№ 1120
гр. *, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря М.а Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110104850 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Н. И. Д., ЕГН
**********, адрес: град * срещу *", ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град * обективно кумулативно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 432 КЗ, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
във връзка с настъпилите увреждания -контузия на глава, мозъчно
сътресение, травматичен отток, кръвонасядане по лявото слепоочие и
клепачите на лявото око и негативни емоционални преживявания,
причинени в резултат на реализирано на 09.08.2021 г. ПТП по вина на
водача на л.а. „*" с рег. № *, застрахован по договор гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на претенцията пред ответника -
29.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;
иск с правно основание чл. 432 КЗ, за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 124,03 лева, за причинените му имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на лекарства и медицински услуги във връзка
с реализирано на 09.08.2021 г. ПТП по вина на водача на л.а. „*" с рег. №
*, застрахован по договор гражданска отговорност при ответното
дружество ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на претенцията пред ответника - 29.11.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: На 09.08.2021 г. в град *, ул. „*" срещу * при управление на МПС
„*" с рег. № * водачът на същото е нарушил правилата за движение по
пътищата и навлиза в платното за насрещно движение като реализира челен
удар с управлявания л.а. „*" с рег. № *, в който се е намирала и ищцата.
Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № */09.08.2021
1
г., а на виновния водач е съставен АУАН и е издадено НП от 21.09.2021 г.,
което е влязло в сила на 26.10.2021 г. Ищцата е била с поставен предпазен
колан, но непосредствено след удара губи съзнание. Откарана е до спешно
отделение на МБАЛ „*" АД като след извършените прегледи е установена
водеща диагноза - контузия на глава и мозъчно сътресение. Изпратена е за
домашно лечение предвид Ковид кризата и липсата на легла в лечебното
заведение. Следващият ден прекарала с главоболие, световъртеж и повръщане
като не можела да стои на краката си. Върнала се в болницата, но й обяснили,
че това са симптоми на черепно - мозъчната травма като трябва да почива, но
въпреки това няма да я приемат в болница. На 10.08.2021 г. е извършен
преглед за освидетелстване на ищцата и е издадено удостоверение № */2021
г. На 13.08.2021 г. посетила лекар, с оглед липсата на подобрение и е
установен „постконтузен синдром" като е издаден болничен лист за 14 дни. В
резултат на ПТП твърди, че е получила следните увреждания - контузия на
глава, мозъчно сътресение, травматичен отток, кръвонасядане по лявото
слепоочие и клепачите на лявото око. Търпяла е ежедневни болки в главата и
тялото за срок около 14 дни. След този период болките намалели, но останала
периодична силна болка в главата, която изпитва и до днес -често се уморява,
чувства се неспособна да работи дълго, често й става лошо, изпитва
непоносимост към шум и светлина и получила нарушение в съня. Преживяла
силна уплаха и стрес, както и безпокойство. Имала дълго време видими
белези по лицето като се притеснявала какво ще си помислят хората, тъй като
приличало на ударено с юмрук. Изглеждала като пребита, което я карала да се
чувства подтиснато и комплексирана. Изпитвала безпокойство, че в очите на
близки, приятели и колеги, изглежда като след побой. Постепенно загубила
самочувствие и не искала да се вижда с никого. Заявява, че виновният водач
има валидна застраховка „Гражданска отговорност" валидна към датата на
ПТП. Във връзка с лечението е направила разходи за закупуване на лекарства
в размер на 84,03 лева и за издаване на медицинско удостоверение - 40 лева.
Твърди, че е уведомила застрахователя на виновния водач на 29.11.2021 г., но
до настоящия момент не е извършено плащане във връзка със заявената
претенция. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски.
В съдебно заседание искът се поддържа и се моли за уважаването му.
Настоява се, че е доказан фактическия състав на отговорността на
застрахователя в пълен размер. Претендира разноски. Релевира възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на л.а. „*" с рег. № *. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва
наличието на вина и противоправност в поведението на водача на л.а. „*" с
рег. № * като твърди, че е налице случайно събитие. Заявява, наличието на
съпричиняване от страна на ищцата, тъй като е била без предпазен колан.
