№ 3284
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110206030 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.189, ал.14 от ЗДвП, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от И. Н. Г., ЕГН **********, против
наказателно постановление № 23-4332-024516 от 13.10.2023 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, и по-
конкретно неяснота относно мястото на извършване на нарушението.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното
НП. Не претендира разноски. Представя писмени бележки.
За АНО, редовно призован, представител не се явява в откритото съдебно
заседание. Постъпили са писмени бележки от юрк. Пашунов, с които се оспорва
жалбата и се иска издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност, ако бъде поискано адвокатско такова.
1
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.09.2023 г. около 08:24 часа жалбоподателят И. Н. Г. управлявал лек
автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ......, като се движел в град София по ул.
„......“ в посока от ул. „.......“ към бул. „......“. До блок номер 55 водачът бил спрян за
рутинна проверка от свидетелите Д. А. и Ж. Ж. – полицейски служители в 08 РУ-
СДВР. Водачът Г. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер“ 7510, с фабричен номер ARBA-0148, който отчел 0.71 промила
алкохол в издишания от водача въздух. На Г. бил издаден талон за медицинско
изследване на кръв, след което жалбоподателят се възползвал от това свое право и
посетил УМБАЛ „......“, където дал проби от кръв за химичен анализ. Резултатът от
кръвната проба бил 0.57 промила на хиляда.
Срещу жалбоподателя Г. бил съставен АУАН Серия GA № 942168 от 26.09.2023
г., като описаното в акта нарушение било квалифицирано по чл.5, ал.3, т.1, пред.1 от
ЗДвП. Актът бил връчен лично на Г. на същата дата за запознаване и последният го
подписал без възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при
установяване на нарушението.
Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа
обстановка за категорично установена и въз основа на него издал обжалваното
понастоящем наказателно постановление № 23-4332-024516 от 13.10.2023 г., с което за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.174, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите Д. А. и Ж. Ж., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят А. е съставил акта за установяване на административно
нарушение, като подробно разказа как на процесната дата спрели водача Г. за рутинна
проверка и го тествали с дрегер за употреба на алкохол, като дрегерът отчел резултат
от 0.71 промила на хиляда. На водача бил издаден талон за медицинско изследване, но
полицаите не са го придружавали до болнично заведение, понеже концентрацията била
под 1,2 промила на хиляда. Свидетелят Ж. Ж. с разказа си изцяло потвърди думите на
своя колега А. за извършената проверка и установената употреба на алкохол от водача.
Казаното от свидетелите се подкрепя напълно от констатациите в съставения АУАН, от
2
приложения по делото талон за медицинско изследване, както и от разпечатката на
теста с данните от дрегера. Показанията на свидетелите са логични, последователни,
непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира напълно.
От друга страна те изцяло се подкрепят и от приложения по делото писмен
доказателствен материал. Споделеното от свидетелите кореспондира напълно с
констатациите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото
въз основа на него НП.
Приложените по делото Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните
аналози, и Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта доказват, че след проверката жалбоподателят Г. е посетил УМБАЛ
„......“, където е дал проби от кръв за химичен анализ, а резултатът от кръвната проба е
бил 0.57 промила на хиляда.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушената законова
разпоредба. Актът е подписан от един свидетел при установяване на нарушението и е
бил връчен на нарушителя. НП е издадено от компетентен за това орган, като в
съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на
извършване, отразена е нарушената законова разпоредба, както и основанието, на
което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички
съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил
запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното
обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН – АУАН е съставен в деня на
нарушението, а НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. При
проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването
им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователно е възражението, че в издадените НП и АУАН имало неяснота
относно мястото на извършване на нарушението. Действително в двата акта е
посочено изолирано от фактите улица „...“, но след това при описание на фактическите
обстоятелства ясно е посочено, че жалбоподателят е управлявал автомобила в град
София по ул. „......“ в посока от ул. „.......“ към бул. „......“, като до блок номер 55 бил
3
спрян за проверка. В тази връзка, това посочване на улица „...“ представлява
техническа грешка, която обаче по никакъв начин не е довела до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя и възможността му по ясен и недвусмислен начин да
разбере, къде се твърди да е извършил нарушението, понеже тази улица е посочена
изолирано в началото, но в частта, касаеща описанието на фактите, няма никакво
противоречие и съвсем ясно е описано, къде точно е било извършено нарушението.
Предвид на това съдът намира, че не може да се говори за някаква неяснота или
противоречие, от което да е невъзможно за жалбоподателя да разбере, къде се твърди
да е извършил нарушението, поради която няма как да става въпрос за някакво
съществено нарушение, което да е ограничило правото на защита на Г..
Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП гласи, че на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. В разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е посочено, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване
и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително
– за срок от 6 месеца и глоба 500 лева. В настоящия случай, нарушението е правилно,
пълно, точно описано и квалифицирано, а впоследствие и коректно подведено под
съответната му санкционна норма по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. От събраните по делото
доказателства категорично се установи, че на процесната дата и след като е управлявал
МПС, водачът И. Г. е бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер“ 7510, което е отчело 0.71 промила алкохол в издишания въздух,
след което Г. е дал и кръвна проба за изследване, която е установила концентрация в
кръвта от 0.57 промила на хиляда. Следователно напълно са били защитени и
гарантирани правата му, чрез разясняването на възможността да даде кръвна проба, от
която той се е възползвал.
Не може да се говори за бланкетно посочване на нарушената законова
разпоредба, тъй като именно в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП се съдържа забраната на водача
на пътно превозно средство да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, а в чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е посочен какъв е размерът на
наказанията при съответната концентрация на алкохол в кръвта и по какъв начин
трябва да е установена тази концентрация. В случая, при определяне размера на
наказанията, АНО правилно е взел предвид именно резултата от кръвната проба, който
е по-нисък и това е в интерес на наказаното лице.
Размерът на наказанията е фиксиран в зависимост от установената
концентрация на алкохол и когато тя е от 0,5 до 0,8 на хиляда включително, то
4
лишаването от права е за срок от 6 месеца, а глобата е 500 лева. След като наказанията
са с фиксиран размер и правилно са определени съобразно установената концентрация,
то съдът няма как да ги изменя.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат именно на шофиране след употреба на алкохол. В
немалко случаи тези произшествия завършват със смърт или сериозни телесни
увреждания. Това характеризира деянието на жалбоподателя като такова със завишена
обществена опасност. Поради тази причина следва да се обърне сериозно внимание на
водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и според настоящия
състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на
чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване
на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително
действие по отношение на останалите членове на обществото. Нашата държава е на
едно от челните места по смъртност вследствие на пътнотранспортни произшествия, а
честа причина за тези произшествия е именно управлението на МПС след употреба на
алкохол. Предвид на това случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лева, поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание с даден ход, а
юрисконсултът не се яви в съдебна зала, като единствено е изготвил и депозирал
писмени бележки по делото.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-024516 от 13.10.2023
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на И. Н. Г.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
/петстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца,
на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя И. Н. Г., ЕГН ********** да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6