Р Е Ш Е Н И Е № 1

гр.Сливен, 22.01.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от мл.с. Алексиева въззивно гр. дело № 578 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т.М.М., ЕГН ********** ***– ищец в първоинстанционното производство против Решение № 986/17.09.2019 г. по гр.д.№ 6646/2017 г. на Сливенски районен съд, с което:

- Е ОТХВЪРЛЕН иск с правно основание ч. 21 ал. 2 от СК от 1985 г. (отм.) да бъде призната пълна трансформация на вещното право на собственост върху ½ идеална част от недвижим имот, който е придобит по време на брака му с ответницата А.С.К., с лични средства на ищеца, а именно: 1/2 ид.ч. от дворно място цялото от 363 кв.м., представляващо парцел ІІ-2544,2545 в кв. 88 по плана на гр.Сливен от 2001г., при граници: парц.ІІІ-2546, парц.І- 2543, парц. ХVІІ-2540,2541 и улица, ведно с цялата построена в имот с пл.№ 2544 жилищна сграда, застроена върху 45кв.м., състояща се от две стаи, кухня, салон и складово помещение, на която идеална част от имота понастоящем, при действието на кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със заповед № РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.дир. на АК е даден идентификатор 67338.503.22 и е определена площ от 209 кв.м. и е с административен адрес ******.

- Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен искът на Т.М.М. с правно основание 28, ал. 3 от СК (отм.) да му бъде определен по –голям дял от имуществото придобито по време на брака му с А.С.К., в размер на 9/10, поради по-голям принос.

- ДОПУСНАТА Е ДЕЛБА на основание чл. 34 ЗС между Т.М.М. и А.С.К., ЕГН **********,***, при равни квоти от правото а собственост, а именно по ½ идеална част за всеки от двамата от следните движими вещи:

- шест маси с пластмасов плот, сгъваема тръбна конструкция, кафяви на цвят, всяка с размер 120/70/70см. и на стойност 22лв.; осемнадесет броя здрави столове от кафява тръбна конструкция, с тапицирани седалки и облегалки, всеки на стойност 18 лв.; микровълнова печка „Шарп“, модел R211, бяла, на стойност 30 лв.; фурна за вграждане с 4 котлона „Привилег“ 20350, черна на цвят и на стойност 175лв.; абсорбатор „Дипломат“-бял, на стойност 45 лв.; 6. цветен LCD телевизор марка „Краун“, 32 инча, на стойност 160 лв.; барплот с предна част от метални ламели, с размери 103/314/53 см., на стойност 150 лв.; мини бойлер/водонагревател „Теси“, бял, на стойност 35 лв.; хладилник с фризерна част, марка „Горение“, бял, модел НК35.1HW на стойност 50 лв.; хладилник с фризерна част, марка „Конструкта- енерджи“, бял, на стойност 150 лв.; пералня „Аристон хотпойнт“, модел АRХХF109S, инокс, на стойност 140 лв.; микровълнова печка „Пролукс“, модел MF1702W, бяла, на стойност 40 лв.; цветен LCD телевизор „LG“, модел 42PG300, на стойност 190 лв. и цветен LCD телевизор „LG“, модел 42PТ353, на стойност 210лв., намиращи се в имотите на административни адреси: гр.Сливен, ул. “А.“, № ** и ******.

- лек автомобил „Мерцедес Е200”, светлосив металик, с ДК№ ***, с рама № WDB2100351A104041 и двигател № 11194200012297;

- лек автомобил „Опел Фронтера” с ДК№ ***, тъмно син металик, с рама № SED5JMWL4SV717611 и двигател № 23DTR0110420

- АПАРТАМЕНТ № *, находящ се в гр. Сливен, ул. “*******състоящ се от хол, спалня, кухня, коридор и сервизно помещение, застроен върху 62 кв.м., който при действието на кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изп.дир. на АК се индивидуализира като самостоятелен обект с идентификатор 67338.546.105.1.8, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 67338.546.105.1.7 и 67338.546.105.1.9; под обекта – 67338.546.105.1.5 и над обекта – 67338.546.105.1.11, ведно с избено помещение № 10, с площ 7.48 кв.м. и таванско помещение № 3 с площ 15.85 кв.м., както и 7.48% ид.части от общите части на сградата.

- ДВОРНО МЯСТО, представляващо парцел ІІ- 2544,2545 в кв. 88 по плана на гр. Сливен от 2001 г., с площ 363 кв.м., при граници: парцел ІІІ-2546, парц.І-2543, парц.ХVІІ-2540,2541 и улица, ведно с:

1. построените в имота три сгради, които при действието на кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със заповед № РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.дир. на АК се индивидуализират като: сграда с идентификатор 67338.503.22.1 с площ 7 кв.м., сграда с идентификатор 67338.503.22.2 и площ 23 кв.м. и сграда с идентификатор 67338.503.3 и площ 26 кв.м., както и

2. построената в източната част на имота сграда - „КАФЕ-КЛУБ“, със застроена площ 85.50 кв.м., състояща се от кафе-аператив, кухня, склад и две тоалетни, която при действието на кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на изп. дир. на АК се индивидуализира като: сграда с идентификатор 67338.503.23.1 с площ 58 кв.м. и сграда с идентификатор 67338.503.23.2 и площ 18 кв.м.

- Е ОТХВЪРЛЕН искът за делба на сгради с идентификатори 67338.503.22.4 с площ 7 кв.м. и 67338.503.22.5 с площ 8 кв.м., тъй като същите не съществуват

- Е ОСЪДЕНА А.С.К. да заплаща на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК на Т.М.М., обезщетение за едноличното ползване от нея на гореописаната сграда - „Кафе Клуб“, в размер на 123,50 лв. на месец, представляващи ½ от пазарния месечен наем, съответно на квотата на съделителя, считано от 15.02.2018 г. до окончателното извършване на делбата на имота, и отхвърля иска за заплащане на обезпечение то за горницата над 123,50 лв. до претендирания размер от 350 лв. като неоснователно и недоказано.

Решението се обжалва в частите относно:

Отхвърления иск с правно основание чл. 21, ал. 2 от СК (отм.) респ. чл. 23, ал. 2 от СК нов, за признаване на пълна трансформация на вещното право на собственост върху описания по-горе недвижим имот : 1/2 идеална част от дворно място, находящо се на ул. А. № ** гр. Сливен в лично имущество на ищеца.

Отхвърленият иск с правно основание чл. 28., ал. 3 от СК (отм.) респ. чл. 29, ал. 3 от СК нов, за признаване на по-голям дял от имуществото придобито по време на брака поради по голям принос на ищеца.

И в частта на определянето на квотите за допуснатата делба.

В частта за обезщетението за еднолично ползване и на отхвърления иск за делба по отношение на двете несъществуващи сгради, решението не е обжалвано и като такова е влязло в сила.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на постановения от СлРС акт на следното: сочи се, че в решението липсват убедителни мотиви, което се обосновава с липсата на доказателствен анализ и хронология на житейските факти. Навеждат се оплаквания, че свидетелските показания били едностранно ценени и не било посочено дали и защо грижите за детето имали изключителен характер. Твърди се, че тъй като съпругата не била имала постоянна трудова заетост, нямала принос в приходната част на семейството.

Навежда се аргумент, че изводът за липса на преобразуване в лично имущество на ½ идеална част от недвижимия имот, ведно с построената в него сграда, бил направен без задълбочено изследване на произхода на средствата и другите доказателства, което водело до допуснато съществено процесуално нарушение. Освен това се сочи непрецизен анализ на свидетелските показания и дължимо от съда свързване на твърдението за липсата на писмени документи за произхода на личните средства с показанията на свид. Д.. Съдът следвало да съобрази липсата на доказателства за факта, че средствата за закупуване на имота били семейни. Подчертава се, че трансформацията и намерението да се надари ищеца, а не семейството били доказани с посочването на начина на набиране на средствата и свидетелските показания, както и от посочени доказателствени факти, индиции или косвени доказателства.

На следващо място се излагат доводи за липса на обсъждане на причините, поради които заключението не е възприето, което представлявало процесуално нарушение, защото следвало да се преценяват доходите във връзка с МРЗ за съответния период, а доходите от чужбина със стойността на имуществото, което е придобито от тези доходи. Съдът допуснал опущение като не посочил кои средства за придобиването на кои имущества са били използвани, както и грешки във формалната логика при извеждане на заключенията си и това било процесуално нарушение.

