№ 418
гр. Ш., **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш., X-И СЪСТАВ, в публично заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т.
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
20213630***** по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.** ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод искова молба предявена от Д. Г.
АНТ. с ЕГН ********** от гр.Ш., ул.“В.Д.“ № ** вх.А, ет.** ап*** срещу „К.Б“ **** енд Ко
КД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.С, район „С“, ж.к.“Б“, ул.“С“
№ ** представлявано от „К.Б“ **** с ЕИК *********.
В исковата молба се сочи, че на **/**/****г. ищцата, заедно със своя съпруг и внук,
посетили магазин на ответното дружество, находящ се в гр.Ш., бул.“С.В.“ № ** След
пазаруване в рамките на около половин час, напуснали магазина през левия изход. На метър
и половина-два преди вратата, ищцата се препънала и паднала тежко на лявата си страна.
След падането изпитала силна болка, като останала да лежи на земята около две минути. С
помощта на своя съпруг се качила в личния им автомобил. По същото време, но през десния
изход излязъл техен познат – колега на съпруга й и ги забелязал. Съпругът на ищцата
установил, че същата се препънала в елемент от настилката, поставена непосредствено
преди вратата и представляваща няколко квадратни метра от пътека от каучук, метал и
четки, като една от тези четки била вдигната 3-5 см. над нивото на останалата настилка и не
можела да се забележи. Дни след това съпругът забелязал, че елемента е поправен и четката
не е над нивото на останалите. Същия ден към 18.00 часа била откарана от сина й в МБАЛ –
Ш., където било извършено образно изследване чрез ренгенов апарат и изписани
медикаменти. На следващия ден, болката не преминавала и посетила личния си лекар, който
издал направление за втора ренгенография, от която се установило, че има фрактура в лявата
част на симфизата на лява тазобедрена става. На **/**/****г. ортопед поставил диагноза
“Счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза; счупване на пубиса в ляво“.
Били изписани обезболяващи и издаден болничен лист. Лечението продължило с
1
обезболяващи, като на **/**/****г. била предписана и физиотерапия. Били издадени и още
болнични листа. Поради гореизложеното за ищцата се породил правния интерес от водене на
производството, като в заключение се иска осъждане на ответника да заплати сума в размер
на 20 000 лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от претърпяно счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза,
счупване на пубиса в ляво, в резултат от падане от спъване в надигната част от настилка в
търговски обект, стопанисван от „К.Б“ ****, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането – **/**/****г. до окончателното изплащане на сумата.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна бил депозиран
писмен отговор. В него се прави възражение за местна неподсъдност на производството
пред Районен съд – Ш., поради това, че седалището и адреса на управление на ответника са
в гр. С, като се иска прекратяване на производството пред ШРС и изпращането му на
компетентния съд. Твърди се също, че липсват доказателства за това състава на
непозволеното увреждане да е осъществен по безспорен начин. Сочи се, че ищцата може би
е имала предвид поставената между двете врати на магазина настилка „тип изтривалка за
обувки с почистващи ивици, състояща се от редуващи се профили с гума и четки“. В тази
връзка се представят технически характеристики по отношение на положената в магазина
настилка, от които се прави извод, че не е възможно да има стърчаща част от четка от 3-5 см.
От това се въвежда твърдението, че липсва причинно-следствена връзка между падането и
поведението на ответника. Дори и да е имало повдигане на част от настилката, то това е
непредвидимо за ответника обстоятелство. Излага се, че ищцата не се е обърнала към
служители в магазина, като има изработена процедура при подобни инциденти. В
заключение се посочва, че не са налице кумулативно дадените предпоставки за ангажиране
на отговорността на ответника.
Съдът се е произнесъл по направеното възражение за местна непосъдност на
производството, като с Определение № **** от **/**/****г. е счел искането за
неоснователно и определението е влязло в законна сила.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично, за нея се явява упълномощения
представител – адв. Д от ШАК, който поддържа иска изцяло. Прави се искане за допълване
на проекта за доклад, както и допълване на правната квалификация на иска във връзка с
чл.50 от ЗЗД. В съдебните прения се излагат подробни доводи за основателността на
исковата молба, като се моли да бъде уважена изцяло, както и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ответника се явява юрисконсулт Л.К, която поддържа
отговора на ответника, като в хода по съществото на делото твърди, че исковата молба е
неоснователна и недоказана. В условията на евентуалност се прави искане да не бъде
уважавана претенцията в цялост, поради прекомерния й размер. В представените по делото
писмени бележки се излагат доводи във връзка с неоснователността на предявения иск.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
2
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На **/**/****г. (неделя) около обяд, ищцата, придружена от съпруга си – свид.
П.П.А и техния внук, посетили магазин „К“, находящ се в гр.Ш., бул.“С.В.“ № ** На входа
разговаряли накратко със свид. С.В.И – колега на съпруга на ищцата, след което влезли в
магазина и престояли около половин час. При отправяне към изхода на магазина, ищцата
вървяла напред, а след нея били съпругът й, който бутал пазарската количка и техния внук.
Приближавайки към изхода (намиращ се от ляво при излизане от магазина) и в близост до
изходните врати, ищцата внезапно се спънала в препятствие на пътя й и паднала на едната
си страна. Първоначално била уплашена и в шок, като след около минута – минута и
половина, с помощта на своя съпруг се изправила и двамата излезли бавно от магазина. С
падането си препречила изхода и се натрупали хора, което допълнително я притеснило.
Техния внук, вече с част от багажа бил при колата, която била паркирана на около петдесет
метра от изхода. След като настанил съпругата си, свидетелят се върнал обратно на място, за
да установи причината за падането. Така забелязал, че елемент от положената на изхода
настилка (състояща се от гумено покритие и четки) бил надигнат с няколко сантиметра. В
момента на падането на метри от тях стояла с гръб служителка на магазина, която обаче не
реагирала и не предприела никакви действия. Ищцата и съпругът й напуснали паркинга на
магазина и не уведомили служителите за инцидента. Прибирайки се у дома ищцата
започнала да усеща болки, които след обяд станали много силни и това наложило да посетят
„Спешна помощ“ около 18 часа същия ден. Била направена рентгенография и изписани
медикаменти, но болките се засилили и продължили през цялата нощ, въпреки
медикаментите, приети от нея. На следващия ден била извършена втора рентгенография в
„ДКЦ-1 Ш.“ ****, като видно от представени резултати от образното изследване от
**/**/****г. била поставена диагноза „контузия в областта на тазобедрената става“, а
разчитането от специалиста по образна диагностика било „лява тазобедрена става – при
клинични данни – фрактура в лявата част на симбизата“.
Видно от амбулаторен лист № ****** от **/**/****г., издаден от специалист в
областта на ортопедията и травматологията (находящ се на лист 8 от делото) се касаело за
„счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза и счупване на пубиса
(срамна кост) в ляво“. Предписани били обезболяващи и покой, както и издаден болничен за
14 дни. Временната нетрудоспособност била продължена, като с решение на ЛКК били
издадени болнични листа за периода от **/**/****г. до***.**/****г. Лечението на ищцата
продължило с физиотерапия, както и с продължаване на приемането на медикаменти.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. С.В.И – колега на
съпруга на ищцата и свид. П.П.А – съпруг на ищцата. От показанията на И се установява
факта на посещение в магазина и времето, през което се е случило това. Съпругът на ищцата
подробно разяснява последователността, в която са се случили събитията, като сочи и
конкретната причина за настъпване на инцидента, а именно „надигната четка на
изтривалката“ на изхода на магазина. Описва подробно и трудностите, изпитвани от ищцата
3
и семейството й през периода на възстановяване, както и болките и дискомфорта, изпитван
от нея. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, съобразявайки близките
семейни отношения на единия от свидетелите и отчитайки пряката му заинтересованост от
изхода на делото.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, заключението на която се
кредитира изцяло от съда, като обосновано и пълно дадено. Вещото лице посочва, че при
падане на **/**/****г. ищцата е претърпяла травма в областта на лява тазобедрена става и
таза, изразяваща се в неразместено счупване в областта на симфизата (горно рамо на пубиса)
в ляво, която е възможно да се случи от падане от собствен ръст. Проведено било
медикаментозно лечение и физиотерапия в периода от **/**/****г. до ****/****г. При
ренгенография на **/**/****г. се вижда описаното счупване, както и счупване на долно
рамо на пубисна кост. При прегледа, проведен на ****/****г. от вещото лице се установява,
че е налице пълно костно срастване, като обема на движението е пълно и без болка или е
налице пълно възстановяване. В предходен период преди инцидента ищцата не е страдала от
заболяване, което би спомогнало за настъпване на травмата.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, като съдът прави следните правни изводи: В
Постановление № 17/1963г. на Пленума на ВС, допълнено с т.3 на Постановление №
4/1975г. са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на
отговорността по чл.49 от ЗЗД и по чл.50 от ЗЗД. По чл.49 от ЗЗД увреждането трябва да е в
резултат на виновно поведение на дееца, допуснати нарушения на предписани и
общоприети правила при ползването на вещта, а при чл.50 от ЗЗД отговорността може да се
ангажира, когато вредите да са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно
поведение при ползването й. Съгласно Постановление № 17/1963г. на ВС възможни са и
случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение
на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и
същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов надзор, се
основава едновременно на чл.49 от ЗЗД и чл.50 от ЗЗД. Съдът намира, че в настоящия
случай сме изправени пред хипотезата за ангажиране на отговорност по чл.49 от ЗЗД, във
връзка с чл.45 от ЗЗД. В доклада по делото правната квалификация е допълнена във връзка с
чл.50 от ЗЗД, но доколкото и при двата иска подлежащите на доказване факти и
разпределение на доказателствената тежест са сходни, то не е налице нарушение при
определяне на правната квалификация. За приемането на горната правна квалификация,
съдът изхожда от въведените в исковата молба твърдения, където се сочи, че причината за
падането е повдигната над нивото на настилката четка, при което ответникът като
собственик на вещта е бил длъжен да я ремонтира и стопанисва в безопасно за клиентите
състояние, а не самите свойства на вещта. Тези твърдения съответстват на иск по чл.49 от
ЗЗД за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерно
бездействие, изразяващо се в неподдържане на добро състояние на настилката, с която е
покрит изхода на магазина, стопанисван от ответника. Според т.3 на Постановление №
4
4/1975г. на ВС собственикът на вещта отговаря по чл.45 от ЗЗД, съответно по чл.49 от ЗЗД
при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по
чл.50 от ЗЗД е само в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза
вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. Когато вредата е причинена
единствено от действието на самата вещ, а не е резултат на действия или бездействия на
трети лица при извършване на работа с тази вещ, претенцията за обезщетяване на вредите е
по чл.50 от ЗЗД.
За ангажиране на отговорността по чл.49, във връзка с чл.45 от ЗЗД е необходимо
кумулативно установяване на следните предпоставки, а именно: деяние (действие или
бездействие); противоправност; вреди; причинно – следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди; вина на деликвента,
която съобразно уредената в чл.** ал.2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и вредите
да са настъпили при или по повод на изпълнение на възложената работа.
Съдът намира, че ищцата успешно проведе доказването на факта, че при посещението
й в магазина на **/**/****г. една от касетите на изтривалката е била надигната над нивото
на останалата част на настилката, при което ищцата се спъва и при падането й настъпва
вредоносния резултат. За този извод съдът се позовава на свидетелските показания на
съпруга на ищцата – свид. П.П.А, който е пряк очевидец на инцидента, тъй като
релевантните обстоятелства, при които е настъпил инцидента могат да се установяват и със
свидетелски показания. Съдът преценява, че този свидетел е възприел точно и обективно
фактите, като ги е изложил пред съда добросъвестно. Не съществува забрана да бъде
разпитван заинтересован свидетел, както в случая, и въз основа на показанията му да се
установят фактите, които ползват страната, поискала разпита. Свидетелските показания,
изходящи от роднини и съпрузи, се преценяват от съдът по вътрешното му убеждение. В
случая показанията са вътрешно безпротиворечиви и кореспондират с всички останали
доказателства по делото. Съдът не може да игнорира същите само защото изхождат от
съпруга на ищцата, тъй като нормалната житейска логика е, че това е член от семейството
на ищцата, с който същата посещава магазини и други обекти и същият е бил пряк очевидец
на инцидента. Както се посочи по-горе, същите се преценяват в съвкупност с останалите
събрани по делото доказателства и по правилата на логиката. В този смисъл Решение №
4**от***.07.20**. на ВКС по гр.д. № 843/2009г. I г.о. и Решение № 149 от 22.12.2020г. на
ВКС по гр.д. № 736/2020г., IV г.о. Следва да се отбележи също, че показанията на свидетеля
са дадени и под страх от наказателна отговорност и свидетелят е запознат с това преди
даването им.
От неоспореното от страните заключение по назначената експертиза се установи, че
този вид травми е възможно да настъпят от падане от собствен ръст. В тази връзка съдът
намира, че твърдението на ищцата за механизма и мястото на настъпване на падането е
доказано, като по делото няма наличие на данни падането да е станало на друго място.
Не се спори по делото, че ответникът е собственик на поставената на изхода и входа
на магазина изтривалка. От представените спецификации на изтривалката (находящи се на
5
лист 26 от делото) се установява, че същата е приложима за вътрешно закрито и открито
външно приложение и е подходяща за супермаркети и търговски центрове. Целта на
изтривалката е да улавя грубата мръсотия, като се състои от почистващи ленти,
представляващи вложки от гума и касети четки (в случай 32 четки на един линеен метър
изтривалка), като височината е 23 мм. В случая обаче свид. А твърди, че след инцидента на
**/**/****г. причинен от повдигането на една от касетите, при следващи посещения в
същия магазин, настилката е била изравнена и този дефект не е бил налице. Безспорно е, че
за поддръжка на този вид настилка отговорността е на ответника, който е възложил работата
на свои служители.
Така от събраните по делото доказателства се установява кумулативното налице на
всички предпоставки чл.49 от ЗЗД за ангажирането на отговорността на ответника.
По отношение на твърдението на ответника, че е налице настъпило непредвидимо
събитие, то съдът намира следното: Твърдението на ответника, че служителите в магазина
полагали грижа повече от обичайната за поддържането на настилката, както и че нямало как
да се предвиди инцидента не се доказаха по делото. Представянето на техническите
спецификации на вещта се кредитират от съда само по отношение на спазването на
техническите изисквания при първоначалното поставяне на настилката, тъй като няма
доказателства същите да не са спазени. Но липсват доказателства как и колко често същата
се поддържа от служители на ответника, както и това да е сторено в същия ден, за да
възприемем тезата за настъпване на случайно непредвидимо събитие, когато инцидента е
настъпил. Още повече, че ответникът не посочва какво непредвидено събитие има предвид.
Вредоносния резултат при непозволено увреждане не може да е следствие от случайно
събитие, когато той се предхожда от виновно поведение, както в случая. В този смисъл
Решение № 166 от **03.2020г. на ВКС по гр.д. № 4**/2008г., IV г.о.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват засягане на
нематериални блага, те не могат да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени
посредством имуществена облага, която се определят съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД,
а именно по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат
предвид от съда при определяне на обезщетението. Така съобразявайки начина на
получаване на травматичните увреждания, характера на претърпените телесни увреждания
(счупване на горно и долно рамо на пубисната кост), стресът от внезапното падане,
преживените от ищцата физически болки и страдания (както и личен дискомфорт при
лечението, свързан с неудобства в битово и хигиенно отношение), възрастта на ищцата,
която е на 59 години при настъпване на инцидента, периода на възстановяване (около 4
месеца), лечението (което е медикаментозно и покой), съдът намира, че справедливия размер
на обезщетението е 5 000 лв., като тази сума следва да се присъди ведно със законната лихва
от увреждането до окончателното изплащане. Съдът намира, че не се установяват
обстоятелства, които да водят до размер на обезщетението съотвестващ на претендираното
от ищцата, а именно 20 000 лв. В тази връзка съдът кредитира заключението на
6
експертизата, че към момента обема на движение в лява тазобедрена стана е в пълен обем и
без болка, като е налице пълно възстановяване. Няма по делото данни ищцата да е имала
други заболявания, които да са се обострили в периода на възстановяване, както и да е
налице депресивност или тревожни състояния, които да не са преодоляни. Няма
доказателства и приема на медикаменти да е продължил в период извън този за
възстановяване.
Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата общо от 552.50 лева, съобразно уважената част на иска,
представляващи разноски по заплатена такса за образуване на делото, заплатено адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Ищцата следва да заплати на ответникът разноски в размер на 292.5 лв., съобразно
отхвърлената част на иска, представляващи възнаграждение за вещо лице и юрисконсулско
възнаграждение (определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.23, т.2
от Наредбата за заплащане на правната помощ).
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.Б **** ЕНД КО“ КД с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр.С, район „С“, ж.к.“Б“, ул.“С“ № ** представлявано от „К.Б“ **** с ЕИК
********* чрез И.Ч. да заплати на Д. Г. АНТ. с ЕГН ********** от гр. Ш., ул.“В.Д.“ № **
вх.А, ет.** ап*** на основание чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД сумата от 5 000 лв.
(пет хиляди лева), по банков път по сметка с IBAN BG ****************, находяща се в
„Ю Б“ АД, с титуляр ищцата, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от счупване на горно
и долно рамо на пубисна кост, получени на **/**/****г. от падане при спъване в изпъкнала
повърхност на настилка на изхода на магазин, стопанисван от ответното дружество,
находящ се в гр.Ш., бул.“С.В.“ № ** ведно със законната лихва, считано от **/**/****г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част до пълния
предявен размер от 20 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „К.Б **** ЕНД КО“ КД с ЕИК
********** да заплати на Д. Г. АНТ. с ЕГН ********** сумата от 552.50 лв. (петстотин
петдесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща направени по делото разноски,
съобразно уважената част от иска, за което се представя списък за разноски по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д. Г. АНТ. с ЕГН ********** да заплати
на „К.Б **** ЕНД КО“ КД с ЕИК ********** сумата от 292.50 лв. (двеста деветдесет и два
лева и петдесет стотинки), представляваща направени по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от иска.
7
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш.: _______________________
8