Оспорва ищцата да е претърпяла заявените по вид и степен телесни
увреждания. Оспорва наличието на кръвонасядане около окото да е в резултат
на ПТП. Оплакванията, отразени в представения амбулаторен лист от
2
02.03.2022 г. не са в причинна връзка с настъпилото ПТП и не са следствие от
същото. Оспорва наличието на търпени болки и страдания като твърди, че се
дължат на предходни заболявания и нямат връзка с процесното ПТП. Оспорва
продължителността на оздравителния процес, а в условията на евентуалност
ако се установи продължителност на оздравителния процес заявява, че това е
резултат от неспазване на лекарските предписания. Оспорва искът за
имуществени вреди. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди
също е силно завишено. Оспорва и датата, от която се иска присъждане на
лихва за забава, тъй като ищцата не е сезирала дружеството с претенция за
изплащане на обезщетение и не е представила банкова сметка. Моли за
отхвърляне на исковите претенции, а в евентуалност за намаляване на
претендираното обезщетение. Претендира присъждането на сторените
разноски.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Изразява
становище за неоснователност на иска в писмена молба и подържа
изложените доводи в отговора на исковата молба. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
с полица BG/02/120003319984 по отношение на л.а. * с рег. № *, валидна към
датата на ПТП.
Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ */09.08.2021 г., се установява, настъпило на 09.08.2021 г. в град *, ул. „*"
срещу * ПТП между л.а. „*“ модел * с рег. № *, управляван от Димитър Д. и
л.а. „*" с рег. № *, управляван от Д. Г., като последната при навлизане в
плътното за движение на л.а. „*“ модел * с рег. № * е причинила ПТП-то, при
което Н. Д. получила котузия на главата.
От представеното наказателно постановление от 21.09.2021 г., влязло в
сила на 26.10.2021г., се установява, че за настъпилото произшествие на
виновния водач Д. Г. е наложено наказание за настъпилото произшествие.
Съгласно представената медицинска документация – лист за преглед на
пациент от МБАЛ *, лист за спешна медицинска помощ от 09.08.2021 г.,
ищцата Н. Д. е получила травма на главата, мозъчно сътресение и е
предписано домашно лечение.
От представеното медицинско удостоверение №*/2021 г. от 10.08.2021
г. от Съдебна медицина на МБАЛ “*- *“ АД се установява, че в следствие на
ПТП ищцата е получила контузия на глава, мозъчно сътресение, травматичен
отток, кръвонасядане по лявото слепоочие и клепачите на лявото око, които
са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За извършената медицинска услуга е заплатена сумата от 40лв. на
10.08.2021 г.– видно от касов бон /л. 21/.
Видно от болничен лист от 13.08.2021 г. е предписано домашно лечение
и предоставен отпуск, поради временна неработоспособност за периода от 13-
26.08. 2021 г. Изписана е рецепта за лекарства, които представените фактура
и касов бон са на стойност 27 лв.
3
Видно от представения касов бон от 03.03.2022 г. /л. 22/ са закупени
лекарствени продукти по лекарско предписание на стойност от 57,03лв.
Не е спорно, че пред застрахователя на виновния водач е образувана
застрахователна преписка по уведомление от Н. Д. на 29.11.2021 г., видно от
приложеното на л. 24 от делото уведомление.
Видно от амбулаторен лист от 17.10.2022 г. от снетата анамнеза се
установява оплаквания от постоянно главоболие проявило се след ПТП и
черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание за минути през август 2021 г.
Главоболието било локализирано в лявата теменна област, съпроводено с
изтръпване. Съобщено било за замаяност, неясно виждане, чувство на
нервност и трудно заспиване. Изписана е терапия и са назначени
изследвания.
