Р Е
Ш Е Н
И Е
№43
гр. Силистра, 12.02.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на седми ноември две хиляди и дванадесета година, като разгледа докладваното търговско дело № 312/2011 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове с правно основание чл. 226 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът – Ищецът – Т.В.А чрез адв. А.Д.А, моли съда да постанови решение, с което да осъди „Застрахователна компания Лев инс"АД - гр. София да му заплати обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 15.07.2008г. до окончателното изплащане на дължимото. Като фактическо основание за иска си ищецът сочи предизвикано от водача на лек автомобил „Ланчия – Дедра” с ДК № - В.А. Р. ПТП, при което последния по непредпазливост причинил смъртта на В. А.А. – баща на ищеца. Ищецът посочва, че към момента на настъпване на ПТП, като застрахователно събитие е имало валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила – причина за произшествието и ЗК „Лев инс” АД. Претендира сторените в процеса деловодни разноски. На следващият ден след, като съдът в последното проведено открито съдебно заседание е дал ход по същество и е обявил делото за решаване, е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца, който заявява наличие на обективни причини попречили му да се яви в съдебната зала /без да сочи, точно какви/ и без да представи доказателства в този смисъл. В молбата е обективирано искане да се проведе ново съдебно заседание. Съдът приема молбата за неоснователна предвид редовното призоваване на ищеца за проведеното съдебно заседание, липсата на представени доказателства за наличие на обективни причини препятствали страната и нейния пълномощник и липсата на процесуална възможност да се удоволетвори направеното искане.
Ответникът – „Застрахователна
компания Лев инс"АД, със седалище гр.
София и адрес на управление: гр. София - 1407, район "Красно село",
бул."Черни връх" №51 Д, представлявано от С. Х. С., чрез процесуален
представител, оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.
Ответникът намира, че процесното ПТП не е
предизвикано по вина на В.А. Р., поради което той в
качеството си на застраховател не следва да отговаря за вреди настъпили в
следствие произшествието. Алтернативно ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на починалия наследодател на ищеца,
което мотивира с твърденията, че В. А.А. е пътувал без поставен предпазен колан
и съзнателно по собствена воля се е придвижвал, като пасажер в МПС управлявано
от алкохолно повлиян водач. Ответника оспорва размера на основната искова
претенция и изцяло акцесорната претенция за лихви от
деня на ПТП, считайки първата за завишена, а втората за неоснователна, излага
съображения в подкрепа на становището си. Претендира сторените в процеса
деловодни разноски. Не представя списък
по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач М.В.Р., чрез процесуален представител изразява становище, че
предявените искови претенции са завишени и недоказани, като в тази връзка моли
съда да присъди обезщетение в минимален размер.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че на 15.07.2008г. в близост до с. Средище В.А. Р.,
като водач на МПС лек автомобил „Ланчия
– Дедра” с ДК №, предизвикал ПТП, при което загинали
той и В. А.А. – баща на ищеца. Към момента на настъпване на ПТП, като
застрахователното събитие е имало сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила управляван от загиналия Р. К.Д.И.
и ЗК „Лев инс” АД.
От заключението на вещото лице изготвило
заключението към приетата по делото СТЕ, може да се установи,че процесното ПТП е предизвикано по вина на водача на лекия
автомобил В. Р., който е управлявал автомобила с превишена скорост след
употребата на алкохол. Според експерта пътника в автомобила е бил без поставен обезопасителен колан, но дори и да е бил с такъв предвид
характера на удара загиналия А. не би оцелял при произшествието.
Вещото лице изготвило заключението към приетата
по делото СМЕ, е достигнало до същото заключение относно липсата на поставен обезопасителен колан от пътника – А.. Според експерта
деформацията на автомобила получена в следствие на удара в крайпътно дърво е
била толкова голяма, че тялото на А. заедно с предната седалка е било изместено
в задната част на купето, поради което леталния изход би настъпил дори и при
поставен обезопасителен колан. От заключението се
установява още, че концентрацията на алкохол в кръвта на загиналия А. е била
5.1 промила.
От представеното по делото удостоверение за
наследници № 22747/2008г. издадено от Община Варна, може да се установи, че
единствен наследник на починалия при процесното ПТП А.
е ищецът в настоящото производство.
от правна страна:
Съдът приема предявените искове за допустими, тъй като са подадени от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледани по същество ОС намира исковете за частично основателни по следните причини:
Съдът счита, че са налице всички елементи за формиране на отговорност за непозволено увреждане - действие, вина във формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Налице е валидно застрахователно правоотношение, което ангажира отговорността на ответник по силата на чл. 226, ал. 1 от КЗ. Предвид изложеното и поради липсата на възражения в този смисъл ОС намира основният иск за доказан по основание.
Единственият спорен въпрос по делото е размерът на следващото се обезщетение и момента от който се следват дължимите за него лихви. За да формира становището си по този спорен въпрос съда съобрази следните обстоятелства: Ищецът е син и единствен наследник на загиналия при произшествието А., което се установява от представеното по делото удостоверение за наследници. Макар и пълнолетен ищецът е във възраст, в която все още се нуждае от родителска подкрепа и помощ, от които загубата на баща му го е лишила. В този смисъл макар по делото да не бяха събрани доказателства относно това, до колко близки са били ищеца и покойния А. и затова, как се е отразила на този млад човек загубата на баща му, съдът счита, че тази загуба е тежка и болезнена и същия следва да бъде възмезден /доколкото това е възможно/ с адекватно парично обезщетение. От друга страна преценявайки фактите съпътствали процесното ПТП, съдът намира, че за постигане на вредоносния резултат вина има и загиналия А.. Същият поставяйки се сам вследствие прекомерна употреба на алкохол в такова състояние, че да не може да прецени трезво реалната опасност за живота си и да се качи, като пътник в управлявания от Р. автомобил е допринесъл за настъпването на последвалия летален изход. Съдът намира, че обстоятелството дали загиналият А. при ПТП е бил с поставен или не обезопасителен колан няма отношение, към въпроса за степента на съпричиняване, съобразявайки заключенията на експертите, които са категорични, че настъпилия вредоносен резултат щеше да е същия дори и загиналия пътник да е бил с поставен такъв колан. В този смисъл ОС споделя довода на ответниците, че е на лице известна степен на съпричиняване от страна на загиналия А., което пък обуславя присъждане на по – малък размер на претендираното обезщетение.
Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, следва извода, че съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди, зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 ЗЗД. При приложение на този законово установен принцип ОС намира, че следва да съобрази в достатъчна степен последователната практика на касационната инстанция за определянето на критерия за справедливост и от икономическата конюнктура в страната, както и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС, Търговска колегия, II отделение, постановена по новия съдопроизводствен ред - така, напр. Решение № 749 от 05.12.2008 г., Решение № 124/11.11.2010 г. Икономическата конюнктура е в основата и на непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно и последните посочени размери на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл .266 КЗ, е до 1000000 /един милион/ лева. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, цитирана в определението по чл. 288 ГПК, а именно - Решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д.№ 795/2008 г. на ВКС, II т.о. на ВКС, както и Решение № 1 от 26.03.2012г. на ІІ, т.о. на ВКС.
С оглед на горните съображения, настоящият съдебен състав приема, че справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди настъпили в следствие на съпричиняване и с оглед точното приложение на чл. 52 ЗЗД, следва да бъде в размер на 60000 /шестдесет хиляди/ лева.
Съдът не споделя възражението на ответника относно началния момент, от кой следва да се начисляват лихви върху сумата на присъденото обезщетение. По този въпрос е на лице константна съдебна практика /Решение №45 от 15.04.2009 год., постановено по т.д.№525 по описа на ВКС, ІІ ТО за 2008 год./ съгласно, която макар и възникнало по силата на сключен договор задължението за плащане на обезщетение от страна на застрахователя възниква от момента на настъпване на застрахователното събитие. В този смисъл ОС намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение от 15.17.2008г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответника, следва да заплати дължимата за производството държавна такса определена съобразно чл. 71, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съразмерно с уважената част от исковата претенция а именно сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищеца следва да заплати на ответника част от сторените деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция, а именно сумата от 120 /сто и двадесет/ лева. При определяне размера на разноските на ответника съдът съобрази, че липсва списък по чл. 80 от ГПК, от който да се установи размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение затова взе предвид само разноските сторени от ответника за възнаграждения на вещите лица изготвили назначените от съда експертизи.
Искането на ищеца за присъждане на деловодни разноски съда намира за неоснователно предвид липсата на доказателства за сторени такива.
Водим от гореизложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс"АД, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София - 1407, район "Красно село", бул."Черни връх" №51 Д, , да заплати на Т.В.А., сумата от 60000 /шестдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху посочената сума от 15.07.2008г. до нейното окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс"АД, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София - 1407, район "Красно село", бул."Черни връх" №51 Д, да заплати, в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра, сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, държавна деловодна такса.
ОСЪЖДА Т.В.А., да заплати на „Застрахователна компания Лев инс"АД, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София - 1407, район "Красно село", бул."Черни връх" №51 Д, , сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, деловодни разноски съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.