответното дружество,ведно със
законната лихва,считано от 11.05.2022 г. до окончателното плащане;
-46,19 лева-мораторна лихва върху главницата от 363,05 лв за периода
27.01.2021 г.-29.04.2022 г. и
-84,48 лева-мораторна лихва върху главницата от 665,45 лв за периода
27.01.2021 г.-29.04.2022 г.,
респ. П. С. П. е осъден да заплати на *** АД сумата от 100,01 лева-
съдебно-деловодни разноски по ч.гр. дело №154/2022 г. на РС-К. и сумата
834,00 лева-съдебно-деловодни разноски по гр.дело №2667/2022 г.
В останалата му отхвърлителна част решението на Добричкия районен
съд не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. С. П. с ЕГН ********** от гр.К.,*** да заплати на ***
АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Добрич,*** сторени във
въззивното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 480 лв
/четиристотин и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
12
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 и т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13