МОТИВИ по НОХД № 2984/2016г., СГС, НО, 7
с-в
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по д.п. № 2280/2015г.
по описа на 07 РУ - СДВР, пр.пр. №7811/2016 г. по описа на СГП срещу Х.А.К. за
престъпление по чл. чл.199, ал.1, т.3,
алт.2-ра, вр. чл.198, ал.1, пр.1 от НК за това, че на 20.08.2015г., около
19,00 часа, ж.к.“****“, пред вход „А“, на бл.***, отнел чужди движими вещи -
калъф за документи на стойност 1,50 лева /един лев и петдесет стотинки/, лична
карта без стойност и парична сума в размер на 370.00лева, всичко на обща
стойност 371,50 /триста седемдесет и един лева и петдесет стотинки/ лева, от
владението на Р.М.Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила и деянието е придружено със средна телесна повреда - К. нанесъл
удари с дървена дръжка от лопата по тялото, главата и левия крак на пострадалия
Р., след което, бръкнал в джоба на Р. и отнел калъф за документи, със
съдържащите се в него лична карта и парична сума в размер на 370,00 лева,
докато Р. се е намирал паднал на земята, като следствие на ударите К. причинил
на Р. неразместено счупване на лявата фибула /малкопищялна кост/ на лявата
подбедрица, което реализира медикобиологичната характеристика „трайно
затруднение на движението на левия долен крайник“ за период по-голям от 30 дни.
С протоколно определение от 05.10.2016г. съдът е конституирал Р.М.Р. като
частен обвинител по делото и е оставил без уважение искането му за конституиране
като граждански ищец.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа повдигнатото
обвинение и счита, че в хода на съдебното следствие са били събрани безспорни
доказателства, които установяват описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка, както и извършеното престъпление и авторството на деянието.
Прокурорът прави разбор на доказателствата, като в заключение прави искане
подсъдимият да бъде осъден на седем години лишаване от свобода, което наказание
да се изтърпи при строг режим в затвор.
Защитата на подсъдимия адв. Г. моли да бъде постановена присъда с която
подсъдимият Х.К. да бъде признат за невиновен. Счита, че не е доказано
авторството на деянието, както и елементите от състава на обвинението грабеж,
придружен със средна телесна повреда.
Защитата сочи, че първоначално действията на К. не са били насочени срещу
пострадалия Р., а е имало свада с друго лице – св. Т.С., като изтъква, че има
разминавания в свидетелските показания относно това, къде точно е бил наранен
пострадалия – Р.Р. сочел, че това е станало вътре във входа, пред апартамента,
а Т.С. – че това е станало вън, като са обикаляли около кола на паркинга.
Защитата прави подробен разбор на показанията на св. Ц.Г., като изразява
съмнение в тяхната достоверност, доколкото блокът на свидетеля и магазинчето
пред което е станало сбиването са на значително
разстояние. Сочи също така, че Ц.Г. бил видял подсъдимия в гръб, а въпреки това
го е разпознал. Сочи и за нарушения при разпознаването, като лицата, предявени
за разпознаване заедно с подсъдимия били с много различен външен вид от него.
Защитата оспорва и твърденията за инкриминираната сума, доколкото
пострадалият не можел да каже точно къде се намирали неговите документи – в
ризата или в задния джоб на панталона му, като обръща внимание на съда, че в
протокола за разпит твърденията на пострадалия били дописани на ръка. С оглед
на изложеното защитата отново моли да К. да бъде оправдан.
В реплика, представителят на държавното обвинение сочи, че точното
местонахождение на портфейла – в кой джоб и на коя дреха, не е от значение за съставомерността
на деянието, доколкото той е отнет от негов джоб, както е посочено от
обвинението. Сочи и че показанията на св. Г. са достоверни, тъй като той
посочвал, че живее на близо.
В съдебното заседание от 13.01.2017г. подсъдимият К. се възползва от
законоустановеното си право и дава обяснения, като сочи, че познава пострадалия
Р. и го е виждал поне 3 пъти. На процесната дата бил на въпросното място, като
поискал от св. Т.С. да му върне бормашина, която бил дал на майка му. Сочи, че
подсъдимият го нападнал, като преди това ударил и друг свидетел – С., защото
двамата си приличали. Отрича да е удрял пострадалия с дърво или без дърво и да
е взимал нещо от него и изразява съмнения, че нараняванията, посочени в
медицинските документи са истински. Заявява и че не е виждал св. Ц.Г. там и не
го познава.
Подсъдимият лично в своя защита заявява, че не е пипал пострадалия, като бил
искал и детектор на лъжата.
В последната си дума подсъдимия иска да бъде признат за невиновен от
съда.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по реда на чл. 18 и 19 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна
Подсъдимият Х.А.К. е роден на ***г***, жив. гр.С., ж.к. “****”, бл.**,
вх.2, ет.2, ап.**, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, не работи, ЕГН **********.
Подсъдимият е осъждан както следва :
• С Решение по НАХД 452/98г. на
Софийски районен съд, влязло в сила на 14.04.1999г. на същия му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 000 лв./неденоминирани/ за
извършено от него престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК.
• С Решение по НАХД № 4369/2004г. на
Софийски районен съд, влязло в сила на 14.12.2004г. Х.К. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, осъществено на 01.11.2003г.,
за което му е наложено наказание на основание чл.78а от НК ГЛОБА в размер на
800 лева
• С Присъда по НОХД № 8789/2009г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 98 - ми състав от 25.06.2010г.,
влязла в законна сила на 13.07.2010г., Х.К. е признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, осъществено на 24.01.2009г., за което
му е наложено наказание ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като НА основание
чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наказанието е отложено за срок от ТРИ
ГОДИНИ;
• С Присъда по НОХД 1302/2010г. на
СРС, 16-ти състав от 18.05.2011г„ влязла в законна сила на 03.06.2011г., Х.К. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК,
осъществено на 01.06.2009г., за което му се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението
на наказанието е отложено за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Пострадалият Р.М.Р. ***, като наемател на таванско помещение. Негова
хазяйка била Д.С., която живеела заедно със сина си на първия етаж.
На 20.08.2015г., около 19,00 часа Д.С. се обадила на пострадалия Р.М.Р. и
му казала, че някакви момчета се опитват да влязат в дома й и го помолила да
слезе и да провери какво става. Р. слязъл на първия етаж, където пред вратата
на апартамента на хазяйката му и нейния син - св. Т. С. заварил подсъдимия и
още три лица, които се опитвали да влязат в апартамента, за да вземат
бормашина, която подсъдимият бил дал на Д.С.. Пострадалият Р.Р. ги попитал „Какъв си ти, че да влизаш в дома на жената“
при което бил напсуван от подсъдимия и ударен няколко пъти с юмрук. Това
накарало Р. да се качи отново до таванското помещение, за да си вземе
бухалката, като изрекъл по посока на подсъдимия и другите три лица, че сега ще
ги оправи, но се отказал, защото решил да се разбере с тях с добро и слязъл
отново, но без бухалката.
Когато се върнал излязъл отвън пред вход „А“ на бл. ***, където стоял
подсъдимият с останалите 3 лица. В този момент подсъдимият се приближил и
ударил с дървена дръжка от лопата по главата, тялото и левия крак пострадалия Р.Р.,
при което последният паднал на земята. Тогава подсъдимият се навел и взел от
единия от джобовете на панталона му калъф за документи, със съдържащите се в
него лична карта и парична сума в размер на 370,00 лева, всичките собственост
на Р.Р.. Един мъж от близкото магазинче се развикал при което подсъдимият К.
избягал. Станалото било наблюдавано и от св. С. от балкона на първия етаж.
Следствие на ударите, които обвиняемият К. нанесъл с дървена дръжка от
лопата, пострадалия Р. усетил силна болка в левия крак. Същият бил откаран от
екип на спешна помощ в УМБАЛ „Света Анна“ АД. На място пристигнали и полицейски
служители.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни,
при инцидента на пострадалия Р.М.Р. са му били причинени следните травматични
увреждания: травма на главата - разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна
област на главата; травма на тялото и левия долен крайник - оток на меките
тъкани и охлузвания по тялото, неразместено счупване на малкопищялната кост на
лявата подбедрица /фибула/, оток на меките тъкани и охлузвания по крайниците.
Установените увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети
по механизма на удари с или върху такива, като могат да се получат по начина,
посочен от пострадалия и свидетелите на инцидента - от удари с продълговат
предмет с малко напречно сечение, каквито контактуващи повърхности има предмет
тип „държане от лопата.
Мекотъканната травма на главата - разкъсно-контузна рана, е причинила на
пострадалия лека телесна повреда - временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Неразместеното счупване на лявата фибула /малкопищялната кост/ му е
причинило СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА - ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ
ДОЛЕН КРАЙНИК за период по-голям от 30 дни.
Останалите травми по тялото и крайниците са причинили на пострадалия лека
телесна повреда, изразяващи се в болка.
