РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. София, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседА.е на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Даниела Врачева
Магдалена Лазарова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора И. Вл. А.
като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000600883 по описа за 2024 година
С присъда № 67 от 17.04.2024 г. по НОХД № 563/2023 г. на СГС, 5
състав, е признал подсъдимия Д. – М. К. А. Г. за ВИНОВЕН за това, че на
09.01.2022г. около 22:40 ч. в гр. София, ж.к. Люлин, на тротоарна площ пред
бл. 225, в района на разположени там спортни игрища, умишлено умъртвил И.
Г. И., ЕГН: **********, като чрез намушкване с острието на нож му е
причинил проникващо в гръдния кош прободно-порезно нараняване на шията
с раневи канал преминаващ през меките тъкани на шията, навлизащ в дясната
гръдна половина, продължаващ с порезно нараняване на горния дял на десния
бял дроб и завършващ с линейно нараняване на дясната обща сънна артерия,
довело до десностранен хемоторакс и остра кръвозагуба, като убийството е
извършено по хулигански подбуди – деянието е извършено на обществено
място – пред жилищен блок 225 в гр. София, ж.к. Люлин, пред множество
лица, присъстващи на инкриминираното място, като се е заканвал и крещял
думите: „Ей какво правите, ще ви избия и ще ви смачкам, боклуци“, „Ей сега
ще ви убия всичките, ще ви заколя“, „Ще те убия, сега ще видиш какво ще
1
стане“ и без основателна причина и без наличието на лични мотиви във
взаимоотношенията си с И. И., при демонстративно пренебрежение и явно
незачитане на установения в страната право ред, телесната неприкосновеност
и достойнство на убития И. И. - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1, вр.
чл. 115 от НК и е оправдан по правната квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр.
чл. 115 от НК – деянието да е било извършено по особено мъчителен за
убития начин, поради което го е осъдил и му е наложил наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 18 години. Съдът е постановил наложеното наказание
да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, като на основание чл. 59,
ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил
фактически задържан по ЗМВР и с мерки за неотклонение „задържане под
стража“ и „домашен арест“.
С присъдата на основание чл. 68, ал. 1 от НК СГС е привел в
изпълнение наложеното на подсъдимия Д. М. К. А. Г. наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 6 месеца по НОХД № 2784/2018г., като е
постановил то да бъде изтърпяно отделно при първоначален „общ“ режим и е
приспаднал времето, през което е бил задържан по ЗМВР.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати
направените по делото съдебни разноски, а именно – 3725,75 лв. по сметка на
МВР и 2712 лв. по сметка на СГС, както и 10 лв. държавна такса за
служебното издаване на 2 бр. изпълнителни листове.
С присъдата СГС се е произнесъл и по въпроса с веществените
доказателства, както следва:
1. Картонена кутия, находяща се в х артиен плик с картон серия А 0402256 и печат 056 НЕКД -
СДВР, с надпис на картона: дата 10.01.2022 г., СДВР, ЗМ №513 ЗМК 2/2022г., вид на МП:
оглед на: тротоар и спортна площадка, адрес: ж.к.”***“ 2, бл. 225 - да се унищожи като вещ
без стойност;
2. Бяла хавлиена кърпа, иззета с протокол за претърсване и изземване от 10.01.2022г. от
жилище, находящо се в гр.София, ж.к.”***“ 2, бл. *, вх.*, ет.*, ап.* - да се върне на
подсъдимия Д.-М. К. А. Г.;
3. Нож с черна дръжка с дължина на острието 11см с надпис „Ernesto Ian“, иззет с протокол за
оглед на местопроизшествие от 10.01.2022 г. - да остане по делото до установяване
собствеността му като след изтичане на едногодишния срок по осн. чл.112, ал.1 от НПК, в
случай че не е установено на кого принадлежи - да се отнеме в полза на държавата;
4. Яке от текстилна материя, черно на цвят с качулка, с цип и тик-так копчета с надпис „Calliope
L“, блуза с дълги ръкави от текстилна материя, сИ. на цвят, ватирана с етикет с надпис
„Divided L“, блуза с дълги ръкави от текстилна материя, кафява, с кафяви платки на лактите,
с надпис „Decathlon“, потник от текстилна материя, черен на цвят, с надпис „Livergy“, черни
текстилни панталони с черна текстилна връзка горе, чифт спортни обувки от материя, сходна
с кожа, черни на цвят с надпис „New balance“, чифт чорапи и боксерки - иззети от трупа на
пострадалия И. И. с протокол за оглед на труп от 10.01.2022 г. - да се върнат на част.
2
обвинителка Н. И.;
5. Стелки от автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК №********, собственост на Т.
Н. П., иззети с протокол за претърсване и изземване от л.а. от 10.01.2022 г. - да се върнат на
св.Т. Н. П.;
6. 1 /един/ брой мобилен телефон, марка „Samsung“, модел „Galaxy S20FE“, № на модела: „SM-
G780G“, с ИМЕИ слот 1: 35707762999458, с ИМЕИ слот 2: 35721162999456, със сериен №
RF8R80274VH, ведно с поставена в него сим карта, размер нано сим, с бял на цвят корпус с
логото на мобилен онератор „Vivacom“, с изписан върху лицевата страна № **********
**********, находящ с в бял хартиен плик с наднис: номер на случая на Министерство на
културата: 04-02-7/20.01.2022г., ДП № 513 ЗМК 2/2022г. по описа на СДВР, предаден с
протокол за доброволно предаване от 10.01.2022 г. - да се върне на подсъдимия Д. - М. К. А.
Г.;
7. 2 /два/ бр. „DVD-R“ Verbatim 4,7 GB, находящ и се съответно в полиетиленов плик с картон
Серия А 0422710 и печат 057 НЕКД-СДВР, с надпис: 28.04.2022 г., ДП № 513
ЗМК 2/2022г., адрес: гр.София, ул.„Антим I” №5, обект към Протокол №76-Ф/2022 един брой” и
полиетиленов плик, запечатан с картон Серия А 0422709 и печат 057 НЕКД-СДВР, с надпис:
28.04.2022 г., ДП №513 ЗМК 2/2022г., адрес: гр.София, ул. „Антим I“ №5, обект към Протокол №75-
Ф/2022, както и 1 /един/ бр. карта памет с капацитет GB, запечатана с полиетиленов плик с картон
серия А 0425274 и печат СП 016 на НЕКД СДВР - да останат по делото.
8. Иззетите биологични и дактилоскопни следи с протоколите за оглед на местопроизшествие,
обекти на експертизи - да се унищожат.
Срещу присъдата на СГС е постъпил въззивен протест и допълнение
към него от прокурор при СГП, с който се иска отмяна на атакувА.я съдебен
акт в частта, в която подсъдимият Д.-М. К. А. Г. е признат за невиновен по
първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 от
НК, както и да бъде увеличено наказанието на подсъдимия на „доживотен
затвор“. Твърди се, че първоинстанционния съдебен състав неправилно е
приел, че престъплението не е извършено по особено мъчителен за жертвата
начин, тъй като се касае за еднократно намушкване с нож и сравнително бързо
настъпила смърт. Намира, че този извод се опровергава от свидетелите-
очевидци – С. С., Л. С., К. П., В. М., А. М., В. К., изготвените видео-
технически експертизи и приобщените медицински документи от ЦСМП,
както и данните за последните думи на пострадалия „Братле, тоя ме закла“.
Счита, че от показА.ята на свидетелите безспорно се установява, че
пострадалият е агонизирал, като описва конкретно възприетото от тях съС.ие
на И. И., както и че продължителността на изпитА.те болки и страдА.я не е
кратка. В тази връзка акцентира и върху заключенията на изготвените
съдебномедицински експертизи и застъпените от експертите становища за
мехА.зма на настъпилата смърт. Счита, че несъмнено е налице субективната
страна на деянието, акцентирайки върху съзнателните действия на
подсъдимия по нанасянето и локалиризирането на удара, както и при избора
на средство за извършване на престъплението – нож, който по естеството си
може да причини наранявА.я, съпътствА. със значителни по интензитет болки
и страдА.я. В този смисъл прокурорът моли въззивната инстанция
подсъдимият Д.-М. К. А. Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.116, ал. 1,т. 6, вр. чл. 115 от НК.
С протеста прокурорът е оспорил присъдата и в наказателно-
3
санкционната й част, излагайки доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание. Намира, че освен високата степен на обществената
опасност на деянието, е налице и превес на отегчаващите вината
обстоятелства. Изтъква, че деянието е извършено в изпитателния срок на
предишно осъждане на подсъдимия Д.-М. К. А. Г., както и че са налице два
квалифициращи признака на престъплението. В този смисъл намира, че
първостепенният съд е подценил обществената опасност на деянието и дееца,
поради което предлага да бъде наложено наказание „доживотен затвор“. По
отношение на неоспорената част от присъдата, моли тя да бъде потвърдена.
По делото е постъпила и въззивна жалба с допълнение към нея от
частния обвинител Н. И. чрез повереника си – адв. С. Ц.. Като неправилна е
оспорена присъдата на СГС в частта, с която подсъдимият Д.-М. К. А. Г. е бил
признат за невиновен по правната квалификация на чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл.
115 от НК и в наказателно- санкционната част. Наведени са доводи, че
първостепенният съд е достигнал по погрешни фактически и правни изводи,
като е игнорирал свидетелските показА.я на П., М., М. и К. относно съС.ието,
в което се е намирал убития, както и продължителността на времето, през
което последният е бил жив. Повереникът счита, че изводите на вещите лица
за мехА.зма на настъпилата смърт и за изпитА. значителни предсмъртни
мъки, напълно се подкрепят от свидетелите, заявяващи за изпитА.я задух,
хъркане и хриптене от пострадалия. В жалбата се твърди, че по отношение на
квалифициращия признак е налице субективната страна на престъплението,
тъй като подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието и е
желаел настъпването на последиците му. Той е използвал нож, което е годно
средство да отнеме живот и е бил насочен към жизненоважна област в тялото
на жертвата. С оглед на тези съображения, се излагат и доводи за явна
несправедливост на наказанието, като се прави искане да бъде определено по-
тежко наказание – доживотен затвор.
Срещу атакувА.я съдебен акт е постъпила и жалба от защитника на
подсъдимия – адв. М. Х.. В нея се излагат доводи за неправилно и
незаконосъобразност на постановената присъда от СГС, като се твърди, че в
нарушение на процесуалните правила, свързА. с оценката и анализа на
доказателства, контролираната инстанция е кредитирала показА.ята на
свидетелите-очевидци, дадени в съдебната фаза. Защитникът счита, че
неоснователно съдът не се е доверил на показА.ята на свидетелите, дадени на
ДП, от които се установява, че е имало възникнал конфликт между
подсъдимия и останалите присъстващи на спортната площадка. В този смисъл
намира, че СГС не се е произнесъл по наличните противоречия и в нарушение
на установената практика на ВКС да бъда ценени гласни доказателствени
средства, дадени на ДП като по-близкостоящи до инкриминирА.те събития.
Защитникът намира, че съдът погрешно е възприел данните за действията на
присъстващите преди инцидента и е демонстрирал пристрастие към
обвинителната теза. В жалбата се застъпва и тезата, че в резултат на
отклонение от установените фактически обстоятелства, съдът е постановил
4
акта си при неправилна правна квалификация на деянието. Защитата твърди,
че данните по делото сочат на единствения извод, че от субективна и
обективна страна деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана.
Застъпено е становище, че по отношение на правната квалификация липсват
мотиви, като изтъква, че прорязването с ножа на пострадалия е продиктувано
от предходно негово поведение и че е извършено при условията на нападение
и самозащита. В жалбата е оспорена и правната квалификация по чл. 116, ал.
1, т. 11 от НК, като се твърди, че действията на подсъдимия не могат да бъде
определени като такИ. при хулигански подбуди.
С оглед на гореизложеното, защитата моли присъдата да бъде
изменена, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление – по
чл. 119, вр. чл. 12 от НК или делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на първата инстанция, в случай че са допуснати отстрА.ми
нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседА.е пред въззивната инстанция, представителят на АП-
София поддържа протестът и отправя искане подс. Д.-М. К. А. Г. да бъде
признат за виновен по първоначално предявеното му обвинение, както и
въззивната инстанция да увели наказанието на подсъдимия на „доживотен
затвор“, като присъдата в останалата й част бъде потвърдена. Според
прокурора постановената присъда е незаконосъобразна, неправилна и
необоснована, поради следните съображения: СГС е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилна и непълна
оценка и анализ на доказателствата по делото в нарушаване правилата на
формална логика. Това е довело до изграждане на вътрешно убеждение на
първоинстанционния съд, което не се основава на задължението за пълно,
всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, а
именно изисквА.ята на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. За да оправдае
подсъдимия за това да е извършил престъпление по особено мъчителен начин
за пострадалия, първоинстанционният съд е приел, че от субективна страна
липсва изискуемото ясно съзнаване от страна на подсъдимия, че начинът и
средството, с които умъртвява жертвата, ще й причинят нечовешки болки
страдА.я до настъпването на биологичният й край, както и защото
подсъдимият е нанесъл на пострадалия И. само едно прободно-прорезно
нараняване на шията, подробно описана в кредитираната от съда съдебно-
медицинска експертиза на труп. Според прокурора, СГС неправилно е приел,
че не е осъществен квалифициращият признак „особено мъчителен за
жертвата начин“, т.к. пострадалият не е изпитал изключителни страдА.я и
смъртта е настъпила за сравнително кратък период от време, тъй като според
вещите лица и съгласно заключението им се установява, че макар и да се касае
за еднократно прорязване с нож, същото, с оглед морфологията си и мястото
на нанасяне, е от такова естество, че уврежда анатомични структури с
изключително богато инервиране, т.е. тяхното увреждане причинява
интензивни болки и страдА.я. Нещо повече, установено е, че след нанасяне на
удара с ножа е имало раздвижване на оръжието чрез което са нарушени и
5
други анатомични структури, които също са силно инервирА.. Установено е,
че след нанасяне на удара с ножа тези увреждА.я, заедно с частичното
прерязване на сънната артерия, както и паренхима на белия дроб, са довели
излив на кръв в гръдната кухина и са довели до затруднение на дишането. В
този момент жертвата все още е била в съзнА.е и е имала възможност да
отработва ситуацията, в която е изпаднал, да осъзнава, че е наранен и кръвта
му изтича. Осъзнавал е настъпването на смъртта си, като е агонизирал,
хриптял и е изпитвал значителни болки и страдА.я. В тази насока, прокурорът
се позовава на гласните доказателства, които се съдържат в показА.ята на
свидетелите С., А. М. и В. М.. Последният е притискал раната на пострадалия
за период около 5 до 10 минути, усещал пулса и хриптенето му в опит да си
поеме въздух. Свидетелят А. И., също е възприел хриптенето и конвулсиите на
жертвата.
Прокурорът изразява становище показА.ята на свидетеля М. И. М. да
не бъдат кредитирА., тъй като същите са неподкрепени от другите
доказателства и са нелогични. Свидетелите А. М. и С. в показА.ята им дадени
по делото не споменават, че св. М. е бил на мястото, като неговото име се
появява в предходно съдебно заседА.е пред въззивния състав, което е трети
опит на защитата, след като по делото са били разпитА. още двама свидетели,
които са сочени като лицето чиято самоличност не е установена. ПоказА.ята
на този свидетел обслужват изцяло защитната теза, но са в противоречие с
останалите събрА. по делото доказателства.
Представителят на АП-София поддържа протеста и в частта, в която е
изразена позиция, че определеното наказание на подсъдимия от 18 години
„лишаване от свобода“ е явно несправедливо, тъй като с оглед съдебното
минало на подсъдимия, личността му, мотивите за извършване на
престъплението, начинът, по който той е осъществил деянието единствено
справедливо наказание е „доживотен затвор“.
Повереникът на частния обвинител- адв. Ц. в съдебно заседА.е пред
въззивната инстанция застъпва позиция, че от събрА.те по делото
доказателства може да се изведе изводът, че подсъдимият е извършил както
убийство по хулигански подбуди, за което е признат за виновен от
първоинстанционния съд, така и за извършено убийство по особено
мъчителен начин за жертвата, за което е оправдан от СГС. В подкрепа на
тезата си, повереникът се позовава на съдебната практика, а именно, че
способът за отнемане на живота, съгласно тълкувателните актове на
Върховния съд, един от способите, е приет постепенното задушаване, като
това постепенно задушаване е налице при настъпване на смъртта на И. И..
Според процесуалния представител на частния обвинител в подкрепа на това
са доказателствата, а именно тройната съдебно-медицинска експертиза №
74/2022 г., която посочва, че г-н И. е изпИ.л значителни по интензитет
предсмъртни мъки и страдА.я и е бил в съС.ие емоционално да преработи и
осъзнае случващото се с него до момента на изпадане в безсъзнА.е. За
наличието на постепенно задушаване – това са свидетелските показА.я на
6
свидетеля А. И., който твърди, че по време на инцидента на намушкването на
И. е бил спял и е събуден от дъщеря си. Имал е време да се облече като за
зимен сезон, да слезе долу и да установи падналият на земята И. И.. Започнал
е да му оказва помощ, опитвал се е да му удря шамари, за да го запази в
съзнА.е. Цялото това действие, според повереникът показва един значителен
период от време, който е достатъчен, за да се реализира и втория
квалифициращ състав. Друг аргумент изтъкнат от повереника е проверените и
събрА. в хода на въззивното съдебно следствие доказателства, а именно в
съдебно заседА.е по настоящото дело, проведено на 13.02.2025 г., при
гледането на файловете с видеозаписи, на стрА.ца 5 от протокола,
подсъдимият посочи, че лицето с телефона на тях е негов приятел М., който в
последствие е разпитан от въззивния съд, а именно свидетеля М.. Адв. Ц.
изразява позиция, че дадените показА.я на свидетеля не трябва да се
кредитират, поради следното:
В проведено заседА.е на 28.02.24 година пред първоинстанционния
съд, което е отразено на стрА.ца 4 от протокола, подсъдимият посочи, че при
разглеждане на видеотехническа експертиза по Протокол № 11-Ф/2022 г. на
СДВР, на снимка № 77 е разпознал негов познат Н. И., в последствие разпитан
пред съда. На тази снимка № 77, на която се посочва, че е свидетелят И., е
именно лице с телефон, за който в предходно съдебно заседА.е се казва, че е
М. М.. С оглед на това и понастоящем не може да се приеме като безспорно
уставен факт кое е било лицето – дали е Н. И. или свидетелят М., станало ли е
то свидетел на относими факти и на какви. Самият свидетел М. не се разпозна
на видеозаписите.
Повереникът моли въззивния съд да приеме като защитна версия на
подсъдимия, че И. И. се е нарА.л сам от неговия нож, което противоречи на
събрА.те по делото доказателства, свидетелски показА.я, както и от
извършения оглед на местопроизшествие в линейка пред „Пирогов“, в рА.те
часове на 10 януари, в който се констатира, че вечерта на 9 януари, И. е бил
облечен с потник, блуза, пуловер и яке, поради което като се прибави
плътността на човешката кожа и дълбочината на нараняване на острието на
ножа не може да се получи такова нараняване, което е довело до летален
изход, не може да се получи чрез самонараняване, а чрез умишлен и силен
удар.
Също така застъпва позиция, че не следва да се приемат обясненията
на
подсъдимия в частта, в която твърди, че ножът е бил случайно в него,
напротив, доказателствата по делото сочет, че той е носен целенасочено
именно с мисълта да се конфронтира, без грА.ца до къде ще ескалира тази
конфронтация. В тази насока са и показА.ята на свидетеля Л. С., дадени на
27.03.2023 г., в които той посочва, че без никаква провокация от негова страна,
подсъдимият е извадил нож срещу него, както и думите, които е отправил
срещу всички „ Какво правите? Ще ви избия. Ще ви смачкам, боклуци. Ей сега
7
ще ви убия всички, ще ви заколя.“, „Ще те убия. Сега ще видиш какво ще
стане.“.
Повереникът отправя искане до въззивния състав да се произнесе със
съдебен акт, с който да признае подсъдимият за виновен и по двете правни
квалификации, за които е внесен обвинителния акт против него, като му
наложи максимално предвиденото наказание за тях.
Моли да бъдат присъдени направените от частната обвинителка разходи
за адвокатски хонорар за настоящата съдебна инстанция, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие.
В хода на съдебните прения, защитникът на подсъдимия, адв. М. Х. от САК
отправя искане до въззивната инстанция по настоящетото дело да бъде
установена обективната истина по безспорен и категоричен начин, като
фактите да бъдат правилно подведени по квалификацията на
материалния закон, както изискват разпоредбите на НПК. Изразява
недоволство от първоинстанционния съдебен акт, счита същия за неправилен
и незаконосъобразен, тъй като са налице редица противоречия в мотивите на
първоинстанционния съд от една страна, а от друга страна според защитата
фактите и обстоятелствата така, както са изложени, не отразяват дадените
свидетелки показА.я пред първоинстанционния съд и от друга страна, в
последствие при материално-правната квалификация също не са направени
верни изводи, което е довело до непостигане на основата цел на съдебните
актове, а именно да създаде една правна сигурност, една убеденост в стрА.те в
наказателното производство, за правилно и справедливо решаване на
съдебния спор.
На първо място относно неправилност, необоснованост и необективност
на съдебния акт, защитникът изтъква, че показА.ята на основните свидетели
очевидци, а именно свидетелите С., С., М. и П., от досъдебната фаза на
процеса, приобщени по реда на ал. 4 и ал. 5 във вр. с чл. 281, ал. 1, предл. 2 от
НПК, не са кредитирА. от първоинстанционния съд.
При анализ на горепосочените показА.я на свидетелите, защитникът
твърди, че СГС не е отговорил на всички въпроси зададени от защитата по
отношение на тези факти и обстоятелства, а на тези, на които отговорил, без
изрично да установи в съдебния си акт дава ли вяра или не, кредитира ли ги
или не, СГС е подвел с неправилна правна квалификация и ги е изтълкувал
неправилно. Адв. Х. обръща внимА.е на въззивния състав, че тези
свидетелски показА.я на четиримата свидетели, са дадени два, три, четири
дни след датата на инкриминираното деяния – 09.01.2022 г., т.е. те са
непосредствено след датата на извършване на деянието и след непосредствено
възпроизвели факти и обстоятелства, които са изключително пресни и близки
до инкриминираната дата. Конкретно, свидетелят С. в съдебна фаза каза, че не
помни такИ. факти и обстоятелства, които е заявил в досъдебната фаза,
приобщени по съответния ред, а именно че е възприел физически сблъсък
8
между подсъдимия по делото, свидетеля С. и пострадалия И.. След прочитане
на показА.ята му С. заявява, че е възприел хващане за ръцете от пострадалия
И. по отношение на подсъдимия, след което е възприел блъскане, започване на
вербални карА.ци и отстъпване от страна на подсъдимия, т.е. движение назад
от площадката към улицата, което по никакъв начин в мотивите на
първоинстанционния съдебен акт не е отразено и не е дискутирано / показА.я
от 11.01.2022 година/.
Защитникът изразява съмнения за горецитирА.те сведетели, че са
предубедени и заинтересовА. от изхода на наказателното производство, т.к. те
са изключително близки приятели с пострадалия по делото.
Според адв. Х. прокуратурата умишлено избягва, а и представителят на
частното обвинение също, каква е целта на слизането, както на свидетеля Т.,
така и на другите лица, на мястото на извършване на деянието. Целта не е да
извършат хулигански действия, както се опитва да твърди прокуратурата,
напротив, целта е да се предотврати извършването на хулигански действия,
които вече са били в процес на ескалация. От доказателствата по делото се
установява, а именно от видеозаписите, че в почивен ден – на 09.01.2022 г.,
след 22 часа, а имено около 22:40 ч., без съответното разрешение, групата
свидетели, както и пострадалия по делото, съвсем нерегламентирано, т.е. в
нарушение на законоустановения ред, са възпроизвели заря, както и са
използвали други пиротехнически средства, с благородна цел, а именно да
отпразнуват раждането на дете на един от свидетелите. СвидетЕ.та Т.
категорично е заявила, че е слязла долу пред блока на площадката, за да
предотврати тези действия, т.к. те са й пречили на нормалното протичане на
нощния живот, сън, среда, по отношение на нейната подготовка за работния
ден. По същия начин подсъдимият в неговите обяснения изясни каква е
причината за неговото слизане в противоречие на това, което прокуратурата се
опитва да докаже, но не успява, че е слезнал, за да извърши хулигански
действия, които са прераснали в убийство по хулигански подбуди, абсолютно
недоказА. по никакъв начин. Напротив, подсъдимият е слезнал, за да
предотврати такИ. действия, разбира се с оглед на шума, който се е вдигал и
самата обстановка, се е налагало както той, подсъдимият, така и пострадалият
и другите участници, да говорят на висок тон и крещейки, с оглед на високите
нИ. на шум, които е имало от пиротехниката. Това според защитата е
безспорен факт. Имало е размяна на реплики в негативен аспект по
прекратяване на тази заря и след като зарята е приключила, т.е. липсвало е
шум от нея, тогава свидетелите С., С. и П. са възприели за пръв път
подсъдимия, т.е те преди това не са го възприемали, като заплахи, закА.,
викове по отношение на тях, с оглед прекратяване на този шум. Насрещната
реакция срещу това поведение за спиране на нощния шум е изключителна
агресия, както свидетелят М. в свидетелките си показА.я от 26.01.2022 г.,
които също са приобщени по делото, изрично е казал, че той е спрял неговия
племенник - свидетелят С., да нападне веднага подсъдимия по делото, но след
като момчето – подсъдимият, е видял, че към него тръгва тумба от 4-5 човека,
9
е започнал да отстъпва назад, цитат от протокол на стрА.ца 66, том I от
досъдебната фаза. В последствие пострадалият И. му е отговорил „Ще ти
*****. Какво мислиш, че ще стане с нас?“ „Тогава това момче, подсъдимият,
посегна на И. веднъж, без да го удари.“.
На следващо място, защита изтъква и твърдяното от свидетелят П. в
досъдебната фаза пак три дни след деянието, като същият твърди, че е
възприел спречкване, сборичкване и удари между С. С., пострадалият И. И.
върху подсъдимия Д. А.. Твърдяното от защитника нападение се покрепя и от
съдебно- видеотехническа експертиза, макар, че същата не дава отговор на
въпроса: Кои са лицата, които участват във видеозаписа, поради невъзможно
на лицево-челюстно разпознаване, но на видеозаписа конкретно се виждат
действия от страна на група лица по отношение на едно лице, което според
адв. Х. е подсъдимият А., като на видеозаписа се виждат активни действия от
страна на групата лица и активни действия по защита от страна на
подсъдимия по делото, без да е заснет моментът на умъртвяването на лицето.
Адв. Х. акцентира, че твърденията на св. С. за изваждането на нож от страна
на подсъдимия, от задната част на дрехата остава изолиран, тъй като нито
един друг свидетел по делото не е възприел този факт, а и като контролно
доказателство, след разпита на всички други свидетели, им бяха зададени
въпросите: Самият свидетел С. сподели ли с вас, че подсъдимият
непосредствено преди инцидента е извадил нож и го е показал на свидетеля
С.?“.
Според защитата свидетелските показА.я на С. също са претърпяли
метаморфоза по отношение на самата физическа агресия по отношение на
подсъдимия, тъй като в досъдебната фаза свидетелят С. е категоричен, че той
е започнал карА.ца между него и подсъдимия по делото, като взаимно са си
разменяли нецензурни реплики и впоследствие, афектиран от тези действия,
чрез активни действия, свидетелят С. от площадката на която се е намирал е
тръгнал активно към подсъдимия по делото.
В подкрепа на тезата си, защита се оповава и на показА.ята на св. М.,
тъй като макар и дъщеря на свидетеля М., твърди, че „С., братовчед ми, И. и
Л. ги видях как тръгват към подсъдимия. И. избута с ръце Д. в тялото, извън
игрището. С., баща ми и Л. започнаха да преследват Д., като в края на
игрищата го обградиха в кръг и започнаха да го удрят“.
Като процесуално нарушение, допуснато от СГС, адв.Х. изтъква, че в
мотивите на първоинстанционния съдебен акт не се съдържа анализ на
горепосочените събрА. в хода на съдебното следствие доказателства и в този
смисъл мотивите към присъдата са непълни, което е довело и до нарушение на
материалния закон, а именно за приложение на материално- правна норма с
предвидено по-леко наказание.
Според защитата, вследствие от агресията на св. И. и на всички
свидетели, чрез активните си действия, е започнало противоправно нападение
спрямо личността на подсъдимия по делото, който съвсем нормално като
10
реакция, е било да се защити, което поведение подсъдимия е обяснил пред
СГС и пред въззивния състав, заявявайки, че в себе си е имал сгъваем нож,
който за пръв път го е извадил, когато е бил заобиколен от неговите
нападатели. Адв. Х. в хода на съдебните прения акцентира, че от
заключението на медицинската експертиза, която е извършена 12 дни след
инцидента върху тялото на подсъдимия са намерени обективни следи от
нападение, както синини в областта на ребрата, така и наранявА.я по коленете,
които са следствие от съприкосновение със заемната повърхност и в този
смисъл неговите обяснения не са изолирА., а изцяло почИ.т на факти и
обстоятелства и са в синхрон със свидетелските показА.я на всички
свидетели, дадени на досъдебното производство и приобщени от
първоинстанционния съд, като противоправното нападение и тази
законоустановена защита е много над пределите на неизбежната отбрана, т.к.
няма съответствие между двата елемента. Не е следвало по никакъв начин да
бъде използвано хладно оръжие с цел предотвратяване на нападението, а
евентуално е било възможно подсъдимият да избяга от мястото или ако не е
било възможно, е можело да се стигне до физическа саморазправа, без да се
използва хладно оръжие, но в конкретният случай този факт е обективен и е
налице. В протокола за оглед на труп, СГС е възприел физическите данни на
пострадалия.
На следващо място защитата споделя мотивите на СГС, че не е налице
квалифициращия признак „особено мъчителен начин“ , тъй като пострадалият
е лице, което е по-високо от подсъдимия и съобразно каналът от раната, която
има в неговия торс, дълбочината и разрезът от дясно наляво и от горе надолу,
един разрез, води до извод, че нанасяйки му един удар не може да се приеме,
че подсъдимия е целял да му причини болки и страдА.я, а освен този факт,
свидетелят Й. от Спешна медицина заяви на съда, че мозъчната смърт е
настъпила за около 3 минути след нанасянето на удар, т.к. изпомпването на
кръвта по отношение на тази рана е с такава скорост на кръвното налягане, че
се губят 2 литра кръв на минута. След затискането на раната е намалено до
0,500 литра на минута и след загуба 1,5 литра кръв, смъртта е била неизбежна.
Свидетелските показА.я и обяснението на подсъдимия са в абсолютен
асинхрон. Съдът следва да мотивира своя съдебен акт въз основа на
кредитиране или на показА.ята на свидетелите или на обясненията на
подсъдимия, като в мотивите си първоинстанционният съд изобщо не е казал
коя от двете версии кредитира. Разбира се, съдът е казал, че няма как да става
въпрос на неизбежна отбрана, т.к поведението на подсъдимия било пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, т.е. неговото слизане на мястото на
инцидента се явява в пряка причинна връзка със смъртта на пострадалия, тъй
като е възникнал спор, не само по отношение на пострадалия И. И., а по
отношение на всички, които са пускали зарята и вследствие на нападението от
страна на четиримата свидетели се е стигнало до конкретния инцидент, т.е.
няма абсолютна връзка и тя не може да е пряка и непосредствена.
Адв. Х. както пред СГС, така и пред въззивната инстанция твърди, че
11
според него деянието не е извършено по хулигански подбуди, тъй като
подсъдимия не е целял изразяване на явно неуважение към обществото чрез
това си действие. Това, че евентуалното убийство е извършено на публично
място, място, до което имат достъп неогрА.чен кръг лица, няма никакво
отношение по отношение на хулиганските подбуди, а има отношение спрямо
индивидуализация на наказанието и в този смисъл неправилно е приложен
материалния закон.
По отношение на разпитА.я в съдебна фаза пред въззивниия съдебния
състав на Апелативен съд – София, свидетелят М., като прокуратурата и
частното обвинение твърдят, че този свидетел е заинтересован по някакъв
начин, предубеден от изхода на делото, след като предлагат да бъдат
изключени неговите свидетелки показА.я, но според защитата свидетелят е
категоричен, че е присъствал на мястото на извършване на деянието и е
възприел агресивни действия от страна на няколко лица, които той не познава
спрямо неговия познат Д. А.. Свидетелят описва както нанасяне на удари с
ръце и крака, така и активно поведение по настъпване напред от страна на
четиримата свидетели по отношение на подсъдимият А., като описва
конкретни удари и конкретни думи и изрази.
В заключение на пледоарията си, адв. Х. прави искане до САС за
законосъобразен прочит на всички доказателства по делото, като изтъква, че
по отношение на авторството няма спор, а е безспорно е, че подсъдимият по
делото е автор на деянието, но наказанието зависи изцяло от правната
квалификация, която съдът ще прецени да даде, като правилната е чл. 119, вр.
ал. 2 и ал. 3 от НК и при определяне на наказанието, дори и в максимума, би
постигнало целите на 36 от НК.
Подсъдимият А. Г. в лична защита поддържа казаното от защитника.
Извинява се на всички пострадали. Заявява, че не е искал така да се случи, а е
целял да се спре с шума. Твърди, че не е размахвал ножа, а това се е случило,
когато е бил заграден и бил в края на игрището. Съжалява за инцидента.
При предоставена на основА.е чл. 333, ал. 2 от НПК, последна дума,
подсъдимия, същият моли да му бъде определено по-малко наказание.
САС, проверявайки законосъобразността и правилността на атакуваната
присъда, съобразно с приложените по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, както и с оглед становищата на стрА.те
намира, че протеста, часния протест и депозираната жалба от защитата са
неоснователни.
Въззивният състав намира, че изнесената в мотивите на присъдата
фактология, в която са описА. установените факти, извършените процесуално-
следствени действия на досъдебното производство, заключенията на
назначените и приети съдебни експертизи, съдържа верни обстоятелства.
Първоинстанциоонният съдебен акт относно неговата фактологична част е в
пълна корелация не само със събрА.те и проверени доказателствени
източници, представени от оргА.те на досъдебното производство, но и на
12
положените усилия на СГС да събере нови доказателства от съществено
значение за решаване на делото. В този аспект, следва да се посочи, че
първоинстанционният съд е изнесъл в мотивите си фактическа обстановка,
базирайки се на доказателствени източници, които ги е обсъдил в тяхната
цялост и е извел правилни и законосъобразни правни изводи.
В хода на въззивното съдебно производство съдът е счел, че е
налице необходимост от приобщаването на нови доказателствени
материали, които при проверката им не установиха различни фактически
обстоятелства, поради което и въззивният състав не намира и основА.я
да преразглежда и да внася корекции в правилно изяснената от
първостепенния съд фактология. Единствено въззивинят състав събра,
провери и приобщи към доказателствения
материал по повод възраженията на защитата на подс. А. за несъответствие на
мотивите на СГС със съдържА.ето на видеозаписите, приложени като
веществени доказателства по делото, поради което в хода на въззивното
следствие извърши оглед на вещественото доказателство и допусна до разпит
свидетелят М..
За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела прецизно
съдебно следствие, в хода на което е изяснила всички правно значими
обстоятелства, свързА. с мехА.зма на извършване на деяниянието,
времето и мястото на извършването му, действията на подсъдимия и е
дала отговор дали това деяние съставлява престъпления или не. По
предвидения в НПК ред са били събрА. множество гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства: показА.ята на разпитА.те по
делото свидетели, заключението на съдебно-медицинските експертизи-
медицински, биологични, технически, писмени доказателства, приобщени
по надлежния ред, които са били обсъдени внимателно и задълбочено.
В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на
доказателствената съвкупност САС прие за установено от фактическа страна,
следното:
Подсъдимият Д.-М. К. А. Г. е роден на ******** г. в гр. ***, българин,
български граждА.н, с пост. адрес: гр. ***, ж.к.”***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *,
със средно образовА.е, неженен, безработен, с ЕГН:**********.
Подсъдимият А. не страда от психично заболяване /психоза/, въпреки
констатираната дисхармоничност в посока емоционално нестабилна личност,
с известни затруднения в социалната адаптация, без формирана същинска
личностова патология или разстройство на личността, със съответно по-нисък
праг на търпимост и задръжки. За подсъдимия са налице данни за вредна
употреба на психоактивни вещества - марихуана и психостимуланти,
злоупотреба без прояви на зависимост, което не го лишава от базисните му
психични годности и е бил в съС.ие да осмисли и ръководи постъпките си,
дори и да са употребени такъв вид вещества преди деянието, съгласно
13
заключението на приетата от първоинстанционния съд комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
На 09.01.2022 г. около 21,00-21,30 часа А. Г., св.К. Д. и св.М. А.
разходили кучето на момичето, изпушили заедно цигара марихуана, след което
подсъдимият си тръгнал. Св.Д. останала за кратко със св.М. като по-късно и
двамата се прибрали.
На 09.01.2022 г. около 22,00 часа пострадалият И. И. се намирал заедно
със свои приятели - св.В. К. и св.К. П. в заведение в гр. София, ж.к. „Люлин“,
в близост до бл.229, където празнували рожден ден на св.К.. Около 22,00 часа
на телефона на пострадалия И. позвънил св.С. С., като съобщил, че му се е
родил син и по този повод ще отиде да ги вземе, за да пуснат заря, с която да
отбележат събитието. До това време И., К. и П. били употребили алкохол -
съответно първият бира, а другите двама - уиски.
Св.С. се присъединил към празнуващите като пристигнал в
горепосоченото заведение при бл. 229 с автомобила си - л.а. марка „Пежо“, с
ДК №********, в което се качили И., св.К. и св.П. и заедно отишли пред бл.
225 в ж.к.“Люлин 2“. Пред блока имало четири игрища за различни спортове,
едно от които - игрище за тенис на корт. До същото се достигало по обща за
четирите игрища тясна пътека. На посоченото игрище за тенис на корт
мъжете решили да запалят фойерверки и факли, които св.С. бил закупил
предварително. Св.С. и приятелите му разтоварили пиротехническите изделия
от автомобила иа св.С. и се отправили към тенис корта. Към тях се
присъединил и св.Л. С., на когото св.С. също се обадил по-рано, като му
споделил радостата си.
Около 22,30 часа св.С. започнал последователно да пали фойерверките.
На игрището за тенис, в близост до него, били пострадалият И. и св.К., а св.П.
застанал малко по-встрА.. Малко след това на игрището влезли св.В. М. и
св.Л. С., който се намирал най-близо до входа му. Междувременно се събрали
и други хора да гледат зарята извън игрището и до оградата на корта, като
сред тях били св.А. М., св.Н. М., св.В. М. и св.Р. А. - приятел на св.Н. М..
Шумът от зарята подразнил силно намиращата се в близост св.К. Т.,
която се отправила към тенис корта, където се палели фойерверките. Същата
носела лютив спрей за самозащита в себе си. Първоначално застанала до
стоящите извън корта и до оградата група хора, като започнала да отправя
обидни квалификации по адрес на участниците в зарята. Почти веднага след
това, афектирана от случващото се, св.Т. влязла на самото игрище, отправила
се към св.С., който продължавал да възпламенява фойерверки. Извадила спрея
и пръснала в посока на мъжа, но последният я възприел своевременно и се
предпазил с ръка, поради което и св.Т. го напръскала само около устата. Св.Т.
успяла да напръска в очите св.В. К., който бил останал, за да събере
остатъците от фойерверките и факлите и той временно изгубил зрението си от
лютивиия спрей.
Междувременно, около 22,35 часа подсъдимият А. отишъл до посочения
тенис корт, също ядосан от шума на зярята, който събудил възрастната му
баба. Първоначално се намирал извън него, в непосредствена близост до входа
14
му и до другите наблюдаващи зарята отвън хора. Тенис игрището не било
осветено като светлина имало само от фойерверките, които пускал св.С. и
факлите, които палил св.К..
Подсъдимият започнал да крещи и да се заканва на висок глас към
лицата в игрището с думите: „Ей какво правите, ще Ви избия и ще Ви
смачкам, боклуци“, „Ей сега ще Ви убия всичките, ще Ви заколя“,
„Единадесет часа е хората спят бе“ като бил видимо ядосан. В този момент
св.Л. С., който все още се намирал на тенис игрището до входа му, се обърнал
към А. с думите: „Братле, не се превъзбуждай! На момчето му се е родил син,
зарята свърши, тръгваме си“. Подсъдимият А. Г. извадил изпод якето, с което
бил облечен, нож като го държал срещу св.С., без да го размахва и заявил:
„Сега ще видите какво ще стане“. Св.С. се изплашил и се дръпнал няколко
крачки назад, към вътрешността на корта. В този момент, св.С. чул св.К. да
вика, след като бил напръскан със спрей от св.Т., и тръгнал към него.
Подсъдимият А. Г. продължавал да крещи и заканва с думите: „Ей какво
правите, ще Ви избия и ще Ви смачкам, боклуци“, „Ей сега ще Ви убия
всичките, ще Ви заколя“, на което пострадалият му отвърнал да се разкара.
Подсъдимият А. Г. се ядосал, влязъл в игрището в близост до вратата и
продължил да крещи: „Ще те убия сега ще видиш какво ще стане“. И. се
обърнал към подсъдимия с думите: „Прибирай се, смешко“, на което
последният реагирал с израза: „Ей сега ще умреш“. Пострадалият И., който
бил най-отпред от останалите, св.М. и св.С. се опитали да избутат назад с ръце
А. Г., който вече се намирал отвън до изхода на тенис игрището и направил
няколко крачки назад, като продължавал да крещи. Св.П. бил малко след тях
на около един метър разС.ие от св.С., а св.С. и св.К. били най-отзад, тъй като
първият държал втория, който все още не виждал.
Точно след изхода на игрището, на метър и половина от вратата, на
пътеката между игрищата, подсъдимият А. Г. замахнал срещу пострадалия и
го ударил в лицето. Пострадалият също започнал да замахва с крак към
подсъдимия, питал кого псуваш, тъй като А. Г. продължавал с ругатните. От
своя страна, св.М., се опитал да успокои спорещите, които вече се сборичкали
и се били вкопчили един в друг, вкл. и племенника си /св.С./, който бил най-
близо до него и също се опитвал да удари А. Г. като го бутнал навътре към
игрището. Около 22,40 часа И. се намирал на пътеката между игрищата,
насочвайки се към тротоара пред тях и паркирА.те там коли.
В момента, в който И. достигнал до тротоара на спортните игрища,
намиращи се срещу бл. 225, в непосредствена близост до контейнер за смет и
улична пейка, подсъдимият А. Г., продължавайки да се заканва и крещи, се
приближил към него, замахнал с дясната си ръка и го намушкал с ножа, който
държал, в областта на долната част на шията на последния. Острието на ножа
проникнало до дясната гръдна половина на пострадалия, който паднал на
земята зад паркирА.те МПС. Зад И. на разС.ие от около един метър се
намирал св.В. М.. Св.Н. М. като видяла ножа в ръката на подсъдимия,
започнала да крещи: „Той има нож, той има нож“.
След нанасяне на удара, подсъдимият А. Г. минал в ляво на тротоара. И.
15
успял да се изправи за кратко, олюлявайки се назад с думите: „Братле, той ме
закла“, тръгнал напред към ударилия го, но се спрял и се хванал с ръце за
горната част на тялото като се насочил към излизащите от игрището негови
приятели. Подс. А. Г. престоял за кратко време под улична лампа с ръце в
джобовете. Св.С. С. се обърнал към подсъдимия с думите: „Защо го закла, бе?,
„Закла го, бе, закла го бе“. Подсъдимият минал между останалите лица,
върнал се в начало на пътеката преди игрището, навел се към земята, взел
нещо и избягъл в посока футболното игрище към блока, в който живеел.
От мястото, където бил намушкан пострадалият в областта на шията,
започнало да тече обилно кръв. И. се подпрял на задния капак на паркиран л.а.
„Ауди“ с ДК №********, след което се свлякьл на тротоара по лице, като
намиращите се наоколо лица го поставили по гръб. Пострадалият започнал да
агонизира и да издава хриптящи звуци без членоразделна реч, хъркал, правел
опити да отвори очите си, давел се в кръв, дишал трудно. В това време
останалата част от участвалите в зарята се придвиждавали по пътеката към
изхода на игрищата като св.В. М. се разправяла със св.К. Т..
Намиращите се наоколо хора се притекли на помощ на И.. Св.В. М.
свалил якето и блузата си, поставяйки дрехите върху прободната рана, за да
огрА.чи обилното кървене. Св.А. М. поставила якето си под главата на
пострадалия. Множество лица се обадили на тел.112 с искане да бъде
изпратена линейки и патрулен полицейски автомобил.
Част от живущи в блоковете, вкл. от св.И. С., св.И. Л., св.П. А., св.М. Т.,
св.Б. М., св.С. С. слезли на място в близост до пострадалия. По молба на св.С.
С., св.Т. позвънил в 09 РУ СДВР, за да помоли за по-бързо пристигане на екип
на бърза помощ. Св.А. И., живущ в бл. 225 на ж.к.„Люлин 2“, чувайки
суматохата, слязъл на тротоара и също се включил в оказването на номощ на
пострадалия. Малко преди пристигането на линейката той сменил св.М. и
придържал дреха върху раната, за да огрА.чи кръвоизлИ.. Св.С. от своя страна
срязал дрехата на пострадалия, за да види дали има наранявА.я на друго място
и също оказвал помощ в придържането на раната, докато останалите двама
почИ.ли. Малко след това пострадалият се отпуснал, ритнал с крака и
издъхнал.
На място пристигнали оргА. на 09 РУ СДВР, на които св.Т. посочил в кой
вход и апартамент живее подсъдимият. Междувременно, св.Т. получил
съобщение от приятЕ.та си /св.Б./ по социалната мрежа „Вайбър“, че е видяла
как А. Г. е наръгал пострадалия, като преди това са се сбутали.
В 22,48 часа на 09.01.2022 г. по повод подадения сигнал за прободен мъж
от ЦСМП потеглила линейка в състав св.Я. Й. - дежурен лекар и св.М. М. –
водач на МПС, пристигнала на място в 23,00 часа. Св.Й. заварил пострадалия
легнал по гръб, без видими движения на крайници, без зенична реакция. Св.А.
И. бил затиснал прободната рана в областта на шията фронтално, която вече
не кървяла. Пострадалият бил качен на носилка в линейката. По време на
движението, св.Й. започнал реА.мационни мероприятия /кардиопулмонална
ресусцитация, аспириране на раната, сърдечен масаж, дефибрилация/. При
шофьора на линейката се качил и св.К. П., а св.С. и св.К. пътували с такси след
нея. След пристигането в УМБАЛСМ „Пирогов“, завеждащият реА.матор в
16
шокова зала констатирал, че пациента е починал, след което бил върнат в
линейката, за да се направи електрокардиограма за удостоверяване на това
обстоятелство.
По указА.е на подсъдимия в проведен телефонен разговор
непосредствено след случилото се, приятЕ.та му - св.К. Д. отишла с л.а. марка
„Пежо“, модел „206 СС“, червен на цвят, до бл. 225 в ж.к.“Люлин 2“, където
видяла струпА. множество хора. Част от тях се насочили към превозното
средство, започнали да я обиждат, да удрят автомобила, тъй като някои
знаели, че е приятЕ. на подсъдимия. Междувременно в 22,50 часа св.Д.
получила съобщение по социалната мрежа „Телеграм“ от телефона на А. Г.
със съдържА.е: „Брат отИ.м и махай всичко от нас. Бързо“ като последвали и
две позвънявА.я от негова страна по същата мрежа съответно в 22,51 часа и
22,52 часа с молба св.Д. да изхвърли намиращата се в неговата стая марихуана
в тоалетната. Св.Д. напуснала мястото около бл. 225, паркирала л.а. до
съседна улица и отишла пеш до 90-то училище в ж.к.“Люлин 2“, където вече
отишъл А. Г.. Той бил в шок, говорил трудно, бил пребледнял.
Около 23,00 часа подсъдимият А. позвънил на св.М. А., който бил заедно
със св.С. Ц. и св.Ш. М.. След като им разказал за случилото се, св.М. А. и
св.Ш. М. отишли пеш до блока на А., където видели множество хора. На
същото място, след като му позвънил св.Ш. М., дошъл и св.М. Т., който бил в
л.а. на св.С. Ц. заедно със св.А. С. и неустановено по делото лице. След като
напуснали мястото около блока на А., последният се свързал по телефона със
св.М. Т. и го помолил да го вземе с приятЕ.та му от „Люлин 2“. С личния си
автомобил св.Т. завел А. Г. и св.К. Д. до ж.к.“Люлин 8“, където дошли и св.С.
Ц., св.Ш. М., св.М. А. М., св.М. Д. и св.К. Ш., за да обсъдят какво се е случило
и как да процедират.
На 09.01.2022 г. в неустановен час след случилото се, подсъдимият се
обадил на майка си - Н. Д., която се намирала със св.Т. П. и малкото си дете в
с.Гълъбник, Радомирско. А. я помолил да дойде да го вземе заедно с приятЕ.та
му - св.К. Д. като обяснил къде се намира /до заведение „Адашите“ в
ж.к.“Люлин 8“/. Междувременно с майката на подсъдимия се свързали и
служители на СДВР, които издирвали А.. Св.Т. П. се насочил към посоченото
от Н. Д. място в гр.София с л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК
№********, взел А. Г. и приятЕ.та му и тръгнал обратно към селото.
На 10.01.2022 г. подсъдимият и св.К. Д. се прибрали в гр.София.
Подсъдимият А. и майка му се срещнали със защитник, а св.Д. била отведена
за разпит в СДВР. Подсъдимият се предал на оргА.те на реда и бил задържан.
