Решение по дело №13392/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3540

гр. Варна, 28.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13392 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от С.С.К., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, чрез пълномощника ѝ адв.К.Т. *** срещу „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество:

сумата от 14514.01 лв. /четиринадесет хиляди петстотин и четиринадесет лева и една стотинка/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. в обект на потребление находящ се в с.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното дружество е издало фактура № ***г. с получател С.С.К..

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищцата твърди, че е потребител на ел. енергия доставяна ѝ от ответното дружество в обект находящ се в с.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.

При проверка на ежемесечните си задължения към ответното дружество, ищцата установила, че има начислена сума в размер на 14514.01 лева. При посещение в център за обслужване на клиенти ѝ било обяснено, че сумата е начислена въз основа на представени от електроразпределителното дружество „Е.С.“ АД документи и следва да бъде заплатена в срок до 29.07.2019г.

Ищцата твърди, че не е манипулирала средството за търговско измерване (електромер) и не е ползвала енергията, която е начислена по корекцията на обща стойност 14504.01 лева за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. Ищцата не била уведомяване за извършване на проверката, не присъствала на същата и не получавала данни и документи, от които да е видно кога и при какви обстоятелства е констатирано неточното измерване, на какво се дължи неправилното отчитане и как е формирана претендираната сума.

Според представените на ищцата данни средството за търговско измерване давало възможност за дистанционен отчет и да бъде следено постоянно състоянието му. Единствено служителите на „Е.М.“ АД разполагали със софтуер, чрез който имат възможност във всеки един момент да заменят показанията на СТИ, да манипулират тарифните зони, както и да увеличат показанията без тази нерегламентирана намеса да се отрази по някакъв начин в схемата на СТИ, за да може да бъде установена по-късно.  Изрично се оспорват като неправилни и незаконни начина, методиката и основанието за издаване на процесната фактура. Проверката била извършена от лица, които не са оправомощени за това по реда на чл.38 от Закона за измерванията. Прави се искане за произнасяне по реда на косвения контрол по чл.17, ал.2 ГПК по законосъобразността на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013г., с въведени доводи за незаконосъобразност на тези правила. Дори да се приемела законосъобразност на същите, констативния протокол от проверката не отговарял на изискванията по чл.47 и 48 ПИКЕЕ и поради това бил негоден да удостовери фактите, отразени в него. Ищцата на следващо място твърди, че общите условия на „Е.П.“ АД и „Е.М.“ АД от 2014г. не са влезли в сила по отношение на нея и отношенията между страните били уредени с общите условия на дружествата, одобрени от ДКЕВР през 2007г. Последните не предвиждали ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция и с това не били изпълнени изискванията по чл.98а, ал.2, т.ЗЕ.

Ищцата моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.

Не оспорва, че ищцата е потребител на доставяна от ответното дружество ел. енергия, че е извършена техническа проверка на изправността на средството за търговско измерване и резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия. Процесното количество ел. енергия било реално доставено и консумирано от абоната и последния дължал заплащането на цената му. В случая не било налице служебно начисление от страна на електроразпределителното дружество, а реално потребено количество ел. енергия, което било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не било фактурирано. Процесната фактура била издадена след остойностяване по цени за технологични разходи  на електроенергия, която реално била доставена на ищеца и отчетена от процесния електромер.

Моли за отхвърляне на иска, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представител, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че ищцата е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия за обект на потребление, находящ се в с.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.

От представено от ответника надлежно заверено копие от констативен протокол № *** се установява, че на ***г. служители на „Е.С.“ АД са извършили проверка на измервателната система в обекта на потребление на ищеца. При проверката е констатирано наличието на запис в невизуализиран на дисплея на електромера регистър 1.8.4 – 074153 кВтч. Средството за търговско измерване е демонтирано, поставено в индивидуална опаковка, запечатано и изпратено за проверка в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели – К.Т.П. и С.Й.А. /л.21-22/.

Ищцата е оспорили истинността на протокола по отношение присъствието на посочените за свидетели лица при проверката.

Открито е производство по оспорване истинността на протокола в посочената част и е допусната съдебно-почеркова експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че подписите положение за „свидетели“ в Констативен протокол №*** от ***г. са изпълнение от сочените за техни автори лица К.Т.П. и С.Й.А. /л.92-98/.

С оглед заключението на вещото лице следва да се приеме, че документа е истински в оспорената част и разноските във връзка с това оспорване следва да се възложат в тежест на ищцата независимо от изхода от спора.

В седмодневен срок от извършване на техническата проверка процесния електромер е изпратен за метрологична проверка в Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел ***. За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол № ***г., в който е отразено, че е установена  намеса в тарифната схема на електромера и наличието на регистрирана енергия в тарифа 4, която не е визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия. При извършената метрологична проверка не е установено кога е извършена външната намеса в софтуера на електромера /л.23-24/.

