№ 45577
гр. София, 08.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20221110105612 по описа за 2022 година
С молба, представена в съдебно заседание, проведено на 03.10.2024 г., ответникът Л. Л. К., с
ЕГН **********, чрез адв. ***, моли да бъде отправено искане 1. за образуване на
конституционно дело поради противоречие между разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК с
разпоредбата на чл. 4, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от Конституцията, във вр. с чл. 15, ал. 3 от ЗНА и
с чл. 5, ал. 4 от Конституцията, във вр. с чл. 6 от ДЕС и чл. 288 ДФЕС, във вр. с чл. 15, ал. 2
ЗНА и т. 41 от Решение от 24.11.2022 г. по дело С-289/2021 г. на Съда на ЕС; 2. за образуване
на конституционно дело поради противоречие между разпоредбата на чл. 153, ал. 1, вр. чл.
150, ал. 2 от ЗЕ с чл. 4, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от Конституцията, вр. с чл. 15, ал. 3 от ЗНА и с
чл. 5, ал. 4 от Конституцията, вр. с чл. 6 ДЕС и чл. 288 ДФЕС, вр. чл. 15, ал. 2 ЗНА, вр. с чл.6
и чл. 7 от Д 2011/83/ЕС и чл. 9 и чл. 10 от Д 2012/27/ЕС, чл. 9 от Д 2012/27 и с чл. 101 и чл.
107 ДФЕС; 3. да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуване
на разпоредбите на чл. 267 ДФЕС, във вр. с чл. 4, пар. 3 ДЕС, вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК.
По така направените искания, съдът намира следното:
По искането за образуване на конституционни дела.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 (изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) от Конституцията на
Република България, всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може
да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон,
приложим по конкретното дело, и Конституцията, в който случай производството по делото
продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след
приключване на производството пред Конституционния съд.
Предвид посочения текст на разпоредбата, съдът счита, че не са налице предпоставките за
сезиране на Конституционния съд, поради липсата на установено несъответствие между
приложим по делото закон и Конституцията, доколкото се цитира норма от АПК
/неприложима по настоящото дело/, без дори да е посочено в какво се изразява
противоречието на същата с основния закон. По отношение на второто искане за сезиране на
1
Конституционния съд, същото касае предимството на международните договори над
националното право, който принцип неясно по какъв начин внушава на молителя, че е
налице противоречие с правото на ЕС и с Конституцията, предвид твърденията в молбата, че
не бил предвиден процесуален ред, посредством който законовите разпоредби,
противоречащи на правото на ЕС, да бъдат „премахнати“.
Относно искането за отправяне на преюдициално запитване:
Съгласно разпоредбите на чл. 628 ГПК и чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС,
българският съд отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, когато
тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или валидността на акт на
органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на заведеното пред
него дело. В настоящия случай, съдът намира, че не е налице никоя от посочените хипотези,
доколкото искането не е насочено към тълкуване на изрична разпоредба от правото на
Европейския съюз или на валидността на акт на органите на Европейския съюз.
Същевременно преюдициалното заключение и следователно преюдициалното запитване
трябва да имат пряко отношение към предмета на делото, а в случая такова не е налице, тъй
като не се касае за искане за тълкуване на разпоредби от общностното право, а на такива от
националното, в частност относно съответствието им с приложимото право на Общността.
По повод твърденията, че е налице отправено преюдициално запитване от друг съд, поради
което и настоящото дело следва да се спре, съдът намира, че поначало отправеното от друг
съд запитване до Съда на ЕС е основание за спиране на други дела, по които
преюдициалното заключение би било относимо, но тази хипотеза в случая не е налице. Ето
защо исканията следва да се оставят без уважение. Определението в частта, в която се
отхвърля искането за отправяне на преюдициално запитване, по аргумент от чл. 629, ал. 2
ГПК, не подлежи на обжалване (в този смисъл и Определение № 603 от 30.07.2014 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4495/2014 г., III г. о., ГК).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Л. Л. К. с ЕГН **********, обективирани в
молба, представена в открито заседание, проведено на 03.10.2024г. за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС, както и за отправяне на искане за образуване на
конституционни дела от Конституционния съд на Република България, по формулираните в
молбата въпроси.
Определението не подлежи на обжалване. Препис да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3