Р Е Ш Е Н И
Е
№ /15.05.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Г.,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 2114 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 25301/16.04.2018г. от И.Б.А., ЕГН ********** и Х.И.И. ЕГН **********,***,
чрез пълномощника им адв. Т.Г. от ВАК срещу решение № 1297 от 27.03.2018г.,
поправено с решение № 3396 от 18.07.2018г., постановено по гр.дело № 505/2017г.
на Варненския районен съд, ХХХІ-ви състав, поправено с решение № 3396
от 18.07.2018г., в частта му, с която е отхвърлен предявения от въззивниците
срещу Д.В.В., ЕГН ********** ***, Р.Г.Т., ЕГН ********** и Р.Т.Т., ЕГН **********,***7
иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за приемане за установено, че ищците
са собственици, при квоти от ¾ ид.ч. за ищцата Х.И. и ¼ ид.ч. за
ищеца И.А., на 31 кв.м. реална част от имот 10135.3514.375 на ответниците,
съгласно припокриващите се граници между имота и границите на имот № 71 по
комбинирана скица на л.34 от делото.
В жалбата е изложено становище за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с
материалния закон и необоснованост. Излага, че първоинстанционният съд не е
обсъдил представеното от въззивниците удостоверение от Община Варна, от което
се установява, че заповед № РМ-25/13.04.2005г., с която е одобрено попълването
на ПИ 1741 по плана на ЗПЗ, съответстващ на ПИ с идентификатор 10135.3514.375 и
с която заповед се отнемат 33 кв.м. от собствения на въззивниците ПИ № 71по КП
на ЗПЗ от 2005г. Твърди се, че заповедта не е съобщена на всички заинтересовани
страни, поради което не е влязла в сила и твърдяното изменение на КП, касаещо
двата имота, не е настъпило. Сочи се, че районният съд не се е произнесъл по
валидността на заповед № РМ-25/13.04.2005г. Отправеното искане е за отмяна на
решението в обжалваната част и за присъждане на направените съдебни разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещните страни по жалбата, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната
част.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с
правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР от И.Б.А. и Х.И.И. срещу Д.В.В., Р.Г.Т., Р.Т.Т.,
И.И.И., Г.Т.Д. и Д.Т.Т..
Ищците
излагат в исковата молба, че се наследници на ****.,
който силата на договор за продажба от 13.06.1994г. е придобил правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. ****, Западна
промишлена зона и представляващ дворно място с площ от 428 кв.м., съставляващо
имот пл.№71 по КП на ЗПЗ, при граници при придобиване: жп.линия, имоти с
пл.№72, 70, 70а, 69, 68, бб, 65, 64 и 63, а по акт за собственост: ж.п. линия
имот пл.№72, 7OA, ***** и *****,
имот пл.№69 и езеро. Твърди се,
че при одобряването на кадастралната карта на района е допусната техническа
грешка и имотът им не е заснет и не е нанесен в кадастралната карта, одобрена
със заповед № РД 18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК. Твърдят, че
притежаваният от тях имот попада в нанесени съседни имоти по следния начин: 222
кв.м. от имота им и повдигнати в зелен цвят на представената с исковата молба
скица са попаднали в имота на ответниците И.И.И., Г.Т.Д. и Д.Т.Т. с
идентификатор 10135.3514.372; 31 кв.м. от имота, повдигнат в оранжев цвят, са
попаднали в имота на ответниците Д.В.В., Р.Г.Т. и Р.Т.Т. с идентификатор
10135.3514.375, а останалите части са попаднали в други два имота с
неустановени собственици. След влизане в сила на заповедта, с която е одобрена
КК, ищците са поискали изменение на същата, за промяна на границите на
посочените имоти. По заявлението им е постановена заповед за отказа за
изменение на границите, която не е обжалвана от ищците и е влязла в сила.
Отправеното искане е да се приеме за установено в отношенията между страните,
че посочените реални части от имота са били собственост на ищците при
посочените от тях квоти към момента на одобряване на кадастралната карта на гр.
Варна, ЗПЗ със заповед №РД18-64/16.05.2008г.
В
срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор, в който твърдят, че
исковете са допустими, но са неоснователни, като считат, че имота на ищците не
попада в техните имоти с идентификатори 10135.3514.372 и 10135.3514.375.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
частично иска за 222 кв.м., попадащи в имот с идентификатор 10135.3514.372 и е
отхвърлил иска за 31 кв.м., попадащи в имот 10135.3514.375.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От НА №63, т.XXV, нот.д. № 9094/1994г.
на Варненски нотариус се установява, че на 13.06.1994г. ***** и ***** са продали
на *****. дворно място с площ от 428 кв.м., находящо се в гр.***** ЗПЗ, представляващо имот №71, по плана на ЗПЗ, заедно с построените в него
сгради при граници - жп линия, имот пл.№72, пл.№7 0А, **** и ******, имот пл.№69 и езеро.
От удостоверение за наследници е
видно, че Борис А.И. е починал на 15.06.2003г., като е оставил за свои законни
наследници съпругата си Х.И.И. и сина си И.Б.А..
