Р
Е Ш Е Н
И Е
Гр. Лом, 18.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, четвърти състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря А. Рангелова, като се запозна
с докладваното от съдията Йорданов АНД № 278/20 г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят П.Л. ***, с ЕГН ********** е
недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № 20-0294-000703 от 12.05.2020 г., с
което на осн. чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
В с.з. жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган не се явява,
не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 20-0294-000703
от 12.05.2020 г., на жалбоподателя П.Т. на осн. чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложена „Глоба” от 2000.00 лв. за това, че
управлява лек автомобил „Рено Клио“ с рег. ****, като
при покана да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ ARSK 0279 отказва да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол.
Депозираната жалба е процесуално допустима,
подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок
за обжалване.
По същество се явява неоснователна.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:
На 06.05.2020 г. свидетелите К.Д. и Б.В. ***
били дневна смяна на работа, като получили сигнал от дежурен при ОДЧ, че в кв.
Момин брод - гр. Лом лек автомобил се движи с висока скорост, а водачът е
употребил алкохол. Съвместно с още един
екип на КАТ отишли на място – ул. „Дружба“, където установили лек автомобил
„Рено Клио“, който се движел назад по улицата. Автомобилът
се управлявал от жалбоподателят, а при проверката полицейските служители
установили освен, че е направоспособен водач, още и
че лъха на алкохол. Затова поискали да го изпробват с техническо средство, но
същият отказал. Съставен бил талон за изследване, в който било отразено, че П.Л.Т.
отказва да му бъде извършена проба с Алкотест Дрегер 7410+ с инв. № ARSK 0279. Св. Д., в присъствието жалбоподателя, му съставил АУАН,
който последният отказал да подпише, както и да получи препис. Въз основа на
съставения АУАН АНО издал атакуваното наказателно постановление.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. Същите са
добросъвестно дадени, обективни и съдействат за изясняване на фактическата
обстановка по делото. На показанията на свидетелите Т.П. и П.П.Л. обаче не следва да се дава вяра. Настоящият съдебен
състав счита, че техните показания имат за цел единствено оневиняването на
жалбоподателя. Твърдението, че Т. искал да предаде автомобила на пункт за
вторични суровини и те го дърпали до там, е защитна позиция, която обаче остава
недоказана. Напротив – установява се, че на място при извършване на проверката
не е имало други автомобили, още по-малко такива, които да теглят въпросното
„Рено Клио“ с буксирно
въже, което впоследствие се е скъсало, както твърдят свидетелите на
жалбоподателя. Двамата са негови роднини – племенник и син. По този начин е
логично да са заинтересовани от изхода на делото, за разлика от служителите на
РУ – Лом, за които съдът не установи каквато и да било заинтересованост, респ.
негативно отношение към жалбоподателя. Както актосъставителят,
така и свидетелят по акта са категорични, че автомобилът се е движел, че е
управляван от жалбоподателя, че не е имало други автомобили и буксирни въжета на мястото, както и че Т. е отказал да му
бъде извършена проверка.
Ето защо, с оглед на събраните гласни и
писмени доказателства, проверени по отделно и в съвкупност, съдът намира, че
жалбоподателят е извършил нарушението, описано в АУАН и НП.
Според чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП:
„Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.“ Както се установи от събраните по
делото доказателства, жалбоподателят е управлявал описаният автомобил, а при
проверка от служителите на РУ – Лом е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. По този начин П.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на административно нарушение
по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за което и правилно е наложена „глоба“. В
цитираната разпоредба е кумулативно предвидено и наказание „лишаване от право
да управлява МПС“. Както се установи в случая обаче, жалбоподателят не е бил
правоспособен водач, поради което и не може да му бъде наложено това
административно наказание. Глобата, предвидена в чл. 174, ал. 3 ЗДвП е
абсолютно определена и за съда не съществува възможност да я намалява. Освен
това същата, по разбиране на настоящия състав, не може да се приеме за
несправедливи санкция. Видно от представената с административнонаказателната
преписка и приобщена като доказателство по делото справка, Tошков е санкциониран многократно за нарушения на ЗДвП. От
2004 г. до 2017 г. същият има 10 влезли в сила наказателни постановления за различни
нарушения на ЗДвП. Това обстоятелство, заедно с факта, че същият е
неправоспособен водач, повишава обществената му опасност, характеризира го като
лице, склонно системно да нарушава разпоредбите на ЗДвП и изключва възможността
да бъде приложен института на „маловажен случай“, уреден в чл. 28 ЗАНН.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
20-0294-000703 от 12.05.2020 г., с което на П.Л.Т. ***, с ЕГН ********** на осн. чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните за неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от
него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :