РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. ХАСКОВО, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500426 по описа за
2022 година
Производството е въззивно и по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 304/ 23.05.2022г., по гр.д.№ 1810 по описа за 2021г., Районен съд -
Хасково е обявил за нищожно завещателно разпореждане в саморъчно завещание от *** от
Ж. А. Б., починал на 19.05.1997г. в полза на Б. К. Б. от ****, обявено на****, за което е
съставен протокол от **** на нотариус Христина Колева с peг.№ 081 по регистъра на НК на
Р България, с район на действие - района на Районен съд Хасково, вписано в Служба по
вписванията - Хасково на *** под № *** том ** вх. peг.1 № ****, дв.вх.peг. № ***. РС-
Хасково е осъдил Б. К. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати в полза на Е. Р. С.,
сумата от 1442,88 лева, представляваща направени разноски по делото.
Недоволен от решението е останал въззивникът Б. К. Б., който го обжалва в
законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Счита, че
решението противоречи на закона, тъй като по друго гражданско дело е постановено
решение, което е влязло в сила на 22.09.2019 г., и с което РС - Хасково е отхвърлил иска със
същото правно основание за прогласяване на нищожността на завещателно разпореждане от
Ж. А. Б. поради неспазване на изисквания на чл.25 ал.1 от Закона за наследството, т.е.
делото е било със същото основание и със същия предмет. Първоинстанционният съд вече
1
се е произнесъл, поради което недопустимо било постановяване на друго съдебно решение
при същата фактическа обстановка.
По делото е постъпила допълнителна въззивна жалба с молба вх.
№10513/27.06.2022г. подадена в срока за отстраняване на нередовности на въззивната
жалба. В допълнителната въззивна жалба се излагат допълнителни съображения за
незаконосъобразност на решението. Прави се искане въззивният съд да обезсили
решението като недопустимо и да прекрати производството по делото или да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан и да присъди на въззивника направените
по делото разноски за двете съдебни инстанции. Претендира присъждане на разноските за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от Е. Р. С., чрез пълномощника й, с който се оспорва въззивната жалба и се излагат
подробни съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция
да потвърди обжалваното решение на РС - Хасково и да остави без уважение въззивната
жалба. Претендират присъждане на разноски по делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от
надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението,а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи, съдът намира
следното:
Производството пред РС-Хасково е образувано по искова молба от Е. Р. С.
против Б. К. Б., с която е предявен иск с правно основание чл.42 б."б" пр.2, вр. чл.25 ал.1 от
Закона за наследството .
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
относими към спора и сочени от страните доказателства, които са необходими за
изясняването на спора от фактическа и от правна страна. Изложената от районния съд
фактическа обстановка правилно е установена, поради което и на основание чл. 272 ГПК
изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № **** издадено от Община-
Хасково, Ж. А. Б.,починал на **** е оставил като свои наследници К. Ж. Б., син С. Ж. Я.,
дъщеря и Н. Ж. С., дъщеря, починала на 13.04.1999г., която е оставила като наследници
2
съпруга си - Р. И. С. и две дъщери - ищцата Е. Р. С. и И. Р. С..
Видно от протокол от **** на нотариус Христина Колева с рег. № 081 по
регистъра на НК на РБългария, с район на действие - района на Хасковския районен съд,
вписано в Служба по вписванията – Хасково, на **** под № *** том ** вх. рег. № ***,
вх.рег. № *** е обявено саморъчно завещание на Ж. А. Б.. Като дата на изготвяне на
завещанието е посочена датата ****, и в завещанието е записано, че Ж. А. Б., по добра воля
и без никаква принуда завещава всичките си движими и недвижими имоти, пари и ценности
на внука си Б. К. Б. в знак на признателност и обич за полаганите грижи и издръжка.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение
№ ***, том ***, дело **** на Нотариус при Хасковски районен съд от 15.05.1991г.Ж. А. Б.
се легитимира като собственик по давностно владение на 900 кв.м. от имот пл. № *** в
кв.*** по плана на ****, утвърден със заповед № РД-14-02-535/1985г., целият от 2530 кв.м.
По делото е установено,видно от представеното и прието като писмено
доказателство удостоверение № ТС-88/28.03.2014г, издадено от Община - Хасково, че
имотът, предмет на НА за собственост на недвижим имот по давностно владение № ***,
том ***, дело *** на Нотариус при Хасковски районен съд от 15.05.1991г. е
идентичен с ПИ ****, съгласно действащите КККР на ****.Имотът видно от скица № ****
и скица № ****. представлява ПИ с идентификатор ****, с площ 822 кв.м, находящ се в
****, с построени в него две сгради– сграда, с идентификатор № ****, със застроена площ
45 кв.м, представляваща „жилищна сграда - еднофамилна", и сграда с идентификатор №
*****, със застроена площ 21 кв.м., представляваща „друг вид сграда за обитаване".С
Решение № 24/11.01.2016 г. по гр. дело № 913 по описа за 2014 г. на РС- Хасково, в сила от
27.01.2016г. е отхвърлен като неоснователен предявения от С. Ж. Я., Р. И. С., Е. Р. С. и И.
Р. С. срещу М. М. Ю., установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК – за
признаване за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на 2/3 идеални
части от имот с идентификатор № **** по КК на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД
- 18- 63/05.10.2006г. на ИД на АК - София, с административен адрес: ****, с площ от 822
кв.м. Правото на собственост на ищците по гр.д. № 913 по описа за 2014г. на Районен съд
Хасково е отразено в регистъра на недвижимите имоти към кадастралната карта /КК/ на гр.
Хасково, видно от скица на поземлен имот № 15-454291-19.09.2017г., с идентификатор
**** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-63/05.10.2006г., издадена от Служба по
геодезия, картография и кадастър - Хасково. Те са декларирали притежаваната собственост в
Данъчна служба при Община Хасково, съобразно представеното удостоверение за данъчна
оценка изх. № **********/19.09.2017г.Видно от приетото като доказателство по делото
писмо изх. № 24-14187-18.07.2017г. М. М. Ю., С. Ж. Я., Р. И. С., И. Р. С. и ищцата Е. Р. С. са
уведомени от СГКК - Хасково, че ответникът Б. К. Б. е подал заявление вх. № 01-148584 -
18.05.2017г., с което е поискал да бъде променена кадастралната карта на землище **** за
имот с идентификатор **** като изменението се състои в нанасяне на две сгради сграда №
**** и сграда № *****.
От приложеното в цялост гражданско дело № 964 по описа на 2018 г. на РС
3
Хасково се установява, че същото е образувано по искова молба с вх. рег. № 7490/18.04.2018
г. от И. Р. С. против Б. К. Б. с искане да се признае за нищожно завещателно разпореждане
от Ж. А. Б., поради неспазване на изискването на чл.25, ал.1 ЗН. С Решение № 536 от
02.08.2019 г. по гр. дело № 964 по описа за 2018 г.Районен съд-Хасково е отхвърлил
предявения от И. Р. С., против Б. К. Б., иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на завещателното разпореждане от Ж. А. Б. в саморъчно
завещание от 16.05.1997г., поради неспазване на изискването на чл.25, ал.1 от ЗН, като
неоснователен. Решението е влязло в сила на 22.08.2019 г.
При така установените факти и обстоятелства се налагат следните правни изводи
:
Предявеният иск е с правно основание чл. 42 ал. 1 б.„б" от ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 от
ЗН, вр. чл. 26 ал 1 и ал. 2 от ЗЗД.
Претендираната от ищцата нищожност на завещателното разпореждане на Ж. А.
Б. в саморъчно завещание с дата **** в полза на ответника Б. К. Б., обявено с протокол от
07.04.2017г. на нотариус Христина Колева с рег. № 081 по регистъра на НК на РБ, вписано в
СВ - Хасково на *** под № *** том ** вх. рег. №****, дв. вх .рег. № *** се обоснована с
обстоятелството, че завещанието е извършено в нарушение на чл. 25 ал. 1 от ЗН -
завещанието не е писано и подписано от завещателя Ж. А. Б.,като според ищцата текстът
на завещанието е написан от Н. С., която е майка на ищцата.
За да уважи иска първоинстанционит съд приема въз основа на заключенията на
назначените по делото две графологически експертизи - единична и тройна, че ръкописният
текст на завещанието от **** не е изпълнен от Ж. А. Б., а от дъщеря му Н.Ж. С., както и че
графичното изображение на подписа под завещанието не е изпълнено от него, а е имитация
на неговия подпис, съгласно заключението на единичната графологическа експертиза.
Решението е правилно, а подадената въззивна жалба неоснователна.
По възражението за недопустимост на иска, което ответникът е направил в
първото с.з. пред първата инстанция, районният съд се е произнесъл, като е приел,че
предявеният иск е допустим и го е разгледал по същество.
Възражението на ответника, въззивник в настоящото производство за
недопустимост на предявения иск е неоснователно.
Видно от приложеното гр.д. № 964/2018г. на РС-Хасково, страни по гр.д. №
964/2018г. са И.Р. С., ищца, и Б. К. Б., ответник, а предмет на спора е бил иска на И. Р. С.
против Б. К. Б. за обявяване на нищожността на завещателното разпореждане, извършено от
Ж. Б. в саморъчно завещание от 16.05.1997г., което завещание е предмет и на настоящото
производство. С Решение № 536/02.08.2019г. по гр.д. № 964/2018г., влязло в сила на
22.08.2018г., РС-Хасково е отхвърлил иска като недоказан,като в мотивите на решението е
прието, че поради липса на сравнителен материал от почерка на Ж. А. Б. не е могло да се
установи дали ръкописният текст на завещанието е изпълнен от Ж. Б.. Съгласно чл. 298 ал. 1
от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото
4
основание, поради което решение № 536/02.08.2019г. по гр.д. № 964/2018г. на Хасковския
районен съд, обвързва страните в този спор, и това са ищцата И. Р. С. и ответникът Б. К. Б.,
но не обвързва Е. С., която не е участвала в производството по гр.дело № 964/2018 г. по
описа на РС-Хасково.За ищцата Е. Р. С. съществува процесуална възможност да предяви
иск срещу Б. К. Б. на същото правно основание за същото завещателно разпореждане, тъй
като силата на присъдено нещо решение № 536/02.08.2019г. по гр.д. № 964/2018г. обвързва
само и единствено страните по гр.дело № 964/2018 г. по описа на РС-Хасково, по което
дело ищцата не е страна. Обстоятелството, че завещанието е било оспорвано пред съда е
посочено от ищцата в исковата молба, както и ,че ръкописният текст на завещанието е писан
от майка й Н. С., което и твърдение е обосновано със сравнителен материал, произхождащ
от нея. Всички тези обстоятелства не са могли да бъдат установени по гр.д. № 964/2018г.,по
описа на РС-Хасково, поради липса на представен и от двете страни по делото сравнителен
материал от почерка на Ж. А. Б..
Ищцата е заинтересована страна от установяването истинността на представеното
завещание, предвид качеството й на наследник на Ж. А.Б., починал на 19.05.1997г, видно от
удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1-2025 от 14.07.2021 г.,поради което
предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е и основателен.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключенията на
назначените графологични експертизи се установява, че при съставянето на саморъчното
завещание от **** от Ж. А. Б., починал на**** в полза на Б. К. Б. от ****, не е била спазена
разпоредбата на чл.25,ал.1 от ЗН, съгласно която саморъчното завещание трябва да бъде
изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от негокато подписът трябва да бъде поставен след
завещателните разпореждания.
Видно от заключенията и на двете на съдебно-графологични експертизи
ръкописният текст на завещанието от **** не е изпълнен от Ж. А. Б., а от дъщеря му Н. Ж.
С..Графичното изображение на подписа под завещанието не е изпълнено от него, а според
заключението на първата експератиза представлява имитация на неговия подпис, от което
по несъмнен начин се налага и извода, че завещанието не е автентично, тъй като нито
положеният подпис е на наследодателя на страните, нито ръкописният текст е изписан от
него. Завещанието не е съставено при спазване на чл.25,ал.1 от Закона за наследството и
като недействително не може да произведе действие.Съгласно чл. 42,"б."предл. 2 от ЗН
нищожно е саморъчното завещание, когато при съставянето му не е спазена
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗН, съгласно която саморъчното завещание трябва да
бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата,
когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен
след завещателните разпореждания.
По изложените съображения, предявеният иск за обявяване нищожността
на завещателно разпореждане в саморъчно завещание с дата ***** в саморъчно
завещание от **** г. от Ж. А. Б., починал на **** в полза на Б. К. Б. от ****, обявено на
5
****, за което е съставен протокол от **** на нотариус Христина Колева, с peг.№ 081 по
регистъра на НК на Р България, с район на действие - района на Районен съд Хасково,
вписано в Служба по вписванията - Хасково на ***** под № *** том *** вх. peг.1 № ***,
дв.вх.peг. № *** е основателен и следва да се уважи.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди с препращане към мотивите на решението по реда
на чл. 272 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на
800,00 лева- за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №304/ 23.05.2022г.на Районен съд-Хасково по гр.д.
№ 1810 по описа съда за 2021г.
ОСЪЖДА Б. К. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на Е. Р. С., с ЕГН **********, с адрес: ****, съдебен адрес: гр.Хасково,
ул."Васил Друмев" № 13, ет.4, ап.5, адв. Т. В. - АК Хасково, сумата от 800,00 лева,
представляваща направени разноски по делото – за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС-София в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6