С жалбата са направени доказателствени искания, които са били оставени без уважение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се оспорват доводите посочени във въззивната жалба, сочи се че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Излагат се подробни аргументи относно противоречието на доводите във въззивната жалба със съдържанието на мотивите на решението. Настоява се, че липсват доказателства за наличието на средствата сочени като дарени на ищеца от неговите родители, за тяхното плащане от третото за спора лице, предаването им на ищеца и намерението да се надари само той, а не и семейството. Сочи се правилен анализ на доказателствата и липса на доказателства за еквивалентност на твърдението за получени средства и закупеното имущество. Излагат се аргументи за правилност на тезата на съда относно липсата на по-голям принос и пропуск на ищеца да проведе доказване на този факт. Прави се искане за присъждане на разноски.

В с.з., въззивникът Т.М.М., не се явява и се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Л.Д., която поддържа жалбата и доказателствените си искания. Посочва че съдът следва да изгради хронологична последователност на фактите от живота на страните и според доказателствата да обоснове извод за по-голям принос и трансформация на лично имущество. Претендира разноски и представя списък.

Въззиваемата А.К., редовно призована в съдебно заседание не се явява, представлява се от адв. М., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението да се потвърди. Посочва се, че изводите на съда били съобразени с практиката на върховната инстанция. Претендира присъждане на разноски и представя списък.

Доказателства пред настоящата инстанция не се събраха.

Въззивният съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.

При проверката за допустимост на решението съдът намери че в частта на произнасянето по иска за определяне на по-голям принос в семейната имуществена общност, искът е недопустимо съединен с иска за делба и поради това произнасянето на първата инстанция по него е недопустимо.

Съдът е разгледал следните предявени с исковата молба и уточнението претенции:

Иск за определяне на по-голям принос на ищеца в семейната имуществена общност, с финансови средства придобити по време на работата му в чужбина при квоти 9/10. Съгласно параграф 4 ал. 1 от ПЗР на СК нов, за имуществените отношения по заварените бракове се прилага сега действащия СК. Бракът на ищеца с ответницата е траел от 05.08.1989 г. до 15.02.2017 г. и се явява заварен при влизане в сила на СК от 01.10.2009 г. Съдът следва да коригира само цифровото изражение на исковете, тъй като по правната си уредба в годините същите не са претърпели изменение. Искът за по-голям принос в семейната имуществена общност на единият от съпрузите следва да се квалифицира като конститутивен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК.

С исковата молба е предявен иск за частична трансформация на личните средства на ищеца, дарени му от неговите родители в ½ идеална част от недвижим имот ДВОРНО МЯСТО, представляващо парцел ІІ- 2544,2545 в кв. 88 по плана на гр. Сливен от 2001 г., с площ 363 кв.м., ведно с находящите се в него сгради, с административен адрес гр. Сливен, ул. „А.“ № **, който на основание пар. 4 от ПЗР на СК следва да се квалифицира като чл. 23, ал. 2 от СК.

Предявен е и иск за делба на имуществото останало в съсобственост на двамата бивши съпрузи, състоящо се от движими и недвижими имоти като се претендира квотите да бъдат определени като 9/10 за ищеца и 1/10 за ответницата.

Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд искът за трансформацията на лично имущество е в условията на евентуалност, тъй като ако бъде уважен същият, то имотът – ½ идеална част от дворно място, представляващо парцел ІІ- 2544,2545 в кв. 88 по плана на гр. Сливен от 2001 г., с площ 363 кв.м.,на ул. А. № 77, гр. Сливен, следва да се съобрази при определянето на квотите на съсобственост.

С уточнение на исковата молба е въведена и претенцията за определяне на обезщетение за ползване на недвижим имот, която не е предмет на обжалване и решението по нея е влязло в сила.

Целта на въведените от ищеца претенции е прекратяването на съсобствеността и подялбата на имуществото. Последователна е практиката на върховната инстанция, следваща разясненията дадени от ВС в ППВС от 7/73 г. – т. 3, а), по отношение на недопустимостта в делбеното производство да се разглеждат конститутивни искове, извън изрично посочените в чл. 343 от ГПК. В делбеното производство не могат да се предявяват конститутивни искове за потестативни права, тъй като с тях се създава съсобственост със самото решение или за създаване на различни от законните дялове. (О № 176 от 10.04.2019 г. по гр. д. № 4246 / 2018 г. на ВКС, 2-ро ГО, Р № 35 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 2124 / 2018 г. на ВКС, 2-ро ГО; Опр, N 376/31.07.2013 г. на І-во ГО ВКС по ч.гр.д. N 4573/2013 г.).

Тъй като искът по чл. 29, ал. 3 от СК е бил от своя страна редовно предявен, но не е следвало да се разглежда в делбеното производство. Същият е следвало да бъде отделен от съда в друго гражданско дело, т.е. в отделно производство. Неправилното разглеждане на конститутивния иск в делбеното производство довежда до недопустимо произнасяне по иска за определяне на по-голям принос, а именно претенцията по чл. 29, ал. 3 от СК и поради това в тази част решението следва да се обезсили.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че по аналогия с разрешението дадено от ВКС в ТР 1/2013 по отношение на предявен насрещен иск, чието разглеждане съвместно с главния е недопустимо, искът за по-голям принос е следвало да бъде отделен в отделно производство и да се разгледа по същество. В случай че въззивният съд прекрати производството по този иск в настоящото дело, то въпреки редовното му предявяване, но неправилно съединяване с иска по чл. 34 от ЗС, това би довело до преклудирането му с оглед изтеклия едногодишен срок по чл. 31 от СК и невъзможността същият да бъде разгледан по същество. Тъй като опущението на първоинстанционния съд да раздели делата, не следва да води до лишаването от правосъдие на ищеца по този иск, съдът намира, че следва след обезсилването на решението в частта на произнасянето по този иск, да отдели производството по него като го изпрати за разглеждане от друг състав на РС Сливен.

По отношение на иска за трансформация на лично имущество, то същият се явява преюдициален спрямо иска за по-голям принос, тъй като ако се окаже че даден имот респ. част от него е лична собственост на единия от съпрузите то, тя следва да бъде изключена от семейната имуществена общност (Решение № 533 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 1504/2009 г. на ВКС I г. о. и Определение № 97/17.02.2015 по дело № 7146/2014 на ВКС, ГК, I г.о.) Това обстоятелство следва да се съобрази от първоинстнационния съд след образуването на новото производство с оглед евентуално спиране до окончателното решаване на преюдициалния въпрос (ТР 7/2017г.).

Няма процесуална пречка за разглеждането на иска за трансформация на лично имущество, както в делбеното производство така и съединен с конститутивния иск за определяне на по-голям принос поради това произнасянето по него е допустимо и по същество ще бъде разгледано от въззивната инстанция, тъй като относно него въззивната жалба е постигнала суспензивния и деволутивния си ефект.

И иска за трансформация, и иска за определяне на по-голям принос безспорно се явяват преюдициални спрямо делбеното производство (Решение № 231 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 350/2011 г. на ВКС, Решение № 35 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 2124 / 2018 г. на ВКС, 2-ро гр. отделение; Опр, N 376/31.07.2013 г. на І-во ГО ВКС по ч.гр.д. N 4573/2013), тъй като са свързани с определянето на предмета и квотите на съсобствеността. Тъй като решението по преюдициалния иск е обезсилено, но производството по него не е прекратено, а е върнато на РС за разглеждане от друг състав то, същото се явява висящо и поради това съгласно постановките на ТР № 7 по т.д. 1/2017 г. въззивният съд констатира наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка по чл. 229, ал..1 т. 4 от ГПК, поради което следва да спре разглеждането на делбеното производство до приключването на производството по преюдициалния иск.

По същество следва да се разгледа само иска за трансформация на лично имущество с правно основание чл. чл. 23, ал. 2 от СК, тъй като решението се обжалва частично и в останалата си част атакуваният акт е влязъл в сила, то.

Този състав на контролиращата инстанция счита, че формираната от Районния съд фактическа обстановка по този иск, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея.

Въззивната инстанция възприема напълно извода на Сливенски районен съд, относно доказателствата.

За да се приеме за основателна установителната претенцията за трансформация на лично имущество в тежест на ищеца е да обори презумпцията за съвместен принос като докаже, че негови лични средства са се трансформирали в друг вид имущество, по време на брака с ответника и така са останали в имуществената му сфера, без да влизат в семейната имуществена общност. Обратното доказване следва да се проведе при изискванията на пълно и главно доказване на факта оборващ презумпцията.

Фактическите твърдения в исковата молба са насочени към дарение осъществено от родителите на Т.М. в негова полза, в размер на 240 000 неденоминирани лева, които са послужили за закупуването на ½ идеална част от ДВОРНО МЯСТО, представляващо парцел ІІ- 2544,2545 в кв. 88 по плана на гр. Сливен от 2001 г., с площ 363 кв.м., находящо се на административен адрес гр. Сливен, ул. А. № ** ведно с построените в имота сгради. Въпреки твърдението на ищеца, че всъщност се касае за придобиването на целия имот с предходен № 2544 и площ от 209 кв.м., който към настоящия момент видно от скица № 15-60250-13.02.2017 г. е с идентификатор 67338.503.22, всъщност се касае за описания в нотариален акт № 63, том ІV, дело № 2137/1998 г. на нотариус при РС Сливен недвижим имот, а именно ½ идеална част от дворно място, цялото от 363 кв.м., който видно от скиците, в последствие е разделен на два имота с идентификатори 67338.503.22 и 67338.503.23. В исковата си молба, допълнението към нея и представените писмени бележки, ищецът твърди, че придобитата идеална част е отговаряла на реална част от гореописания имот , а именно: дворно място от 209 кв. м. с идентификатор 67338.503.22, или имот със стар планоснимачен № 2544. Това твърдение, обаче остава недоказано и съдът счита, че с нотариален акт № 63, том ІV, дело № 2137/1998 от 07.07.1998 г. е придобил ½ идеална част от ДВОРНО МЯСТО, представляващо парцел ІІ- 2544,2545 в кв. 88 по плана на гр. Сливен от 2001 г., с площ 363 кв.м., към настоящия момент разделено на два имота с идентификатори 67338.503.22 и 67338.503.23 и именно за тази идеална част съдът е сезиран да установи, дали същата не представлява трансформирано лично имущество на ищеца, платено с дарените от неговите родители средства. Безспорен е фактът между страните, че имотът е придобит по време на брака им с горецитирания нотариален акт. Посочената в нотариалния акт и твърдяна от ищеца сума за закупуването възлиза на 2 000 000 лв.

От писмените доказателства по делото преценени в своята съвкупност и в светлината на свидетелските показания на сестрата на ищеца – свид. В. Д. се установява следното: лицето В.Д.Г.е осъдено по наказателно производство за причиняването на смъртта на брата на ищеца, както и да заплати на родителите на ищеца сумите от по 120 000 лв.

Според настоящата инстанция съдът правилно е преценявал показанията на свидетелката В. Д. в светлината на чл. 172 от ГПК, тъй като същата има близка родствена връзка с ищеца и може да се твърди, че е заинтересована от изхода на делото. Действително нейните показания в частта си относно дължимото обезщетение за смъртта на техния брат се потвърждават от документите представени по делото, но съотнесени към останалите доказателства, същите си противоречат с показанията на свид. Б., както и на представените документи относно пребиваването на ответницата в Русия и трудовата ѝ заетост към този момент. Съдът не кредитира показанията на свидетелката и относно момента на закупуване на недвижимия имот, тъй като същата посочва годината 2004 г., когато е придобит другата ½ идеална част от дворното място, а по документ за собственост процесният имот е придобит през 1998 г. Не се представиха доказателства за заплащането на сумата от 240 000 лв. от страна на осъденото лице. Не се представиха доказателства за твърдяното превалутиране на средствата, което да е донесло такава съществена разлика в стойността им, че да компенсира стойността на 1 760 000 лв. ( разликата между 2 000 000 лв. - цената на имота и 240 000 лв. – дължимо обезщетение). Първоинстанционният съд правилно не е възприел за пълно и главно доказано дарението от страна на родителите на ищеца на сумата от 240 000 лв., само базирайки се на твърденията на сестрата на ищеца. Показанията и в тази насока са оскъдни и не дават основание да се предположи, че тя е видяла или знаела със сигурност за осъществяването и мотивите на направеното дарение. Свидетелката прави две твърдения за основанието за дарението – „за да може да купи къща“ и „за да има за старини“. Не са представени и доказателства за това, че именно тези средства от предполагаемото дарение са отишли за закупуването на спорната идеална част от дворното място. Неточните, оскъдни и неясни свидетелски показания, не са достатъчни за да се счете за пълно и главно доказване на основния факт за опровергаване на презумпцията за съвместен принос. Поради липсата на изчерпателно проведено доказване на елементите от фактическия състав на установителния иск по чл. 23, ал. 3 от СК, въззивният състав се солидаризира с извода на първата инстанция за неговото отхвърляне.

Поради гореизложеното в тази част решението следва да се потвърди.

По отношение на разноските:

Въззивникът претендира разноски за първата и настоящата инстанции. В атакуваното решение липсва произнасяне в частта за разноските, поради което въззивният съд не може за пръв път да определи такива за първа инстанция, а страната е следвало да се възползва от процедурата за допълване на решението в частта за разноските (чл. 248 от ГПК).

По отношение на разноските, направени пред настоящата инстанция за въззивника не възниква правото на разноски, тъй като съдът не е уважил жалбата.

За въззиваемата страна възниква правото на разноски по отношение единствено за иска по чл. 29, ал. 3 от СК, в която част решението е потвърдено. В адвокатското пълномощно на процесуалния представител на въззиваемата е описано, че е заплатен хонорар в размер на 800 лв. за защита по въззивна жалба, която обхваща произнасяне на съда по три иска. В случая жалбата е отхвърлена само в частта на един иск и поради това право на разноски възникват само за него. Съдът приема, че въззиваемата се е защитавала по трите иска поравно поради което следва да и се присъдят разноски в размер на 1/3 от адвокатския хонорар ,а именно 266,66 лв.

Разноските по иска за делба остават висящи.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 986/17.09.2019 г. по гр.д.№ 6646/2017 г. на Сливенски районен съд в частта, с която Е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен искът на Т.М.М. с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК да му бъде определен по –голям дял от имуществото придобито по време на брака му с А.С.К., в размер на 9/10, поради по-голям принос и вместо него постановява:

ОТДЕЛЯ предявения от Т.М.М. иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК да му бъде определен по –голям дял от имуществото придобито по време на брака му с А.С.К., в размер на 9/10, поради по-голям принос, предявен с искова молба с вх. № 25295/29.12.2017 г. по описа на РС Сливен и го изпраща на председателя на РС Сливен за образуване на ново дело.

СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството пред Сливенски Окръжен съд по гр. д. № 578/2019 г., в частта му, в която се обжалва Решение № 986/17.09.2019 г. по гр.д.№ 6646/2017 г. на Сливенски районен съд по отношение на произнасянето в частта, с която е ДОПУСНАТА ДЕЛБА на основание чл. 34 ЗС между Т.М.М. и А.С.К., ЕГН **********,***, при равни квоти от правото а собственост, а именно по ½ идеална част за всеки от двамата от следните движими вещи:

- лек автомобил „Мерцедес Е200”, светлосив металик, с ДК№ ***, с рама № WDB2100351A104041 и двигател № 11194200012297;

- лек автомобил „Опел Фронтера” с ДК№ ***, тъмно син металик, с рама № SED5JMWL4SV717611 и двигател № 23DTR0110420 и

- Е ДОПУСНАТА ДЕЛБА на основание чл. 34 ЗС между Т.М.М. и А.С.К., ЕГН **********,***, при равни квоти от правото а собственост, а именно по ½ идеална част за всеки от двамата от следните недвижими имоти:

- АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в ******, състоящ се от хол, спалня, кухня, коридор и сервизно помещение, застроен върху 62 кв.м., който при действието на кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със заповед № РД-18-31/ 19.04.2006г. на изп.дир. на АК се индивидуализира като самостоятелен обект с идентификатор 67338.546.105.1.8, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 67338.546.105.1.7 и 67338.546.105.1.9; под обекта – 67338.546.105.1.5 и над обекта – 67338.546.105.1.11, ведно с избено помещение № 10, с площ 7.48 кв.м. и таванско помещение № 3 с площ 15.85 кв.м., както и 7.48% ид.части от общите части на сградата.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 986/17.09.2019 г. по гр.д.№ 6646/2017 г. на Сливенски районен съд, в останалата обжалвана част като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Осъжда Т.М.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на А.С.К., с ЕГН **********,***, сумата от 266,66 лв. представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	22 януари 2020 г.
Съдия:	Силвия Лъчезарова Алексиева

Дело:	20192200500578
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	27 ноември 2019 г.

Решение по дело №578/2019 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА