Определение по дело №7265/2016 на Районен съд - Плевен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

гр.Плевен, 25.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Плевенски районен съд, в закрито съдебно заседание на 25.10.2016год., в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7265 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе взема предвид:

    В ПлРС е постъпила искова молба от В.Н.Н. и Т.И.Н. *** против ЧСИ Ц.Н. за заплащане от ответника на сумата от 10 500лв. и лихвите, както и разноски от 1800лв. във вр. с изпълнително дело 308/2006г. Направено е искане за освобождаване от д.т. и разноски по чл.83, ал.2 от ГПК и за предоставяне на правна помощ по чл.21 и сл. от ЗПП. Исковата молба, като нередовна, е била оставена без движение, т.к. в нея не е имало фактически твърдения на ищците за претенцията им, направено е искане за обезщетение за тях, същевременно се сочат търговци - *** ООД и ЕТ ***, а в твърденията за наличие на елемент от състава на чл. 45 от ЗЗД и в петитума се сочи, че претендираната сума е за вреди на друго лице – Р В.Н.. Не са представени никакви доказателства и декларация от ищците за семейното, материалното и имотното им състояние, за да може съдът да прецени дали те отговарят на условията за освобождаване от такси и разноски..  

Поради горното, исковата молба е било оставена без движение с разпореждане № 16403/04.10.2016г., получено на 10.10.2016г. от ищците, с указания да се посочи каква сума претендират, в какво качество претендират сумата и за кое лице, какви са техните твърдения за отношенията, от които твърдят, че произтичат техните права /посочването на други дела и искането за тяхното изискване не представляват фактически твърдения/, какви са конкретните действия/бездействия, които са причинили вреда, на кого, какъв вид е вредата – имуществена или неимуществена.

Указано е във връзка с искането за освобождаване от такси и разноски, че следва да представят доказателства, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като представят задължително: доказателства за доходите си, както и тези на своето семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация, в която задължително посочат, че знаят наказателната отговорност по чл. 313 ал. 1 от НК; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства, като всички доказателства се представят отделно за всеки един от ищците. Указано е да се уточни от кого е подписана исковата молба, тя да се приподпише от другия ищец или по делото да се представи пълномощно и доказателства, че пълномощника отговаря на условията по чл. 32 от ГПК. Изискани са такива и от Служба по вписванията, от Община –Плевен – МДТ, от НАП-Плевен.

В срока за изправяне на нередовностите е налице писмено изявление от един от ищците – В.Н., но липсва изявление от другия ищец – Т.Н. или приподписване на исковата молба от нейна страна, или представяне на пълномощно на нейния съпруг да предявява настоящия иск. В изявлението е посочено, че се иска събиране на определени дела от съда, цитирани са окръжни съдии по тези дела, направено е едно разбираемо изявление, от което е видно, че претендираната сума от 10 500лв. и лихвите е сума, събрана от работната заплата на сина на ищците. Не е представено пълномощно, с което сина на ищците ги е упълномощил да водят настоящето производство. Напротив – исковата молба е подадена от тях лично, а не в качеството на пълномощници на сина си.

Отделно са приложени декларации по чл. 83 ал. 2 от ГПК и доказателства за трудовото възнаграждение на ищцата и регистрацията на ищеца в бюрото по труда. Представени са и изисканите доказателства от Служба по вписванията, Община –Плевен – МДТ и НАП-Плевен.

При така изложеното, съдът намира следното: Исковата молба, се явява недопустима, т.к. съобразно пестеливите изявления, представляващи фактически твърдения, е видно, че ищците са предявили в лично качество права, които са чужди – на техния син, и не е налице упълномощаване за това от лицето, носител на тези права.  Поради горното, а и поради липсата на отстраняване на по-голямата част от нередовностите, включително и липса на изявление на ищцата Т.Н., че поддържа исковата молба, производството по делото следва да се прекрати. Същевременно съдът преценява и че не следва да уважава молбата на ищците за предоставяне на правна помощ, с оглед горните изводи за недопустимост на иска, и във връзка с разпоредбата на чл. 24 от Закона за правната помощ, сочещ, че правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Не следва да се предоставя такава също и защото съдът констатира, че не са налице и другите условия за това – лицата да нямат средства за заплащане на адвокат – от представените доказателства е видно, че те са съпрузи, че ищцата Т.Н. получава пенсия от 714лв. и заплата, която варира, но е около 1000лв. /без значение са удръжките, които са последица от нейни предишни правоотношения/, притежава два апартамента в гр. Плевен - от 101кв.м. и от 134 кв.м., единия в съсобственост с другия ищец, и че двамата са извършили дарение, с което безвъзмездно са се лишили от собственост през 2015г. Въпреки че е заявено, че има дружества, в които ищеца В.Н. има дялове, но те са неактивни, за това доказателства не са представени, а самия факт, че той участва в ТД, сочи неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ. Това също е и причината, поради която не следва да се уважава искането за освобождаване от ДТ по делото, която в случай, че искът е допустим, би била в размер на 492лв. и ищщите не биха изпитали затруднение да заплатят при доказаните им доходи и имущество.

    Воден от горното, съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Н.Н., ЕГН ********** и Т.И.Н., ЕГН **********,***, за освобождаване от държавна такса и разноски по чл.83, ал.2 от ГПК и за предоставяне на правна помощ по чл.21 и сл. от ЗПП, като неоснователно.

ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл. 130 от ГПК, производството по гр.д. № 7265 по описа на съда за 2016г., по предявен иск за заплащане на вреди ,претърни от техния син в размер на 10 500лв. и лихвите, както и разноски от 1800лв. във вр. с изпълнително дело 308/2006г., против ЧСИ Ц.Н., поради недопустимост на предявения иск.

    Определението подлежи на обжалване пред ПлОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: