Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…. 17.08.2020 година град Търговище
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Търговищки окръжен съд наказателно
отделение
На седемнадесети август две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОНКА ЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: М.Тончева
Прокурор: Д.Сяров
Като
разгледа докладваното от съдия Б.Янкова ЧНД
№ 128 по описа за 2020 година на ТОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 32,ал.1 във вр.
с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (
ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд
гр. Търговище Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
ЕС относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на постановено от несъдебен - полицейски орган във Федерална
Република Германия, Решение № 19.1000831.1
постановено на 24.04.2019 г и влязло в сила на 01.06.2019 г, с което по отношение на
българския гражданин М.А.А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, е била наложена
финансова санкция - глоба в размер на 120 евро и съдебни разходи в размер на 28.50
евро за допуснато нарушение изразено в
превишаване на скоростта (при разрешена 80 км/ч, движението е било със 108
км/ч, т.е. превишението е с 28 км/ч,
отчетено след приспадане границата на
толерантност). Нарушението е било
констатирано в 20.15 ч. на 26.02.2019 г. в землище Рамщайн – Мизенбах,
по федералната автомагистрала 6, при 633, 3-я километър в посока на движение
–гр.Майнхайм. Същото е квалифицирано като административно нарушение, което се
санкционира по реда на чл.41,ал.1 във вр. с Приложение 2, чл.49 от Правилника
за движение по пътищата (StVO), чл.24 от Закона за движение по
пътищата (StVG), 11.3.5 от
Федерален каталог за финансови санкции(BKat).
В съдебното заседание прокурорът взема
становище за основателност на
направеното искане за признаване и изпълнение на решението за наложената
финансова санкция.
Засегнатото
лице – М.А., редовно призован по реда на чл.178,ал.8 от НПК се явява лично.
Съдът
като се запозна с доказателствата по делото, установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на
чл.30 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (
ЗПИИРКОРНФС). Удостоверение по чл.4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета, издадено
въз основа на Решение на несъдебен/полицейски орган във
Федерална Република Германия е било постановено по повод констатирано административно
нарушение, което с оглед фактическото му описание: като водач на автомобил с рег. № Т 15 14 АК, движейки се по
федерална автомагистрала, М.А. е превишил с 28 км/ч допустимата скорост
от 80 км/ч, съставлява административно нарушение и по българското
законодателство - чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба “Водач, който превиши разрешената скорост
извън населено място, се наказва, както следва:…т.3 (изм.- ДВ, бр. 10 от
2011 г.): за превишаване от 21 до 30 km/h
- с глоба 100 лв.
С
оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно съставляващо поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата, двойната наказуемост, макар и налична, предвид чл.30,ал.2,т.1 от ЗПИИРКОРНФС, в случая е извън
кръга на обсъжданите предпоставки.
Удостоверението е
законосъобразно от формална страна, като същото е
надлежно подписано, а съдържанието му е удостоверено от компетентния
орган на издаващата държава и е придружено е с изискуемия превод на български
език. Издадено е по предвидения в чл.4,ал.1
ЗПИИРКОРНФС образец и е постъпило по пощата, съставляващ
един от начините за надлежна кореспонденция посочени в чл.9,ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението е законосъобразно и по
същество, доколкото при извършената проверка съдът не установи която и да е от
предвидените предпоставки за отказ.
1.Представеното
Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по делото, като
имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размера на наложената
финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено Решението
и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.
2.Съгласно
посоченото от компетентния изпращащ орган на обстоятелство, че в
изпълняващата държава не е постановено
решение срещу същото лице за същото
деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в
държава, различна от решаващата или
изпълняващата държава( б.”з”,т.1,б.”б” от Удостоверението), не е налице условието за отказ по чл. 35,т.2 от ЗПИИРКОРНФС.
3.Не
са налице и основания за отказ от
признаване и изпълнение, свързани с
особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено
Удостоверението. Видно от установените пълни данни за самоличността на М.А.А. същият е пълнолетен - роден е през 1973 г. и съгласно българското законодателство е
наказателно и административно отговорен, а
с оглед социалния и обществения му
статус, не е лице, по отношение на което съществува законодателно предвиден
имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са
налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл.35,т.8
и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.
4.Не
са налице и основания за отказ,
изведени от материално правните
предпоставки за действие на постановеното Решение и наложената със същото
финансова санкция за административно
нарушение. Видно от констатираното време на извършване на нарушението,
влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението – изпълнението на
решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която съгласно чл.285,ал.1
от АПК е пет години от влизане в сила на
акта, НЕ СЕ ОТНАСЯ за деяние, подсъдно на български съд или за деяние, което
според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на
територията на България, или за деяние,
което да е било извършено и з в ъ н
територията на издаващата държава и за което българското законодателство
да не позволява предприемане на наказателно
производство. В този смисъл не са налице основанията за отказ от
признаване и изпълнение, предвидени и в
чл. 35,т.3 и т.5 от ЗПИИРКОРНФС.
5.
Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение общ размер на
наложената финансова санкция е 148,50 евро, от които 120 евро глоба (чл.3,ал.1,т.1,
ЗПИИРКОРНФС) и 28,50 евро съдебни разходи (чл.3,ал.1,т.3, ЗПИИРКОРНФС), което е над предвидената в чл.35,т.6 минимална санкция от 70 евро, поради което и
не е налице и отрицателната предпоставка по чл.35, т.6 от ЗПИИРКОРНФС.
6.Не
е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице, обобщени в условията по
чл.35,т.9, т.10 и т.11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б.”з” т. 2 б.”б” от представеното
Удостоверение, производството е било писмено и в съответствие със
законодателството на издаващата държава – ФРГ, засегнатото лице е било
уведомено лично/ или чрез
упълномощен според националния закон представител, относно правото си да
обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Съгласно б.”ж”,т.1, б. iii от
Удостоверението, издаващата държава е потвърдила реализираното право на
засегнато лице, което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса
до съд по наказателни дела. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите
на чл.35,т.10 и т.11 от ЗПИИРКОРНФС са били спазени, респективно не са налице
основанията за отказ от признаване и изпълнение,
посочени в тези разпоредби.
При извършената справка за фиксинга на
БНБ към датата на постановяване на Решението - 24.04.2019 г.( чл.16,ал.8
от ЗПИИРКОРНФС) е видно,
че при обявения курс от 1.95583 лева, равностойността на 148,50 евро се равнява на 290,44 лв.
По изложените съображения, съдът намира,
че са налице законовите изисквания за
признаване и допускане изпълнение на процесното
Решение за налагане на финансови санкции, поради което и същото следва да бъде
признато и изпратено за изпълнение на
компетентния орган, съгласно чл.6,ал.2 от ЗПИИРКОРНФС , а именно НАП.
Ето защо и на основание чл.6,ал.1 и чл.31,ал.1
от ЗПИИРКОРНФС, Търговищкият
окръжен съд:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
Решение № 19.1000831.1 постановено на 24.04.2019 г и влязло в сила
на 01.06.2019 г., с което по отношение
на българския гражданин М.А.А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, е била наложена
финансова санкция - глоба в размер на 120 евро и съдебни разходи в размер на
28.50 евро - общо 148,50 евро и с
обща равностойност от 290,44
лв., за допуснато на 26.02.2019 г. във ФРГ административно нарушение, квалифицирано
и санкционирано по чл.41,ал.1 във вр. с
Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), чл.24 от
Закона за движение по пътищата (StVG), 11.3.5 от Федерален каталог за финансови санкции(BKat).
ПРЕПИС от настоящото решение да се
изпрати незабавно на Национална агенция
за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за
приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на
решението НАП незабавно да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по изпълнение на
решението на основание чл.36 във вр. с чл.22,ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата от същите, с оглед
изпълнение задължението на съда по чл.38,
ал.1,т.4 от същия закон.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на
издаващата държава Полицейски президиум, Райнпфалц, на посочения в
б.“б“ от Удостоверението електронен адрес за кореспонденция за признаване на
решението за налагане на финансови санкции, както и че същото е изпратено своевременното
за изпълнение на компетентния орган НАП. Уведомлението да бъде преведено на немски
език.
Копие от Уведомлението да се изпрати
незабавно на Министерството на
правосъдието на Република България.
Настоящото решение може да се обжалва пред Апелативен съд, гр.Варна в седмодневен срок от узнаването за постановяването му, като обжалването не спира изпълнението на решението( чл.20,ал.1,изр. последно от ЗПИИРКОРНФС).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.