№ 54
*****, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно
наказателно дело № 20244410200167 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. Н. С. от ***** против НП № 24-0293-
000402/19.07.2021 г. издадено от Началник група в ОДМВР Плевен, РУ
Левски, с която моли да бъде отменено като незаконосъобразно издаденото
наказателно постановление. В жалбата се твърди, че жалбоподателя не е
извършил посочените в акта и обжалваното НП нарушения, и че са допуснати
груби нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и НП.
Твърди се, че на посочената дата бил спрян за проверка, че на въпросното
кръстовище спрял напълно, като установил автомобила в покой, че пред него
на кръстовището имало велосипедист, който пропуснал да мине и спрял
напълно, след което потеглил плавно, защото нямало добра видимост на пътя
с предимство. Заявява, че видял въпросният автомобил, но същия бил далеко и
имал възможност да премине безопасност, че служителите му съставили
АУАН, който го накарали да подпише без да го попитат има ли възражения, а
му заявили, че ако има възражения, да изиска видеозаписите от патрулния
автомобил, в които се виждало, че не е спрял на стопа.
Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
НП.
1
В първото по делото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично,
като дава обяснения, идентични с тези посочени в жалбата, поддържа жалбата
и прави искане да бъде отменено НП.
Жалбата се поддържа и от процесуалния представител на
жалбоподателя.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не се явява и не се
представлява. В придружителното писмо е изразил становище, че счита
жалбата за неоснователна и е направил искане да бъде оставена без уважение.
Счита, че НП е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в
рамките на неговите правомощия и съдържа всички задължителни реквизити.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представения по делото акт за установяване на
административно нарушение, издаден на 02.07.2024 г. е, че същия е съставен
срещу В. Н. С. за това, че на 02.07.2024 г. в 16:43 часа в *****, на кръстовище
образувано от улица ***** и ул. ***** с посока на движение към ул. *****
като водач управлява собствения си лек автомобил марка ***** с
регистрационен № *****, като извършва следното:
1.Не съобразява поведението си с пътун знак Б2 /Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!/, като не спира на него, отнема
предимството на правилно движещият се по пътя с предимство лек автомобил
***** с регистрационен номер *****, с което си действие създава пряка
опасност за настъпване на ПТП;
2.Превозва пътник на задна седалка /дете/ без обезопасителна система.
В акта е посочено, че водача виновно е нарушил чл. 6 т.1 от ЗДП и чл.
137Д ал.1 от ЗДП – като освен цифром е изписан и текста на съответната
законова разпоредба.
В акта е изрично е изписано, че водача се е запознал със съдържанието
на кат а и няма възражения и на мястото за нарушител се е подписал, като под
подписа е изписана и дата 02.07.2024 г.
По делото е представено и обжалваното НП, от което се установява, че
за посочените в акта нарушения на В. Н. С. е наложено административно
наказание глоба в размер на 150 лв. на основание чл. 179 ал.1 т. 5 пр. 3 от
ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183 ал. 4 т.10 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателя дава обяснения, в които излага
2
твърденията си в жалбата, а именно, че е спрял на стопа, че пред него имало
колоездач и нямало как да не спре, че тръгнал напред леко да се изнася, че
видял полицейската кола, че от лявата страна имало спряла кола и те минали
да заобиколят колата, а той тръгнал напред, тъй като преценил, че може да
мине. Обяснява, че полицаите тръгнали след него и го спрели, че дошъл
шофьорът на полицейската кола, поискал му документите за проверка и без да
му каже нищо отишъл до колата си и след половин час му дал акт, че детето е
без колан и че не е спрял на стопа, и е предпоставка за ПТП.
В качеството на свидетели по делото са разпитани С. К. – служител в РУ
Левски – на длъжност младши полицейски инспектор и Г. К. Г. – служител в
РУ Левски, на длъжност автоконтрольор. От показанията на свидетелите се
установяват обстоятелствата посочени в акта, като свидетеля Г. заявява, че
доста добре си спомня за случая, защото водача освен че не спрял на стопа и
им отнел предимството, на задната седалка на автомобила имало дете, което
било без обезопасителна система и заявява, че успял да натисне спирачката и
да спре служебния автомобил и ад избегне удара, но не му се мисли какво
можело да стане, ако се било случило нещо с детето, което било на задната
седалка без обезопасителна система. Първоначалното нарушение на водача
било, че не спрял на пътния знак Б2 – знак стоп и че създал реална опасност от
настъпване на ПТП, но най-лошото е, че ако не е бил успял да спре, е можело
да пострада детето, което не е било обезопасено. Уточнява, че автомобила
минал с такава скорост, че едва успял да реагира и да спре служебни
автомобил и че нито е имало спрян автомобил, който да пречи на видимостта,
нито е видял да има велосипед. Заявява, че за установеното нарушение е
съставил акт. В показанията си св. С. К. заявява, че не си спомня добре
случая, но помни, че жалбоподателя нещо оспорвал, категорично поддържа
написаното в акта и заявява, че след като бъде съставен акт го прочита и
тогава се подписва, че актът се прочита и на нарушителя. Заявява, че акта е
съставен от колегата му Г..
В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитана и Б.М.А. –
съпруга на жалбоподателя, която поддържа тезата на жалбоподателя и
обяснява, че преди тях имало колело, че съпругът й спрял на стопа, че отляво
на тях имало паркирана кола и той преценил, че може да мине, че на 50-60
метра от кръстовището ги спряла патрулката, че като дошъл полицаят поискал
документите за проверка, че съпругът й си дал документите и близо 30-35
3
минути никой не идва при тях, че след 40 минути някъде го извикали, а тя
като видяла в огледалото че нейният мъж нещо почнал да се ядосва излязла да
види какво се случва. Видяла, че не уведомили нищо съпруга й, а направо му
казали да подписва. Заявява, че са спрели на стопа и, че имат камери, да
проверят и видят.
По искане на защитника на жалбоподателя съдът е постановил
определение за изискване от РУ Левски на евентуално налични записи от лек
автомобил ***** с рег. № ***** от 02.07.2024 г. за времето от 16.00 до 18.00
часа, в който интервал от време е посочено в акта, че е извършено
нарушението, но в РС Левски е получен отговор от РУ Левски, че съгласно
Организационно-технологичните правила за работа с АИС – ВОДПК,
записите от камерите, монтирани в служебния автомобил се съхраняват в
период от тридесет дни и че не разполагат с техническа възможност да
предоставят исканите записи от мобилните камери от 02.07.2024 г. Писмото е
с изходящ номер от 26.09.2024 г. на РУ Левски и е получено в РС Левски на
27.09.2024 г. /приложено на л. 27 от делото/.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К. и Г., които към
момента на съставяне на акта са изпълнявали служебните си задължения и не
са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на делото.
Свидетелите излагат лично възприетите от тях факти, които съвпадат и с
отразеното в АУАН. Представеният по делото акт не е оспорен от страните и
същият е редовно съставен, и съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП
има доказателствена сила до доказване на противното.
Както бе посочено по-горе в качеството на свидетел е разпитана и Б.А.,
но съдът съобразявайки обстоятелството, че същата е съпруга на
жалбоподателя и също би била засегната при евентуалното заплащане на
наложената с НП глоба, и е напълно логично и обяснимо да дава показания
изгодни както за съпруга й, така и за самата нея.
Както бе посочено по-горе представеният по делото акт не е оспорен от
страните и същият е редовно съставен, и съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2
от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.
По делото не са представени доказателства, от които да се направи извод
различен от административно-наказващия орган и съдът приема, че
презумпцията за доказателствената сила на акта по чл. 189 ал.2 от ЗДвП не е
оборена.
4
Предвид изложеното, съдът приема, че при съставяне на АУАН и НП не
са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят
до незаконосъобразност, не е налице и маловажен случай на нарушение. От
представените по делото доказателства, съдът приема, че по делото по един
несъмнен и категоричен начин са установени посочените в АУАН и НП
нарушения, че при съставяне на акта и НП не са допуснати съществени
нарушения, нито на материалния, нито на процесуалния закон и не са налице
основания за отмяна или изменение на обжалваното НП, поради което същото
да бъде потвърдено.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0293-
000402 от 19.07.2024 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ
Левски, с което на В. Н. С., ЕГН ********** от *****, ул. ***** за нарушения
по чл. 6 т.1 от ЗДП и по чл. 137Д ал.1 от ЗДП – установени с АУАН GA
1318202 от 02.07.2024 г. са наложени административни наказания по чл. 179
ал. 1 т. 5 пр. 3 от ЗДП – глоба в размер на 150 лв. и по чл. 183 ал.4 т.10 от ЗДП
– глоба в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Плевен в 14-дневен срок от връчване на
копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5