С протокол за доброволно предаване св.К. Д. предала 1 /един/ брой
мобилен телефон, марка „Samsung“, модел „Galaxy S20FE“, № на модела:
„SM-G780G“, с ИМЕИ слот 1: 35707762999458, с ИМЕИ слот 2:
35721162999456, със сериен №RF8R80274VH, ведно с поставена в него сим
карта, размер нано сим, с бял на цвят корпус с логото на мобилен оператор
„Vivacom“, с изписан върху лицевата страна № ********** **********,
ползван от подсъдимия.
Приетата в хода на съдебното следствие от СГС съдебно-медицинската
експертиза на труп №38/2022 г., установява, че при изследването на трупа на
17
пострадалия И. И. е налично едно проникващо в гръдния кош прободно-
порезно нараняване на шията с раневи канал, преминаващ през меките тъкани
на шията, навлизащ в дясната гръдна половина, продължаващ с прорезно
нараняване на горния дял на десния бял дроб и завършващ с линейно
нараняване на дясната обща сънна артерия, довело до десностранен
хемоторакс и остра кръвозагуба. Посоката на раневия канал е отпред-назад,
отгоре-надолу и
отдясно-наляво, с дължина около 7-8 см като причината за смъртта на И.
И. е въпросното прободно-порезно нараняване, довело до десностранен
хемоторакс и остра кръвозагуба.
От заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни №74/2022 г. от нанасянето на прободно-прорезното нараняване
до настъпване на смъртта е изминал известен период от време, от порядъка на
няколко минути, в което И. И. е бил в съзнА.е и в съС.ие да изпитва
значителни по интензитет болки и страдА.я, като включително е бил в съС.ие
емоционално да преработи и осъзнае случващото се с него до момента на
изпадане в безсъзнателно съС.ие. Доколкото раневият канал на прободно
порезното нараняване не е засегнал подлежащи костни структури, вещите лца
са направили извод, че приложената сила при нанасяне на удара не е била
голяма.
От заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-
химическата експертиза №А-032/2022, приета от първоинстанционния съд, в
резултат на извършените изследвА.я на проби кръв и урина от пострадалия, се
е установила употреба на алкохол със съдържА.е 1.13 g/L в кръвта.
Според видео-техническата експертиза по Протокол №11-Ф/2022 от
21.01.2022 г., обследвала съдържА.ето на оптичен носител - според датата и
часа, отразени от камерата на 09.01.2022 г. в 22:27:28 часа на паркинга спира
МПС, без възможност за посочване на цвета, марката, модела и
регистрационните му табели /сн. 7 и сн. 8/. От л.а. слизат четири лица най-
вероятно от мъжки пол /сн. 9 и сн. 10/. Водачът на МПС отваря багажника,
взима два полиетиленови (или хартиени) плика, насочва се към игрището,
следван от лице от мъжки пол /сн. 11 до сн. 14/. Друго лице взема от
багажника на МПС два полиетиленови (или хартиени) плика и тръгва към
игрището /сн. 15 и сн. 16/. Четвъртото лице затваря багажника на л.а. и също
се насочва към игрището. В 22:35:41 часа с посока на движение от дясно на
ляво на паркинга се спират, най-вероятно три лица от видим женски пол и две
от видим мъжки пол /сн. 19 и сн. 20/. Лицата се насочват към игрището,
следвА. от лице от видим мъжки пол /сн. 21 и сн. 22/, без възможност за
описА.е /сн. 19 до сн. 22/. След това от към игрището започва да се наблюдава
ярка светлина, най-вероятно от фойерверки /сн. 23 и сн. 24/. В 22:39:42 часа от
жилищния блок излиза лице най-вероятно от мъжки пол и се насочва към
игрището /сн. 25 до сн. 28/. В 22:40:11 часа от дясно на ляво към игрищата се
насочва лице най-вероятно от женски пол /сн. 29 и сн. 30/.
В 22:41:56 часа от игрището към тротоара се приближават две лица.
Едното лице нанася удар с ръка на лице в горната част на тялото, като
18
вследствие на удара, удареното лице пада зад паркирА.те МПС /сн. 33 до сн.
40/. Лицето, нанесло удара минава в ляво на тротоара, падналото лице се
изправя, тръгва към него, но се спира и се хваща с ръце или ръка за горната
част на тялото /сн. 41 до сн. 46/. Същевременно от игрището на тротоара се
наблюдава, че са излезли останалите лица. Удареното лице се връща към
лицата, излезли от игрището, а ударилото го лице минава между лицата, спира
се и се навежда в начало (на пътеката) преди игрището и след като се изправя,
тръгвайки навътре към игрищата, излиза извън зрителното поле на камерата
/сн. 47 до сн. 50/. В 22:42:21 часа от игрището излиза лице, държейки с лявата
си ръка пакет, а с дясната ръка е покрил лицето си /сн. 51 и сн. 52/.
Същевременно удареното лице се наблюдава, че се е облегнало (подпряло) на
задния капак на МПС /сн. 51 и сн. 52/. В 22:42:35 часа удареното лице пада на
тротоара /сн. 53 и сн. 54/. Около удареното (падналото) лице се събират лица
/сн. 55 до сн. 58/. Експертите са счели с оглед качеството на обследвА.е
файлове, че заснетите лица са негодни за целите на лицевата идентификация.
Според заключението по съдебно-медицинската експертиза на живо лице,
на 17.01.2022 г. около 13,00 часа, при подсъдимия А. Г. не са установени
травматични увреждА.я в областта на лицето и гръдния кош, а оток,
зачервяване на кожата с охлузване в областта на лявото коляно, които вещото
лице е приело, че е възможно да са получени при падане на терен. Отразено е,
че не е изключено подсъдимият да е получил удари в областта на лицето и
гърдите като липсата им към датата на прегледа може да се обясни с
повърхностния им характер и слаба изразеност.
При анализ на доказателствената съвкупност по делото СГС е разгледал
всяко едно от доказателствата и го е съпоставил с другите налични
доказателства, като е отчел фактите и обстоятелствата при анализ на гласните
доказателства, кои от свидетелите са близки познати съответно на И. и
съответно на подсъдимия А..
Установената по делото фактическа обстановка правилно СГС е основал
на показА.ята на св.М., св.К. Т., вкл. и отчасти прочетени /л. 47 от т. 2 от
досъдебното производство/, св.И. С., св.Н. И., св.А. И., св.К. П., частично
приобщени от досъдебната фаза на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК /л.
12 от т. 2 от досъдебното производство/, св.С. С., приобщени на осн. чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК /л. 8-10 от т. 2 от досъдебното
производство/, св.Л. С., прочетени отчасти на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2, пр. 2 от НПК /л. 20-21 от т. 2 от досъдебното производство/, св.В. К., св.Т.
Д., св.К. Д., отчасти приобщени на последната на осн. чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1
от НПК /л. 103-104 от т. 1 от досъдебното производство/, св.Т. П., св.М. Т.,
изцяло прочетени на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК /л. 109111
от т. 1 от досъдебното производство/, св.А. С., отчасти приобщени на осн. чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК /л. 112-113 от т. 1 от досъдебното
производство/, св.М. А., прочетени в малка част на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 1 от НПК /л. 115 от т. 1 от досъдебното производство /, св.С. Ц., също
частично приобщени на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК /л.
2 от т. 2 от досъдебното производство/, св.Ш. М., прочетени в определени
части на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК /л. 4 от т .2 от
досъдебното производство/, св.М. Д., отчасти прочетени на осн. чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 от НПК /л. 14 /гръб/ от т. 2 от досъдебното производство/, св.К.
19
Ш., св.И. Л., вкл. прочетени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК
/л. 23 /гръб/ от т.2 от досъдебното производство/, св.А. Б., вкл. частично
приобщени /л. 43 от т. 2 от досъдебното производство/, св.М. Т., св.Б. М., също
прочетени отчасти /л. 58 /гръб/ от т. 2 от досъдебното производство/, св.П. А.,
св.А. М., вкл. приобщени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от
НПК /л .64 от т. 2 от досъдебното производство/, св.В. М., св.Р. А., прочетени
частично на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК /л. 68 /гръб/ от
т.2 от досъдебното производство/, св.Н. М., също частично приобщени на осн.
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК /л. 71 от т. 2 от досъдебното
производство/ и св.В. М., както и отчасти на разпитА.я по давление на
защитата св.С. С..
Както първоинстанционния съд, така и въззивната инстанция кредитира
показА.ята на св.Я. Й. и св.М. М. - съответно лекар и водач на линейката, с
която е транспортиран пострадалият. Логично, предвид характера на работата
си, показА.ята на св.Й. са по-преки относно съС.ието на пациента,
обстоятелството, че раната на врата му е била притискана от намиращите се в
близост лица, повторния преглед и характера на реА.мационните действия,
които са извършвА. в превозното средство и направлението - УМБАЛСМ
„Пирогов“. Предвид медицинското образовА.е на св.Й., информацията, която
същият навежда в процеса е ценна относно съС.ието, в което е бил заварен
пострадалия - в мозъчна смърт, без видими движения на крайниците, с
прободна рана на врата с вече съсирена кръв, което се потвърждава и от
съдържА.ето на фиша от ЦСМП, като в същия смисъл са и показА.ята на
св.А. М., св.А. И., св.М., св.Т., св.А. Б..
Липсват основА.я и за въззивната инстанция да не се довери на св.Й.,
изхождащо и от опита му на лекар в ЦСМП, че мозъчната смърт при И. е
настъпила много бързо след получаване на прободната рана, в рамките на
около 3-4 минути, което негово твърдение се потвърждава от разпита на в.л.
д-р Х., изготвил съдебно-медицинската експертиза на труп в с.з. на
28.06.2023г. и на в.л. доц. д-р А., участвал в тройната съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни.
Оценката на СГС на показА.ята на св. И. С., св.И. Л., св.П. А., св.Б. М.,
св.А. И., св.Н. И. като достоверни и напълно независими се подкрепя от
въззивния състав. Посочените свидетели са наблюдавали случилото се от
различни позиции, съвсем случайно, доколкото внимА.ето им е било
привлечено от зарята. Тези свидетели са преки очевидци на инцидента,
същите не са близки, нито на пострадалия, нито на подсъдимия по дело А. Г.,
поради което и съмнения относно искреността на заявеното от тях и за
въззивния състав не е налично. Правилно СГС е приел, че дори свидетелите да
са се познавали с пострадалия, лица от компА.ята му, или майката на
новороденото, не може само на това основание да се заключи, че същите са
предубедени в своите показА.я или са заинтересовА. от изхода на делото.
ПоказА.ята на св.И. С., св.Б. М. /от досъдебната фаза/, св.Н. И. установяват
насочването на подсъдимия към игрищата, отправянето на викове относно
късния час на произвеждане на зарята и закА., в последствие наръгването на
И. вик: „Този ме закла“. Тези показА.я в тази им част изцяло са в корелация с
показА.ята на св.М. и св.А. М., св.Н. М., св.В. М., а също така и с
възпроизведеното при огледа на видеофайловете в с.з. на 28.11.2023г. и
20
заключението по видео-техническата експертиза по протокол №75-Ф/2022 от
28.04.2022 г./, отдалечаването на подс. А. Г. в посока блока, в който живее,
което отдалечаване са потвърждава и от показА.ята на св.А. Б., св.В. М., св.К..
Прецизен е анализът на СГС на показА.ята на св. М., тъй като посочения от
свидетеля час на приблизително извършване на деянието е почти напълно
идентичен с този от видеозаписа по видео-техническата експертиза по
Протокол №11-Ф/2022 /22:41:56 часа/, което характеризира тези показА.я като
абсолютно достоверни и непротиворечиви. Непротиворечиви са показА.ята на
св. М. и в тяхната цялост не само по отношение на изпълнителното деяние на
подсъдимия, тъй като св. М. потвърждава и заявеното от св.Н. М. и св.А. М.,
св.С., че подсъдимият е държал „нещо“ в дясната си ръка, което предвид
хронологията на събитията, може да се счете, че е било средството за
извършване на престъплението /нож/, което не е отречено от обясненията на
самия подсъдим А. Г.. Правилно СГС отчитайки обстоятелство, потвърдено
след прочитане показА.ята на св.М., от самия него, че впоследствие е научил
имената на подсъдим и пострадал и твърдението му, че не е разпознал А. Г. по
походката, което е отразено в протокола от досъдебното производство е приел,
че това не се отразява върху достоверността на неговите показА.я. Въззивният
състав след като анализира показА.ята на св. М. и отчитайки, че същите са в
пълен синхрон не само с множеството гласни доказателства, но и с
веществените доказателства- запис от видеокамери, счита същите за логични,
последователни и достоверни.
Правилно СГС се е доверил на показА.ята на свидетелите С., св.Л., св.П.
А., св.М. Т., св.М., св.А. И., тъй като същите веднага са слезнали на игрището
от апартаментите си и са се намирали в близост до пострадалия И.. Същите са
имали лични възприятия, че пострадалия А. И. е издъхнал преди пристигането
на линейката. Тези показА.я са в синхрон с показА.ята на св.Я. Й., св.А. Б.,
св.Т., св.М., св.А. М. и св.Р. А., но най- подробни са показА.ята на св. А. И. и
С. С., поради близостта си с пострадалия.
ПоказА.ята на св.И. Л., св.С., св.П. А., св.А. И. установяват фактите
свързА. с обстоятелството на преместването на пострадалия от присъстващите
на място лица /св.С./, притискането на раната от съседи /св.П. А., св.А. И.,
св.С. С./ и бягството на подсъдимия от местопрестъплението, което правилно
е отчетено от СГС, че е в синхрон с показА.ята на св.Л. от досъдебното
производство, приобщени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК от
СГС и показА.ята на св.М.. Св.Л. е видял именно подсъдимият като
отдалечаващият се от мястото на убийството лице, което следва и от
конкретното описА.е, което дава в досъдебното производство на дрехите му,
напълно съотнасящо с твърденията на приятелите на А. Г., а също и на св.И.
С., св.А. Б., св.В. М., св.А. М. и др. Дрехите с които е бил облечен подсъдимия
не се отрича и от неговите обяснения, дадени в открито съдебно заседА.е на
28.11.2023 г. пред първоинстанционния съд.
Правилно СГС в хода на съдебното следствие е изследвал наличие на
осветление на игралната площаткаи на базата на този установен факт е
анализирал гласните доказателства и е обсъдил достоверността на показА.ята
на свидетелите, непосредствени очевидци на посегателство срещу живота на
починалия И.. В този смисъл твърденията на св.С. и св.С., че вътре в игрището
не е било с осветление, различно от светлината от фойерверките, а само
21
отпред на тротоара се подкрепя от показА.ята на св.А. Б., св.Т., св.М., св.С.,
св.К., св.Т. и обясненията на подсъдимия. Твърденията им, че участващите в
зарята са се опитали вербално да успокоят подс. А. Г. следва от показА.ята на
св.С., св.М., св.А. М., св.В. М., св.Н. М.. Поради това не биха могли да се
приемат за достоверни обясненията на подсъдимия в обратната насока – че е
говорил „нормално“, което обяснение в тази му част не се подкрепя от
заключението по видео-техническата експертиза по протокол №75- Ф/2022 от
28.04.2022 г.
Подходът на СГС при анализ на доказателствата на св.А. Б. и св.М. Т., тъй
като вторият е задържал подсъдимият, в резултат на което А. Г. е осъден по
Н.О.Х.Д.№2784/2018 г. по описа на СГС, НО, 13-ти с-в за престъпление по чл.
354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е правилен. Правилно
СГС анализирайки показА.ята на св. Б. е изключил от доказателствената
съвкупност нейните твърдения в частта им, където същите са емоционални,
съдържат оценъчност, известни предположения, но в частта им където са в
еднопосочност с другите гласни и писмени доказателства правилно СГС ги е
приел за достоверни. Въззивният състав, отчитайки заявеното от свидетЕ.та,
че е наблюдавала случващото се от осмия етаж на жилищната сграда, в която
живее и отчитайки, че нейните твърдения се припокрИ.т с показА.ята на
свидетелите- очевидци св.А. М., св.Р. А., св.М., св.С., св.П., св.С., няма
основание да не ги приеме за достоверни в частта им, в която свидетЕ.та е
имала лични възприятия за случилото се.
За хронологията на събитията, установяването на фактите и въззивният
съд изгражда на базата на заявеното от св. Б. в частта, че е имало директно
съприкосновение между подсъдим и пострадал, което в показА.ята си пред
СГС определя, че двамата са били на „топка“. Заявеното от нея прикосновение
намира потвърждение в думите на св.М., св.М., св.А. М. /същата говори за
„боричкане“ в хода досъдебното производство/, св.Р. А., св.П., св.С..
Достоверно е твърдението на св.Б., че подсъдимият е престоял известно време
след нанасяне на удара върху И. под улична лампа, вероятно в шок след
случилото се. Това добре се съотнася с показА.ята на св.М., св.А. М., св.С. и
не се отрича от подсъдимото лице.