От приетата по делото САТЕ се установява механизма на настъпване на
инцидента, а именно че на 09.08.2021 г. в град *, ул. „*" срещу * ПТП между
л.а. „*“ модел * с рег. № *, управляван от Димитър Д. и л.а. „*" с рег. № *,
управляван от Д. Г., като последната при навлизане в плътното за движение
на л.а. „*“ модел * с рег. № * е причинила ПТП-то. Причината за настъпване е
неправилно навлизане на л.а. л.а. „*" с рег. № * в траекторията на движение
на л.а. „*“ модел * с рег. № *, поради неправилно взето решение от водача на
първия автомобил. Сблъсъкът е бил челен и за двата автомобила, като
настъпилите увреждания са в предната част и на двата автомобила. В случай
че водачът на л.а. „*" с рег. № * е запазил праволинейното си движение,
инцидентът не би настъпил. Установява се, че л.а. „*“ модел * с рег. № * е бил
оборудван фабрично с предпазни колани на всички седалки. В съдебно
заседание и с допълнителна молба вещото лице уточнява, че няма изходни
данни, за да определи скоростта на движение на двата автомобила към датата
на инцидента, поради което не може да даде заключение в този смисъл.
От приетата първоначална СМЕ се установява, че в своята съвкупност
описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Възстановителния период за установените
увреждания е в рамките на около месец. Вещото лице сочи, че е проведено
лечение с аналгетици и противоповръщащи. Посочено е още, че
постконтузионен синдром е състояние в следствие на контузия на мозъка, но
тъй като няма данни за такава е налице посткомоционен синдром. Вещото
лице заключава, че описаните увреждания са в областта на главата и са във
връзка с ПТП. По време на клиничния преглед не са установени категорични
белези на поставен предпазен колан при пътника – характерни
кръвонасядания в областта на гръдния кош и корема при поставен предпазен
колан. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че посткомоционен
синдром може да продължи по-дълго време при някои пациенти, от каквото
главоболие се оплаква ищцата, в рамките на няколко месеца. Уточнява, че
няма как да се отговори дали ищцата е била или не с предпазен колан, като в
изследването след инцидента не са установени травми. Вещото лице посочва,
че при много ниска скорост не биха настъпили коланни травми, но не може да
4
се отговори при липса на данни за скоростта на движение на автомобила.
Вещото лице сочи, че ако ищцата е стояла от лявата страна, ударът може да
настъпи в стъклото и колонката и при поставен предпазен колан.
От заключението на допълнителната СМЕ, изготвена от вещо лице
невролог, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
дадено се установява, че оплакването на ищцата от силно главоболие към
датата на изследването не може да причинна връзка с настъпилия инцидент,
тъй като имат невротичен характер. Ищцата няма заболяване – невралгия на
троичния нерв и то не е в резултат на инцидента. Установено е мозъчно
сътресение със загуба на съзнание към момента на произшествието, което
продължавало няколко секунди.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
един свидетел при режим на призоваване Д. Д. Г., за установяване механизма
на настъпване на събитието. От показанията се установява, че при управление
на л.а. „*" се е унесла в сън и е навлязла в траекторията на движение на
насрещно движещия се автомобил. След удара ищцата Н. Д. излязла от
автомобила от задната страна зад шофьора. Извикали линейка и я откарали в
болница. Инцидентът бил посетен от полицейски служители.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
двама свидетели при режим на водене за установяване претърпените от
ищцата болки и страдания – В* А.а. От показанията на свидетелите се
установява, че след инцидента, ищцата била откарана в спешна помощ.
Вечерта се прибрала като била подпухнала, плакала и била разстроена. Не
спала цяла нощ, повръщала, боляла я главата. Посиняла от лявата страна на
главата, където ударът бил по – силен. Изписали лекарства за главоболие,
като петнадесет дни била на домашно лечение и със синини. Главоболието
продължавало, като преди инцидента не страдала от такова. Имала проблеми
със съня, станала раздразнителна. Напуснала работа, тъй като не издържала
на дългите смени и започнала да забравя лекарствата на пациентите, с които
работела като санитарка. Заради синините детето й се страхувало от нея, а тя
се срамувала да излиза. Спряла да се среща с други хора, страхувала се да
пътува, затворила се в себе си. След инцидента постоянно я боляло главата,
станала сприхава и нервна. Прилошавало й.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбите
на чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
За основателността на предявените претенции ищецът следва да докаже
твърдените от него факти, а именно: наличието на валидно застрахователно
правоотношение, както и осъществяването на елементите от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно Д.ие
/виновно причинено от водача на л.а. „*“ с рег. № *,/, от което като пряка и
непосредствена последица са настъпили твърдяните имуществени и
неимуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери, вид,
5
характер и обем. При доказване противоправността на Д.ието, вината се
предполага по силата на оборима презумпция съгл. чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест
на ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на
претърпените имуществени и неимуществени вреди или направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на
претендираното обезщетение, в т.ч. възражението за съпричиняване.
Не е спорно между страните, а от събраните по делото доказателства -
протокол за ПТП, САТЕ и разпита на свидетеля Г., се установява фактът на
настъпилото произшествие и датата на настъпването му. Протоколът за
настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя
му, но също и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено в него волеизявление, т.е. съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за „извършените от него и пред него
действия” /Решение № 15/25.07.14 г. на І т.о. по т. д. № 1506/13 г.; Решение
№ 98/25.06.12 г. на ІІ т.о. по т. д. № 750/2011 г.; Решение № 73/22.06.12 г. на І
т.о. по т. д. № 423/11 г.; Решение № 24/10.03.2011 г на І т.о. по т. д. № 444/10
г. и др.
Поради това и съдът намира за доказан факта на настъпилия инцидент
на тази дата и възприетите от длъжностното лице щети и участници в
произшествието.
Не е спорно, че към датата на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска
отговорност” между ответника и водача на л.а. „*" с рег. № *.
В настоящото производство подлежат на установяване всички елементи
от фактическия състав на деликтната отговорност - наличието на вредоносно
Д.ие, неговата противоправност, причинната връзка между Д.ието и вредата.
В случая от анализа на ангажираните по делото доказателства се
установява механизмът на настъпване на ПТП, а именно, че на 09.08.2021 г. в
град *, ул. „*" срещу * ПТП между л.а. „*“ модел * с рег. № *, управляван от
Димитър Д. и л.а. „*" с рег. № *, управляван от Д. Г., като последната при
навлизане в плътното за движение на л.а. „*“ модел * с рег. № * е причинила
ПТП-то. Причината за настъпване е неправилно навлизане на л.а. „*" с рег. №
* в траекторията на движение на л.а. „*“ модел * с рег. № *, поради
неправилно взето решение от водача на първия автомобил. Сблъсъкът е бил
челен и за двата автомобила, като настъпилите увреждания са в предната част
и на двата автомобила.
Ето защо, съдът намира, че с тези свои действия водачът на лекия
автомобил „*" с рег. № *, застрахован при ответника, е причинил
произшествието, нарушавайки по този начин разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП съгласно който поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
6
хората и да причинява вреди. Правилата за движение регламентират
задължителни указания към участниците в пътното движение, които следва
да бъдат спазвани за осигуряване безопасността на движението.
По изложените съображения от анализа на събраните по делото
писмени доказателства, съдът намира, че застрахованият при ответника
водач е нарушил законовата забрана, поради което презумпцията за виновно
поведение, установена в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Напротив,
установява се, че водачът субективно е могъл и е бил длъжен да предвиди, че
при несъобразяване с правилата за движение може с по-голяма вероятност да
причини инцидент.
Възражението на ответника, че е налице случайно събитие не се
подкрепя от ангажираните доказателства. Съобразно експертното заключение
по САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че инцидентът не би настъпил в случай че водачът на л.а. „*" с
рег. № * не навлезе в траекторията на движение на другия автомобил. От
показанията на водача на този автомобил се установи, че същата е заспала
при управление на МПС, с което е причинила и инцидента. С оглед
изложеното съдът намира, че не е налице случайно събитие, което да изключи
отговорността на ответника за причинените от застрахования вреди.
Настъпилата вреда по вид и характер- контузия на глава, мозъчно
сътресение, травматичен отток, кръвонасядане по лявото слепоочие и
клепачите на лявото око, които са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и причинно-следствената връзка между
вредата и произшествието се установяват по категоричен начин от събраните
по делото писмени доказателства – медицинска документация (болнични
листи), гласни доказателства и съдебномедицинска експертиза.
С оглед да гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия
фактически състав на деликтната отговорност.
Отговорността на застрахователя е функционално свързана с вината на
деликвента, поради което исковете са доказани по основание и за
застрахователя възниква задължение за обезщетяване на причинените вреди.
По претенцията за заплащане на неимуществени вреди:
Безспорно от причинените телесните увреждания са настъпили
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като ищецът
следва да установи техния интензитет и продължителност.
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от
законодателя единствено от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. определянето на
размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да се
извърши след отчитане на характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително
влошаване на здравето, морални страдания, осакатявания и др.
За обосноваване размера на претенцията за заплащане на
7
неимуществени вреди са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по назначената по
делото съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира, като
обективно и компетентно дадено и непротиворечащо на събраните по делото
доказателства, че в резултат на инцидента ищцата е получила контузия на
глава, мозъчно сътресение, травматичен отток, кръвонасядане по лявото
слепоочие и клепачите на лявото око, които са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановителният процес
съобразно експертното заключение приключва в рамките на около месец. В
случая са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите В* А.а, чиито показания съдът цени при условията на чл. 172
ГПК /относно показанията на майката на ищцата/, но им дава вяра като
последователни и непротиворечиви и които сочат за изпитвани болки от
ищцата, непосредствено след инцидента и няколко месеца след него. С оглед
характера на увреждането съдът приема, че на ищцата е нанесена травма,
която несъмнено изисква период не по-малко от два месеца за напълно
възстановяване, като следва да се направи разграничение между пълното
възстановяване и така нареченото „отшумяване на болката“. Действително
болезнеността, може да е отминала в рамките на посочения период, но
неприятното усещане в областта на нанесеното травматично увреждане
несъмнено изискват по-дълг период, както посочи и вещото лице по
първоначалната СМЕ могат да продължат по-дълъг период от време – т.нар.
посткомоционен период, поради което съображенията на ответната страна, че
след инцидента ищцата е възстановена напълно за кратък период, са
неоснователни. Още повече, данните по делото сочат нарушен нормален
ритъм на живот и безпокойство.
От съвкупния анализ на тези доказателства, съдът намира, че
причиненото увреждане се е отразило неблагоприятно върху нормалния
ритъм на живот на пострадалата, като й е създало неприятни усещания от
здравословно и емоционално естество. След инцидента ищцата е изпитвала
дисконфорт и това се е отразило на обичайния й начин на живот. Съдът
кредитира като вътрешнологични и последователни показанията на свидетеля
Япалиева и в частта, в която се установява, че след инцидента ищцата е
изпитвала стрес и неспокойство от случилото се, затруднено заспиване,
раздразнителност, страх за пътуване с автомобил и срам от външния вид,
предвид характера на увреждането в областта на главата и видимата част на
лицето. Събития от подобен характер неминуемо се отразяват негативно на
емоционалното състояние на пострадалата, като обхвата на това засягане се
установи безспорно по делото.
Съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане на средното
ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към
момента на настъпване на увреждането налага извода, че справедливият
размер на паричното обезщетение за установените неимуществени вреди от
причиненото увреждане е в размер от 5000 лева. Съдът намира, че тази сума
8
би репарирала изживените от ищцата негативни емоции и съответства на
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Действително, причинените
увреждания са затруднили ежедневието на ищцата, но както се установи от
допълнителната съдебномедицинската експертиза, последващото главоболие,
установено година след инцидента, не се намира в причинна връзка с
настъпилото събитие. Още повече, се установи, че т. нар. от вещите лица
посткомоционен период отшумява за няколко месеца, поради което
главоболието на ищцата почти година след инцидента, продължаващ и
понастоящем съобразно гласните доказателства, не може да се обвърже с
настъпилия инцидент. Ето защо не може да се обоснове и по-висок размер на
обезщетението за претърпените вреди.
Спорен момент в процеса е и наличието на причинно - следствена
връзка между нанесената телесна повреда и поведението на пострадалия, т. е.
в наличието на съпричиняване от негова страна. Следва да се съобрази, че
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред
с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно
поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди
(в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010
г.).
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Приносът на ищеца за причиняване на резултата - настъпилите травматични
увреждания, не е доказан. Събраният по делото доказателствен материал, не
води до извода за наличие на противоправно действие или бездействие от
страна на ищцата, в резултат на което може да се ангажира отговорността му,
респективно да е налице съпричиняване при осъществяване на ПТП.
На първо място, от анализа на ангажираните по делото доказателства не
може да се заключи по категоричен начин, че ищцата е била без поставен
предпазен колан. Вещото лице автоексперт сочи, че фабрично автомобилът е
снабден с предпазни колани, но от данните по делото не може да се направи
заключение за скоростта на движение на автомобила. Липсата на данни за
скоростта на движение, препятства и възможността да се даде категоричен
отговор дали ищцата е била с поставен предпазен колан, тъй като коланна
травма може да не се получи при движение на автомобилите с ниска скорост
в момента на удара. Както се коментира по-горе, релевантен за определяне на
съпричиняването от страна на пострадалия е само доказан по несъмнен начин
конкретен принос от негова страна, който не може да почива на
предположения, какъвто е настоящия случай. Съпричиняването по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на
9
дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага
доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
От друга страна, съобразно изразеното от вещото лице Д. в съдебно
заседание заключение по назначената СМЕ в случай че ищцата се е возила от
лявата страна в автомобила, установените увреждания биха настъпили
независимо от наличието или не на предпазен колан. От показанията на
свидетелката Г., които съдът кредитира като непосредствени и
незаинтересовани от изхода на спора и на които дава вяра се установява, че
ищцата е стояла на задната седалка зад шофьора, откъдето е излязла, т.е.
същата се е возила от лявата страна, поради което съдът възприема извода на
вещото лице, че независимо от наличието на поставен колан, дори да се
приеме, че такъв не е бил поставен, уврежданията биха настъпили.
При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена
връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на
произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл. 432,
ал. 1 КЗ не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД (така Решение №
98/24.06.2013 г., т. д. № 596/2012 г., II т.о., Решение № 206/12.03.2010 г., т. д.
№ 35/2009 г., II т. о. и др.). Ето защо съдът намира, че възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано, поради
което така определеното от съда обезщетение не следва да се редуцира.
По изложените съображения искът за неимуществени вреди е
основателен до размера от 5000лв. като за разликата до претендирания от
18000лв. следва да се отхвърли.
С оглед уважаване на иска за неимуществени вреди съдът намира за
основателен и акцесорният иск за мораторна лихва.
Съобразно трайната съдебна практика, която настоящият съдебен
състав изцяло споделя, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване
на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на
увреждането (в този смисъл Решение №128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018
г. на ВКС, I т.о., Решение №167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, II
т.о.).
От събраните по делото доказателства се установи, че застрахователят е
уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 29.11.2021 г., поради
което мораторната лихва се дължи от тази дата до окончателно изплащане на
сумата.
В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е регламентирана дължимостта от
застрахователя на законната лихва за забава върху размера на
10
застрахователното обезщетение, която обаче касае собствената забава на
застрахователя по повод определяне и изплащане на застрахователното
обезщетение и тя не е свързана със забава на застрахования. Разпоредбата на
чл. 497 КЗ определя обема на отговорност на застрахователя с оглед
вътрешните му отношения с делинквента и обема регресни права, и не е
свързана с отговорността към третото лице, на което са причинени вредите
/така решение по т.д. № 3137/2014г. на ВКС, I т.о, Решение №128/04.02.2020
г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о. /, поради което възраженията на
ответника в тази насока за начален период на забавата за заплащане на
застрахователното обезщетение са неоснователни.
По претенцията за заплащане на имуществени вреди:
Спорният по делото въпрос е относно дължимостта и размера на
застрахователното обезщетение за имуществени вреди.
Съгласно трайната съдебна практика размерът на дължимото
обезщетение следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня
на настъпване на събитието.
В случая се претендират претърпени загуби – разходи свързани с
лечението на причиненото увреждане.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът
намира претенциите за заплащане на сумите от 27 лв. за закупени лекарства
след инцидента и 40 лв. за извършената медицинска услуга на 10.08.2021 г.–
видно от касов бон /л. 21/, за основателни и следва да бъдат уважени изцяло,
тъй като се намират в причинна връзка с настъпилия инцидент.
По идентични по-горе съображения основателен се явява искът за
присъждане на законна лихва от момента на уведомяване на застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие - 29.11.2021 г. , поради което
същата се дължи от тази дата до окончателно изплащане на сумата.
Видно от представения касов бон от 03.03.2022 г. /л. 22/ са закупени
лекарствени продукти по лекарско предписание на стойност от 57,03лв.,
които обаче датират в период много след настъпване на инцидента и
съобразно допълнителното заключение по СМЕ оплакванията за главоболие
от ищцата не са обвързани с настъпилото събитие, поради което не подлежат
на възстановяване. Искът за заплащане на имуществени вреди, изразяващ се в
закупуване на лекарствени продукти в размер на 57,03лв. на 03.03.2022 г. е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на
разноски на ищеца. В полза на ищеца е представена безплатна адвокатска
защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което съобразно
уважената част от исковете в полза на адв. Н. следва да бъдат присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 880лв. Ответникът е релевирал
възражение за прекомерност, което е неоснователно. Съдът съобразява
фактическата и правна сложност на делото, броя предявените искове и
обстоятелството, че претендираното възнаграждение се определя от съда в
11
предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
държавна такса следва да бъдат присъдени в полза на съда съобразно
уважената част от исковете - 250 лева за държавна такса и сумата от 263,20
лв. за СМЕ и САТЕ, или в общ размер на 513,20 лв. на осн. чл. 78, ал. 6 вр.
ал. 1 от ГПК.
В полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение, както и депозити за първоначлна и допълнителна
СМЕ, САТЕ и свидетел, съобразно отправеното искане и представените
доказателства. Ето защо с оглед отхвърлената част от исковете и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в
размер на 1484,08лв. Ищецът е релевирал възражение за прекомерност, което
е неоснователно. Съдът съобразява фактическата и правна сложност на
делото, броя предявените искове и обстоятелството, че претендираното
възнаграждение е в предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер по
всеки иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
представлявано от *, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Д., ЕГН **********, адрес: град
*, сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във
връзка с настъпилите увреждания -контузия на глава, мозъчно сътресение,
травматичен отток, кръвонасядане по лявото слепоочие и клепачите на лявото
око и негативни емоционални преживявания, причинени в резултат на
реализирано на 09.08.2021 г. ПТП по вина на водача на л.а. „*" с рег. № *,
застрахован по договор гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
претенцията пред ответника - 29.11.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 432 КЗ и чл.429 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата
над 5000лв. до претендирания размер от 18000лв.
ОСЪЖДА *” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
представлявано от *, ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Д., ЕГН **********, адрес: град
*, следни суми, както следва: сумата от 27 лв. /двадесет и седем лева/ за
закупени лекарства след инцидента и сумата от 40 лв. /четиридесет лева/ за
извършената медицинска услуга на 10.08.2021 г., представляващи
причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на лекарства
и медицински услуги във връзка с реализирано на 09.08.2021 г. ПТП по вина
на водача на л.а. „*" с рег. № *, застрахован по договор гражданска
отговорност при ответното дружество ведно със законната лихва върху
главниците, считано от предявяване на претенцията пред ответника -
12
29.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432
КЗ и чл.429 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
причинени имуществени вреди за сумата от 57,03лв., претендирана като
имуществена вреда, изразяваща се в заплащане на лекарства на 03.03.2022 г.
във връзка с реализирано на 09.08.2021 г. ПТП.
ОСЪЖДА *” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
представлявано от * ,да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА , сумата от 513,20 лв. /петстотин и
тринадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса, на
осн. чл.78, ал.6 вр. ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА *” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
представлявано от *, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т. Р. Н., л. № *, с адрес на
кантората гр. София, ул. Веслец №2, ет. 5, ап. 20, сумата от 880лв.
(осемстотин и осемдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Н. И. Д., ЕГН **********, адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ на
*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, представлявано от *,
сумата от 1484,08лв. (хиляда четиристотин осемдесет и четири лева и осем
стотинки), представляваща разноски за вещи лица, свидетел и адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Присъдените по решението суми в полза на ищеца могат да бъдат
заплатени по банков път на следната банкова сметка: IBAN
BG04STSA93000020806421, с титуляр Н. И. Д., ЕГН **********, при „Банка
ДСК“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
13