Р Е Ш
Е Н И Е
№ 115
гр. Перник, 21.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД –
ПЕРНИК, в открито
съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ
СИМЕОНОВА
и прокурора РОСИЦА РАНКОВА, като разгледа административно дело № 150/2021 г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 –
207 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Предявени са обективно съединени искове
с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК.
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена Р.К.К., ЕГН ********** *** против Национален осигурителен институт,
със седалище гр. София, бул. Александър Стамболийски 62-64.
Ищцата твърди, че с влязло в сила
разпореждане РВ-3-13-00704514/16.01.2020 г. на ръководител на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – гр. Перник е разпоредено да възстанови сумата от
347.86 лв. Сочи, че не я е заплатила доброволно, поради което е наложен запор
за предварителното и събиране.
На 09.03.2020 г. за погасяване на
вземането от банковата и сметка, разкрита в **** АД е преведена сумата от
350.10 лв., както и още 25.00 лв., представляваща такса по запора.
Сочи, че за погасяване на същия дълг на
13.03.2020 г. от разкритата на нейно име банкова сметка *** ****АД отново е преведена
сумата от 350.10 лв. и 4.00 лв. – такса
междубанков превод. Счита, че това
плащане е незаконосъобразно и ответникът дължи възстановяване на преведената
сума. Сочи, че това не е сторено, поради което бездействието му също е
незаконосъобразно.
Твърди, че в следствие на извършения
без основание превод на сумата от 354.10 лв. и невръщането и от ответника, е
претърпяла имуществена вреда в същия размер. Претендира лихва за забава върху
нея в размер на 34.63 лв. за периода от 13.03.2020 г. до 27.02.2021 г.
Твърди, че същите действие и
бездействие са и причинени и неимуществени вреди. Влошило се е здравословното и
състояние, загубила е доверие в осигурителната система, изпитва срам,
неудобство, обида. Счита, че тези неимуществени вреди биха могли да бъдат
обезщетени със сумата от 3501 лв.
Искането към съда е да осъди
Националния осигурителен институт да и заплати сумата от 354.10 лв.,
представляваща имуществени вреди от незаконосъобразно действие и бездействие –
повторно принудително изпълнение на разпореждане № РВ-3-13-00704514/16.01.2020
г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Перник чрез
наложен запор на банкова сметка ***, разкрита в ****АД, извършено на 13.03.2020
г. и невръщане на повторно събраната сума, ведно със законната лихва в размер
на 34.63 лв., считано от 13.03.2020 г. до 27.02.2021 г., както и сумата от
3501.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от същите
обстоятелства, изразяващи се във влошаване на здравословното състояние,
недоверие в осигурителната система, срам, неудобство и обида. Заявена е претенция за присъждане на направените по
делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена
на ответника и на Окръжна прокуратура - Перник.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с
чл. 144 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника – Национален осигурителен
институт.
Искът е оспорен като неоснователен.
Твърди се, че сумата от 350.10 лв. е преведена от ****АД по наложен запор за
принудително изпълнение на разпореждане РВ-3-13-00704514/16.01.2020 г. на ръководител по контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ – гр. Перник на 13.03.2020 г. Към този момент вече държавното
вземане е било погасено чрез предварително принудително изпълнение посредством
наложен запор, изпълнен от **** АД. Затова последващото плащане е недължимо. За
връщането му е предвиден ред, регламентиран в чл.115, ал. 2 от КСО, от който
ищцата не се е възползвала.
Посочено е също, че към настоящия
момент ищцата дължи на НОИ възстановяване на суми в размер от 3450.29 лв.
Искането към съда е да отхвърли
предявения иск и да присъди направените разноски.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния
си представител адв. Б.
поддържа исковете.
Моли съда да ги
уважи, така както са предявени. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалните си представители – юрисконсулт С. и
юрисконсулт С., поддържа отговора. Оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли
като неоснователни.
В съдебно заседание,
Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Росица Ранкова от Окръжна
прокуратура - Перник
дава заключение за основателност на предявения иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди и за неоснователност на иска за обезщетение за
неимуществени вреди.
Предлага на съда да уважи частично исковата претенция.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Исковете
са предявени
от надлежно легитимирана страна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен
ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл. 33,
ал. 2 от КСО, във вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Правилника за
организацията и дейността на НОИ, поради което са
процесуално недопустими.
Настоящият
състав намира за неоснователно възражението на ответника за тяхната
недопустимост, поради отсъствие на административен акт, отменен като
незаконосъобразен. Отмененият, поради незаконосъобразност административен акт е
само едно от предвидените в закона основания за претендиране на обезщетение за настъпилите
вреди. Както в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и в чл. 203, ал. 1 от АПК, като
такива са посочени и извършените от административен орган или негови длъжностни
лица незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на
административна дейност. В случая твърдението на ищцата е, че ответникът е
извършил незаконосъобразно фактическо действие по събиране на публично държавно
вземане, което е погасено чрез принудително изпълнение и от този момент е
бездействал и не е върнал надвзетата сума. Следователно
претендира се обезщетение за вреди от незаконосъобразни действие и бездействие
на длъжностно лице на административен орган по повод изпълнение на административна
дейност. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК тази незаконосъобразност се установява
от съда, пред който е висящо производството за обезщетение. Затова за
допустимостта на предявените искове не е необходимо наличието на отменен със
съдебно решение административен акт.
С
оглед изложеното, съдът намира предявените искове за процесуално допустими.
Разгледани по същество същите
са неоснователни. Съображенията за това са следните:
За уважаването на
двата обективно кумулативно съединени иска, в тежест на ищцата е да установи, че длъжностно
лице при ответника е осъществило твърдяното действие и/или бездействие, от
които за нея са настъпили сочените имуществени и неимуществени вреди.
Фактическите основания на двата иска са
идентични. Те не са спорни между страните и се установяват от събраните по
делото писмени доказателства.
С разпореждане № РВ-3-13-00704514/16.01.2020
г. на ръководител на контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Перник,
връчено на 22.01.2020 г. е разпоредено на ищцата да възстанови добросъвестно
полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 13.02.2018
г. до 02.04.2018 г. в размер на 347.86 лв.
Разпореждането подлежи на предварително
изпълнение на основание чл. 117а, ал. 1 от КСО. Същото не е изпълнено доброволно
в срока по чл. 114, ал. 3 от КСО. Обжалвано е по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2,
б. „д“, във вр. с ал. 2 от КСО и жалбата срещу него е отхвърлена с Решение №
КПК – 12/27.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Перник. Последното е
обжалвано по реда на чл. 118 от КСО и жалбата е отхвърлена с Решение №
216/29.06.2020 г., постановено по административно дело № 279/2020 г. по описа
на Административен съд – Перник.
Разпореждане № РВ-3-13-00704514/16.01.2020
г. на ръководителя на контрол по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Перник е
влязло в сила на 29.06.2020 г.
Не е спорно между страните, че за принудително
събиране на определената с него за възстановяване сума и на основание чл. 114,
ал. 3 от КСО, във вр. с чл. 110, ал. 5, т. 1 и чл. 110, ал. 6 от КСО, директорът
на ТП на НОИ – Перник е изпратил запорно съобщение до **** АД и в изпълнение на
указаното с него, банката на 09.03.2020 г. е превела от разкрита на името на
ищцата сметка по сметка, посочена от ТП на НОИ сумата от 350.10 лв., както и 5 лв. – такса превод по запор и 20 лв. – такса
за обслужване на запор.
За принудително събиране на същото
вземане директорът на ТП на НОИ – Перник е изпратил и запорно съобщение изх. №
ЗС-3-13-00728523/28.02.2020 г. до ****АД. То е изпълнено на 13.03.2020 г., като
от разкритата на името на ищцата сметка, по сметка на ТП на НОИ – Перник е
преведена сумата от 350.10 лв. и 4 лв. – такса за междубанков превод.
Със съобщение изх. №
ОЗ-3-13-00732915/10.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, ****АД е
уведомена за отмяната на наложения запор. Съобщението е получено от банката на
13.03.2020 г.
От изложеното следва, че е безспорно
установено осъществяването на твърдените от ищцата действие – повторно
принудително събиране на дължимото от нея публично държавно вземане към НОИ и
бездействие – невъзстановяване на неоснователно събраната сума.
За да обосноват отговорността на
държавата за вреди действието и бездействието на длъжностните лице на НОИ
следва да са незаконосъобразни. Действието е незаконосъобразно, когато е
извършено в нарушение на правна норма, а бездействието – когато е осъществено
при наличие на предпоставките за изпълнение на правно дължимо действие.
Съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО
дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.
3 подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.
110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по
реда на ДОПК,
или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване. В случая за принудително събиране на вземането си
ответникът е избрал реда по чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО и е наложил запор по сметките на ищцата, разкрити в банки.
Съгласно
чл. 110, ал. 6 от КСО запор
по сметките на длъжника
на ДОО
се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от ръководителя на ТП
на НОИ
до банките, които превеждат незабавно дължимите суми по сметка на държавното
обществено осигуряване. В съответствие със закона ръководителят на ТП на НОИ –
Перник е изпратил запорни съобщения до банките, в които ищцата е имала разкрити
сметки – **** АД и ****АД. По делото не се твърди и не са представени
доказателства запорът да е обжалван по реда на чл. 294 – 298 от АПК, поради
което той е законосъобразно наложен.
В
изпълнение на задължението си по чл. 110, ал. 6 от КСО и двете банки незабавно
са превели по посочената в запорното съобщение сметка на ТП на НОИ – Перник
дължимата от ищцата сума от паричните средства, налични по разкритите на нейно
име сметки. Преводът на сумата от 350.10 лв. и удържаната такса от 4 лв. от ****АД
на 13.03.2020 г., е действие, извършено от банката в изпълнение на законосъобразно
наложен запор, поради което то не може да обоснове отговорност на ответника за
вреди. От една страна той не е изпълнител на соченото действие, а от друга – това
действие е законосъобразно.
Тъй като плащането на сумата от 350.10
лв., извършено от ****АД е след погасяване на задължението, тя е недължимо
платена и подлежи на възстановяване. Съгласно чл. 115, ал. 2 от КСО вземанията,
дължими от ДОО се възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на
контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при
сътветното ТП на НОИ по искане на лицето, което има право на това.
Разпореждането подлежи на обжалване по реда на чл. 117 от КСО.
От цитираната норма следва, че възстановяването
на недължимо платени суми по ДОО представлява отделно административно
производство, което се развива по инициатива на правоимащото лице – в случая -
ищцата и приключва с отделен административен акт – разпореждане, подлежащо на
оспорване. По делото не са наведени твърдения и не са представени доказателства
ищцата да е поискала от ответника неоснователно събраната сума да и бъде
възстановена. Затова за него не възникнало задължението да се произнесе по това
искане, респективно да възстанови недължимо платеното. По тази причина
бездействието не е незаконосъобразно и не представлява основание за търсене на
отговорност по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
отговорността на държавата за вреди възниква само, когато те са последица от
незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи или
длъжностни лица. Сочените от ищцата действие и бездействие на длъжностни лица
на Националния осигурителен институт са в съответствие със законовите
разпоредби, поради което дори от тях да са настъпили негативни последици, те не
подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
Предвид изложеното, предявените искове
за присъждане на обезщетения за претърпените от Р.К. имуществени вреди в размер
на 354.10 лв. и неимуществени вреди в размер на 3501 лв. са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
Предвид изхода от спора и на основание
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от Р.К.К., ЕГН ********** *** за осъждане на Националния осигурителен институт, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Александър Стамболийски 62-64 да и заплати сумата от 354.10 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно действие и незаконосъобразно бездействие
– повторно принудително изпълнение на разпореждане №
РВ-3-13-00704514/16.01.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в
ТП на НОИ – Перник и невръщане на надвнесената сума, ведно със законната лихва
в размер на 34.63 лв., считано от 13.03.2020 г. до 27.02.2021 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Р.К.К., ЕГН **********
*** за
осъждане на Националния осигурителен институт, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Александър Стамболийски 62-64 да и заплати сумата от 3501.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразно действие и незаконосъобразно бездействие – повторно
принудително изпълнение на разпореждане № РВ-3-13-00704514/16.01.2020 г. на
ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Перник и невръщане на
надвнесената сума, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.К.К., ЕГН **********
*** да
заплати на Националния осигурителен институт, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Александър Стамболийски 62-64 сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/