№ 1462
гр. Пазарджик, 12.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220100971 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:39 часа се явиха:
За ищцовото дружество „Б. 77“ ЕАД - редовно призовано чрез
процесуалния си представител, се представлява от адв. П. В. от САК -
надлежно упълномощен с ИМ.
За ответното дружество „Е.“ ЕООД - редовно призовано чрез
процесуалния си представител, се представлява от адв. Р. П. от АК-Пазарджик
- надлежно упълномощен с ОИМ.
Постъпило е становище с вх. № 17891/11.07.2024 г. от адв. Р. П.,
пълномощник на ответника, с което не възразява да бъде даден ход на делото.
Оспорва предявения иск и поддържа изцяло подадения ОИМ. Моли да бъде
допълнен доклада по делото, като подробно излага мотиви в тази насока. С
молбата са направени доказателствени искания, както и представя Договор за
правна защита и съдействие, фактура от 28.05.2024 г. с преводно нареждане от
същата дата и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
АДВ. В.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
1
фактическата страна на спора.
АДВ. В.: Поддържам исковата молба. Оспорвам изложените съждения в
ОИМ, както и в становището на ответника, депозирано на 11.07.2024 г.
Възраженията касаят спора по същество, така че в случая не следва да бъдат
коментирани, те са изцяло неоснователни. Що се отнася до твърденията в
становището, че докладът по делото не бил пълен, моля да не взимате под
внимание същото, тъй като съдът е очертал факта, от който произтича
претенцията, която моят доверител е предявил, а именно тя е свързана с
внесената като залог сума.
В залата влиза адв. П. П. от АК - представя пълномощно по делото
АДВ. В.: Претенцията е свързана с внесената залог сума в размер на
30791,75 лв. Съгласно еднозначната практика на съдилищата в определението
си по чл. 140 от гпк, съдът не е длъжен да пресъздава всички фактически
твърдения на страните в ИМ и в ОИМ. Моля също така да оставите без
уважение доказателствените искания на ответното дружество, от които
първото доказателствено искане касае обстоятелството, че ние сме възразили
пред СГС, като сме представили препис от настоящата ИМ с цел задържане на
внесената като обезпечение сума от 3000 лв. от ответната страна. Първо, този
въпрос е ирелевантен по отношение на иска по чл. 403 и второ, той е
безспорен. Ние пък заявяваме, че сме подали такова възражение и този факт,
ако въобще съдът приеме, че е релевантен, а ние считаме, че не е, съдът може
да го отдели като безспорен и ненуждаещ се от доказване. Напротив, ние
заявяваме, че сме подали такова възражение, защото макар и незначителна
гаранционната сума от 3000 лв. все пак ще ни позволи да се удоволетворим
частично по евентуално бъдещо осъдително решение по настоящия иск. Тази
процедура е задействана. По второто искане от становището /2.2./ - това
твъдение е абсолютно неотносимо. Ние претендираме по настоящия иск вреди
от внесена като залог сума, а не вреди от това, че сме били лишени от
възможността да продадем първоначално възбранения недвижим имот. Това
би било някакъв друг иск, който обаче не е предмет на настоящото
производство. Пак повтарям, че по настоящото произвоство се претендират
единствено вредите от внасянето като залог на сумата в размер на 30791,75
лева съгласно определението на СГС, с което е заменено първоначалното
обезпечение. Така че, с този факт какво и кога е продал моят доверител
2
въобще не следва да бъде предмет на настоящото дело. По отношение
искането за допускане на СИЕ /т. 2.3./ – считаме същото отново за неотносимо
към настоящия иск, по който се претендира законна лихва в лева, а не банкова
такава, каквато ответникът иска да изследва. Подобна лихва нито е
предявявана, нито се претендира от ищеца, така че така стореното
доказателствено искане отново касае някакъв друг, би било относимо към
някакъв друг иск, но не и към настоящия, който се свежда до претенция на
законна лихва в лева. Ето защо ви моля да не уважавате доказателствените
искания, делото е съвършено ясно, изяснено, фактите са безспорни и считаме,
че са налице основания в днешното с. з. да приключим съдебното дирене и да
се даде ход по същество.
АДВ. П.: Заявявам, че оспорваме ИМ, поддържам ОИМ и възраженията
изложени в него. По отношение на становището от 11.07.2024 г., струва ми се,
че съдът на практика не е упражнил правото си да съобщи на страните
проекта си на доклад в неговата цялост по чл. 146 от ГПК, а се е ограничил до
определение със съдържание по чл. 140 от ГПК и няма пречка това да стане в
първото с. з. и в този смисъл фактът, който се подчертава тук, че трява да бъде
посочен като твърдение моля да бъде вписан в днешния доклад. По
отношение на доазателствените искания в становището. Виждам, че едно от
основните възражения в него е това какво е отношението на ответника в
настоящия процес към твърдяните настъпили вреди, защото той е поискал
един вид обезпечение, което пък не може да генерира вреда, изразяваща се в
законна лихва, а именно налагане на възбрана, а пък другата страна сама е
поискала замяната, която по същество може да има като последица
натрупване на лихва, тъй като се иска замяна с парична гаранция. Преди това
лихва върху пари не е могла да тече при първия в обезпечението. В този
смисъл доказателствените искания, които са насочени главно да изяснят този
факт отношението на ответника в настоящия процес към възникването на тези
вреди и техния размер, струва ми се, че следва да бъдат уважени към
настоящия момент, а съдът ще има възможност с крайния си съдъбен акт да
преценява в каква степен те са относими и влияят върху ищцовата претенция.
АДВ. В.: Нашите вреди се изразяват в минималната пропусната полза от
невъзможността доверителят ми да ползва внесената като залог сума в размер
на 30791,75 лева за периода от внасянето й до възстановяването й, който
според задължителната практика на ВКС се съизмерява като минимален
3
размер със законната лихва върху същата сума. Тъй като въпросът е пределно
ясен в съдебната практика, може би на ответника това не е известно, но на нас
ние известно, си позволявам да Ви цитирам Решение № 156/18.12,2017 г. на
ВКС по т.д. № 442/2017 г. Ние сме предявили законната лихва в размер на
исковата претеция от 11433,52 лева, за която сме представили Тълкувателно
решение и казусът, който е разгледал Върховния съд е абсолютно идентичен,
тъй като първоначално е имало обезпечение чрез възбрана върху имот. Вътре
са цитирани още 4 решения, но това е едно към едно с нашия случай, когато
имаме замяна. Позволили сме си да се позовем на тази практика и считаме, че
тя е задължителна. Във връзка с размера на тази законна лихва, ако ответната
страна прави оспорване по този въпрос, каквото ние не видяхме, тъй като в
така представеното решение на ВКС, което сме представили, там съдът
отменяйки решението на САС е преценил, че следва при повторното
разглеждане на делото да се назначи СИЕ, която да изчисли. Този факт, ако е
спорен, не видях оспорване на конкретната лихва, но ако го оспорват ще
искаме и ние СИЕ.
АДВ. П.: При всички положения аз поддържам изложеното в ОИМ и
доколкото там се оспорва цялата претенция, оспорвам включително и
твърденията за размера на вредите. Тук отварям една скоба, че това оспорване
– размерът на вредите, според ищеца и неговите твърдения, вредите трябва да
са в размер на законната лихва, но пък според възраженията, които колегата
току що направи, той възразява , че дори и да се уважи иска вредите не трябва
да са в размера на законната лихва, а в размера на лихвата, която те биха
получили, ако парите им стояха в банка.
АДВ. В.: Нека те да си искат такава експертиза, ние ще си поискаме
друга. Така се е произнесъл САС. Не възразявам, ако това левира към някакви
си техни неща. Исках да кажа само нашата претенция, а пък ако те си имат
други насрещни твърдения, че трябва да бъде друга сумата.
АДВ. П.: Вижте, не може да не е относимо към вашата прентенция това
възражение, защото вашата претенция не е за законна лихва, а за вреда във
размер на законна лихва
АДВ. В.: Точно така.
АДВ. П.: Ами, ние възразяваме, че вашата вреда не е в размер на
законната лихва, а е в размер на банковата лихва.
4
АДВ. В.: Това си е ваше насрещно твърдение. Вижте, госпожо съдия,
вещото лице може да е едно и също, защото това са едни и същи счетоводни
въпроси. Ние ще си поставим нашата задача. Моля вещото лице да изчисли
размера на законната лихва за периода от внасяне на залога до датата на
неговото освобождаване, като се съобрази с материалите по делото
приложени към ИМ.
АДВ. П.: Поддържаме си искането за допускане на СИЕ по делото с
поставените в становище вх. № 17891/11.07.2024 г. въпроси.
АДВ. В.: Заявявам, че в настоящото дело не предявяваме претенция за
вредите които сме претърпяли в следствие на първото обезпечение, а именно
наложената възбрана на имота и невъзможността той да бъде продаден и той
затова е продаден на един по-късен момент, но това не го претендираме като
вреда.
АДВ. П.: Макар да няма изрични твърдения за вреди във следствие
забавянето в продажбата на имота, в крайна сметка има твърдения, че именно
продажбата на имота е обстоятелството провокирало замяната на
обезпечението от възбрана в гаранция и ответниковите възражения са, че
такава необходимост реално не е имало към онзи момент, че да трябва да се
заменят двете обезпечения и да започнат да текат вреди за тях.
АДВ. В.: Първо да кажа, че залогът е законно предвидено основание за
замяна на обезпечение и то е допустимо от закона, без да се изледват мотивите
за това. В случая, ние с оглед коректност и изчерпателност сме маркирали тези
мотиви като първата обаче от тях е например, че имотът, който бе възбранен
надхвърля около 20 пъти само покупната му стойност стойността на
претенцията, т.е. налице беше свръхобезпечение, което доведе до блокиране
на оперативен актив на моя доверител, тъй като имотът е актив държан за
продажба. Това е дейността на това дружество. То купува имоти, подобрява ги
и ги продава. Това не е имот, който да се ползва за семейството и децата си, а е
имот на търговско дружество, с актив държан за продажба, който подлежи на
продажба с цел извличане на печалба. Именно това е сторил и моят доверител.
Няма никаква пречка да представим и този документ, но считам, че това е
едно не здраво любопитство, което се проявява, но ако съдът ни задължи ние
ще го представим. Не възразявам по искането на ответника по т.2.2.
5
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че с искова молба от
07.02.2020 г. (Доказателство № 1), подадена до Софийски градски съд (СГС),
ответникът „Е.“ ЕООД е предявил срещу „Б. 77” ЕАД искове за осъждане на
последното дружество да заплати сумата от 29 163,46 лв. - извършени, но
незаплатени СРР, както и сумата от 1 628,29 лв. - мораторна лихва върху тази
сума за периода от 25.07.2019 г. С исковата молба бе направено и искане за
допускане на обезпечение на така предявените искове чрез налагане на
възбрана върху недвижим имот на доверителя ми, находящ се в гр. София, ул.
„Кумата” № 50А, съставляващ поземлен имот с идентификатор
68134.1945.356, УПИ ХХ-236 с площ от 648 кв.м., ведно с построената в него
жилищна сграда с пристройка, надстройка и гараж на 96 кв.м. с
идентификатор 68134.1945.356.2 (стр. 6 от исковата молба).
С Определение № 742/ 07.02.2020 г. на СГС, VI-20 състав, постановено
по т.д. № 271/ 2020 г. (Доказателство № 2), така поисканото обезпечение е
допуснато. След внасяне от „Е.“ ЕООД на определената от съда гаранция в
размер на 3 000 лв. съдът е издал обезпечителна заповед от 10.02.2020 г.
(Доказателство № 3). С писмо изх. № 5415/ 10.02.2020 г. (Доказателство № 4),
определението за допускане на обезпечението и издадената обезпечителна
заповед са изпратени на Агенция по вписванията - Имотен регистър за
вписване на възбрана върху посочените в същите имоти. С уведомително
писмо изх. № 567/ 12.02.2020 г. (Доказателство № 5), Агенция по вписванията
е уведомила доверителя ми за вписаната възбрана като Акт № 124, том III,
дело № 4157/ 10.02.2020 г.
