Решение по дело №8803/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 293
Дата: 13 януари 2020 г. (в сила от 13 януари 2020 г.)
Съдия: Десислава Любомирова Попколева
Дело: 20191100508803
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………….

гр. София, 13.01.2020 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

                                                                                          ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 8803 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена на 12.06.2019 г. от ответника в първоинстанционното производство „Ч.Е.Б.“ АД въззивна жалба срещу решение № 123511/23.05.2019 г., постановено по гр. № 24741/2018 г., на Софийския районен съд, 165 състав, с което е признато за установено по иска на К.Б.К. срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на „Ч.Е.Б.” АД сумата от 1 684,66 лв., представляваща стойност на електрическа енергия по фактура № **********/22.03.2018 г., съставена въз основа на констативен протокол за клиентски № 310219097375. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца 419,90 лв. – разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че неправилно съдът е уважил иска само поради липса на доказателства за облигационна връзка между страните. Поддържа се, че между страните са в сила Общи условия, който не са дерогирани от специална уговорка, инициатива за чието сключване е могъл да направи ищеца в тридесетдневен срок от публикуването на ОУ. Поради това на клиента била открита договорна сметка № 310219097375 за адрес, съвпадащ с посочения като съдебен в исковата молба. Позовавайки се на определението за краен клиент в т. 27 г ДР на ЗЕ, въззивникът поддържа, че липсва законово изискване за съвпадение между ползвател на доставената електрическа енергия и собственик на имота. За налична връзка между страните следвало да бъде прието и отразеното в констативния протокол, че потребителят на процесния обект е присъствал на проверката. Сочи се, че дружеството е изпълнило всички изисквания от процедурата за корекция на сметката за ползваната електрическа енергия.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърли. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият К.К. оспорва жалбата, като счита, че първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Поддържа, че ответникът  е следвало да докаже качеството потребител на ищеца. Сочи се, че предвид отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ няма разписана процедура за корекция на сметките. Счита се, че ПИКЕЕ не намират приложение и са незаконосъобразни. Твърди се, че ответникът не е създал правила в Общите си условия за уведомяване на клиента при извършване на корекция. Въз основа на изложеното се иска потвърждаване на решението. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба и съдържащите се в нея оплаквания, възраженията на въззиваемата страна и съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, като съображенията за това са следните.

Първоинстанционното производство е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът К.Б.К. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 1 684, 66 лв., представляваща стойност на електрическа енергия по фактура № **********/22.03.2018 г., поради това, че не е консумирал електрическа енергия, отчитана от електромер за обект в гр. София, кв. Горна баня, ул. 760, № 2А с кл. № 310219097375.

В исковата молба се твърди, че ищецът не е абонат на „Ч.Е.Б.” АД, тъй като не е собственик на посочения в констативния протокол имот. Евентуално, че е начислена сума за минал период въз основа на констативен протокол, съставен по реда на отменена уредба. Посочено е, че в ОУ на ответника липсвал ред за уведомяване за започнатата процедура по коригиране на сметката. В разрез с правилата на ЗЗД се презумирала вина на потребителя.

Ответникът „Ч.Е.Б." АД в отговора по чл. 131 ГПК е оспорил изцяло предявения иск. Поддържал е, че ищецът е потребител на електрическа енергия на адреса, посочен в исковата молба, както и че между страните действат Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Ч.Е.Б.” АД. Посочил е, че при извършената на 19.03.2018 г. проверка на СТИ с фабричен номер ********* по открита патида/бизнес партньор 11645772 с адрес на потребление гр.София, ул. „*******, обект-къща и свързващите го инсталации, е установена манипулация на СТИ, в резултат на което устройството не е отчитало правилно електрическата енергия. На основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ е била извършена корекция на сметка, като е начислена сумата от 1 684,66 лв.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Ч.Р.Б.“ АД е оспорило исковата молба. Поддържало е, че проверката е извършена съобразно установените правила и корекцията е законово оправдана.

В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, като е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза.

За да уважи предявения отрицателен установителен иск, СРС е приел, че по делото не е установена облигационна връзка между страните, което било в тежест на ответника и поради липсата на доказателства в тази насока вземането по издадената от него фактура № **********/22.03.2018 г. е недължимо.

От фактическа страна настоящият състав намира следното:

Видно от констативен протокол № 1019384/19.03.2018 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия, на същата дата служители на ответника, представител на МВР и двама свидетели от Федерация на потребителите, са извършили проверка на средството за търговско измерване (СТИ), отчитащо консумацията на доставена електроенергия до къща с отразен в протокола адрес: гр. София, р-н Овча купел, ул. 706, № 2А. В документа е посочено, че липсва пломбата на щита на ел. таблото, нарушена е пломбата на капачката на клемния блок и е нарушен холограмния стикер. Поставени били допълнителни проводници между входящи и изходящи фазови клеми на трите фази на клеменния блок на електромера. Със специален уред е отчетено, че в момента на проверката се консумира електроенергия. Установена е разлика от минус 91,79 %. Отразена е и промяна в системата на свързване на измерването.Протоколът е подписан от служителите на ответника, двама свидетели и служител на МВР.

Заключенията в протокола се потвърждават от показанията на свидетелите С.С.- техник, служител в „Ч.Р.Б.“ ЕАД, и св. В.Г.сътрудник във Федерацията на потребителите. От показанията им се установява, че имотът се намира на административен адрес в р-н Овча купел, но фактически е в кв.“Горна баня“. Електромерът бил трифазен в табло на стълб извън него. Било констатирано, че върху електромера е извършена манипулация – бил без пломба, а пластмасата на клеменния блок била нарушена (отваряна и впоследствие лепена). По време на проверката било отчетено чрез независим уред разминаване в реално консумираната електроенергия и отчетената от електромера. При потърсване на абоната в къщата, към която била доставяна ел.енергия, измервана от процесния електромер било установено, че него го няма, но се показал синът му, който присъствал през по-голямата част от проверката (около един час). Чрез него била осъществена телефонна връзка с титуляра на партидата, който бил уведомен за проверката. Още с установяване на нарушението била сигнализирана полицията, чийто патрулен екип присъствал на място.

заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че отбелязаните в констативния протокол нарушения (поставянето на допълнителни проводници между входящи и изходящи клеми на трите фази на клемения блок на електромера) създават условия за нерегламентиран достъп в средството за търговско измерване и представляват промяна в схемата на свързване на електромера. Налице е отклонение на преминаваща ел. енергия и СТИ не измерва цялата преминаваща към обекта ел. енергия. Преизчисляването отговаряло на методиката  по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ ПИКЕЕ, а преизчисляването на сметката било математически вярно. За периода до 90 дни преди 19.03.2018 г. нямало данни за друга техническа проверка.

На 20.03.2018 г. дружеството доставчик е изпратило уведомление до потребителя, че на основание установеното в констативен протокол № 1019384/19.03.2018 г. предстои извършване корекция на сметката за доставена и консумирана електроенергия. На основание чл. 48, ал. 1, т. 1, буква „а“ от раздел ІХ ПИКЕЕ „Ч.Р.Б.“ АД е изготвило на 21.03.2018 г. предложение за корекция на сметка. На 23.03.2018 г. е изпратено ново уведомление, в което е посочено, че е извършена корекцията на сметка със задължаване на потребителя с 1 684,66 лв., ведно с фактура № **********/22.03.2018 г., отразяваща задължението. Представено е свидетелство за калибриране № Е-347-3 от 30.03.2016 г. на трифазен еталонен статичен електромер.

Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на основание за плащане на процесната сума поради следните съображения:

Неоснователен е доводът на ищеца, че не е потребител на електрическа енергия и че между него и ответника не съществува облигационно правоотношение. Съгласно чл.98а, ал.1 и ал.4 ЗЕ, крайният снабдител продава ел.енергия при публично известни общи условия.Публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ, приложим за процесния период „битов клиент“ е клиент, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени нужди. В разпоредбата на §1, т.27г от ДР на ЗЕ е придвидено, че „краен клиент“ е клиент, който купува ел.енергия или природен газ за собствено ползване, а съгласно §1, т.41б, б.“а“ от ДР на ЗЕ „потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува енергия или природен газ. С оглед така изложената законова регламентация се налага изводът, че ЗЕ предвижда сключване на договори за доставка на ел.енергия с крайни клиенти с конклудентни действия-включване в електропреносната мрежа и доставка на енергия-като не е поставено изискване за форма на договора.В настоящия случай от съвкупния анализ на доказателствата по делото, в това число и приетите във въззивното производство фактури, издадени за м.март, април и май 2019 г. с получател К.Б.К. с кл. № 310219097375 за обект гр. София, р-н Овча купел, ул. 706, № 2А-къща, сумите по които са платени, и с оглед факта,че адреса на ищеца, посочен в исковата молба, съвпада с този на имота по повод на който е изготвен констативния протокол, се установява, че ищецът има качеството на „битов клиент“ на ел. енергия, доставяна до имот-къща, находяща се в гр. София, р-н Овча купел, ул. 706, № 2А, т.е. доказано е наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника за доставяне на електрическа енергия в посочения имот.

Като страна по договора К.К. е и носител на права и задължения по ЗЕ и е обвързан от клаузите на общите условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ- 059 от 07. 11. 2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ- 03 от 26. 04. 2010 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.) устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. С правната норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ (нова- ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) законодателят е предвидил задължение за крайните снабдители на електрическа енергия да установят в изготвяните и прилагани от тях общи условия за продажба на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента при едностранно извършване на корекция на сметка за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена такава поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ. Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че считано от 17.07.2012г. законодателно е уредена правната възможност крайният снабдител едностранно да извършва корекции на сметките за доставена до крайния потребител електрическа енергия при установяване на неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия вследствие на извършено неправомерно въздействие върху уреда за търговско измерване или при схемата на свързване. Така, с изменението на ЗЕ, което е в сила от 17.07.2012 г., е регламентирано законово основание за крайния снабдител на електрическа енергия да коригира сметката на клиента, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ- за предвиждане в общите си условия на ред за уведомяване на потребителя за извършване на корекцията и за приемане на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване, каквито правила са влезлите в сила на 16.11.2013 г.- три дни след обнародването им на 12.11.2013 г. в Държавен вестник, ПИКЕЕ. В този смисъл е и практиката на ВКС по приложението на действащата редакция на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.), обективирана в Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 166 от 11.05.2016 г. по т. д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., в които е прието, че след 17.07.2012 г. за електроснабдителните дружества съществува правно основание едностранно да коригират сметките на потребителите си за консумирана електрическа енергия.

Обратно на поддържаното от ищцеца в исковата му молба, въззивният съд намира, че ПИКЕЕ, представляващи подзаконов нормативен акт, са изготвени съгласно законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, от компетентния за това орган – КЕВР. Аргумент в полза на становището, че правилата са приети в рамките на законовата делегация в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е съдържанието на цитираната разпоредба на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, предвиждаща, че в общите условия на крайния снабдител за продажба на електрическа енергия следва да е предвиден ред за уведомяване на потребителя „при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ“. Следователно, при съвместното тълкуване на нормите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ се налага извод за формирана законодателна воля КЕВР да разработи не само правила за установяване на случаи на неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, но и за уреждане на отношенията между крайния снабдител и потребителя при констатиране на такива случаи чрез извършване на т. нар. „корекция“, която би могла да бъде както в полза на крайния снабдител, така и в полза на крайния потребител.

С оглед момента на влизане в сила на ПИКЕЕ- 16.11.2013 г., същите се явяват изцяло приложими към процесния случай, тъй като той касае осъществена на 19.03.2018 г. техническа проверка, в резултат на която е извършена корекция за периода от 20.12.2017 г. - 19.03.2018 г., който обективно следва във времето влизането в сила и пораждане правното действие на ПИКЕЕ. Изводът за приложимостта на последните не се разколебава и с постановяването на решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2385/2016 г., 5- членен състав, тъй като с него решение № 12897/01.12.2015 г. на ВАС по адм. дело № 9462/2014 г., IV отд., е обезсилено в частта, с която са отменени чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, както и в частта, с която е отхвърлено оспорването на чл. 47 ПИКЕЕ от присъединилите се към жалбата правни субекти поради липса на правен интерес за тях да оспорват ПИКЕЕ, като производството в тези му части е прекратено. Действието на посочените разпоредби е отменено едва с решение № 13691/08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г., 5-членен състав на ВАС, имащо действие занапред от датата на обявяването му – 08.11.2018 г. Следователно, разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ са действащи през процесния период, тъй като отмяната им има действие занапред / чл. 195, ал. 1 АПК /, в който смисъл са и указанията, дадени с ТР № 2/2014 г. по тълк.дело № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Неоснователно е възражението, че отговорността на абоната била обективна и дружеството не трябвало да доказва вина на потребителя и при положение, че обективната отговорност била изключение, но само ако била предвидена в законодателството. Разпоредбите на чл.83, ал.1, т.6 и чл. 98а, ал.2, т.5 ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ дават възможност на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл.48, ал.1/; при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /чл.48, ал.2/; при които е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл.49/. Следователно действащата за процесния период  възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите при изброените предпоставки, въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия. Това право не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.

Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца за липсата на предвиден в общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД ред за уведомяване на клиента за извършване на корекцията. Смисълът на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е да се гарантира възможността на потребителя да узнае за корекцията в хода на извършването й, т. е. докато трае процедурата по обобщаване и анализиране на резултатите от проверката, в който момент крайният клиент би могъл да оспори същите пред търговеца, а не едва след като е извършена корекцията и в тежест на потребителя е начислено допълнително задължение за заплащане стойността на служебно начислена електрическа енергия. С оглед на това крайният снабдител фактически е обезпечил реализирането на тази законодателна идея, като е изпратил на клиента не само съобщение за вече извършената корекция (изх. № **********/23.03.2018 г.) и за стойността на издадената въз основа на нея фактура, но преди това и за предстоящото коригиране на сметката (изх. № на „Ч.Р.Б.“ АД NTZ92416/20.03.2018 г.), за параметрите, в които това ще бъде сторено, както и за основанието за корекцията-извършена проверка. От доказателствата по делото се установява безспорно, че е направен опит за уведомяване на потребителя К. за самата проверка, изпратено му е било писмо с обратна разписка преди извършването на корекцията, с приложено копие на съставения констативен протокол, както и писмо, с което е уведомен за резултата от проверката, а именно, че е начислена сума в размер на 1 684,66 лв. Писмата са изпратени до адрес: гр. София, кв. Горна баня, ул. 706, № 2А, който адрес ищецът е посочил и в исковата си молба. Въз основа на всичко изложено настоящият състав намира, че ответникът е спазил изискванията на чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ.

         В конкретния случай е констатирано именно нерегламентирано вмешателство в измервателната система, което е свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, която се владее и стопанисва от самия него. В тези случаи, за да се гарантира обективност на извършените действия, наличието на нерегламентираното действие следва да бъде удостоверено с подпис на представител на полицията, който задължително присъства на проверката – чл.48, ал.2 ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол официален свидетелстващ документ. Процесният протокол отговаря на всички изисквания на разпоредбата на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ, поради което за ответното дружество е възникнало правото да извърши корекция, респ. – на крайния снабдител да претендира заплащане на суми, произтичащи от упражняването на това право, в който смисъл е и решение № 104 от 16.08.2016 г. по т.д. 1671/2015 г. на ВКС. Доколкото настоящият случай се отнася до неправомерна промяна в схемата за измерване, водеща до частично неизмерване на преминаващото количество ел.енергия през СТИ, съгласно изискването на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ корекцията по ал.1 се извършва само въз основа на констативния протокол за установяване намесата в измервателната система.

Фактът на манипулацията се установява от констативния протокол № 1019384/19.03.2018 г. В него е посочено, че до вътрешността на електромера е осъществяван достъп, поставяни са допълнителни проводници между входящи и изходящи клеми на трите фази на клемения блок на електромера, установена е промяна в схемата на свързване на измервателната система, в резултат на което измерената грешка е /минус/ - 91,79 %. Спазено е изискването за подписване на протокола от две независими лица и от представител на МВР, което се потвърждава освен от съдържанието на протокола и от свидетелските показания на Веселин Гугов.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че за оператора е възникнало правото по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, да извърши едностранна корекция на сметката на абоната. Съгласно приетото по делото заключение по изготвената техническа експертиза дължимата сума е правилно изчислена от „Ч.Е.Б.“ ЕАД съгласно чл. 48, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ и се равнява на 1 684,66 лв. с ДДС, което е и сумата, която ответникът е претендирал от ищеца.

Поради изложеното предявения отрицателен установителен иск се явява неоснователен, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

С оглед основателността на въззивната жалба, право на разноски има въззивникът - „Ч.Е.Б.“ АД, който претендира такива за юрисконсултско възнаграждение и за заплатена държавна такса за разглеждане на въззивната жалба. На основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП възнаграждението е в размер на 100,00 лв. за въззивната инстанция и а заплатената държавна такса по жалбата е 33,70 лв., които следва се присъдят на въззивника. На последния следва да се присъдят и сторените от него в първоинстанционното производство разноски, които са в размер на 430,00 лв., от които 200,00 лв.-депозит за СТЕ, 30,00 лв.-депозит за свидетел и 200,00 лв.-за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

        ОТМЕНЯ изцяло решение № 123511/23.05.2019 г. по гр.д. № 24741/2018 г. на Софийския районен съд, 165 състав и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Б.К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. ******* срещу „ЧЕЗ Eлектро БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установявено, че К.Б.К., не дължи на „Ч.Е.Б.” АД сумата от 1 684,66 лв., представляваща стойност на ел. енергия по фактура № 02438750670/22.03.2018 г. за период 20.12.2017 г. – 19.03.2018 г., за обект в гр. София, кв. ********, с кл. № 310219097375.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.Б.К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. ********, да заплати на „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 430 лева – разноски за първоинстанционното производство и сумата от 133,70 лв. – разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на „Ч.Р.Б.“ АД трето-лице помагач на страната на ответника.

С оглед цената на исковата претенция решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

     

       

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:     1.                                  2.