№ 314
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно
наказателно дело № 20241000601066 по описа за 2024 година
Производството е по чл.306, ал.3 от НПК вр. чл.68 от НК.
Образувано е по въззивна частна жалба от осъдения К. Н. В. чрез
защитника му –адв.М. Т. против протоколно определението по НОХД №
3862/2024г. по описа на СГС, НО, 25-ти състав постановено по реда на чл.306,
ал.1, т.3 вр. чл.68 от НК, в частта, с която съдът е определил първоначален
„строг“ режим за изтърпяване на наказанието от една година и шест месеца
лишаване от свобода, наложено на В. по НОХД № 4390/2021г. на СГС и
приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК.
С жалбата се твърди, че липсва законова регламентация за определяне на
първоначален „строг“ режим по отношение на приведеното в изпълнение
наказание, наложено на осъдения по НОХД № 4390/2021г. на СГС. В този
смисъл се иска отмяна на определението в атакуваната му част и изменение
на определения режим за изтърпяване от „строг“ в „общ“ на приведеното в
изпълнение по реда на чл.68, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода.
Въззивният съд, след като обсъди изложените в жалбата доводи,
съображенията на страните и след преценка на събраните по делото
1
материали, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана е в законоустановения
срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
В хода на НОХД № 3862/2024г. по описа на СГС е одобрено
споразумение за решаване на делото, съгласно което подс. К. Н. В. е признат за
виновен за извършено в периода 02.11.-03.11. 2023г. престъпление по чл.354а,
ал.1, изр.1, пр.4, алт.1,вр. чл.26, ал.1 от НК, като на посоченото основание и на
основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от една година и
шест месеца „лишаване от свобода“. За изпълнението на това наказание е
определен първоначален „ общ“ режим. След одобряване на споразумението,
първоинстанционният съд се е произнесъл на основание чл.306, ал.1, т.3 от
НПК с обжалваното определение, с което е привел в изпълнение наложеното
на осъдения В. по НОХД № 4390/2021г. на СГС наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 6 месеца, определяйки за изтърпяването му
първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС.
Процедирайки по този начин, първостепенният съд е приложил
неправилно материалния закон. В хипотезата на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от
ЗИНЗС, строг режим се определя при осъждане на едно лице за умишлено
престъпление, което е осъществено в изпитателния срок на условно осъждане,
за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако
сборът от двете наказания надвишава две години. Видно от приложената
справка съдимост на К. В., същият е осъждан четири пъти, като по първите
две осъждания, които са групирани с определение по ЧНД №3863/2016г. на
СГС е настъпила съдебна реабилитация по чл.86 НК. Със следващото
осъждане по НОХД № 4390/2021г. на СГС, на В. е наложено наказание от 1
година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години, като наред с това е наложено
и наказание „глоба“. А с одобрено споразумение по друго дело- НОХД №
4087/2023г., СРС му е определил наказание „глоба“ за престъпление по
чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК.
Така, наказанието, наложено със споразумение по НОХД №
4390/2023г. на СГС, е влязло в сила на 11.11.2021г. и се явява първо осъждане
на лишаване от свобода, а деянието по НОХД № 3862/2024г., извършено в
2
периода 02.-03.11.2023г. - извършено в изпитателния срок на предходното
осъждане.
Активирането, на основание чл.68, ал.1 от НК на наказанието една
година и шест месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения В., с
влезлия в сила съдебен акт по НОХД № 4390/2021г. на СГС, е
законосъобразно, тъй като престъплението, извършено по настоящото НОХД
№ 3862/2024г., което е умишлено и е от общ характер, и за което е наложено
същия вид наказание, е било извършено от осъденият в определения му по
посоченото дело изпитателен срок и очевидно общият сбор на двете
наказания надвишава две години лишаване от свобода. Незаконосъобразно
обаче съдът е преценил, че по отношение на режима за изтърпяване на това
наказание, приложение следва да намери нормата на чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от
ЗИНЗС, на която се е позовал в съдебният си акт. Съдът не е съобразил, че
тази норма е приложима само за наказанието, наложено за престъплението,
явяващо се извършено в изпитателния срок на предходното осъждане, а не за
отложеното за изпълнение наказание. В случая, това е наказанието, отмерено
с одобреното споразумение по НОХД № 3862/24г., съгласно което страните са
постигнали съгласие за „общ“ режим за изтърпяването му, без да са се
позовали на конкретна норма на ЗИНЗС. Всъщност, именно по отношение на
това, последващо осъждане, първоначалният режим е следвало да бъде
„Строг“, съгласно чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС. Определянето на
първоначален „общ“ режим е възможно само на основание чл.57, ал.3 вр. ал.1,
т.2 от ЗИНЗС, на която норма нито страните по споразумението, нито съдът са
се позовали. Определението, с което е одобрено споразумение обаче е влязло в
сила и не подлежи на контрол от въззивната инстанция. То може да бъде
коригирано само по реда на глава 33 от НПК.
Така, избраният в атакуваното определение „строг“ режим за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по НОХД № 4390/2021г.,
приведено в изпълнение по реда на чл. 68 от НК, се явява незаконосъобразен,
поради отсъствие на предпоставките по чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС.
Подобно разбиране е застъпено и в практиката на ВКС – Р № 214/05.11.2018г.
по н.д. № 912/2018г. на I н.о. и Р № 291/26.10.2023г. по н.д. №522/2023г. на II
н.о. на ВКС.
Ето защо, предвид изложените по-горе съображения, настоящият
3
състав намира, че в обжалваното определение, в частта, относно режима на
изтърпяване на приведеното в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК
наказание лишаване от свобода по НОХД № 4390/2021г. по описа на СГС,
следва да се измени и да се определи първоначален „общ“ режим за неговото
изтърпяване.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334, т.3 вр. чл.306,
ал.3 от НПК, Апелативен съд-София, НО, 11 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ протоколното определение от 02.08.2024г., постановено по
НОХД № 3862/2024г. по описа на СГС, Наказателно отделение 25-ти състав, в
частта, относно режима на изтърпяване на приведеното в изпълнение на
основание чл.68, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, наложено на осъдения К. Н. В. по НОХД № 4390/2021г.
по описа на СГС, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален „общ“ режим за
изтърпяването му.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4