Разпореждане по дело №348/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 54/31.05.2011 г.,постановено по гр.д. № 1440/2009 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от С. И. П. с ЕГН * от Г., ул. "М.*, бл. "М.", .*, *., В. Х. П. с ЕГН * и В. Х. П. с ЕГН *, двамата от Г., с адрес за призоваване: Г., ул. "М. №*, бл. "*. , вх. "*", ап.*, против О. К. иск по чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че са собственици на имот с пл.сн. № 1525 в кв.79 по плана на Г. от 1956г./отм./ с площ от 1020кв.м., при граници на имота: пл.сн.№1517, пл.сн. № 1526 и пл.сн. № 1522 от плана на Г., който имот понастоящем представлява част от имоти с идентификатори: 40909.118.88., № 40909.118.222, № 40909.118.223 и № 40909.118.221 по действащата кадастрална карта на Г., одобрена със заповед № РД-18-66/18Л0.2006г. на ИД на АК-София. Съдът е осъдил ищците С. И. П.,,В. Х. П. с ЕГН * и В. Х. П. с ЕГН *, да заплатят по сметка КРС допълнително държавна такса в размер на 347 лева.

Настоящото производство е образувано по повод, депозирана от въззивна жалба от недоволните от решението ищци в първоинстанционното производство, С. И. П., В. Х. П. и В. Х. П.. В същата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и е необосновано. Излагат се съображения в тези аспекти. Жалбодателите считат, че на първо място неправилен и незаконосъобразен бил изводът на съда, че ищците по делото не били доказали по безспорен начин собствеността на техните праводатели върху процесния имот. Съдът приел, че представения като препис договор за покупко-продажба от 17.07.1934г. не бил представен в оригинал, поради което и не можело да се установи неговата автентичност. Този извод на съда бил несъобразен с разпоредбата на чл.183 от ГПК, както и с обстоятелството, че в хода на производството този документ не бил оспорен от ответната страна. Твърдят, че на второ място в тежест на ответника по иска било да докаже, че е придобил имота правомерно по силата на някои от придобивните способи, действащи към момента на придобиването му. Такива доказателства по делото не били представени. На следващо място твърдят, че записите в разписния лист при О. К. в полза на определено лице не давали основания да се установява правото на собственост на това лице. Правото на собственост следвало да се установява с оглед всички събрани по делото доказателства. Жалбодателите твърдят също, че тъй като имотът се отчуждавал въз основа на влязъл в сила улично-регулационен план, то следователно правното основание за проведеното отчуждително производство следвало да бъде чл.39 ал.1 от ЗПИНМ/отм./, което пък навеждало на извода, че производството не било приключило и до момента. Съгласно тази разпоредба местата се считали отчуждени от момента на обезщетяване на собственика съгласно ЗПИНМ и Правилника за неговото приложение, като доказателства в тази насока по делото не били събрани. Жалбодателите твърдят, че не приемали и становището на съда, че и дори да се приемело, че е налице хипотезата на чл.39 ал.1 от ЗПИНМ, евентуално възстановяване на правата на ищците би имало, ако мероприятието, за което бил отчужден имота не било реализирано. Това навеждало на извода, първоинстанционният съд прилагал и неприложим за казуса материален закон – ЗВСНОИ, като не се държало сметка, че производството не било реституционно, защото имотът никога не бил излизал от патримониума на праводателите на ищците. Но и в това отношение от разпита на вещото лице ставало ясно, че в действителност незначителна част от имота била засегната от мероприятие и за останалата част спазвайки правилата на ЗУТ можело да се отреди и урегулира самостоятелен парцел. Жалбодателите считат, че необоснован бил и изводът на решаващия съд за необходимостта от заплащане на ДТ в размер на 347 лева. В кориците на делото се съдържала вносна бележка от 22.03.2010 г. за внесена такава сума като държавна такса. В аспект на изложеното жалбодателите молят настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано, като вместо него, постанови друго такова, с което уважи изцяло предявения иск. Претендират разноски.

В дадения надлежен по делото, срок, О. К. - ответникът по въззивната жалба, ответник и в първоинстанционното производство, не е депозирала отговор по същата.

В съдебно заседание, жалбодателите С. П. и В. П., лично и чрез процесуалния си представител, поддържат въззивната си жалба.

В съдебно заседание, жалбодателят В. П., редовно призован не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата, О. К., редовно призована, не се явява и не взема становище по въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащи правен интерес от това, лица, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Компетентният, Кърджалийски районен съд, е бил сезиран на 09.12.2009 г., с иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, с който ПЪРВОНАЧАЛНО ищците С. И. П. и Х. И. П., починал в процеса на производството, заместен по право от законните си наследници – В. Х. П. и В. Х. П., целят да бъде установено по отношение на ответника- О. К., че са собственици по наследство на Поземлен имот с идентификатор № 40909.118.83 по кадастралната карта на Г., одобрен със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК-София, целият с площ 1041 кв.м., при граници на имота : № 40909.118.81, № 40909.118.84 и № 40909.118.82. Впоследствие в първото открито съдебно заседание, проведено на 03.02.2010 г., съдът по искане на ищците е допуснал изменение на иска, като същият се счита предявен относно Поземлен имот с идентификатор № 40909.118.83 по кадастралната карта на Г., одобрен със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК-София, целият с площ 1041 кв.м., при граници на имота : № 40909.118.81, № 40909.118.84 и № 40909.118.82, който имот е заличен от така одобрената карта и включен в обема на имот с идентификатор № 40909.118.221 по същата кадастрална карта. За втори път в следващото открито съдебно заседание, проведено на 10.03.2010 г., отново по искане на ищците съдът е допуснал изменение на иска, като е приел, че искът касае установяване собственост по наследство на ищците върху Имот с пл.сн. № 1525, с площ от 1020 кв.м. в кв.79 по плана на гр. К. от 1956 г., който имот представлява част от имоти с идентификатори № 40909.118.188, № 40909.118.222 и № 40909.118.221 по действащата към момента кадастрална карта на гр. К.. За трети път в следващо открито съдебно заседание, проведено на 09.06.2010 г., отново по искане на ищците съдът е допуснал изменение на иска, като е приел, че искът касае установяване собственост по наследство на ищците върху имот с пл.сн. № 1525 в кв.79по плана от 1956 г., с площ от 1020 кв.м., при граници на този имот :пл.№ 1517,пл.№1526, и пл.№ 1522, който имот представлява част от имоти с идентификатори № 40909.118.88, № 40909.118.222 и № 40909.118.223 по действащата към момента кадастрална карта на гр. К.. За четвърти път в поредното открито съдебно заседание, проведено на 14.07.2010 г., отново по искане на ищците съдът отново е допуснал изменение на иска, като е приел, че искът касае установяване собственост по наследство на ищците върху имот с пл.сн. № 1525 в кв.79по плана от 1956 г., с площ от 1020 кв.м., при граници на този имот : пл.№ 1517, пл.№1526, и пл.№ 1522, който имот представлява част от имоти с идентификатори № 40909.118.88, № 40909.118.222 и № 40909.118.223 и № 40909.118. 221 по действащата към момента кадастрална карта на гр. К..

Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал.1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. Легалният прочит на цитираната разпоредба предполага, че ищецът може единствено и само в първото заседание за разглеждане на делото, да измени предявения си иск по основание и при това ако е уместно с оглед защитата на ответника, или без да изменя основанието на иска, да изменение своето искане. Безспорно от изложената в предходен абзац хронология, се установява, че ищците са се възползвали от това си право и без да изменят основанието на предявеният си на 09.12.2009 г., иск, са поискали от първоинстанционния съд да допусне изменение на тяхното искане досежно индивидуализацията на недвижимия имот, по отношение на който предявяват собственически права. Надлежно в първото по разглеждане на делото открито съдебно заседание, проведено на 03.02.2010 г., съдът е уважил искането на ищците и е допуснал изменение на иска, като е приел, че искът е предявен за установяване право на собственост по наследство на ищците върхуПоземлен имот с идентификатор № 40909.118.83 по кадастралната карта на Г., одобрен със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК-София, целият с площ 1041 кв.м., при граници на имота : № 40909.118.81, № 40909.118.84 и № 40909.118.82, който имот е заличен от така одобрената карта и включен в обема на имот с идентификатор № 40909.118.221 по същата кадастрална карта. Или казано с други думи, ищците като са упражнили правото си по смисъла на чл.214, ал.1 от ГПК, за изменят предявения си иск досежно същността на своето искане в надлежното първо открито съдебно заседание по разглеждане на делото, те са изчерпали правните възможности, гарантирани им от ГПК, да правят по-нататъшни изменения на иска си, освен ако те не касаят единствено размера на самото искане. От обстойния прочит на първоинстанционното дело се установява, че ищците са продължили многократно да искат / и в о.с.з на 10.03.2010 г., и в о.с.з. на 09.06.2010 г., и в о.с.з. на 14.07.2010 г./ изменение на предявения иск, и при това касаещо не просто и не само неговия размер. Съдът като е допуснал в нарушение на закона след първото надлежно съдебно заседание по разглеждането на делото, множество изменения на иска и се е произнесъл по четирикратно изменения иск, е постановил решение по ненадлежно изменен иск, казано по- точно по непредявен иск. Този извод налага обезсилване на обжалваното първоинстанционно решение като недопустимо, защото решаващият съд е разгледан непредявен иск, а не е разгледал предявения, който в настоящото производство е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който ищците желаят да бъде установено по отношение на ответника, че те по силата на наследяване са собственици на Поземлен имот с идентификатор № 40909.118.83 по кадастралната карта на Г., одобрен със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК-София, целият с площ 1041 кв.м., при граници на имота : № 40909.118.81, № 40909.118.84 и № 40909.118.82, който имот е заличен от така одобрената карта и включен в обема на имот с идентификатор № 40909.118.221 по същата кадастрална карта. Като последица от обезсилването делото следва да се върне на първостепенния иск за произнасяне по така посочения предявен иск. Този изход на делото е предопределен от възможността на въззивната инстанция във всички случаи, дори и без довод на въззивника за това, служебно да следи за процесуалната допустимост на атакуваното пред нея първоинстанционно решение.

И само за изчерпателност на изложението следва да се посочи, че пътят на ищците за нов иск не се прегражда, тъй като той не ще бъде тъждествен по предмет с разглеждания в това производство, иск.

Изложеното до тук води до извода за порочност на атакувания съдебен акт и по-точно до такава, посочена в разпоредбата на чл.270, ал.3, предл.ІІІ от ГПК. Предвид изложеното следва да се обезсили постановеното решение и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

Водим от изложеното и на основание чл.270, ал.3 предл.ІІІ от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 54/31.05.2011 г. ,постановено по гр.д. № 1440/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ВРЪЩА делото на компетентния Кърджалийски районен съд, за произнасяне по предявения иск.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р. България, в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.