Решение по дело №1803/2016 на Районен съд - Ловеч

                                  Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                   №

                                       гр.Л., 02.05.2019 г.      

 

                 

                             В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав   в публичното заседание на първи април, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря …………………РУМЯНА  БАЕВА……., като разгледа докладваното от

съдията  ………………гр.дело №1803 по описа за 2016год, за да се произнесе съобрази:  

             Делбено производство - втора фаза по извършване на делбата.

             Заседание по сметки и подобрения.

             С Решение №171 от 25.05.2017 г, постановено по гр.д.№ 1803/2016 г. по описа на Ловешки РС, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между П.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** на останалия в наследство от покойните им наследодатели И. Т. ***, починал на 18.12.1972 г. и М.Г., б.ж. на с.гр., починала на 11.07.1991 г. недвижим имот, находящ се в гр.Л., а именно:

              - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ  с идентификатор 43952.515.73 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 10/17.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на ПИ : гр.Л., ул.”М.П.”№ 33, с площ 294 кв.м, трайно предназначение на територията – Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, Стар идентификатор: няма, Номер по предходен план: 2564, при съседи: 43952.515.68, 43952.515.67, 43952.515.74, 43952.515.134, 43952.515.77, заедно с построените в ПИ: СГРАДА с идентификатор 43952.515.73.1, със ЗП 40 кв.м, бр.етажи – 2, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 43952.515.73.2, със ЗП 12 кв.м. в, брой етажи – 1, предназначение: жилищна сграда –смесено предназначение, като от горния имот се образуват осем равни дяла,от които:

              - за  П.И.В. – ПЕТ ДЯЛА и         

- за  Т.И.Т. - ТРИ ДЯЛА.

            Със същото решение, на основание чл.344, ал.2, предл.2-ро от ГПК, съдът е осъдил Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на П.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 100.00/ сто/ лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот от ответника, съответно на притежаваната от ищеца идеална част от имота, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила до окончателното извършване на делбата.

             Решението, с което е допусната делбата, определен е обемът на делбената маса и правата на съделителите, е влязло в законна сила.

              В първото по делото редовно съдебно заседание след допускане на делбата никой от съделителите не е предявил претенция по чл.349  от ГПК за възлагане на допуснатия до делба жилищен имот в реален дял.

 

             В преклузивния срок по чл.346 от ГПК ответникът Т.И.Т. е предявил и делбеният съд е приел за разглеждане претенция за извършени подобрения в процесния имот на обща стойност 12 300 лв, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на 100 лв. за периода от 18.11.2011 г. до датата на предявяване на иска.

       Претендирани са подобрения в 7 пункта, както следва:

             1.Пълен ремонт на покрива чрез смяна на плочите с цигли, както и подмяна на конструкцията му, както и изработване на ново покривно водоотвеждане през 1998 г. на стойност 4000 лв.

             2. Преустройство на мазанско помещение в кухня / направа на канализация, облицовъчни, мазачески и бояджийски работи през 2000 г. на стойност 1500 лв.

             3. Ремонт на сервизното помещение на първия етаж и изграждане на сервизно помещение на втория етаж – 2001 г. и 2010 г. – на стойност 500 лв.

             4. Направа на подпорна стена и дувари, както и настилка в двора и облагородяване на дворното място през 2003 г. на стойност 500 лв.

             5. Направа на барбекю през 2003 г.на стойност 500 лв.

             6. Направа на отоплителна инсталация на сградата през 2005 г. на стойност 3000 лв.

             7. Ремонт на антрето на жилищната сграда през 2001 г. на стойност 300 лв.

              Ответникът твърди, че ако не са били извършени тези подобрения, жилищната сграда и дворното място към момента ще са в изключително лошо състояние, което ще даде отражение върху пазарната цена. Твърди, че когато се нанесъл през 1994 г. да живее в жилищната сграда, тя била в много лошо състояние, тъй като след смъртта на майка му никой не бил обитавал и поддържал имота. Когато неговият брат/ищец по делото/ заминал за Русия, се разбрали, че ще ползва имота и  ще извърши действия за неговото подобряване. Посочва още, че  при предприемане на основни ремонти на жилището  е уведомил своя брат за инвестициите, които смята да направи, на което той не се противопоставил.

             Във връзка с така предявената от съделителя Т.Т.  претенция за подобрения във фазата по извършване на делбата са събрани писмени и гласни доказателства, като съдът е допуснал и извършването на съдебно-техническа експертиза.

             От изисканото и прието становище на Гл.архитект на Община – Л. с Изх.№11-00-732 от 21.11.2018 г. е видно, че Поземлен имот с идентификатор 43952.515.73 по КККР на гр.Л. с площ 294 кв.м е разположен в УПИ VІІІ от кв.214 по действащия устройствен план на гр.Л.. Имотът се намира в кв.”В.”, територия със статут на „Архитектурно-исторически резерват”, което поставя ограничения за разпореждане с имота от съсобствениците. Дадено е становище, че в дадения случай са налице допълнителни възможности за неговата делба в отклонение от изискванията на чл.19 от ЗУТ за минимална повърхност и лице, като за целта е необходимо да се изготви проект за разделяне на имота, който да се съгласува в Националния институт за недвижимо културно наследство на основание чл.83 и по реда на чл.84 от ЗКН.

             По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: Й.П.К.,  Н.М.Т. и Ц. С.П..

             От показанията на св. К. се установява, че към 1991 г., когато починала наследодателката на двамата и няколко години след това никой от съделителите не е живял в имота. През 1994 г. ответникът Т.Т. заедно със семейството си се преместил да живее в бащиния си имот. Към този момент ищецът П.Т. все още бил в България, като не се противопоставил на намерението на брат си.В своите показания св. Н.Т. твърди, че преди да замине П. за Русия /1997 г./, е знаел, че брат му ще остане да живее в къщата с децата си и дори самият той казал:”Прибирай си децата брат ми тук”. Разпитаните по делото свидетели дават последователни и непротиворечиви показания, според които след като се преместил за живее в процесния имот ответникът е извършил основен ремонт, за да се приведе жилището в удобен за живеене вид. Първото, което било предприето е да се подмени покрива. Установява се, че през 1998 г. къщата било покрита с плочи, които били подменени с цигли. Св. Т./ съпруга на ответника/ посочва, че циглите били закупени на старо по-евтино  от с.Г.П.. По-късно преустроили мазанското помещение в кухня – махнали дюшемето и наредили теракот, направили си барплот.  На първия етаж направили баня и тоалетна, а по-късно през 2010 г. баня и тоалетна е  направена и на втория етаж. Свидетелите посочват, че ответникът изградил основно оградата на къщата, тъй като старата каменна ограда се била срутила. Наложило се изграждане на подпорна стена с бетонови основи и стена, която ответникът облицовал с камък. Освен това, в двора било иззидано барбекю, за което св.Т.  заявява, че е „зидано вътре да се пече, има покрив, има плот и от двете страни, отдолу са плочки гранитогрес наредени, лятно време слагаме маса и столове”. През  2005 г. е била направена отоплителна инсталация на къщата – печка с водна риза. Ремонтирано е също и антрето на къщата, което е с поставена дървена ламперия и подменено остъкление. Дадените от свидетелите показания са категорични, че в периода от 1997 г. до 2012 г. съпругата на ответника е работела в Г., като необходимите парични средства за ремонтните дейности осигурявала тя, а ответникът си правел почти всичко сам. Св.К. заявява, че ответникът „майстори не е викал, идваха няколко момчета да му помагат, за пари не зная да е плащал. Той си прави. Подпорната стена той си я прави, колкото цимент изнесе”.  В този смисъл са и показанията на Св.Т., която посочва, че подпорната стена е излИ.а от съпруга й и негов приятел. Твърди, че на майстори е плащано за баня за плочките, в кухнята, по земята и по стената са редени, като за това е плащано на майстор. Майстор е правил и покрива на къщата. Според св. П., ако  „Т. не бе направил тези ремонти, нямаше къщата да се запази в този вид, както е сега, всичко щеше да е обрасло с бръшлян и шипки. Установява се, че извършените в имота подобрения ищецът видял за първи път през 2007 г., когато дошъл на гости в България със съпругата си, руска гражданка, но „нищо не е спорил” и двамата братя били в много добри отношения. Претенции започнал да предявява едва през 2016 г., след като окончателно се завърнал в България.