Правилна е оценката на СГС по отношение на показА.ята на св. Т., а именно
оценени като лице с опит в подобни ситуации, предвид професията му-
полицай, което му е дало възможност според първоинстанционния съд да
пресъздаде с по-голяма яснота и подреденост видяното от него. Макар, че
свидетелят няма преки възприятия върху съприкосновението между
пострадал и подсъдим, преобладаващо в твърденията му, този свидетел
препредава твърдения на други лица, поради което и въззивният състав
оценява показА.ята му в тази им част като не непосредствени. Въззивният
състав цени неговите показА.я в частите му, където свидетелят е имал
възприятия относно, че малко след като е хриптял, пострадалият е затворил
очи и по думите на Т. е „припаднал“ -изпаднал в безсъзнА.е. В този смисъл са
22
и показА.ята на св.М., който посочва, че пострадалият е започнал да
„побелява“, на св.М., че е „бледнеел“, на св.А. М., че се е “отпуснал тотално“,
а също и на св.С. – че пострадалият не е бил контактен, не е издавал звуци и е
нямал пулс. Въззивината инстанция кредитира като съотносими с други
гласни доказателствени източници и твърденията на свидетеля относно
осветеността около мястото, където е извършено престъпление, което е в
синхрон с показА.ята на св.А. Б.,
св.М. - от досъдебното производство, св.Р. А..
Подробен, задълбочен и обективен е анализът на СГС по отношение на
показА.ята на свидетелите на сем. М. - св.В. М., св.А. М., св.Н. М., св.Р. А.
/приятел на св.Н. М./, вкл. частично прочетени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1,
т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и св.В. М., като първоинстанционния съд е отчел, че
същите са в близки отношения със св.С. С., а и са познавали пострадалия и
повечето или всички лица от компА.ята му. Въззивният състав също отчита
тяхната близост с пострадалия, но и факта, че всеки един от тях е наблюдавал
случилото се от сравнително близко разС.ие, макар и от различна гледна
точка. Обективността в анализа на гласните доказателства, базирА. от
твърденията на св. М. се установя и от факта, че СГС е отчел, че този свидетел
не прикрИ. пред съда определени негативни за компА.ята му факти - в
частност, че лицата от тяхната компА.я са се насочили срещу А. Г. след
псувните и заплахите от негова страна по техен адрес, вкл. като са се опитали
да го избутат навън, че те също и са употребявали нецензурни изрази, което се
потвърждава и от показА.ята на св.Р. А., св.Н. М. и заключението по видео-
техническата експертиза по Протокол №11-Ф/2022. Въззивната инстанция
също определя тези показА.я за достоверни в частта им, че подсъдимият пръв
е посегнал към пострадалия, с което е инициирал физическия контакт
помежду им на пътеката, малко след което е нанесъл и фаталния за живота на
И. удар с нож. В тази част показА.ята на М. не са изолирА., а изцяло
кореспондират със заявеното от св.А. М. и св.Р. А., дадени в хода на
досъдебното производство.
ПоказА.ята на св. А. М. и въззивната инстанция цени като достоверни.
Подобно на баща си, същата е била в един определен момент на сравнително
близко разС.ие до нарастващия скандал, по думите й на не повече от един
метър и половина и е видяла случващото се, още повече смъртта на млад мъж.
Въпреки това, разказът на свидетЕ.та е логически подреден, непротиворечив и
последователен, без съществен дисонанс с показА.ята от предварителната
фаза на процеса. Св.А. М., за разлика от баща си, говори първо за избутване
на подсъдимия от пострадалия, последвано от инициирА.я от подсъдимия удар
срещу И., като в същия смисъл и показА.ята на св.Н. М. от досъдебното
производство и тези на св.С. С.. Следва да се отчете и фактът, че в този
момент св.М. е правил опити да потуши разрастващия се скандал, вкл. да
успокои племенника си - св.С., който също е посягал на А. Г., което се твърди
от св.А. М. и св.Р. А..
Неоснователни са възраженията на защитата за това, че
първоинстанционният съд не е обсъдил показА.ята на свидетелите в тяхната
23
цялост и най- вече за това, че не е отговорил на възраженията на стрА.те, че
между пострадалия и подсъдимия е имало сборичкване. СГС е приел, че е
налична разлика в показА.ята на баща и дъщеря и най-вече във факта дали
пострадалият е отговорил на удара от страна на подс. А. Г. и дали е имало или
не сборичкване,дърпане, бутане между пострадал и подсъдим.
Първоинстанционният съд е приел, че пострадалият И. също е направил
опит да удари подсъдимия, което впоследствие е довело до сборичкване, като
и двете лица са били афектирА., пострадалият - употребил алкохол, а
подсъдимият няколко часа по-рано - наркотични вещества. Поради това,
нормалната логика според СГС насочва еуфорията и емоциите също да са
насочили И. към физически, а не само към вербален отговор на проявената от
подсъдимия агресия, както твърди св.М.. Към сборичкване и физическо
съприкосновение между двамата мъже насочват и показА.ята на св.А. М. и
отчасти съответстващите им показА.ята на св.Р. А., св.В. М., св.Л. С., св.К. П.,
св.А. Б., св.Б. М. и др.
В отговор на възраженията на защитата, СГС е приел за съотномими със
заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп твърденията на
св.А. М. относно начина на падане на пострадалия. КонстатирА.те охлузвА.я
на носа и двете му колена са по изпъкнали части на тялото и няма как да се
получат, ако И. е паднал директно по гръб, което се подкрепя и от разпита на
вещото лице д-р Х. в съдебно заседА.е, както и от онагледеното при огледа на
веществени доказателства – дискове и микро SD карта, макар че
преобладаващата част от свидетелите-очевидци твърдят именно това.
Правилно СГС не се е доверил на твърденията на св.А. М. относно изтеклия
период от време, след който пострадалият е изгубил съзнА.е, тъй като самата
заявява, че от стреса е загубила представа за времето, но като
последователност на стихване на жизнените показатели на И., изгубване на
съзнА.е, тотално отпускане, разказът й не е изолиран от показА.ята на св.А.
И.. Заявеното от св.А. М., че след убийството, А. Г. е търсил нещо в тревата,
СГС също е приел за вярно, тъй като е в унисон с показА.ята на нейната
сестра - св.Н. М., нейната майка - св.В. М. и най-вече заключението по видео-
техничесата експертиза по Протокол №11- Ф/2022, който факт не се отрича от
дадените обяснения от подсъдимия.
Както първоинстанционният съд, така и въззивният съд приемат за
достоверни, еднопосочни и в синхрон с другите доказателства твърденията
на св.Р. А. и св.Н. М.. Независимо от известната липса на спомени и
несъществени противоречия, същите препредават сходна картина за
случилото се. ПоказА.ята на св.Р. А., дадени на досъдебното производство и
пред първоинстанционния съд установяват появата на подс. А. Г., избутването
му с ръце от компА.ята, спречкването между подсъдим и пострадал, опита за
разтърваване от св.М.. Потвърждаване на думите на св.М. и св.А. М. за опита
на подсъдимия да удари И. и нанесения фатален за живота му удар с нож,
което се установява от показА.ята на св.Р. А. от досъдебното производство.
Според въззивния състав показА.ята на св. Р. А. установяват съС.ието на
пострадалия след наръгването му - давене, теч на кръв, хъркане, затруднено
дишане, които намират корелация с думите на св.А. И., кой твърди, че е
възприел хрипове, конвулсии на тялото, притваряше и затваряне на очите на
пострадалия.
24
Правилно СГС е окачествил показА.ята на св.В. М., за разлика от тези на
дъщерите и съпруга й, като по-общи, но същата твърди, че се е намирала на
по-отдалечено разС.ие от случващото се. Тези показА.я служат за
установяването на факти относно опитите на св.С. да успокои подсъдимия,
спречкването между подсъдим и пострадал, навеждането на подс. А. Г. към
земята преди бягството от местопрестъплението, хриптеното на вече падналия
И., оказаната помощ от съпруга и пристигането на екип от „Спешна
помощ“.
Въззивината инстанция споделя анализът на показА.ята св.С. С., св.Л.
С., св.К. П., вкл. на тримата и от досъдебната фаза, и на св.В. К., които
свидетели макар и близки с пострадалия И., но същите са непосредствени
свидетели на голяма част от стеклите се събития, възприели ги от сравнително
близко разС.ие, вкл. и някои от действията на нападателя и приятеля им.
Преценявайки в този смисъл достоверността на показА.ята на тази група
мъже, СГС в общи линии ги приел за действителна реализация на стеклите се
събития. Както първоинстаанционния съд, така и въззивния състав не
игнорира вероятността св.С. да прикрИ. определени негативни за него факти –
в частност, че също е проявявал агресивно поведение спрямо подсъдимия, че
се е опитал да го избута и удари, сведения за което се съдържат част от гласни
доказателствени средства, в частност в обясненията на А. Г. и показА.ята на
св.М.. Известните пропуски, които първият съд установил, противоречията с
показА.ята на други свидетели /в частност св.С. и св.С./ са обясними с
изтеклия период от време и неблагоприятния характер на събитието в живота
им, като ги е окачествил като показА.я със сериозния емоционален заряд в
изложеното от тези лица. Правилно СГС е отчел при анализа на
доказателствата, че св.С. е станал и родител същата вечер, но е загубил и един
от най-близките си приятели, а самият той твърди, че след наръгването на
приятеля му, е изпаднал в шок, което се съотнася с показА.ята на останалите
присъстващи. Отчитайки емоционалния заряд на показА.ята на свидетеля,
правилно СГС, както и въззивиня състав не приема за действително
посоченото от него разС.ие в с.з., на което е бил от пострадалия /около 50 м/,
тъй като не само не съответства на показА.ята му от предварителната фаза на
делото, но и най-вече на тези на останалите лица от компА.ята му и на други
присътващи извън игрището. Правилно СГС при проведените от него
непосредствени разпити е установил и количеството алкохол, които
свидетелите са употребили преди инцидента - св.П., св.К. е имал и рожден
ден, което също е възможно да се отразило на последователността на някои от
детайлите по разказите им, но при запознаването им от въззивиня състав,
действително в общи линии не са установи такава хаотичност и
противоречивост, която да може да се обясни със сериозно въздействие на
алкохол. Действително, техните показА.я са еднопосочни, дадени в хода на
досъдебното призводство, със свидетелските показА.я на св. М.и, св.Р. Т.,
св.А. Б. и др.
СГС се е доверил на изложението на св.С., св.С., св.П. и св.К. в
предхождащата нападението част, относно местоположението на лицата по
време на изстрелването на зарята, пристигането на св.Т., спътника
/неустановен по делото/ и подсъдимия на игрищата, вкл. отправените от Т. и
от подс. А. Г. обидни думи спрямо компА.ята, напръскването в очите на св.К.
25
със спрей и съответните действия на св.С., точното място на извършване на
престъплението. В тази част от показА.ята на свидетелите и САС канстатира
наличие на потвърждА.е и еднопосочност със заключението по видео-
техническата експертиза по Протокол №11-Ф/2022, съдържА.ето на която е
онагледено и в с.з. на 13.10.2023 г. чрез процесуално- следствено действие-
оглед на видеофайлове.
Правилно СГС не е приел, че св.С. и св.К. не са възприели момента на
нанасяне на удар от подсъдимия, тъй като точно в този момент св. С. се е
насочил към напръскА.я със спрей св.К., а К. вече е бил със замъглено зрение,
макар и двамата да са видели падащия на земята И.. Действително, показА.ята
на св.С. не съдържат информация да е имало съприкосновение между
пострадал и лицата от неговата компА.я и подсъдим. Твърденията са
противоречиви по отношение на това обстоятелство, което се подкрепя от
показА.ята на св.С., който също не споделя такъв факт, но и въззивният
състав, базирайки се на показА.ята на св.А. М., св.В. М., св.Р. А., св.А. Б.,
св.Б. М., св.К. П., прие, че следва да се довери именно на техните твърдения.
Въззивната инстанция също както и СГС се позовава и заявеното от
св.С., вкл. и след прочитането на показА.ята му от СГС, дадени в хода на
досъдебното производство, че е видял преди убийството подсъдимият да
държи нож, тъй като това негово твърдение се подкрепя от заявеното от св.Н.
М., и отчасти с косвените показА.я на нейната сестра - св.А. М.. Правилно,
СГС е изключил от доказателствената маса, изграждаща случилото се,
твърдението на сестри М.и, че А. Г. е замахвал към св.С., тъй като самият
свидетел не го навежда както в съдебно заседА.е, така и в показА.ята си от
досъдебното производство, като в този смисъл са и обясненията на
подсъдимото лице в тази им част.
При събиране и проверка на доказателства в хода на съдебното следствие,
правилно СГС е изследвал фактите, относими към квалифициращите
обстоятелства по повод повдигнатото обвинение на подсъдимия, като
правилно твърденията на св. П. в частта им относно съС.ието на пострадалия
след
падането на И. на земята, същият е загубил съзнА.е, не е говорил, а само е
хриптял, ги е окачествил като субективно възприятие, но в унисон със
заявеното от св.Й. и най-вече от д-р Х., че пострадалият е загубил съзнА.е
поради обилното кръвотечение за не повече от 3-4 минути, като в същия
смисъл са и твърденията на св.С..
ПоказА.ята на св.К. Т. са достоверни и за въззивната инстанция относно
обстоятелствата, че е псувала, че е напръскала с лютив спрей лица от
игрището и т.н, което се потвърждава и от заключението по протокол №75-
Ф/2022 от 28.04.2022 г. Св.Т. е предала и доброволно неволно направен
видеозапис с мобилен телефон, обект на цитираната по-горе видео-
техническа експертиза. ПоказА.ята на св. Т. са еднопосочни с показА.ята на
св.К., св.С., св.М.и по отношение основните главни факти за времето и с оглед
мястото, където се е намирала св.Т. -разминаване с подсъдимия на входа на
игрището, пръскане със спрей, вкл. и падащия пострадал И., размяна на
реплики със св.М.и.
Въпреки възраженията на защита и САС не отчете за спомагащи
26
изясняване на съществени обстоятелства от предмета на делото показА.ята на
св.С. С.. Действително, както е отчел и СГС липсват доказателства, че това
лице е било в близост до св. Т. и в този смисъл няма преки и непосредствени
възприятия.
Въззивният съд изцяло споделя подробния анализ на СГС на показА.ята
на свидетеля Н. И.. Самият св.И. признава, че е наблюдавал случилото се, без
да индивидуализира дата и време /“преди година, две,три“/, от разС.ие от
около 20 м, което и според въззивния състав се противопоставя на показА.ята
на лицата, които въззивния съд обяви, че ги приема за достоверни, а именно
наблюдаващи събитията от 09.01.2022 г. от близко разС.ие, и то част от тях
напълно случайно възприели ги. ПоказА.ята на това лице са противоречиви с
вещественото доказателство по делото, обективираното във видео-
техническата експертиза по Протокол №11-Ф/2022 от 21.01.2022 г., която
онагледява падане на лице, но това лице не е подсъдимият А. Г..
Както СГС, така и въззивния състав възприе виждането на всички
намиращи се на игрището, а извън него лица, че подсъдимият А. е лицето,
което е наръгало пострадалия, а не пострадалия И. да е паднал върху ножа му,
каквато версия лансира самия подсъдим, а и част от приятелите от
обкръжението му. Повечето от свидетелите са възприели тези противоправни
действия на подсъдимия от сравнително близко разС.ие, което въпреки
емоционалността на ситуацията, изключва която и да била друга версия. В
такава насока са и протоколите за разпознаване по снимки с фотоалбум,
изготвени според разпоредбите на НПК, в които е удостоверена категоричност
от св.К. П., св.С. С. и св.Л. С., че именно подсъдимият е лицето, което е било
на местопрестъплението и е извършило противоправното деяние.
Първоинстанционният съд старателно е изследвал и показА.ята на св.К.
Д., св.М. Т., св.А. С., св.М. А., св.С. Ц., св.Ш. М. и св.М. Д., като на първо
място е съобразил, че са близки с подс. А. Г. /св.Д. - негова интимна приятЕ.
към 09.01.2022 г., а с повечето от свидетелите са приятели от деца - св.М. А.,
св.М. Т., св.Ш. М./. За да отчете, че тези свидетели целят да предадат в
благоприятна светлина личността и поведението на подсъдимия, като
игнорират някои негови негативни характеристики и прояви,
първоинстанционният съд в мотивите си правилно се е позовал на разпитите
от досъдебното производство, надлежно приобщени в хода на съдебното
следствие, като е отчел, че в съдебно заседА.е нито един от цитирА.те
свидетели не си спомни подс. А. Г. да е проявявал агресивно поведение или да
е пушил марихуана, въпреки че са го заявили пред разследващ орган
/показА.ята на св.К. Д., св.А. С., св.М. Д. от досъдебното производство/.
Въззивният състав също кредитира в тази им част показА.ята на свидетелите в
досъдебната фаза, тъй като същите са във връзка със заключението на
съдебно-психиатричната и психологична експертиза, констатирала както
вредна употреба на марихуана у подсъдимия, така и определени характерови
особености, свързА. с по-нисък праг на търпимост, лесна възбудимост и т.н.
Това поведение на подсъдимия не е било изолирано, като в този смисъл са
показА.ята на св.З. и заключението по видео-техническата експертиза по
протокол №11-Ф/2022.
Версиите, лансирА. от част от свидетелите, а именно показА.ята на св.Д.,
св.Ал- М., че са били заплашвА., мА.пулирА. от разследващите оргА.,
27
подложени на сериозен стрес, не са основА.е да се приеме, че са били
„принудени“ да дадат недостоверни показА.я. Видно от съдържА.ето на
протоколите за разпит, всички свидетели са били запознати с правата и
задълженията си, с наказателната отговорност, която носят, а повечето от тях
са заявили пред СГС, че са прочели заявеното от тях -св.Д. твърди, че прочел
само първа стрА.ца и останалите потвърдили подписите си върху писмените
доказателствени средства.
Правилно СГС се е доверил на показА.ята на тези свидетели, дадени в
досъдебната фаза и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, или ал. 5, вр. ал. 1, т. 1
или т. 2, пр. 2 от НПК, тъй като същите са дадени в близък период от
случилото се и същите в досъдебната фаза по- близкостоящи до
действителността, и по-правдоподобни. ПоказА.ята на тази група лица се
явяват преки доказателствени източници по отношение на стеклите се
събития след извършване на убийството от А. Г.. В тази им част, съдът
установи преимуществена еднопосочност, но в общ план са неотносими към
същинския предмет на делото по чл. 102 от НПК.
Верни са сведенията на св.К. Д. относно съвместната им среща с
подсъдимия и св.М. Ал- М.. Въззивният съд също игнорира показА.ята й в
частта, в която св.Д. отрича А. Г. да е пушил марихуана процесната вечер,
което е в противовес със заявеното от лицето, с което са пушили заедно - св.А.
от досъдебното производство, а също така и със заключението по съдебно‐
психиатричната и психологична експертиза, а именно, че св.К. Д. е била
помолена от подсъдимия да изхвърли намиращата се в дома му марихуана. От
съдържА.ето на съдебно- техническата експертиза, изготвена от в.л. А., в
заключението, св.Д. е получила съобщение в социалната мрежа за
комуникация „Телеграм“ в 22,50 часа на 09.01.2022 г. с указА.е да изхвърли
всичко от дома на подсъдимия.
Правилно са отчетени от СГС с косвена доказателствена стойност
показА.ята на част. обвинителка - св.Н. И. и на св.А. В. /л. 49 от т. 2 от
досъдебното производство/, приобщени на В. на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
4, пр. 1 и т. 5 от НПК, които постфактум и от приятели на починалия са
разбрали за случилото се. Заявеното от майката на И. относно последните
думи на сина /„Тоя май ме закла“/ се припокрИ. с показА.ята на част от
лицата, с които е бил по време на случилото се - св. К. П., св.С. С., св.В. К., а
също и св.И. С. и др.
Правилно СГС е отчел показА.ята на свидетелите св.К. Г., св.К. А., св.Н.
З. и св.А. С., като недопринасящи към изясняване на случая, тъй като тези
свидетели нямат преки възприятия за случилото се, а са възприели
откъслечни викове или са нямали пряка видимост към игрището за тенис на
корт, без пряк поглед върху случилото се заради дървета и клони В
преобладаващата си част, визирА.те лица са придобили статута на свидетели
единствено поради сигнализирането на спешния телефон 112. Както
първоинстанционният съд, така и въззивният състав счита, че показА.ята на
св.К. Ш., също не изясняват факти и обстоятелства, свързА. с предмета на
делото.
Въззивният състав, както и СГС счита, че показА.ята на св. А. З.,
единствено допринасят за личността на подс. А., но отново е на становище, че
28
не навеждат относими за процеса факти. Св.З. възпроизвежда лични
впечатления от поведението на подс. А. Г., свързА. с насилие над момиче и
възрастен човек, датиращо месеци преди разглеждА.я казус, а именно на
28.03.2021 година.
Правилен е подходът на първоинстанционния съд при анализ на
показА.ята на св. Т. П., отчитайки, че се касае за лице от близкото обкръжение
на А. Г. /живеещ на семейни начала с майката на подсъдимия - Н. Д./. За
достоверни показА.я на този свидетел единствено могат да се приемат
твърденията му, съпоставени с св.К. Д. и обясненията на подсъдимия, които са
били в превозното средство на П., тъй като св. Н. Д. се възползва от правото
си по чл. 119 от НПК. В такава насока, спор относно мястото, от където е бил
взет подсъдимият с приятЕ.та си -заведение „Адашите“ в ж.к.“Люлин 8“ и
дестинацията, за която са отпътували, по делото няма -с. *** , което се
установява и от показА.ята на св.Д. и обясненията на А. Г., както и част от
разпитА.те по делото техни приятели. ПоказА.ята на този свидетел
установяват бягството на подсъдимия от местопрестъплението, тъй като
същият се е укрил с помощта на близките си, макар и за кратко време.
Наличните противоречия на показА.ята на св.Т. Д. /майка на св.К. Д./ и
самата К. Д. относно това кой е закарал първата и А. Г. до с.***, не са от
съществено значение за установяването на важни факти и обстоятелства по
делото. Правилно СГС не се е доверил на твърденията на майката на св.К. Д.
относно начина на реализиране на смъртоносното за И. нараняване /заявена и
пред част от приятелите му, вкл. и в обясненията на А. Г./, доколкото нито
един от останалите свидетели, различни от близкото му обкръжение и
неочевидци, не я лансира и прокламира. Препредаването на думите на
дъщеря, че по тялото на подсъдимия е имало синини, е вторично и косвено и
не носи доказателствена стойност, макар и да намира потвърждение в
показА.ята на св.К. Д. и в част от тези на приятелите му, а отделно от това
самият А. Г. посочва, че е показал наранявА.ята по тялото си само на св.К. Д.,
а не и на приятелите си. В подкрепа на изводите на първоинстанционния съд е
и заключението на съдебно-медицинската експертиза спрямо подсъдимия,
изготвена осем дни след 09.01.2022 г. Същата единствено насочва, че
подсъдимият е падал на терен, поради констатирА.те оток, зачервяване на
кожата с охлузване единствено в областта на лявото коляно.
Правилно СГС е изградил последвалата убийството фактология на база
на показА.ята на приятелите на подсъдимия и най-вече тези на св.М. А., св.Ш.
М., св.М. Т., с които е комуникирал по телефона, тъй като същите са
придобили най-преки впечатления за случилото се от самия подс. А. Г..
Въззивният състав също не възприе за вярно твърдението на св.Ш. М., че
подсъдимият А. Г. е заявил, че няма представа какво е станало с ножа, като в
същия смисъл и обясненията му от с.з. от 28.11.2023 г. пред СГС и пред
въззивния състав. Това е единственият свидетел от компА.ята на А. Г., който
споменава какво се е случило със средството на престъплението, докато
останалите свидетили не твърдят да са уведомявА. за това обстоятелство.
Както бе посочено по- горе според показА.ята на св.А. М., св.Н. М., св.А. Б.,
подсъдимият е взел нещо след наръгването на пострадалия и е избягъл, но по
делото няма спор, че нараняването на шията, което стои в причинна връзка
със смъртта на И., е прободно- порезно, а и не се оспорва от защитата да е
29
причинено с нож.
Въззивният състав, както и СГС не дава вяра в съществените им части на
обясненията на подсъдимия А. като ги приема за изградена защитна версия,
която се опровергава от останалите доказателства, събрА. по делото. В
съответствие с процесуалните норми същият даде обяснения и пред въззивния
състав, в които прозира двояката им правна природа на основно гласно
доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което лицето
упражнява в пълен обем правото си на защита. Обясненията на подс. А. са
добре предварително обмислени с цел поддържане възприетата линия на
защита, но нелогични, непоследователни и поради това вътрешно
противоречиви.
Обясненията на подс. А. Г. са заредени с емоционален заряд, но
твърденията му са концентрирА. върху емоции, чувства, детайлни описА.я на
стрА.чни за случилото се събития -събуждане на баба му, обаждане на майка
му, разговори с приятелите и св.К. Д., като в основни линии цели да убедят
съда в защитния характер на нараняването, причинено на И. /„щяха да ме
утрепат“, „нападнаха ме“/. Обясненията на А. Г. старателно „пропускат“
негативни за него факти, а именно че е пушил марихуана същата вечер, че е
заплашвал и се е заканвал на компА.ята празнуващи, че е показал нож на св.С.,
че пръв е ударил пострадалия, надлежно потвърдени от безпристрастни
доказателствени източници.
Лансираната от подсъдимия и защитата му версия, че пострадалият И.
„сам се е набучил на ножа“ не намира опора в другите събрА. доказателства.
Според съдебно-медицинската експертиза на труп, се касае за дълъг от около
7-8 см. раневи канал, преминал през меките тъкани на шията, навлязъл в
дясната гръдна половина, достигнал до горния дял на десния бял дроб и
завършил с линейно нараняване на дясната обща сънна артерия.
Несъстоятелно е твърдението, че пострадалия И. сам се е нарА.л, тъй
като констатирА.те от медицинската експертиза наранявА.я могат да се
получат единствено само с насочен удар в областта на посочените от същата
оргА.. Лансираната от него версия не намира опора и в извършения от СГС
на 13.10.2023 г. оглед на диск с наименовА.е „Люлин, бл. 225, вх.Б, 09.01.2022
– 20:00 – 00:30, 1 минута назад“, и по-конкретно на файл
№А02_20220109200000, от съдържА.ето на който става ясно, че в 22:41:57
часа според отразеното на камерата, именно подсъдимият е лицето, което удря
пострадалият, който пада на земята, и след като се изправя, заедно с
останалите четири лица, се насочва към подс. А. Г., който отстъпва назад.
Вярно е, че според съдържА.ето на видео-техническата експертиза по
Протокол №11-Ф/2022 от 21.01.2022 г. , не е възможно да се извърши лицева
индетификация на лицата, но облеклото на подсъдимия, съпоставимо с
показА.ята на разпитА.те по делото свидетели, с категоричност обосновават
извод, че лицето, което е нанесло удар с нож пострадалият, който пада на
земята, е подс. А. Г.. Твърденията на подс. А. Г., че всъщност събореният на
земята е бил той, след което пострадалия И. се е насочил към ножа, също е
несъстоятелно и е в противовес със съдържА.ето на видеозаписа, от което
съдържА.е се установява, че падналато е лице се хваща с ръка за гърлото,
обляга се на л.а., а по-късно пада на земята- съдебно- видео- техническа
експертиза по Протокол №11-Ф/2022 от 21.01.2022 г.
30
Правилни са констатациите на първоинстанционния съд, че именно
подсъдимия е лицето, което пръв е нападнал пострадалия И., което намира
опора в свидетелите от компА.ята на пострадалия и най-вече тези на св.А. М.,
св.М., св.С. и др. И в този смисъл обясненията на подсъдимия са в сериозни
вътрешни противоречия относно същественото за процеса обстоятелство кой е
нападнал пръв – подсъдимият, лице от компА.ята на И., или починалият. В
част от разказа си, подсъдимият заявява, че пострадалият го е бутнал пръв,
след словестни престрелки, на което му действие А. Г. е отговорил, но по-
късно в дадените от него обяснения, при отговорите на въпроси на защитата,
подсъдимият настоява да се сдърпал със св.С., който го е избутал пръв.
Както СГС, така и въззивната инстанция кредитира за достоверни
обяснения та подсъдимия в частта им къде е отишъл след случилото се, тъй
като са напълно съотносими с показА.ята на лицата от близкото му
обкръжение; че също е бил ударен, вероятно както твърди от пострадалия, тъй
като намират подкрепа в заявеното от св.А. М.; че е престоял известно време
след нанасянето на смъртоносния удар, възприето и от съда при огледа
съдържА.ето на диск с наименовА.е „Люлин, бл.225, вх.Б, 09.01.2022 – 20:00 –
00:30, 1 минута назад“, и по-конкретно на файл №А02_20220109200000.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза на подсъдимия,
изготвена от в.л. д-р С. и в.л. А. /л. 114-140 от т. 4 от досъдебното
производство/ и приета от СГС, се установява, че подсъдимият А. не страда от
психично заболяване /психоза/, въпреки констатираната дисхармоничност в
посока емоционално нестабилна личност, с известни затруднения в
социалната адаптация, без формирана същинска личностова патология или
разстройство на личността. От разпита на вещите лица, проведен от
първоинстанционния съд се установява, че подсъдимият е имал възможност за
пълно осъзнаване на последствията от действията, независимо от посочената
акцентуация на характера му като същата би могла да се отрази при
определяне на справедлив размер на наказанието като смекчаващо вината
обстоятелство. Вещите лица са счели, че при подсъдимият са налице данни за
вредна употреба на психоактивни вещества - марихуана и психостимуланти -
злоупотреба без прояви на зависимост, което не го лишава от базисните му
психични годности и е бил в съС.ие да осмисли и ръководи постъпките си,
дори и да са употребени такив вид вещества преди деянието. Съдържащото се
в експертизата заключение за употреба на наркотични вещества се
потвърждава от показА.ята на св.Д., св.М. от досъдебната фаза, макар и част
от тях приобщени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и експертизата на
в.л. А.. Макар и да е без пряко отношение към извършеното от подсъдимия, не
може да се изключи вероятността употребената часове преди деянието
марихуана да е довела до снижаване на прага на търпимост на А. Г., като в
този смисъл са показА.ята на св.Д. от досъдебното производство и св.А. З.
пред съда.
От приетата в хода на съдебното следствие от СГС съдебно-медицинската
експертиза на труп №38/2022 г. на в.л. д-р Х. (л. 1-7 от т. 4 от досъдебното
производство), от заключението се установя, че при изследването на трупа на
31
пострадалия И. И. е установила едно проникващо в гръдния кош прободно-
порезно нараняване на шията с раневи канал, преминаващ през меките тъкани
на шията, навлизащ в дясната гръдна половина, продължаващ с прорезно
нараняване на горния дял на десния бял дроб и завършващ с линейно
нараняване на дясната обща сънна артерия, довело до десностранен
хемоторакс и остра кръвозагуба. Посоката на раневия канал е отпред-назад,
отгоре-надолу и отдясно-наляво, с дължина около 7-8 см като причината за
смъртга на И. И. е въпросното прободно-порезно нараняване, довело до
десностранен хемоторакс и остра кръвозагуба. Експертът е констатирал и
охлузвА.я на носа и двете колена на пострадалия. СъдържА.ето по това
заключение съответства на показА.ята на св.М., св.А. М., св.А. И., св.Т., св.Й.
и др., а също и на протокола за оглед на труп с фотоалбум.
Компетентно, обективно и безпристрастно е приетото от СГС
заключение на тройната съдебно-медицинска експертиза по писмени данни
№74/2022 г. /л. 143-153 от т. 4 от досъдебното производство/, според което от
нанасянето на прободно-прорезното нараняване до настъпване на смъртта е
изминал известен период от време, от порядъка на няколко минути, в което И.
И. е бил в съзнА.е и в съС.ие да изпитва значителни по интензитет болки и
страдА.я, както и предсмъртни болки, като включително е бил в съС.ие
емоционално да преработи и осъзнае случващото се с него до момента на
изпадане в безсъзнателно съС.ие. Доколкото раневият канал на прободно
порезното нараняване не е засегнал подлежащи костни структури, вещите лца
са направили извод, че приложената сила при нанасяне на удара, не е била
голяма. СъдържА.ето на визираната експертиза, подкрепено и с отговорите на
изготвилите я вещи лица и според въззивния съд са еднопосочни и в унисон и
с показА.ята на всички свидетели-очевидци на смъртта на И., според които
същият не е починал веднага, макар и да е налице твърде широк диапазон от
време, за който говорят различните свидетели.
Компетентни, обосновА., обективни и безпристрастни са заключенията
по двете съдебно-химически експертизи, назначени и изготвени в досъдебното
производство /№А-032/2022 от 11.01.2022 г. и №Т-032/2022 от 22.02.2022 г./,
приети от СГС, находящи се съответно на л. 8 и л. 9 от т. 4 от досъдебното
производство, които са установили чрез изследване на проби кръв и урина от
пострадалия наличие на алкохол със съдържА.е 1.13 g/L в кръвта, както и
липса на синтетични или опиеви наркотични вещества, или специфични
лекарствени препарати. Макар, че няма спор, че употребеният алкохол по
принцип притъпява нивото на болка, но в случая се касае за такова
количество, което според вещите лица от съдебно-медицинската експертиза,
не се е отразило интензивно върху възприятията на пострадалия /вж.
отговорите на в.л. д-р В. в с.з. от 28.06.2023 г./.
