№ 1386
гр. Варна, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Ирена Н. Петкова
Ивелина Владова
при участието на секретаря Доника Здр. Х.
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501878 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 57615/01.08.2023г. по регистратурата на
ВРС, подадена от И. А. Р., чрез процесуалния му представител срещу Решение №
2468/05.07.2023г. постановено по гр.д. № 5015/2022г. по описа на ВРС, 19-ти състав , с
което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателя срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. за установяване на
дискриминационно отношение от страна на администрацията на ответника спрямо ищеца в
периода от 01.09.2021г. - 30.03.2022г., изразяващо се в неравностойното му третиране като
физическо лице и с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за търпени
неимуществени вреди, изразяващи се в породени чувства на унижение, отхвърленост,
изолация, пренебрежение, незачитане на права и интереси, ведно със законната лихва,
считано от 01.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и е ОСЪДЕН да
заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието, сумата от 200 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски
пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
Въззивникът - И. А. Р., чрез процесуалния си представител заявявa становище за
1
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение поради
постановяването му при нарушаване на процесуалните правила и материалния закон. Счита
за неправилни изводите на съда, че не е налице дискриминационно отношение спрямо
ищеца поради това, че освен него в идентично положение са се намирали и другите лица
„чужда делегация“, които са били настанени заедно с него в 224-то спално помещение в
затвора в гр.Варна. Посочва, че сравнението следва да се извършва измежду всички лица, с
които И. Р. се намира в сходно положение, а това са изтърпяващите идентично наказание на
търпяното от ищеца - „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“ в затвора в
гр.Варна. Посочва, че дори да се приеме, че въззивникът се намира в сходно положение с
лицата настанени в затвора в гр.Варна като „чужда делегация“, то счита, че изводите на съда
за липса на дискриминационно отношение на затворническата администрация противоречат
на събраните по делото доказателства. Излага, че в изготвения конкретно за И. Р. като
затворник „чужда делегация“ график за хранене от 13.09.2021г. са посочени часове за
хранене, които се различават от часовете за хранене за останалите затворници „чужда
делегация“ разписани в съставения на 31.03.2022г. график, което счита за проявява на
нееднакво третиране и дискриминация. В подкрепа на това изтъква и факта, че в докладна
записка от 13.09.2021г. е изрично посочено, че И. Р. е на индивидуален график за хранене,
който твърди, че се е осъществявал не в столовата, а в спалното помещение. Посочва се
също, че самото 224-то спално помещение, за което се твърди от ответника, че е създадено
за затворници „чужда делегация“ са били настанявани и лица, неотговарящи на този
критерий какъвто е свидетелят Д. К. М.. Счита, че ищецът е доказал наличието на
дискриминационно поведение спрямо него от страна на затворническата администрация, а
ответникът не е доказал, че е създал условия на еднакво третиране на лишените от свобода
изтърпяващи наказания „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“ в затвора в
гр.Варна.
Поддържа твърденията си, че в следствие на дискриминационното отношение спрямо
него е претърпял неимуществени вреди – стрес, безпокойство, чувство на унижение и
отхвърленост, изолация и пренебрежение от страна на затворническата администрация,
поради което счита за неправилен извода на съда за неоснователност на иска му за
обезщетяване на тези вреди. Счита, че аргумент в посока основателност на претенцията му е
и проведеното успешно доказване на твърденията за липса на хигиена в 224-то спално
помещение, в което е била доставяна и храната му по време на престоя по делегация в
затвора в гр.Варна.
Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат
уважени.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Оспорва доводите в
нея и поддържа, че правилно въз основа на доказателствата по делото ВРС е приел, че
ищецът не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите осъдени
лица, настанени в 224-то спално помещение като „чужда делегация“. Излага, че причината
2
за настаняването му в отделно помещение от останалите затворници е поради съществуващи
сериозни конфликти с тях, което е станало и причина за преместването му от затвора в
гр.Варна в затвора в гр.Ловеч. Поддържа, че спрямо ищеца не е осъществена пряка или
непряка дискриминация чрез осигуряване на прехрана в спалното му помещение, а не в
столовата на затвора в гр.Варна, поради което счита за правилно решението на
първоинстанционния съд, с което исковете на ищеца са отхвърлени като неоснователни.
Моли решението да бъде оставено в сила.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния
си представител, а въззиваемата страна с писмена молба поддържат заявените становища.
Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск за присъждане
на обезщетение за причинените неимуществени вреди да бъде уважен.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. Съгласно Тълкувателно постановление по адм.дело №
1/2016г. на Общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС, исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от
Закона за защита от дискриминация са подсъдни на районните съдилища. Горното обуславя
извод, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим съдебен процес.
По останалите въпроси съобрази следното:
Предявените пред ВРС обективно кумулативно съединени искове от И. А. Р. против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието с правно
основание чл.71, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от дискриминация за установяване на
дискриминационно отношение от страна на администрацията на ответника в периода
01.09.2021г. - 30.03.2022г., изразяващо се в неравностойното му третиране като физическо
лице и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в породени чувства на
унижение, отхвърленост, изолация, пренебрежение, незачитане на права и интереси, ведно
със законната лихва, считано от 01.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че в периода 18.01.2018г. - 06.08.2021г. е изтърпявал наказанието си
в Затвора в гр. Варна, а от 06.08.2021г. и към настоящия момент е настанен в Затвора в гр.
Ловеч. В периода от 01.09.2021г. до 30.03.2022г. е бил редовно конвоиран от Затвора в гр.
Ловеч в Затвора в гр. Варна за участие по различни дела. Посочва, че по време на
посещенията в Затвора в гр.Ловеч винаги бил настаняван в 224 спално, VI група, като
изхранването му до 30.03.2022г. се осъществявало единствено и само в спалното
помещение. След тази дата вече имало график, според който вече можел да се храни в
столовата на VI група, заедно с останалите лишени от свобода.
Твърди, че във времето от 01.09.2021г. до 30.03.2022г. се е хранил единствено в
спалното, където било пълно с хлебарки, дървеници и др. насекоми. Многократно сезирал
устно администрацията на Затвора - Варна, че иска да се храни в столовата, но ответникът
взел мерки едва на 30.03.2022г., когато издал график, според който храненето вече следвало
да се извършва в столовата. Твърди, че по този начин бил неравностойно третиран в
3
сравнение с други лица, като не му били осигурени условия да се храни заедно с другите
лишени от свобода в столовата. Моли да бъде установен фактът на дискриминирането му от
ответника, както и да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените от
дискриминационното му поведение неимуществени вреди – психически страдания,
унижение, отхвърленост, изолация и др.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника -Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, с който оспорва
предявените искове като недоказани и неоснователни. Оспорва спрямо ищеца да е било
установено различно, по-неблагоприятно третиране като проява на дискриминационно
отношение. Счита, че ищецът не е бил дискриминиран по някой от признаците по чл.4 от
закона, тъй като е бил третиран еднакво с лицата в неговото положение в Затвора в
гр.Варна. Оспорва се и твърдението за претърпени неимуществени вреди, които да са в
причинно-следствена връзка с дискриминационно отношение спрямо него. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, направените от страните
доводи, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че ищецът И. А. Р. е изтърпявал наказание „доживотен
затвор“ в Затвора в гр.Варна в периода от 18.01.2018г. до 06.08.2021г., а след 06.08.2021г. и
към настоящия момент - в Затвора в гр.Ловеч.
По делото е приобщена справка от Затвора - гр. Варна, видно от която в периода от
10.09.2021г. до 21.04.2022г. ищецът е пребивавал в Затвора – гр. Варна като „чужда
делегация“ и е бил настаняван в спално помещение № 224, 6-та група, коридор 2В.
По делото е представен график за времето на лишеният от свобода И. А. Р. в от VI-та
група, „ЗПС“, „чужда делегация“ от Затвора гр.Ловеч утвърден от началника на Затвора-
Варна на 13.09.2021г., в който е предвидено храненията на лицето /закуска, обяд и вечеря/
да се осъществяват в столовата в посочените часови диапазони. Графикът е одобрен във
връзка с докладна записка с рег. № 7802/13.09.2021г. на главния надзирател в Затвора –
Я.М., в която е направено предложение за изготвяне на индивидуален график по отношение
на лишения от свобода Р. с цел предотвратяване на ескалация на напрежение в зоната
предвид водените от и срещу него дела от други лишени от свобода.
От съдържанието на докладна записка от 26.11.2019г. с рег.№ 10643/26.11.2019г. от
Й.К. се установява, че за периода от 18.01.2018г., когато е постъпил в Затвора Варна, И. Р. е
наказван 5 пъти, а само за 2021г. – 4 пъти във връзка с възникнали конфликти с други
лишени от свобода и нагнетено напрежение по повод нерегламентирани взаимоотношения и
възмездни сделки между тях. В следствие на това И. Р. е преместен в Затвора – гр. Ловеч.
Представен е и график за времето за лишените от свобода от VI-та група, „ЗПС“,
„чужда делегация“, утвърден от началник на Затвора – Варна с дата 30.03.2022г, с който се
предвижда закуската, обяда и вечерята да се осъществяват в столовата.
С писмо рег.№ 2793/11.05.2023г. началника на Затвора гр.Варна е посочил, че в
4
периода от 01.09.2021г. до 30.03.2022г. лишените от свобода осъдени на доживотен затвор
са се хранили в специално обособена столова в коридора по утвърден график. Изключение
правели лишените от свобода, които изтърпявали карантина във връзка с диагностициран
COVID-19, които се хранели самостоятелно в спалното помещение, в което са настанени.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. М. Л. и
Д. К. М..
Свидетелят Л. посочва, че също изтърпява наказание лишаване от свобода и през
месец април 2022г. е пребивавал в Затвора -гр. Варна в едно помещение с ищеца. Двамата се
хранили 2-3 дни в килията, след това ги пуснали в столовата. И. се оплаквал, че като идва по
дела в гр.Варна се храни в килията в Затвора – Варна и не го пускат в столовата, както
другите. Проблемът бил, че килията е мръсна, имало хлебарки и дървеници и лишените от
свобода се хранят на леглата. Във връзка с оплакванията от дървеници, свидетелят и И.
посетили медицинския център и им дали мехлеми.
От показанията на св.Д. К. М. се установява, че познава ищеца от 5-6 години, поради
това, че и двамата са с еднакъв статут „осъдени на доживотен затвор“. Твърди, че с ищеца не
са пребивавали в едно и също спално помещение. Посочва, че през 2021г. 224-то спално
помещение било обособено за „чужда делегация“, т.е за лишени от свобода, които ги
конвоират от други затвори. В помещението имало 3 легла и 1 маса.Нямало столове и
нормални условия за хранене. Имало хлебарки и плъхове, дървеници и влага. Посочва, че е
виждал И. да се храни в спалното помещение заедно с всички други, които били настанявани
в 224-то спално. Графикът за ползване на столовата от други групи затворници съвпадал с
този на 6-та група, в която при престоя в Затвора –гр.Варна бил настаняван ищеца, поради
което на лишените от свобода от 6 –та група /спално помещение 224/ носели храната в
помещението. И. се оплаквал, че няма къде да се храни спокойно. Случвало се, докато е в
Затвора-гр.Варна И. да посещава лекар във връзка с нахапване от дървеници. Проблемът с
тях бил сериозен във всички спални помещения.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Дискриминация е налице при различно третиране на едно лице по някой от
признаците по чл.4 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./. Дискриминацията е
забранено по закон поведение, което се основава на различие, изключение, ограничение или
предпочитание на някой на някакво основание и всяка проява от вида представлява
нарушение на антидискриминационното законодателство. Формите на дискриминационно
поведение са два вида – пряка дискриминация, при която лицето се третира по-
неблагоприятно и непряка, при която се поставя в по-неблагоприятно положение.
В тежест на ищеца е да установи, че са налице факти, които обуславят вероятност за
дискриминационно третиране на лицето по някой от законово уредените признаци - пол,
раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном по смисъла на § 1, т. 14 от ДР,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
5
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
При фактически доказано от ищеца различно третиране по някой от посочените
признаци, в тежест на ответника, оспорващ да е налице дискриминация, е да установи, че
извършените действия са оправдани с оглед на законовата цел и средствата са били
необходими /чл.9 от ЗЗДискр/.
Ищецът – И. Р. твърди, че е дискриминиран по признак „лично положение“. В закона
липсва легална дефиниция на понятието „лично положение“, но съдържанието му се
определя от всеки конкретен случай съобразно личността и особеностите на твърдящият
дискриминация. Позоваването е на признак същностен за личността на ищеца свързан с
факта, че е лице, изтърпяващо наказание доживотен затвор. Счита, че именно поради това,
че е доживотно лишен от свобода е дискриминиран от затворническата администрация,
която осигурява изхранването му в спалното помещение, отделно от лицата изтърпяващи
същото наказание, хранещи се в столова.
При въведните фактически твърдения за проявено дискриминационно поведение
касателно мястото на изхранване, преценката за същестуването на по-неблагоприятно
третиране се свежда до извършване на съпоставка между начина на третиране на ищеца по
отношение на изхранването при престоя му в Затвора в гр.Варна в сравнение с начина по
който се третира друго лице при сходни обстоятелства.
Безспорно лицата изтърпяващи наказание от вида „Доживотен затвор“ или
„Доживотен затвор без право на замяна“ представляват обособена група характеризираща се
с еднакъв признак, която следва да се третира еднакво. От това правило обаче следват
изключения, които са свързани с необходимостта еднаквото третиране да се обезпечава
измежду лишените от свобода изтърпяващи наказанието си в едно и също пенитенциарно
заведение, а така също да се отчитат и обективните обстоятелства около лишеният от
свобода, които могат да оправдаят различното му третиране. В този смисъл и съдебната
практика на ВКС – Решение № 101/02.08.2021г. по гр.д.№ 1871/2020г. на ВКС; Определение
№ 522/23.06.2022г. по гр.д.№ 5089/2021г. на ВКС. Това е така, тъй като всеки затвор,
осигурява различни условия за живот на осъдените лица, които могат да бъдат обусловени и
от различни битови и организационни условия.
В случая ищецът е лице, което изтърпява наказанието си в Затвора в гр.Ловеч считано
от 06.08.2021г., но във връзка с участие по дела в гр.Варна бива конвоиран до Затвора-
гр.Варна, където е настаняван в спално помещение 224 обособено за лишени от свобода
„чужда делегация“. Ищецът не е сред лицата изтърпяващи наказанието си „доживотен
затвор“ в Затвора в гр.Варна, поради което третирането му не следва да бъде сравнявано с
това на другите лишени от свобода със същото наказание изтърпяващи наказанието си в
Затвора в гр.Варна. Налице е основание за отчитане на сравними сходни обстоятелства
между лишените от свобода, които са затворници „чужда делегация“, външни за затвора –
гр.Варна, които обичайно са конвоирани в него за кратки периоди във връзка с участие в
съдебни заседания.
6
Установи се от доказателствата по делото, че създадената организация в Затвора в
гр.Варна по отношение на лишените от свобода „чужда делегация“ е да бъдат настанявани в
обособено спално помещение - № 224. В този смисъл са и показанията и на двамата
разпитани свидетели, които също са били „чужда делегация“ в Затвора в гр.Варна и са
ползвали едно и също спално помещение с ищеца. Установи се също, че за ищеца като
„чужда делегация“ е съставен индивидуален график /от 13.09.2021г./ за хранене в столовата,
лично време и престой на открито в случаите на конвоирането му по делегация в Затвора в
гр.Варна. Храненето на лишените от свобода и в частност на ищеца съгласно чл.68 от
ППЗИНЗС се извършва при съблюдаване на утвърдения график за разпределение на
времето.
Преценката за организацията на престоя в затвора на всяко лишено от свобода лице е
правомощие на директора на затвора и е функция от определения режим на изтърпяване на
наказанието, личността, поведението, проявите на лицето. Целта е да бъде осигурен ред и
спокойствие и да не се допускат прояви, който да ги застрашават. В случая настаняването в
спално помещение № 224 и изготвеният индивидуален график за разпределение на времето
на ищеца от 13.09.2021г. е бил съобразен с факта, че същият е „чужда делегация“, за който
предходно са били регистрирани прояви на поведение довели до ескалация на напрежение
между него и други лишени от свобода и които са направили наложително преместването му
от Затвора-гр.Варна в Затвора в гр.Ловеч, където е продължил да изтърпява наказанието си.
В цитирания график е предвидено храненето на ищеца по време на престоя му в
Затвора в гр.Варна да бъде в столовата, което изключва по-неблагоприятното му третиране
и прави неоснователни твърденията за проявено дискриминационно отношение спрямо него.
От друга страна не се установи при всяко от посещенията на ищеца по делегация в
Затвора в гр.Варна в периода от 01.09.2021г. до 30.03.2022г. да му е доставяна храна само в
спалното помещение вместо в столовата и ако е така, по каква причина е било. В
показанията си св. Л. посочва, че когато и той е бил „чужда делегация“ в Затвора в гр.Варна
през м.04.2022г. /извън процесния период/, двамата с ищеца Р. са се хранили 2-3 дни в
килията, след това ги пуснали в столовата. Дори да се приеме, че храненето на ищеца е било
приоритетно в спалното помещение № 224 – факт, който настоящият съдебен състав намира
за недоказан на база събраните доказателства, то при наличие на изготвен индивидуален
график за храненето му в столовата, въпросът би се свел евентуално до преценка за наличие
на някакво неизпълнение или нарушение, но не резултатира в извод за осъществена спрямо
него дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр. В такива условия и режим са били
поставени всички лишени от свобода „чужда делегация“ в Затвора в гр.Варна, което
опровергава твърденията на ищеца, че конкретно той е бил поставен в по-неблагоприятно
положение като елемент от дискриминационното му третиране. Нещо повече, както бе
отбелязано, изготвеният индивидуален график на разпределение на времето на ищеца е
обусловено с обективните обстоятелства около него от предходен престой в Затвора в
гр.Варна, които могат да оправдаят различното му третиране, без то да е приравнимо на
дискриминация.
7
На база изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.71, ал.1,
т.1 от ЗЗДискр. за установяване спрямо ищеца И. Р. на дискриминационно отношение от
страна на администрацията на ответника в периода от 01.09.2021г. до 21.04.2022г.
изразяващо се в неравностойното му третиране като физическо лице се явява недоказан и
неоснователен.
По отношение на кумулативно съединения иск по чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. за
присъждане на ищеца на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
неоснователността му е обусловена от извода за липса на установено спрямо него от
ответника дискриминационно отношение на личен признак.
Отделно от горното, не се събраха безспорни доказателства, които да установяват, че
ищецът действително е преживял негативни чувства свързани с унижение, отхвърленост,
изолация и пренебрежение. Твърдяните вреди не може да се презумират, а ангажираните
свидетелски показания установяват, че основаният източник на отрицателните му емоции
било състоянието на самото спално помещение /килия/, което било мръсно, нямало столове,
но за сметка на това имало хлебарки и дървеници, които хапели И. и се налагало да търси
медицинска помощ. Тези вреди за ищеца не са в причинно следствена връзка с твърдяната,
но недоказана дискриминация, още повече, че според показанията на свидетеля Д. М., в този
проблем били всички спални помещения.
Предвид съвпадането на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези
формирани от първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" при
Министерство на правосъдието е направила искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната съдебна инстанция, което с оглед изхода на спора се явява
основателно. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2468 от 05.07.2023г. постановено по гр.д. №
5015/2022г. по описа на ВРС, 19-ти състав.
ОСЪЖДА И. А. Р. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието сумата от 200
/двеста/ лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивната съдебна инстанция, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
8
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9