Р Е Ш Е Н И Е №
....
гр.
Козлодуй, 2 юли 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 25.06.2020 година /двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година/, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при участието на секретаря Галина Дикова
като разгледа докладваното от съдия Адриана Добрева гражданско дело № 121 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на Р.Ц.Т., ЕГН ********** *** и от П.Ц.Т., ЕГН ********** *** подадена чрез пълномощник адвокат М.С. ***, с която са предявили против „А.К.” ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния директор Наско Асенов Михов, искове за признаване за установено, че не дължат вземането по изпълнителен лист издаден на 14.10.2004г. по гр.дело № 221/2004г. на PC - Козлодуй в размер на 3 625.25 лева главница, ведно със законната лихва от 05.04.2004г. до окончателното изплащане на вземането и направените разноски в процеса в размер на 36.25 лева, претендирани по изпълнително дело № 158/2018г. по описа на държавен съдебен изпълнител при районен тъй Козлодуй, като погасени по давност.
В съдебни заседания ищците участват чрез пълномощник адвокат М.С. *** и поддържа иска.
Ответникът в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска като неоснователен и излага подробни съображения в този смисъл. В съдебни в съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител юрисконсулт Борисов, който оспорва иска и поддържа доводите изложени в този смисъл в писмен отговор на исковата молба.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е приложено изпълнително № 158/2018г. по описа на СИС при Районен съд - Козлодуй.
Съдът приема за установени от
фактическа страна по делото следните обстоятелства:
Ищците Р.Ц.Т., ЕГН **********
*** и от П.Ц.Т., ЕГН ********** *** са наследници на б.ж. на гр.Козлодуй Габриела
Руменова Трифонова починала на 6.11.2019г. видно от приложеното в делото на
л.13 удостоверение за наследници.
На 14.10.2004г. е издаден изпълнителен лист по гр.дело № 221/2004г. PC - Козлодуй в полза на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” срещу Габриела Руменова Трифонова за сумата от 3 625.25лева - главница, ведно със законната лихва от 05.04.2004г. до окончателното изплащане на вземането и направените разноски в процеса в размер на 36.25лева. Въз основа на него и подадена на 08.11.2004г. молба от ответника е образувано изпълнително дело № 327/2004г. по описа на ДСИ при PC - Козлодуй срещу длъжника наследодателя на ответниците Габриела Руменова Трифонова. С молбата за образуване на изпълнителното дело вз искате ля е поискал извършването на справки за притежавани от длъжника движими и недвижими имоти, МПС, банкови сметки и получавано трудово възнаграждение, но не е посочил принудителен способ. В изпълнение на възложените му от взискателя правомощия съдебния изпълнител е поискал информация от НАП, КАТ, Община Козлодуй „Дирекция МДТ”, но не са предприемани принудителни действия. На 14.06.20051. взискателя е подал молба за присъединяване на друго вземане към вземането по вече образуваното изп.дело № 327/2004г. на СИС при PC - Козлодуй със същите страни. На 06.07.2007г. и 14.05.2015г. взискателя е подавал молби за извършване на справки за притежаваното от длъжника имущество и регистрирани трудови договори, но не е предприемал принудителни изпълнителни действия. Изпълнителни действия са предприети на 14.07.2015г. когато е подадена молба за налагане на запор на трудовото възнаграждение и опис на движими вещи на длъжника. Длъжника е заплатила сумата от 100лв. на 12.10.2015г., като това е единственото плащане по делото. Не е извършен опис на движими вещи.
След 12.10.2015г. длъжника е преустановил плащанията, а взискателя не е предприел други действия, поради което с протокол от 11.04.2018г. съдебния изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № 327 по описа за 2018г. на ДСИ при PC - Козлодуй,поради настъпване на основанията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Постановлението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 21.05.2018г. За тези факти страните не спорят и те се доказват от отбелязването което съдебния изпълнител е направил на гърба на изпълнителния лист.
След прекратяване на делото и връщане на оригинала на изпълнителния лист, взискателя е подал молба за образуване на изп.дело въз основа на изпълнителен лист издаден по гр.дело № 221/2004г. по описа на Районен съд - Козлодуй. На основание молбата в СИС при PC - Козлодуй е образувано изп.дело № 158 по описа за 2018г. С молбата за образуване взискателя е поискал извършване на опис на движими вещи на длъжника, справки за свързани лица, имуществено състояние и банкови сметки.
На 10.12.2019г. взискателя е подал молба с която е поискал да бъдат конституирани наследниците на починалия длъжник - ответниците П.Ц.Т. и Р.Ц.Т., които отговарят за задължението на наследодателя си при равни части - по 1/2 идеална част. След конституирането им в производството, длъжниците са получили ПДИ съответно на 23.12.2019г. и 13.01.2020г.
Ищците твърдят, че с оглед бездействието на взискателя в изпълнителното производство за периода от образуване на изпълнителното производство срещу наследодателя и съответно срещу тях не са извършени никакви принудителни действия и е изтекла общата пет годишна за тези плащания, поради което той не ги дължат. Искат съда да се произнесе в този смисъл. Пълномощника на ищците цитира и се позовава на съдебна практика, включително на задължителната такава дадена с ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС.
Ответника оспорва иска по съображения, че няма вина за непредприетите изпълнителни действия.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Иска предмет на спора е с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а
наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла погасителна
давност.
Според съда по отношение конкретния казус следва да намери приложение тълкуването дадено с отмененото ППВС № 3/18.11.1980г., тъй като спорът се отнася до последиците от тълкуваната норма, реализирали се в периода преди отмяна му с новото ТР 2/26.06.2015г. /последното се прилага от този момент за в бъдеще/.
Страните не спорят, за факта на съществуване на процесното вземането, посочено в изпълнителния лист издаден на 14.10.2004г. по гражданско дело № 221/2004г. по описа на Районен съд - Козлодуй, за главница в размер на 3 625.25лева, ведно със законната лихва от 05.04.2004г. до окончателното изплащане на вземането и направените разноски в процеса в размер на 36.25лева. Видно от приложените изпълнителни дела е, че въз основа на изпълнителния лист издаден на 14.10.2004г. по гражданско дело № 221/2004г. на КРС е образувано изпълнително дело № 327/2004г. С факта на образуването му на 8.11.2004г. погасителната давност за това вземане на ответното дружество ЕАД "А.К." се счита прекъсната на основание чл.116, б. "в" от ЗЗД и по силата на чл.115, ал.1, б. "ж" ЗЗД по време на изпълнителното производство давността е спряла да тече. Това становище на съда се основава на даденото с ППВС №3/18.11.1980г. тълкуване на посочените правни норми намиращо приложение за конкретния казус.
В казуса, според нормата на чл.433, ал.1 т.8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът е преклузивен, а прекратяването настъпва по силата на закона. В случая, от изложеното по-горе се установява, че по изпълнително дело № 327/2004г. от страна на взискателя "А.К." ЕАД не са предприемани изпълнителни действия в периода от образуване на изпълнителното производство на 8.11.2004г. до 8.11.2006г. /в двугодишния срок за перемпция/, поради което и на 9.11.2006г. е настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 327/2004г. Обстоятелството, че ДСИ не е постановил постановление /постановил е такова по-късно/, което да констатира вече настъпилото прекратяване, е без значение за спора. Така от прекратяване на изпълнителното дело № 327/2004г. на 9.11.2006г. поради настъпила перемпция е започнала да тече нова погасителна давност за вземането на "А.К." ЕАД, която според съда е общата петгодишна, тъй като не се доказва вземането да е за периодични плащания. Давността е изтекла на 9.11.2011г., при което към момента на предявяване на процесния отрицателен установителен иск на 12.02.2020г. според съда вземането е недължимо, тъй като е погасено по давност.
Следва да се посочи също, че по делото няма данни да са предприети действия по чл.116 ЗЗД, които до водят до прекъсване на давността, тъй като предприетите действия по искане на справки и запор на трудово възнаграждение на 14.07.2015г. са след като вземането е било погасено по давност на 9.11.2011г. Освен това предприетите различни действия от страна на ДСИ, при наличие на основание за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция са порочни и се обезсилват по право, освен ако в резултат на предприетите изпълнителни действия са придобили права трети лица, данни за което по делото няма.
С оглед на изложеното съдът следва да уважи изцяло отрицателния установителен иск.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на всеки ищец направените съдебни разноски.
Разноските по делото на ищците са платена държавна такса в размер на 147.00 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на по 800.00 лева. Доколкото пълномощника на ответника своевременно е възразил за прекомерност на платеното на пълномощника на ищците възнаграждение съда дължи произнасян в този смисъл.
Така с оглед цената на иска по 1837.50 лева за всеки ищеца, съобразно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.7, ал.2 т.2 (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) при интерес от 1000 до 5000 лв. - 200 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв., минималния размер на адвокатското възнаграждение за всеки ищец е 250.25 лева. По делото е проведено едно съдебно заседания, на което пълномощника на ищците не се е явил. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и съда намира, че следва да уважи възражението за прекомерност и присъди на ищците адвокатско възнаграждение в минимален размер за всеки.
На ответника не се следват разноски при този изход на делото.
Водим от изложените правни
съображения, Козлодуйският районен съд, втори състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че Р.Ц.Т., ЕГН ********** *** и П.Ц.Т., ЕГН ********** *** не дължат на „А.К.” ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния директор Наско Асенов Михов, вземането по изпълнителен лист издаден на 14.10.2004г. по гр.дело № 221/2004г. на PC - Козлодуй в размер на общо 3 625.25 лева /по ½ част всеки/ главница, ведно със законната лихва от 05.04.2004г. до окончателното изплащане на вземането и направените разноски в процеса в размер на 36.25 лева, претендирани по изпълнително дело № 158/2018г. по описа на държавен съдебен изпълнител при районен тъй Козлодуй, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „А.К.” ЕАД *** с ЕИК *********, да заплати на П.Ц.Т., ЕГН ********** *** направените съдебни разноски платена държавна такса в размер на 147.00 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 250.25 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „А.К.” ЕАД *** с ЕИК *********, да заплати на Р.Ц.Т., ЕГН ********** *** направените съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 250.25 лева.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист издаден на 14.10.2004г. по гражданско дело № 221/2004г. по описа на Районен съд – Козлодуй, за което да се уведоми служебно ДСИ при Районен съд - Козлодуй след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: