РЕШЕНИЕ
№ 2030
гр. Варна, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110***288 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявен специален положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, заведен във ВРС под входящ номер на искова молба 23205/3.8.2021 г.
Предявеният специален положителен установителен иск от ищцовата страна „Г. К.
*“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Т. Н. С., ЕГН **********,със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, адрес на управление ***, насрочен против ответника М. Р.
ДЖ., ЕГН **********,с адрес: ***,с цена на иска 1950 евро и посоченото по -горе правно
основание.
Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдяни правно
релевантни факти и обстоятелства а именно:На 01.02.2021 г. ищцовото дружество
твърди, че сключило с ответника договор за ексклузивно посредничество при продажба, на
посочения в чл. 5 апартамент № *, находящ се в *, със застроена площ 69,96 кв.м., ведно с
7,3138 процента ид.ч. от общите части на сградата, с принадлежащата изба № *, с полезна
площ 7,*** кв.м., ведно с 56,87 кв.м. ид.ч. от дворното място. Срокът на договора бил шест
месеца, считано от деня на подписване, а сумата, за която било обявено за продажба
жилището - 70 000 (седемдесет хиляди) евро. В изпълнение на задълженията си, съгласно
разпоредбата на чл.7.7, от горепосочения договор и обичайната практика между фирмите,
извършващи посредническа дейност, „ Г. К. *“ ЕООД, в периода от 03.02.2021 г. до
03.04.2021 г. организирало и осъществило огледи на имота, на всички потенциални
купувачи, представлявани от професионално работещи агенции на недвижими имоти (чл.6.5
от договора).На основание чл.7.4 от договора били съставени и подписани протоколи, за
осъществено представяне на жилището на лица, интересуващи се да го закупят. Дължащото
се от ответника възнаграждение,сочи ищццовата страна, че било в размер на три
процента от продажната цена, платимо в деня на подписване на предварителен
1
договор или в деня на подписване на окончателния договор. Съгласно чл. 8.3 от
договора М. Р. ДЖ. се задължил да не рекламира, предлага за продажба, води
преговори или продава имота самостоятелно или чрез посредничеството на друг
посредник или трето лице, като тези права същият възложил изключително и само на
„Г. К. *“ ЕООД.
На следващо място в исковата молба е заявено, че до началото на месец април 2021 г.
отношенията между страните били коректни и съгласно подписаният между тях договор.
Сутринта на 06.04.2021 г. служител на ищцовото дружество разговарял по телефона с
ответника и договорката била на 07.04.2021 г., от 11 ч. да се осъществи оглед на жилището
от потенциален купувач, воден от фирма, също извършваща посредническа дейност. На
06.04.2021 г. около обяд М. Р. ДЖ. се обадил по телефона и заявил, че у дома му имат
здравословен проблем и огледа се отменя. По късно през деня, след разговор със служител
на „Г. К. *“ ЕООД, ответникът заявил, че ще се чуят следващата седмица, имайки предвид
влошеното здравословно състояние на майка му. На 12.04.2021 г. (понеделник) отново
служител на фирмата разговарял с ответника и същият категорично заявил, че
преустановява продажбата на апартамента и че „Г. К. *“ ЕООД били виновни за влошеното
здравословно състояние на майка му, която взимал със себе си в ***. От този момент
нататък били прекратени всякакви контакти с ответника. В началото на м.юни 2021 г.,
служител във фирма, извършваща аналогична на „Г. К. *“ ЕООД търговска дейност,
позвънил, интересувайки се дали апартамент №*, находящ се в * все още е обявен за
продажба, тъй като имало потенциален купувач. Информацията, която ищцовата страна
дали била, че продажбата на това жилище е преустановена.Този разговор, обаче подбудил
ищцовото дружество да извърши справка в Имотен регистър и така установили, че в
нарушение, на чл. 8.3 от договора, ответникът, без да ги уведоми, на 28.04.2021 г.,
прехвърлил собствеността, върху гореописания апартамент, която сделка била
обективирана в нотариален акт № ****т.*, д.№ *на нотариус В. Г., с район на действие
ВРС, акт вписан в АВ при МП под № *, т.*, д.№ *г. С това си действие М. Р. ДЖ., твърди
ищцовото дружество, че същият възнамерявал да не заплати на „Г. К. *“ ЕООД,
полагащото се възнаграждение, което се претендира. Последващите опити от страна, на
дружеството - ищец да уредят с ответника, възникналият проблем извънсъдебно, се оказали
неуспешни. Ответникът отказвал да разговаря и не вдигал телефона си.В тази връзка, сочи
дружеството -ищец, че било образувано ч.г.д.№ 8660/2021 г. по описа на ВРС и била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2572/16.06.2021 г., с която било
разпоредено М. Р. ДЖ. да заплати сумата в размер на 1950 (хиляда деветстотин и петдесет)
евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда -15.06.2021 г. Съдът изложил, че вземането произтича от следните
обстоятелства: дължимо възнаграждение за посредничество при продажба на недвижим
имот по Договор за посредничество от 01.02.2021 г. След издаване на заповедта, същата
била връчена на длъжника и той в законоустановения срок подал възражение срещу
съдебния акт, чрез което юридически оспорвал задължението си към юридическото лице -
заявител в заповедното производство и ищец в исковото. Възражението на длъжника,
твърди ищцовата страна, че й било връчено на 12.07.2021 г., ведно с указанията на
съда.Запознавайки се внимателно със съдържанието, на подаденото от ответника
възражение и приложения към сезиращата съда искова молба нотариален акт № ***, т.2,
д.№ *** на нотариус В. Г., с район на действие ВРС, вписан в АВ при МП под № ***, т.***,
д.№ *** г., извежда извод ищцовото дружество, че се установявало, че положените подписи
под двата документа са коренно различни. Имайки предвид, че при продажба на
жилището М. Р. ДЖ. се е явил лично пред нотариус и подписал нотариалния документ за
прехвърляне собствеността върху апартамента, то логичният извод, който следвал за
ищцовата страна бил , че ответникът не е подписал, не е подал в законоустановения
срок, възражение, срещу издадената по ч.г.д.№ 8660/2021 г. по описа на ВРС Заповед за
2
изпълнение на парично задължение №2572/16.06.2021 г.В този смисъл, ищцовата страна
оспорва авторството, на подаденото от ответника възражение, срещу издадената по
ч.г.д.№ 8660/2021 г. по описа на ВРС Заповед за изпълнение на парично задължение №
2572/16.06.2021 г., считайки, че същото не е подписано от ответника и поради това се
явявало неавтентично.Предвид гореизложеното за „Г. К. *“ ЕООД възниквал правен
интерес за предявяване на специалния положителен установителен иск. С оглед горните
фактически твърдения, ищцовата страна е отправила искането си по смисъла на чл.
127, ал. 1 , т. 5 ГПК а именно: Да бъде постановено Решение по силата на което исковият
съд да приеме за установено, че „Г. К. *“ ЕООД има вземане от М. Р. ДЖ. на сумата в
размер на 1950 (хиляда деветстотин и петдесет) евро, представляваща дължимо
възнаграждение за посредничество при продажба на недвижим имот по Договор за
посредничество от 01.02.2021 г., ведно със законовоустановената лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда (15.06.2021 г.) , до окончателното изплащане на
задължението, за която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2572/16.06.2021 г. по ч.г.д.№ 8660/2021 г. по описа на ВРС.
Обективирано е и искане исковият съд да осъди ответника да заплати на „Г. К. *“
ЕООД, направените по ч.г.д.№ 8660/2021 г. по описа на ВРС разноски, както и разноските,
направени пред настоящата инстанция.Изрично е заявено искане да бъде открито
производство по реда на чл. 193 и 194 ГПК, чрез което да се установи, че възражение,
срещу издадената по ч.г.д.№ 8660/2021 г. по описа на ВРС Заповед за изпълнение на
парично задължение № 2572/16.06.2021 г. не е подписано от М. Р. ДЖ..В подкрепа на
твърденията и исканията ищцовата страна е направила и доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК, адвокат Н.П., ЛН **********, вписан в регистъра на Адв.
колегия - Варна, кантора с адрес: ***, като пълномощник на ответника: М. Р. ДЖ., ЕГН
********** , с пост. адрес: ** е депозирал отговор на исковата молба .
В отговора на искова молба ответника, чрез адв.П. е изразил становище по
допустимостта и основателността на предявения иск.Ответника намира предявения иск
за процесуално допустим,но неоснователен.
Ответникът оспорва твърдението, че между ищцовата страна и ответника са
възникнали валидни взаимоотношения по сключен Договор за ексклузивно
сътрудничество при продажба на недвижим имот от 01.02.2021 г., по силата на който
ответника в качеството на възложител е предоставил изключителни права на ищцовата
страна, която в качеството на изпълнител е приела да посредничи при продажбата на
недвижим имот ***, находящ се в ***.
По отношение на доказателствата, становището на ответника е следното:Ответникът
твърди, че не е подписвал собственоръчно процесния договор и оспорва поставения от
името на М. Р. ДЖ., ЕГН **********, подпис като неавтентичен . В тази връзка оспорва
като неистински и неавтентичен документ представеното заверено за вярност копие на
Договор за ексклузивно сътрудничество при продажба на недвижим имот от 01.02.2021 г.,
който ищцовата страна сочела като основание за възникване на облигационна връзка между
страните и по-конкретно за възникване на задължение за ответника за заплащане на
възнаграждение по т. 9. 3. от процесния договор.Представеното като писмено доказателство
заверено за вярност копие на Договор за ексклузивно сътрудничество при продажба на
недвижим имот от 01.02.2021 г., твърди ответника, че е неистински документ, защото
подписите върху договора не били положени собственоръчно от М. Р. ДЖ., ЕГН
**********. Същият не бил подписвал лично представения договор, нито упълномощавал
друг да го подпише от негово име.
Договора за ексклузивно сътрудничество при продажба на недвижим имот от 01. 02.
2021 г., твърди още ответника, че бил сключен без представителна власт на лицето
положило подпис за изпълнител.
3
Наведено е и следното възражение в срока по чл. 131 ГПК: Процесният Договор
за ексклузивно сътрудничество при продажба на недвижим имот от 01. 02. 2021 г., възразява
ответника, че е нищожен документ поради липсата на съгласие на лицата, които се сочат
като страни. Още повече - липсвали страни по представения като писмено доказателство
документ. В процесния случай липсвало съгласие изразено чрез собственоръчно положен
подпис на ответника за поемане на съответното задължение за плащане на претендираната
сума. Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, подчертава ответника чрез процесуалния
си представител, че нищожен е договорът, при който липсва съгласие. Нищожната сделка
твърди ответника, че не била породила, не пораждала и не можело да породи желаните
правни последици и това следвало да бъде установено по съответния ред. Със съдебното
решение по делото, в зависимост от извършеното в хода на производството доказване,
следвало да се провери и установи със сила на присъдено нещо, че сделката била
нищожна. Ето защо ответникът желае съдът да извърши проверка на посоченото, въпреки,
че за наличието на нищожност, първоинстанционния съд, който разрешава
гражданскоправен спор, следял служебно, т. к. материята, уреждаща нищожността на
договорите, била от публичен ред.
Отделно от горното ответника е оспорил твърдението, че се бил задължил да
заплати на изпълнителя възнаграждение по т. 9. 3 от Договор за ексклузивно
сътрудничество при продажба на недвижим имот от 01.02.2021 г. Представеният Договор
за ексклузивно сътрудничество при продажба на недвижим имот от 01.02.2021 г.,
твърди ответника че бил съставен, написан и подписан с цел неоснователно
обогатяване до размера на иска.
В подкрепа на изложеното в срока по чл. 131 ГПК ответникът е направил
доказателствени искания: Ответникът е заявил още, че не се противопоставя на искането на
ищцовата страна за откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК за установяване
автентичността на подписа положен на Възражението по чл. 414 ГПК, като заявява
желанието си да му бъде дадена възможност да се ползва от документа и заключението.
Ответникът желае съда да постанови Решение, по силата на което да отхвърли исковата
претенция изцяло по основание и размер, както и в негова полза да бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски, вкл. възнаграждение за един адвокат.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 19.11.2021 г. ищцовата
стпрана, представлявана от адв. М.М., моли съда да уважи иска като основателен и
доказан ведно с присъждане на разноските .Адв.М. е заявил и възражение с правно
основание чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендирания от ответната страна
адвокатски хонорар.
В същото съдебно заседание ответника, представляван от адвокат Н.П. моли съда да
отхвърли иска като като неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на разноските
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.В хода на устните състезания, адв.П. е
заявил че продължава да твърди и моли съда още веднъж с Решението си да се произнесе по
непълнотата на съдебно –графологичната експертиза,приета по делото и оспорена от адв.П.
след разпита на вещото лице и след събиране на гласните доказателства.
СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните
доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че в полза на ищеца в исковото производство
(заявител в заповедното ) срещу ответника е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
4
Видно от приобщеното като писмено доказателство към настоящото исково
производство частно гр.дело № 866/2021 г. по описа на ВРС, XLII – ри състав, заповедното
производство е било образувано въз основа на заявление с рег.вх.№ 4390/15.06.2021г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от заявителя Г. К. * ЕООД, ЕИК *** ,чрез
адв. М.М. против длъжника М. Р. ДЖ. , ЕГН ********** от гр.Варна , като размера и
основанието на претедираните парични вземания заявителят е посочил по надлежния ред в
т.9 и 12 от заявлението, ведно с искане за присъждане на разноските по делото посочени в
т.14. Видно от л. 9 –ти от заповедното дело, въз основа на Разпореждане № 7414/16.6.2021 г.
заповедният съд е издал Заповед № 2572/16.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в полза на заявителя и против длъжника.От оригинала на цитираната
заповед, приложен на л.10- ти по заповедното дело се установява,че заповедният съд е
разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумата от 1950 евро – дължимо
възнаграждение за посредничество при продажба на недвижим имот по Договор за
посредничество от 01.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.06.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението ,на основание чл.410 , т.1 ГПК, както и направените съдебно – деловодни
разноски в размер на 76,28 лв. за заплатена държавна такса и 365 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал. 1 ГПК. От всички останали материали по
заповедното дело се констатира,че длъжникът след връчване на заповедта по чл.410 ГПК е
депозирал бланкетно възражение по чл.410 ГПК, респ. заповедният съд е дал указания на
заявителя за възможността в 1 м. срок от получаване на преписа на разпореждането да
предяви специалния си положителен установителен иск, заявителят е спазил преклузивния
срок и представил и по заповедното дело доказателства за предявения иск с правно осн.
чл.422 ГПК.
При така изложеното по-горе, исковият съд приема, че производството по делото е
надлежно учредено,поради което и дължи произнасяне по същество на спора .
На първо място съдът отчита факта, че в заповедното производство, в срока по чл.
414 ГПК заявителят във възражението си по чл.414 ГПК е изписал „ възразявам „ , а ищецът
е твърдял ,че това възражение не е подписано от длъжника , ответник в исковото
производство. В исковото производство ответникът от своя страна е оспорил иска, като е
навел възражението, че договора на който се позовава ищцовата страна не е подписван от Д.
нито лично нито чрез упълномощен представител, че същият този договор е недействителен
т.к. липсвало съгласие у Д. за сключването му, вкл. и липсвали страни по договора .И двете
страни са заявили , че ще се ползват от оспорените от насрещната страна документи, поради
което е било открито производство по чл.193 ГПК, допусната и изготвена съдебно –
графологична експертиза ,приобщена по надежния ред по делото, при направено
несвоевременно от ответника оспорване.За пълното изясняване на фактическата страна по
спора освен допуснатите по делото в полза на двете страни и ангажирани писмени
доказателства са събрани и гласни в проведеното първо и единствено открито съдебно
заседание .
5
Съвкупния и поотделен анализ на ангажираните по делото от страните доказателства,
мотивира съда да приеме от фактическа страна за установено следното :
От приобщения на листи от 24 до 28 по делото оригинал на договор за ексклузивно
посредничество при продажба на недвижим имот е видно, че на дата 01.02.2021 г. в
гр.Варна между възложителя М. Р. Д. ЕГН ********** и изпълнителя „Г. К. *“ ЕООД-
редовен член на Национално сдружение Недвижими имоти (НСНИ) извършващо дейността
си в съответствие с ДБС ЕN 15733 „ Услуги на брокерите на недвижими имоти „, страните
са подписали договора , с който съгл. т.5 възложителят възлага, а изпълнителят приема да
посредничи при предоставяне на изключителни права от страна на възложителя при
продажбата на следния недвижим имот *** в *** – 69,96 кв.м. + 7,3138% ид.ч. от общите
части + изба 4 от 7,*** кв.м. + 56,78 кв.м. ид.ч. от двора за продажна цена от 70 000 евро.
Сред правата и задълженията на страните в т. 9 от договора е разписано „ възнаграждение,
срокове за пращане, начин на плащане „.Видно от т. 9.1. дължимото се от възложителя в
полза на изпълнителя възнаграждение е било договорено като 3 % от продажната цена, без
вкл.ДДС, но не по-малко от 500 евро, без вкл.ДДС . В т.9.2. е записано, че възложителя
заплаща дължимото в полза на изпълнителя възнаграждение в деня на подписване на
предварителен договор за покупко – продажба и получаване на задатъка / капарото / или
първата вноска от купувача , а ако не се подписва предварителен договор – в деня на
изповядване на сделката пред нотариус. Изрично в чл. 9.3. е посочено, че възнаграждението
се дължи от възложителя в цялост, вкл. когато е подписан само предварителен договор и
възложителят е получил задатък / капаро / или първа вноска , когато възложителят не е
единствен собственик на имота или се е отказал от предложени услуги на изпълнителя в
договора. В чл. 13 е посочен и срок на договора 6 месеца от момента на подписването му.
От основните параметри на договора за ексклузивно посредничество при продажба
на недвижим имот от дата 01.02.2021 г. е видно, че за периода от 1.02.2021 г. до 01.08.2021
г.страните по договора възложител и изпълнител , съответно страни и в настоящото
производство са се намира в договорна обвързаност, която се оспорва от ответника .
От депозираното по делото заключение на вещото лице експерт – графолог Ц.Ц.,
приобщено на лист 38 - 46, безспорно се установява, че подписите положени на първа
страница от договора – три подписа след текстовете „ Подпис Възложител „ / сн.9 – сн.11/,
три подписа на страница след текстовете „Подпис Възложител „ / сн. 12 – сн.14/ и в края на
договора, след текста „ За Възложител : М.Д. „ / сн.15/ са изпълнени от М. Р. ДЖ. с ЕГН
********** .
При така установеното на база съдебно – графологичната експертиза на в.л. Ц.Ц. ,
съдът приема, че оспорването сторено по реда на чл.193 ГПК от ответника на
неавтентичността на договора от 1.2.2021 г. е останало безуспешно, т.к. подписите върху
същия документ са положени от ответника. Релевираните извън срока за оспорване на
заключението на в.л. оспорвания, след изслушване на вещото лице ,след приемане на
експертното заключение и след разпита на свидетелите допуснати в полза на ищеца, съдът е
приел за процесуално недопустими .Същите се явяват и неоснователни, т.к. от подробно
6
изготвеното заключение на съдебно – графологичната експертиза и от разпита на вещото
лице ,извод за непълнота на заключението не се извежда .
Със заключението на в.л. Ц.Ц. е даден отговор и на въпроса дали възражението на
ответника Д. по чл.414 ГПК е подписано от него,с оглед оспорванията направени от
ищцовата страна .Видно от л.44 – ти , заключението на в.л. Ц.Ц. по допусната СГЕ е ,че
възражение по чл.414 ГПК по РС Варна от М. Р. ДЖ. от 01.07.2021 г., с обект на изследване
– подписът положен след бланковия текст „ С уважение / подпис „ / сн.1 /също е изпълнен от
М.Р. Д. .
СГЕ действително съдържа особеност , която следва да бъде отчетена от съда. Както
от заключението на в.л.Ц., така и от разпита на вещото лице се изяснява, че подписът на
ответника Д. има две вариации, като едната е използвана при подписване на възражението, а
другата при подписване на договора за ексклузивно посредничество. Вещото лице е
обяснило ,че за изготвяне на експертизата е използвало сравнителни образци от подписа на
ответника ,показани и на приложението към СГЕ, два варианта – първи смесен и идентичен
по строеж с подписа във възражението и втори – графичен по строеж и идентичен с
подписите по договора, като е подчертано дори в обстоятелствената част на
заключението,че сравнителното съпоставяне на подписите е било извършено на база
сравнителни подписи положени в периоди от време предхождащи и съвпадащи с датирането
на изследваните документи.Заключението на в.л.Ц. е категорично ,че подписите върху двата
оспорени документа са на ответника, както и че няма данни за имитация.
С оглед горното съдът приема, че заключението на в.л.Ц. не е непълно по см. на
чл.201 ГПК , а обективно и компетентно дадено, разкриващо вариацията при полагане на
подписи от Д. и то към датите на които са съставени двата отделни оспорени документа, при
използваните от графолога специални знания, с каквито съдът не разполага .
В обобщение, на база кредитираното напълно от съда заключение на в.л.Ц. се налага
и извода, че възражението по чл.414 ГПК също е автентично ,подписано от Д., а
оспорването направено от ищцовата страна по реда на чл.193 ГПК е останало неуспешно.
Както бе посочено и по-горе за пълното изясняване на фактическата страна на спора
са допуснати и събрани и писмени и гласни доказателства.
Анализът на ангажираните от ищцовата страна още с исковата молба писмени
доказателства –заверени за вярност с оригинала копия на : Договор за съвместна дейност
от 03.02.2021 г.; протокол към Договор за съвместна дейност от 03.02.2021 г.;Договор за
сътрудничество от 10.02.2021 г.; договор-протокол за оглед от 10.02.2021 г.; Договор за
съвместна дейност от 18.02.2021 г.; протокол към Договор за съвместна дейност от
18.02.2021 г.; Договор за сътрудничество от 04.03.2021 г.; договор-протокол за оглед от
04.03.2021 г.; Договор за сътрудничество от ***.03.2021 г.; договор-протокол за оглед от
***.03.2021 г.; Договор за сътрудничество от 03.04.2021 г.; договор-протокол за оглед от
03.04.2021 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том 2, дело №
***/2021 г. и показанията на водените от ищцовата страна свидетели – Т. Г. – брокер
7
при ищеца и Р. К. – брокер при „*** „ , налага извода , че изложените в исковата молба
фактически твърдения относно фактите и обстоятелствата на които се гради исковата молба
са напълно верни и доказани.
Анализирани в съвкупност писмените доказателства ангажирани от ищеца и
показанията на св.Г. и К. обосновават извод, че действително М. Д. е сключил с ищцовото
дружество така наречения договор за ексклузивно сътрудничество при продажба на
недвижим имот .Този факт се установява и от заключението на експерта – графолог,
установил, че върху договора от 1.2.2021г. подписите изходящи от името на ответника в
качеството му на възложител са положени от него .Приложените към исковата молба
договори за съвместно сътрудничество отразяват спецификата на работата на ищеца при
т.нар. договор за ексклузивно сътрудничество между отделните фирми занимаващи се с
покупко –продажба на недвижими имоти а и отношенията между брокерите .
От показанията на св. Г. се установява ,че тя е била брокера при ищеца който е
работил по сключния с него договор от 1 февруари тази година, договорът бил подписан от
лично от управителя на фирмата , а М. бил препоръчан клиент.Св.Г. е уточнила, че този тип
договор се сключвал за да може „Г. К. *“ ЕООД да бъде единствен представител на
възложителя за продажбата на имота – имот находящ се във Варна , на ул. „*** „, зад лятно
кино „***“ и зад училище „*** „.Св. Г. твърди пред съда, че веднага след сключване на
договора започнали всички техни колеги –потенциални с които от Сдружението на
недвижими имоти си сътрудничели а проявяват интерес към имота и още на следващия ден
започнали огледи.Лично св.Г. била направила около 20 огледа на имота, като при огледите
за да се осъществят Г. се съобразявала със свободното време на М., който присъствал при
същите . Същата свидетелка твърди, че на 6.4.2021 г. имала уговорка с М. да се чуят
сутринта и да уговорят следващия ден по обяд оглед , той приел тази уговорка, но някъде
около обяд се обадил на Г. съобщавайки й,че майка му има влошено здравословно
състояние и че огледът ще бъде отменен ,като ще се чуят след седмица .След седмица сочи
св.Г. че отново потърсила М. и тогава той й казал, че състоянието на майка му продължава
да е влошено и че ще я вземе при него в *** и ще преустанови продажбата, а може би ще
отдаде имота под наем .На конкретно поставени от съда въпроси към свидетелката как
точно си спомня точните дати, свидетелката е отговорила,е си си спомня датите понеже има
хронологията и данните които си е водила и деня,в който М. й отказал някак си я впечатлил
–изведнъж М. й отказал и защото било свързано със здравословното състояние на майка му,
а свидетелката се интересувала за това състояние и се запечатало в съзнанието й . В
последствие, е обяснили свидетелката , поради провокация от техни колеги , макар и да били
престанали вече да търсят М. , „Г. К. * „като фирма решили да му звъннат, но той не
вдигнал на обаждането на св.Г. . По- късно с управителя на фирмата св.Г. решили да
проверят след като има интерес към имота,какво точно се случва и така установили чрез
достъпната за тях справка в АВ по ЕГН на ответника, че имота е продаден и след като били
в договор се обърнали към адвокат.
Показанията на св. К. – брокер в друга агенция за недвижими имоти напълно се
8
припокриват с тези дадени от св.Г., т.к. Г. и К. работели заедно по ексклузивния договор за
продажба сключен с М. през м. април 2021 г. От показанията на св.Г. се установява,че по
нейно настояване за оглед на имота, след като колежката и св.Г. й отказала оглед поради
това, че собственика първо казал че майка му е болна, по –късно,че имота ще се отдава под
наем, а след това и че се отказал.Така юни месец тази година, сочи св. К.,че имала клиенти с
подобно търсене и се сетила за имота, като се обадила отново на св.Т.Г. с искане за оглед на
имота на М., при което получила отговор, че те вече проверили и че имота е продаден .
Показанията на св.Г. и К. съдът кредитира като преки и непосредствени , като същите
кореспондират напълно и с целия писмен доказателствен материал по делото.
От приобщения по делото на л.16 –ти представен в заверено за вярност с оригинала
копие на нотариален акт №*** , т.*, рег.№ *, д. ***/***г. на нот.В.Г. , акт вписан в АВ СВ
Варна на 28.04.2021 г. се установява че на посочената дата 28.04.2021 г.М.Д. лично, в
качеството си на продавач е продал на лицето М. Ж. И. имота си находящ се във варна, на
ул.*** № *** , представляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр.Варна ведно с
избата № 4 и съответните ид.ч, за продажна цена 65 000 евро или левовата равностойност по
фиксинга на БНБ 127128,95 лв.
Приложения по делото на л.23 –ти и представен от ответника в заверено за вярност с
оригинала копие на нотариален акт за покупко –продажба от дата ***.5.2021 г. отразява
закупуването на друг недвижим имот от ответника за сумата от 46 120,00 евро, но е пряко
ирелевантен към предмета на спор
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявяните от ищцовата страна «*** « ЕООД против ответника М.Д. специални
положителни установителни искове
са процесуално допустими, при спазен преклузивен срок по чл. 415 ГПК , заявени при
наличие на ясен правен интерес от избраната форма на искова защита,поради което съдът
дължи произнясяне по същество на спора.Допустимостта на исковата установителна защита
е обусловена и от установеното в хода на исковото производство и безспорно доказано на
база СГЕ автентично възражение на ответника в заповедното производство.
При липсата на пречки от категорията на абсолютните отрицателни предпоставки
исковият съд дължи произнасяне по същество.
За да се произнесе по същество, на първо място съдът се спира върху неоспорения от
страните доклад по делото . С окончателния доклад по делото, съдът е разпределил
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ между страните както следва:Съгласно общата правна
норма на процесуалния закон чл. 154 ГПК съдът е указал на двете страни,че всяка от
страните следва да докаже фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и
които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право -за съществуването,
респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.В ТЕЖЕСТ на ищцовата страна е
било възложено да установи и докаже, при условията на пълно и главно доказване, че по
9
нейно заявление е било образувано и водено частно гр.дело по което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, че заповедта е оспорена от
длъжника в срока по чл. 414 ГПК, както и че предявения специален положителен
установителен иск е предявен в срока по чл.415 ГПК.В ТЕЖЕСТ на ищеца е било възложено
и да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
твърдяното облигационно правоотношение между страните,обективирано в Договор от
01.02.2021 г. за ексклузивно посредничество при продажба, на посочения в чл. 5 ***
(***), находящ се в *** № ***, ет. * по силата на който договор ответника е следвало да
заплати на ищцовата страна исковата сума като дължимо възнаграждение, определяемо като
три процента от продажната цена на имота, както и поемането на разписаните в чл. 8.3 от
договора задължения на ответника.Ищецът следва да установи и докаже пълно и точно
изпълнение на своите задължения по договора от 1.2.2021 г., респективно и твърдението
си ,че в нарушение на клаузата на чл. 8.3. ответникът, без да ги уведоми, на 28.04.2021 г.,
прехвърлил собствеността, върху гореописания апартамент, която сделка била
обективирана в нотариален акт № ***, т.*, д.№ *** на нотариус В. Г., с район на
действие ВРС,акт вписан в АВ при МП под № ***, т.***, д.№ *** г.В тежест на същата
страна е било възложено да установи и докаже не само твърдяното неизпълнение на
договора от страна на ответника, но и да докаже, че договорът е действителен, сключен
при наличие на съгласие и на двете страни , респ. че процесният договор не страна от
релевираните от ответната страна пороци водещи до неговата нищожност по см. на чл. 26
ЗЗД , че ответникът е изпаднал в забава и началната дата от която се намира в забава за
плащане на исковата сума.В тежест на същата страна е било указано, че следва да докаже не
само основанието, но и размера на претенцията си. В тежест на ответника (съгласно
релевираното в отговора по чл.131 ГПК) съдът е възложил да установи и докаже
възраженията си имащи правоизключващ характер, а именно:В тежест на ответника е
било възложено да докаже, че не е встъпвал в договорни отношения с ищцовата страна нито
лично нито чрез упълномощено лице.Ответникът е следвало да докаже възраженията си
затова, че договорът от 1.2.2021 г. е недействителен - нищожен поради липса на съгласие на
ответника за сключването и съгл.чл. 26 ЗЗД.По направените с исковата молба и отговора на
искова молба оспорвания на документи като неавтентични, а именно - неподписани от
ответника, съдът допълнително откривайки производства по чл.193 ГПК е разпределил
тежестта на доказване.
При така събраните по делото писмени и гласни доказателства,съдът извежда извод
от правна страна,че ищецът е провел пълно и главно доказване на основанието и размера на
претенциите си, а ответникът не е успял за докаже правоизключващите си възражения.
По същество на спора съдът приема, че договорът от дата 1.2.2021 г . за ексклузивно
посредничество при продажба на недвижим имот е действителен, обективиращ валидната
воля на двете страни възложителя -ответник и изпълнителя- ищец .За действителността на
договора съдът съди не само от писмената форма на договора, представянето на договора в
оригинал, идентичността на оригинала с копието ,представени от ищеца, а и от
заключението по допуснатата съдебно графологична експертиза. На база заключението по
СГЕ се установява автентичността на подписите на ответника като възложител в същия
10
договор .Отделно от горното гласните доказателства по делото ведно с представените от
ищцовата страна заврени за вярност с оригинала копия на договори за съвместна дейност и
огледи доказват по несъмнен начин желанието и волята на ответника да избере именно „Г.
К. *“ ЕООД като единствен посредник за продажбата на собствения му имот, находящ се
във Варна на ул. „ *** „ № ***, ап. *. Договорът видимо има подписи на двете страни и
печат на дружеството ищец, като се установява на база гласните доказателства,че за
изпълнител се е подписал управителя на „ Г. К. * “ ЕООД. При тези обективни доказателства
по делото друг извод освен затова,че на 01.02.2021 г. страните по спора са встъпили във
валидна облигационна връзка не може да се изведе. Ответникът не е ангажирал
доказателства от които да се изведе извод,че договорът е бил сключен при липса на съгласие
у ответника или от лице без представителна власт за ищеца.Доказателствата ангажирани от
ответника като цитирания по-горе заверен за вярност с оригинала копие на нотариален акт
не са относими към предметните предели на спора. При липсата на ангажирани от ответника
доказателства, които да водят до извод затова,че договорът от 1.2.2021 г. страда от пороци
водещи до нищожност и или унищожаемост било то дори и на отделни договорни клаузи,
съдът приема че договорът е действителен, не страда от инвокираните в срока по чл.131
ГПК пороци и съгл. чл. 9 и чл.20 ЗЗД обвързва страните .
Съгласно валидната облигационна връзка постигната между ищеца и ответника за
периода от 01.02.2021 г. до 01.08.2021 г. / чл.13 от договора / ищецът като изпълнител е
приел да извърши възложените му възложителя –ответник действия за продажба на имота на
ответника срещу договорено в чл. 9 възнаграждение . В чл. 10 от същия договор са били
разписани правните последици от неизпълнение на договора и дължими обезщетения
.Съгласно чл.9.3. от договора, възнаграждението се дължи от възложителя към изпълнителя
цялост в хипотезата в която възложителят се е отказал от предложение от изпълнителя
услуги , като размерът на същото е визиран в чл.9.1. – три процента от продажната цена без
ДДС , но не по-малко от евро.
Безспорно е доказано на база гласните доказателства по делото, че ответникът се е
отказал от договора, при осъществяваното пълно точно изпълнение на задълженията на
ищеца, както и че в нарушение на чл. 8.3. отв. Д. е продал имота си без да уведоми затова
изпълнителя.
От приложения по делото на л. 16 - *** в заверено за вярност с оригинала копие на
нот.акт № ***/*** г., неоспорен от ответника, е несъмнено доказано твърдението на ищеца,
че на дата 28.04.2021 г., или точно 27 дни след сключване на договора за ексклузивно
посредничество ответникът е продал имота си на трето на спора лице, без да уведоми
ищеца, без за заплати и договореното по чл. 9 възнаграждение. Видно от вписаното в
договора за продажба на недвижимия имот от *** г. при продажна цена на имота от 65 000
евро, три процента върху тази цена възлизат на точно 1950 евро .Това е основанието и
размера на предявения иск.
При така събраните доказателства по делото съдът приема, че в полза на ищеца
против ответника съществува парично вземане в размер на 1950 евро представляващо
неплатено от ответника, но дължимо възнаграждение за осъществено от ищеца
посредничество по договор от 1.2.2021 г. за ексклузивно посредничество при продажба на
недвижим имот, съгласно нормата на чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 9.3 от самия договор.
Основателността на главния иск обуславя и основателност на искането за присъждане
на закона лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
15.06.2021 г. , датата на която се счита инициирано исковото производство , т.к. исковото
производство по чл.422 ГПК се счита инициирано на датата на която е сезиран заповедния
съд .Ето защо ,при липса на каквито и да е дори твърдения ответникът да е заплатил
договореното възнаграждение по договора от 1.2.2021 г. на ищеца, съдът уважава исковете
изцяло.
11
При този изход на спора и съгласно задължителната съдебна практика исковият съд
следва да се произнесе по въпроса за отговорността на разноските и в заповедното и в
исковото производство .
В рамките на заповедното производство заповедният съд вече е определил размера и
основанието на дължимите се от ответника към заявителя разноски а именно сумата от 76,28
лв. за заплатена д.т. и 365,00 лв. за адвокатско възнаграждение, поради което и исковият
съд присъжда в полза на ищеца и в тежест на ответника този размер на съдено –деловодни
разноски по заповедното производство съгл чл.78, ал.1 ГПК.
В исковото производство ищецът е сторил разноски от 76,28 лв. за платена държавна
такса , 500 лв. за адвокатско възнаграждение ,чийто размер и основание е доказан на база
писмените доказателства л. 2 и прикрепения към л.24 неномериран договор за правна
защита и съдействие ведно с пълномощно. Тези два разхода на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
исковият съд присъжда в полза на ищеца и в тежест на ответника по исковото производство
на осн. чл. 78,ал.1 ГПК .
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ищцовото дружество
„Г. К. *“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Т. Н. С., ЕГН **********,със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, адрес на управление *** и ответника М. Р. ДЖ.,
ЕГН **********,с адрес: ***, че „Г. К. *“ ЕООД има вземане от М. Р. ДЖ. в размер на
СУМАТА от 1950 (хиляда деветстотин и петдесет) евро, представляваща дължимо
възнаграждение за посредничество при продажба на недвижим имот по Договор за
посредничество от 01.02.2021 г., ведно със законната лихва, върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 15.06.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, за която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2572/16.06.2021 г. по ч.г.д.№ 8660/2021 г. по описа на ВРС , на основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Р. ДЖ., ЕГН ********** ,с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Г. К. *“
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Т. Н. С., ЕГН **********,със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, адрес на управление *** СУМАТА от 76,28 лв. (седемдесет
и шест лева и двадесет и осем стотинки ) за заплатена държавна такса и СУМАТА от
365,00 лв. (триста шестдесет и пет лева ) за заплатено адвокатско възнаграждение,
представляващи сторените съдено – деловодни разноски по заповедното производство от
ищцовото дружество по ч.гр.д. №8660/2021 г. по описа на ВРС,ХLII – ри състав, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Р. ДЖ., ЕГН ********** ,с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Г. К. *“
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Т. Н. С., ЕГН **********,със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, адрес на управление *** СУМАТА от 76,28 лв. (седемдесет
и шест лева и двадесет и осем стотинки ) за заплатена държавна такса и СУМАТА от 500
лв.(петстотин лева ) за заплатено адвокатско възнаграждение, представляващи сторените
съдебно –деловодни разноски от ищцовото дружество в исковото производство, пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, считано от
12
получаване на преписа с Въззивна жалба пред Окръжен съд Варна .
Препис от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13