             С оглед предмета на спора и на основание чл. 195, ал.1  от ГПК, съдът е допуснал назначаването на съдебно - техническа експертиза / основна и допълнителна/ с конкретно формулирани задачи. Съгласно основното заключение,  пазарната оценка на процесния имот – ПИ с идентификатор 43952.515.73 в гр.Л. и сградите, които попадат върху имота: Жилищна сграда 43952.515.73.1 със ЗП 40 кв.м, бр.етажи 2 и Сграда 43952.515.73.2 със ЗП 12 кв.м., бр. етажи 1, предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение се определя на 40 300 лв.  Дадено а заключение, че пазарната оценка на подобренията към днешна дата се определят, както следва: 16 082 лв. без ДДС и 19 300 лв. с ДДС. Според експертизата, пазарната оценка на подобренията към датата на извършване се определя, както следва: 13 500 лв. без ДДС и 16 200 лв. с ДДС. При устното депозиране на заключението вещото лице подчертава, че за запазване на имота с най-голяма важност са покрива и подпорната стена. Що се отнася до остъклението на входа, двете бани и тоалетни, според вещото лице същите са необходимо средство, за да може да се използва имота като жилищен. Относно изграденото барбекю пояснява, че същото е за декорация, като се ползва за лятна кухня, но няма конструктивна подпорна роля, въпреки че е направено в самата подпорна стена.

             От  депозираното допълнително заключение  се установява, че  след приспадане стойността на барбекюто и пресмятане на цигли втора употреба, пазарната оценка на подобренията към датата на извършване се определя на сумата от 12 950 лв. без ДДС и 15 540 лв. с ДДС. Видно от заключението, пазарната оценка на подобренията към днешна дата след начисляване на овехтяване, се определя, както следва: 15 580 лв. без ДДС и 18 690 лв. с ДДС.

              По извършването на делбата:

             Съгласно разпоредбата на чл.348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Посоченият способ за ликвидиране на съсобствеността се използва в случаите, когато не са налице предпоставките за извършване на делбата посредством някой от останалите законоустановени способи, предпоставящи поделяемост или които се осъществяват по специален ред.

             В случая предмет на делбата е неподеляем обект, от който не могат да се обособят две самостоятелни обекти – жилища при спазване на действащите правила и нормативи за жилище, които да съответстват на идеалните части на съделителите.

             По отношение на процесния имот в първото по делото с.з. след допускане на делбата никоя от страните не е заявила възлагателна претенция, като е отправено искане поради липсата на възможност всеки от тях да получи реален дял, делбата да се извърши чрез изнасянето на имота на публична продан.

             Като съобрази изложеното по-горе,съдът приема, че единственият възможен способ за извършване на делбата е изнасянето на имота, допуснат до делба, на публична продан по реда на чл.348 от ГПК. При извършването на делбата чрез изнасяне на имота на публична продан интересите на съделителите ще бъдат охранени, тъй като за всеки от тях е налице възможност да получи част от реализираната при проданта стойност, съобразно установените в първата фаза на делбата дялове.

             При този изход на процеса и съгласно Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на Ловешкия РС държавна такса от 4 % върху стойността на дела си, а именно: П.И.В. – 1007.50 лв. и Т.И.Т. – 604.50 лв.

              По претенцията по сметки, предявена от съделителя Т.И.Т.  по реда на чл.346 от ГПК

             Съделителят Т. е предявил искането си по сметките в преклузивния срок по чл.346 ГПК. Още с отговора на исковата молба всички претендирани подобрения са описани по вид, време на извършване и обща стойност в 7 пункта, както следва: 1.Пълен ремонт на покрива чрез смяна на плочите с цигли, както и подмяна на конструкцията му, както и изработване на ново покривно водоотвеждане през 1998 г. на стойност 4000 лв.; 2. Преустройство на мазанско помещение в кухня /направа на канализация, облицовъчни, мазачески и бояджийски работи през 2000 г. на стойност 1500 лв; 3. Ремонт на сервизното помещение на първия етаж и изграждане на сервизно помещение на втория етаж – 2001 г. и 2010 г. – на стойност 500 лв.; 4. Направа на подпорна стена и дувари, както и настилка в двора и облагородяване на дворното място през 2003 г. на стойност 500 лв.; 5. Направа на барбекю през 2003 г.на стойност 500 лв.;             6. Направа на отоплителна инсталация на сградата през 2005 г. на стойност 3000 лв.;             7. Ремонт на антрето на жилищната сграда през 2001 г. на стойност 300 лв.

             Правоотношенията на съсобствениците във връзка с извършените подобрения в общия имот се решават, като се отчита, че всеки съсобственик е владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици. С ППВС № 6/1974 г. е прието, че отношенията между съсобственици по повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот се уреждат съгласно чл.72 и чл.74 в случаите, когато съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее цялата вещ за себе си. В останалите случаи, когато извършва подобренията в качеството на владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията им ще се уредят по реда на чл.30, ал.3 от ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици и в този случай на присъждане подлежат действително извършените разходи; по реда на чл. 59 от ЗЗД ако останалите съсобственици са се противопоставили и в този случай се дължи по-малката сума между обедняването и обогатяването, или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие на останалите съсобственици. В хипотезата на чл. 30, ал. 3 ЗС подобренията следва да са  извършени със знанието и съгласието на съсобствениците, а в хипотезата на чл. 61 ЗЗД без тяхно знание.

            В конкретния случай от доказателствата по делото не се установява  съделителят П.  И.В. да е имал знание за сторените ремонтни действия в съсобствения имот и да е търсено неговото съгласие за предприемането на такива, поради което съдът приема, че относно подобренията приложение следва намери правната норма на чл.61, ал.2 от ЗЗД. Своя  извод съдът съобразява и с ТР 85/68г на ВС, съгласно което съсобственика, който е извършил подобрения в съсобствения недвижим имот без съгласието на останалите съсобственици урежда отношенията си с тях по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този случай съгласно цитираното ТР и практиката на ВКС се присъжда по-малката стойност между увеличената стойност на вещта и действително изразходваните средства.  Това становище е застъпено и в последваща практика на ВКС – т.1.5 от ППМС №6/1974 г. и възприето и в по-новата съдебна практика – Решение №487 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 1503/2010 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, Решение № 315/25.10.2012 г. по гр.д. №1189/2011 г.на ВКС, І г.о.

           Не е спорно, че ответникът е извършил множество СМР в процесното жилище, за което се събраха писмени и гласни доказателства и принципно това не се отрича от другата страна. От ангажираните по делото доказателства се установява, че от страна на съделителя Т.И.Т. в периода 1998 – 2010 г. действително са били предприети редица действия по извършване на ремонт в процесния имот, които се покриват изцяло с посочените в молбата. От заключенията  на назначеното вещо лице  се установява, че всички претендирани от ответника подобрения са налични.

              Необходимо е в случая обаче да се направи разграничение между отделните СМР, тъй като част от разноските са направени за запазване на вещта, т.е. имат характер на необходими разноски, а друга част от тях имат характер на подобрения и са направени за удобство и с цел да се създадат нормални жилищни условия. Необходимите разноски и подобренията са два различни  фактически състава, като при необходимите разноски се присъждат действително изразходваните средства съобразно частта на съсобственика, а при подобренията се присъжда увеличената стойност на вещта, ако вещта се владее на правно основание или по-малката стойност между увеличената стойност на вещта и действително  изразходваните средства средства при обикновено владение./ Решение № 532 от 17.VІ.1994 г. по гр.д.№ 382/94 г, І г.о. на ВС на РБ/.

             По отношение необходимите разноски по поддържането на общата вещ практиката е непротиворечива, че същите не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици, тъй като действията по поддържане състоянието на общата вещ са управителни и останалите съсобственици дължат възстановяването на направените разноски. В този случай следва да се доказва само, че тези разноски са предпазили вещта от разваляне, но не и дали са увеличили стойността на имота. За разлика от необходимите, полезните разноски следва да са направени с оглед конкретното предназначение на имота и без същото да се променя.

             В настоящия казус е безспорно установено, че ремонтът на покрива и изграждането на подпорната стена и дувара са извършени по необходимост, като извършването им е било наложително с оглед запазването на имота и предотвратяване неговото рушене. Всички останали СМР в делбения имот – преустройството на мазанското помещение в кухня, ремонт на сервизното помещение на първия етаж и изграждане на сервизно помещение на втория етаж и направа на отоплителна инсталация на сградата не са били необходими за запазването и съхраняването на имота, но са направени  с цел да се осигури годно за обитаване жилище според изискванията за жилище по действащите строителни правила и нормативи. Същите са довели до подобряване на функционалните качества на имота и повишаване на неговата стойност.  Що се отнася до направеното в имота барбекю, то по отношение на същото вещото лице е пояснило, че има декоративно предназначение и няма конструктивна подпорна роля, въпреки че е направено в самата подпорна стена. При тези данни съдът приема, че изграденото барбекю е с характер на луксозно подобрение.

             Съдът счита, че по отношение размера, до който следва да се уважи претенцията по сметки, следва да се кредитира  допълнителното заключение на СТЕ, според което пазарната оценка на подобренията и извършените СМР към днешна дата след начисляване на овехтяване, изключване на барбекюто и пресмятане на цигли втора употреба, е в размер на 15 580 лв. без ДДС. Съдът счита, че в случая няма основание за начисляване на 20% ДДС, тъй като не е установено наличието на извършен разход като заплатена сума за ДДС. ДДС се дължи при осъществена възмездна доставка или реализирана услуга, каквато тук не е налице от регистрирано по ДДС лице, доколкото се касае се за отношения между съсобственици – физически лица, а не такива между търговци.  При това положение съделителят П.И.В. дължи на съделителя Т.И.Т. сума в размер  на 9737.50 лв, съответстваща на притежаваните от него 5/8 ид.части от имота. Иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 18 690.00 лв, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

            Съделителят Т.И. е заявил и претенция за заплащане на мораторна лихва върху претендираните подобрения за периода от 18.11.2011 г. до датата на подаване на отговора – 18.11.2016 г. в размер на 5000.00лв. Тази претенция съдът намира за неоснователна. Според чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая няма данни  съделителят Т.И.Т. преди завеждане на делото да е отправял покана до  съделителя П.И.В. да му заплати вече сторените подобрения.  Отделно от горното, по делото е безспорно установено, че подобренията са правени без неговото знание и съгласие. След като няма покана за плащане преди делото, то съделителят П.В. не е изпаднал в забава преди подаване на съдебната претенция за подобренията и съответно не дължи лихви за минал период.  Ето защо, като неоснователна, претенцията за заплащане на мораторна лихва подлежи на отхвърляне. Тъй като значение на покана има предявеното с отговора в рамките на делбеното производство искане по сметки, то считано от тази дата /18.11.2016 г./ ответникът е изпаднал в забава и дължи заплащане на законната лихва.

             По разноските:

     Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК, страните в делбеното производство заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им, като по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 от ГПК. Целта на цитираната разпоредба е всеки съделител да понесе такава част от разноските, направени и от останалите съделители, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност. Страните по делото са ангажирали доказателства за направени от тях разноски за адвокат и вещи лица.

     Съгласно Договор за правна защита и съдействие от 07.09.2016 г. ищецът П.И.В. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв., уговорено за защита по иска за делба. Приложени са  три броя вносни бележки, съгласно които В. е внесъл депозит за вещи лица в общ размер на 170.00лв /80+60+30/.

      Съгласно Договори за правна защита и съдействие от 06.02.2017 г. ответникът Т.И.Т. е заплатил адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат в размер на 1 300 лв. Във втората фаза на делбата е представен Договор за правна защита и съдействие от 05.11.2018 г., който удостоверява плащането на възнаграждение в размер на 800.00лв. Установява се, че и в двата горепосочени договора възнаграждението е уговорено за защита по гр.дело за делба, без да е посочено каква част от сумите  са за защита по иска за делба и каква част по присъединения иск за подобрения.

      Константната съдебна практика, както и задължителната за съдилищата съдебна практика/ т.9 от ППВС №7/28.11.1973 г./ относно разпределянето на разноските в делбените производства приемат, че разноските в делбеното производство се разпределят между съделителите съобразно признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а когато са сторени по повдигнати други въпроси в рамките на делбата и по присъединените искове, разноските се възлагат съобразно общите правила на ГПК.

     Следва да се отбележи, че в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се прави с решението по извършване на делбата. Видно от материалите по делото, във фазата по допускане на делбата ответникът Т.Т. е оспорвал иска за делба, отричайки наличието на съсобственост и правата на ищеца с оглед въведено възражение за придобивна давност, което съдът е счел за неоснователно. При това положение разноските, сторени от П.И.В. в размер на 800.00лв – заплатено в първата фаза адвокатско възнаграждение следва да се присъдят в тежест на Т.И.Т.. Освен това, с оглед уважената с решението по допускане на делбата претенция по чл.344, ал.2 от ГПК в негова тежест следва да се присъдят и разноските за заплатения от ищеца П.В. депозит за вещо лице в размер на 80.00лв.

     Във втора фаза на делбата от страна на  Т.И.Т. са предявени  искания за сметки по реда на чл.346 от ГПК,  но както съдът отбеляза по-горе, в представените от страните договори за правна защита и съдействие не е посочено каква част от уговореното и платено адвокатско възнаграждение е за защита по иска за делба и каква част по присъединения иск. Установява се, че в това производство от страните не е повдигнат спор относно способа, чрез който следва да се ликвидира съсобствеността между съделителите, при което нормата на чл.355 от ГПК не следва да намери приложение и всеки съделител сам следва да понесе направените от него разноски за адвокат.

    С оглед на предявеното искане за сметки съдът е допуснал две съдебно-технически експертизи, които да отговорят на въпроси относно стойността на претендираните подобрения, като ищецът П.И.В. е внесъл депозит за вещо лице в общ размер на 90.00лв., а ответникът Т.И.Т. – 140.00 лв. Претенцията по сметки е частично уважена, поради което на основание чл.355,изр.2-ро вр.чл.78 от ГПК разноските за СТЕ следва да се определят съобразно уважената част от иска. На основание чл.78, ал.1 от ГПК съделителят П.И.В. ще следва да заплати на съделителя Т.И.Т. сумата от  116.70лв. – разноски за вещо лице, направени във връзка с претенцията по сметки по чл.346 от ГПК и изчислени съразмерно с уважената част на същата.

           Мотивиран от горните съображения, съдът

 

 

                                             Р     Е     Ш     И:  

 

             ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 от ГПК, допуснатия до делба имот, а именно:

             - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ  с идентификатор 43952.515.73 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 10/17.04.2007 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на ПИ : гр.Л., ул.”М.П.”№ 33, с площ 294 кв.м, трайно предназначение на територията – Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м/, Стар идентификатор: няма, Номер по предходен план: 2564, при съседи: 43952.515.68, 43952.515.67, 43952.515.74, 43952.515.134, 43952.515.77, заедно с построените в ПИ: СГРАДА с идентификатор 43952.515.73.1, със ЗП 40 кв.м, бр.етажи – 2, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 43952.515.73.2, със ЗП 12 кв.м. в, брой етажи – 1, предназначение: жилищна сграда –смесено предназначение.

             Пазарната оценка на гореописания недвижим имот е 40 300 лв./ четиридесет хиляди и триста лева./

             След извършване на публичната продан, получената сума да бъде разпределена между съсобствениците при следните квоти: П.И.В. – 5/8 ид.части и Т.И.Т. – 3/8 ид.части..

             ПРИЗНАВА  за установено по отношение на съделителя П.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, че съделителят Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** е извършил СМР и подобрения в допуснатия до делба имот, на обща стойност 15 580 лв/ петнадесет хиляди петстотин и осемдесет лева/, представляващи:             Пълен ремонт на покрива чрез смяна на плочите с цигли и подмяна на конструкцията му, както и изработване на ново покривно водоотвеждане; Преустройство на мазанско помещение в кухня /направа на канализация, облицовъчни, мазачески и бояджийски работи; Ремонт на сервизното помещение на първия етаж и изграждане на сервизно помещение на втория етаж; Направа на подпорна стена и дувари, както и настилка в двора и облагородяване на дворното място; Направа на отоплителна инсталация на сградата и Ремонт на антрето на жилищната сграда

             ОСЪЖДА съделителителя П.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на съделителя Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** припадащата му се част  от стойността на извършените от съделителя Т. СМР и подобрения, а именно сума в размер на 9737.50 лв/ девет хиляди седемстотин тридесет и седем лева и 50ст/, съответстваща на припадащите му се 5/8 ид.части от имота, ведно със законната лихва от 18.11.2016 г. /датата на предявяване на претенцията по сметки/ до окончателното й изплащане, а иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от  18 690.00 лв, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против П.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** иск за заплащане на сумата от 5000.00 лв/пет хиляди /лева - мораторна лихва върху претендираните подобрения за периода от 18.11.2011 г. до 18.11.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

             ОСЪЖДА П.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА  ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешкия РС сумата от 1007.50 лв/ хиляда  и седем лева и 50ст/, представляваща държавна такса от 4% върху стойността на притежавания дял.

             ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА  ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешкия РС сумата от 604.50 лв/ шекстстотин и четири лева и 50ст/, представляваща държавна такса от 4% върху стойността на притежавания дял.

              ОСЪЖДА П.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА  ЗАПЛАТИ по сметка на Ловешкия РС сумата от

389.50 лв/ триста осемдесет и девет лева и 50ст/, представляваща държавна такса от 4% върху уважения размер на претенцията за подобрения.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА  ЗАПЛАТИ на П.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото в общ размер на 880.00лв./осемстотин и осемдесет/лева.

             ОСЪЖДА П.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от  116.70лв./ сто и шестнадесет лева и 70ст/ – разноски за вещо лице, направени във връзка с претенцията по сметки по чл.346 от ГПК

             Съгласно чл.259, ал.1 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

                                                                                       

 

                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: