РЕШЕНИЕ
№ 486
гр. Кюстендил, 11.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Тина Р. Малинова
при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело №
20231520102003 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
Производствено-потребителна земеделска кооперация "ШАТРОВО-94", ЕИК:
*********, с. Шатрово, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, представлявана от
председателя Б. В. Б., действаща чрез пълномощник адв. Д. Д., против
"ВИНПРОМ-КЮСТЕНДИЛ" АД, ЕИК: *********, гр. Кюстендил, ж.к.
"Герена" №1, представлявано от изпълнителния директор В. П. С., съдържаща
искане до съда за постановяване на решение, по силата на което ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовата страна, сума в размер на
12 000 лева, представляваща част от главница в общ размер 45 156 лева по
фактура № 830/08.10.2018 г., ведно със законна лихва за забава върху тази
сума за периода от 09.10.2018 г. до датата на завеждане на иска, в размер на
6000 лева, както и законна лихва от завеждане на иска до окончателното
издължаване върху главницата от 12 000 лева, както и сума в размер на 18
950, 40 лева, представляваща главница по фактура № 1034/19.09.2022 г.,
ведно със законна лихва върху главницата за периода от 20.09.2022 г. до
датата на завеждане на иска в размер на 2 250 лева, както и законна лихва от
завеждане на иска до окончателно издължаване върху главницата от 18 950,
1
40 лева. Претендират се разноски.
В исковата молба и уточнителните към нея молби, се твърди, че в резултат
на трайни търговски взаимоотношения между страните по делото, в рамките
на които кооперацията - ищец произвеждала, а ответникът изкупувал
ежегодно сини сливи, които използвал в дейността си, ищецът,
Производствено-потребителна земеделска кооперация "ШАТРОВО-94" била
доставила на ответното дружество сини сливи, както следвало: през м.
септември и октомври 2018 г. – 150 520 кг., на стойност от 0,25 лв. без ДДС за
килограм, тоест общо за сумата от 37 630,00 лв. без ДДС или 45 156,00 лв. с
ДДС, за което била издадена фактура № 830/08.10.2018 г., обективираща
договор за търговска продажба; през м. септември 2022 г. – 45 120 кг., на
стойност от 0,35 лв. без ДДС за килограм или общо за 15 792,00 лв. без ДДС,
които с ДДС възлизали на 18 950,40 лв., за което била издадена фактура №
1034/19.09.2022 г., обективираща договор за търговска продажба. Заявява се,
че и по двете посочени фактури стоката била доставена на ответника,
фактурите били осчетоводени от него и ответникът бил ползвал данъчен
кредит в размер на начисленото по тях ДДС, което ищецът внесъл в бюджета
без да го е получил изцяло от ответната страна. Посочва се още, че по
фактура № 830/08.10.2018 г. ответникът извършил частични плащания,
последното от които било на 31.01.2023 г., като неизплатеният остатък от
фактурата възлизал на 12 000,00 лв., а от датата 09.10.2018 г. до
окончателното издължаване, ответникът-купувач дължал законна лихва за
забава, възлизаща в размер на 6000 лева, докато по втората фактура
№1034/19.09.2022 г. нямало извършени плащания и ответникът дължал от
деня след датата на доставката - 20.09.2022 г. до датата на завеждане на иска,
законна лихва в размер на 2 250 лева. Въз основа на изложеното се иска от
съда да постанови решение, по силата на което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищцовата страна, сума в размер на 12 000 лева,
представляваща част от главница в общ размер 45 156 лева по фактура №
830/08.10.2018 г., ведно със законна лихва за забава върху тази сума за
периода от 09.10.2018 г. до датата на завеждане на иска, в размер на 6000
лева, както и законна лихва от завеждане на иска до окончателното
издължаване върху главницата от 12 000 лева, както и сума в размер на 18
950, 40 лева, представляваща главница по фактура № 1034/19.09.2022 г.,
ведно със законна лихва върху главницата за периода от 20.09.2022 г. до
2
датата на завеждане на иска в размер на 2 250 лева, както и законна лихва от
завеждане на иска до окончателно издължаване върху главницата от 18 950,
40 лева. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество не е постъпил отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание се явява пълномощникът на ищцовата кооперация -
адв. Д., който поддържа депозираната искова молба по съображенията в нея и
моли за уважаване на предявените искове, като въз основа на негово искане,
съдът е допуснал изменение на иска, чрез увеличаването му, за законна лихва
по отношение на главничната сума от 12 000 лева, за периода от 09.10.2018 г.
до завеждане на иска от претендираната сума в размер на 6000 лева, на сумата
в размер на 7812, 50 лева.
За ответната страна в съдебно заседание се явява адв. С., който моли за
отхвърляне на претенцията на ищцовото дружество, излагайки съображения в
тази посока.
По делото са ангажирани писмени доказателства и е изслушана съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
по чл. 327, ал. 1 във вр. с чл.318 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 и чл. 86, ал.1
от ЗЗД, като с Определение № 1563/19.12.2023 г. на КРС, съдът е разпределил
доказателствена тежест между страните, като е указал, че ищецът следва да
установи при условията на главно и пълно доказване наличие на трайни
търговски отношения между страните, респективно на валидно
правоотношение между него и ответника, по силата на което на ответника са
доставени посочените количества продукция - сини сливи от ищеца, описани
в процесните фактури; осъществените доставки, размерите и изискуемостта
на продажните цени, размерите на мораторните лихви за процесните периоди,
изпадането на ответника в забава за плащане на цените. В доказателствена
тежест на ответника е да установи, че е платим дължимите суми в
уговорените срокове и размери. Съдът е указал и за кои обстоятелства
страните не сочат доказателства.
3
С оглед твърденията на страните по делото, както и предвид представените и
приети доказателства - приемателни и кантарни бележки, товарителници и
Фактури с № 830 от 08.10.2018 г. и с № 1034 от 19.09.2022 г., се констатира,
че в процесните периоди страните са се намирали в облигационни отношения,
по силата на сключени неформални договори за търговска продажба,
съгласно които ищцовата кооперация е поела задължение да достави на
ответното дружество посочените количества сини сливи, срещу което
последното да заплати стойността /цените/ на доставената продукция. За
посочените обстоятелства липсва спор между страните.
Следва да се отбележи, че от така представените заверени копия на Фактура
с № ********** от 08.10.2018 г. и на Фактура № ********** от 19.09.2022 г.,
става ясно, че фактура от 08.10.2018 г. е с получател "ВИНПРОМ
КЮСТЕНДИЛ" АД, издадена е за сума в размер на 45 156 лева, с включен
ДДС, представляваща цената на 150 520 кг. сини сливи, а фактура от
19.09.2022 г., със същия получател, е издадена за сума в размер на 18 950, 40
лева, с включен ДДС, формираща цената на 45 120 кг. сини сливи.
От приложените заверени копия на товарителници, с посочени в тях като
изпращач - ищцовата кооперация и получател - ответното дружество, както и
от представените копия на приемателни бележки, издадени от ответното
дружество и подписани от представители и на двете дружества, и
от предоставените в оригинал и в копия, кантарни бележки, издадени от
ищцовата кооперация, се изяснява, че ищецът е изпратил и предал на
ответника, на посочени в изброените документи, дати през 2018 г. и 2022 г.,
описаните в тях количества сини сливи.
По делото е изслушано и прието заключение на вещо лице по допусната
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, чийто констатации
настоящият съдебен състав приема за достоверни и обосновани, поради което
кредитира изцяло така изготвената експертиза. Въз основа на заключението
на вещото лице съдът приема за установено, че Фактура с № ********** от
08.10.2018 г. и Фактура № ********** от 19.09.2022 г. са осчетоводени и в
двете дружества, чийто счетоводства са водени редовно и съобразно
нормативните изисквания, като посочените фактури съдържат необходимите
реквизити по смисъла на Закона за счетоводството и Закона за данък добавена
стойност. В експертизата е посочено още, че по фактура № ********** от
4
08.10.2018 г. са платени общо 4 000 лева и остатъкът от неплатени суми е в
размер на 12 000 лева, докато по Фактура № ********** от 19.09.2022 г. е
отбелязано, че няма данни за платени по нея суми, като незаплатената сума
възлиза в размер на 18 950,40 лева. И двете фактури са отразени в ответното
дружество, като вещото лице е установило, че по фактура № ********** от
08.10.2018 г. размерът на законната лихва е 7 812, 54 лева и при изчисляване
на сумата е видно, че е взело предвид извършените по фактурата частични
плащания, а по фактура № ********** от 19.09.2022 г. е разяснило, че
лихвата възлиза в размер на 2 231,12 лева.
С предявяване на иска за реално изпълнение по чл. 79, ал.1 ЗЗД кредиторът
търси съдействие за получаване на дължимото с цел да бъде удовлетворен по
предвидения в закона ред. В случая, както бе посочено и по-горе, по делото
безспорно се установи, че между страните са съществували валидни
облигационни отношения, като и ищецът, и ответникът са търговци по
смисъла на Търговския закон. В тази връзка, между страните, в качеството им
на търговци, са сключени търговски сделки - търговски продажби /доставки/,
за които са приложими правилата на Търговския закон.
