№ 3634
гр. Варна, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20243110107023 по описа за 2024 година
Предявен е иск с пр.осн.чл.422, вр.чл.415 от ГПК за установяване на вземането на
ищеца „А. Б." ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К." №
***, съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и уведомления: гр. С., район
Л., ул. „Л." № ***, етаж ***, офис ***, чрез адв. Х. А. М. от САК срещу ответника М.
К. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В. в размер на 546.97 лева /петстотин
четиридесет и шест лева и деветдесет и седем ст./, представляваща незаплатени
задължения за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане,
предоставяни със системен партиден номер ***, като част от рамков Договор
идентифициран с неговия уникален № *** за периода от 19.06.2020 г. до 04.08.2020 г.,
от които за неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги
на обща стойност 78.91 лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане на обща стойност 89.64 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната на стойност 378.42 лв. ведно със законната лихва за забава
върху главницата 546.97 лева, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
27.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 159.33
лева /сто петдесет и девет лева и тридесет и три ст./ представляваща мораторна лихва
върху главницата, дължима от датата представляваща първи ден от забавата за
плащане по всеки отделен документ, до датата предхождаща датата на подаване на
заявлението - 27.06.2023 г.
Твърденията в молбата са, че между „А. Б." ЕАД (предишно наименование „М."
ЕАД) и М. К. М., с ЕГН ********** е сключен договор за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане идентифициран с неговия уникален номер *** със
системен партиден номер ***. Към горепосочения договор са сключени съответните
Приложения № 1, с които са уговорени услуги с тарифен план без ДДС.
Към посочения договор са закупени следните устройства на изплащане: Апарат
Samsung A10 Bla+PB TTEC - с договор от 20.12.2019 г. на изплащане с първоначална
1
вноска в размер на 4.98 лв. и 23 последващи равни месечно вноски в същия размер
съгласно погасителен план. За периода от 16.05.2020 г. - 15.07.2020 г. е било
извършено изпълнение от страна на дружеството ни. Ответникът не е заплатил
съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите
условия на „А. Б." ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни
съобщителни услуги и устройства на изплащане, за посочения период. В тази връзка
на 15.07.2020 г., договор № *** със системен партиден номер *** е прекратен поради
неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка в общ
размер на 378.42 лв. Предвид предсрочното прекратяване на договора, съгласно раздел
IV от договорите за продажба на изплащане операторът е издал фактура №
********** от 20.07.2020 г. в която са начислени оставащите месечни вноски за
посочените по - горе устройства. За периода 19.06.2020 г. до 04.08.2020 г. ответникът
дължи на ищцовото дружество суми в размер 546.97 лв., от които 78.91 лв. неплатени
суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, 89.64 лв. неплатени
суми за устройства по договор за продажба на изплащане, 378.42 лв. - общ размер
неустойки и 159.33 лв. общ размер на мораторна лихва върху цялото вземане.
От страна на „А. Б." ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 9625/2023
г. на РС - Варна. В хода на заповедното производство, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК, издадената заповед е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Заповедният съд
е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането му по издадената в
негова полза заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 9625/2023 г. на РС - Варна. Моли за
осъждане на ответника да му плати разноските за производството.
Ищецът посочва начини по които ответникът може да плати сумите - в брой в
магазините и партньорите на „А. Б." ЕАД, както и по банков път по сметката за
заплащане на фактури и разноски на „А. Б." ЕАД в „*** " ЕАД, IBAN: ***, BIC: ***.
Ответникът чрез представител по чл.47, ал.5 ГПК е подал отговор на исковата
молба и изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва обстоятелствата и фактите, на които се основава претенцията на
ищцовото дружество в исковата молба.
Оспорва твърденията на ищцовото дружество, че за периода 16.05.2020г. -
15.07.2020г. е било извършено изпълнение от негова страна по сключен договор за
електронни съобщителни услуги между него и доверителя ми и че същият не е
заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и
общите условия към него и е натрупал посочените в исковата молба задължения.
Оспорва фактура № **********, издадена на 19.06.2020г. с период на фактуриране
16.05.2020г. до 15.06.2020г., в която е включена за заплащане мобилна услуга AIFONE
unlimited 2XL за номер *** в общ размер на 42.47 лв. без ДДС, каквато мобилна услуга
не е получавал и липсва сключен договор за нея. Оспорва фактурата и за отразената в
нея предоставена услуга мобилен интернет А1 Сърф X L към номер *** в общ размер
на 25 лв. без ДДС, тъй като операторът е прекъснал достъпа до мрежата и доставянето
на услуги, няма предоставена насрещна престация, която да задължи абоната да я
плаща. Ищцовото дружество е издало фактура по която не е престирало насреща.
Оспорва прекратяването на Договора и приложението, като неоснователни, защото
волеизявлението не е надлежно извършено. На доверителя й не е връчвано
изявлението за прекратяване от страна на ищеца. Също така исковата молба, която
принципно би могла да има правното значение на изявление за разваляне на договора,
е връчена след изтичане на срока на ползване съгласно договора и приложението към
2
него, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение и приложението към него
принципно не се връчват на доверителя ми, поради което също не могат да
предизвикат целените от ищеца правни последици на развалянето. Следователно
договорът за електронни съобщителни услуги, на който се позовава ищецът, не е
предсрочно прекратен преди да е изтекъл срокът на ползване, поради което не е
осъществен фактическият състав, при който за него би възникнало задължение да
заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договора
В сила са общите правила на ЗЗД, а именно чл.87 ЗЗД когато длъжникът по
един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е
сключен в писмена форма. Счита, че начислените неустойки са неоснователни и
недължими. Липсва писмено уведомление(предупреждение) от страна на ищеца към
доверителя ми, както и даване на подходящ срок за изпълнение. Оспорва по
отношение на неустойката за предсрочно прекратяване на договора, в размер на 3
стандартни месечни такси, като е видно, че е равна на цената на самата услуга за три
месеца, което позволява на доставчика да получи пълен месечен абонамент,
независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата. Уговорените
клаузи за дължимост са неравноправни на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП /в редакция
преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019 г./, защото задължават потребителя при неизпълнение
на негово задължение да заплати неустойка. Неравноправна е клаузата, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
неустойка, но не е предвидено при нарушения от страна на дружеството какви
неустойки следва да заплати на абоната. Отделно от това, неустойка би се дължала при
надлежно прекратен договор каквото липсва.
Оспорва договора за мобилни услуги, в който се съдържа клауза за начисляване
на неустойка при предсрочно прекратяване по вина или инициатива на абоната,
формирана на база трикратния размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без
отстъпка. В допълнение абонатът дължи и част от стойността на ползваните отстъпки
от месечните абонаментни такси и от пазарните цени на крайните устройства,
предоставени чрез договор за продажба на изплащане, съответстваща на оставащия
срок на ползване по съответния абонамент. В конкретния случай стойността на
месечната абонаментна такса, уговорена за целия срок на договора, възлиза на 27.99
лв. с ДДС като в този си размер тя е квалифицирана като промоционална, по-малка от
стандартната месечна такса. Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 20 се съдържа
неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи, измежду които
попадат и клаузите, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗЗП). Търсените от дружеството неустойки по договора в размер на три
стандартни месечни такси и стойността на ползваните отстъпки са формирани на по -
висока база от съгласуваната абонаментна такса по договорите за електронни услуги, т.
е. тези неустойки не са обвързани с реалната престация на потребителя, уговорена за
целия срок на договорите, а с един завишен размер, който не е регулирал отношенията
3
между страните и не е бил предмет на съгласуване между тях.
Оспорва договора за продажба на изплащане поради това, че посочената
неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване
на част от стойността на отстъпките от абонаментите планове и от пазарните цени на
крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане),
съответства на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Тълкуването на
тези договорни клаузи по смисъла на чл. 20 от ЗЗД във взаимовръзка една с друга
налага да се приеме, че заплащането на неустойка от абоната се дължи единствено в
хипотеза на предсрочно прекратяване на договора за услуги преди изтичане на т. нар.
срок на ползване и то по вина на абоната или по негова инициатива. Предсрочното
прекратяване на договора за услуги на практика представлява разваляне на договора
по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма. Тази законова разпоредба не е дерогирана от
волята на страните, тъй като в договора за електронни съобщителни услуги или в
приложенията към него, не предвиден друг ред за разваляне на договора. Тази
разпоредба, обаче, не предвижда при изпадане на абоната в забава договорът
автоматично да се прекратява, а само дава право на оператора да го прекрати, което
още веднъж показва, че волята на оператора за разваляне на договора следва да
достигне до абоната, за да породи правни последици. Ищецът не е уведомил
доверителя ми писмено за разваляне на сключения помежду им договор за електронни
съобщителни услуги или от приложението към него преди изтичане на уговорения
срок на ползване. Действително, предоставянето на вещите е породило насрещното
задължение на ответника- купувач да заплати уговорената продажна цена в сроковете
и в размерите, посочени в погасителните планове.
Счита, че лихви не се дължат, тъй като е налице недължимост на главното
задължение, няма покана за плащане. Ответникът не дължи процесните суми.
Прави правопогасяващо възражение за изтекла тригодишна погасителна давност
на претендираните от ищцовото дружество искове - главния и акцесорните.
Претендираните задължения за плащане представляват задължения за периодично
плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност /в
този смисъл е Тълкувателно решение №3/2011 г. от 18.05.2012г., постановено по
тълкувателно дело №3/2011г. по описа на ОСГКТК на ВКС. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
В съдебно заседание ищецът е представил писмено становище с което
поддържа молбата и моли за уважаване на иска.
Ответникът се представлява от представител, назначен на осн.чл.47, ал.6 ГПК,
който оспорва иска и поддържа отговора.
Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на закона, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр. д № 9625/2023 г. по описа РС Варна се установява, че по
повод заявление, подадено от ищеца „А. Б.“ ЕАД е издадена Заповед № 4413 от
31.7.2023 г., с която съдът е разпоредил длъжникът М. К. М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.В., ж.к.“В. В.“ № ***, вх.***, ет.***, ап.*** да плати на
кредитора „А. Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С. ***, район
„И.”, ул. „К.”, № *** сумата 546,97 лв. (петстотин четиридесет и шест лева и
деветдесет и седем ст.), представляваща незаплатени задължения за електронни
4
съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден
номер ***, като част от рамков Договор идентифициран с неговия уникален № *** за
периода от 19.06.2020 г. до 04.08.2020 г., от които за неплатени суми за ползвани и
неплатени електронни съобщителни услуги на обща стойност 78.91 лв., неплатени
суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 89.64 лв.,
неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната на стойност
378.42 лв. ведно със законната лихва за забава върху главницата 546.97 лева, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.06.2023 г., до окончателното
изплащане на задължението сумата 159.33 лв. /сто петдесет и девет лева и тридесет и
три ст./ представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима от датата
представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ, до
датата предхождаща датата на депозиране на настоящото заявление – 27.06.2023 г.
Вземането на ищеца произтича от задължения за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер ***,
като част от рамков Договор идентифициран с неговия уникален № *** за периода от
19.06.2020 г. до 04.08.2020 г.
Заповедта е връчена на длъжниа при условията на чл.47, ал.6 ГПК и заповедният
съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си като довнесе дължимата държавна такса.
Видно е от съобщението до кредитора, че същият е упражнил правото си на
иск в едномесечния срок, поради което предявеният иск е допустим.
За установяване на вземането си ищецът е представил писмени доказателства
от които се установява, че с договор за продажба на изплащане № *** от 20.12.2019 г.
и приложение № 1 към същия, дружеството е предало на ответника устройство на
изплащане със системен партиден номер *** ведно с гаранционна карта № *********
и приемо-предавателен протокол. Към договора са приложени Общи условия за
взаимоотношения между „А. Б.“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на
обществените мобилни наземни мрежи на „А. Б.“ ЕАД.
От същите доказателства се установява, че по силата на сключения договор от
страните по делото ищецът „А. Б.“ ЕАД се е задължил да предостави на ответника М.
М. услуги чрез собствената си далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа съгласно
Общите условия за срок от 24 месеца, считано от датата на подписване на договора, а
абонатът да заплаща стойността на потребените услуги в уговорените срокове и
условия. Услугите, цените и начина на плащане са посочени в чл3, а условията за
ползване на услугите в чл.4 и чл.5 на договора.
За периода 16.05.2020 г. – 15.07.2020 г. ищецът е предоставил на ответника
услуги, които не са заплатени от същия. При неизпълнение задълженията по договора,
същият се прекратява от оператора без допълнително уведомяване за което абонатът
държи неустойки за предсрочно прекратяване на договора по негова вина.
Предявеният иск е такъв с пр.осн.чл. 422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79,
чл.86 и чл.92 от ЗЗД като се иска установяване със сила на присъдено нещо между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане за доставена на абоната услуга, за
лихви за забава и за договорна неустойка за неизпълнение на задълженията от страна
на абоната – ответник по иска. Съдът намира направените възражения в отговора на
исковата молба за неоснователни, доколкото е установено от доказателствата по
делото наличието на договорно правоотношение между страните. Ищцовото
дружество твърди, че са издадени фактури за ползвани услуги, които не са заплатени,
5
поради което е прекратило едностранно сключения с абоната договор за мобилни
услуги и поради това е начислена договорна неустойка. Съдът намира тези твърдения
за доказани от ангажираните доказателства. Налице са данни за периода в който са
предоставени услуги от оператора на абоната, за същите са издадени фактури с
посочване вида на услугите, тяхната цена, падежа за плащане. По отношение на
претенцията за заплащане на суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни
услуги на обща стойност 78.91 лева падежа за плащане на задължението е 04.07.2020
г., а заявлението е подадено в РС Русе на 27.06.2023 г., тоест преди изтичане на срока
по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Задължението за цена на устройство по договор за продажба на
изплащане и задължението за договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната не представляват периодични платежи по смисъла на
чл.111, б.“в“ ЗЗД, освен това към датата на подаване на заявлението не е изтекла
тригодишна давност. Възражението на ответника в този смисъл е неоснователно.
Ищецът е установил вземането си по двата договора, сключени с ответника, а именно
договор за електронни съобщителни услуги и договор за продажба, двата от
20.12.2019 г., за които вземания е издадена заповед по чл.410 ГПК. Ответникът не е
представил доказателства за погасяване на задълженията от което следва, че
предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора ответникът държи на ищеца разноски за исковото и за
заповедното производство на осн. чл.78, ал.1 ГПК в размер на 1538.00 лева съгласно
представения списък по чл.80 ГПК.
На осн.чл.47, ал.6 ГПК на адвокат Т. Т. от ВАК следва да се плати
възнаграждението в размер на 400.00 лева от внесения депозит.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. К. М., с ЕГН
**********, че ищецът „А. Б." ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „К." № ***, съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и
уведомления: гр. С., район Л., ул. „Л." № ***, етаж ***, офис ***, чрез адв. Х. А. М. от
САК има вземане по заповед за изпълнение на парично задължение № 4413 от
31.07.2023 г., издадена по ч.гр.д.№ 9625/2023 г. на РС Варна в размер на 546.97 лева
/петстотин четиридесет и шест лева и деветдесет и седем ст./, представляваща
незаплатени задължения за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане, предоставяни със системен партиден номер ***, като част от рамков
Договор идентифициран с неговия уникален № *** за периода от 19.06.2020 г. до
04.08.2020 г., от които за неплатени суми за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги на обща стойност 78.91 лв., неплатени суми за устройство по
договор за продажба на изплащане на обща стойност 89.64 лв., неустойки за
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната на стойност 378.42 лв. ведно
със законната лихва за забава върху главницата 546.97 лева, считано от датата на
подаване на заявлението – 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и в размер на 159.33 лева /сто петдесет и девет лева и тридесет и три ст./
представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима от датата
6
представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до
датата предхождаща датата на депозиране на настоящото заявление – 27.06.2023 г., на
осн.чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК.
ОСЪЖДА М. К. М., с ЕГН ********** да плати на „А. Б." ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К." № ***, съдебен адрес за получаване на
призовки, съобщения и уведомления: гр. С., район Л., ул. „Л." № ***, етаж ***, офис
***, чрез адв. Х. А. М. от САК разноски за производството в размер на 1538.00 лева,
на осн. чл.78 ГПК.
Да се изплати възнаграждение на адв.Т. Т. от ВАК в размер на 400.00 лева от
депозита.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7