Със становище от ***г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „Е.С.“ АД, въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка е одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия в размер на 74153 кВтч, от които 12393 кВтч за периода от 01.05.2018г. до 30.06.2018г. и 61760 кВтч за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г. по клиентския и абонатния номер водени на ищеца. В същото е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на съхранената в паметта на електромера информация /л.25/.

По делото липсват доказателства действително да е извършвано софтуерно прочитане на паметта на електромера и как точно е извършено определянето на допълнителното количество електроенергия, която да се начисли и периодите за това.

От протокол № ***г. се установява, че на посочената дата на обекта на потребление на ищеца е монтиран електромер № *** с нулеви показания по визуализираните на дисплея тарифи. Протокола е съставен и подписан от служители на „Е.М.“  и М.К., като представител на клиента /л.53/.

Допълнително начисленото количество електроенергия е остойностено от ответното дружество, като същото е издало фактура № ***г. за сумата от 14514.01 лева, с получател С.С.К. /л.26-27/.

Ищцата е уведомена за извършената проверка, резултатите от същата и за допълнително начисленото и количество ел. енергия с писма с изх. № ***г. /л.32-35/.

По делото са ангажирани специални знания посредством назначена съдебна електротехническа експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка през 2015г. и е подлежал на повторна метрологична проверка през 2021г., т.е. метрологичната годност на електромера не е изтекла към момента на демонтирането му от обекта на потребление на ищеца. Наличието на показания в регистър 1.8.4 означавало, че посоченото количество ел. енергия действително е преминало през електромера и е потребено. Електромерът бил монтиран нов и с нулеви показатели. Не се установявало в кой момент е започнало вмешателството и в коя часова зона. Налице била софтуерна намеса, при която е въведена още една тарифа Т3 към вече заводските Т1 и Т, в която се отчитала част от потребената ел. енергия. Процесът се осъществявал посредством използване на специализирана техника и парола за достъп до второ ниво.Допълнително начисленото количество ел. енергия било много голямо и практически било невъзможно да е потребено за една година  /л.56-59/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца отрицателен установителен иск. Исковата претенция се явява процесуално допустима и при наличие на правен интерес у ищеца, тъй като същият е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия и последното претендира от ищеца заплащане на процесната сума като стойност на доставена, но неотчетена и незаплатена стойност на потребена ел. енергия.

В тежест на ответника по предявения иск бе да установи при условията на пълно и главно доказване процесното количество ел. енергия реално е доставено в обекта на потребление на ищеца за процесния период и е отчетено от метрологично годно средство за търговско измерване.

Поради спецификата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката).

В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.

С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на ответното дружество да извърши корекция на сметката на абоната за минал период, следва да е доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия съгласно нормативно установени в правила за измерване на количеството електрическа енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената корекция по предвидения в общите условия начин.

Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г., с изключение на чл.48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ. Тези норми също са отменени по-късно с Решение № 13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. по описа на ВАС, 5-членен състав, обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018г.

На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на ***.г., след тяхната отмяна.

КЕВР е издал нови ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, бр.35 от 30.04.2019г., които са влезли в сила от 04.05.2019г. и техните правила също се явяват неприложими към спора.

Доколкото липсва изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено.

За установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.

На следващо място от събраните по делото доказателства не се установи твърдяното от ответника основание за процесното вземане - претендираното количество електроенергия реално да е доставено на абоната. Наличието на количество ел. енергия в невизуализиран на екрана на електромера регистър само по себе си не установява, че тази енергия е доставена на абоната. Вписването на допълнителното количество електроенергия констатирано при извършената проверка и определянето на произволен срок за начисляване на допълнителното количество ел. енергия не доказват, че посоченото в становището количество ел.енергия действително е доставено на абоната, още по-малко  в посочения в справката период. Не е установена грешка при отчитането и кога е възникнала същата, а констатацията е за извършено софтуерно манипулиране на показанията на електромера, което може да е извършено и преди монтирането на електромера на обекта на абоната. При извършване на софтуерно манипулиране на показанията на електромера е възможно и еднократно въвеждане на такива показания в регистрите на електромера..

По изложените съображения съдът намира, че ответника не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване основанието, на което претендира процесната сума от ищеца, поради което и исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 1000 лева, съобразно представения списък на разноските. Разноските в посоченият размер  следва да се възложат в тежест на ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                  

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.С.К., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 14514.01 лв. /четиринадесет хиляди петстотин и четиринадесет лева и една стотинка/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. в обект на потребление находящ се в с.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното дружество е издало фактура № ***г. с получател С.С.К..

 

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.К., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА С.С.К., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева, представляваща сторени по делото разноски в производството по оспорване на документ по реда на чл.193 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: