№ 37
гр. Бургас, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело №
20212100900333 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 430 от Търговския
закон във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район „Възраждане“, пл. „Света
неделя“ №7, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град София, ул.
„Сердика“ №23 против Н. Б. К., гражданин на Руската федерация, с адрес Р. ф., М. обл., с.
Б., ул. "Б." №** и Ю. В. С., гражданка на Руската федерация, с адрес Р. ф., гр. М., ул. "Ш.", д.
**, кв. ** за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца дължимите суми по
сключен между тях договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо
лице №299 от 17.12.2015 година и по- точно сумата от 267 294.35 лева, представляваща
незаплатени суми за главница; сумата от 45 678.90 лева, представляваща дължими
договорни лихви за периода от 24.02.2020 година до 22.07.2021 година; сумата от 144 лева,
представляваща разходи за уведомяване, ведно със законната лихва върху претендираната
главница от 267 294.35 лева от датата на депозиране на исковата молба до нейното
окончателно заплащане. Претендира се от ищцовата страна и присъждането на сторените от
нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира
доказателства.
Ищецът твърди в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, че по силата на сключен договор за банков ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице №299 от 17.12.2015 година, ведно с Общите условия и
погасителен план предоставил банков кредит в размер на 293 400 лева на Н. Б. К..
Солидарно задължено лице по договора била Ю. В. С.. Целта на предоставения кредит била
закупуване на недвижими имоти в град Поморие, а именно: самостоятелен обект в сграда с
1
идентификатор №57491.501.77.1.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Поморие, одобрени със Заповед № РД-18-36 от 29.04.2009 година на ИД на АГКК, с адрес на
имота: град Поморие, ул. „Тимок“ № 26, ет. 2, ап. 26, който самостоятелен обект се намирал
в жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №57491.501.77, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, брой нива на обекта: 1, с площ 52.69
кв.м. и прилежащи части: 7.15 кв.м. идеални части от общите части на сградата и склад №
24, с площ от 2.22 кв.м. и прилежащите към склада с площ от 1.55 кв.м. идеални части от
общите части на сградата, който самостоятелен обект съгласно одобрения архитектурен
проект и нотариалния акт за учредяване право на строеж е с описание: апартамент № 26,
разположен на втори етаж от сградата, на кота +2.80м., с площ от 52.69 кв.м., състоящ се от:
антре, баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс и трапезария, спалня и балкон, при граници:
от север - коридор; от изток - асансьор и стълбищна клетка; от юг - калканен зид; от запад -
апартамент № 25, заедно с приспадащите му се 1.7118% идеални части, съответстващи на
7.15 кв.м., а прилежащия му склад № 24, разположен на първи етаж от сградата на кота +/-
0,00, с площ от 2.00 кв.м. при граници: север - коридор складова зона 2; от изток - склад №
25; юг - калканен зид; от запад - склад 34, заедно с припадащите му се 0.3713% идеални
части от общите части на сградата, съответстващи на 1.55 кв.м., както и съответните на
самостоятелния обект идеални части от правото на строеж; самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №57491.501.77.1.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Поморие, одобрени със Заповед № РД-18- 36/29.04.2009 година на ИД на АГКК с адрес
на имота: град Поморие, ут. „Тимок“ № 26, ет. 3, ап. 36, който самостоятелен обект се
намирал в жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
57491.501.77, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, брой нива на обекта: 1, с
площ 52.69 кв.м. и прилежащи части: 7.15 кв.м. идеални части от общите части на сградата и
склад № 22, с площ от 2.22 кв.м. и прилежащите към склада с площ от 1.55 кв.м. идеални
части от общите части на сградата, който самостоятелен обект съгласно одобрения
архитектурен проект и нотариалния акт за учредяване право на строеж е с описание:
апартамент № 36, разположен на трети етаж от сградата, на кота +5,60м., с площ от 52.69
кв.м., състоящ се от: антре, баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс и трапезария, спалня и
балкон, при граници: от север - коридор; от изток - асансьор и стълбищна клетка; от юг -
калканен зид; от запад - апартамент № 35, заедно с приспадащите му се 1.7118% идеални
части, съответстващи на 7.15 кв.м., а прилежащия му склад № 22, разположен на първи етаж
от сградата на кота +/-0,00, с площ от 2.00 кв.м. при граници: север - коридор складова зона
2; от изток - склад № 23; юг - калканен зид; от запад - склад 21, заедно с приспадащите му се
0.3713% идеални части от общите части на сградата, съответстващи на 1.55 кв.м., както и
съответните на самостоятелния обект идеални части от правото на строеж; самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №57491.501.77.1.24 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Поморие, одобрени със Заповед № РД-18- 36/29.04.2009 година на ИД на
АГКК с адрес на имота: град Поморие, ул. „Тимок“ № 26, ет. 3, ап. 46, който самостоятелен
обект се намирал в жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
57491.501.77, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, брой нива на обекта: 1, с
2
площ 52.83 кв.м. и прилежащи части: 7.17 кв.м. идеални части от общите части на сградата и
склад № 20, с площ от 2.40 кв.м. и прилежащите към склада с площ от 1.68 кв.м. идеални
части от общите части на сградата, който самостоятелен обект съгласно одобрения
архитектурен проект и нотариалния акт за учредяване право на строеж е с описание:
апартамент № 46, разположен на четвърти етаж от сградата, на кота +8,40м., с площ от 52.83
кв.м., състоящ се от: антре, баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс и трапезария, спалня и
балкон, при граници: от север - коридор; от изток - асансьор и стълбищна клетка; от юг -
калканен зид; от запад - апартамент № 45, заедно с приспадащите му се 1.7163% идеални
части, съответстващи на 7.17 кв.м., а прилежащия му склад № 20, разположен на първи етаж
от сградата на кота +/-0,00, с площ от 2.40 кв.м. при граници: север - коридор складова зона
2; от изток - склад № 21; юг - калканен зид; от запад - склад 21, заедно с приспадащите му се
0.4014% идеални части от общите части на сградата, съответстващи на 1.68 кв.м., както и
съответните на самостоятелния обект идеални части от правото на строеж; самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №57491.501.77.1.31 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Поморие, одобрени със Заповед № РД-18- 36/29.04.2009 година на ИД на
АГКК с адрес на имота: град Поморие, ут. „Тимок“ № 26, ет. 5, ап. 56, който самостоятелен
обект се намирал в жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
57491.501.77, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, брой нива на обекта: 1, с
площ 52.93 кв.м. и прилежащи части: 7.18 кв.м. идеални части от общите части на сградата и
склад № 25, с площ от 2.35 кв.м. и прилежащите към склада с площ от 1.64 кв.м. идеални
части от общите части на сградата, който самостоятелен обект съгласно одобрения
архитектурен проект и нотариалния акт за учредяване право на строеж е с описание:
апартамент № 56, разположен на пети етаж от сградата, на кота +11,20м., с площ от 52.93
кв.м., състоящ се от: антре, баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс и трапезария, спалня и
балкон, при граници: от север - коридор; от изток - асансьор и стълбищна клетка; от юг -
калканен зид; от запад - апартамент № 55, заедно с приспадащите му се 1.7196 % идеални
части, съответстващи на 7.18 кв.м., а прилежащия му склад № 25, разположен на първи етаж
от сградата на кота +/-0,00, с площ от 2.35 кв.м. при граници: север - коридор складова зона
2; от изток - склад № 21; юг - калканен зид; от запад - склад 24, заедно с приспадащите му се
0.3930% идеални части от общите части на сградата, съответстващи на 1.64 кв.м., както и
съответните на самостоятелния обект идеални части от правото на строеж.
Договорът бил сключен на 17.12.2015 година, като крайния срок за погасяване на
кредита бил 17.12.2035 година. За целите на договора, покупката на гореописаните имоти и
учредяването на ипотека в полза на банката солидарно задълженото лице упълномощило
своя съпруг Н. К..
Имотите били закупени на 17.12.2015 година в изпълнение на подписания с
продавача предварителен договор от 15.06.2014 година с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 64, том III, peг. № 3488, дело № 418/2015 година на нотариус
с peг. № 556 на НК, с район на действие Поморийския районен съд, с вх. per. № 3974, акт №
188, том XIII. В съответствие с договора била вписана и законна ипотека.
3
Кредитът бил надлежно усвоен чрез превод на 21.12.2015 година по посочената в т.
7.2. от договора сметка. Солидарните длъжници се задължили да погасяват кредита на
месечни анюитетни вноски с падеж на всяка вноска на 24-то число на всеки месец по
посочената в договора сметка.
Годишният лихвен процент върху редовната главница за кредитите, изплащани чрез
анюитетни вноски бил договорен в т. 4.1 от договора. По-специално за периода от
17.12.2015 година до 17.12.2035 година лихвеният процент се формирал от пазарен лихвен
индекс - тримесечен SOFIBOR, който към датата на сключване на договора бил в размер на
0.519 % и надбавка към него в размер на 8.781 % - общо в размер на 9.30%. Съгласно
подточка 11.1 и 11.1.2. от договора, този годишен лихвен процент представлявал
възнаградителна лихва.
Страните се договорили, в случай на неиздължаване на падежа, установен в договора
и/или погасителния план, на всяка една вноска по кредита, просрочената сума да се
олихвява за срока на забавата с обезщетителна лихва, с правното действие и последици на
неустойка, в размер на действащата законна лихва според валутата на кредита, която към
датата на сключване на договора била 10.02%.
