ОПРЕДЕЛЕНИЕ № ……
гр. София, 25. 10. 2019г.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на 25.10.2019 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня И.
разгледа докладваното от съдия Георгиев ч.гр.д.
№ 663/2019 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, вр. чл. 130 ГПК.
Образувано
е по частна жалба от Р.В.Б., подадена чрез процесуалния му представител адв. Е.А., срещу определение от 18.06.2019 г., постановено
по гр. д. № 1330/2018 г. по описа на РС- Самоков, с
което исковата молба на Б. е върната в частите, касаещи:
·
положителен установителен
иск за признаване право на собственост върху реална част от самостоятелен обект
– дясна гаражна клетка с площ от 21 кв. м. от сграда с идентификатор №
65231.913.77.3;
·
конститутивен иск за недействителност под формата на унищожаемост
на нотариален акт № 29, т. 2, рег. № 3520, дело № 198/2017 г. за собственост
върху недвижими имоти, придобити по наследство и давностно
владение;
·
конститутивен иск за унищожаване на договор за продажба, извършена с
нотариален акт № 95, том 1, рег. № 1637/2018 г. поради това, че продажбата е извършена
от несобственици.
В
жалбата се поддържа становище за необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон, с искане същият да бъде отменен,
с произтичащите от това законни последици – връщане на делото за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Жалбоподателят
изтъква, че неправилно първостепенният съд е приел по отношение на първия иск,
че самостоятелно може да се придобива само такава част от сграда, която по
силата на архитектурен план е одобрена като самостоятелен имот, което становище
противоречи на най-новата съдебна практика на ВКС и на ТР № 3/2014 г. на ОСГК
на ВКС, в което е дадено разрешение именно на този въпрос.
По отношение на другите два иска поддържа, че
определението също е неправилно, тъй като отмяната на констативен нотариален
акт е последица от постановяване на съдебно решение, с което се признават права
на трето лице. От друга страна, вещнопрехвърлителното
действие на сделката не е настъпило, тъй като процесният
имот е продаден от лица, които не го притежават, поради което и правата на
трети лица не се засягат от нейните последици. В този смисъл, жалбоподателят
моли съда да обяви двата нотариални акт за недействителни по отношение на него.
Претендира и присъждане на направените за настоящото производство разноски.
В
срока за отговор ответниците Н.П.Б. - Т. и Е.П.Б.,
чрез упълномощения от тях адв. Е.В., са депозирали писмен
отговор, в който изразяват становище за неоснователност на подадената частна
жалба, като молят обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Поддържат, че последното е постановено при спазване
разпоредбите на материалния и процесуалния закон, както и че правилно районният
съд е приел за недопустими исковете, по отношение на които производството е
прекратено.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие за
установено следното от фактическа страна:
Самоковският
районен съд е сезиран с искова молба от Р.В.Б., с която са предявени обективно
съединени искове срещу Н.П.Б.-Т., Е.П.Б. и М.А.Б..
Двукратно,
с разпореждания от 14.12.2018 г. и от 14.03.2019 г. същата е оставяна без
движение, с указания до ищеца да уточни ясно основанието на търсената
недействителност – нищожност или унищожаемост – на
двата нотариални акт, както и да посочи, дали претендира д абъде
признат за собственик на самостоятелен обект, на реална част от самостоятелен
обект или на идеална част от правото на собственост върху гараж (дясна гаражна
клетка), с площ от 21 кв. м.
С
уточняваща молба от 01.04.2019 г. ищецът е посочил, че претенцията му е за
недействителност на констативен нотариален акт № 29, т. 2, рег. № 3520, дело №
198/2017 г., а именно - унищожаемост по отношение на
частта, касаеща гараж с площ 21 кв. м., представляващ
реална част от 21 кв. м. – дясна гаражна клетка от заснет като самостоятелна сграда
на допълващо застрояване гараж с идентификатор № 65231.913.77.3, целият с площ
41 кв. м., описан в цитирания нотариален акт, и по отношение на ½ ид. ч. от самостоятелна сграда на допълващо застрояване –
лятна кухня с идентификатор № 65213.913.77.2, с площ от 30 кв. м., описана в същия
нотариалния акт, както и за обявяване за недействителна на сделката за продажба
на същите идеални части от сградите, описани по-горе, по отношение на ищеца,
извършена с нотариален акт № 95, том 1, рег. № 1637, дело № 84/2018 г., поради унищожаемост, тъй като продажбата е извършена от
несобственици и същата е недействителна по отношение на действителния
собственик.
При
така направените уточнения, с обжалваното определение районният съд е приел, че
е сезиран с обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците правото на
собственост на ищеца върху гараж (дясна гаражна клетка), с площ от 21 кв. м. от
сграда с идентификатор № 65231.913.77.3; правото му на собственост върху
½ ид.ч. от сграда с идентификатор №
65231.913.77.2, както и с два конститутивни иска по
чл. 537, ал. 3 ГПК за обявяване за недействителен по отношение на него на
нотариален акт № 29, том. 2, рег. № 3520, дело № 198/2017 г. и на нотариален
акт № 95, том 1, рег. № 1637/2018 г., поради унищожаемост,
като по отношение на три от тях – първи, трети и четвърти, производството по
делото е прекратено, поради тяхната недопустимост. Прието е, че положителният установителен иск за признаване правото на ищеца за собственик
върху реална част от самостоятелен обект – дясна гаражна клетка, с площ от 21
кв. м. от сграда с идентификатор № 65231.913.77.3 е недопустим, тъй като този
обект не е обособена самостоятелна вещ. Приел е, че може да се придобива
самостоятелно само такава част от недвижима вещ - сграда, която, по силата на
архитектурен проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е
обособена като самостоятелен имот, какъвто в случая не бил налице. На същото
основание е приел за недопустим и конститутивния иск
с предмет гаражната клетка с площ от 21 кв.м., както и конститутивния
иск за недействителност на договора за продажба, извършен с нотариален акт №
95, том 1, рег. № 1637/2018 г. поради неговата унищожаемост.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима, тъй като отговаря на изискванията на
ГПК за срок, легитимация, правен интерес и обжалваемост
на акта. Внесена е и дължимата държавна
такса за разглеждането й.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна и следва да бъде уважена в частта й,
касаеща прекратяването на производството по установителния иск за признаване на ищеца за собственик на
гаражна клетка с площ от 21 кв.м. – част от гараж с идентификатор №
65231.913.77.3, целият с площ 41 кв. м. Настоящият съдебен състав не споделя
изложените от районния съд мотиви, според които предмет на придобиване (а
следователно – и на самостоятелна правна защита) може да бъде само такава част
от сграда, която, по силата на архитектурен (инвестиционен) проект, е обособена
като самостоятелен имот. Наистина, съществувала е съдебна практика и в такъв
смисъл (цитирана в обжалваното определение) но тя е била преодоляна с
постановяване на Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. на ВКС
по тълк. д. № 3/2014 г., ОСГК, съгласно което „ако, към момента на сключване на сделката, реално определените части от
недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), не са фактически обособени, но
е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията
в действащия устройствен закон към този момент,
договорът не е нищожен поради невъзможен предмет.“ В същия смисъл е и последващата незадължителна съдебна практика, обективирана в Решение
№ 202 от 3.11.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2008/2016 г., I г. о., ГК, съгласно което „…. формалната липса или нередовност на
инвестиционния проект не е достатъчно основание за определяне на сделката като
нищожна. Определящо за валидността или нищожността на една сделка с предмет
реална част от сграда е не формалното наличие или липсата на определени актове
на длъжностни и технически лица и органи по Закона за
устройство на територията, а обективното
съответствие на обособените реални части с изискванията на благоустройствения
закон“.
Наистина в така цитираното тълкувателно
решение е направена уговорката, че „правна
невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот (сграда,
жилище или други обекти) е налице, когато при сключване на сделката съществува
непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване
на тази част“, но тази преценка е по основателността, а не по допустимостта
на иска, т.е. предполага допускане на иска до разглеждане и произнасяне на съда
по същество. Следователно, ако в хода на исковото производство се установи
наличие на такава хипотеза (наличие на непреодолима пречка за обособяване на
инвестиционен проект), искът би следвало да се отхвърли като неоснователен, но
не може още в началния етап на производството да се прави извод за неговата
недопустимост поради предполагаемото й съществуване. С оглед гореизложеното,
съдът намира, че обжалваното определение е неправилно в тази си част и следва
да бъде отменено.
В останалите две обжалвани части, с които
е прекратено производството по исковете за унищожаване на н.а. № № 29, том. 2, рег. № 3520, дело № 198/2017 г. и на
нотариален акт № 95, том 1, рег. № 1637/2018 г., определението е правилно и
следва да бъде потвърдено поради следните съображения:
· Видно от последното
уточнение на исковата молба, предприето на 01.04.2019г., претенцията на ищеца е
била за „…недействителност на констативния нотариален акт № 29, том. 2, рег. № 3520, дело № 198/2017г., а именно унищожаемост …“. Така формулирана, претенцията е
недопустима, тъй като процесуалният закон въобще не предвижда хипотези на
унищожаване на охранителен акт, вкл. нотариален такъв. Разпоредбата на чл. 576
от ГПК регламентира само хипотези на нищожност на нотариалните действия, но не
и на тяхната унищожаемост. Дори да се приеме, че
ищецът е имал предвид някоя от тях, но е използвал непрецизен правен термин („унищожаемост“ вместо „нищожност“), той не се позовава на
нито една от уредените в този нормативен текст предпоставки, поради което и в
такъв случай искът е недопустим. Същевременно, предпоставките за унищожаемост на договорите (чл. 27 – 33 от ЗЗД) са
неприложими към актовете, издавани по реда на охранителните производства, а и
ищецът не е посочил нито една от тях. На последно място, настоящият съдебен
състав намира, че ако вместо последното уточнение на исковата молба се вземе
предвид предпоследното такова от 07.01.2019г., то е коректно формулирано за
отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на констативния нотариален акт № 29,
том. 2, рег. № 3520, дело № 198/2017 г. Но и това искане не съставлява
самостоятелен иск, а само правна последица от постановяване на съдебно решение
по спор за собственост, тъй като, съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 3/2012 г., ОСГК, „лице, което претендира правото на собственост,
признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи
несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на
това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със
сила на присъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на
посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт
следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на
констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото
лице.“ Следователно, ако собственическият иск на третото лице бъде уважен, съдът
ще отмени констативния нотариален акт, на който се позовава ответникът като
законна последица от уважаването, но ако отхвърли иска, той няма да се
произнесе с отхвърлителен диспозитив
по искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК, тъй като то не съставлява самостоятелен
иск и съдът не дължи отделно произнасяне по него.
· Видно от последното
уточнение на исковата молба, предприето на 01.04.2019г., претенцията на ищеца е
била да се обяви „… за недействителна сделката за продажба, ….. извършена с нотариален акт № 95, том 1, рег. № 1637, дело № 84 от
29.03.2018г. … поради унищожаемост, тъй като
продажбата е извършена от несобственици …“. Правилно районният съд е преценил,
че тази претенция е недопустима, тъй като изтъкнатото от ищеца основание по
естеството си не е годно да обуслови претендираната
от него недействителност (нито унищожаемост, нито
нищожност) на продажбената сделка. Съгласно трайната съдебна практика (напр. Решение № 52 от
23.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1455/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 3 от
6.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5459/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 260 от
17.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2013 г., III г. о., ГК)
продажбата на чужда вещ не е нищожна. Тя е
действителна, но не поражда целения с нея вещно-транслативен
ефект, т.е. правни последици относно собствеността върху вещта.
С оглед изхода на делото и направено
в този смисъл искане, в полза на жалбоподателите следва да се присъди част от
направените от тях разноски, пропорционална на уважената част от жалбата, а
именно – 5 лв.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 18.06.2019 г., постановено по гр. д. №
1330/2018 г. по описа на РС- Самоков, В ЧАСТТА МУ, с която исковата молба на Р.В.Б.
е върната по отношение на положителния установителен
иск за признаване право на собственост на Б. върху реална част от самостоятелен
обект – дясна гаражна клетка с площ от 21 кв. м. от сграда с идентификатор №
65231.913.77.3.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 18.06.2019 г., постановено по гр. д. №
1330/2018 г. по описа на РС- Самоков, В ЧАСТИТЕ МУ, с която съдът е върнал
исковата молба по отношение на :
·
конститутивния иск за недействителност под формата на унищожаемост
на нотариален акт № 29, т. 2, рег. № 3520, дело № 198/2017 г. за собственост
върху недвижими имоти, придобити по наследство и давностно
владение;
·
конститутивен иск за недействителност поради унищожаемост
на договора за продажба, извършен с нотариален акт № 95, том 1, рег. №
1637/2018 г. поради това, че продажбата е извършена от несобственици.
ОСЪЖДА Н.П.Б. – Т. с ЕГН ********** и Е.П.Б. с ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес ***, офис 201, да заплатят на Р.В.Б. с ЕГН **********
и адрес гр. Р., кв. „В.“, ул. „П.“ № 1, бл. „П.“, вх. Б, ет. 2, сумата 5 лв. –
разноски по делото.
В
отменителната част определението не подлежи на
обжалване.
В
потвърдителната част определението може да се обжалва
при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчване
на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.