Твърди се, че с частна жалба с вх. № 27887/ 02.03.2020 г. (Доказателство
№ 6) доверителят ми е обжалвал Определение № 742/ 07.02.2020 г. на СГС,
VI-20 състав, постановено по т.д. № 271/ 2020 г. пред Софийски апелативен
съд (САС). С Определение № 825/23.03.2020 г, постановено по ч.гр.д. №
1212/2020 г. (Доказателство № 7), частната жалба е оставена без уважение и
обжалваното определение е потвърдено.
Твърди се, че за да предотврати значителни по размер вреди, чийто
минимален прогнозиран размер, видно от частната жалба, би надхвърлил
сумата от 200 000 лв., предвид инициираните от доверителя ми преди
налагане на възбраната подготвителни действия по продажба на имота, върху
6
който е наложено обезпечението, с молба с вх. № 271089/ 09.10.2020 г.
(Доказателство № 8), доверителят ми „Б. 77“ ЕАД е бил принуден да
предложи на съда замяна на допуснатото обезпечение чрез залог върху пари
по реда на чл. 280 и чл. 281 ЗЗД. Залога е определен от съда в размер на 30
791,75 лв. Тази сума е внесена от „Б. 77“ ЕАД по сметка на СГС на 13.10.2020
г., видно от платежно нареждане от същата дата (Доказателство № 9). Същото
е представено пред съда с молба с вх. № 272489/ 13.10.2020 г. (Доказателство
№ 10), с оглед отмяна на наложената възбрана върху недвижимия имот,
собственост на ищеца по настоящото дело. С Определение № 260672/
13.10.2020 г. съдът е заменил допуснатото с Определение от 07.02.2020 г.
обезпечение на исковете, предмет на т.д. № 271/ 2020 г. чрез налагане на
възбрана върху описания по-горе недвижим имот, чрез залог върху пари,
учреден от ответника съгласно вносна бележка № 23280829/ 13.10.2020 г.
С Решение № 261162/ 22.07.2021 г., постановено по т.д. № 271/2020 г.
(Доказателство № 11), решаващия съдебен състав на СГС е уважил
предявените от „Е.“ ЕООД искове частично - за сумата от 26 522,91 лв.
главница и 1 444,03 лв. мораторна лихва. Решението на СГС в осъдителната
му част е обжалвано от доверителя ми пред САС, като с решение №
719/17.11.2022 г., постановено по в.т.д. № 412/ 2022 г. на САС, 13 състав
(Доказателство № 12), същото е отменено в обжалваната част и предявените
от „Е.“ ЕООД искове срещу „Б. 77“ ЕАД са отхвърлени изцяло. Това решение
е обжалвано от „Е.“ ЕООД пред ВКС, като с Определение № 99/16.01.2024 г.,
постановено от ВКС, I т.о. по т.д. 394/2023 г. (Доказателство № 13),
касационната жалба на „Е.“ ЕООД не е допусната до касация.
След влизане в сила на решението на САС с постановяване на
определението на ВКС ищецът по настоящото дело е поискал от СГС връщане
на внесения от него залог с молба вх. № 261789/ 22.01.2024 г. (Доказателство
№ 14). По тази молба съдът се е произнесъл с Определение № 260145/
24.01.2024 г. (Доказателство № 15), с което обезпечението, допуснато с
Определение № 260672/ 13.10.2020 г. е отменено и е разпоредено връщане на
ответника на внесения от него на 13.10.2020 г. залог в размер на 30 791,75 лв.
След влизане в сила на това определение на 13.02.2024 г., ищецът по
настоящото дело е подал молба с вх. № 264096/16.02.2024 г. до Председателя
на СГС (Доказателство № 16), за ефективното връщане на залога по банковата
сметка на дружеството.
7
Твърди се,у че сумата от 30 791,75 лв. е преведена по сметката на „Б.“
ЕАД на 27.02.2024 г, видно от представеното авизо по бюджетно платежно
нареждане (Доказателство № 17) и извлечение от банковата сметка на
дружеството (Доказателство № 18).
Съгласно лихвен калкулатор за изчисление на законна лихва в лева на
НАП (Доказателство № 19), законната лихва върху сумата от 30 791,75 лв.,
изчислена за периода от внасянето й по сметка на СГС - 13.10.2020 г., до
26.02.2024 г. (последния ден преди връщането й по банковата сметка на „Б.
77“ ЕАД), възлиза на сумата от 11 433,52 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК, ако искът, по който е
допуснато обезпечението бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения
на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от
ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. В
случая, от изложените по-горе обстоятелства и доказателства е видно, че
предявените от „Е.“ ЕООД искове, обезпечени чрез внесения на 13.10.2020 г.
залог в размер на 30 791,75 лв., са отхвърлени изцяло с окончателно и влязло в
сила съдебно решение.
Твърди се, че според еднозначната съдебна практика на ВКС,
отговорността по чл. 403, ал.1 ГПК е безвиновна, обезпечителна, но
специфична деликтна отговорност, поради което при липса на специална
регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на
обезщетяване и по размера на обезщетението приложение намира общото
правило на чл. 51, ал. 1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и
непосредствени вреди, които са в причинно следствена връзка с
неоснователно допуснатото обезпечение. Пак според задължителната
практика на ВКС, цитирам: „вредата в хипотезата на чл. 403, ал.1, пр.1 ГПК е
съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху учредения
като обезпечение залог в пари за периода, като пряка и непосредствена
последица от същото това обезпечение“ (Решение № 156/18.12.2017 г по
т.дело № 449/2017 г. на ВКС, II т.о. и мн. други).
Моли се съдът, предвид гореизложеното да постанови решение, с което
да осъдите ответника „Е.“ ЕООД да заплати на „Б. 77“ ЕАД, на основание чл.
403, ал. 1 ГПК сумата от 11 433,52 лв., (единадесет хиляди четиристотин
тридесет и три лв. и 52 стф съставляваща пропусната полза, вследствие
8
обезпечение, допуснато с Определение № 260672/ 13.10.2020 г., с което е
заменено допуснатото с Определение от 07.02.2020 г. обезпечение на исковете
на ответника „Е.“ ЕООД, предмет на т.д. № 271/ 2020 г. на СГС, VI-20 състав,
отхвърлени изцяло, чрез залог върху сумата от 30 791,75 лв., учреден от „Б.
77“ ЕАД с вносна бележка № 23280829/ 13.10.2020 г. и възстановен по
сметката на това дружество на 27.02.2024 г., както и да присъди на ищеца и
законната лихва върху сумата от 11 433,52 лв. - от датата на предявяване на
иска до окончателното плащане на задължението.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се оспорва иска по основание и по размер.
Не се оспорва, че:
1/ С ИМ вх.№ 15396/06.02.2020г. по т.д.№ 271/2020г. на VI-20 т.с. СГС,
на основание чл.389 от ГПК\.доверителят ми е направил искане за допускане
на обезпечение на предявените искове, чрез налагане на възбрана върху
недвижим имот в гр. София.
2/ С Определение № 742/07.02.2020г. обезпечението е допуснато, респ.
възбраната вписана в АВп-Имотен регистър.
3/ „Б. 77” ЕАД е обжалвал определението за допуснатото обезпечение,
но с Определение № 825/23.03.2020г. по ч.гр.д.М 1212/2020г. на САС жалбата
е оставена без уважение.
4/ С молба вх.№ 272489/13.10.2020г. „Б. 77” ЕАД. на основание чл.398
от ГПК. сам е поискал замяна на обезпечението от възбрана със залог на пари.
5/ С Определение № 260672/13.10.2020г. съдът е допуснал замяната на
обезпечението с друго обезпечение - залог върху пари в размер на 30791.75лв..
внесен на 13.10. 2020г.
6/ Решението по т.д.№ 271/2020г. на СТС е влязло в сила на 16.01.2024г..
7/ С молба вх.№ 261789/22.01.2024г. ..Б. 77” ЕАД е поискал
освобождаването и връщането на залога, което е уважено от съда с
Определение № 260145/24.01. 2024г., влязло в сила на 13.02.2024г., и с
последваща молба вх.№ 264096/16.02.2024г. сумата е върната на 27.02.2024г..
9
8/ С молба вх.№ 262521/31.01.2024г. „Е.” ЕООД е поискал
освобождаване и връщане на гаранцията от 3000лв., но и до момента тя не е
върната, поради подаване на възражение по чл.402,ал. 1 от ГПК на „Б. 77”
ЕАД.
Оспорват се всички останали твърдения и доводи в ИМ ивъзраженията
са следните:
1/ Твърди се, че ищецът не е претърпял вреди (пропуснати ползи) от
замяната на допуснатото по искане на „Е.” ЕООД обезпечение „възбрана
върху недвижим имот” (чл. 389 във вр. с чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК) с
обезпечение „паричен залог в размер на 30791.75лв.” (чл. 397, ал. 1, т. 3 във
вр.с чл. 398 от ГПК) по искане на „Б. 77” ЕАД.
Законът предвижда възможност за замяна на обезпечението, като по
този начин се цели постигането на баланс между интересите на кредитора и на
длъжника, доколкото да не се създават затруднения в осъществяването на
правата на всеки един от тях.
Сама по себе си възбраната върху недвижим имот създава ефекта на
„непроти- вопостовимост” и „публичност”, като по никакъв начин не
причинява вреди за ответника при ползването на имота, още повече на
някакво негово намерение, възникнало до датата на налагане на
обезпечението, да се разпорежда с този имот. Бъдещо намерение за
разпореждане с имота не е в причинна връзка с възбраната, а и същата може
да се „преодолее“ със сключване на предварителен договор.
Замяната на обезпечението е в изключителната воля на страната.
Замяната с паричен залог е негово решение и парите, дори да са били на
негово разположение в банковата му сметка, със сигурност няма да му
„донесат“ лихва в размер на „законната лихва”.
В този смисъл и съгласно изложеното в ИМ и петитума се претендира
само „пропусната полза“, т.е не се претендира причинена пряка и
непосредствена вреда.
2/ Конституционно право на всеки граждански субект (гражданин или
организация) е да търси съдебна защита, когато счита, че са нарушени и/или
застрашени негови права и/иди законни интереси (чл. 4, чл. 17, чл. 19 и др. от
Конституция на РБ).
10
Обезпечителното производство е уредено в ГПК и доверителят ми по
законен ред е претендирал своите права и законни интереси във връзка с
извършването довършителни СМР на посочения обект, защото паричните
гаранции се внасят по депозитна банкова сметка на съда и същата не е
лихвоносна.
Точно за това и в съответствие с българското законодателство е внесъл
на 07.02.2020 г. „парична гаранция” в размер на 3000 лв. по безлихвената
депозитна сметка на СГС (по т.д. № 271/2020 г.) за евентуално обезщетяване
на ответника.
След влизане в сила на решението по т.д.№ 271/2020г. на СГС,
доверителят ми доброволно е възстановил разноските по делото, за което „Б.
77” ЕАД се снабдил с изпълнителен лист от 02.02.2024 г. в общ в размер на
8963.46лв.
Твръди се, че „Б. 77” ЕАД е депозирал копие от настоящата искова
молба с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК по това дело в СГС с цел
получаване на обезщетение от тази парична гаранция в размер на 3000 лв.
Този залог/парична гаранция е също безлихвен и няма правна и
житейска логика да не е лихвоносен за „Е.” ЕООД, а за залога/паричната
гаранция на „Б. 77“ ЕАД да се дължи законната лихва. По тази изопачена и
противоправна логика на ищеца. „паричната гаранция” от 3000 лв. на
доверителя ми по предходното дело не е лихвоносна, а неговата да е
лихвоносна и бъде предмет на настоящето дело.
Това има още по-голямо значение, тъй като от ищеца се претендират
„пропуснати ползи”, въпреки че сам е поискач замяната на „нелихвоносното“
обезпечение „възбрана върху недвижим имот” с избраното от него увреждащо
(?!) „лихвоносно“ обезпечение „парична гаранция”.
3/ Ищецът се е позовал на формирана (по реда на чл. 290 от ГПК)
практика на ВКС.
Основната теза на тези отделни състави на ВКС се субсумира в това, че
предвидената в чл.403 ГПК отговорност за вреди, причинени от допуснато
обезпечение, е „безвиновна, обезпечителна, но специфична деликтна
отговорност, поради което при липса на специална регламентация по
отношение обема на вредите, които подлежат на обезщетение и по размера на
обезщетението приложение намира общото правило на чл.51,ал. 1 от ЗЗД -
11
причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които са в
причинно следствена връзка с неоснователно допуснатото обезпечение, дават
основание на настоящия съдебен състав да приеме в отговор на формулирания
правен въпрос, че вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1, пр. 1 ГПК е
съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху учредения
като обезпечение залог в пари за периода, като пряка и непосредствена
последица от същото това обезпечение.”
На първо място, отделните решения на състави на ВКС по чл. 290, ал. 2
от ГПК не представляват задължителна съдебна практика (чл. 290, т. 3 от
ГПК).
Тази практика не е пряко относима към настоящия казус и е
постановена преди и в противоречие с постановеното ТР № 3/13.01.2023 г. по
тълк.д. № 3/2021 г. на ОСГТК- ВКС относно „пропусната полза от деликт“.
На второ място се твърди макар да се приема, че това е специфична,
безвиновна деликт - на отговрност, за да бъде реализирана трябва да са
налични другите елементи от състава на „непозволено увреждане (Delictum)“.
В тази връзка, считам че упражняването на процесуалното право от
доверителя ми да иска обезпечение по чл. 389 във вр.с чл. 397, ал. 1, т. 1 от
ГПК (възбрана върху недвижим имот) не е противоправно поискано и
уважено от съда.
Наред с това, СГС и САС са приели, че исканото обезпечение „възбрана
върху недвижим имот „е основателно и е отхвърлена жалбата на „Б. 77“ ЕАД.
На трето място, обезщетение за вреди от допуснатото обезпечение могат
да се претендират само при установена злоупотреба с права от страна на
ответника при обезпечаване на /бъдещ/ иск, каквото в настоящия случай не е
налице.
Превратното упражняване на субективните права е укоримо с оглед
обществения интерес и правните последици, като в зависимост от естеството
на действията, чрез които злоупотребата с правото се извършва, увреденият
може да иска съответно и обезщетение. и преустановяване на увреждащата
злоупотреба. Обратно - добросъвестност е налице винаги, когато
процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува. Няма
злоупотреба с право, ако страната подава молба по чл. 390 от ГПК със съзна-
нието.че защитава съществуващо свое субективно право. Без значение е дали
12
предприетата защита е подходяща, адекватна, дали съществува или не в
действителност твърдяното субективно право, евентуално- дали грешката при
преценка на правото е извинителна или неизвинителна. Защитата на
ответника е по реда на обжалване на определението по обезпечението по реда
на чл. 396 от ГПК.
Недобросъвестното упражняване на законно признато право във всеки
конкретен случай трябва да бъде доказано по правилата на чл. 154 от ГПК.
Законът изисква посочените предпоставки за реализиране на
отговорността да са налице кумулативно. Липсата, на която и да е от тях води
до неоснователност на претенцията.
Исковата молба не е основана на твърдения за злоупотреба с права от
ответника при обезпечаване на исковете, когато едно лице предяви
неоснователна молба за допускане на обезпечение на /бъдещ/ иск пред съд, то
не може да носи деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД за причинените на
другата страна вреди - пропуснати ползи, в резултат от упражненото и
признато от закона право. Във всички случаи искането за защитата на
застрашени или накърнени права представлява една правомерна дейност, а за
да се породи отговорността за обезщетяване на вреди, в хипотезата на чл. 45
от ЗЗД. е необходимо да се установи злоумишлено, виновно и противоправно
поведение на причинителя на вредата.
На четвърто място се твърди, че не е необходимо да соча доктрина и
съдебна практика, че възбраната върху недвижим имот, като обезпечителна
мерка. не е лихвоносно задължение. тъй като не е парично задължение и
следователно не намира приложение чл.86. аз. 1 от ЗЗД.
На пето място, ответникът не е изложил конкретни твърдения, факти,
обстоятелства и доказателства за причиняване на пропусната полза и/или
преки вреди от наложената възбрана върху имота в град София, за който
имало подготвителни действия по продажбата му.
На шесто място се твърди, че дори и да се приеме, че се дължи
обезщетение за допуснатото обезпечение, възразяваме, че е налице
съпричиняване от страна на ищеца (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД).
По-горе е е възразено, че обезпечението, допуснато от СГС и
потвърдено от САС, е „възбрана върху недвижим имот”, което не е
лихвоносно.
13
Твърди се, че наложната възбрана върху недвижимия имот, има за цел да
запази имота в пат- римониума на търговското дружество, за да осигури
ефективна реализация на предявения иск. но същите са имали възможност да
го ползват по време на наложената възбраната, без да са възпрепятствани, вкл.
сключват предварителни договори за покупко- продажба.
„Б. 77“ ЕАД само е предложило замяна на допуснатото обезпечение,
чрез залог върху пари, т.е налице е сьпричиняване - ако беше останало
първоначалното обезпечение, нямаше да се залагат пари, които вече са
лихвоносни.
Следователно, неоснователни са твърденията на ищеца, че са
претърпели пропуснати ползи (законна лихва), които са пряка и
непосредствена последица от замененото по тяхно изрично искане друго
обезпечение.
Тази „пропусната полза“ би могла да бъде лихвата, която се начислява от
конкретната банка по разплащателна сметка на „Буллес 77“ ЕАД, от която е
преведена сумата по залога на 13.10.2020г. и за посочения период
(13.10.2020г.-26.02.2024г.) не надхвърля 1%, а е много по-ниска.
Няма твърдения и доказателства, че ако сумата от 30791.75лв.
продължаваше да бъде в разплащателната сметка, щеше да се увеличи със
сигурност имуществото му. чрез начислява законна лихва от банката и
дружеството щеше да получи тези 11433.52 лева под формата на банковата
лихва за този период.
Моли се съдът да отхвърли изцяло предявения иск по чл.403, ал.1 от
ГПК в размер на 11433.52лв., като неоснователен и недоказан, или на осно‐
вание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради сьпричиняване, бъде намален до 1% от
исковата претенция.
Изразено е подробно становище по доказателствата и доказателствените
искания на ищеца по ИМ.
Направени са доказателствени искания.
Претендират се разноски.
ПРЕДЯВЕН Е ОСЪДИТЕЛЕН ИСК с правно основание чл. 403, ал. 1 от
ГПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ, съдът указва, че същата е на
14
ищцовата страна, която следва да установи твърденията във връзка с
претърпени вреди от налагана обезпечителна мярка и техния размер.
Относими са направените искания от ответника с писменото становище
от 11.07.2024 г. и следва да бъдат уважени. Следва да бъде уважено и днес
направеното от ищцовата страна искане за допускане на СИЕ, като вещото
лице ще следва да отговори на въпросите и на двете страни, поради което,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изслушването на съдебно-икономическа експертиза, която
да отговори на поставените в становище вх. № 17891/11.07.2024 г. от адв. Р. П.
въпроси в т. 2.3. и днес поставения въпрос от адв. В., а именно: Да изчисли
размера на законната лихва за периода от внасяне на залога до датата на
неговото освобождаване, като се съобрази с материалите по делото
приложени към ИМ.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. С. Д., като определя възнаграждение в
размер на 300 лв., платими по депозит от ищцовата и ответната страна в
размер на по 150 лева в 7-дневен срок от днес.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи исканите доказателства по т. 2.1. и т.
2.2 от становище вх. № 17891/11.07.2024 г.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други доказателствени искания на
този етап.
За събиране на допуснатите доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото 17.09.2024 г. от 13:30 часа, за която дата
и час страните – уведомени от днес чрез процесуалните си представители.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Б. Д. след внасяне на депозит по делото.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 11:20 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15