Според заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза обвиняемият Х.К. по време на инкриминираното деяние е бил в
състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване - в горните граници на
средна степен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
Според заключението на назначената съдебно - оценителна експертиза -
калъфче за документи е на стойност 1,50 лева, лична карта - без стойност и
парична сума с номинална стойност 370,00 лева, като общата стойност на
инкриминираните движими вещи, ведно с парична сума в размер на 370.00лева,
отнети от владението на Р. възлиза общо в размер на 371,50 /триста седемдесет и
един лева и петдесет стотинки/ лева.
На досъдебното производство било извършено разпознаване на лица при което
св. Т.С. и св. Ц.Г. категорично разпознали Х.К. като извършителя на деянието.
По доказателствата :
Възприетата и описана по-горе
фактическа обстановка съдът установи въз основа на следните гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства:
Гласни :
Обясненията на подсъдимия Х.А.К.
/частично/, показанията на свидетеля Р.М.Р.,
дадени в хода на съдебното производство, както и тези, прочетени по реда на чл.
281 от НПК / стр. 51 и 53 от ДП/, показанията на свидетеля Ц.Г.Г., дадени в хода на съдебното производство, както и тези,
прочетени по реда на чл. 281 от НПК / стр. 55 от ДП/, показанията на свидетеля Т.Б.С., дадени в хода на съдебното
производство, както и тези, прочетени по реда на чл. 281 от НПК / стр. 56 от
ДП/, показанията на свидетеля И.И.Ж.,
дадени в хода на съдебното производство, както и тези, прочетени по реда на чл.
281 от НПК /стр. 57 от ДП/, показанията на свидетеля В.И.В., дадени в хода на съдебното производство, както и тези,
прочетени по реда на чл. 281 от НПК /стр. 58 от ДП/, Показанията нас свидетеля С.С.С., дадени в хода на съдебното
производство, показанията на свидетеля Й.Г.Г.
от ДП – стр. 60, прочетени в цялост със съгласието на страните
Писмени :
Протокол за оглед на местопроизшествие – стр. 49, Протокол за
разпознаване на лица и предмети – стр. 63, Протокол за разпознаване на лица и
предмети – стр. 64, Епикриза № 591 на Р.М.Р. и други медицински документи. –
стр. 99 до 119, Справка за съдимост и бюлетин представени в хода на съдебното
производство.
Заключението на СЪДЕБНО – МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА – стр. 71, Заключението
на КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНА И ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА – стр. 76 и
Заключението на ОЦЕНИТЕЛНА ЕКСПЕРТИЗА – стр. 84.
От доказателствата по делото съдът изключи СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА
– стр. 69, тъй като е неотносима към предмета на доказване.
Анализирайки
гласните доказателства по делото, съдът раздели свидетелските показания в
няколко групи както следва :
В първата
група съдът постави показанията на св. Р.М.Р., а така също и показанията на свидетелите
– очевидци на деянието – св. Ц.Г.Г., св. Т.Б. С. а така също и показанията на
св. И.И.Ж.. Тези показания съдът постави в основата на своите фактически изводи
относно механизма на деянието и авторството на същото.
На първо място
съдът кредитира показанията на св. Р.М.Р. относно това, че същият е слязъл на
първия етаж по молба на неговата хазяйка Д.С. и е заварил там подсъдимия,
заедно с още 3 лица, които се опитвали да влязат в апартамента на св. Савова и
сина й – св. Т.С.. Съдът кредитира тези показания и в частта им в която
свидетелят твърди, че е станало сбиване, същият е бил нападнат от подсъдимия,
поради което се е качил да вземе бухалка, но се е отказал и е слязъл обратно.
Съдът кредитира също така показанията му в частта в която свидетелят заявява,
че е излязъл извън входа, когато бил нападнат от К. и ударен по главата, тялото
и левия крак с дървена дръжка от който удар му е счупен крака, след което е
паднал на земята. В тази му част казаното кореспондира с показанията и на
останалите двама свидетели – очевидци – св. Ц.Г. и св. Т.С. относно мястото на
което се е случило инкриминираното деяние.
Действително
този свидетел дава показания, че сбиването е започнало вътре във входа, пред
входната врата на апартамента, нещо за което свидетелства и св. С., но
безспорно е за настоящия състав, че ударите са нанесени от подсъдимия на
пострадалия именно пред вх. А на бл. *** в жк. ****. Без значение е, че след
сбиването пострадалият се е оттеглил вътре във входа, доколкото според
настоящия състав счупването на крака на Р.Р. е станало така, както твърди и
СГП, а именно пред входа на блока.
Действително в
показанията на този свидетел има известна хаотичност относно броя на ударите,
мястото където се е намирал той, когато тези удари са му били нанесени от
подсъдимия К., но според настоящия състав това се дължи на душевното състояние
в което се е намирал пострадалият – подложен на непосредствена физическа атака
от страна на подсъдимия с дървена дръжка от лопата, поради което намира, че
следва да прецени неговите показания във връзка с казаното и от другите двама
свидетели, в резултат на което прие, че счупването на крака на пострадалия е
станало пред входа, а не пред вратата на апартамента, така както същите
посочват.
Съдът
преценява показанията на св. Р. като достоверни, подробни и логични, доколкото
именно той е лицето, пострадало от извършеното от подсъдимия и е добило
непосредствено впечатление от неговите действия. Съдът преценява тези показания
и като непредубедени, въпреки обстоятелството, че Р. е пострадал от
престъплението, доколкото според настоящия състав свидетелят изложи добросъвестно
в свободен разказ случилото се и отговори на поставените му въпроси, без да
премълчава и неизгодните за него факти, като намерението да си вземе бухалка и
да се разправи с подсъдимия и останалите лица. Показанията му кореспондират и с
тези на останалите свидетели – очевидци С. и Г., а така също частично и с
останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, анализ на
които ще бъде направен по-долу.
Съдът намира
за неоснователни възраженията на защитата, че показанията на този свидетел не
следва да се кредитират, доколкото в дадените на досъдебното производство
показания има известно колебание относно това, къде са се намирали документите
и парите му – в показанията си от 21.08.2015г. същият казва, че те са били в панталона
му, а в тези от 01.02.2016г. в джоба на ризата му. В показанията си пред съда
обаче същият е категоричен, че калъфът с документите и парите се е намирал в
джоба на панталона му. Доколкото в тази му част неговите показания се подкрепят
от казаното от св. С. и Г., то съдът приема, че калъфът се е намирал в джоба на
панталона му.
Невярно е
казаното от защитата, че в протокола за разпит на свидетеля от 21.08.2015г.
имало дописване на ръкописен текст, а в останалата част показанията били записани
на компютър. Видно от протокола, същият е изписан изцяло ръкописно, като поради
недостиг на място на бланката, разпитът е записан и на гърба на страницата,
като са положени подписите на свидетеля и на полицейския орган. Същият отговаря
изцяло на изискванията на НПК.
Действително
от показанията на пострадалия не се установява моментът в който подсъдимият е
взел от него калъфа с документите и парите, доколкото той е усетил липсата им в
един по-късен момент, но това обстоятелство се установява от показанията на
другите двама свидетели – св. Т.С. и св. Ц.Г..
Св. С. е
наблюдавал ставащото от терасата на апартамента си, поради което е имал и пряка
видимост, а св. Г. е бил на 2-3 метра от тях, поради което също непосредствено
е възприел ставащото. Двамата свидетели са категорични, че след като е нанесъл
удари по пострадалия и той е паднал на земята подс. К. се е навел и е взел от
джоба на панталона му калъф с документи. Действително, съдът прочете по реда на
чл. 281 показанията на свидетелите в тази насока, но същите потвърдиха казаното
пред съда, а настоящата инстанция кредитира дадените на досъдебното
производство показания, доколкото спомените на тези двама свидетели са били
по-пресни към датата на която са били разпитани – 20.08.2015г.
И двамата
свидетели са категорични относно това, че именно К. е бил лицето, което е
извършило деянието, като за това са налични и протоколи за разпознаване на лица
при което всеки един от тези свидетели без съмнение разпознават именно Х.К.
като извършителя на деянието.
Съдът намира
за неоснователни възраженията на защитата относно показанията на св. Ц.Г.,
доколкото защитата твърди, че същият бил дал противоречиви показания за
местоположението си, тъй като блокът в който живее този свидетел и магазинчето,
което е непосредствено до вх. А, били на значително разстояние. Видно от
показанията на св. Г. обаче свидетелят точно посочва блокът в който живее – бл.
423, намиращ се на 100 метра от местопрестъплението. За настоящия състав обаче
е по-важно това, че свидетелят заявява, че се е намирал на 2-3 метра от мястото
на което подсъдимия К. е извършил деянието, поради което намира, че в показанията на този
свидетел липсват сочените от защитата противоречия, а оттам счита и тези
показания за логични, безпротиворечиви, последователни и точни. Доколкото
същите кореспондират с показанията и на останалите свидетели и с писмените
доказателства по делото, а посоченият свидетел не е в близки отношения нито с пострадалия,
нито с подсъдимия, съдът още веднъж им даде вяра.
Съдът
кредитира и показанията на св. И.И.Ж., който потвърждава, че подсъдимия е
ударил пострадалия с дървена пръчка и от
главата на последния е течала кръв, както и че това е станало пред входа на
блока с което показанията му съвпадат с казаното от пострадалия и другите двама
свидетели в тази група. Макар да не е видял падането на пострадалия, съдът
намира, че на казаното от този свидетел следва да се даде вяра, още повече, че същият
не е в близки отношения нито с подсъдимия, нито с пострадалия.
Съдът изведе
извода си и за средството, което е било използвано за извършване на деянието, а
именно – дървена дръжка от метла, за което свидетелства св. Т. С., който
посочва, че подсъдимия е взел дървената дръжка от трето лице, а свидетелите Ц.Г.
и И.Ж. също посочват предмета като дървена дръжка.
По отношение
на отнетите вещи – калъф за документи и неговото съдържание, съдът дава вяра на
показанията на св. Ц.Г. и Т.С., относно това, че подсъдимият е взел калъф за
документи. По отношение на неговото съдържание – лична карта и сумата от 370
лв., съдът кредитира показанията на пострадалия свидетел Р.Р., доколкото
казаното от него, макар и единствен доказателствен източник в тази насока,
според настоящата инстанция следва да бъде прието за истина, доколкото
цялостните показания на този свидетел са изчерпателни и логични, а съдът ги е
преценил в останалата им част като достоверни и ги е кредитирал, като не намери
основание да не им даде вяра и по отношение на съдържанието на калъфчето.
Като разгледа
посочените свидетелски показания от тази група в тяхната съвкупност и поотделно
и като прецени, че същите кореспондират изцяло с останалите писмени
доказателства, съдът ги кредитира в цялост и изведе въз основа на тях своите
фактически изводи.
Във втората
група съдът постави показанията на свидетелите С.С.С., св. В.И.В. и Й.Г.Г.,
които също са присъствали на инцидента. Техните показания влизат в противоречие
с показанията на свидетелите от първата група, доколкото и тримата свидетели
заявяват, че не са видели К. да удря пострадалия Р.Р.. Същите обаче са видели,
че Подсъдимия и пострадалия са били пред входа, като пострадалият е бил паднал
на земята. Съдът преценява тези показания като частично достоверни и ги
кредитира в частта им в която същите кореспондират с показанията на пострадалия
Р. и св. С. и Г., че пострадалият е паднал на земята, а подсъдимия е бил до
него. Не ги кредитира обаче в частта в която заявяват, че не са видели ударите,
доколкото от всички гласни доказателства се установява, че тези свидетели са
били заедно с подсъдимия през цялото време и е следвало да са видели сбиването,
включително и ударите. Съдът в тази връзка преценява приятелските отношения в
които са били тези свидетели с подсъдимия, както и обстоятелството, че същите
са били с К. през цялото време а според пострадалия Р.Р. са го задържали,
докато К. го е удрял. Ето защо съдът преценява, че същите имат интерес да
отричат извършеното от К., доколкото същото би могло да рефлектира и върху тях
самите. Ето защо съдът не дава вяра на показанията на тези трима свидетели, в
посочената част и ги кредитира в останалата.
Съдът, като взе предвид, че обясненията
на подсъдимия К. освен доказателствено средство, са и средство за защита, което не е обвързано
със задължение за изясняване на обективната истина по делото, подложи на
детайлен анализ собственото им вътрешно съдържание и отношението им към
останалите доказателства по делото, при което достигна до извода, че следва да
ги кредитира частично.
Съдът дава
вяра на обясненията на подсъдимия в частта им в която същият твърди, че е бил
на посочената дата и място, както и относно причината да пребивава там – че е
искал да получи от св. Т.С. бормашината, дадена от него на неговата майка.
Съдът кредитира и казаното от К. относно това, че е станало сбиване, тъй като в
тази насока са всички гласни доказателства, налични по делото. По отношение на
твърденията му, че всъщност той е бил бит и душен от пострадалия, съдът счита,
че на същите не следва да се даде вяра – от една страна тези твърдения са естествен
опит на подсъдимия да се оневини, а тези му обяснения влизат в директно
противоречие с останалия събран доказателствен материал. Показателно е, че
подсъдимия не дава никакво обяснения как пострадалият се е озовал със счупен
крак, като вместо това изразява съмнения в достоверността на медицинските
документи, което съмнение настоящата инстанция намира за напълно неоснователно.
Съдът
кредитира и писмените доказателства по делото, като намира, че същите
кореспондират с гласните такива и допринасят за изясняването на фактическата
обстановка и са относими към предмета на доказване.
От Протокола
за оглед на местопроизшествие още веднъж се налага извода, че сбиването е
станало на площадката пред вх. А на бл. ***, доколкото в протокола е записано,
че там на стъпалата са намерени петна от кръв, което от своя страна
кореспондира и с казаното от свидетелите Р., С., Г. и Ж..
Съдът
кредитира протоколите за разпознаване на лица и предмети от които е видно, че
св. С. и св. Ц.Г. са разпознали подсъдимия К. като извършителя на деянието.
Съдът намира
за неоснователни възраженията на защитата, че при разпознаването са допуснати
процесуални нарушения, доколкото то е проведено при стриктно спазване на
процедурата, посочена в НПК и в присъствието на поемни лица, които не са
посочили възражения, а НПК не съдържа изискване лицата, които се предявяват за
разпознаване да си приличат помежду си. Неоснователни са и възраженията на
защитата, че свидетелят Ц.Г. е видял подсъдимия само в гръб. Същият заяви, че е
имал ясна видимост към ставащото, тъй като е бил на 1-2 метра от биещите се,
поради което и съдът приема, че е могъл да възприеме и в последствие да
разпознае извършителя на деянието, което е и направил.
Съдът
кредитира заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, изготвена от Т.К. и Г.Г., като пълно, точно и компетентно
изготвено. Съдът се е съобразил с препоръките на тази експертиза, като е
осигурил защитник на подсъдимия с оглед неговата алкохолна зависимост. Съдът
кредитира заключението на експертизата относно психическото състояние на
подсъдимия от което е видно, че същият е психически здрав и може да носи
наказателна отговорност за извършеното и да участва в съдебното заседание.
Съдът
кредитира заключението на оценителната експертиза, изготвена от Д. К. като
възприема изцяло направената от експерта оценка на вещите, общата стойност на
които е 371, 50 лв. Макар и изготвена по показанията на пострадалото лице,
настоящата инстанция няма основание да постави под съмнение нейното заключение,
доколкото кредитира и казаното от Р.М.Р. в съдебно заседание, включително и по
отношение на отнетите му вещи и парична сума.
Съдът
кредитира изцяло и съдебно-медицинската експертиза, изготвена от Д.Н.. От
същата се установяват телесните увреждания на пострадалия и механизма на
тяхното получаване. Разпитан в съдебно заседание, д-р. Н. уточни, че освен по
посочения в експертизата начин, процесните травматични увреждания могат да
бъдат получени, ако пострадалият е паднал от голяма височина. Доколкото обаче
по делото няма никакви данни за такова падане, съдът кредитира изцяло
заключенията на експерта относно механизма на получаване на телесната повреда,
а именно в следствие на ударите, нанесени му от подсъдимия с дървената дръжка.
От посочената
експертиза се установява и вида на телесната повреда, доколкото счупването на
малкопищялната кост води до трайно затруднение в движение на левия долен
крайник за период по-голям от 30 дни.
Фактическа
констатация за съдебното минало на подсъдимия съдът изведе от приложената по
делото справка за съдимост.
От анализа на
посочените по-горе доказателства настоящият състав изведе по един несъмнен
начин извода си за авторството на деянието, като прие, че автор на същото е
подсъдимия Х.А.К.. В тази връзка са показанията на свидетелите Р.М.Р., Т.С., Ц.Г.
и И.Ж.. Останалите гласни доказателства също са относими към авторството на
деянието, доколкото свидетелите не отричат присъствието на подсъдимия и
пострадалия и сбиването при което Р. е пострадал. Към авторството на деянието
са относими и протоколите за разпознаване на лица и предмети от които е видно,
че свидетелите Г. и С. разпознават именно подсъдимия К. като извършител на
деянието.
От правна страна :
От така изложената фактическа обстановка е видно, че с поведението си
подсъдимия Х.А.К., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.199,
ал.1, т.3, алт.2-ра, вр. чл.198, ал.1, пр.1 от НК.
От обективна страна на 20.08.2015г.,
около 19,00 часа, ж.к.“****“, пред вход „А“, на бл.***, отнел чужди движими
вещи - калъф за документи на стойност 1,50 лева /един лев и петдесет стотинки/,
лична карта без стойност и парична сума в размер на 370.00лева, всичко на обща
стойност 371,50 /триста седемдесет и един лева и петдесет стотинки/ лева, от
владението на Р.М.Р., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила и деянието е придружено със средна телесна повреда - К. нанесъл
удари с дървена дръжка от лопата по тялото, главата и левия крак на пострадалия
Р., като следствие на ударите К. причинил на Р. неразместено счупване на лявата
фибула /малкопищялна кост/ на лявата подбедрица, което реализира
медикобиологичната характеристика „трайно затруднение на движението на левия
долен крайник“ за период по-голям от 30 дни.
От една страна
подсъдимият е отнел посочените вещи от владението на Р.М.Р.. Владението
представлява фактическа власт на едно лице върху определени вещи. С действията
си подсъдимият е прекъснал фактическата власт на пострадалия върху вещите и е
установил върху тях собствената си фактическа власт, като е имал намерение
противозаконно да ги присвои. Това се установява и от обстоятелството, че непосредствено
след нанасянето на ударите, той се е навел, бръкнал е в джоба на панталона на
пострадалия и е взел калъфа с документите и парите.
За
да установи своята фактическа власт върху вещите, подсъдимият е употребил сила
– нанесъл удари с дървена дръжка от лопата по тялото, главата и левия крак на
пострадалия Р. в резултат на които удари той паднал на земята.
При
грабежа насилието като средство за изпълнение на отнемането може да
представлява както физическо въздействие върху личността на владеещия
имуществото, така и употреба на сила, насочена към прекъсване на фактическото
държане на имуществото от владеещото го лице. В случая е налице употреба на
сила, насочена към личността на пострадалия. Употребената от подсъдимия сила е
била ефективна, като с оглед личността на пострадалия Р.М.Р. – физически
по-едър от подсъдимия, като е била напълно достатъчна, за да прекрати
фактическата му власт върху вещите и да бъде установена такава от страна на
подсъдимия.
Използваната
сила функционално е била подчинена на преследваната от подсъдимия цел - да
прекрати фактическата власт на пострадалия Р. върху инкриминираните вещи, като
установи своя такава върху тях, което е било и постигнато от подсъдимия.
Действително,
както сочи и защитата, по делото се установява, че първоначалната причина за
сбиването е била друга – същото е станало по повод опитите на подсъдимия и
придружаващите го лица да проникнат в апартамента на свидетеля Т.С., а
пострадалият Р. се е опитал да им попречи. Доколкото обаче подсъдимият веднага
след нанасянето на ударите е взел калъфа с документите и парите на пострадалия,
съдът намира, че е налице специалната цел – да отнеме от владението на
пострадалия процесните вещи, като е налице и пряка връзка между използваната
сила и резултата – отнемане на владението на вещите от пострадалия и
установяване на фактическа власт върху тях от страна на подсъдимия.
За прекъсване
на владението на пострадалия Р. върху отнетите вещи подсъдимият К. е употребил
значителна сила, довела до причиняването на средна телесна повреда на
пострадалия, поради което деянието представлява именно грабеж по смисъла на
чл.198, ал.1, пр.1 НК.
Причиненото
телесно увреждане на пострадалия Р. представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2, пр.3 вр. ал.1 НК и деянието на подсъдимия К. трябва да
се квалифицира именно по чл.199, ал.1, т.3 от НК – грабеж, придружен със средна
телесна повреда.
Деянието е
довършено, тъй като подсъдимият е установил своя трайна фактическа власт върху
предмета на престъплението и се е отдалечил с отнетото имущество и се е
разпоредил с него по свое усмотрение.
От субективна
страна деянието
е осъществено от подсъдимият К. виновно, с форма на вината пряк, макар и
инцидентен умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. В конкретния случай
действията на подсъдимия са осъществени в строга и логическа последователност,
която убеждава съда, че в съзнанието му е била формирана ясна представа, че
прекъсва фактическата власт на пострадалия Р. върху инкриминираните вещи, че
установява върху тях свое владение, както и че прилага физическо насилие като
средство за получаване на фактическа власт върху вещите. Налице е и
специфичното за този вид престъпни посегателства намерение – за противозаконно
присвояване на предмета на престъплението. То също е намерило своя обективен
израз в действията на подсъдимия, който е бръкнал в джоба на пострадалия
веднага след нанасянето на ударите и е взел инкриминираните вещи.
Настоящата
инстанция намира, че макар първоначално сбиването да е започнало по друг повод,
то по отношение на отнемането на вещите умисълът е възникнал внезапно и
инцидентно, по време на нанасянето на самите удари, като подсъдимият е осъзнал,
че прилаганата от него сила е от естеството да му позволи да отнеме от
владението на Р. инкриминираните вещи и да установи собствената си фактическа
власт върху тях и е формирал воля за това. Ето защо и настоящия състав приема,
че при извършване на престъплението подсъдимият е действал при условията на
пряк, макар и инцидентен, внезапен умисъл.
Подсъдимият е съзнавал също така, че отнема вещи, които са чужда
собственост, съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа на
закона и за това отнемане използва значителна сила, която е от естеството да
причини телесно увреждане на пострадалото лице, включително и процесната средна
телесна повреда и че отнемането на вещите е без съгласието на техния владелец,
като е имал намерение да присвои вещите и парите и да се разпореди с тях като
със свои, което е и сторил.
Предвид изложеното съдът намира аргументите на защитата за
несъставомерност на деянието за неоснователни, поради което и призна подсъдимия
Х.А.К. за виновен в извършване на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, алт. 2, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК.
По вида и
размера на наказанието
За
престъплението по чл.199, ал.1, т.3,
алт.2-ра, вр. чл.198, ал.1, пр.1 от НК законът е предвидил наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ПЕТ до ПЕТНАДЕСЕТ
ГОДИНИ, като е предвидена възможност за налагане на кумулативно наказание
КОНФИСКАЦИЯ до ½ от имуществото на виновния.
Разпоредбата
на чл. 54 от НК задължава съда да определи наказанието в рамките, посочени в
съответната специална норма, като прецени наличието на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, освен ако не се установи наличието на многобройни или
изключителни такива, като в този случай
следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
С оглед на
конкретните обстоятелства по настоящия случай съдът счете, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 НК и за определяне на наказание
лишаване от свобода под най-ниския предел, предвиден в закона, тъй като липсват
както изключителни така и многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
При
индивидуализация на наказанието на подс. К. съдът прие за отегчаващи вината
обстоятелства обремененото му съдебно минало.
В същото
време анализът на свидетелството за съдимост на подсъдимия сочи, че същият до
този момент не е бил осъждан за престъпления срещу собствеността. Видно от
справката за съдимост, на него са му били налагани административни наказания за
транспортни престъпления и е бил осъден за същото такова престъпление. С
последната присъда подсъдимият е осъден за престъпление чл.152, ал.1, т.2 от НК, което е престъпление срещу личността. Ето защо, с оглед изложеното
настоящият състав прие, че у подсъдимия липсват трайно формирани престъпни
навици за извършване на деяния срещу собствеността на гражданите, а извършеното
от него е било резултат от едно внезапно решение, поради което и не намира
основание за налагане на наказанието при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Тук съдът
отчете като смекчаващо вината обстоятелство и сбиването в което е участвал и
пострадалия и изречените от него закани, което е провокирало и подсъдимия да
осъществи деянието, нанасяйки удари па Р. с дървена дръжка от метла.
С оглед на
изложеното съдът прие, че наказание към минимума, посочен в разпоредбата на чл.
199, ал. 1, т. 3 от НК ще е от естеството да постигне целите на наказанието,
като превъзпита дееца да спазва законите и препятства извършването на друго
престъпление.
Съдът прецени, че са налице основанията на чл. 68 от НК, поради което
преведе в изпълнение наказанието от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено
по НОХД 1302/2010г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав, чието изпълнение е било
отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от ПЕТ години.
С оглед разпоредбите на чл. 57, ал. 1, б. „в“ от ЗИНЗС съдът определи
първоначален СТРОГ режим на наложеното наказание, което следва да се изтърпи в
ЗАТВОР, тъй като подсъдимият е осъден за умишлено престъпление, извършено в
изпитателния срок на условно осъждане по НОХД 1302/2010г. на СРС, 16-ти състав,
като сборът от двете наказания надвишава две години.
Съдът на основание чл. 59, ал. 1 от НК приспадна времето, през което
подс. Х.А.К. е бил задържан по настоящото дело и по НОХД 1302/2010г. по описа
на СРС, НО, 16-ти състав по ЗМВР и по реда на НПК.
С оглед наличните данни за имущественото състояние на подсъдимия, който
не е ангажиран с обществено полезен труд и страда от алкохолна зависимост,
съдът счете, че не следва да налага наказанието конфискация до една втора от
имуществото на осъдения и се възползва от правото на преценка, установено в чл.
199, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 3 от НК.
По разноските :
С оглед изхода на делото и признаване на подсъдимия за виновен, съдът
осъди същия да заплати в полза на държавата и по сметка на МВР направените по
делото разноски в размер на 205,62 лв. (двеста и пет лева и шейсет и две
стотинки), сумата от 50/петдесет/ лева в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на СГС - възнаграждение за вещо лице в съдебно заседание, както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК
държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева за служебно издаване на
изпълнителен лист по сметка на СГС.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :