Р Е
Ш Е Н И Е
№260020
гр.Свищов,
30.09.2020 г.
Свищовският районен съд в публично заседание
на 04.09.2020г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Таня Луканова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. 213 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взема предвид:
Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл.
415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Ц.К.Б.“АД ***, чрез пълномощника адв.
П.Д. от ВТАК твърди, че въз основа на подадено заявление по чл. 417 от ГПК срещу
Н.А.Х. било образувано ч.гр.дело №
619/2019г. по описа на РС Свищов, като заповедта била връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, тъй като длъжника
не бил открит на постоянния и настоящия адрес. Заявява, че по силата на сключен между
страните договор за издаване на кредитна карта Маркет №
03700ККК-АА-00057/20.11.2006г. банката предоставила на ответницата банков
кредит под формата на кредитен лимит в размер на 900 лева. Ответницата усвоила
отпуснатия й банков кредит на три транша. Издадената на ответницата кредитна
карта била със срок на валидност 2 години. След изтичане на валидността на
подновената кредитна карта през 2010г. между страните бил подписан нов договор
за разплащателна сметка и издаване на кредитна карта Маркет № 03700ККК-АА-00057
от 20.12.2010г.. Поради изтичане срока на валидност на издадената на
ответницата въз основа на договора от 20.12.2010г. кредитна карта Маркет,
банката преиздала същата като международна кредитна карта , като промяната била
оформена с анекс от 15.06.2017г. към цитирания по горе договор от 20.12.2010г.
. Издадената нова кредитна карта позволявала на ответницата да я ползва и извън
територията на РБългария. Според чл. 2 от анекса, бил променен и срока на
валидност на кредитната карта от 2 г. на 3 г., а всички други клаузи от
договора от 20.12.2010г. останали непроменени. Съгласно чл. 2 ал. 5 от договора
, кредитополучателката се задължила най-късно в последния работен ден на месеца
да осигури по разплащателната си сметка, обслужваща картата сума не по-малка от
минималната месечна вноска в размер на 30 лева или общата сума на задълженията
й до края на предходния месец, ако същата сума е по-малка от минималната
месечна вноска, която сума да служи за погасяване на кредита. Твърди, че
кредитополучателкята изпаднала в забава на плащанията на ежемесечните си вноски
от 31.03.2018г.. Била уведомена за наличието на просрочие с покана от
11.10.2018г., както й била и изпратена и покана от 24.01.2019г., която покана
не била потърсена от нея, но се считала връчена на основание чл. 10 т. 2 от
договора от 20.12.2010г.. Наличието на просрочия от страна на ответницата за
плащане на 12 месечни вноски – с падежи 30.03.2018г., 30.04.2018г.,
31.05.2018г., 30.06.2018г., 31.07.2018г., 31.08.2018г., 29.09.2018г.,
31.10.2018г., 30.11.2018г., 31.12.2018г. , 31.01.2019г. и 28.02.2019г. дало
основани на ищеца да оляви кредита, отпуснат с договор за разплащателна сметка
и издаване на кредитна карта Маркет от 20.12.2010г. , с анекс към него от
15.06.2017г., за изцяло предсрочно изискуем. Сочи, че поканата –предизвестие,
за обявяване на предсрочната изискуемост било изпратено с писмо с обратна
разписка на постоянния адрес на ответницата, като на основание чл. 10 т. 2 от
договора , се считала връчена. Ответницата била поканена да погаси общото си
задължение, към датата на поканата . Твърди, че съгласно чл. 8 т. 3 от договора
от 20.12.2010г. от момента на обявяване от банката на предсрочната изискуемост
остатъка по кредита се дължалал ведно с договорените лихви и обезщетения за
забава до окончателното погасяване на задължението. Заявява, че ответницата не
погасила задълженията си към банката. Моли съда да постанови решение, с което
да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че дължи на банката –ищец сумата 1040,12 лева , от които главница в
размер на 830,83 лева – задължение по договор за разплащателна сметка и
издадане на кредитна карта Маркет № 0370ККК-АА-00057/20.12.2010г., с анекс от
15.06.2017г., лихви в общ размер на 209,29 лева, от които договорна лихва в
размер на 132,32 лева за периода от 31.03.2018г. до 28.02.2019г.., наказателна
лихва за забава върху главницата в размер на 76,97 лева за периода от
23.04.2018г. до 14.06.2019г. , ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 14.06.2019г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски за заповедното и исково производство.
В съдебното заседание по делото е
направил искане по чл. 237 ал.1 от ГПК
за постановяване на решение при признание на иска, предвид становището на
ответника в писмена молба, с което се прави признание изцяло на предявените искове. В хода на устните състезания моли да
бъде постановено решение при признание на исковете, като претендира изцяло
разноските за заповедното производство и разноски за исковото производство.
Ответникът Н.А.Х. *** не е представил в едномесечен срок отговор на
исковата молба. В писмена молба преди съдебното заседание по делото признава исковете по основани и размер,
заявява, че дължи исковата сума. В
съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Съдът счита направеното искане за постановяване
на решение при признание на иска за
основателно. Ответникът в дадения от
съда срок не е подал отговор на исковата
молба, но в писмена молба по делото, преди съдебното заседание, признава дължимостта на исковите суми, признава
исковете по основание и размер. Налице е признание на исковете от ответника, тоест налице са предпоставките съдът да се произнесе
с решение при признание на иска.
Не са налице регламентираните в
нормата на чл. 237, ал. 3 ГПК процесуални пречки, тъй като признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, както и е признато право, с което
страната може да се разпореди.
На основание чл. 237, ал. 2 ГПК в
мотивите на решението е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на
признанието на исковете и не е необходимо да извършва преценка на представените
по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното – направеното от
ответника признание на исковете, съдът намира, че предявения иск с правно основание
чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1
от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД , както и иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал.
1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД следва да
бъдат уважени, като бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът
Ц.к.Б. АД има вземане от ответника в
размер на 830,83 лева – главница-задължение по договор за разплащателна сметка
и издадане на кредитна карта Маркет № 0370ККК-АА-00057/20.12.2010г., с анекс от
15.06.2017г., лихви в общ размер на 209,29 лева, от които договорна лихва в
размер на 132,32 лева за периода от 31.03.2018г. до 28.02.2019г.., наказателна
лихва за забава върху главницата в размер на 76,97 лева за периода от
23.04.2018г. до 14.06.2019г. , ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 14.06.2019г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска по чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид уважаване на предявените установителни искове по чл. 422
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски за заповедното производство в размер на 25,00 лева – ДТ.
Предвид уважаването на исковете,
основателна се явява претенцията на ищеца за направените по исковото
производство разноски за ДТ в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в минималния
размер – 300 лева, които разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца. В конкретния случай разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК не е
приложима, защото с поведението си ответникът е дал повод за започване на
заповедното, а след това и на исковото производство. Съдът следва да присъди разноските на ищеца.
Водим от горното на основание чл. 237 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.Х. с
ЕГН ********** ***, че Н.А.Х. с ЕГН ********** *** дължи на „Ц.К.Б.“АД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника адв. П.Д. сумата 830,83
лева/осемстотин и тридесет лева и осемдесет и три стотинки/ –
главница-задължение по договор за разплащателна сметка и издадане на кредитна
карта Маркет № 0370ККК-АА-00057/20.12.2010г., с анекс от 15.06.2017г., лихви в
общ размер на 209,29 лева, от които договорна лихва в размер на 132,32 лева/сто
тридесет и два лева и тридесет и две стотинки/ за периода от 31.03.2018г. до
28.02.2019г.., наказателна лихва за забава върху главницата в размер на 76,97 лева/седемдесет
и шест лева и деветдесет и седем стотинки/ за периода от 23.04.2018г. до
14.06.2019г. , ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК – 14.06.2019г.
до окончателното изплащане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК №
390/17.06.2019г. по ч.гр.дело № 619/2019г. по описа на РС Свищов.
ОСЪЖДА Н.А.Х. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Ц.К.Б.“АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление *** направените
разноски за заповедното производство в размер на 25,00 лева/двадесет и пет лева / – ДТ.
ОСЪЖДА Н.А.Х. с ЕГН ********** *** да заплати
на „Ц.К.Б.“АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, направените по делото разноски
в размер на 325,00 лева /триста двадесет
и пет лева/ , от които 25,00 лева – ДТ и 300,00 лева –адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: