О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД І наказателен състав
на 16 октомври 2020 година
в закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БЛАГА БОЗОВА
Секретар:
МАРИЯН
КРЪСТЕВ
прокурор
като разгледа докладвано от съдия Бозова
а.н.дело № 354 по
описа за 2020 година, съобрази:
Производството
е на основание чл.248 ал.1 – 3 от ГПК и е образувано съобразно указанията на
Административен съд - Стара Загора в Определение № 22 от 27.08.2020 година по
КАНД № 272/2020 г. по описа на Административен съд - Стара Загора.
По делото е
постановено решение № 268 от 18.06.2020 г., с което процесното НП е отменено
като незаконосъобразно въззиваемият е осъден да заплати на жалбоподателя
направени разноски в размер на 100 лева. Решението не е влязло в сила, като
делото предстои да се изпрати в Административен съд - Стара Загора.
Срещу това решение в законния срок е
постъпила касационна жалба от въззиваемата страна.
На основание чл.248 ал.1 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК е подадена молба за изменение на решението в частта за
разноските.
Съдът, след като разгледа молбата за
изменение на решението в частта за разноските, приема следното:
На 19.06.2020 г., пълномощник на жалбоподателя
„ТСН - 2011 ЕООД, ЕИК *********, е получил обявление, с което е уведомен, че с Решение
№ 268 от 18.06.2020 г. постановено по АНД № 354/2020 г. по описа на Районен съд
Стара Загора е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш, серия Г 2
0009134, издаден от ОД на МВР - Стара Загора на 10.10.2019 г. в 09:03 часа и ОД
МВР Стара Загора е осъдена да заплати на жалбоподателя по делото сумата 100 лв.
(сто лева) разноски по делото.
При постановяване на решението в частта за
разноските съдът е приел, че са приложими правилата по Закон за правната помощ.
Чл.63 ал.3 от ЗАНН препраща към АПК, където в чл.143 ал.1 от АПК е предвидено,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
В настоящия случай, жалбоподателят участва
в производството чрез процесуален представител - адвокат. Отношенията между адвоката
и „ТСН - 2011“ ЕООД, ЕИК ********* са договорни и са уредени чрез Договор за
правна защита и съдействие № 0207396/11.02.2020 г., който е представен по
делото.
Нормативният акт определящ минималните
размери на адвокатското възнаграждение в случая е Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ. Предоставянето на правна помощ, в смисъла в
който се разглежда в Закон за правната помощ, обхваща различни хипотези от
доброволното облигационно обвързване на клиент с адвокат, чрез адвокатски
договор, арг. чл.23 от ЗПП, какъвто е и настоящия случай. Отделно
предоставянето на правна помощ се реализира, чрез процедура в няколко стъпки,
докато сключването на договор между клиент и адвоката му става непосредствено
между двете страни.
Във връзка с горното, съдът приема, че в
настоящия случай неправилно първоначално се е ръководил от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
На второ място, относно размера на
сторените съдебни разноски, няма основание за тяхното редуциране, тъй като те
са определени на миниума. Договорът за правна защита и съдействие № 0207396 е
сключен на 11.02.2020 г., към който момент е действала разпоредбата на чл.18 ал
2 от НМРАВ в редакцията си към ДВ бр.28 от 2014 г., според която за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение възнаграждението се определя по
правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 300 лв. Цитираният чл.7 ал.2 от НМРАВ предвижда при интерес
от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.
Материалният интерес в процесния случай е
размерът на имуществената санкция - 2000 лв. (две хиляди лева), следователно
минималният адвокатски хонорар за осъществената защита по делото е 370 лв.
Ключово в настоящия случай е, че договорът
е сключен при действието на НМРАВ в редакцията му към ДВ бр.28 от 2014 г.
Отмяната на нормите по НМРАВ действа занапред, съгласно чл.194 от АПК, поради
което няма как към датата на сключване на договора актуалният текст на НМРАВ да
бъде взет предвид, още по-малко да бъде придадена обратна сила на Наредбата.
Представеният по делото договор за правна
защита и съдействие е съобразен с действащите разпоредби към датата на
сключването му, а платеният адвокатски хонорар представлява минималния за
уговорената правна помощ.
С оглед гореизложеното и на основание чл.248
ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, съдът счита, че следва да измени решението
си в частта за разноските, като присъди в полза на „ТСН - 2011 ЕООД, ЕИК
*********, сторените съдебни разноски в размер на 370.00 /триста и седемдесет/
лева.
Водим от изложените съображения и на
основание чл.248 ал.1 – 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ
свое Решение № 268 от 18.06.2020 г. постановено по АНД № 354/2020 г. на Районен
съд - Стара Загора, в частта относно разноските, като:
ОСЪЖДА ОД МВР Стара Загора да заплати на „ТСН
- 2011 ЕООД, ЕИК *********, направени съдебни разноски в размер на 370.00 /триста
и седемдесет/ лева.
Определението
да се връчи на страните.
Определението
може да се обжалва чрез РС - Стара Загора пред Административен съд - Стара
Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
След изтичане срока за обжалване на това
определение, делото да се изпрати в Административен съд - Стара Загора по
компетентност за произнасяне по касационната жалба постъпила срещу решението.
СЪДИЯ: