№ 2224
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Е. ИВ. ДЖЕНЕВА
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330206278 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-1030-007042/26.07.2021 г., издадено от Началник
Група при ОДМВР, град Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с което М.А.Б., с
ЕГН: ********** е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в
размер на 700.00 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство - за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, М.Б., представляван от адв. В., обжалва цитираното
наказателно постановление, с доводи за неправилност и незаконосъобразост.
По същество нарушението не се оспорва, но се твърди допускането на
съществено процесуално нарушение при връчването на процесния АУАН,
поради което се претендира за отмяна на обжалваното НП с присъждане на
направените разноски..
Въззиваемата страна, на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-
Пловдив, в писмено становище оспорва основателността на така депозираната
жалба и моли НП да бъде потвърдено.
1
От фактическа страна се установява следното:
На 11.06.2021 г. полицейски инспектор в Сектор “Пътна полиция”
съставил АУАН въз основа на заснето нарушение на скорост с АТСС против
М.А.Б. за това, че на 05.10.2020 г., в 21.34 часа, в град Пловдив, на ул.
“Асеновградско шосе”, посока бул. “Менделеев”, като водач на лек
автомобил “Хюндай И 30” с рег. № ****, жалбоподателят Б. се е движил с
превишена скорост. Отчетената скорост от техническоро средство била 105
км./ч., при допустима такава в населено място 50 км./ч., от която била
приспадната допустимата техническа грешка от 3 % или установено
превишение на скоростта с 52 км./ч. В хода на проведеното
административнонаказателно производство собственикът на МПС, с което е
било извършено нарушението – жалбоподателят М.А.Б., представил
Декарация, че на 05.10.2020 г., в 21.34 часа, в град Пловдив МПС е било
управлявано от него-самия. Предвид това и на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП
НП било издадено срещу жалбоподателя М.А.Б., като същият е бил
санкциониран с глоба в размер на 700 лева и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство - за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Недоволен от това е останал жалбоподателят, който оспорва издаденото
НП и претендира за неговата отмяна на формално основание, посочвайки, че
към датата на връчване на АУАН, въз основа на който е било издадено
процесното НП същият е бил на риболов в Р Гърция, като полицейските
служители са връчили АУАН на неговата дъщеря. Твърди се нарушено право
на защита, поради което се претендира за отмяна на НП.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателсва, в това число от приложента по преписката
снимка от АТСС от извършено нарушение на скорост, както и от разпита на
разпитания в качеството на свидетел по акта – З.Н.Г., който е посочил, че
изцяло потвърждава отразените в АУАН фактически констатации. Съдът
кредитира тези показания, доколкото същите не намират опровержение в
кредитирания доказателствен материал.
Като свидетели по делото са били разпитани и дъщерята на
жалбоподателя – свид. Е. Б.а, както и негов приятел – свид. С.М., които
потвърждават твърденията на жалбоподателя, че АУАН е връчен на дъщеря
му, както и че към датата на връчването му жалбоподателят се е намирал в
2
пределите на Р Гърция. Съдът кредитира тези показания, доколкото по делото
не са налице доказателства, които да ги опровергават – напротив – по делоо е
приет представен от жалбоподателя документ (Кю Ар код), отразяващ
влизане в Р Гърция на 01.07.2021 г.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
На първо място следва да се посочи, че съдът изцяло възприема
изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която се
явява безспорно установена въз основа на показанията на разпитания
свидетел по акта, Снимков материал от АТСС за превишение на скорост,
както и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в
нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се
потвърждава от доказателствата по делото. В тази връзка съдът приема, че
нарушението се установява по несъмнен начин. По същество то не се оспорва
от жалбоподателя, който, атакувайки процесното НП, навежда единствено
довод за отмяна на НП на формално основание – порок в процедурата по
връчване на АУАН, по чиято основателност съображения ще бъдат изложени
по-долу.
В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, според който
допустимата максимална скорост в населени места (в каквото е
констатирано процесното нарушение) е 50 км./ч. За така констатираното
нарушение, наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 182, ал.
1, т. 6 ЗДвП, който предвижда следните санкции за превишаване над 50 km/h -
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв. Приложено към настоящия случай, където
наказуемото превишение е 52 км./ч. правилно наказващият орган е определил
глобата в размер на 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство.
3
Видно е, че в конкретния случай нарушението не е било възприето
лично от актосъставителя и от свидетелите по акта, но последното не е
необходимо, доколкото в конкретния случай се касае за заснето нарушение с
АТСС, което е допустимо по силата на закона и не е необходимо лично
възприемане на нарушението от свидетел-очевидец.
Визираното нарушение е било заснето с АТСС, като доколкото се касае
за превишение над 50 км./ч., което предполага лишаване от правоуправление,
правилно в случая е пристъпено към съставяне на АУАН и НП, вместо към
издаване на ел. фиш, доколкото с последния не може да се налага кумулатино
предвиденото наказание за този вид нарушение - лишаване от
правоуправление. По делото е приложен Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г., съдържащ всички, предвидени в Наредбата
реквизити. Посочена е посоката на движение на контролираното МПС – от юг
към север, ограничението на скоростта – 50 км./ч., контролираната пътна
отсечка – бул. «Асеновградско шосе». Посочен е и режимът на измерване - С
(стационарен). Следва да се има предвид, че в случая заснемането е
извършено с АТСС, което по характеристика извършва автоматично
разпознаване на регистрационния номер, изключващ допускането на човешка
грешка при посоване на регистрационния номер на МПС.
По преписката е приложена и снимка, съдържаща измерената скорост,
посока: отдалечаване, вида на АТСС и точните координати от земната
повърхност. На самата снимка пък се съдържа ясно и недвусмислено
заснемане на регистрационният номер на МПС, с което е извършено
нарушението - № ****.
В случая се установява, че нарушението е било извършено на
05.10.2020 г. АУАН е бил съставен на 11.06.2021 г. Видно е също така, че
Декларацията по чл. 188 от ЗДвП е подадена от жалбоподателя на 07.06.2021
г. При това положение следва да се приеме, че и това е датата на откриване на
нарушителя, което обосновава и извода, че АУАН и НП са съставени преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. В тази връзка
следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика нарушителят се
счита открит от момента, в който компетентния да състави АУАН орган
реално разполага с достатъчно данни, както за извършено нарушение, така и
за самоличността на нарушителя, като разбира се следва да се разграничават
4
понятията откриване на нарушителя и установяване на нарушението по
несъмнен начин. Така изрично Решение № 252 от 07.02.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 3646 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 909 от 22.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 238 / 2019 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016
г. по н. д. № 1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2530 от 24.11.2014 г. по н. д. № 2185 / 2014 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016 г. по н. д. №
1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив. От дадената
дефиниция следва, че въпросът за откриване на нарушителя е чисто
фактически и във всеки конкретен казус зависи от преценката в кой момент
контролният орган е разполагал с достатъчния обем информация за
извършеното нарушение и неговия извършител. В конкретния случай това
е датата 07.06.2021 г., на която дата наказаното лице е предоставило
Декларацията по чл. 188 от ЗДвП. Действително от една по-ранна
дата, контролният орган е разполагал с информация за извършено нарушение,
но тази информация е крайно недостатъчна на контролните органи, за да
извършат преценка за наличие на нарушение, което предполага установяване
на неговия автор. Ето защо съдът приема, че в конкретният случай
контролните органи са разполагали с данни за извършеното нарушение и за
неговия автор едва след датата на подаване на гореспоменатата Декларция.
Относно възраженията, касаещи връчването на АУАН:
В конкретния случай АУАН е връчен на дъщерята на жалбоподателя,
тъй като същият не е бил открит на адреса си. Спор по това обстоятеллство
няма. Самият жалбоподател е ангажирал доказателства, че по времето, когато
е търсен за връчване на АУАН, се е намирал в пределите на Р Гърция . Твърди
се, обаче че е налице нередовно връчване на АУАН, като по този начин е
било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Поради това се
претендира за отмяната на процесното НП. Настоящият съдебен състав не
споделя тези съображения. В действителност нормата на чл. 43 ЗАНН
предвижда предявяване на АУАН на нарушителя за запознаване и подпис.
Това изискване не е самоцел – то гарантира именно възможността на
жалбоподателя още в най-ранния момент, в който е обект на
административнонаказателна отговорност, да може да релевира възраженията
си срещу констатираното нарушение, което се твърди да е извършил. В
5
конкретния случай липсват такива съображения. Твърди се, че е допсунато
нарушение на процедурата заради това, че е нарушена процедурата, т.е. не се
посочва по какъв начин непредявяване на АУАН в деня на съставянето му е
накърнило правото му на защита и изобщо възможността да реализира в
пълен обем защитата си. Предвид горното, настоящия съдебен състав намира,
че дори формално в случая да е налице нарушение на процедурата по
съставяне и връчване на АУАН, то не е от кръга на съществените, доколкото
не се е отразило на правото на защита. За да достигне до този извод,
настоящият съдебен състав взе предвид субсидиарно приложение на НПК по
отношение на връчването на книжа. Така съгласно чл. 180, ал. 2 НПК, който
когато лицето отсъства, адресираните до него книжа се връчват на
пълнолетен член на семейството със задължение да ги предаде. В конкретния
случай няма спор, че АУАН е връчен именно на пълнолетен член от
семейството на жалбоподателя – неговата дъщеря (* г.). Няма спор и че
същата веднага е уведомила баща си по телефона за приетия АУАН, като
дори му е изпратила снимка на АУАН, с което на практика същата е
предявила АУАН на своя баща веднага. По делото няма данни
жалбоподателят да се е възползвал от правото на възражение в рамките на 3-
дневен срок или в по-късен момент. Жалбоподателят е имал възможност да
осъществи защитата си в пълен обем с настоящето производство, като изложи
всичките си доводи, възражения и съображения. Видно е, че освен
въпросното връчване, в настоящето производство не се релевират никакви
други възражения и съображения за отмяна. Ето защо настоящият съдебен
състав приема, че връчването на АУАН по начина, по който е сторено в
процесния случай и в контекста на всичко изложено, не представлява
нарушение от кръга на съществените, именно защотото правото на защита на
жалбоподателя не е накърнено. Нещо повече – в конкретния случай
нарушението е констатирано с АТСС, което по силата на закона се
санкционира с издаването на ел. фиш. Както беше посочено по-горе,
доколкото в конкретния случай се касае за превишение на скоростта, което
изисква и налагането на кумулативно наказание лишаване от
правоуправление, което не може да се реализира с ел. фиш, обективирането
на административнонаказателната отговорност се осъществява посредством
съставяне на АУАН и НП. Иначе казано, до съставяне на АУАН, респ. до
необходимост от връчването му се е стигнало само защото процедурата го е
6
изисквала. Това допълнително убеждава настоящият съдебен състав, че в
конкретния случай с непредявяването на АУАН на нарушителя, не се е
стигнало до съществено нарушаване на процедурата по реализиране на
неговата отговорност.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че в конкретния случай
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не
са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Не са налице и основания за ревизиране на размера на наложеното
наказание, тъй като същият е фиксиран и липсва възможност за
редуцирането му.
Липсват и основания за квалифициране на случая като „маловажен“,
доколкото неговата обществена опасност не се отличава от обичайната за
съответния вид. Касае се за извършено умишлено нарушение, което засяга
изключително важни обществени отношения – сигурността на участниците в
движението по пътищата.
Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното ПРС 25 н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1030-007042/26.07.2021 г., издадено от
Началник Група при ОДМВР, град Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, с
което М.А.Б., с ЕГН: ********** е санкциониран с административно
наказание ГЛОБА в размер на 700.00 /седемстотин/ лева и 3 /три/ месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство - за нарушение
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
7
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8