Решение по дело №11131/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261356                        Година 28.04.2021                         Град  ПЛОВДИВ

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                         ХІІІ граждански състав

На първи април                                                    две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №11131  по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:                  

            Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника ю. П.Ф.-С., действаща като пълномощник на В.М.С. - Г.и.д. и Д.Н.Н. - И.д., със съдебен адрес:***, ***, против Е.Д.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска от съда да признае за установено, че дължи на Банка ДСК ЕАД, сумите както следва:  Главница 306,12 лева към 27.02.2019 г., неплатена редовна лихва           82,70 лева от 07.06.2017 г. до 26.02.2019 г., неплатена санкционираща лихва        49,25 лева от 14.06.2017 г. до 26.02.2019 г., законна лихва от 27.02.2019 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски направени в настоящото производство.

            Ищецът твърди, че че на 18.04.2008 г. в гр. П. бил сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК"ЕАД, ЕИК ********* от една страна като кредитор и Б.Б.Б. ЕГН ********** като кредитополучател за сумата от 3 500 лева със срок на издължаване от 120 месеца. Твърди, че кредитът бил изцяло усвоен на същата дата 18.04.2008 г. и погасяван от разплащателна сметка с IBAN: ***, чрез автоматични удръжки от получаваната месечна пенсия на длъжницата. Твърди, че падежна дата за издължаване на вноските била 7-мо число на месеца. Лихвата била формирана от базов лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил 5,94 % и надбавка от 7.51% или общо лихвен процент от 13.45 %. Твърди, че кредитът първоначално бил обслужван съгласно погасителния план до месец март 2017 г. Последното плащане по кредита е било на дата 28.03.2017 г., след което било преустановено обслужването на кредита. Правени били опити за връзка с титуляра по кредита и се установило, че кредитополучателя е починала и има законен наследник д..

           Твърди, че било проведено производство по чл.51 от ЗН, по което било образувано ч.гр.д.№9619/2017 г., 9 гр.с. на Пловдивски PC, в което банката помолила да бъдат призовани наследниците й от първи ред, които да заявят дали приемат наследството и се снабдили с УН. Съгласно Удостоверение за наследници №*** от 05.07.2017 г. на район З. при община П., Б. починала на ***г. и неин законен наследник била д. й Е.Д.Т. ЕГН **********. Съгласно ПРОТОКОЛ от 6.11.2017 г. по горното ч.гр.д., ПРС разпоредил поради невъзможност лично да се уведоми наследника на постоянен и настоящ адрес и нередовно призоваване /залепяне по чл.47 от ГПК/ производството по делото спрямо Е.Т. да бъде прекратено. В същото време обаче били налице доказателства, че след смъртта на майка си Б. /19.04.17г./ на 21.06.2017 г. законната й наследница д. е приела наследството на своята майка чрез конклудентни действия на основание чл.49 ал.2 от ЗН - извършвайки разпореждане с недвижим имот, който преживе е принадлежал на Б. Б. - апартамент №***, с площ 60.77 m2 и изба №** - прилага справка от имотен регистър и моли да се предостави възможност в първото по делото СЗ да се снабди и представи копие на НА. вписан №49 том 77 от 21.11.2010г., откъдето е видно, че Е.Т. е продала наследствения недвижим имот на майка й Б. на трето лице /действие, което несъмнено предполага намерението й да приеме наследството/ и доказва че същата всъщност е приела наследството.

            Твърди, че наследствената маса включвала всички права и задължения, включително и задълженията по кредита на починалия и когато наследникът приема наследството той придобива цялата наследствена маса, а не само отделни нейни елементи, права или задължения, приемането за част от наследството е недействително - чл.54 ал.1 ЗН/. Тъй като е единствена наследница и няма други наследници от първи ред, с които да раздели отговорността си, Е.Т. е приела цялата наследствена маса, включително и цялото задължението по кредита от 18.04.2008г., т.е. Е.Д.Т. ЕГН ********** отговаря за цялото задължение по кредита.

            Твърди, че от усвояване на кредита до датата на последно плащане били погасени общо 5 975,25 лв., от които 2 828,90 лв. - главница, 3 144,43 лв. - договорни/редовни/възнаградителна лихва, 1,92 лв. - санкциониращи лихви.

            Твърди, че на 18.04.2018 г. е настъпил крайният падеж на вземането, но кредитът не е издължен.

            Твърди, че на 19.04.2018 г. вземането е станало изискуемо НА КРАЕН ПАДЕЖ поради неизпълнение на задължението по точка 2 от договора за кредит във връзка с чл.13 изр. 2 /да погасява кредита при условията на договора за кредит и в уговорения срок/ от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от Договора за кредит.

            На същата дата 19.04.2018 г. била начислена еднократно такса/разход по изискуем кредит в размер на 120,00 лв. съгласно Тарифата за лихви, такси и комисионни на Банка ДСК ЕАД.

            Твърди, че общият брой на неплатените/частично платени месечни вноски по лихва и/или главница били 13 броя.

            На 27.02.2019 г. кредиторът е предприел действия за принудително събиране на вземането си като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу наследницата на починалата Б. Б. и кредитът е станал съдебен. Заявлението било уважено и по ч.гр.д.№ 3331/2019 г. по описа на Пловдивски районен съд срещу длъжницата е издадена Заповед за Изпълнение за претендираните суми

            ОТВЕТНИКЪТ Е.Д.Т., чрез назначения й особен представител адв. Р.М., с отговора на исковата молба заявява, че предявеният иск е недопустим. Твърди, че искът по чл. 415/1/ т. 2 е просрочен и на осн. чл. 415 /5/ ТПК, моли съда, да обезсили изцяло издадената заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 3331/19 г. на Районен съд - Пловдив.

                        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

         По допустимостта:

        Видно от приложеното ч. гр. д. № 3331/2019 г. по описа на ПРС, Х гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Длъжникът не е открит на установените адреси, връчването е станало по реда на чл.47 от ГПК и искът, по който е образуван настоящият процес, е предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

         По основателността:

            Предявен е иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК,  с който да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сума по вземане, произтичащо от Договор за банков кредит за текущо потребление от 29.11.2012 г., ведно с договорна, санкционираща лихва и законна лихва върху сумата.

            По делото е представен в заверен препис Договор за кредит за текущо потребление от 18.04.2008 г., с който на Б.Б.Б. ЕГН ********** е отпуснат банков кредит в рзмер на 3 500,00 лева при лихвен процент 5,84%, сатндартна надбавка 7,51 процентни пункта  и ГПР по крдита 16,41. Установява се, че кредита е бил обслужван до 28.03.2017 г., след което плащането е преустановено.

            Представено е Удостоверение за наследници на Б.Б.Б. ЕГН **********, б.ж. на гр. П., починала на ***г., от което се установява, че същата и оставила като единствен наследник по закон своята д. Е.Д.Т. ЕГН **********.

            В производство по чл.51 от ЗН образувано по гр. Дело № 9619/2017 г. По описа на ПРС, IX гр. с., е установено, че Е.Д.Т. ЕГН ********** живее в чужбина и е продала наследеното от майка си Б. Б. жилище.

            От представените две справки по лице в Служба по впискванията в гр. П., съответно на Б.Б.Б. и Е.Д.Т., и Нотариален акт № *** се установява, че Е.Т., като единствен наследник на своята майка, е продала на 21.06.2017 г. оставеното й в нследство жилище находящо се в гр. П.***.

            Трайно установената практика на Върховния касационен съд изисква действията по т.нар. мълчаливо приемане на наследство да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за приемане на наследството. Тези фактически или правни действия на наследника могат да са различни по вид и във всеки конкретен случай съдът извършва преценка дали са израз на волята на наследника да приеме наследството /така: решение № 395 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 535 от 02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010г. на ІІ г. о. на ВКС/. Същевременно, в практиката се извършва разграничаване между действията по мълчаливо приемане на наследството от действията по временно управление на чуждо имущество и действията по обикновено управление на наследствените имоти, целящи запазването им. Приемането на наследството следва да се изрази в активни действия, които водят до промяна в наследственото имущество - прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения на наследодателя.

            С извършената разпоредителна сделка на Е.Т., с оставеното й в наследство жилище, съдът намира, че същата е прела наследството оставено й от нейната майка с конлудентни действия.

            Тъй като наследствената маса включвала всички права и задължения, включително и задълженията по кредита на починалия, с приемане на наследството от Е.Т., същата е приела и задължението по банковия кредит останал неиздължен от нейната майка.

            По делото е прието заключение на в. л. Д.С., по допусната съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че отпуснатата сумапо Договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2012 г. е в размер на 2 556,18 лева, като на 29.11.2012 г. е усвоена сумата от 2 555,25 лева. Установява се, че кредита е погасяван от удържани от банката суми, от пенсията на кредитополучатея, като е погасена общо сумата от 3 280,83 лева.

            В.л. е установило, че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 30.11.2017 г. не са постъпили плащанияза погасяване на задълженията по него.

            Размерът на главницата останал за погасяване след приспадане на извършените плащания е 306,12 лева, а размера на редовната лихва за периода на първо неплащане до дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.02.2019 г. е 82,69 лева. Размерът на санкционната лихва за периода 14.06.2017 г. до 26.02.2019 г. е 49,25 лева.

            Ето защо, настоящата инстанция намира, че следва да уважи исковата претенция на ищеца и да признае за установено дължимостта на  претендираните суми.

                        По отношение на разноските:

                        В хода на заповедното производство заявителят „БАНКА ДСК” ЕАД, е направил разноски в размер на 75,00 лева от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за ю.ско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.

                         Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта за изпълнение.

                        А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в общ размер на 700,00 лева, от които 150,00 лева за държавна такса, 150,00 лева за възнаграждение на вещо лице и 300,00 лева за възнаграждение на особен представител и  100,00 лева ю.ско възнаграждение.

                     С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

                     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Е.Д.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения й особен представител адв. Р.М., че „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника ю. П.Ф.-С., действаща като пълномощник на В.М.С. - Г.и.д. и Д.Н.Н. - И.д., със съдебен адрес:***, vл. „Христо Г. Данов“ № 6, има  вземане спрямо нея в размер на: 306,12(триста и шест лева и 12 ст.) лева главница  към 27.02.2019 г., 82,70(осемдесет и два лева и 70 ст.)  лева неплатена редовна лихва за периода 07.06.2017 г. до 26.02.2019 г. – датата на подаване на заявлението по л.410 ГПК, по ч.гр.д. № 8331/2019 г. на Х гр. с., 49,25(четиридесет и девет лева и 25 ст.) лева неплатена санкционираща лихва за периода от 14.06.2017 г. до 26.02.2019 г. – датата на подаване на заявлението по л.410 ГПК, по ч.гр.д. № 8331/2019 г. на Х гр. с. по описа на ПРС, законна лихва върху главницата считано от 27.02.2019 г. до изплащане на вземането.

                     ОСЪЖДА Е.Д.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения й особен представител адв. Р.М., да заплати на  „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника ю. П.Ф.-С., действаща като пълномощник на В.М.С. - Г.и.д. и Д.Н.Н. - И.д., със съдебен адрес:***, vл. „***, сумата от 75,00(седемдесет и пет) лева разноски направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 8331/2019 г. на Х гр. с по описа на ПРС.

                     ОСЪЖДА Е.Д.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения й особен представител адв. Р.М., да заплати на  „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника ю. П.Ф.-С., действаща като пълномощник на В.М.С. - Г.и.д. и Д.Н.Н. - И.д., със съдебен адрес:***, ул. ***, сумата от 700,00(седемстотин)лева разноски направените в хода на настоящото исково производство.

                     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

   Вярно с оригинала!

   РЦ