Търговската продажба сама по себе си е вид продажба и като такава, носи
нейните белези, с оглед на което следва, че договорът за търговска продажба
по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, т.е. сключването му
предполага единствено постигане на съгласие между продавача и купувача
относно съществените елементи на продажбата, без да е необходимо това
съгласие да бъде изразено в писмена форма. Въз основа на посоченото
обстоятелство, издадените и представени по делото фактури имат само
доказателствено значение. В случаите, когато страните са оформили
продажба чрез съставени за целта фактури, тези фактури, когато съдържат
необходимите законови реквизити, се явяват доказателство за сключване на
договорите и за породените от тях права и задължения, без да са условие за
действителността на договорите.
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал.1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да
я получи, освен ако е уговорено друго. Тоест, за да е налице основание за
плащане по сделката, освен установяване на договорно правоотношение, е
нужно да бъде установено и обстоятелството дали е налице предаване на
5
описаната във фактурите, продукция - в случая сини сливи, тъй като с
извършване на доставките, за продавача възниква правото да иска заплащане
на цената от страна на купувача. В конкретния случай, ответникът не оспорва
наличието на договорни правоотношения между страните, както и
задължението за заплащане на цените, при доставяне на продукцията, като в
съдебно заседание дори посочва, че предаване на стоките е извършено, но
оспорва възникването на облигационното си задължение с твърдението, че
поради неиздаване на фактурите в срок, плащане нямало как да се извърши
към момента на предаването на стоките.
От събрания по делото доказателствен материал безспорно се доказа, че
ищецът е изпълнил договорните си задължения към ответника, като му е
предал предмета на сделките, а именно - сини сливи, които са получени от
ответника, а от страна на ищеца са съставени и надлежни фактури -
приложени по делото, съдържащи всички нормативно необходими реквизити,
установено и от съдебно-счетоводната експертиза. Съответно, за ответника е
възникнало задължение да заплати договорените цени, още повече, че стана
ясно, че процесните фактури, в посочените размери, са включени и в
счетоводните регистри на ответното дружество, а това отразяване на
фактурите в счетоводството на ответника се разглежда от трайната практика
на ВКС като признание на задълженията му и доказва тяхното съществуване /
Решение № 23/07.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о., Решение №
42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение №
30/08.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о./ В този смисъл и
възражението на ответника за неиздадени в срок по реда на ЗДДС, фактури,
направено в последното по делото открито съдебно заседание, се явява
изцяло неоснователно. Основание за плащане са самите доставки /Решение
№1064/27.06.2003г. на ВКС по гр. д. №215/2003г., I г.о. и решение
№987/26.11.2004г. на ВКС по гр. д. №157/2004г., ТК/ и цените се дължат, тъй
като в случая се доказа, че доставки на процесните стоки са извършени, както
и, че същите са предадени и получени от ответната страна, с оглед на което се
дължи извършване на плащане при предаването им.
Следва да се посочи, че ответното дружество не е ангажирало доказателства,
с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, че е погасило
/платило/ задълженията си към ищеца. Въз основа на експертизата се доказа
категорично, че по фактура № ********** от 08.10.2018 г. са заплатени общо
6
4000 лева, като остатъкът незаплатени суми възлиза именно в претендирания
от ищеца размер от 12 000 лева, докато по фактура № ********** от
19.09.2022 г. стана ясно, че няма данни да са плащани суми, в резултат на
което незаплатената сума възлиза в размер от 18 950,40 лева, за каквато сума
ищецът също е предявил иск.
Видно е, че ищецът претендира настъпване на изискуемост на вземанията си
от датите на издаване на процесните фактури, т.е от 08.10.2018 г. и от
19.09.2022 г., като с оглед приемателните и кантарни бележки по делото,
ищецът е доставил продукцията на ответника, след което е издал процесните
фактури, които впоследствие са били осчетоводени надлежно в
счетоводствата и на двете дружества. Предвид обстоятелството, че датите на
издаване на фактурите се считат за дати на дължимите плащания, то се налага
извода, споделен и от вещото лице, че от следващите дати, ако не са
направени плащания, те се считат за просрочени и се дължат лихви. В тази
връзка, се изясни, че по фактура с дата 08.10.2018 г., от следващия ден -
09.10.2018 г. дължимата лихва е в размер на 7 812,54 лева, а по фактура от
19.09.2022 г., считан от от 20.09.2022 г. - в размер на 2 231,12 лева.
Колкото до възражението на ответника за изтекла погасителна давност на
претендираната от ищеца законна лихва от периода от 2018 г., направено във
връзка с поискано от ищеца и впоследствие уважено от съда, искане за
изменение размера на иска за законна лихва за забава, чрез неговото
увеличаване от 6000 лева на 7 812, 50 лева, съдът намира, че съгласно
задължителната съдебна практика правото на ответника да направи
възражение за погасяване по давност на вземането – предмет на иска, е
преклудирано с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал.
1 ГПК, а такъв в случая дори не е подаден, като в първото по делото съдебно
заседание пълномощникът на ответната страна се е явил, но не е направил
никакви възражения по отношение на предявените искове, с оглед на което
така подаденото възражение се явява недопустимо.
По изложените съображения, съдът приема предявените искове за
основателни и доказани, и като такива следва да бъдат уважени, така както са
предявени за посочените суми, с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес. В тази връзка, по отношение на иска за законна лихва за забава върху
главница от 18 950,40 лева, претендиран по фактура № ********** от
7
19.09.2022 г., в размер на 2250 лева, съдът счита, че следва да бъде уважен
частично, доколкото по делото се установи, че дължимата лихва по
посочената фактура е в размер на 2 231,12 лева, като искът следва да бъде
уважен до размера на тази сума и да бъде отхвърлен за разликата над нея, до
пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.
Поради основателността на главните претенции, основателни са и
предявените акцесорни такива за заплащане на законна лихва върху
главниците, считано от датата на завеждане на иска - 25.09.2023 г. до
окончателното изплащане.
По разноските: При изхода от спора, с оглед уважената част от иска, право на
разноски има ищецът, на основание чл.78, ал.1 ГПК, като същият е
представил списък на разноските съгласно чл.80 ГПК за сумите в размер на
1568,02 лева и на 72,50 лева, представляващи държавни такси, както и за сума
в размер на 350 лева - за вещо лице, а също така и за адвокатско
възнаграждение в размер на 3960 лева. Съобразно отхвърлената част от иска,
ответникът също има право на разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, но
доколкото същият не е направил изрично искане за присъждането им, съдът
намира, че такива не следва да му се присъждат. Предвид горното, съдът
намира, че извършените от ищеца разноски са доказани, поради което
ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените разноски в общ
размер на 5 947,78 лева - представляващи заплатени държавни такси, депозит
за вещо лице и адвокатско възнаграждение. По отношение на адвокатското
възнаграждение, ответната страна е направила възражение за прекомерност
на същите, ако са определени над размерите по Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съдът приема
за неоснователно, поради това, че размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение е съобразен с правилата на посочената наредба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 327, ал. 1 във вр. с чл.318 от ТЗ във вр. чл. 79,
ал. 1, пр.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, "ВИНПРОМ-КЮСТЕНДИЛ" АД, ЕИК:
*********, гр. Кюстендил, ж.к. "Герена" №1, представлявано от
изпълнителния директор В. П. С., ДА ЗАПЛАТИ на Производствено-
8
потребителна земеделска кооперация "ШАТРОВО-94", ЕИК: *********, с.
Шатрово, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, представлявана от председателя Б.
В. Б., следните суми: 12 000 лева - част от главница в общ размер на 45 156
лева, дължима по фактура с № ********** от 08.10.2018 г., представляваща
продажна цена на доставени от ищеца на ответника сливи, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска - 25.09.2023 г. до
окончателно издължаване, както и законна лихва за забава върху сумата от 12
000 лева в размер на 7812, 50 лева /след допуснато изменение на иска/ за
периода от 09.10.2018 г. до датата на завеждане на иска, сума в размер на 18
950, 40 - главница по фактура № ********** от 19.09.2022 г., представляваща
продажна цена на доставени от ищеца на ответника сливи, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска - 25.09.2023 г. до
окончателно издължаване, както и законна лихва за забава върху сумата от 18
950, 40 лева в размер на 2 231,12 лева за периода от 20.09.2022 г. до дата на
завеждане на иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за забава върху
сумата от 18 950, 40 лева за разликата над сумата от 2 231,12 лева до пълния
предявен размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, "ВИНПРОМ-КЮСТЕНДИЛ"
АД, ЕИК: *********, гр. Кюстендил, ж.к. "Герена" №1, представлявано от
изпълнителния директор В. П. С., ДА ЗАПЛАТИ на Производствено-
потребителна земеделска кооперация "ШАТРОВО-94", ЕИК: *********, с.
Шатрово, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, представлявана от председателя Б.
В. Б., разноски по делото в общ размер на 5 947, 78 лева, представляващи
заплатени държавни такси, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на страните с въззивна жалба пред ОС – Кюстендил.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9