Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Рени Атанасова и в
присъствието на прокурора Благовест Байраков, като разгледа докладваното от
съдия Крънчева ВНОХД № 5574
по описа за 2017 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
присъда от 11.07.2017 г., постановена по НОХД № 7009/2017 г. по описа на
Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 7-ми състав, подсъдимият
Л.Г.М. – ЕГН - **********, е признат за виновен
в това, че на 12.01.2017 г., около 20,55 часа, в гр. София, в аварийната лента
на Северната скоростна тангента, в посока от разклона за с. Чепинци към кв.
„Илиенци“, без надлежно разрешително, издадено по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, е държал високорисково наркотично
вещество – коноп, условно разделени в 4 (четири) обекта, както следва:
-
обект № 1 – 2,85 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 9 %, на стойност 17,10 лева (седемнадесет лева и
десет стотинки);
-
обект № 2 – 4,71 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 13 %, на стойност 28,26 лева (двадесет и осем
лева и двадесет и шест стотинки);
-
обект № 3 – 4,99 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 11 %, на стойност 29,94 лева (двадесет и девет
лева и деветдесет и четири стотинки);
-
обект № 4 – 3,64 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 11 %, на стойност 21,84 лева (двадесет и един
лева и осемдесет и четири стотинки),
с
общо нето тегло 16,19 грама, на обща стойност 97,14 лева (деветдесет и седем
лева и четиринадесет стотинки), включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични –
Списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“, като случаят е маловажен – гореизложеното
представляващо престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 78а, ал. 1, вр. чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр.
2, т. 1 от НК подс. М. е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
С
присъдата подс. М. е оправдан по
първоначалното обвинение по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.
С
присъдата, подс. М. е осъден да
заплати разноските по делото в размер на 121,54 лева, по сметка на СДВР, както
и такса в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай,
че липсва доброволно изпълнение.
Съдът
е постановил веществените доказателства – горепосочените наркотични вещества,
намиращи се на съхранение в ЦМУ – София, приети с приемателно-предавателен
протокол № 46949/05.04.2017 г., на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, като
предмет на престъплението, да се отнемат
в полза на държавата.
Срещу
така постановения съдебен акт е постъпил протест от прокурор при СРП, с
допълнение към него. С така депозирания протест се твърди, че
първоинстанционната присъда е неправилна, необоснована и постановена в
нарушение на материалния закон, а събраните и проверени по делото доказателства
са достатъчни за формиране на извод, че подсъдимият умишлено е извършил
престъплението, в което е обвинен с внесения за разглеждане в СРС обвинителен
акт. В допълнението към протеста представителят на СРП развива доводи в насока,
че неправилно съдът е приел, че деянието на подсъдимия М. може да се
квалифицира като „маловажен случай“, по смисъла на чл. 354а, ал. 5 от НК. Сочи
се, че съдът неправилно е приел, че липсват отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, както и неправилно е отчел, че конопът е
високорисково наркотично вещество с най-ниска степен на доказано вредно
въздействие върху здравето. Излага съображения в подкрепа на тезата, че с оглед
количеството и стойността на предмета на посегателство, държан от подсъдимия,
което би било достатъчно за изготвянето на многобройни дози за еднократен прием
от едно или повече лица, не може да се приеме, че степента на обществена опасност
на деянието е ниска. Обосновава тезата, че върху степента на обществена
опасност рефлектират начинът, по който подсъдимият е държал предмета на
посегателство – на публично място, в спрял на оживен път в очертанията на
столицата автомобил, с улеснен достъп на неограничен брой лица, както и липсата
на данни за отношение на подсъдимия към наркотичните вещества. Сочи се, че
липсата на настъпили вредни последици от деянието в значителна степен се дължи
на поведението на полицейските служители, които задържали подсъдимия, след като
установили наличието на наркотично вещество. Акцентира се, че макар подсъдимият
да е на млада възраст, извършеното не може да се разглежда като резултат на
недооценка на престъпния характер на деянието и последиците от извършването му.
Твърди се неправилна интерпретация на съда по фактите, обусловили извод, че
деянието, осъществено от подсъдимия, представлява маловажен случай. Предлага се
първоинстанционната присъда да бъде отменена и вместо нея подс. М. да бъде
признат за виновен за деяние, квалифицирано по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, като му бъде наложено справедливо наказание.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа подадения протест и моли същият
да бъде уважен по съображенията, изложени в него, като подсъдимият да бъде
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.
Защитата на подс. М. –
адв. Б. от САК, моли протестът да бъде оставен без уважение, а присъдата на
първоинстанционния съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Оспорва доводите, залегнали във въззивния протест, като намира за необосновано
твърдението в същия, че подсъдимият разкрива завишена степен на обществена
опасност.
Подсъдимият
М. в своя защита, изразява съжаление за случилото се и твърди, че то няма
повече да се повтори. В последната си дума моли присъдата на СРС да бъде
потвърдена.
Съдът,
като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал по реда
на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2, вр. чл. 283 от НПК, и
обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства,
показанията на св. Т.С.Т.(л. 9 от досъд. п-во) и Р.М.Г.(л. 10 от досъд. п-во);
протокол за доброволно предаване от 12.01.2017 г. (л. 8 от досъд. п-во); приемателно-предавателен
протокол № 46949/05.04.2017 г. (л. 28 от досъд. п-во); свидетелство за съдимост
на подсъдимия (л. 11 от съд. п-во), справка относно лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с рег. № *******(л. 33 от досъд. п-во), както и заключението
на назначената и изготвена физикохимична експертиза № 83-Х/2017 г. (л. 20 – 25
от досъд. п-во), и веществените доказателства по делото.
При
изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване по делото, съдът е кредитирал
изцяло събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и
приложените веществени доказателства, като е приел, че същите са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване в
производството.
Въз основа на така събрания
доказателствен материал, съдът е приел от фактическа страна, че на 12.01.2017
г., около 20,55 часа, подс. Л. ***, в аварийната лента на Северната скоростна
тангента, в посока от разклона за с. Чепинци към кв. „Илиенци“, където седял в
своя собствен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК *******, рама № WVWZZZ1JZXB054627. По същото време и
на същото място служителите на 02 РУ – СДВР – свидетелите Т.С.Т.и Р.М.Г., били
на работа като патрул при същото полицейско управление и извършили проверка на
подс. М.. При проверката подс. М. заявил на полицейските служители, че държи за
лична употреба в себе си без надлежно разрешително, издадено по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, високорисково наркотично
вещество – коноп в четири обекта, които предал на полицай при 02 РУ – СДВР, с
протокол за доброволно предаване от 12.01.2017 г.
За
да постанови присъдата си в горния смисъл, СРС е приел за установено, че от
изготвената в хода на разследването по образуваното по случая досъдебно
производство физикохимична експертиза на доброволно предаденото от подс. М.
високорисково наркотично вещество и оценката на същото, съгласно ПМС № 23/1998
г. от 29.01.1998 г. за определянето на цените на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, съгласно което цената на един грам коноп
(марихуана) е 6,00 лева, било установено, че държаните от подс. М. обекти
съдържали коноп, разположен в четири обекта, както следва:
-
обект № 1 – 2,85 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 9 %, на стойност 17,10 лева (седемнадесет лева и
десет стотинки);
-
обект № 2 – 4,71 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 13 %, на стойност 28,26 лева (двадесет и осем
лева и двадесет и шест стотинки);
-
обект № 3 – 4,99 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 11 %, на стойност 29,94 лева (двадесет и девет
лева и деветдесет и четири стотинки);
-
обект № 4 – 3,64 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 11 %, на стойност 21,84 лева (двадесет и един
лева и осемдесет и четири стотинки),
с
общо нето тегло 16,19 грама, на обща стойност 97,14 лева (деветдесет и седем
лева и четиринадесет стотинки).
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си,
подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на
престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, като на на 12.01.2017
г., около 20,55 часа, в гр. София, в аварийната лента на Северната скоростна
тангента, в посока от разклона за с. Чепинци към кв. „Илиенци“, без надлежно разрешително,
издадено по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е
държал високорисково наркотично вещество – коноп, условно разделени в 4
(четири) обекта, посочени по-горе, с общо нето тегло 16,19 грама, на обща
стойност 97,14 лева (деветдесет и седем лева и четиринадесет стотинки),
включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични – Списък І „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“, като случаят е маловажен. Съдът е приел, че подсъдимият е осъществил
деянието виновно, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2,
пр. 1 НК.
Ето
защо е признал подсъдимия М. за виновен в осъществен състав на престъпление с
горепосочената правна квалификация, като на основание чл. 78а, ал. 1, вр. чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3,
пр. 2, т. 1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева, и го е
оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 3, пр. 2,
т. 1 от НК.
Съдът
е постановил веществените доказателства – горепосочените наркотични вещества,
намиращи се на съхранение в ЦМУ – София, приети с приемателно-предавателен
протокол № 46949/05.04.2017 г., на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, като
предмет на престъплението, да се отнемат в полза на държавата.
Подсъдимият
е осъден да заплати и направените по делото разноски.
Настоящият
въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по
делото, споделя изцяло както фактическите констатации, така и правните изводи
на първоинстанционният съд. Правилно СРС е приел, че събраните по делото
писмени и гласни доказателства са непротиворечиви, логични и обсъдени в своята
взаимовръзка, установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на
подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние.
Въззивният съд възприе изцяло изводите
на първостепенния съд, относими към датата, мястото, авторството и механизма на
извършване на инкриминираното деяние, и предмета на посегателство, като
прецени, че същите са изградени след обстоен и задълбочен анализ на събраните в
хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства и намират
категорична опора в доказателствената съвкупност, последната – подкрепяща по
нужния несъмнен и категоричен начин направеното от подсъдимия самопризнание по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Въз
основа на същата и в частност – въз основа на показанията на св. Т. и Г., снети
в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност
по надлежния процесуален ред, и отразеното в протокола за доброволно предаване
от 12.01.2017 г., безпротиворечиво се установява, че на инкриминираните дата и
място – на 12.01.2017 г., около 20,55 часа, в град София, в аварийната лента на
Северната скоростна тангента, в посока от разклона за с. Чепинци към кв.
„Илиенци“, подсъдимият държал – в цигарени кутии от цигари „Марлборо“,
поставени в джобове на якето му, без надлежно разрешително, високорисково
наркотично вещество – четири брой полиетиленови пликчета, съдържащи растителна
маса – коноп, като конопът е вещество с висока степен на риск, съгласно чл. 3,
ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
включен в приложение № 1, Списък І към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, разпределено условно,
както следва: обект № 1 – 2,85 грама, с процентно
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 9 %, на
стойност 17,10 лева (седемнадесет лева и десет стотинки); обект № 2 – 4,71
грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 13 %, на стойност 28,26 лева (двадесет и осем лева и
двадесет и шест стотинки); обект № 3 – 4,99 грама, с процентно съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11 %, на стойност
29,94 лева (двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки); обект № 4 –
3,64 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 11 %, на стойност 21,84 лева (двадесет и един лева и
осемдесет и четири стотинки). Тези количества наркотични вещества подсъдимият
предал доброволно на полицейски служител при 02 РУ – СДВР.
С
това подсъдимият е осъществил една от формите на изпълнително деяние,
инкриминирани в диспозицията на правната норма на чл. 354а, ал. 3 НК, а именно –
държане на инкриминираното количество високорисково наркотично вещество.
Действително,
по делото не са събрани каквито и да било доказателствени източници относно
периода от време, през който подсъдимият е упражнявал посоченото въздействие
върху предмета на посегателство. В този смисъл и периодът от време на държане
на инкриминираното количество наркотични вещества не е установен. Това обстоятелство
обаче, не разколебава извода на настоящия съдебен състав относно обективната
съставомерност на деянието му по този законов текст, доколкото периодът от
време, в който деецът е осъществявал изпълнителното деяние по чл. 354а, ал. 3,
т. 1, алт. 1 НК, не е съставомерен признак, а следва да се преценява единствено
на плоскостта на индивидуализация на наказателната отговорност на престъпния
деец.
По делото безпротиворечиво е установен
и характерът на държаното от подсъдимия наркотично вещество – коноп, с общо
нето тегло 16,19 грама, на обща стойност 97,14 лева. Конопът е наркотично
вещество и е включен в Списък І, включващ „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ на Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС
№ 293 от 27.10.2011 г. (ДВ, бр. 87/04.11.2011 г.).
В случая е налице система от
доказателства – показанията на св. Т. и Г., и отразеното в протокол за
доброволно предаване от 12.01.2017 г., подкрепени и от самопризнанието на подс.
М., дадено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които са единни, безпротиворечиви и
позволяват на съда да възприеме горепосочените факти и обстоятелства, относими
към предмета на доказване по делото, по безпротиворечив и небудещ съмнение
начин.
Като е кредитирал така събраните
доказателствени средства, за да постанови атакувания съдебен акт в обсъдения
по-горе смисъл, СРС не е допуснал нарушение на процесуалните правила или явна
необоснованост на съдебния акт. Възраженията на представителя на държавното
обвинение, депозирал протеста, в противния смисъл настоящата съдебна инстанция
намира за неоснователни.
От
така наличната доказателствена съвкупност може да бъде направен несъмнен и
еднозначен извод, че с деянието си, осъществено на инкриминираните дата и
място, подсъдимият М. е осъществил всички признаци от обективна страна на
престъпния състав по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК, за което е ангажирана
отговорността му в настоящото производство.
Подсъдимият
е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2, пр. 1 НК, като умисълът му е обхващал представите относно всички обективно
съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна
квалификация.
Верни
са и изводите, направени от първоинстанционният съдебен състав, че деянието,
осъществено от подс. М., осъществява и признаците на привилегировия състав на
престъпното държане на наркотични вещества по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3 НК,
тъй като представлява маловажен случай на престъпление от съответния вид.
Съображенията в тази насока са следните.
Съгласно
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление, с оглед липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Доколкото държането на наркотични
вещества е престъпление от категорията на просто извършване, то преценката за
степента на обществена опасност на деянието следва да се извърши само въз
основа на особеностите на предмета на посегателство и неговия извършител, а не
с оглед вредоносния резултат от деянието.
В
тази насока съдът споделя изводите на районния съд, че подсъдимият е на млада
възраст – 19-годишин към датата на извършване на деянието, неосъждан. Същият е
съдействал на органите на реда, като доброволно е предал намиращото се у него
количество наркотично вещество; изразява съжаление за извършеното. Предвид
изложеното и съдът прецени, че същият не разкрива висока степен на обществена
опасност.
При
преценка особеностите на предмета на посегателство, съдът констатира, че същият
е в сравнително неголямо количество и на невисока стойност; не се установява да
е било предназначено за разпространение. В този смисъл и обстоятелството, че
процесното количество наркотични вещества е било разпределено условно в четири
дози, е ирелевантно за преценка на степента на обществената опасност на
деянието и неговия извършител.
Настоящата
инстанция не споделя единствено доводите на първия съд, в смисъл, че характерът
на наркотичното вещество и степента му на вредно въздействие върху организма,
следва да се отчитат при преценка на степента на обществена опасност на
деянието. И това е така, тъй като инкриминираното наркотично вещество е от вида
на високорисковите такива, включено в Списък І „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, поради
което и не следва да се отчита допълнително степента му на вредност върху
човешкото здраве.
Не
е основателно, обаче, становището на представителя на държавното обвинение,
депозирал протеста в смисъл, че деянието и личността на неговия извършител
разкриват завишена степен на обществена опасност, предвид обстоятелството, че
подсъдимият е държал предмета на посегателство – на публично място, в спрял на
оживен път в очертанията на столицата автомобил, с улеснен достъп на
неограничен брой лица. И това е така, тъй като по делото е установено, че
подсъдимият е държал инкриминираното количество наркотично вещество в
автомобила си, а не на публично място, в какъвто смисъл е изложеното в
протеста.
Ето
защо съдът намери, че деянието, осъществено от подсъдимия на инкриминираните
дата и място, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление против установения разрешителен режим за
придобиване, съхранение и употреба на наркотични вещества, чиято
наказателноправна закрила е осигурена от разпоредбата на чл. 354а, ал. 3 НК.
Предвид
изложеното, настоящата инстанция прецени, че правилно СРС е преквалифицирал,
извършеното от подсъдимия деяние по привилегирования състав на престъплението
по 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК
го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.
354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК.
Не
са налице, обаче, предпоставките да се приеме, че деянието, осъществено от
подс. М. е явно малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Действително,
подсъдимият не разкрива висока степен на обществена опасност – същият е на
млада възраст, с чисто съдебно минало, съдействал е максимално за разкриване на
обективната истина, като е предал доброволно на органите на реда държаното от
него количество високорисково наркотично вещество. Същевременно,
инкриминираното количество високорисково наркотично вещество, установено у
подсъдимия, не е незначително, макар да не е на висока стойност. Изложеното
изключва възможността да се приеме, че обществената опасност на деянието,
осъществено от подсъдимия, е явно малозначителна.
Предвид обстоятелството, че за
престъпление с посочената правна квалификация се предвижда наказание „Глоба“ до
1000 лева, че подсъдимият не е осъждан или освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, както и това, че от престъплението
не са причинени съставомерни имуществени вреди, правилно СРС е приел, че са
налице предпоставките, визирани в императивната законова разпоредба на чл. 78а,
ал. 1 НК за освобождаване на подс. Л.Г.М. от наказателна отговорност за извършеното
от него престъпление с налагане на административно наказание „Глоба“.
При преценка на следващото се на
подсъдимия административно наказание, първият съд е преценил като смекчаващи
отговорността му обстоятелства младата му възраст, съдействието на органите на
реда и изразеното съжаление за извършеното. Настоящата инстанция споделя
изводите на районния съд в горния смисъл, като намира, че като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, следва да се ценят още и невисоката
стойност на инкриминираното вещество и неголямото му количество. Правилно СРС е
преценил, че по делото не се установяват отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
При така сложилото се своеобразие на
конкретния казус, въззивната съдебна инстанция намира, че правилно
първоинстанционният съд е определил следващото се на подсъдимия административно
наказание при изключителен превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства и в минималния, предвиден в закона, размер от 1000 (хиляда) лева.
Така наложеното административно наказание ще се яви едновременно заслужено,
необходимо и целесъобразно.
Настоящата съдебна инстанция изцяло
споделя изводите на съда, постановил атакувания съдебен акт, че са налице
предпоставките по чл.354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2, б. „а” НК, да бъде отнет в
полза на Държавата иззетия предмет на престъплението – наркотичното вещество
(коноп), намиращо се на съхранение в ЦМУ – София, прието с
приемателно-предавателен протокол № 46949/05.04.2017 г.
Въззивният
съдебен състав споделя и обосновката на СРС в частта относно направените по
делото разноски, като прие, че правилно подс. М. е осъден да заплати разноските
по водене на делото в упоменатия в атакувания съдебен акт размер.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не
констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на
доказателствата, които да налагат отмяната на атакувания съдебен акт, то съдът
счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 11.07.2017 г.,
постановена от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 7-ми състав по
НОХД № 7009/2017 г. по описа на СРС, НО.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/