СГС в хода на съдебното следствие е приел заключението на съдебно-
медицинската експертиза на живо лице на в.л. д-р Н. /л. 92 от т. 4 от
досъдебното производство/, която при прегледа на подсъдимия на 17.01.2022 г.
не е установила травматични увреждА.я в областта на лицето и гръдния кош, а
оток, зачервяване на кожата с охлузване в областта на лявото коляно, които
вещото лице е приело, че е възможно да са получени при падане на терен.
Отразено е, че не е изключено подсъдимият да е получил удари в областта на
лицето и гърдите като липсата им към датата на прегледа може да се обясни с
32
повърхностния им характер и слаба изразеност.
Компетентно, обосновано и обективно е и заключението на биологичната
експертиза по Протокол №10-Б/2022 г. от 14.01.2022 г. /л. 29-33 от т. 4 от
досъдебното производство/, тъй като установява наличие на човешка кръв по
дрехите на пострадалия, което напълно корелира с показА.ята на почти всички
свидетели- очевидци /вж. показА.ята на св.М., св.А. И., св.А. М. и др./, както и
на съдебно-медицинската експертиза на труп, протокола за оглед на труп и
др., независимо че не е обследвана кръвногруповата принадлежност.
Към доказателствената съвкупност първоинстанционният съд е
приобщил и заключението по видео- техническата експертиза по Протокол
№11-Ф/2022 от 21.01.2022 г. /л. 62-88 от т. 4 от досъдебното производство/,
обследвала съдържА.ето на оптичен носител и отразила пристигането на
участващите в зарята мъже, насочването на св.Т. и подсъдимия към игрището,
и най-вече нанасянето на удар в горната част на тялото на пострадалия от А.
Г., в резултат на който първият пада зад паркирА.те МПС, връща към
излезлите от игрището лица, след което се обляга на задния капак на МПС и
пада на тротоара. СъдържА.ето на тази експертиза е обследвано чрез оглед на
веществено доказателство в с.з. на 13.10.2023 г. и потвърди категоричността
на становището на в.л. Л. при разпита му в с.з. на 05.09.2023 г. и с
категоричност се противопоставя на обясненията на А. Г.. За видяното от
стрА.те на видеозаписа, СГС е отразил в съдебния протокол в цитираното по-
горе заседА.е.
В покрепа на гласните доказателства е и приетото заключение на
комплексната видео- техническа експертиза по Протокол №75-Ф/2022 от
28.04.2022 г. /л. 96-103 от т. 4 от досъдебното производство/, а именно
употребените изрази от подсъдимия А. Г.-”Единадесет часа е хората спят бе“
и намерението да лиши от живот пострадалия /Ей сега ще слезна и ще те убия
бе брат“, които не се отричат отчасти и от подсъдимия.
Изследвайки всички доказателства в хода на съдебното следствие, СГС е
приел и заключението на техническа експертиза, изготвено от в.л. Л. А. /л. 3-
187 от т. 3 от досъдебното производство/, в което е обследвано съдържА.ето на
мобилния телефон „Samsung“, модел „Galaxy S20FE“, № на модела: „SM-
G780G“, с ИМЕИ слот 1: 35707762999458, с ИМЕИ слот 2: 35721162999456,
със сериен №RF8R80274VH, което има доказателствена относимост в
определени части - относно потвърждаване показА.ята на св.К. Д. от
досъдебното производство, според които А. Г. се е обадил след деянието да
изхвърли находящата се в дома му марихуана, относно наличието на
кореспонденция относно употреба на наркотични вещества в процесния
телефон и др.
Приетата от въззивния съд и СГС доказателствена съвкупност по делото
кореспондира със съдържА.ето на писмените доказателства и доказателствени
средства - протоколите за оглед на местопроизшествие /на труп и от
аутопсията на трупа и фотоалбуми към тях /л. 30-31, л. 3338 и л. 50-55 от т. 1
от досъдебното производство/, протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него /л. 39-49 от т. 1 от досъдебното производство/, протокола
за доброволно предаване от св.К. Д. /л. 105 от т. 1 от досъдебното
производство/, протоколите за разпознаване по снимки с фотоалбум от св.К.
33
П., св.С. С. и св.Л. С. /л. 24-41 от т. 2 от досъдебното производство/,
протоколите за доброволно предаване от св.К. Т. и от В. Й. /л. 48 от т. 2 и л. 9
от т. 5 от досъдебното производство/, протокола за оглед на веществени
доказателства - вещи на пострадалия с фотоалбум /л. 76-83 от т. 2 от
досъдебното производство/, фиш от ЦСМП /л. 47 от т. 5 от досъдебното
производство/, справка от телефон 112 /л.49 и л. 50 от т. 5 от досъдебното
производство/.
Правилно СГС е обявил, че не допринасят за изясняване на обстоятелства
от предмета на доказване на делото протокола за претърсване и изземване на
жилището, обитавано от подсъдимия и фотоалбума към него, доколкото с него
не са иззети вещи, които свързват А. Г. с инкриминираното деяние /л. 60-67 от
т. 1 от досъдебното производство/, в каквато насока е и съдържА.ето на
протокола по биологичната експертиза №9-Б/2022 г. от 13.01.2022 г. на
намерената бяла хавлиена кърпа с кафеникава материя по нея /л. 22-25 от т. 4
от досъдебното производство/. На същата плоскост стоят и разсъжденията на
съда, подкрепени от въззивната инстанция относно протокола за претърсване
и изземване на л.а. „VW Passat“ с фотоалбум /л. 71-76 от т. 1 от досъдебното
производство/, тъй като е в унисон със съдържА.ето на биологичната
експертиза по Протокол №11-Б/2022 г. от 19.01.2022 г. /л. 37-41 от т. 4 от
досъдебното производство/, с коята не са установени следи от кръв или други
биологични следи.
Заключението на съдебно- биологичната експертиза по Протокол № 8-
Б/2022 г. от 13.01.2022 г. /л. 13-18 от т. 4 от досъдебното производство/,
обследвала намерения с протокол за оглед на местопроизшествие от
10.01.2022г. нож с черна дръжка с дължина на острието 11см с надпис „Ernesto
Ian“ е също обективна, компетентна и безпристрастна. Правилно, СГС е приел
заключението, което установява липсата на следи от кръв или други видими
биологични следи. Освен липсата следи, правилно СГС е прибягнал до
изследване на вещественото дзоказателсто като го е съпоставил с обективните
следи от нараняването на починалия И. и е направил вяарно заключение, че
дали това е ножа, с който е нанесен удар на пострадалия, поради липсата на
нужния за това вид и обем следи, не би могло да бъде установено с
категоричност. Верен е и последващият извод на СГС, че с оглед
установяването на описА.я по-горе нож на местопрестъплението, но и заради
даденото от свидетелите описА.е /вж. показА.ята на св.С., св.С./ и вида и
характера на причиненото на И. наранявА.я според съдебно-медицинската
експертиза на труп №38/2022 г. може да се отхвърли тезата на подс.А. Г., че
ножа, с който се е „защитавал“ е бил сгъваем, джобен /„Victorinox“/.
Разпитан от въззивния състав по настояване от защитата, св. М. И. М. не
допринесе за изясняване на главни факти по делото, тъй като от разказа на
сведетеля се установява,, че същият е пристигнал на мястото на инцидента в
по- късен момент“, т. е. след нанасянето на удара с нож от страна на
подсъдимия спрямо пострадалия. Свидетеля твърди, че е пристигнал на
мястото, след като е приключила зарята и е чул глада на подсъдимия Д. А. Г. и
той е тръгнал да бяга. Въззивният състав приеме тези показА.я за достоверни,
макар че свидетеля не се разпозна на кадрите от възпроизведения в съдебното
заседА.е видеозапис, но по своето същество за недопринасящи за
установаването на различни фактически положения.
34
При така установеното от фактическа страна, въззивният състав изцяло
споделя изводите на СГС относно авторството на деянието, неговия мехА.зъм,
наличието на причинно- следствена връзка с вредоностния резултат, а именно
смъртта на И., съставомерността на деянието му по част от предявените
квалифициращи елементи от страна на държавното обвинение. Неоснователно
е възражението на защитата, че са налице противоречиви мотиви със
съдържА.ето на видеозаписи, тъй като въззивният състав извърши оглед на
веществените доказателства в открити съдебни заседА.я е не констатира
твърдяното от защитата противоречие.
Верен е изводът на СГС, изцяло подкрепен от САС, че подсъдимият Д.-М.
К. А. Г. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.
116, ал. 1, т. 11, пр. 1, вр. чл. 115 от НК, тъй като на 09.01.2022 г. около 22,40
часа, в гр.София, ж.к.„Люлин“ на тротоарна площ пред бл. 225, в района на
разположени спортни игрища, умишлено умъртвил И. Г. И., ЕГН:**********,
като чрез намушкване с острието на нож му е причинил проникващо в
гръдния кош прободно-порезно нараняване на шията с раневи канал,
преминаващ през меките тъкани на шията, навлизащ в дясната гръдна
половина, продължаващ с прорезно нараняване на горния дял на десния бял
дроб и завършващ с линейно нараняване на дясната обща сънна артерия,
довело до десностранен хемоторакс и остра кръвозагуба, като убийството е
извършено по хулигански подбуди - деянието е извършено на обществено
място - пред жилищен блок 225 в гр.София, ж.к.“Люлин“, пред множество
лица, присъстващи на инкриминираното място, като се заканвал и крещял с
думите: „Ей какво правите, ще Ви избия и ще Ви смачкам, боклуци“, „Ей сега
ще Ви убия всичките, ще Ви заколя“, „Ще те убия сега ще видиш какво ще
стане“ и без основателна причина и без наличие на лични мотиви във
взаимоотношенията с И. И., при демонстративно пренебрежение и явно
незачитане на установения в страната правов ред, телесната неприкосновеност
и достойнството на убития И. И..
Обект на престъплението по чл. 115 от НК са обществените отношения,
свързА. с неприкосновеността на човешкия живот и без които той не може да
съществува. Убийството е противоправно лишаване от живот на другиго. То е
резултатно престъпление, като резултатът е настъпването на биологичната
смърт на жертвата. От обективна страна подсъдимия с активни действия-
нападане, замахване и последвал удър с нож е реализирал в цялост
изпълнителното деяние на вмененото му най-тежко престъпление срещу
личността - убийство. Използваното хладно оръжие - нож е от такова естество,
че е годно средство да причини смърт, да засегне жизненоважни оргА., в
каквато насока е и съдържА.ето на съдебно-медицинската експертиза спрямо
пострадалия И.. Причинно-следствена връзка между действията на
подсъдимия А. и вредоносния резултат- смъртта на И. са налични и се
подкрепят от приетото заключение на съдебно-медицинския експертза, която
дава отговор на въпроса относно мехА.зма на причиняване на наранявА.ята и
35
че същите водят до извод, че нанесения удар с посочения предмет –нож по
тялото на жертвата, в областта на жизненоважен орган /шията/, следва да се
преценят като елемент от причинно-следствения процес на деянието, довело
до смъртта на И..
Въззивният състав също като СГС не прие за вярно и отговарящо на
доказателствата виждане, че подсъдимия А. Г. е действал при условията на
неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, след като е бил нападнат
от пострадалия и компА.ята му. Неизбежната отбрана представлява
упражняване на право на защита, при което нападнатият може да причини
вреди на нападателя с цел да се защити и отблъсне нападението /ППлВС №12
от 29.11.1973 г. по н.д.№11/1973 г./. Обективни данни за насочено нападение
от страна на пострадалия И. спрямо подсъдимия и то противоправно,
застрашаващо живота му, а също така и непосредствено по делото не са
налични. Правилно СГС е приел, че скандалът е инициран от подсъдимия А.
Г., макар и да не е бил конкретно насочен към пострадалия. Подсъдимият
първи е показал, че има оръжие в него, което твърдят свидетелите С. и
сестрите св.М.и. Според сведенията от св.М., той, И. и компА.ята му са се
опитали да избутат А. Г. навън от игрището, но това им действие не е било
свързано с нанасяне на удари, още по-малко от страна на пострадалия. Видно
от показА.ята на св.М., подкрепени и с тези на св.А. М. и св.С. С.,
инициращият съприкосновението между подсъдим и пострадал удар е нанесен
от подсъдимия. Нещо повече, налице е и непропорционалност между
използваното от подсъдимия средство, дори и да се приеме, че е било налице
нападение, като в случая категорично, ако е имало такова от множество лица
/от компА.ята на И./, същото е било преустановено и конфликта се е развил
между подсъдимия и пострадалия, които според свидетелите са се сборичкали.
Както първоинстанционният съд, така и въззивният съд намира, че
поведението и действията на подсъдимия са пряк израз на заплашителна
физическа агресия и имат признаците на самостоятелно непосредствено
нападение, съпътствА. и с вербална агресия, отправяне на нацензурни изрази,
насочване на нож срещу
св.С..
Правилно СГС се е позовал на задължителните при правоприлагане
ППлВС, които не са обявени от ВКС без правна сила. Съгласно ППлВС №12
от 29.11.1973 г.: „неизбежната отбрана предполага нападение, което не е
позволено от закона. Затова, когато „отбраняващият се“ съзнателно провокира
с активни действия нападение с цел да лиши от живот или да причини телесна
повреда на определено лице, не може да се позовава на неизбежна отбрана, а
ще отговаря на общо основание. По делото липсват обективни данни за
наличие на противоправно, непосредствено нападение от страна на
пострадалия И. спрямо подсъдимия, насочено към лишаване от живот, за да
бъде предизвикана съответна реакция на защита, съответстваща на степента и
характера на нападението, като в този смисъл неоснователни са
36
вэъзраженията на защитата, че подсъдимият А. Г. е действал при условията на
неизбежна отбрана, а поради липса на неизбежна отбрана не следва да бъдат
предмет на разглеждане и нормите на чл. 119, вр. чл. 12, ал. 2 от НК,
уреждащи превишаване пределите на неизбежна отбрана, тъй като не е
доказано непосредствено противоправно първоначално нападение от страна
на пострадалия И..
Обосновано СГС е обсъдил липсата или наличието на квалифициращите
обстоятелства.
Въззивниаят състав изцяло споделя изводът на СГС, че не са налице
основА.я за квалификация деятелността на подсъдимия А. Г. по по-тежкия
състав на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК. Според практиката на ВКС, цитирана
и от СГС, касае се за такъв вид поражения върху пострадалия, които преди да
умре са довели до изживяването на извънредни мъки, болки и страдА.я, които
не биха били налице, ако деецът не е употребил особено средство или е
причинил смъртта по особен начин с цел да създаде прекомерни мъки и
страдА.я на жертвата /р.№ 6 от 01.02.2013 г. по н. д. № 2297/2012 г., н. к., ІІІ н.
о. на ВКС/. Особено мъчителният начин на осъществяване на убийството се
преценява и с оглед броя и начина на нанесените удари /р.№ 91 от 15.06.2022
г. по н. д. № 303/2022 г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС/. В конкретния казус подсъдимия
е нанесъл само един удар, в жизнено важен орган с нож, който удар е
причинил смъртта на пострадалия за около 3-4 минути, след което не е бил в
съС.ие да преработва мисловно и съзнателно случващото се с него и да
изпитва силни болки и нечовешки страдА.я. Няма спор, че смъртта е била
„мъчителна“, но в нейния чисто човешки аспект, тъй като макар и за няколко
минути, И. е изпитвал физически болки и е съзнавал настъпването на смъртта
си, което е било възприето от намиращите се около него свидетели, които са
възприели последните минути на пострадалия, но и според въззивният състав
липсва от субективна страна и изискуемото ясно съзнаване от подсъдимия А.
Г., че начинът и средството, с които умъртвява жертвата ще причинят
нечовешки мъки и страдА.я до настъпване на биологичния край.
Подсъдимият А. Г. е действал импулсивно - с внезапен пряк умисъл, нанесъл е
само един удар, фрустриран от шума на зарята и улеснен от по-ниския си праг
на търпимост като психологическа особеност, след което е избягъл от
местопрестъплението, но действията му не са били насочени към изтезА.е на
жертвата.
Подкрепен от всички аргументи, правилен е правният извод на СГС за
наличие на квалифициращият признак по чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1 от НК, а
именно престъплението да е извършено по „хулигански подбуди“.
Неоснователни са възраженията на защитата, че не може да се приеме
хулигантско действие, при условие, че правиш забележка на лица, които
нарушават обществения ред, оргА.зирайки заря и фойерверки в късните
часове на денонощието, тъй като в конкретния казус подсъдимият А. Г. не се е
обадил на „Спешен телефон 112“, за да уведоми за наличие на нарушения на
обществения ред, а е предприел действия, насочени с цел да покаже явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към
37
човешката личност. Като бе посочено по- горе отсъстват лични отношения
между дееца и пострадалия като вражда, завист, както и евентуални други
конкретни мотиви. Липсват някакви видими поводи, които да са създадени от
пострадалия, а основният мотив на дееца е не да засегне пострадалото лице, а
да демонстрира явно неуважение към обществото, незачитане на правните
норми чрез посегателство върху пострадалия. Липсва дори и повод за
нападението над И.. Налице е пълна безпричинност за убийството, който А. Г.
не е познавал. Като лични мотиви не може да възприемат запалването на
зарята и участието на И. в нея, отправянето на обиди от пострадалия и лицата
от неговата компА.я, доколкото в крайна сметка скандалът е предизвикан
именно от подсъдимия, който е показал нож пред св.С., обиждал е компА.ята,
ударил е пръв пострадалия. Липсват данни за познанство между пострадалия
и подсъдимия, а също и за провокация от страна на първия. Нападението е
било осъществено на публично място - пред жилищен блок 225 в гр.София,
ж.к.“Люлин“, пред множество лица, присъстващи на инкриминираното място,
като се заканвал и крещял с думите: „Ей какво правите, ще Ви избия и ще Ви
смачкам, боклуци“, „Ей сега ще Ви убия всичките, ще Ви заколя“, „Ще те
убия сега ще видиш какво ще стане“ и без основателна причина и без наличие
на лични мотиви във взаимоотношенията с И. И., при демонстративно
пренебрежение и явно незачитане на установения в страната правов ред,
телесната неприкосновеност и достойнството на убития И. И..
Подсъдимият Д. – М. К. А. Г. от обективна страна е осъществил състава
на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1, вр. чл. 115 от НК , а от
субективна страна деянието е извършено виновно и е извършено при
условията на пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им (чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК). Подсъдимият
А. е наказателноотговорно лице, без данни изключващи възможността му да
носи наказателна отговорност или такИ., подлагащи на съмнение неговата
вменяемост, въпреки известните особености в личността, инкорпорирА. в
съдебно-психиатрична и психологична експертиза по делото. В този смисъл е
становището на съдебния психиатър и психолог, че А. е бил в ясно съзнА.е и
напълно способен да ръководи постъпките си, макар и несъответни на
ситуацията и престъпни. Не са налице характерните за физиологичен афект
реакции, а интерпретацията на съС.ието на подсъдимия не насочва към
извеждане на преден план на уплаха или смущение по смисъла на чл. 12, ал. 4
от НК. При разпита на двамата експерти пред СГС, вещите лица, изготвили
съдебно-психиатричната и психологична експертиза, отчитат, че
подсъдимият е бил в по-раздразено съС.ие, но това му съС.ие е свързано с
неговата личност, а не е продиктувано от външни фактори и среда.
Въззивният състав изцяло споделя доводите на СГС, че липсата на уплаха или
смущение се извежда и от самото поведение на подсъдимия след деянието -
престояване за кратко на място след деянието, бягство от
местопрестъплението, укрИ.е на средството за извършване на престъплението,
провеждане на множество телефонни разговори, срещи с приятели и роднини
и т.н.. Тази последователност в действията му, логическа подреденост и
синхронизираност и отчитайки установения по дело факт, че подс. А. Г. е
първоначалният инициатор на агресията и бил пострадалият и/или лицата от
38
компА.ята му, изключва възможността същият да се е уплашил до такава
степен за живота си, че да извади и използва оръжие. По делото не са
установени доказателства в подкрепа, че подсъдимият е привишел пределите
на неизбежната отбрана, като това се дължи на уплаха или смущение, за да са
налице условия за ненаказване на дееца.
Също така не са констатирА. и доказателства, насочващи към момента на
деянието подсъдимият А. Г. да се е намирал в силно раздразнено съС.ие, което
да е намалило в значителна степен възможността му да взема правилни
решения и да ги координира, което по безспорен начин се установява от
изготвената по отношение него комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, която не е констатирала изискуемото стеснение на
разсъдъчната дейност, сериозно смущение в настъпилата екстремна ситуация,
бурно протичане на емоциите, преобладаващо завладяване на съзнА.ето от
чувствата. Нещо повече, дори и подсъдимият да се е намирал в съС.ието на
раздразнение, същото е обикновено, а не силно, което СГС е отчел като
смекчаващо отговорността обстоятелство.
За обективната съставомерност за наличие на афект, следва да бъде
установено, че в извършителя е възникнало силно раздразнително съС.ие,
което освен това е било предизвикано от упражненото насилие, тежка обида,
клевета или друго противозаконно действие от пострадалия, от което са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния
или негови ближни. Доказателствата приети от въззивната инстанция не
установяват наличие на такИ. данни. Подсъдимият не само пръв е провокирал
скандала с лицата, празнуващи раждането на бебето на св.С., но и пръв е
обективирал намерение за употреба на оръжие, показвайки нож на св.С.,
ударил е пострадалия И., което е провокирало последния да се защити, като
след това е нанесъл фатален удар с нож в жизненоважна част на тялото.
Обстоятелствата, че пострадалият също е бил фрустриран от ситуацията, че е
обиждал и псувал А. Г., че е направил опит да изблъска подсъдимия заедно с
останалите мъже, и според въззивния състав не са с такъв характер, за да
бъдат окачествени като насилие и/или тежка обида, или друго
противозаконно действие. Още повече дори и да приеме нападение, защитата
по него явно не съответствува на характера и опасността му.
В обобщение следва да се посочи, че деянието на подс. А. Г. не е
съставомерно по чл. 118 от НК, тъй като е налице провокативно поведение на
самото наказателно-отговорно лице, в който смисъл е и съдебната практика,
цитирана от СГС- р.№179 от 27.05.1993 г. по н.д.№923/1992 г., I н.о. на ВС, р.
№244 от 12.04.1993 г. по н. д. №117/1993 г., I н.о. на ВС, р. №405 от 12.10.1993
г. по н.д.№ 198/1993 г., I н.о. на ВС.
Правилни са правните изводи на СГС, относно несъставомерността на
деянието на подс. А. Г. със състав на престъпление по чл. 124 от НК, а не
такова по чл. 116 от НК. За наличие на съставомерност по този текст е
необходимо обективно изпълнителното деяние по своя характер да е насочено
към причиняване на телесна повреда на пострадалия, но реално от него са
настъпили два резултата - по-близък: телесната повреда и по- далечен -
смъртта на пострадалия и че деецът е действал умишлено към по-близкия
резултат и с непредпазливост към по-далечния- смъртта на пострадалия. В
конкретния казус е установено, че извършителя е действал с определено
39
оръжие върху жизненоважна част от тялото на пострадалия и с такава сила, че
целеният резултат да бъде постигнат, то в този случай деецът цели не само
накърняване на телесната неприкосновеност на пострадалия, но най-малкото
допуска, че по този начин може да го лиши и от живот. В конкретния случай
оръжието, с което е действал А. Г. е от такъв характер, че може не само да
засегне телесната неприкосновеност, но и да причини смърт. Ударът с нож е в
областта на главата - шията също жизнено важен орган от човешкото тяло.
Подсъдимият е в психическа годност, която му позволява да е съзванавл, че
когато нанася удар на пострадалия в жизненоважни центрове от тялото му,
същите не само могат, а и е много вероятно ще доведат до смърт, тъй като са
несъвместими с живота. Такъв вид е било и увреждането на починалия И..
Подс. А. Г. във волеви аспект, пряко е целял настъпването на вредоносния
резултат, имайки се предвид мехА.зма на деянието, насочеността на удара,
локализацията на нараняването, използваното средство, разС.ието, на което се
е намирал пострадалият И.. Ударът е насочен към части от тялото на
пострадалия - главата и шията, които са жизненоважни. Ударът с ножа е
нанесен от изключително близко разС.ие, което логически е следвало да
изведе в съзнА.ето на подсъдимия реалната вероятност от него да бъде
причинена смърт.
Според въззивния състав умисълът е внезапен, тъй като решението за
извършване на престъплението се е формирало непосредствено преди
неговото извършване, след като подсъдимият А. Г. е възприел конкретните
условия на време, място и обстановка, след ескалиране на ситуацията и
неовладяване на прилИ. на негативни емоции като веднага след вземане на
решението в един изключително кратък период от време е пристъпил към
неговото осъществяване, като САС споделя и извода на СГС, че не може да се
приеме като предварителна подготвеност на дееца обстоятелството, че е носил
в себе си нож, че го използвал и по-рано и т.н.
Законодателят в нормата на чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1, вр. чл. 115 от НК
предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 15 /петнадесет/ до 20
/двадесет/ години, „Доживотен затвор“ или „Доживотен затвор без замяна“.
СГС при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия
А., се отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства младата му възраст
към датата на извършване на престъплението, обстоятелството, че е учил,
грижил се е за възрастните си баба и дядо. Градският съд е взел предвид като
снижаващо отговорността обстоятелство известните особености в личността
според съдебно-психиатричната и психологична експертиза -
дисхармоничност в посока емоционално нестабилна личност, свързА. със
затруднения в социалната адаптация и най-вече понижен праг на търпимост и
задръжки, вкл. по време на деянието.
Позовавайки се на съдебна практика, СГС към отегчаващите вината
обстоятелства, СГС е приел предходното осъждане на А. Г., наказанието по
което е отложено с изпитателен срок, именно в рамките на който подсъдимият
е извършил ново престъпление, и то най-тежкото в НК - срещу личността,
което категорично завишава личната обществена опасност на подсъдимия /р.
№ 156 от 29.03.2010 г. по н. д. № 8/2010 г., н. к., ІІ н. о. на ВКС, р. № 194 от
10.04.2009 г. по н. д. № 155/2009 г., н. к., І н. о. на ВКС, р. № 450 от 24.10.2013
г. по н. д. № 1659/2013 г., н. к., ІІ Н. о. на ВКС, р. № 225 от 24.06.2013 г. по н. д.
40
№ 575/2013г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС.
Съдебният състав на СГС не е игнорирал при определяне на наказанието
и поведението на А. Г. след реализиране на престъплението, обективирало се в
бягство, укрИ.е, макар и за кратко време в населено място извън гр. София.
Дали това му поведение се е дължало на уплаха, шок, в каквато насока са
показА.ята на св.Д. и приятелското му обкръжение, и за въззивния съд е
ирелевантно, тъй като категорично характеризира подсъдимото лице като
такова със завишена степен на обществена опасност. СГС е взел предвид и
негативните характеристични данни за подсъдимия А. Г., свързА. с предходно
противоправно поведение, изведено посредством заключението по видео-
техническата експертиза по Протокол №11-Ф/2022 и показА.ята на св.З..
Отчитайки смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност
обдтоятелства, СГС е определил наказание - „Лишаване от свобода“ за срок от
18 години.
Въззивният състав счита, че по справедливост и при съблюдаване на
смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства е
отмерена санкцията лишаване от свобода на подсъдимия А. Г.. При така
очертаната правна квалификация на деянието, правилно и в съответствие с
предписА.ята на чл.54 от НК, е индивидуализирано наказанието на
подсъдимия. Определеното наказание е в пределите, предвидени от закона и
не компрометира критериите за справедливост. Неоснователни са искА.ята на
прокуратурата и частния обвинител за определяне на наказание „Доживотен
затвор“, тъй като това тежко наказание не е съответно на обществената
опасност на деянието и дееца. Подс. А. Г. пред въззивния състав даде
обяснения, с което изрази съжаление за случилото се, а също така в
последната си дума изказа извинения към всички пострадали и заяви, че не е
искал така да се случи и изрази съжаление. За да счете за справедливо
отмереното от СГС наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 години,
въззивният състав отчете и направените частични самопризнА.я от
подсъдимия А. Г.. В дадените обяснения пред въззивния състав, подс. А. Г. не
оспорва авторството на престъпление, а излага своите обяснения в насока за
наличие на друга съставомерност на противоправното си деяние.
Обстоятелството, че подс. А. Г. самопризнава авторството на деянието си,
според въззивния състав следва да се отчете като смегчаващо наказателната
му отговорност в допълнение на първоинстанционния съд. Наред с това, както
бе посочено по- горе отпадането на един от квалифициращите обстоятелства,
а именно „деянието на да е извършено по особено мъчителен начин за убития
или с особена жестокост“, също води до смекчаване на наказателната санкция,
поради което максималния срок на предвиденото от законодателя наказание
„Лишаване от свобода“, а именно 20 години, също е несъответно на
обществената опасност на дееца.
Правилно СГС е отчел, че не могат да намерят приложение разпоредбите
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Според въззивният състав определеното наказание
е справедливо, тъй като е определено при стриктно спазване на всички
правила за определяне на наказание. Искането на защита за определеняне на
по- леки наказА.я от предвидения минимум е неоснователно, тъй като не са
налице законовите предпоставки за определянето на наказанието при
уславията на чл. 55 от НК. Смекчаващи наказателната отговорност
41
обстоятелства нито са многобройни, нито са изключителни такИ., а същите са
обичайни и за други сходни казуси. Въззивният състав счита, че освен, че не са
налице многобройни и/или изключителни смегчаващи наказателната
отговорнст обстоятелства, не е налице и другата предпоставка за
приложението на чл. 55 от НК, а именно, че и най-лекото предвиденото от
законодателя за престъплението наказание би се явило несъразмерно тежко,
имайки предвид обществената опасност на дееда и деянието му. Въззивният
състав счита, че за да е справедливо наказанието, същото следва да е
определено при стриктно спазване на правилата за определяне на наказание от
НК, така също да е съответно на престъплението и да бъде наложено с цел:
първо да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите
нрави, второ, да се въздействува предупредително върху него и да му се
отнеме възможността да върши други престъпления и трето, да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. В
конкретния случай определянето на наказание по реда на 55 от НК на подс. А.
Г. не е съответно на престъпното посегателство, тъй като зА.жената репресия
няма да доведе до справедливост и до осъществяване на целите му.
При стриктно спазване на материалния закон, а именно на разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗИНЗС, правилно СГС е постановил
първоначален „строг” режим на изтърпяване наказанието „Лишаване от
свобода” за срок от 18 /ОСЕМНАДЕСЕТ/ ГОДИНИ от подсъдимия А. и е
изпълнил служебното си задължение и на осн. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, като
е приспаднал времето, през което подсъдимият Д.-М. К. А. Г. е бил
фактически задържан със Заповед за задържане по ЗМВР, с Постановление на
СГП и с МНО „Задържане под стража”, считано от 10.01.2022 г. до 12.01.2023
г. и с МНО „Домашен арест“ от 12.01.2023 г.
При наличие на законовите предпоставки на чл. 68, ал. 1 от НК, СГС
правилно е привел в изпълнение на наказанието по Н.О.Х.Д.№2784/2018 г. по
описа на СГС, НО, 13-ти с-в, с което на подсъдимия А. е наложено „Лишаване
от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца за престъпление по
чл. 354а, ал. 1, пр. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чието изпълнение е отложено на
осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 4 /четири/ години, тъй като
престъплението, за което е осъден по настоящето дело е извършено в
изпитателния срок по предходото му осъждане. Видно от служебно
изисканата от СГС справка съдимост, подсъдимият А. е осъден за
престъплението по Н.О.Х.Д.№2784/2018 г. по описа на СГС, НО, 13-ти с-в с
определение за одобряване на споразумение в сила от 20.06.2018 г., която дата,
съпоставима с датата на извършване на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 11,
пр. 1, вр. чл. 115 от НК, безспорно прави второто престъпление реализирано в
4- годишния изпитателен срок. Определеният от съда първоначален „общ“
режим на изтърпяване на това наказание е в съответствие с нормата на чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
При изпълнение на наказанието по настоящето дело, правилно СГС на
осн. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднал и времето, през което подсъдимият
А. е бил задържан по е бил задържан със Заповед за задържане по ЗМВР по
Н.О.Х.Д.№2784/2018 г. по описа на СГС, НО, 13-ти с-в, считано от 23.01.2018
г. до 24.01.2018 г.
АтакувА.ят съдебен акт не следва да бъде изменян и в частта, касаеща
42
произнасянето на първоинстанционния съд по веществените доказателства.
Видно от диспозитИ. на присъдата на СГС не са били допуснати
неправомероност и непълноти в частта, касаеща разпореждането с тях.
Настоящият съдебен състав, счита че постановеният съдебен акт не
следва да бъде ревизиран и в частта за присъдените разноски, като същите са
правилно изчислени и следва да бъдат заплатени от осъдения на основание
чл.189, ал.3 от НПК.
Частният обвинител Н. И. чрез повереника си в съдебно заседА.е направи
искане за присъждане на съдебните разноски, направени пред въззивния съд,
но същите не са определени по размер, поради което не магат да бадат
възложени на подсъдимия. С оглед разпоредбата на чл. 189 от НПК, същите
могат да бъдат присъдени и с отделно определение.
Водим от горното и на основание чл.338 вр.чл. 334 т.6 от НПК САС, 12-
ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 67 от 17.04.2024 г. по НОХД № 563/2023
г. на СГС, 5 състав по описа на СГС.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
съобщаването пред Върховен касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
43