От представеното заверено копие от заповед
№ КД-14-03-2795/26.10.2012г. на началника на СГКК **** се
установява отказа да бъде извършено изменение на границите между имоти
10135.3514.370, 10135.3514.371, 10135.3514.372, 10135.3514.375, 10135.3514.554
и 10135.3514.593 с цел отразяване в граници на имот с пл.№71 по трайно
стабилизирани граници на КК на гр. Варна, одобрена със заповед на изп. директор
на АГКК №РД-18-64/16.05.2008г.
За установяване твърденията на
ищците за попадане на части от имота им в имотите на ответниците
първоинстанционният съд е допуснал единична и тричленна СТЕ, като от
заключението на вещите лица по последната експертиза се установява, че от имот
№ 71, придобит от праводателя на ищците, се припокрива с имоти 10135.3514.372 с
237кв.м. и с 10135.3514.375 с 1кв.м. Вещите лица считат, че ПИ 71 е обособен и
нанесен за първи път в неодобрения КП/85г. с площ 152 кв.м., а по КП/1985г.-
начален вид с обща площ 500 кв.м., както е описан в графичната част на скица от
24.09.1998г. Сочат, че със заповед № РМ-25/13.04.2005г. на кмета на район
Младост, се попълва ПИ – 1741, който отговаря по местоположение на ПИ -70а по
КП/1985г.-начален вид и включва в себе си щриховованата в кафяв цвят част с
площ от 33кв.м., която преди това е била част от ПИ – 71, както е отразен на
скица от 24.09.1998г.
От удостоверение от 16.01.2018г.,
изходящо от Община ****, район „***** /л.123-І/ се установява, че заповед № РМ-25/13.04.2005г. на кмета на район
****, с която е одобрено попълване на кадастралната основа
на ПИ № 1741 като заинтересовани лица са уведомени заявителите **** **** и
областният управител на област ****.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Целта
на производството по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е да бъде разрешен спор
за действително притежаваните от собствениците на съседни имоти вещни права и
за фактическото местоположение на границата между имотите не само с оглед на
това как същата е била материализирана на място към момента на придобиване на
собствеността, но и с оглед правните последици на извършените впоследствие промени,
за да може да се прецени дали заснетата по последния кадастрален план граница
между тези имоти съответства на тази, която сочат действителните права на
спорещите страни. От съществено значение е не само обстоятелството какъв обем
от права са придобили и съответно притежавали спорещите страни към момента на
първоначалното нанасяне на имота в кадастрален и регулационен план, но и
доколко последващите промени в границата между имотите, вкл. и в последния
действащ кадастрален план, са били извършени в съответствие с изискванията на
съответния териториално- устройствен закон или се дължат на допусната при
нанасянето на границата грешка /в този смисъл и Решение №271/13.05.09г. по
гр.д.№240/08г. на ВКС/. С оглед на това и предмет на установяване по иска по чл.
54, ал. 2 от ЗКИР е правото на собственост на спорната площ към посочения
момент - одобряване на действащия кадастралния план и начина му на отразяване
по действащия и предходните планове с оглед изследване имало ли е правно
основание за промяна на правото на собственост и начина, по който е отразена
тази промяна. Това е така, защото кадастралният план следва да отразява
пространствените предели на правото на собственост, а решението, с което е
установено това право към момента на одобряване на плана е основание за
изменение на влезлия в сила кадастрален план. Предпоставка да допустимостта му
е наличието на спор за материалното право на собственост върху неправилно
заснетата площ. Когато този спор не е свързан със спор за правото на
собственост върху тази площ, то грешката може да се поправи по административен
ред, съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗКИР.
В
тежест на въззивниците е, чрез главно и пълно доказване, да установят правото
си на собственост на спорната площ към момента на одобряване на кадастралната
карта, както и наличието на съществена грешка в КК досежно неправилното
заснемане на същата в очертанията на имота на въззиваемите.
Предмет
на въззивната жалба е произнасянето на първоинстанционния съд, в частта относно
31 кв.м. от имота на въззивниците, попадаща в имот с идентификатор
10135.3514.375, собствен на въззиваемите.
От
събраните доказателства по делото се установява, че праводателят на двамата въззивници
е бил собственик на имот с пл. № 71 по КП на ЗПЗ от 1985г. Имотът първоначално
е бил само сграда, след което през 1994г. е одобрено попълван на КП, с което
имотът е обособен в нов ПИ с площ от 428 кв.м., а на скица от 24.09.1998г.
площта на имота се увеличава на 500 кв.м. С последваща заповед от 2005г. е
одобрено попълването на ПИ 1741, като част от имота на ищците /33 кв.м./ се
приобщава към съседния.
Спорния
въпрос между страните е законосъобразността на заповед № РМ-25/13.04.2005г. на
кмета на район Младост, с която е одобрено попълване на кадастралната основа на
ПИ № 1741. Установено е по делото, че въззивниците не са били уведомявани за
издаването на заповедта, поради което няма пречка съдът да се произнесе по
релевираното възражение, по реда на чл.17, ал.2 от ГПК.
Съгласно
§ 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР до одобряването на КК и КР, същите се поддържат
от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения
в недвижимите имоти по ред, определен с наредбата по чл. 31. Измененията се
одобряват със заповед на кмета на общината. По делото липсват данни на какво
основание е допуснато попълването на кадастралната основа, но според действащата
към датата на издаване на заповедта разпоредба на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР
възможната хипотеза е наличието на непълноти или грешки в кадастралната карта. Съгласно третата алинея на
цитираната разпоредба непълнотите и грешките се установяват на самото място от
службата по кадастъра, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко
заинтересуваните собственици. Съгласно действащата редакция на § 1, т. 13 от ДР
на ЗКИР заинтересовани лица са собствениците и носителите на други вещни права
върху недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението на кадастралния
план. С подписването на акта за непълноти и грешки заинтересованите лица
изразяват изрично съгласието си с изменението на кадастралния план. Въведено е
законово изискване актът да бъде съставен на самото място и да бъде представен
за подпис на лицата, собственици на съседни имоти, като чрез подписването му от
тях, за заявителят и длъжностното лице се гарантира липсата на какъвто и да било
имуществен спор. При отказ на заинтересованите лица да подпишат акта за
непълноти и грешки за административният орган са налице условията да откаже
издаването на позитивен административен акт за изменение на КККР. Специалната
разпоредба на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, в редакцията преди изменението /ДВ, бр.
49/2014 г./, предвижда при спор за материално право непълнотите и грешките да се
отстраняват след решаването му по съдебен ред. В случая въззивниците, в
качеството на собственици на съседен имот, не са били уведомявани за
отпочналата административна процедура за попълване на КП, нито за издаването на
приключващия административен акт. Установеното налага извод, че заповед №
РМ-25/13.04.2005г. на кмета на район Младост е издадена при допуснати
съществени процесуални нарушения, както и при несъобразяване с целта на закона
– да се поддържа актуалното състояние на плана и регистъра към него, поради
което е незаконосъобразна. Въпреки това, одобреното с нея попълване на ПИ №
1741 е намерило отражение при изготвяне на КК на ЗПЗ, одобрена със заповед № РД
18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК. Незаконосъобразната
административна заповед не е произвела действие, поради което и нанасянето на
процесните 31 кв.м. съставлява грешка в кадастралната основа, която следва да
бъде поправена по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР.
По
изложените съображения, предявеният специален установителен иск за приемане за
установено, че въззивниците са собственици, при квоти от ¾ ид.ч. за Х.И.
и ¼ ид.ч. за И.А., на 31 кв.м. реална част от имот 10135.3514.375 на въззиваемите
Д.В.В., Р.Г.Т. и Р.Т.Т. се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
Предвид несъвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде отменено в
обжалваната част.
Съобразно отправеното искане и на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати на
въззивника сторените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1050 лв.
Воден от горното съставът на Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1297 от 27.03.2018г.,
поправено с решение № 3396 от 18.07.2018г., постановено по гр.дело № 505/2017г.
на Варненския районен съд, ХХХІ-ви състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от И.Б.А., ЕГН **********
и Х.И.И. ЕГН **********,***, срещу Д.В.В., ЕГН ********** ***, Р.Г.Т., ЕГН **********
и Р.Т.Т., ЕГН **********,***7, иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за
приемане за установено, че ищците са собственици, при квоти от ¾ ид.ч.
за ищцата Х.И. и ¼ ид.ч. за ищеца И.А., на 31 кв.м. реална част от имот
10135.3514.375 на ответниците, съгласно припокриващите се граници между имота и
границите на имот № 71 по комбинирана скица на л.34 от делото.
И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Д.В.В., ЕГН **********, Р.Г.Т., ЕГН ********** и Р.Т.Т., ЕГН **********, че
към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. Варна, ЗПЗ със заповед № РД
18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, И.Б.А., ЕГН ********** и Х.И.И.
ЕГН ********** са били собственици на част от имот с идентификатор по същата КК
10135.3514.375 с площ от 31 кв. м., защрихована с кафяви линии на комбинирата
скица №3 към заключението на тричленната СТЕ на л. 139 от гр. дело № 505/2017г.
на РС – Варна, която скица, приподписана от съда, е неразделна част от
настоящото решение, както и че в кадастралната карта на гр. ***, ЗПЗ със заповед № РД
18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, е допусната грешка,
изразяваща се в неправилно заснемане /включване/ на гореописаните 31 кв.м. в
границите на ПИ с идентификатор 10135.3514.375, вместо в границите на ПИ-71 по
КП/1985г., на осн. чл.54, ал.2 от ЗКИР.
ОСЪЖДА Д.В.В.,
ЕГН ********** ***, Р.Г.Т., ЕГН ********** и Р.Т.Т., ЕГН **********,***7 да
заплатят на И.Б.А., ЕГН ********** ***50 лв. /хиляда и петдесет лева/,
представляваща направените съдебно деловодни разноски пред въззивната
инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: