№ 1794
гр. Пловдив, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330203607 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0438-
000158/01.06.2022г., издадено от *** към ОДМВР-Пловдив, 03 РУ-Пловдив, с
което на В. Б. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лв. на
основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна с молба-становище по делото намира жалбата за
неоснователна и моли процесното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Прави възражение за прекомерност.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
1
атакуваното постановление, намери следното от фактическа страна:
В АУАН и НП нарушенията са описани по следния начин: на
11.05.2022 г. в 08,11 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. България с
бул. Цар Борис Трети Обединител, жалбоподателят Г. е управлявал лек
автомобил Тойота Айго с рег. № ****, лична собственост, като при
управлението на автомобила по бул. България в посока „запад“ не пропуска
преминаващ по пешеходната пътека пешеходец.
В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани св. Т.,
който е актосъставител, посоченият свидетел по акта – св. Ц. и св. Г.а –
съпруга на жалбоподателя.
Спорен момент в производството се явява обстоятелството дали при
движението си жалбоподателят е отнел предимството на пешеходец, намиращ
се на пешеходна пътека. В тази насока са налице противоречия в показанията
на разпитаните полицейски служители и в показанията на св. Г.а.
Св. Т. разяснява, че е възприел ситуацията на кръстовището, като
видял жалбоподателя, който се е движел с червена Тойота Айго в средното
платно. Сочи, че от дясната лента е имало навлезнали коли, където идват от
север, като жалбоподателят е идвал от булевард „България“, движел се
направо от дясната активна лента, управлявал колата, но с оглед колите които
са били навлезли от дясната лента, той ги заобиколил и пресякъл
пешеходната пътека, докато се е намирал в средната лента. Посочва, че в този
момент е имало на пешеходната пътека на кръстовището пешеходец, който се
е намирал в крайна дясна лента и му се наложило да спре, за да може да
премина автомобилът на жалбоподателя.
Посоченото от св. Т. се потвърждава и от показанията на св. Ц. –
свидетел по акта, който също сочи, че е видял ясно как жалбоподателят е
отнел предимството на пешеходеца. Посочва, че е възприел как водачът се е
движел в посока запад, като сочи, че по спомен същият се е движел в
средната лента, докато пешеходецът пресичал посока към Тунела.
В противовес с показанията на св. Т. и св. Ц. се явяват показанията на
св. Г.а. Същата посочва, че не е видяла пешеходец да преминава по
пешеходната пътека, като сочи, че й е направило впечатление как полицаите
спират коли едно след друго, без да работят заедно.
Съдът при сторения анализ на противоречията в показанията на
2
разпитаните свидетели, обсъди тяхната логичност, последователност,
убедителност, както и възможната заинтересованост на свидетелите. В тази
връзка съдът намери, че следва да кредитира показанията на св. Т. и св. Ц.,
като непосредствените впечатления на съда бяха, че същите са
последователни и убедителни и показанията им са напълно подкрепящи се
едни с други. Свидетелите преразказват пред съда собствените си възприятия,
като прави впечатление, че показанията им се явяват напълно припокриващи
се не само по отношение на съставомерните факти на преминаването на
пешеходеца по пешеходната пътека и отнемането на предимството, но и по
отношение на детайлите и на контролните въпроси на съда във връзка с
позиционирането и движението на пешеходеца и позиционирането на
процесния автомобил към момента на осъществяване на деянието. Отделно от
това свидетелят Т. сочи и че в този момент е имало спрели в крайната дясна
лента автомобили, за каквото обстоятелство сочи и св. Г.а (и което е
наложило преминаването на жалбоподателя през средната лента), при което
се явява логично същите да са били спрели именно с цел да пропуснат
навлизащ на пътното платно пешеходец.
Съдът не кредитира показанията на св. Г.а в спорната част – дали е
имало преминаващ през този момент пешеходец. Същата сама заявява при
разпита си, че не е шофьор и че няма възприемчивостта на пътната ситуация
нито на шофьорите, нито на инспекторите. При това и с оглед на усложнената
и натоварена пътна обстановка в момента на осъществяване на деянието, е
напълно възможно вниманието й да не е било насочено към оглеждане дали в
този момент е имало пресичащи пешеходци.
Следва да се отбележи по отношение на възраженията, изложени в
жалбата, че съдът не се съгласява с изложеното, че св. Ц. не може да има
отношение към случая, след като същият пред съда преразказа собствените си
възприятия и спомени, от които е видно, че е бил очевидец на случката.
Съдът констатира и че изложеното от св. Т. за позиционирането му
към страната на пътното платно в момента на съставяне на АУАН
кореспондира и с представените от жалбоподателя снимки, от които е видно
точно, че спрените от полицейските служители граждани са заставали от
вътрешната страна на платното за движение, а актосъставителят е заставал от
външната страна, носейки светлоотразителна жилетка.
3
С оглед на изложеното, съдът намери, че описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка е и действително осъществилата се.
Въз основа на приетата фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От приложените по делото Заповед №8121з-1632, Заповед № 8121к-
8863 и Заповед № 317з-11675 се установява компетентността на
актосъставителя и на административно-наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 11.05.2022г., на
датата на нарушението, а НП - на 01.06.2022г., тоест преди изтичане на
давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази, посочена в НП. Нарушението е описано с всичките му
съставомерни елементи. Липсата на изрично произнасяне в НП относно
подаденото в 7-дневен срок възражение срещу АУАН не се явява СПН,
доколкото с издаването на НП административнонаказващият орган е приел,
че същото е неоснователно. Отделно от това е видно от
административнонаказателната преписка, че вследствие на подаденото
възражение са били изискани писмени обяснения от актосъставителя,
обективирани в докладна записка от 23.05.2022г. за преценка за
основателността му.
При правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно контролният орган е квалифицирал извършеното от дееца
като нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Нормата предвижда задължение за
водачите на нерелсови пътни превозни средства да пропуснат стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, чрез намаляване
на скоростта или спиране. В случая от събраните доказателства се установява,
че жалбоподателят не е изпълнил конкретно вмененото му задължение, тъй
като не е пропуснал движещ се по пешеходна пътека пешеходец, с което е
отнел предимството му. В случая дори същият да не е бил забелязан от водача
на автомобила, същият е имал задължението да се придвижва по начин, по
който да има готовност да спре и да го пропусне, а не да задминава
4
движещите се в крайната дясна лента автомобили при това на място, където
има отразена пешеходната пътека.
По отношение на възражението за изземване на контролен талон,
същото се явява в изпълнение на задължението на контролния орган по чл.
157, ал. 6 от ЗДвП, но доколкото отнемането и връщането се осъществяват
чрез административни актове, те не попадат в предмета на настоящото
производство, което цели да установи законосъобразността и правилността на
наказателно постановление и на наложено с него административно наказание.
Не е предмет на настоящото производство и въпросът дали полицейските
служители са били законосъобразно позиционирани. В тази връзка
неизпълнението на правилата на Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за
реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение би могло да е основание за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на съответните служители, в случай че уронват доверието на
гражданите в изпълнителната власт, респ. до ангажиране на
административната им отговорност при извършване на административно
нарушение, но не влияе на законосъобразността на процедурата по издаване
на АУАН и НП, разписана в ЗАНН, и която следва да бъде проверена от съда
в настоящото производство.
Наказанието е правилно определено, като същото съгласно чл. 183, ал.
5, т. 2 от ЗДвП е в абсолютен размер - наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
С оглед на гореизложеното, процесното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този краен изход на спора, право на разноски има въззиваемата
страна, но доколкото такива не са били претендирани и не са представени
доказателства за извършването им, то и разноски не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0438-
000158/01.06.2022г., издадено от *** към ОДМВР-Пловдив, 03 РУ-Пловдив, с
което на В. Б. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 100 лв. на
5
основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6