В периода на отпускане на кредита до 12.08.2019 година експозицията по него била с
номер на контракт 955LRAM153550AHT, а на 12.08.2019 година било извършено
обновяване на банковия софтуер на „Уникредит Булбанк“ АД, в резултат на което
експозицията по кредита получила нов номер на контракт, а именно 955LRAM192241806.
Кредитополучателят бил длъжен да заплаща и съответните такси: такса за
администриране на кредита при отпускане, както и такси за откриване, поддръжка и
обслужване на разплащателна сметка и осъществяване на операции по нея, уговорени в т.
5.4 от договора, както и разходи, свързани с учредяване и вписване на законна ипотека.
Към датата на подписване на договора дължимата вноска, представляваща сбор от
лихва, главница и такса била в размер на 2 724.82 лева. Погасяването на месечните вноски
не било редовно на падеж, поради което кредитополучателят изпаднал в просрочие, като не
заплатил: 13 броя вноски за главница и 13 броя вноски за лихва, подробно описани в
исковата молба. Общият размер на непогасените на падежа задължения бил 33 261.78 лева
/от 24.02.2020 година до 24.02.2021 година/. Поради неизпълнение на задълженията по
договора, банката обявила вземанията по кредита за автоматично предсрочно и незабавно
изискуеми, считано от 19.03.2021 година.
В съответствие с договора банката изпратила покана до всеки от солидарните
длъжници на посочения в договора адрес на представителя „Наза инвест“ ООД, с която
уведомила длъжниците за размера на просрочието към 06.07.2020 година, а именно 10
828.32 лева - главници, лихви и такси; 276 338.10 лева - размер на общия дълг. С така
отправената покана - уведомление банката предоставила 14-дневен срок за погасяване на
просрочието, след което щяла да счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата
достигнала до адресатите на 05.02.2021 година. Във връзка с изпращането на поканите
4
банката направила разходи в размер на 144 лева. След получаване на поканите, плащане не
последвало. Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване
на настоящите искове.
В съответствие с разпоредбите на закона съдът е постановил препис от исковата
молба и приложенията към нея да бъдат изпратени на ответниците с указания за подаване на
отговор и упражняване на другите предоставени им от нормата на чл. 367 от ГПК права.
В указания срок ответникът Н. Б. К. чрез назначения му особен представител е
депозирал такъв, с който е изразил становище за неоснователност на така предявените
искове. Твърди, че обстоятелствата, на които се основават същите протИ.речали на
разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 година, обн. на 24.03.2020 година в
сила от 13.03.2020 година. В чл. 6 от същия ясно било посочено, че до отмяната на
извънредното положение не се прилагали последиците от забава за плащане на задължения
на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните
последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор. В редакциите му от
09.04.2020 година и 24.04.2020 година, в сила до 14.05.2020 година, вкл. текстът гласял, че
до отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране
предоставени от банки не се начислявали лихви за забава и неустойки, задължението не
можело да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не можел да бъде развален
поради неизпълнение. Въпреки това на ответника били начислявани лихви.
Въведено е твърдение, че поканата не била получена от лице, притежаващо права в
тази насока. Липсвали данни лицето Татяна, подписала разписката, да било служител на
дружеството-пълномощник. Поради това и известието за обявяване на предсрочната
изискуемост не било надлежно връчено и в нарушение на чл. 17.1.1 от договора.
На следващо място индивидуализиращият номер на кредита бил сменен също без да
бъдат уведомени кредитополучателите. Незаконосъобразна била клаузата в договора за
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост.
Ответницата Ю. С. също е депозирала отговор на исковата молба чрез назначения и
особен представител. Със същия исковете са оспорени и от нея. Твърди на първо място, че
не била настъпила предсрочната изискуемост на задължението, тъй като липсвала ясно
изразена воля за това на банката. Липсвало надлежно уведомяване от страна на ищеца за
обявяване на предсрочната изискуемост. Още повече, че клаузата в договора за
автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост била недействителна.
На следващо място се посочва, че ищецът едностранно променил „номера на
контракта“, който представлявал уникален номер на съответния кредитен продукт в банката,
с който се индивидуализирал в системата, при това без да уведоми ответниците или техния
упълномощен представител. Тъй като ответниците не получили новия номер на контракта,
те автоматично били лишени от възможността да разполагат с актуална информация за
5
ползвания от тях банков продукт и за действителните си задължения по кредита.
На следващо място се посочва, че спирането на плащанията съвпадало с
настъпването на кризата вследствие от Ковид пандемията. Като част от решението със
справяне с кризата, всички банки предприели активни кампании в помощ на клиентите си,
като им предоставили възможност да кандидатстват за разсрочване на заемите си. Очевидно
ищецът не съдействал и не предложил на своите клиенти облекчение и подкрепа за справяне
в условията на криза, а напротив - допринесъл за изпадането им в забава за обслужване на
кредита, което протИ.речало на политиката на банката.
На последно място в отговора ответницата оспорва размера на претендираната
главница, лихви и разноски по начина, по който са формирани. Изтъква, че методологията за
формирането им била базирана на неясни критерии, ощетяващи ответниците.
Ищецът в предоставения от съда срок за депозиране на допълнителна искова молба е
представил такава, с която е изразил становище по изложеното от ответниците в
депозираните от тях отговори на исковата молба. Сочи, че номера на контракта бил част от
счетоводните записвания на информация за целите на надлежното осчетоводяване на
кредитната експозиция от страна на банката съгласно вътрешните й правила и не касаел
отношенията между банката и кредитополучателите.
Предвид забавата в плащанията по договора за кредит банката упражнила правото си
да погаси част от дължимите вноски в размер на 24 505 лева по силата на нарочно учреден
залог. При сключването на договора бил учреден и залог от страна на кредитополучателя Н.
К., съгласно договор за залог върху вземания, произтичащи от наличности по сметка №
64/17.12.2015 година с нотариална заверка на подписите, peг. № 3493/2015 година. По
силата на така сключения договор кредитополучателят К. предоставил обезпечение по
кредита под формата на първи по ред залог върху наличностите по сметка с IBAN
BG07UNCR7001522489149, в минимален размер от 24 505 лева, представляващи девет
погасителни вноски по договора. Предвид забавата на кредитополучателя, банката
упражнила правата си по залога, като усвоила посочената сума, погасявайки дължими
вноски по кредита. Едва след като сумата по залога била усвоена, при липсата на
последващи плащания, считано от 24.02.2020 година кредитополучателят изпаднал в
просрочие.
Оспорено е твърдението на ответниците, че в периода на извънредното положение
били начислени задължения за неустойки и лихви за забава.
В срока по чл. 373 от ГПК ответницата Ю. С. чрез назначения й от съда особен
представител е депозирала по делото допълнителен отговор на допълнителната искова
молба. Твърди, че смененият номер на контракта касаел отношенията между банката и
кредитополучателя, поради което изтъква, че е следвало длъжниците по него да бъдат
уведомени за тази промяна.
По отношение на представения договор за залог върху вземания и усвояване на
сумата от 24 505 лева се посочва, че същият следвало да се разглежда в подкрепа на
6
твърденията в първоначалния отговор относно неясния момент на настъпване на
предсрочна изискуемост, както и неясните критерии за формиране на размера на
претендираните главница, лихви и разноски. Заявява, че такъв договор изобщо не бил
подписван от името на Ю. С. и тя не се била съгласявала с условията по него.
Ответникът Н. К. чрез назначения от съда особен представител не е депозирал по
делото допълнителен отговор.
Бургаският окръжен съд прецени представените по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите
на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от доказателствения материал, че на 17.12.2015 година между
„Уникредит Булбанк“ АД и ответниците по делото, чрез пълномощника им „Наза инвест“
ООД е бил сключен договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо
лице № 299/17.12.2015 година, по силата на който дружеството е предоставило на първия
ответник в качеството му на кредитополучател, при солидарна отговорност на втория
ответник, целеви ипотечен кредит в размер на 293 400 лева за покупка на недвижими имоти,
представляващи: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №57491.501.77.1.8 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Поморие, одобрени със Заповед №
РД-18-36 от 29.04.2009 година на ИД на АГКК, с адрес на имота: град Поморие, ул. „Тимок“
№ 26, ет. 2, ап. 26, който самостоятелен обект се намира в жилищна сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор №57491.501.77, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, брой нива на обекта: 1, с площ 52.69 кв.м. и прилежащи
части: 7.15 кв.м. идеални части от общите части на сградата и склад № 24, с площ от 2.22
кв.м. и прилежащите към склада с площ от 1.55 кв.м. идеални части от общите части на
сградата, който самостоятелен обект съгласно одобрения архитектурен проект и
нотариалния акт за учредяване право на строеж е с описание: апартамент № 26, разположен
на втори етаж от сградата, на кота +2.80м., с площ от 52.69 кв.м., състоящ се от: антре, баня
с тоалетна, дневна с кухненски бокс и трапезария, спалня и балкон, при граници: от север -
коридор; от изток - асансьор и стълбищна клетка; от юг - калканен зид; от запад -
апартамент № 25, заедно с приспадащите му се 1.7118% идеални части, съответстващи на
7.15 кв.м., а прилежащия му склад № 24, разположен на първи етаж от сградата на кота +/-
0,00, с площ от 2.00 кв.м. при граници: север - коридор складова зона 2; от изток - склад №
25; юг - калканен зид; от запад - склад 34, заедно с припадащите му се 0.3713% идеални
части от общите части на сградата, съответстващи на 1.55 кв.м., както и съответните на
самостоятелния обект идеални части от правото на строеж; самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №57491.501.77.1.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Поморие, одобрени със Заповед № РД-18- 36/29.04.2009 година на ИД на АГКК с адрес
на имота: град Поморие, ул. „Тимок“ № 26, ет. 3, ап. 36, който самостоятелен обект се
намира в жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
57491.501.77, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, брой нива на обекта: 1, с
площ 52.69 кв.м. и прилежащи части: 7.15 кв.м. идеални части от общите части на сградата и
7
склад № 22, с площ от 2.22 кв.м. и прилежащите към склада с площ от 1.55 кв.м. идеални
части от общите части на сградата, който самостоятелен обект съгласно одобрения
архитектурен проект и нотариалния акт за учредяване право на строеж е с описание:
апартамент № 36, разположен на трети етаж от сградата, на кота +5,60м., с площ от 52.69
кв.м., състоящ се от: антре, баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс и трапезария, спалня и
балкон, при граници: от север - коридор; от изток - асансьор и стълбищна клетка; от юг -
калканен зид; от запад - апартамент № 35, заедно с приспадащите му се 1.7118% идеални
части, съответстващи на 7.15 кв.м., а прилежащия му склад № 22, разположен на първи етаж
от сградата на кота +/-0,00, с площ от 2.00 кв.м. при граници: север - коридор складова зона
2; от изток - склад № 23; юг - калканен зид; от запад - склад 21, заедно с приспадащите му се
0.3713% идеални части от общите части на сградата, съответстващи на 1.55 кв.м., както и
съответните на самостоятелния обект идеални части от правото на строеж; самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №57491.501.77.1.24 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Поморие, одобрени със Заповед № РД-18- 36/29.04.2009 година на ИД на
АГКК с адрес на имота: град Поморие, ул. „Тимок“ № 26, ет. 3, ап. 46, който самостоятелен
обект се намира в жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
57491.501.77, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, брой нива на обекта: 1, с
площ 52.83 кв.м. и прилежащи части: 7.17 кв.м. идеални части от общите части на сградата и
склад № 20, с площ от 2.40 кв.м. и прилежащите към склада с площ от 1.68 кв.м. идеални
части от общите части на сградата, който самостоятелен обект съгласно одобрения
архитектурен проект и нотариалния акт за учредяване право на строеж е с описание:
апартамент № 46, разположен на четвърти етаж от сградата, на кота +8,40м., с площ от 52.83
кв.м., състоящ се от: антре, баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс и трапезария, спалня и
балкон, при граници: от север - коридор; от изток - асансьор и стълбищна клетка; от юг -
калканен зид; от запад - апартамент № 45, заедно с приспадащите му се 1.7163% идеални
части, съответстващи на 7.17 кв.м., а прилежащия му склад № 20, разположен на първи етаж
от сградата на кота +/-0,00, с площ от 2.40 кв.м. при граници: север - коридор складова зона
2; от изток - склад № 21; юг - калканен зид; от запад - склад 21, заедно с приспадащите му се
0.4014% идеални части от общите части на сградата, съответстващи на 1.68 кв.м., както и
съответните на самостоятелния обект идеални части от правото на строеж; самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №57491.501.77.1.31 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Поморие, одобрени със Заповед № РД-18- 36/29.04.2009 година на ИД на
АГКК с адрес на имота: град Поморие, ул. „Тимок“ № 26, ет. 5, ап. 56, който самостоятелен
обект се намира в жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
57491.501.77, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, брой нива на обекта: 1, с
площ 52.93 кв.м. и прилежащи части: 7.18 кв.м. идеални части от общите части на сградата и
склад № 25, с площ от 2.35 кв.м. и прилежащите към склада с площ от 1.64 кв.м. идеални
части от общите части на сградата, който самостоятелен обект съгласно одобрения
архитектурен проект и нотариалния акт за учредяване право на строеж е с описание:
апартамент № 56, разположен на пети етаж от сградата, на кота +11,20м., с площ от 52.93
кв.м., състоящ се от: антре, баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс и трапезария, спалня и
8
балкон, при граници: от север - коридор; от изток - асансьор и стълбищна клетка; от юг -
калканен зид; от запад - апартамент № 55, заедно с приспадащите му се 1.7196 % идеални
части, съответстващи на 7.18 кв.м., а прилежащия му склад № 25, разположен на първи етаж
от сградата на кота +/-0,00, с площ от 2.35 кв.м. при граници: север - коридор складова зона
2; от изток - склад № 21; юг - калканен зид; от запад - склад 24, заедно с приспадащите му се
0.3930% идеални части от общите части на сградата, съответстващи на 1.64 кв.м., както и
съответните на самостоятелния обект идеални части от правото на строеж срещу
задължението на последните да го върнат заедно с дължимите лихви, при условията и в
сроковете по това писмено съглашение. Кредитът се погасява на месечни анюитетни
вноски, с падеж на 24-то число на месеца, като възнаградителната лихва е договорена в
размер на 9.30 % и се формира от тримесечен SOFIBOR, който към датата на сключване на
договора е бил 0.519% и надбавка към него в размер на 8.781%. В точка 5.8 и точка 7.4 е
договорена неустойка за просрочие на анюитетна вноска, главница или възнаградителна
лихва, която е в размер на законната лихва и се начислява за срока на просрочието върху
всяка просрочена сума по кредита. Посочено е, че към момента на сключване на договора е
в размер на 10.02 % и е изискуема незабавно от датата на просрочието. В точка 11.1.2
страните са се съгласили размерът на годишния лихвен процент, съответно размерът на
анюитетната вноска да се променя съобразно прага на промяна на приложимия към периода
на олихвяване индивидуално уговорен с договор лихвен индекс, съгласно посочени точки от
Общите условия, при запазване на договорената фиксирана надбавка. Предвидено е
кредитът да се погаси в срок до 17.12.2035 година, на месечни вноски, съгласно погасителен
план. За обезпечаване на кредита кредитополучателите са учредили ипотека върху имотите,
за закупуването на които същият е бил отпуснат. Същевременно е бил сключен и договор №
64/17.12.2015 година за залог върху вземания, произтичащи от наличности по сметка, по
силата на който кредитополучателят К. е предоставил обезпечение по кредита под формата
на първи по ред залог върху наличностите по сметка с IBAN BG07UNCR7001522489149, в
минимален размер от 24 505 лева, представляващи 9 погасителни вноски по кредита. Няма
данни по делото страните да са сключвали допълнителни споразумения, с които да са
променяли условията по кредита.
За установяване на горните обстоятелства по делото са приобщени множество
писмени доказателства - процесния договор и общите условия към него, погасителен план,
справки и извлечения, допусната е съдебно-счетоводна експертиза.
Спорно е между страните дали е настъпила предсрочна изискуемост на вземането на
банката по отношение на ответниците, с оглед направеното от тях оспорване в качеството
им на длъжници да са надлежно уведомени от кредитора за упражняване на правото му да
обяви кредита за предсрочно изискуем; спорно е и какви по размер суми се дължат.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
9
от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /в този
смисъл т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 година по тълк. дело № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС/.
В тази връзка следва да се отбележи, че възражението за нередовно връчване е лично
възражение на всеки от длъжниците и е недопустимо то да бъде упражнявано от друго лице.
Независимо от това, с оглед заявеното от ищеца, следва да бъде установено от съда,
настъпила ли е предсрочна изискуемост по отношение на процесното вземане.
От заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че първата начислена и непогасена частична вноска по кредита е
тази от 24.02.2020 година за сумата от 7.50 лева. С оглед на това, следва да се заключи, че са
налице предпоставките на точка 17.1 от договора, съгласно който при непогасяване на която
и да е вноска по кредита, за банката възниква възможност да направи кредита изцяло
предсрочно изискуем. Налице е и изискването за достигнало до длъжниците изявление на
кредитора, че счита вземането си за предсрочно изискуемо, с оглед на допуснатото от тях
неизпълнение на договора. Законът не предвижда специални изисквания за формата и
съдържанието на изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, но практиката приема, че то следва да е обективирано в писмен документ, да
съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата, които дават на кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем и да бъде изрично и недвусмислено. В настоящият
случай се установява, че банката-ищец е упражнила надлежно правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем. За изпълнение на това си правомощие, ищецът се позовава на
изпратени от упълномощена от него адвокатска кантора „Атанасов и И.“ покани за
доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ до всеки от солидарните
длъжници на посочения в договора адрес на представителя „Наза инвест“ ООД, с които е
уведомила длъжниците за размера на просрочието и размера на общия дълг. Поканите са
изпратени на длъжниците на посочения в договора адрес за кореспонденция, принадлежащ
на упълномощеното от ответниците лице „Наза инвест“ ООД по пощата с известие за
доставяне. Видно от приложените по делото два броя известия за доставяне, за всеки от
двамата ответници, пратките са получени от лицето Татяна, чието фамилно име е нечетлИ.,
без да е отбелязано в какво качество лицето получава същите. Предвид посоченото, не може
да се приеме, че разглежданите покани удостоверяват валидно уведомяване на длъжниците
за настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като не се установява те да са
връчени по надлежния ред и да са достигнали до знанието им. От друга страна, с исковата
молба ищецът изрично е заявил, че към същата прилага покани в оригинал, които да бъдат
връчени с връчването на препис от нея на съответния длъжник. Трайна е съдебната
практика, че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от
исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът на
10
настъпване на предсрочната изискуемост /така и в решение № 139/05.11.2014 година по
търг. дело № 57/2012 година на ВКС, I т. о.; решение № 114/07.09.2016 година по търг. дело
№ 362/2015 година на ВКС, II т. о. и други /. В решение № 198/18.01.2019 година по търг.
дело № 193/2018 година на ВКС, І т. о. е прието, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника - ответник. При това положение, следва да се приеме, че с връчването на
настоящата искова молба на особените представители на ответниците, банката - ищец е
упражнила по надлежен ред правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
момента на предсрочната изискуемост е получаването на исковата молба от особените
представители на К. и С., съответно на 02.12.2021 година и на 07.12.2021 година.
При тези данни, съдът намира, че кредитът е станал предсрочно изискуем, като
изискуемостта е настъпила на 02.12.2021 година за ответника Н. К. и на 07.12.2021 година за
ответницата Ю. С., от което следва, че и за двамата ответника тя е настъпила преди падежа
на вноската за месец декември 2021 година - 24.12.2021 година. От изслушаната и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след 19.03.2021
година по кредита няма извършвани погасявания, а най старото непогасено задължение е от
24.02.2020 година. До момента на настъпване на предсрочната изискуемост ответниците
дължат заплащането на падежиралите по кредита анюитетни вноски, а от 24.12.2021 година
и размера на главницата по непадежиралите такива. Установено е от вещото лице, че
банката е извършила погасяване на падежирали вноски по процесния кредит със средства от
предоставената като залог сума в размер на 24 505 лева, като с нея са погасени задължения
по него в размер на 21 519.65 лева. С тези средства са погасени както дължими главници,
така и лихви - договорна и обезщетителна за периода от 03.10.2019 година до 15.05.2020
година. Съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства, включително
заключението на експерта по извършената експертиза, при съобразяване на изложените по-
горе доводи, се налага извода, че размерът на задължението на ответниците за неиздължена
главница възлиза на 267 294.35 лева. В този размер същата е изчислена от вещото лице и
фигурира в представените счетоводни извлечения. Поради това като основателна тази
претенция следва да бъде уважена, ведно с акцесорната такава за присъждане на законна
лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и плащане.
Претенцията за договорна лихва за периода от 24.02.2020 година до 22.07.2021
година, включваща лихва върху редовна главница и обезщетение за забава за просрочени
плащания, което от своя страна включва лихва за просрочена главница и обезщетителна
такава, имаща характера и действието на неустойка за просрочена главница и просрочена
редовна лихва също е основателна. По отношение на последната, както бе посочено по-горе,
съгласно чл.11.1.3 от договора, при неиздължаване на падежа, установен в договора и/или
погасителния план на всяка една вноска по кредита - анюитетна, за главницата и/или за
11
възнаградителна лихва, просрочената сума се олихвява за срока на просрочието с
обезщетителна лихва, която е в размера на действащата законна лихва според валутата на
кредита. Вещото лице в отговор на въпрос №6 за общия размер на непогасените дължими
договорни лихви за процесния, посочен в исковата молба период от време е посочило
отделните видове лихви /елементи/ и при съобразяване с клаузите на договора и Общите
условия е установило техния размер на 45 678.90 лева. С оглед на това, този иск следва да
бъде уважен изцяло, така както е предявен с исковата молба от ищеца.
Неоснователна се явява претенцията за разходи за уведомяване в размер на 144 лева,
тъй като от представените по делото доказателства не се установява, че този разход
действително е направен в посочения размер. В представената по делото фактура №
**********/10.07.2020 година не е посочена сума, за която се издава същата; такава липсва
и в представеното авизо местен превод от 23.07.2020 година. Същевременно, от поканите за
доброволно изпълнение е видно, че те са изготвени на 02.02.2021 година, съответно
получени на 05.02.2021 година, т. е значително след извършването на твърдените разходи за
тях.
По разноските:
Съгласно задължителните постановки на т. 6 от Тълкувателно решение № 6/2012
година от 06.11.2013 година, постановено по тълк. дело № 6/20212 година на ВКС, ОСГТК,
размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47 ал. 6 от ГПК се
определя от съда при условията на Наредба №1/2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Размерът на дължимото от ищеца възнаграждение следва да
бъде определен от съда с акта за назначаването на особения представител, като този размер
се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, препращащ към
цитираната по-горе Наредба №1/2004 година, с оглед установяване минималното
възнаграждение за вида процесуална дейност. Представителството по чл. 47, ал. 6 от ГПК се
осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от държавата, поради което по
отношение на него не се прилагат правилата на Глава VІІ от Закона за правната помощ и
Наредбата за заплащане на правната помощ.
По делото, в съответствие с посоченото по-горе и с нарочен акт на съда на
ответниците Н. Б. К. и Ю. В. С. са били назначени особени представители, след като
определените от съда разноски за това представителство са били внесени надлежно от
ищцовата страна. При определяне на тяхното възнаграждение следва да се отчетат
фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от тях по същото
процесуални действия. Назначените особени представители са осъществили процесуално
представителство, като са се явили на двете насрочени съдебни заседания. Същите са
изготвили отговор на исковата молба, съответно допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, като са участвали и при събирането на доказателства в защита на
поддържаната от тях защитна теза. С оглед на това, на всеки един от тях следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер от по 7 792.35 лева, съобразно определянето му от съда
при тяхното назначаване. Съдът намира този размер съобразен с фактическата и правна
12
сложност на спора по предявените осъдителни искове срещу отсъстващи солидарни
длъжници - граждани на чужда държава за вземане по договор за банков кредит. Тази
сложност не налага редуцирането на възнаграждението под минималния размер по
Наредбата съобразно предвидената в новелата на чл. 47, ал. 6, изр. 2-ро ГПК възможност.
Предвид изхода на делото, направеното в тази насока искане и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него съдебно-деловодни
разноски, съобразно уважената част от исковите претенции. Същият е представил списък по
чл. 80 от ГПК, съгласно който претендираните от него разноски са в общ размер от 37 597.24
лева, като за всички тях са представени убедителни доказателства за тяхната направа. От тях
12 360.34 лева представляват внесена държавна такса за разглеждане на исковете; 9 252.20
лева са заплатен адвокатски хонорар; 7 792.35 лева съставляват внесен депозит за особен
представител на ответника Н. К.; 7 792.35 лева такъв за особен представител на ответницата
Ю. С. и 400 лева са възложеното в негова тежест възнаграждение на вещото лице по
допуснатата и извършена експертиза. Съдът намира, че към претендираните със списъка по
чл. 80 от ГПК суми следва да бъде прибавена и сумата от 300 лева, която ищецът е бил
задължен да довнесе за възнаграждение на вещото лице, което задължение той е изпълнил.
При това положение, направените от ищеца разноски са в размер на 37 897.24 лева, при
което съобразно уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от
37 879.81 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 430 ал. 1 от
Търговския закон и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Б. К., гражданин на Руската федерация, с адрес Р. ф., М. обл., с. Б., ул.
"Б." №** и Ю. В. С., гражданка на Руската федерация, с адрес Р. ф., гр. М., ул. "Ш.", д. **,
кв. ** да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище
град София и адрес на управление район „Възраждане“, пл. „Света неделя“ №7 сумата от
267 294.35 /двеста шестдесет и седем двеста деветдесет и четири лева и тридесет и пет
стотинки/ лв., представляваща незаплатени суми за главница по сключен между тях договор
за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №299 от 17.12.2015
година, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата
молба - 22.07.2021 година до нейното окончателно заплащане, както и сумата от сумата от
45 678.90 /четиридесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и деветдесет
стотинки/ лв., представляваща дължими договорни лихви за периода от 24.02.2020 година до
22.07.2021 година по сключен между тях договор за банков ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице №299 от 17.12.2015 година.
ОТХВЪРЛЯ иска на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район „Възраждане“, пл. „Света неделя“ №7 против Н. Б. К.,
гражданин на Руската федерация, с адрес Р. ф., М. обл., с. Б., ул. "Б." №** и Ю. В. С.,
13
гражданка на Руската федерация, с адрес Р. ф., гр. М., ул. "Ш.", д. **, кв. ** за осъждане на
ответниците да му заплатят солидарно сумата от 144 /сто четиридесет и четири лева/ лв.,
представляваща разходи за уведомяване, дължими по сключен между тях договор за банков
ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №299 от 17.12.2015 година.
ОСЪЖДА Н. Б. К., гражданин на Руската федерация, с адрес Р. ф., М. обл., с. Б., ул.
"Б." №** и Ю. В. С., гражданка на Руската федерация, с адрес Р. ф., гр. М., ул. "Ш.", д. **,
кв. ** да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище
град София и адрес на управление район „Възраждане“, пл. „Света неделя“ №7 сумата от
37 879.81 /тридесет и седем хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и осемдесет и една
стотинки/ лв., представляваща направени от ищеца разноски за настоящата инстанция,
съобразно уважената част от исковете.
ПРИСЪЖДА на адвокат И. Г. Б. от АК - Бургас, с адрес на кантората град Бургас, ул.
„Васил Левски“ № 7, ет. 4, възнаграждение в размер на 7 792.35 лева, което възнаграждение
да му бъде изплатено от внесения депозит.
ПРИСЪЖДА на адвокат Д. Д. Б. от АК - Бургас, с адрес на кантората град Бургас, ул.
„Васил Априлов“ № 2, ет. 2 възнаграждение в размер на 7 792.35 лева, което
възнаграждение да й бъде изплатено от внесения депозит.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
14