Решение по дело №693/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 783
Дата: 9 декември 2022 г. (в сила от 9 декември 2022 г.)
Съдия: Христо Лазаров
Дело: 20221001000693
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 783
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20221001000693 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – „Ве те секюрити“ ЕООД, ЕИК *********/с
предишно наименование „С. секюрити“ ЕООД/, чрез адв. К. срещу решение № 65 от
15.06.2022г., постановено по т.д. № 2021800900103 по описа на СОС за 2021г., с което са
уважени предявените обективно и кумулативно съединени искове на ищеца – „Голф клуб
Ибър“ АД, ЕИК *********/в несъстоятелност/, за разваляне на договор, сключен с
нотариален акт № 043 от 18.07.2013г. том 2, рег. № 1176, дело № 205, на нотариус С. В., за
прехвърляне право на собственост върху 21 недвижими имоти срещу поемане на
задължение за насрещно прехвърляне в едногодишен срок от сключването на договора на
право на собственост върху неиндивидуализирани недвижими имоти и ответникът е осъден
да ги върне на ищеца.
Въззивникът/ответникът - „Ве те секюрити“ ЕООД счита, че обжалваното решение е
недопустимо, поради липса на активна процесуална легитимация на постоянния синдик – Д.
С., да предяви исковете по чл. 87, ал. 3 и чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД. На следващо място
твърди, че исковата молба е нередовна, доколкото първоначалната е предявена от синдика, а
допълнителната искова молба – вече от самото дружество обявено в несъстоятелност. В
съдебно заседание навежда доводи, че синдикът е образувал аналогични дела в СГС, но на
основание разпоредбите на ТЗ. Моли въззивния съд да обезсили като недопустимо
обжалваното решение и да прекрати производството по делото. Претендира разноски за
1
двете инстанции.
Въззиваемият/ищецът – „Голф клуб Ибър“ АД/в несъстоятелност/, е подал в срок отговор на
въззивната жалба, чрез синдика С.. Изложени са подробни доводи по всяко едно от
твърденията на въззивника, които ще бъдат разгледани при съответното обсъждане на
правните доводи във въззивната жалба. Счита въззивната жалба за неоснователна, а
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди от въззивния
съд. Не претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от лице имащо право и интерес от обжалване, срещу
подлежащо на обжалване решение, в законоустановения срок и е допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.
Въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят и от нотариален акт № 043 от 18.07.2013г. том 2, рег. № 1176,
дело № 205, на нотариус С. В., се установява, че „Голф клуб Ибър“ АД е прехвърлил на „С.
сеюрити“ ЕООД правото на собственост върху 21 недвижими имоти срещу поемане на
задължение за насрещно прехвърляне в едногодишен срок от сключването на договора на
право на собственост върху поземлени имоти с обща площ от 160 декара, находящи се в
землището на Община Долна Баня и/или землището на Община Костенец. Със споразумение
от 18.11.2013г., страните са уговорили, че изпълнението на насрещното задължение на
ответника да прехвърли правото на собственост на ищеца, щяло да бъде извършено в 12
месечен срок от поискването от страна на „Голф клуб Ибър“ АД. С уведомление, получено
от „С. секюрити“ чрез В. Т. на 22.11.2019г., изпълнителният директор на ищеца, е поканил
ответника да изпълни насрещното си задължение по прехвърляне на правото на
собственост.
Не е спорно по делото, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да
прехвърли правото на собственост върху поземлени имоти с обща площ от 160 декара в
уговорените землища и в уговорения едногодишен срок.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема за установено от
правна страна следното:
Неоснователни са възраженията на ответника, че обжалваното решение е недопустимо,
поради липса на процесуална легитимация на синдика да предяви обуславящите искове за
разваляне на процесния договор и обусловените искове за връщане на недвижимите имоти в
масата на несъстоятелността на ищеца.
В титула на исковата молба е посочено, че процесните искове са предявени от синдика в
това му качество, но от изложението в обстоятелствената й част, се установява, че са
предявени от синдика като законен представител на ищеца. С исковата молба синдикът С.
изрично е посочил, че упражнява правата си по чл. 658, ал. 1, т. 6 от ТЗ да развали по
съдебен ред процесния договор и процесните имоти да бъдът върнати в имуществото на
2
несъстоятелния длъжник. С допълнителната искова молба и в съответствие с разпоредбата
на чл. 372, ал. 2, пр. първо от ГПК, ищецът изрично е уточнил и пояснил първоначалната си
искова молба, че исковете са предявени от името на несъстоятелното дружество, чрез
синдика като негов законен представител.
По същите съображения е неоснователно и твърдението на ответника, че
първоинстанционното решение е постановено по нередовна искова молба. Дори и да е имало
противоречие между титулната част на исковата молба, с изложените съображения в
обстоятелствена част и петитума на същата, каквото няма, същото е било отстранено с
допълнителната искова молба, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 2, изр. първо от ГПК.
Съдът не може да дава указания за отстраняване на противоречия, които вече са отстранени
по надлежния процесуален ред.
Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ответника, че
първоинстанционното решение е неправилно, поради наличието на образувани от синдика
аналогични дела в СГС, на основание разпоредбите на ТЗ. Освен недоказаните твърдения на
процесуалния представител на ответника, по делото няма данни, че такива дела са
образувани. Дори и да има такива дела, производството по исковете по чл. 87, ал. 3 от ГПК е
преюдициално по отношение на производството по преферентните искове по ТЗ. Само
договор който не е развален може да бъде обявен за относително недействителен или
относително нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата. Поради липсата на други възражения от ответника във въззивната
жалба, обжалваното решение следва да се потвърди, като в останалата част въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК.
Предвид изхода на правния спор във въззивното производство, неоснователно е искането на
въззивника за присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ищецът има право на разноски за въззивното производство, но не претендира
такива.
Неправилно първоинстанционният съд е определил размера на дължимата държавна такса в
размер на 917, 24 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ГПК, за предявените с една искова молба искове в
защита на различни интереси минималната такса се събира от всичките интереси. С
предявените искове се защитават различни интереси – за конститутивния иск по чл. 87, ал. 3
от ЗЗД и за осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД. Следователно ответникът
дължи още 917, 24 лева за производството пред СОС и още 458,62 лева за въззивното
производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на САС, остатък от
дължима държавна такса за двете инстанции в общ размер на 1 375,86 лева, на основание чл.
77 вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65 от 15.06.2022г., постановено по т.д. № 2021800900103 по
описа на СОС за 2021г.

ОСЪЖДА „Ве те секюрити“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Апелативен
съд град София сумата от 1 375,86/хиляда триста седемдесет и пет и 86 стотинки/ лева,
представляваща дължим остатък за държавна такса за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на
страните и при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4