Определение по дело №554/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 733
Дата: 19 декември 2019 г.
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20195000600554
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                              № 733

                                         гр. Пловдив, 19.12.2019 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в открито  заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесетата година в състав:                    

                        

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                        МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА                  

                  

след като се запозна  с докладваното  от съдия Рангелова ВЧНД № 554/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:          

 

      Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.

      Образувано е по жалба на адв. Н.К., защитник на осъдения К.К., против определението от 22.10.2019 г., постановено по ЧНД № 1905/2019 г. по описа на ПлОС, с което е отхвърлена молбата за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

     В жалбата е изложена претенция да се отмени атакуваното определение и да се постанови ново, с което да се уважи молбата за предсрочно освобождаване. Жалбоподателят аргументира виждане, че изтърпяната по-голяма част от наказанието лишаване от свобода е оказала целеното положително въздействие, като доверителят му поддържа честно отношение към труда, с което е дал доказателства за своето поправяне, а и изразява съжаление и критично отношение към извършеното престъпление. Обръща внимание, че по-нататъшното престояване в затворническата среда започва да злепоставя интересите на неговото семейство, за което е лишен от възможност да се грижи.

     В жалбата се съдържа претенция за разглеждане на делото в открито заседание с оглед евентуалното приобщаване на досието на г-н К., водено във връзка с престоя му в ЗО „*“, което съдът уважи. Оказа се, обаче, че всички документи, съставени във връзка с пенитенциарния престой на К., включително с този, осъществен в ЗО „*“, са приложени по делото.

     Все пак делото беше разгледано в открито заседание на горепосочената дата.

     При пренията адв. К. обяви, че поддържа жалбата, като оттегли само един от аргументите си – свързан с получени в ЗО „*“ награди, като поясни, че доверителят му не бил разбрал, че е получил не награда, а благодарствено писмо от дружествата, за които той и останалите лишени от свобода били работили Осъденият К. поддържа формулираното от защитника си искане за предсрочно освобождаване и неговата аргументация.

    Прокурорът от АП-Пловдив и упълномощеният от началника на Затвора – *  ст.комисар З.И. изразиха мнение, че определението на ПОС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.  

     ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с доводите на страните, с атакуваното определение и прецени събраните по делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество, е неоснователна.

     Няма спор по делото, че е налице първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване на К.К. по смисъла на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като фактически той е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание 1г. и 6 м. лишаване от свобода (остават му за изтърпяване по-малко от четири месеца).

     Няма ги обаче другите предпоставки. За да се счете за основателна нечия претенция за условно предсрочно освобождаване, е необходимо да са налице и доказателства, че осъденият се е поправил по смисъла на чл.70, ал. 1 НК – че е налице  примерно поведение и честно отношение към труда. Законът е дал ясна дефиниция за доказателствата, установяващи това. В нормата на чл. 439а от НПК са визирани всички обстоятелства, които сочат положителна п р о м я н а          по време на изтърпяване на наказанието като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие и въобще всякакви общественополезни прояви. Доказателства за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението му по време на изтърпяване на наказанието. Това означава цялостно изследване на неговия пенитенциарен престой

     От приложеното становище на ВПД-н.н.З. съдържащо информация за индивидуалната работа с лишения от свобода и за неговите наказания и награди, и от съдържанието на документите по представеното затворническо досие се извличат данни за една награда (на 02.09.19г.); за липсващи (1) проблемни зони, (2) наказания и (3) трудности при прехода към затворнически живот, но и за липса на промяна в риска от рецидив и вреди в обществото, а също за склонност да пренебрегва ограниченията независимо от рисковите и опасностите, които може да причини на себе си и околните. В пробационния доклад пък е обосновано заключение за съжаление за престъплението, но за частично поемане на отговорност за извършването му. Информативни в търсения смисъл са също сведението, че осъденият не проявява интерес към общогруповите мероприятия и специализирани програми за корекционно въздействие, и констатацията, че не демонстрира духовни потребности.

     ПАС счита за нужно да припомни на жалбоподателя указанието в ПВС № 7/75г. на ВС на РБ относно констатацията за примерно поведение – тази констатация трябва да се основава на данни за а к т и в н о положително поведение. С други думи, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне, което, видно от горните констатации, не се наблюдава в случая. Високите трудови успехи, на които се набляга в жалбата, не са достатъчни за окачествяване поведението на К. като „добро“ по смисъла на закона. Още повече, че полагането на труд обслужва предимно личния интерес на лишения от свобода при положение че получава възнаграждение и се ползва от приспадане на съответния брой работни дни от наказанието си. С неголяма тежест за претендираното окачествяване са и получената една награда и безконфликтното заемане на място в затворническата общност. А също заключението, че К. има ресурс, коренящ се в професионалните му умения, да се справи с живота на свобода, респ. готовността на г-н С.Т. да наеме жалбоподателя на работа в неговата ремонтна работилница. Това е така, доколкото споменатите данни не свидетелстват за завършен процес по поправяне и превъзпитание.

    Ето защо се оказва споделим изводът на окръжния съд, че корекционната работа с осъдения К. трябва да продължи за оставащите няколко месеца. Процесът по отстраняване изкривяванията в неговата ценностна ориентация е в ход, като той не демонстрира все още изискуемите за предсрочно освобождаване позитивни нагласи.

   Що се отнася до влошеното здраве на 81-годишната майка на К., то въобще не може да се интерпретира като аргумент за предсрочно освобождаване

   С оглед направената и от въззивната инстанция констатация недостатъчност на пенитенциарно въздействие жалбата се оказа неоснователна, а атакуваният съдебен акт – законосъобразен, поради което ПАС   

                    

О П Р Е Д Е Л И:

  

     ПОТВЪРЖДАВА определението  от 22.10.2019 г., постановено по ЧНД № 1905/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на осъдения К.И.К. за условно предсрочно освобождаване.

     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                  

          ЧЛЕНОВЕ: