РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Кърджали, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20215100500122 по описа за 2021 година
С решение № 77/ 31.03.2021г. по гр.д. № 379 по описа за 2020г., Районен
съд - Момчилград е постановил на основание чл.127 ал.2 от СК следното :
малолетното дете В. А., с ЕГН **********, да живее при майката С. Л. А. , с
ЕГН **********, на адреса на майката в с.С., ул.“В.“ №*, общ.М., и на всеки
друг адрес, на който майката се премести да живее; упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете В. А. предоставя на
майката С. Л. А. ; определя режим на лични отношения на бащата В. В. А. с
детето В. А., както следва: бащата да взема детето при себе си с преспиване
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от за времето от 09ч. в събота
до 19ч. в неделя, с преспиване в събота вечер в дома на бащата, и по един
месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката; осъжда бащата В. В. А. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на
250 лева на детето си В. А., чрез майката и законен представител С. Л. А.,
считано от датата на предявяване на молбата в съда - 25.09.2020г. до
настъпване на причина, отменяваща или изменяваща издръжката, като
искането за издръжка за минало време се оставя без уважение. Решението в
частта за издръжката подлежи на предварително изпълнение на основание
чл.242 от ГПК.
Въззивното производството е образувано по подадена от С. Л. А. от с.С.,
общ.М., чрез адв. А.С. от АК- Кърджали, въззивна жалба с вх. №
569/25.06.2021г., против решение № 77/ 31.03.2021г. постановено по гр. д. №
1
379/ 2020г. по описа на Районен съд - Момчилград. Решението се атакува като
неправилно и необосновано в частта му, с която е определен режим на лични
отношения между сина на въззивницата и ответника, като последния може да
взема детето при себе си с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, за времето от 09.00 часа в събота до 19.00 часа в неделя – в частта за
преспиването, и в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на
издръжка за минало време. Излагат се подробни съображения.
Жалбодателката моли съда да отмени решението в тези части и да постанови
друго, с което да определи режим на лични отношения без преспиване, както
и да присъди издръжка за минало време. Претендира разноски за въззивното
производство.
Депозиран е отговор на въззивната жалба, с който същата се намира за
допустима, но неоснователна и се иска тя да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение – потвърдено.
Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено
следното:
Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е
процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
Следва да се отбележи, че първоинстанционното решение е влязло в сила
в частта му, с които е постановено малолетното дете В. А. да живее при
майката С. Л. А., на адреса на майката в с.С., ул."В." №*, общ.М., и на всеки
друг адрес, на който майката се премести да живее; в частта, с която на
майката С. Л. А. е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете В. А.; в частта, с която е осъден бащата В. В.
А. да заплаща на детето си В. А. ежемесечна издръжка в размер на 250 лева,
считано от датата на предявяване на молбата в съда - 25.09.2020г. до
настъпване на причина, отменяваща или изменяваща издръжката; и в частта, с
която е определен режим на лични отношения между бащата и детето - да
взема детето при себе си по един месец през лятото по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.127,
ал.2 от СК. Молителката С. Л. А. твърди, че с ответника В. В. А. са разведени
по силата на Решение № 15/ 4103/А от 07.06.2016г. на Федерален съд на К. Б..
От брака си имат дете - В. А., което след фактическата им раздяла през 2015г.
останало да живее при нея в България и тя се грижела изцяло за него. Твърди
още, че от 2015г. до датата на подаване на молбата, ответникът без
основателна причина не се грижел за детето, не се интересувал и не
контактувал с него, и не му давал средства за издръжка. Посочва също, че
ответникът проявил агресия спрямо нея, отвлякъл детето, откраднал личните
й документи, и тези на детето, и благодарение действията на полиция и
прокуратура, те й били върнати. Прави искане за постановяване на решение
за определяне на мерки по чл.127, ал.2 от СК, като на нея бъде предоставено
упражняването на родителските права спрямо детето и местоживеенето на
детето да бъде определено при нея; да се определи съответен личен режим на
отношения на бащата с детето; и да бъде осъден ответника да заплаща
2
месечна издръжка в размер на 250 лева, като се претендира и издръжка за
минало време за една година назад от предявяването на иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва,
че с ищцата имат развод; че е баща на детето; твърди, че ищцата не му
позволява да види сина си, но че той разполага с по-голям потенциал да
осигури нужните условия и среда за развитието и възпитанието му. Моли
родителските права по отношение на детето В. да му бъдат предоставени,
като бъде определено детето да живее при него, а майката да заплаща
съответна издръжка, и да й бъде определен личен режим на контакти с детето.
От фактическа страна, съдът съобрази следното:
Безспорно е по делото, че от брака на страните на 15.10.2012г. е родено
детето В. А.; че двамата родители са във фактическа раздяла от 2015 година,
като от тогава и до датата на приключване на съдебното дирене молителката
живее в РБългария, в с.С., заедно със сина си, а ответникът живее и работи в
К. Б.. Установява се и, че след 2015г. бащата не е общувал със сина си нито
лично, нито по интернет; както и не е заплащал издръжка за отглеждането му.
За тези констатации съдът съобрази приетите в първоинстанционното
производство гласни и писмени доказателства.
При тези данни първоинстанционният съд е приел, че родителските права
следва да бъдат предоставени на майката, а на бащата следва да бъде
определен режим на лични отношения с детето - да го взема при себе си с
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от за времето от 09ч. в събота
до 19ч. в неделя, с преспиване в събота вечер в дома на бащата, и по един
месец през лятото по време, който не съвпада с платения годишен отпуск на
майката; както и да бъде осъден бащата да заплаща ежемесечна издръжка на
детето, чрез неговата майка, в размер на 250лв. С решението си, както бе
казано по-горе, съдът е оставил без уважение искането за присъждане на
издръжка за минало време.
Във въззивното производство е приобщен нов социален доклад, от който
се установява, че майката на детето работи като чистачка във фризьорски
салон в гр.М., а бащата на детето живее в Б. и работи като международен
шофьор на товарен автомобил. Детето В. е ученик в трети клас в О. „Д. П. Б.“
гр. М., посещава редовно училище и се справя отлично с учебния материал.
Предвид възрастта му, не е оставяно без надзор, придружавано е от майка си
до училище и обратно. След изявено желание от страна на бащата за
възстановяване на емоционалната връзка между него и детето В., отдел
„Закрила на детето“ в ДСП - М. издал направление с изх. № НП/Д-К-МГ-
067/28.09.2020 г. за ползване до 25.09.2021г. на социална услуга „Център за
обществена подкрепа“ гр. М. за детето. Работата била насочена към
възстановяване връзката между детето и баща му и по превенция на риска от
родителско отчуждение. По данни на психолога от Център за обществена
подкрепа гр. М., през периода не били осъществени срещи между детето и
баща му, тъй като бащата живеел и работел в чужбина. Била проведена среща
3
между детето и баща му чрез интернет – връзка, в присъствието на
специалист - психолог. От получената информация от ЦОП-М. се установило,
че детето било с разстроено емоционолно състояние. На 29.09.2021 г. бащата
на детето - В. В. АЗ., посетил отдел „Закрила на детето“ в ДСП – М. и изразил
желание по време на престоя си в България да осъществи среща с детето си.
Детето било подготвено от страна на психолог в социалната услуга „Център
за обществена подкрепа“ за предстоящата среща, тъй като не се било виждало
с баща си близо пет години. Първата среща между тях се осъществила на
04.10.2021 г. в присъствието на психолог и майката на детето. Към настоящия
момент продължават да се осъществяват срещи между детето и баща му, в
присъствието на майка му, тъй като детето все още не желаело да остава само
с баща си.
При така установеното от фактическа страна и с оглед наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението на РС – М. в
обжалваните му части, настоящият съдебен състав намира следното:
На първо място, по отношение на определения режим на лични отношения
на бащата с детето, досежно постановеното от съда „преспиване“:
Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, производството по
чл.127, ал.2 от СК представлява спорна съдебна администрация -
осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в
резултат на която постановеното съдебно решение замества липсващото
споразумение между родителите по чл.127, ал.1 от СК. Съдебната намеса е
регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на децата,
поради което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала
производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между
спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни
актове нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да
бъдат променяни при изменение на обстоятелствата.
В случая, с оглед безспорно установената за периода от 2015г. до
настоящия момент дезинтересираност на бащата към отглеждането и
възпитанието на детето, правилно първоинстанционният съд е присъдил
родителските права на молителката, както и е определил режим на лични
отношения на бащата с детето. Въззивният състав намира обаче за
неправилен извода, че следва на бащата да се даде възможност да взема при
себе си детето с преспиване, като за това основно взе предвид цитирания по-
горе социален доклад, от който се установява, че към настоящия момент
детето е силно емоционално разстроено и това налага срещите между него и
бащата да се осъществяват в присъствието на социален работник и майката.
Очевидно е, че при това положение на този етап не е в интерес на детето да
бъде определен режим на лични отношения с баща му, включващ
преспиването му в дома на последния. Поради това първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в тази му част, с която е определено
преспиване в събота вечер в дома на бащата, при изпълнение на режима на
лични отношения с детето, вместо което следва да бъде определен режим на
лични отношения, при който бащата да взема детето при себе си всяка първа
4
и трета събота от месеца за времето от 09ч. до 17ч., и всяка първа и трета
неделя от месеца за времето от 09ч. до 17ч. – така, както е поискано в
молбата, инициирала производството.
По второто оплакване:
Първоинстанционият съд е приел в мотивите на атакуваното решение, че
искането за присъждане на издръжка за минало време е неоснователно, тъй
като не било установено по каква причина ответникът не се е възползвал от
възможността да се вижда с детето си и да се грижи за него, както и
причината, поради която не е давал издръжка.
Настоящият съдебен състав не споделя това виждане. На първо място,
основателността на иска с правно основание чл.149 от СК е обусловена от
факта на неприсъждане на издръжка изобщо, както е в настоящия случай.
По иск за издръжка за минало време в тежест на ищеца е да докаже
съответната степен на родство и нуждата от издръжка, а ответникът -
предоставянето на издръжка в натура или в пари, ако основава възражението
си на факта, че е предоставял необходимата издръжка. Доказателствената
тежест се разпределя по този начин, тъй като ищецът основава правото си на
издръжка на съответната степен на родство и на своите нужди, а ответникът
основава възражението си за погасяване на задължението чрез изпълнение.
Има данни по делото, че ответникът В. В. АЗ., още преди подаване на
отговор на молбата по чл.127, ал.2 СК, сам е влязъл в контакт с назначения му
особен представител /л.39 от първоинстанционното производство/, съответно
– той е бил уведомен за образуваното дело и спорното право, и е оспорил чрез
последния наведените с исковата молба твърдения, но не е посочил
доказателства, и не е направил доказателствени искания за доказване на
своите твърдения, че умишлено бил дистанциран от детето си; нито е навел
доводи, че е плащал на детето си издръжка.
Съдебната практика приема, че щом е установено, че бащата на детето
упражнява професионално труд в страната по своето местопребиваване за
исковия период, следва да се приеме, че същият има и доход съобразно
регламентираните условия на заплащане на труд в тази страна, а в настоящия
случай това обстоятелство не се оспорва от ответника и се установява
допълнително и от социалните работници, удостоверили го в приложените по
делото социални доклади /ответникът работи в Б. като международен шофьор
на товарен автомобил/.
Или, след като по делото безспорно е установено, че ответникът не е
полагал грижи и не се е интересувал за детето си и не му е давал никаква
издръжка от момента на раздялата им с майката; както и като взе предвид, че
през същия период бащата е работел и реализирал доходи в чужбина,
въззивният съдебен състав намира, че следва да се уважи искането на
молителката за присъждане на издръжка за минало време така, както е
предявено. Като е достигнал до различни изводи, първоинстанционният съд е
постановил съдебен акт, който в тази му част следва да се отмени, вместо
което следва да се постанови ответникът да заплати на малолетното си дете В.
5
А., чрез неговата майка и законен представител С. Л. А. , издръжка за минало
време в размер на 3 000 лв., считано от 25.09.2019г. до 25.09.2020г. – датата
на предявяване на иска.
В обобщение, въззивната жалба се явява основателна и като такава следва
да се уважи.
При този изход на делото следва въззиваемият да бъде осъден да заплати в
полза на въззивницата сторените от нея деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 1 105лв., съобразно приложения по делото списък на
разноските по чл.80 ГПК.
Тъй като с първоинстанционното решение не е присъдена ДТ по иска за
издръжка /дължима се в размер на 360лв./, и предвид уважаването на искането
за присъждане на издръжка за минало време /за което се дължи ДТ в размер
на 120лв. - 4% от 3 000лв./, следва въззиваемият В. В. АЗ. да бъде бъде осъден
да заплати по сметка на ОС - Кърджали ДТ в общ размер на 480лв.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, настоящият съдебен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 77/ 31.03.2021г., постановено по гр.д. № 379/2020г.
по описа на Районен съд - М. в частта, с която е определен режим на лични
отношения на бащата В. В. А., с ЕГН **********, с детето В. А., с ЕГН
**********, както следва: бащата да взема детето при себе си с преспиване
всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09ч. в събота до
19ч. в неделя, с преспиване в събота вечер в дома на бащата, вместо което
постановява:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В. В. А., с ЕГН
**********, с детето В. А., с ЕГН **********, както следва: бащата да взема
детето при себе си всяка първа и трета събота от месеца за времето от 09ч. до
17ч. - без преспиване, и всяка първа и трета неделя от месеца за времето от
09ч. до 17ч. - без преспиване.
ОТМЕНЯ решението и в частта, с която е отхвърлено искането на
молителката С. Л. А. за присъждане на издръжка за минало време, вместо
което постановява:
ОСЪЖДА В. В. А, с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.М., ул. "З. С."
№**, да заплати на малолетното си дете В. А., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител С. Л. А. , с ЕГН **********, издръжка
за минало време в размер на 3 000 лв., считано от 25.09.2019г. до 25.09.2020г.
– датата на предявяване на иска.
ОСЪЖДА В. В. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.М., ул. "З. С."
№**, да заплати на С. Л. А. , с ЕГН **********, деловодни разноски за
въззивното производство в размер на 1 105лв.
ОСЪЖДА В. В. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.М., ул. "З. С."
6
№**, да заплати по сметка на ОС - Кърджали ДТ в размер на 480лв.
Решението подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл.280, ал.3, т.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7