Решение по дело №181/2021 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 260068
Дата: 6 август 2021 г. (в сила от 7 септември 2021 г.)
Съдия: Тихомир Иванов Вельовски
Дело: 20211410200181
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта

                                  

                                                                                                                      Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Б.С., 06.08.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ наказателен състав, в публичното си заседание на 28  юни, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от съдия Вельовски АНД.№ 181/2021г.по описа на РС-Б.С.

            За да се произнесе, взе предвид следното: 

            А.М.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, е обжалвал НП № 20-0248-001062/04.01.2021г. на Началник РУ към ОДМВР В., РУ - Б.С., с което са му наложени административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, на осн. чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ ЗДвП, и глоба в размер на 200 лв. на осн. чл.179, ал.2, предл.1 ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.

            ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 – 63 ЗАНН.

            В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП, като  издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.  Поддържа се, че  жалбоподателят не е извършил посочените административни нарушения по ЗДвП. Прави се искане за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.

           В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Изпраща процесуален представител - адв.И. И. от ВрАК, които поддържат жалбата.

            Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

            Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции, и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

            Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59-60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

           От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 13.12.2020г. служителите при РУП гр.Б.С. – св.И.В.В., св.Я.С.К. и св.Р.Х.Д. били редовна смяна на работа на територията на гр.Б.С., когато около 00.45 часа получили от  дежурен при РУП гр.Б.С. сигнал за пътно-транспортно произшествие на път 2-13 км. 64+300, посока на движение от гр.Б.С. към гр.Кнежа. Служителите пристигнали на посоченото мястото, където  установил, че се намира л.а. „БМВ 316 И”, с рег.№ СА 4596 ХС. Проверяващите констатирали, че жалбоподателят при управление на л.а. „БМВ 316 И”, с рег.№ СА 4596 ХС, се е движил с несъобразена скорост с особеностите на пътя /навлизане в завой на ляво/, вследствие на което излиза вдясно по посока на движението си и се блъска в крайпътно дърво като реализира ПТП с материални щети по МПС. Установили също, че водачът бил напуснал местопроизшествието без да уведоми и изчака органите на МВР. След направена справка за установяване собственика на автомобила, служителите провели телефонен разговор със същия, който им заявил, че той е управлявал автомобила по време на ПТП, но след това е оставил автомобила, тъй като не е имал възможност да го придвижи.

           След призоваване на водача да се яви в сградата на РУ Б.С., на 13.12.2020г. свидетелят И.В.В. съставил акт против жалбоподателя - АУАН № 287011/13.12.2020г., за нарушения на чл.20, ал.2 ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“  ЗДвП, затова, че на 13.12.2020г., около 00.45 часа, в Община Б.С., на път 2-13 км. 64+300, посока на движение гр.Б.С. – гр.Кнежа, управлява собствен л.а. „БМВ 316 И”, с рег.№ СА 4596 ХС, като при движение с несъобразена скорост с особеностите на пътя /навлизане в завой на ляво/ излиза вдясно по посока на движението си и се блъска в крайпътно дърво като реализира ПТП с материални щети по МПС. Водачът, като участник в ПТП  напуска мястото на произшествието без да уведоми и изчака органите на МВР. Същият е съставен в присъствието на жалбоподателя и на свидетелите Я.С.К. и Р.Х.Д., присъствали при установяване на нарушението и при съставянето на акта. В дадения срок жалбоподателят не е подал писмени възражения против АУАН. 

           Въз основа на така съставения акт, Началник РУ към ОДМВР В., РУ - Б.С., е издал обжалваното НП.

           Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 287011/13.12.2020г., НП № 20-0248-001062/04.01.2021г., Заповед № 8121з – 515/14.05.2018г. на МВР, справка за нарушител/водач, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите И.В.В. – мл.автоконтрольор /актосъставител/, Я.С.К. и Р.Х.Д..

  Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни, безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства.

            При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

           При съставяне на АУАН и издаване на НП съдът счита, че не са допуснати нарушения на процедурата, обуславящи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, надлежно упълномощени.

             По съществото на делото, съдът намира, че не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. При съставяне на акта не е  извършен оглед, за да се установят причините за ПТП, каква е била скоростта на участника в движението, няма данни и за съставен протокол за ПТП, в който да е отразено схематично местопроизшествието, както и настъпили материални щети. Актът е съставен от св. В., който по сигнал е посетил ПТП. При съставяне на акта са взети предвид единствено данни от собственика на автомобила, който заявил по телефона, че е управлявал автомобила. От свидетелските показания пред въззивния съд се установява това, че служителите провели телефонен разговор със собственика на автомобила, който им заявил, че той е управлявал същия, като нито актосъставителя, нито свидетелите са изследвали въпросът за действителния водач на автомобила и причините за настъпилото ПТП, като са се доверили на думите му, без да е възможно осъдителното решение да почива единствено и само на самопризнания. Контролните органи не са снели писмени сведения от собственика на автомобила, за да посочи точните причини и механизъм на настъпилото ПТП. Да изследват обстоятелствата с каква скорост се е движил водачът при управлението на МПС. Тъй като произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието и на място по пътя, където има завой, дали водачът не е бил заслепен от фарове на насрещно движещ се автомобил, технически изправен ли е бил автомобилът му и др., за да се установят точните причини за ПТП.

От така установената фактическа обстановка по делото не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, че именно наказаното лице – жалбоподател, се е движил с несъобразена скорост с пътните условия.  

Също така по делото не се установява по несъмнен и безспорен начин и наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, че именно наказаното лице е следвало да уведоми органите на МВР и изчака пристигането им. От показанията на свидетелите и приложените писмени доказателства в преписката, не се установи, че са пострадали хора вследствие произшествието, за да му бъде вменено задължението да уведоми органите на МВР. Поради това не се установява извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП.

            При тази неустановеност на извършване на административни нарушения от жалбоподателя, съдът намира, че НП се явява незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено изцяло.

           Във връзка с измененията на чл.63, ал.3 ЗАНН и поисканото от защитника на жалбоподателя – адв.И., да му бъдат присъдени направените по делото разноски, то съдът, с оглед изхода на делото, намира, че следва да осъди ОД на МВР-В. да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300.00 лева, което не е прекомерно. Разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

           Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

                                                        Р    Е    Ш    И : 

 

           ОТМЕНЯ  НП № 20-0248-001062/04.01.2021г. на Началник РУ към ОДМВР В., РУ - Б.С., с което на А.М.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, на осн. чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ ЗДвП, и глоба в размер на 200 лв. на осн. чл.179, ал.2, предл.1 ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           ОСЪЖДА ОД на МВР-В. да заплати на жалбоподателя А.М.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, направени по делото разноски в размер на 300.00 лева – разноски за адвокатска защита по настоящото АНД.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.            

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: