Решение по дело №102/2016 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е  

 

№                                   5 юли 2016 година                град Стара Загора

 

 

                                   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

                        Старозагорският районен съд, гражданско отделение, VІІ състав, в публично заседание на …. 14 юни 2016 година….., в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

 

При секретаря....... Н.К................................... и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от............ съдията Мишова..............................гр.д. № 102 за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                         Предявени са искове за присъждане на трудово възнаграждение по чл.128, ал.1, т.2  КТ и за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ.

                    Ищецът Г.Д.Я. твърди, че е работил в ответното дружество на длъжност „охранител” към обект „ВР-2195-Свобода” с основно месечно трудово възнаграждение 480 лв. и нетно такова 450 лв. Трудовият му договор бил прекратен на 20.02.2014 г. Твърди, че не е получил трудово възнаграждение за м. август, септември, октомври, ноември и декември 2013 г. и за м. януари 2014г. в размер на по 450 лв. месечно и м. февруари 2014 г. до 20.02.2014 г. в размер на 350 лв., както обезщетение по чл.224 КТ за платен годишен отпуск за 2012 г. за 20 дни в размер на 450 лв., за 2013 г. за 20 дни в размер на 450 лв. и за 2014 г., за 3 дни, в размер на 70 лв. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 4 020 лв., от които: трудовото възнаграждение за месец август 2013 г. до месец януари 2014 г. включително – 2 700 лв.; трудово възнаграждение за месец февруари 2014 г. до 20 февруари – 350 лв. и обезщетение по чл.224 КТ за платен годишен отпуск - за 2012 г. за 20 дни в размер на 450 лв.; за 2013 г. за 20 дни в размер на 450 лв. и за 2014 г. за 3 дни в размер на 70 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до изплащане на вземането. Претендира за направените по делото разноски.

                      Ответникът „Викинг – Николов” ЕООД оспорва предявения иск по размер. Твърди, че представеният трудов договор от 13.02.2009 г. е с месечно възнаграждение в размер на 140,39 лв., за четиричасов работен ден. В последствие бил подписан нов трудов договор № 3575А от 28.09.2009 г. с месечно трудово възнаграждение в размер на 74,39 лв., който е действал до датата на прекратяването на трудовото правоотношение – 20.02.2014 г.

                   Съдът, като обсъди доказателствата по делото и съобрази приложимия закон, намери за установено следното

                   По делото не е спорно, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 13.02.2009 г.,  като ищецът е заемал длъжността „охранител” с основно месечно възнаграждение в размер на 140,39 лв. за 4-часов работен ден., а от 28.09.2009 г. – 74,39 лв. за до 40 часа месечно. Това трудово правоотношение е прекратено на основание чл.325, т.1 КТ, считано от 20.02.2014 г.

                   От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът е начислил на ищеца трудово възнаграждение в размер на 310 лв. за месечите от август до декември 2013 година, както и за м. януари 2014 г., но в размер на 340 лв., а за м. февруари – 255 лв. за отработени 15 дни. Според данните, събрани от вещото лице, изплащането на възнаграждението е извършвано с РКО, които, заедно с фишовете за работната заплата на ищеца, са съхранявани от ответника в касовата книга (с.з. от 6 юни 2016 г.). В този смисъл са и обясненията, дадени от ищеца.

                   С оглед на тези факти съдът намира от правна страна следното:                   Съгласно чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и според общото правило, установено в чл.154, ал.1 ГПК, в негова тежест е да докаже, че е платил дължимото от него трудово възнаграждение. В случая работодателят не оспорва, че не е платил трудовото възнаграждение за процесния период, а оспорва само размера му, което е неоснователно. Вярно е, че в представените по делото трудови договори е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 140,39 лв. за 4-часов работен ден., а от 28.09.2009 г. – 74,39 лв. за до 40 часа месечно. От друга страна обаче работодателят е начислявал и изплащал за предходен на процесния период по-високи възнаграждения и начислиявал за процесния период трудово възнаграждение също в по-висок размер. При това положение съдът приема, че е налице едностранно изменение на трудовото правоотношение от работодателя. Неизпълнението на задължението по чл.66, ал.5 КТ на работодателя да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени, не отлага правното действие на изменението и това ясно личи от съдържанието на правната норма, според която това задължение трябва да бъде изпълнено при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението. В тази връзка следва да се посочи, че работодателят има право едностранно да измени размера на трудовото възнаграждение, ако новото е не по-малко от получаваното преди промяната – чл.118, ал.3 КТ. Волеизявлението на работодателя да измени трудовото правоотношение в допустимите за това случаи се обективира в заповед за изменение на трудовото правоотношение. Доколкото законът не установява изискване за формата на заповедта, тя може да бъде както писмена, така и устна. Затова, макар по делото да не е представен писмен документ в този смисъл, то фактът на начисляване на трудовото възнаграждение в по-висок размер при работодателя е достатъчен за съда да приеме, че на ищеца се дължи именно този по-висок размер. Ответникът не сочи основания, поради които не е платил уговореното възнаграждение, нито представя доказателства, че е платил. Затова, с оглед на посоченото по-горе правило съдът счита, че той следва да понесе правните последици. Тъй като ищецът претендира нетното трудово възнаграждение, с оглед на диспозитивното начало, установено в гражданския процес, следва да се присъди  сумата от по 243,01 лв. на месец за времето от м. август 2013 г.  до м. декември 2013 г. включително  общо в размер на 1 215,05 лв., както и още 272,03 лв. за м. януари и 204,02 лв. за м. февруари 2014 г. Общо дължимото възнаграждение възлиза на 1 691,10 лв. В останалата част искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

                   Съгласно чл. 224, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Фактическият състав на тази правна норма съдържа две предпоставки, чието кумулативно установяване предпоставя основателността на иска – прекратен трудов договор и наличие на неизползван отпуск. По делото е установено, че трудовият договор на ищеца с ответното дружество е прекратен. По делото няма данни и твърдения, че ищецът е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск, който е в размер на 20 работни дни годишно, видно от представения трудов договор. Всъщност ответникът не оспорва дължимостта на обезщетението, а само неговия размер. При това положение пна ищеца следва да се присъди обезщетение за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2013 г., за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. и за 2 дни за 2014 г. според заключението на вещото лице. Съгласно чл.228, ал.1 КТ  брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ е полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението или последното получено от работника брутно трудово възнаграждение. В случая основанието за обезщетението е възникнало м. февруари 2014 г., поради което база за изчисляване на обезщетението е трудовото възнаграждение за м. януари 2014 г. За този месец на ищеца е било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 340 лв., при което среднодневното брутно трудово възнаграждение е равно на 15,4545 лв. Обезщетението за 42 дни неизползван платен годишен отпуск  възлиза на 649,09 лв.

             Ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на държавата на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса в размер на 117,64 лв., както и сумата от 166,26 лв. за възнаграждение за вещото лице, а на ищеца – направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 291,07 лв.

                                     

                   Воден от горните мотиви, съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

                               ОСЪЖДА на основание чл.128, т.2 КТ „Викинг – Николов” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Николай Хайтов, № 12, ет.5, ап.18, представлявано от управителя Тани Николов Танков, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Я. ***, ЕГН **********, сумата от общо 1 691,10 лв. (хиляда шестстотин деветдесет и един лева и 10 ст.), представляваща неизплатеното чисто трудово възнаграждение - без предвидените в ЗДДФЛ и КСО удръжки за данъка и осигурителните вноски, които работникът дължи като публично правно задължение към държавата, за месеците от август до декември 2013 г. и януари и февруари 2014 година, заедно със законната лихва счетано от датата на исковата молба – 29.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска като неосноватален и недоказан в останалата му част – над присъдените 1 691,10 лв. до претендираните 3 050 лв.

 

                               ОСЪЖДА на основание чл.224, т.1 КТ „Викинг – Николов” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Николай Хайтов, № 12, ет.5, ап.18, представлявано от управителя Тани Николов Танков, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Я. ***, ЕГН **********, сумата от 649,09 лв. (шестстотин четиридесет и девет лева и 9 ст.), представляваща обезщетение за 40 дни неизползван платен годишен отпуск за 2012 г. и 2013 г. и 2 дни  за 2014 г., заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 29.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска като неосноватален и недоказан в останалата му част – над присъдените 649,09 лв. до претендираните 970 лв.

 

                    ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Викинг – Николов” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Николай Хайтов, № 12, ет.5, ап.18, представлявано от управителя Тани Николов Танков, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Я. ***, ЕГН **********, сумата,  сумата от 291,07 лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

 

                   ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК „Викинг – Николов” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Николай Хайтов, № 12, ет.5, ап.18, представлявано от управителя Тани Николов Танков, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на държавата в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 117,64 лв. за дължимата държавна такса, както и сумата от 166,26 лв. за възнаграждение за вещото лице.

 

                  Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: