Р Е Ш Е Н И Е
№974/4.12.2020г.
гр.
Пазарджик, 04.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на шести ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 950 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалба
на Х.И.К. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-1006-000542/23.07.2020 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР Пазарджик.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила,
поради което се иска да бъде отменена. Твърди се, че НП, с които са отнети
точки, не са връчвани на жалбоподателя и са налице основания за прилагане на давността
по чл.285 АПК.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се
представлява. Процесуалният му представител застъпва становище, с което се
поддържа жалбата, излага допълнителни доводи и моли за отмяна на ЗППАМ и
присъждане на сторените разноски.
Ответната
страна - Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В писмено становище от
процесуален представител счита, че жалбата е неоснователна и моли заповедта да
бъде потвърдена. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
срещу оспорената заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на
акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за
обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред
компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна се установи следното:
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1006-000542/23.07.2020
г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, на
основание чл.171, т.4 от ЗДВП е постановено изземване на свидетелството за управление на жалбоподателя
Х.К. като лице, на
което са отнети всички контролни точки и което не е изпълнило задължението си
по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Като
основание за издаване на заповедта е посочено, че жалбоподателят е изгубил
правоспособност поради отнемане на всички контролни точки, отнети с влезли в
сила НП, както следва: НП № 277/14.04.2006 г. – отнети 12 кт, НП №
000233/11.02.2008 г. – отнети 10 кт, НП № 000438/13.03.2008 г. – отнети 8 кт,
НП № 000480/17.03.2008 г. – отнети 4 кт, НП № 001175/17.05.2008 г. – отнети 8
кт, НП № 35008/12.01.2009 г. – отнети 8 кт, предвид на което следвало да се
изземе СУМПС № *********, издадено на негово име.
В хода
на делото се приложиха цитираните НП, освен НП № 35008/12.01.2009 г., издадено
от сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив, тъй като всички преписки от 2009 г. са
бракувани със заповед на Директора на ОД на МВР Пловдив, видно от получено
писмо от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл.
168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за нейното издаване. Оспорената заповед
е издадена от административен орган с териториална, времева и материална
компетентност, тъй като съгласно чл.
172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана
писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава на основание чл.171, т.4 от ЗДВП, като са описани и наказателните
постановления, въз основа, на които се твърди, че на жалбоподателя са отнети
всичките контролни точки. Аритметичната проверка на броя на отнетите контролни
точки, изписани в сочените наказателни постановления, обосновава извод, че
жалбоподателят е изчерпал контролните си точки. Страните не спорят, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 4 във връзка с чл. 157, ал.
4 от Закона за движение по пътищата, водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи и ако не изпълни това си задължение, компетентните органи по този закон имат
задължение да му наложат принудителна административна мярка, чрез която да
изземат свидетелството му за управление.
Съдът
счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста ѝ са посочени
фактите и обстоятелствата, както и материалноправното основание за прилагане на
принудителната административна мярка.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта е съобразена с
материалния закон и неговата цел. Разпоредбата на чл.
171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки. Предпоставка за издаване на заповед за
прилагане на ПАМ в конкретния случай е установеното документално, че с влезли в
сила наказателни постановления на жалбоподателя са отнети общо 50 контролни
точки и същият е загубил придобитата правоспособност, но не е изпълнил
задължението да върне свидетелството за управление на МПС, произтичащо от чл. 157, ал.
4 от ЗДвП. При тази хипотеза административният орган, действайки в
условията на обвързана компетентност и при констатирано наличие на законовите
предпоставки – отнемане на всички контролни точки - е издал процесната заповед
за налагане на принудителната административна мярка.
Съгласно
чл.
142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява към момента на издаването му, а към момента на издаване на
заповедта материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице.
Неоснователни са възражения в
жалбата за ненадлежното връчване на наказателните постановления, установяващи
нарушенията, за които на жалбоподателя са отнети контролни точки. Наказателните
постановления по Закона
за движение по пътищата подлежат на обжалване по реда на Закона за
административните нарушения и наказания. В хода на това производство пред
съда могат да се релевират възражения досежно връчването на наказателното
постановление. За целите на настоящото производство достатъчно е надлежното
отбелязване върху цитираните в заповедта наказателни постановления на датата на
влизането им в сила. Съдът в производството по обжалване на заповедта за
налагане на ПАМ на основание чл. 171, т.
4 ЗДвП няма правомощия да се произнася по отношение на редовността на
връчването на наказателните постановления на адресата им. (В тази насока
Решение № 15612 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14380/2018 г., VII о.,
докладчик съдията М. Г.). В тази връзка следва да се отбележи, че посочените в
ЗППАМ наказателни постановления (освен едно) бяха приложени в хода
на делото и горните обстоятелства, касаещи влизането им в сила, са изяснени по
безспорен и категоричен начин. Не бе приложено само НП № 35008/12.01.2009 г.,
издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив, тъй като всички преписки от 2009
г. са бракувани със заповед на Директора на ОД на МВР Пловдив, видно от
получено писмо от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив. Това обаче не
променя крайния извод за законосъобразността на издадената ЗППАМ, тъй като от
една страна това НП е бракувано по законоустановения ред, като релевантната за
спора информация от него е отразена в информационната система на КАТ и също
така е посочена в писмото, подписано от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР
Пловдив, т.е. при липса на първичния документ са налице производни
доказателства, които възпроизвеждат неговото съдържание. А от друга страна –
дори и това НП, с което са отнети 8 контролни точки на жалбоподателя да бъде
изключено, то сборът от останалите е 42, който отново надхвърля максималният
такъв от 39 точки.
Неоснователни
са възраженията в жалбата, че е
налице изтекла давност съгласно чл.285 АПК. Последната разпоредба касае
изпълнителното производство за изискуеми задължения, породени от изпълнителните
основания, предвидени в този кодекс или в друг закон. Отнемането на контролните
точки не е санкция, пораждаща изискуеми задължения и не се подчинява на режима на
АПК. Отнемането
на контролни точки е последица от извършване на нарушение и става автоматично с
влизане в сила на НП, а възстановяването им се извършва по нарочен ред и
процедура, предвидена в чл. 158 ЗДвП. След отнемането на всички контролни точки и
съгласно чл.157,
ал.4 ЗДвП жалбоподателят е изгубил придобитата правоспособност и според чл.157, ал.5 ЗДвП има право да бъде допуснат до изпит за придобиване на правоспособност.
В тези случаи се явява неприложима разпоредбата на чл.158,
ал.1, т.2 ЗДвП, тъй като същата регламентира възможности за служебно
възстановяване на контролните точки само при частичното им отнемане до пълния
им размер (В тази насока например Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 1730/2017 г., VII о., докладчик председателят Т. В.).
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради което
същата следва да бъде отхвърлена.
По
делото е налице искане за присъждане на разноски от страна на ответника по
жалбата, поради което такива следва да се присъдят, тъй като на основание чл.
17, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 32, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс,
представители на страните по пълномощие могат да бъдат юрисконсултите или други
служители с юридическо образование. Пред съда е представено пълномощно и
информация, че процесуалният представител е служител с юридическо образование.
С оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и
при направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, такова
следва да се присъди на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Съгласно чл.
144 АПК за неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на
Гражданския процесуален кодекс, като АПК не урежда заплащането на
юрисконсултско възнаграждение, но такова правило се съдържа в разпоредбата на
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, поради което и в полза на ОД на МВР Пазарджик
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 (сто) лева с
оглед фактическа и правна сложност на делото.
Водим
от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VІI състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Х.И.К. *** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1006-000542/23.07.2020 г. на Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик.
ОСЪЖДА
Х.И.К. с ЕГН ********** *** да заплати на
ОД на МВР Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 100 (сто)
лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/
Решение
№ 8928 от 29.07.2021г. на ВАС - София, Седмо отделение по АД № 3807/2021г.
- ОТХВЪРЛЯ искането на Х. И. К. от гр. Велинград, подадено чрез процесуален
представител, за отмяна на влязло в сила решение № 974/04.12.2020 г. по адм.
дело № 950/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик
РЕШЕНИЕТО е окончателно.