Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 17.10.2018 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в публичното заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
ВАНЯ
ИВАНОВА
при
участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Дончева
гр.дело № 320 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие.
Производството
пред РС-Ботевград е било образувано въз основа на молба от Х.С.Г. с ЕГН: **********-лично
и като майка и законен представител на малолетното дете Й. С.П. с ЕГН: ********** *** против С.И.П. с
ЕГН: ********** ***, с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
домашното насилие. В молбата са изложени твърдения, че на 21.10.2017 год. в гр.
Ботевград, в жилището, където живее молителката, заедно с детето Й., ответникът С.И.П. я блъснал с
ръка, в резултат, на което Х.Г. залитнала и се ударила в дървения ръб на
намиращия се в хола кош за детски играчки, който се преобърнал и паднала върху
него, при което са й били причинени множество насинявания, в областта на
дясната подбедрица с различна форма и големина, проминиращи над околната
повърхност, от които е търпяла болки и страдания в продължение на няколки дни.
Ответникът я наричал "изрод", "ненормална",
"неадекватна", "изрод ненормален", "боклук
нещастен", "вещица", обвинил я, че е откраднала детето Й. и го
съсипва с нейната психика, защото "имала проблеми с нейното психическо
развитие". Твърди се, че физическото и психическото насилие ответникът
извършил в присъствието на малолетното им дете Й.С.П., което изпаднало в шок,
уплаха и започнало да реве и трепери дълго след това.
Моли съда да издаде заповед за защита срещу С.И.п.,
като наложи мерки за закрила по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
Ответникът
оспорва молбата като неоснователна.
С
решение № 73/23.04.2018 год. по гр. дело № 2343/2017 год. РС-Ботевград е уважил
молбата и е задължил С.И.П. да се въздържа от извършване на домашно насилие -
чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН срещу молителя Х.С.Г. и малолетното й дете Й.С.П. ***.
На осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на С.И.П. е наложена глоба в размер на 200,00 лева.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Моли съда да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли молбата. Посочва, че са неправилни
изводите на съда, относно свидетелските показания и относимите към спора
доказателства. На следващо място счита, че е неправилен извода на съда, че
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява достатъчно доказателство за
основателността на депозираната молба за защита от домашно насилие. Ответникът
е ангажирал доказателства, оборващо декларираното от страна на молителката. Първоинстанционният съд не е съпоставил липсата на
конкретни оплаквания пред полицаите за физическо насилие и възраженията на
ответника с датата на издаване на медицинските документи.
Отговор
на въззивната жалба не е депозирана от другата страна.
В
съдебно заседание въззивника, чрез адв. П. поддържа жалбата и моли да бъде
уважена, ответната страна, чрез адв. Д. я оспорват.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
В
представената пред районния съд декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН Х.С.Г. е
декларирала, че на 21.10.2017 год., срещу нея и малолетното дете Й.С.П. е извършен
акт на домашно насилие от страна на ответника С.И.П., изразяващо се в отправяне
на обиди и заплахи, с цитираното по-горе съдържание и блъскане с ръка, в
резултат на което залитнала и си ударила крака в дървентия ръб на кош за детски
играчки, при което й били причинени описаните по-горе страдания. Физическото и
психическо насилие спрямо нея било извършено в присъствието на малолетното й
дете Й.С.П., което изпаднало в шок, уплаха, започнало да реве и да трепери и
дълго време след това не могло да се успокои.
По
делото са приети писмени доказателства - медицинско свидетелство за пред съда №
28 от 23.10.2017 г., издадено от д-р Ц.Н.Н.
и копие на амбулаторен лист № 1203 от 23.10.2017 г. От същите се установява, че
нараняването на молителката се изразява в множество насинявания в областта на
дясната подбедрица с различна форма и големина, проминиращи над околната
повърхност.
Пред
въззивната инстанция е представен фиш за спешна медицинска помощ, издаден от Център
за спешна помощ - гр. София, амб. № 6954 от 22.10.2017 г., от който се
установява, че Х.С.Г. е прегледана на 22.10.2017 г. от доктор М., която
установява лек оток, болка и насиняване
в горна трета на дясна подбедрица с размер около 1-2 см.
От
писмо на Началник сектор "КСА" се установява, че молителката на
21.10.2017 г. се е обадила два пъти на телефон 112 в 16, 12 ч. и в 16,21 ч.
От
разпита на К.Г. /майка на молителката/ се установява извършения акт на домашно
насилие на 21.10.2017 г. и това, че на
следващия ден Х. отишла до Бърза помощ за преглед.
От
разпита на св. Диана Асенова Александрова се установява, че ответникът я
наричал "изрод", "ненормална", "ти не знаеш от кого е
детето", "ти имаш нужда да се лекуваш".
Свидетелите
М.Н.З. и Х.П.Х., които са полицаи в РУ-Ботевград и са посетили адреса, дават
показания, че молителката споделила, че ответникът я тормози и че й счупил
мобилния телефон. Молителката е нямала видими наранявания по тялото.
От
разпита на И. С.И. /баща на ответника/ се установява, че не бил допуснат в дома
на молителката при вземането на детето.
При така установените обстоятелства съдът
прие следното от правна страна:
Този състав счита, че формираната
от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения
материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от
ГПК, препраща своята към нея.
Изградените въз
основа на нея правни изводи,
кореспондират с приложимите
за казуса правни норми, поради
което въззивният съд ги споделя.
При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни
правни изводи, наложили правилното уважаване на молбата.
Домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Очевидно е, че законодателят не е поставил изискване
лицата да живеят в едно домакинство.
При
напълно изяснена и правилно възприета от районния съд фактическа обстановка,
правилно същият е приел, че от събраните по делото доказателства може да
бъде направен извод за основателност на искането за издаване на заповед за
защита. Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от молителката е
извършено под страх от наказателна отговорност и поради това същата е допустимо
доказателство, с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, още повече, че е
предвидено издаване на заповед за защита само на основание на приложената по
делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се съдържа конкретно
и ясно описание на твърдения акт на насилие-посочване на датата, мястото,
времето и съответно начина на осъществяване на конкретните действия на дееца,
с които е извършен фактически акт на
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. При липса на други убедителни преки
доказателства за твърдения акт на насилие с писмена молба от молителя, съдът е
обвързан от доказателствената сила на подадената декларация по реда на чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, като може да издаде заповед за защита основан само на
обстоятелствата посочени в нея. В този случай в доказателствена тежест на
ответника по искането е при направено оспорване на обстоятелствата, изложени в
декларацията, както и на самия акт на домашно насилие, да проведе успешно
насрещно доказване, като опровергае обстоятелствата, изложени в декларацията,
както и на самия акт на домашно насилие и разколебае нейната доказателствена
сила.
В случая са събрани
писмени и гласни доказателства, които са преценявани наред с всички събрани
такива. Правилно са кредитирани показанията на св. К. Г.-майка на молителката,
която е присъствала на 21.10.2017 г. на мястото, където е осъществен акта на
домашно насилие. Същото се установява и от показанията на св. Д. А., която е
съсед на молителите в гр. Ботевград. От показанията на същата се установява, че
ответникът обиждал молителката. Тези обстоятелства не
се разколебават и от показанията на св.З. и св. Х., които са посетили адреса,
но непосредствено след осъществения акт на домашно насилие. Св. К. Г. е присъствала на инцидента й възпроизвежда лични впечатления, като показанията й са логични
и последователни, докато св. И. И. не
е могъл да възприеме
случващото се, тъй като не е бил в
дома на молителката. Не са възприели непосредствено случващото се и св. З. и
св. Х. Видно от естеството и местонахождението на нараняването на молителката,
описано в медицинската документация, същото не е видимо, ако лицето е било
облечено, както в случая, и това, че свидетелите твърдят, че не са видели тя да
е видимо наранена, в никакъв случай не може да опровергае доказателствената
стойност на приетата медицинска
документация.
От представения пред
настоящата инстанция фиш за спешна медицинска помощ на Център за спешна помощ - гр. С., амб. № 6954 от
22.10.2017 г. се установява, че Х.С.Г. е потърсила медицинска помощ на следващия ден /неделя/,
била е прегледана на 22.10.2017 г.
от доктор М., която установява лек оток, болка и насиняване
в горна трета на дясна подбедрица
с размер около 1-2 см.
С оглед
изложеното съдът приема, че въз
основа на декларацията по чл. 9 ал 3 от
ЗЗДН на молителката, която кореспондира напълно с гласните и писмени доказателства, може
да се направи
обоснован извод, че по отношение
на нея и детето Й.С.П. е упражнено домашно насилие от страна на отв. С.И.П., израсяващо се във физическо насилие-
блъскане
с ръка, както и психическо насилие-обиди и заплахи, след като ответникът не е оборил обстоятелствата
и фактите изложени в молбата и декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН.
При определяне на вида
на мерките за защита, съдът
се е съобразил с тежестта на осъществените
от въззивника проявни форми на
насилие.
Щом правните изводи на двете инстанции
съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на
делото въззивникът С.И.П. следва да бъде осъден да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение на Х.С.Г., които са в размер на 400, 00 лева,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.10.2018 г.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73/23.04.2018
год. по гр. дело № 2343/2017 год. по описа на РС-Ботевград.
ОСЪЖДА С.И.П. с ЕГН: **********
*** да заплати на Х.С.Г. с ЕГН: **********
*** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 /четиристотин/
лева за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.